Vae victis!

- Ставайте свини! – извика барон де Мордри и се изправи с целия си двуметров ръст. - Стената няма да падне, като я зяпате!С учудваща за огромното му тяло ловкост, се прехвърли през преобърнатата каруца, послужила за убежище от арбалетните стрели на генуезките наемници и ревейки като бик се метна на стълбата. Войниците му го последваха, с мрачна решителност. Стрелите се забиваха с глух тътен във вдигнатите над главите щитове, а понякога намираха пролука и някой мъж падаше на земята. Нощта ехтеше от писъците на ранените, възрастни мъже плачеха и викаха майките си в предсмъртна агония, а над всичко това се носеше вонята на битката, воня на кръв, урина и изпражнения. Де Мордри се опиваше от нея, тя го караше да се чувства по-жив от всякога, помагаше му да превърне животинския ужас от смъртта в безумна ярост и безразсъдна смелост.

Нямаше връщане назад, беше се разбунтувал срещу суверена си, граф Вилмороен и имаше само два изхода, победа или смърт. Подготви нападението над крепостта внимателно, изчаквайки в нея да остане гарнизон от не повече от тридесет човека. Повечето бяха стари ветерани, негодни да издържат дългия поход, на който бяха изпратени останалите войници на графа, но имаше десет генуезки наемници, майстори на стрелбата с арбалет, които приковаха хората на барона и ги принудиха да потърсят прикритие в селските колиби около крепостта, повечето от тях сега със запалени сламени покриви. Де Мордри се закатери по стълбата, стиснал зловещата си брадва в ръка, стрела го удари по шлема със звън и отлетя надолу, друга се заби в плешката му, но той не ѝ обърна внимание. После щеше да има време за това, сега остави болката да се влее в яростта му и с удвоена скорост стигна върха на стълбата и пъргаво скочи от нея на крепостната стена. С яростен рев завъртя брадвата си и острието ѝ премина през шлема на нещастния генуезец, разцепвайки го заедно с черепа, като яйчена черупка. Друг арбалетчик замахна с кинжала си, но острието намери очуканата броня на барона и се плъзна по нея. Де Мордри сграбчи нещастника и просто го хвърли от стената. Зад гърба му войниците се прехвърляха по стълбата и плъзнаха в крепостта, изливайки в жестока ярост страха си, трупан докато се криеха от смъртоносните стрели. “Vae victis!*”, мрачно си каза баронът, девизът на граф Вилмороен чудесно подхождаше на ставащото. Целият му живот беше преминал в битки и кланета, всички по заповед на графа и единственото, което получаваше бяха огризки и презрение. Е, сега щеше да си вземе каквото му се полага, че и малко отгоре! Графът изпрати триста души по искане на краля, да се бият с англичаните. Де Мордри, с неговите сто опитни войника оставиха да пази границата със Светата Римска Империя, в случай че император Чарлс реши да разшири владенията си за сметка на Франция. И малките деца знаеха, че германците си имат достатъчно ядове с Бохемия и Унгария! Просто както обикновено на де Мордри оставяха слугинската работа, а за графа щеше да бъде тлъстата плячка от откупите на пленените англичани. Не, германците не само че нямаха намерение да нападат, но и охотно предоставиха на барона петдесет наемника, опитни в зловещия си занаят. Баронът остави хората си да разчистят крепостната стена, двора и замъка, той беше изпълнил задачата си, да превземе крепостта, клането остави на войската. Оцелели нямаше да има, аристократите можеха да се надяват на милост, за да се откупят, но съдбата на победения обикновен войник беше безжалостна. Пък и нямаше нужда от неудобни свидетели, когато де Мордри представяше скалъпената си история пред краля. Все пак, имаше още една последна задача. Графът го чакаше в залата си, качен на подиума с трона, около него се бяха скупчили петима оцелели войника, обградени от жадните за кръв хора на де Мордри.
- Вероломно псе. – изкриви презрително уста Вилмороен.
После, с изумителна за възрастта си пъргавина, взе разстоянието до де Мордри с три скока и мечът му се стрелна, като пепелянка, към гърлото на гиганта. Баронът отстъпи встрани и с яростен рев замахна с брадвата си в смъртоносна дъга, но графът, с елегантност на танцьор, се завъртя под удара и посече противника си в хълбока. Само нечовешката бързина спаси де Мордри и той някак успя да парира частично удара с дръжката на брадвата си. Острието на графа, загубило сила, удари гамбезона**, но не можа да го пробие. Баронът нанесе чудовищен удар и Вилмороен го пое с щита си, но загуби равновесие и залитна назад с изплашен вик. С радостен рев гигантът се хвърли да го довърши. Но спря и зачака с невесела усмивка. Графът не се беше препънал, а изпълни едновременно акробатичен и артистичен номер и сега острието му просвистя там, където щеше да бъде барона, ако се беше хванал. Но де Мордри беше виждал този номер преди много години, когато Вилмороен още водеше войниците си в битка и го очакваше от старата хитра лисица. Графът знаеше, че е обречен. Дори ранен, де Мордри беше млад, а господарят му, прехвърлил петдесетте, вече дишаше тежко, с обляно от пот лице. Баронът го изтощаваше, изтласка го до подиума и когато Вилмороен се наведе да избегне поредния дивашки замах, де Мордри неочаквано го удари с дръжката на брадвата в лицето. Заслепен от шурналата кръв графът така и не видя падащото острие.

