droit du seigneur

Маркиз Вийон дьо ла Роен започна деня с приповдигнато настроение, в съзвучие с веселата суматоха, предшестваща всяка провинциална сватба. Из обширния двор на шатото се щураха слуги и селяни, като мравки в разбутан с пръчка мравуняк и младият благородник бодро кимаше на мъжете или благосклонно се усмихваше на жените, особено на по-хубавичките млади девойчета. Те се изчервяваха красиво и затичваха с весел кикот, закрили лица с шепите си. При покойния баща на маркиза подобно фамилиарничене би било немислимо, но сегашният господар на благословеното от бога имение в Аквитания имаше по-свободни разбирания, повлияни от модните философски тенденции в столицата. Днес предстоеше сродяването на две големи фамилии, мелничарите Гаврийяк и лозарите Трюдо. По стара традиция господарят вземаше значително участие в церемонията. Сватбеният пир се плащаше от него, като израз на щедрост към селяните си. Имаше задължение да направи и най-големия дар за младоженците, помагайки им да започнат съвместния си живот. Подаръкът обичайно беше казан, в който булката да може да седне. Метален съд с такива размери беше скъпа и необходима вещ за едно голямо семейство. Освен това господарят имаше привилегията на първата брачна нощ. Старият маркиз по обясними причини не се възползваше, но пращящият от здраве Вийон с нетърпение чакаше момента да опита сочната, като ябълка, Жаклин Гаврийяк. Ритуалът съвсем не беше само сластолюбиво аристократично право, но съдържаше, както дълбока символика, така и чисто практическа полза за младоженците. Демонстрираше подчинението им на господаря и им гарантираше неговото благоразположение, ако останеше доволен. Ако пък първата рожба на младата двойка имаше типичните черти на рода дьо ла Роен, статусът им щеше да нарасне значително. Корените на ритуала се губеха в забравени времена, когато женската девственост е извиквала страх и само човек със специални духовни умения е можел да я отнеме, без да си навлече гнева на някое ревниво божество.
Отец Трупен венча младата двойка и тълпата ги понесе на ръце към залата за така чаканото пиршество. Носачите не пропуснаха да опипат твърдата, сочна плът на Жаклин, докато Трюдо се мъчеше да мръщи свирепо едва наболите си мустаци. Над огъня, с обещаващо цвърчене, се въртяха на шиш два овена, а масите бяха отрупани със сирене, прясно изпечен хляб, кани с вино, ябълки и гордостта на Аквитания – черно, като грях грозде. Маркиз дьо ла Роен държа кратка реч, за да не измъчва селяните си с излишно чакане и вдигна чаша за младите. Веселбата ставаше все по-шумна с напредването на вечерта и броя на празните кани, кучетата весело гризяха хвърлените по пода овнешки кокали, а хуморът беше съвсем откровено еротичен. Към маркиза се приближи зачервеният от силното вино баща на младоженеца и направи неловък поклон:
- Ваша милост... ке-кхем. Имам една молба, ако не Ви обижда. Таковата...
- Но, моля Ви! – усмихна се домакинът благоразположен от същото силно вино. - С какво мога да помогна добри човече?
- Той... синът ми, таковата... абе, не е много запознат с туй... с креватните работи, де! Та рекох, таковата, ако нямате против, да дойде за... за като стане време да... булката и да гледа, че да се научи.
Въпросният жених се беше изчервил до пурпурно зад баща си, а седналата на почетно място булка хвърляше към негова светлост свенливи погледи.
- А! Молбата Ви е, как да го кажа, необичайна. – маркизът се замисли. - Но пък... защо не?! Трябва да учим младите, Nobles obliges!
Трюдо не знаеше латински, но замърмори благодарности, докато маркизът великодушно не махна с ръка, а после надигайки се, направи лек поклон на булката.
- Драги гости! – залата се смълча. - Продължавайте да се веселите, но аз имам да изпълня тежките си задължения!