Тялото на Вилмороен изстиваше на каменния под, хоругвата с графския символ, издигнат на задните си крака еднорог, лежеше накъсана, стъпкана и опикана. Верният сержант Жерве избута пред барона десет годишно момиченце, със сини, огромни от ужас очи.
- Дъщерята на графа! – доложи той.
- Синът му, глупако! Къде е наследникът?!
- Хвърлил се е в реката, милорд. Право от кулата! Гастон е видял!
- Да се претърсят и двата бряга!
Шансът някой да оцелее след скок от високата кула във водите на дълбоката река беше минимален. Пролетните наводнения влачиха във водата дънери, удавени животни и какво ли още не и беше лудост някой да опита да плува. Но все пак, не биваше да се поемат излишни рискове. Момиченцето. Инстинктите му казваха да извие тънкото ѝ вратле тук и сега, но нещо трепна в коравото сърце на де Мордри. Крехката трепереща фигурка, облечена в снежно бяла рокля и с пълни със сълзи и ужас очи, го накара да спре. Опита се да придаде някаква логика на решението си. Ами да, щеше да я ожени за дванадесет годишния си син, като му дойде времето! Така узаконяваше завоеванието си, разбира се, кралят щеше да получи чудовищен подкуп за да даде съгласието си!
- Не се бой, дете! Страшното свърши.
По-късно, когато извадиха стрелата и се унасяше, вече порядъчно пиян, баронът се запита: “Червена коса, дали не носеше нещастие?”

***

Изминаха четири години, заетият с войната крал на Франция едва прегледа доклада на де Мордри. Съшита с бели конци история за някакви германски наемници, нападнали Вилмороен и отчаяния опит на барона да го спаси, но уви, пристигнал твърде късно. На негово величество не му пукаше, Вилмороен беше стара лисица, твърде хитър за свое собствено добро. Виж, де Мордри щеше да е идеален негов заместник. Въртя го четири години, докато даде разрешение Селин Вилмороен да сключи брак с Пиер де Мордри и френската хазна получи от барона не едно ковчеже със златни монети.

Селин имаше слаба фигура, с малки гърди, тънкият ѝ кръст преливаше в съблазнителни хълбоци и баронът не веднъж облазваше сина си. Момичето беше огън! Не само заради червената си коса, но и заради направо момчешкото си поведение. Можеше да прати стрела точно в целта на повече от сто крачки, яздеше умело, имаше и интерес към четенето и писането. Де Мордри го смяташе за женско занимание, самият той беше неграмотен и често казваше, че един мъж трябва да може да върти меча, а не перото. Но момичето си го биваше, получи разрешението от краля и щеше да ги венчае с Пиер час по-скоро. Още тази неделя! Вече на няколко пъти хващаше сина си в конюшните, правеше се, че не забелязва. Не беше необичайно за едно любопитно момче да опита туй-онуй с конярчетата, но е най-добре на такива истории да се слага край. Хората можеше да започнат да говорят... Извика Пиер и го уведоми, момчето май си глътна езика, помисли си развеселено баронът. И как не?! Такава булка!
- Жерве, не искам! Ще избягам! Жените... те... – Пиер заекна, червен, като домат.
Старият сержант го гледаше съчувствено. Подозираше каква е причината, момчето май обръщаше повече внимание на другарите си, отколкото на прелестите на дамите.
- Слушайте, мастър. Тъй ще ви река, един благородник, като вас, трябва да се задоми, да направи деца, пък как и с кого ще дели постелята после си е негова работа!
Пиер слушаше, навел глава. Простичките доводи и прагматичният мироглед на сержанта помогнаха на лесно сменящото се младежко настроение. Видял как лицето му прояснява, Жерве се ухили:
- Хайде, мастър! Още веднъж, вдигнете щита!
Докато в далечината отекваха ударите на меч в дърво от тренировката на младия благородник, Селин надигна стъкленицата и отпи горчивата отвара с дъх на сминдух. Пиеше я прилежно всеки ден откакто баронът превзе замъка. Не, че вече имаше значение, скоро щяха да я омъжат за Пиер и смъртта беше сигурна. Да бяга нямаше смисъл, хората на барона познаваха гората, като петте си пръста. Не, ще се наложи да изиграе глупавия театър до край.

Сватбената церемония мина изцяло в провинциален стил. Бърза църковна служба и разточителен пир, по вкус на де Мордри. С бумтящи огньове, над които се въртяха на шиш цвъртящи късове месо, а кървавият сок капеше в пламъците. На масата имаше цял огромен глиган с пюре от ряпа, а виното се лееше щедро. Баронът вдигаше наздравици час по час и лицето му вече беше алено от изпитите количества, които биха повалили в несвяст някой по-неопитен пияч. Младоженецът начумерено човъркаше месото, а Селин изяде само една ябълка и сега слушаше солените шеги по неин адрес. Всички я харесваха и подмятанията бяха незлобливи, и мъжете, и жените се възхищаваха на крехката ѝ красота, подчертана от сватбената рокля, подарък от щедрия свекър. Зелена коприна, която менеше аспектите си според светлината, за да отива на красивите зелени очи, беше поръбена със скъп хермелин. Кощунство, което по-добре да не стигаше до ушите на краля. По ръкавите матово сияеха едри перли и придаваха на царствената рокля нотка на загадъчност.

Неизбежно дойде моментът, когато младоженците трябваше да се качат в спалнята и да консумират връзката. Участниците в пира изпратиха Селин и Пиер с шумни възгласи и нецензурни пожелания. Тежката дървена врата хлопна и двамата останаха сами в затоплената предварително стая. Стърчаха в неловко мълчание и Пиер, изчервен до уши, изпелтечи нещо неразбрано и мина зад момичето, за да развърже роклята ѝ. Пръстите му трепереха несръчно, докато се бореше с красивата сложна плетеница на гърба. Роклята се свлече в краката на Селин и тя остана само по бяла ленена риза и бели копринени чорапи***, последен писък на парижката мода. Въпреки, че като цяло не намираше жените привлекателни, Пиер усети познато гъделичкане в слабините, докато гледаше крехкото тяло, с нежни извивки и остри малки гърди. Беше грубо изваден от приятното си вцепенение, когато Селин замахна към него с тънък мизерикорд****. Единствено изострените до крайност от ежедневните тренировки с Жерве инстинкти спасиха младежа. Той парира ръката на момичето и острието и се плъзна по предмишницата му, оставяйки дълга и тънка червена резка. Удари я по китката и тя с вик изтърва оръжието си, но с другата си ръка замахна към очите му, извила нокти, като хищник! Пиер я блъсна в гърдите, тя се препъна назад и падна по гръб на големия креват, с риза запретната до кръста.
- Селин?! Какво те прихваща?! – тя го гледаше с огромни от ужас очи. - Полудя ли? Откъ...
Пиер занемя. Запретната риза разкриваше голите слабини на Селин и там се поклащаше едно мъничко, но съвсем истинско пишле, увенчано със снопче червени косми. В младежа се сблъскаха най-противоречиви чувства. Гняв, заменил страха, любопитство от неочакваното откритие и над всичко познат гъдел в слабините, каращ топките му да се свиват и разпускат в очакване. Селин се разплака, съвсем тихо, без хълцане и рев, просто сълзите се търкулнаха по страните ѝ. “По страните му” – поправи се Пиер, докато гневът му напълно го напускаше, пред вида на това беззащитно същество. Младежът хвърли мизерикорда на каменния под и неуверено протегна ръка на Селин. Помогна ѝ да се вдигне и да седне на леглото, където “тя” побърза да дръпне ризата надолу и да прикрие слабините си. Пиер, като истински кавалер, ѝ наля чаша вино и тя му разказа:
- ...когато татко разбра, че всичко е загубено, заповяда сестра ми да се хвърли в реката, преоблечена, като момче. А аз да заема мястото ѝ. Последните му думи бяха, че наследникът е по-важен от момичето. Каква ирония...
- А... това? – Пиер плахо докосна малките остри гърди и Селин трепна.
- Дойката ми отиде за съвет при старата Елианор, в планината...
- Вещицата! Значи с магия! – Пиер се дръпна уплашено.
- Глупости! – ядоса се Селин. - Елианор не е никаква вещица, просто невежите се боят от това, че знае толкова много! И сигурно не могат да допуснат, че жена знае повече от тях. Дава ми да пия отвара, за да изглеждам... така. Не, че сега има значение, главата ми ще се търкулне на дръвника.
- Сега ти говориш глупости! Никой нищо няма да ти направи!
- Пиер! – тя го погледна съжалително. - Смяташ ли, че баронът ще остави наследника на Вилмороен жив?
- Няма да му кажем! Всичко ще е наред, Селин! Обещавам! – в погледа ѝ блесна надежда и той без да мисли я прегърна през раменете. - Ще е наша малка тайна...
Лицето му се доближи до нейното и дъхът му опари нежната ѝ кожа.
- Искаш ли... да консумираме брака? – прошепна Пиер.
Вместо отговор меките ѝ устни се притиснаха в неговите. Езикът му разтвори устните ѝ и нахлу в устата, карайки я да извие гръб и да простене. Пиер хвана лицето ѝ в ръце, заравяйки пръсти в огнените ѝ коси. Пиеше от устните ѝ с ненаситност на умиращия от жажда, сякаш искаше да изсмуче цялата ѝ душа. И Селин охотно му я даваше, цял живот се беше възхищавала на красивото момче и сега приказката ставаше реалност. Усети ниско в корема си всичко да се свива на топка и да ѝ прималява, малкият ѝ член изтръпна и от него се отдели капка възбуда, но остана увиснал и мек. Селин се разтопи в прегръдките на Пиер, младоженецът имаше чувството, че държи в ръце птиче, на което сърчицето ще изскочи всеки момент. Изгарящ от нетърпение, Пиер хвана ризата ѝ и Селин вдигна ръце, за да му помогне да я съблече, оставайки я само по белите копринени чорапки. Младоженецът се изправи и с възхищение и похот запоглъща с поглед крехкото тяло, седнало на леглото. Нежните женски форми, променени от едно малко парченце плът, превръщащо Селин в желана от Пиер... жена?
- Какво си?! – прошепна той, с широко разтворени очи.
- Каквото поискаш! – гласът ѝ беше дрезгав.
Селин хвана връзките на неговия клин, развърза ги, и смъкна панталона надолу. Пред очите ѝ се появи един вече полу-твърд член, пред очите ѝ той продължи гордо да надига глава и накрая се изправи, потръпващ в плавна дъга. Селин го докосна, толкова различен от това, което тя имаше между краката. Хвана го в малката си длан, корав, като камък, но същевременно и нежен. По него пълзяха дебели вени, които пулсираха, като че да се пръснат от напрежение. Пиер изохка, тестисите му се бяха стегнали в очакване, толкова силно, че чак го боляха. На върха на члена му набъбна бистра капка, която насити стаята със силен мускусен аромат. Селин разтвори широко ноздри, като на кобила, надушила жребеца и главата ѝ се замая. Без да разсъждава се остави на инстинкта си, извади езиче и с върха му вкуси възбудата на Пиер. Почувства се като изпила цяла бутилка вино и жадна за още. Изплези се повече и обходи с език пращящата от възбуда главичка, измъкнала се във възбудата си от кожата. Пиер простена и зарови ръце в косите ѝ, притискайки члена си в малката ѝ уста. В първия момент Селин не разбра, какво се опитва да направи, но му се остави и твърдият орган се плъзна между нежните ѝ устни. Пиер изръмжа и невъздържано задвижи таза си, набутвайки половината от пениса си чак до гърлото на младоженката. Обзе го нажежена до червено страст, затлачваща разума му и той стисна главата на жена си и започна да мушка рязко. Тя се давеше и от очите ѝ потекоха сълзи, бореше се за глътка въздух, но тази милост ѝ беше отказана от обезумелия Пиер. Чак когато тялото ѝ започна да омеква в ръцете му, само спорадично разтърсвано в конвулсии, той дойде на себе си.

Уплашено извади члена от устата на Селин и тя се закашля, борейки се за въздух, с течащи надолу по брадичката ѝ лиги.
- Извинявай, аз не... – разкаяно започна Пиер, но Селин го спря.
Хвана го за навирения нагоре член и с още разфокусиран поглед поклати глава, успявайки да се усмихне. Насилието ѝ беше харесало, макар и да беше страшничко. Гледайки го в очите отвори уста и преднамерено бавно пое члена му обратно. Младият ѝ мъж отново задвижи, но този път по-внимателно, когато Селин започваше да се дави, той излизаше за момент, давайки възможност да си поеме глътка въздух и влизаше пак в топлата, жадна уста. Накрая не издържа и тялото му затрепера, а членът му заподскача, изстрелвайки залп след залп бяло семе, като някакво мощно оръдие. Селин опита да го преглътне, но беше толкова много, че се задави и гъстата течност потече по брадичката и надолу по малките ѝ гърди, със зърна, станали твърди, като камъчета от възбуда. Кожата на Селин беше настръхнала и вътрешно младоженката гореше, слабините ѝ се усукваха от нетърпение за нещо, което тя дори не можеше да определи.

Пиер успокои дишането си и с все още трепереща ръка я погали по лицето, върховете на пръстите му проследиха профила и се спуснаха надолу по тънката шия. Пропълзяха и опипаха гърдите, хванаха твърдите зърна и ги завъртяха, карайки Селин да прискимти и да се свие. Мъжът ѝ я бутна назад и тя легна по гръб, с разтворени крака, между които той пропълзя, без да губи време. Любопитно огледа малкия мек член, нарушаващ хармонията на това иначе женско тяло и го хвана внимателно с два пръста. Беше дебел колкото кутрето му и не по-дълъг. Завъртя го между пръстите си и Селин изпъшка, повдигнала се на лакти, за да гледа. Пиер прихвана краката ѝ под коленете и ги вдигна, излагайки пред погледа си малката стегната дупчица между полукълбата на задника ѝ. Беше толкова тясна, че му се строи невъзможно да проникне там, а Селин все още не осъзнаваше напълно, какво се кани да направи мъжът ѝ. Обаче всичко това ѝ доставяше непознато и много чакано удоволствие и тя се остави на желанията му. Пиер я накара да хване обутите си в коприна крака под коленете и да ги държи разтворени за него. Той събра слюнка в ръката си и я размаза по стегнатия отвор. Докосването там накара Селин да простене, възбудена още повече от такъв греховен акт. Физически усещаше приятно гъделичкане, а душевно, някакъв копнеж, който не можеше да обясни. Пиер продължи да масажира стегнатата кафява халка и усети как тя се отпуска леко под натиска му. Проникна с пръст през нея в огнената вътрешност на съпругата си и тя извика от неочакваното усещане. Пръстът му се задържа за момент, после внимателно се завъртя, разширявайки отворчето за насилието, което го чакаше. Удивляваше се, колко неземно нежна е отвътре, изкара пръст от дупето ѝ, добави още слюнка и проникна отново, този път до край. Селин впи пръсти в бедрата си и се разтвори още повече, жадна за още.

Членът на Пиер отново стърчеше, нетърпелив да прониже тази изкусителна цел. Младият мъж се изправи, намести се между краката на булката и постави коравата си сабя на добре овлажнения отвор. Очите на Селин се разшириха едновременно от страх и желание, когато разбра, какво ѝ се случва. Пиер се задържа на тръпнещия вход за момент, а после се отпусна напред, пронизвайки стегнатия кафяв пръстен с пръскащия се от възбуда член. Селин изпищя, струваше ѝ се, че я разцепват на две, опря длани на гърдите на мъжа си и опита безрезултатно да го избута, но той не ѝ позволи и навлезе в тялото и още по-навътре.
- Моля те! Не, излез! – проплака от болка Селин.
- Не се съпротивлявай, ще ти стане по-добре! – опитваше се да я успокои съпругът ѝ.
Пиер стоеше така, нанизал девственото дупе на члена си, страдаше заедно със Селин, всеки отчаян опит на насиления отвор да го избута и да се стегне беше болка, която двамата споделяха. Анусът накрая се предаде и започна да се отпуска, разпънат около коравия ствол. Болката намаля и накрая съвсем отшумя, превръщайки хълцанията на Селин в тихи стенания. Чувстваше се зверски разчекната, а малката пишка потръпваше и от нея прокапа блед секрет и се стече по коремчето на младоженката. Пиер, усетил че хватката около члена му се отпуска, плавно се плъзна навътре, прониквайки до край в беззащитното дупе. Жена му изпъна глава назад, разтваряйки уста в беззвучен вик, пронизана изцяло. Чувстваше се толкова пълна, че щеше да се пръсне от напрежение, но този твърд нашественик, пулсиращ в червата ѝ, създаваше усещане на границата на поносимото, а дори и отвъд нея. Караше собствените ѝ слабини да се пълнят с кръв, но си оставаха меки и отпуснати. Селин проплака, не от болка, а защото усещаше, че отвъд тази граница има нещо прекрасно, което ще я накара да полети, само ако може да го достигне. Пиер излезе наполовина и пак я прониза, бавно и внимателно, караше разчекнатата ѝ халка да усеща проникването и пулсациите на всяка изпъкнала по члена му вена. Селин простена гърлено и спусна ръце към задника си, обхвана полукълбата и ги разтвори, за да облекчи чудовищното напрежение и да позволи на мъжа си да я прониква безпрепятствено. Стволът на члена се плъзгаше в копринената нежност на червата, като завоевател, взимащ всичко, което пожелае. Налятата с кръв главичка караше плоското коремче да се издува, всеки път когато Пиер проникваше до край. Младият мъж започна да се движи все по-бързо, тестисите му удряха дупето на Селин и все по-резките удари караха малкия мек член да се мята безпомощно, а от него хвърчаха малки капчици. Пиер легна върху жена си, притисна я в постелята и тя обви крака и ръце около него, заключвайки го в прегръдка. Последните конвулсивни прониквания отключиха семето му и той започна да пълни червата на Селин с потоци гъста бяла страст. Това, съчетано с притискането на малкия ѝ член между телата им ѝ позволиха най-сетне да достигне това изплъзващо се чувство, което я докарваше да лудост. Тръпки, като мълнии в лятна буря, пронизаха крехкото тяло, при първия в живота му сексуален връх. Ноктите на Селин раздраха гърба на обладалия я мъж, а петите ѝ забарабаниха по задника му, сякаш да се опитат та го накарат да проникне още по-навътре. Отново заплака, но този път от щастие, наистина ѝ се струваше, че лети.

Телата им останаха вплетени дълго, след като и последните тръпки отшумяха. Пиер се отдръпна, изтегляйки члена си от отпуснатия анус. Излезе от него с мляскащ звук, оставяйки някога стегнатия мускул разширен и пулсиращ. Селин остана с разтворени крака, хладният въздух галеше приятно насиления ѝ отвор, дори можеше да го усети вътре в себе си. Протегна ръка и опипа халката си, мускулът се сви при допира, но после отново се разтвори. Тази промяна в тялото ѝ едновременно я ужаси и накара слабините ѝ да потръпнат. При това червата ѝ се свиха и от ануса изтече гъста порция семе по опипващия халката пръст. Пиер гледаше с широко отворени очи и Селин, подавайки се на дяволит импулс поднесе омацаното си със семе пръстче към устата си и го засмука.

Телата им се сливаха още много пъти тази нощ, откривайки нови и нови усещания, докато двамата заспаха изтощени. По чаршафите имаше достатъчно кръв от порязаната с мизерикорда ръка на Пиер, за да заблудят всички на сутринта.

Селин се смееше на някаква шега на Пиер, и Жерве се обърна към Гастон:
- Казах ли ти?! Веднъж, като опита от меда и ще забрави и конярчета, и всякакви глупости! Такова нещо е жената... – обяви със самочувствието на експерт сержантът.
Гастон само поклати глава в съгласие*****.


* Vae victis, лат. – Тежко на победените.
** Гамбезон – Дебела вълнена роба до коленете, обикновено носена под ризницата.
*** Това е анахронизъм, тази мода навлиза през късния петнадесети век.
**** Мизерикорд – Тънко острие, лесно за криене под дрехите или прикрепено за предмишницата.
***** Мъж не може да се превърне в жена, фетишите не бива да изкривяват реалността. В същото време проявявайте търпимост към безобидните странности на другите. В разказа е описано приемане на субстанция, която съдържа богатия на естроген сминдух. Нереалистично е да се смята, че в тази епоха е било възможно да се постигне толкова богат екстракт.