Гостите избухнаха във веселие и с дюдюкания и порой от солени забележки накараха булката да стане. Младоженецът я хвана за ръката, негово задължение беше да я съпроводи до покоите на господаря. Маркизът и младата двойка напуснаха заедно и веселата глъчка остана далече, докато се качваха по каменното стълбище на замъка. Спалнята беше просторно помещение с прозорец с истинско стъкло. Веселите пламъчета от камината и двата свещника осветяваха голямото легло, покрито с пухени завивки. Маркизът пое треперещата ръка на момичето, целуна я галантно и я заведе до ложето.
- Драги приятелю, противно на някои грубиянски виждания, смятам че жената трябва да бъде предразположена и по възможност да изпита удоволствие. Уверявам Ви, че така Вашата собствена наслада ще бъде много по-голяма! Първо, да ѝ помогнем да се отпусне, налейте ѝ чаша вино. – маркизът махна към масичка, на която имаше плодове, сирене, кана вино и две чаши. - Седнете, мила. Бог ми е свидетел, карате стаята ми да грее!
Доскорошната мадмоазел Гаврийяк приседна вдървено на ръба на господарското ложе. Без да спира да я засипва с галантни комплименти, маркизът ѝ подаде пълна чаша вино.
- Кой е любимият Ви цвят?
- З-зелен... – заекна момичето и се изчерви красиво.
- Зелен? Но разбира се, подчертава загадъчния ви поглед! Да пием, за ваше здраве!
С разтреперана ръка младата жена надигна чашата и я изпи на един дъх. Закашля се и няколко капки вино обагриха в пурпурно новата ѝ бяла риза.
- О, колко несръчно Ви подадох чашата, простете! Млади приятелю, помогнете на съпругата си да се съблече, да не накапем с още нещо сватбените ѝ одежди.
Младоженецът непохватно задърпа ризата на съпругата си с треперещи от възбуда ръце. Тя, от страх да не скъсат дрехата, помогна да я освободят от нея. Голото ѝ налято тяло блестеше под светлината на свещите. Пращящо от здраве, с красиви, подчертаващи женствеността му извивки, се оцвети от все още девичия свян. Маркизът възкликна възхитено и боейки се да не изплаши момичето, го докосна едва-едва с върховете на пръстите си по закръгленото рамо. Тя потръпна и бялата ѝ кожа мигом настръхна, розовите зърна, увенчали големите ѝ гърди се издуха и набръчкаха. Потъмняха и щръкнаха напред, засраменото от бурната реакция на собственото си тяло момиче, скръсти ръце пред гърдите си, опитвайки се да ги прикрие.
- Мила, моля Ви, да ни удостоите с прекрасната гледка на прелестите си. – гласът на маркиза беше станал дрезгав. - Погледнете, млади приятелю! Каква прелест, съпругата Ви е истинска Венера! Но не стойте, като истукан, налейте ѝ още една чаша!
Младата жена трябваше да протегне едната си ръка за чашата, а маркизът ловко пое и целуна другата. Без прикритието си, тежките гърди се разлюляха голи, безсрамни и тежки. Младоженецът гледаше ококорен, с отворена уста, а маркизът, седнал до младоженката, без да се бави я прегърна съвсем естествено през рамото, още целувайки ръката ѝ. Кожата ѝ гореше в огньовете на срама и възбудата и прегръдката я накара да потръпне, премрежила очи. С нежни целувки Вийон настъпваше към голото рамо, изтръгвайки тихо ахване, всеки път когато устните му докосваха нежната кожа. Стигна до шията на младата жена и тя изви глава, като котка, очакваща да бъде погалена. Без да отделя устни от нея, маркизът пусна ръката ѝ и ловко завъртя момичето, заставайки зад гърба ѝ. Зашепна нещо в ухото ѝ и тя дали го разбра или не, но простена затворила очи. Той плъзгаше длани по голото тяло, едва сдържайки се да не впие алчно пръсти в младата плът. Ръцете му намериха големите гърди и ги обхванаха, беше я прегърнал изотзад, езикът му очертаваше раковината на ухото ѝ, а пръстите му нежно прещипаха зърната ѝ и ги завъртяха. Булката изхлипа почти страдалчески, разкъсвана между страха и нетърпението, дишаше тежко, с отворени устни, лъщящи от слюнката ѝ. Този стон преля чашата на търпението на маркиза и той замачка големите твърди гърди, впивайки зъби в нежната шия. Момичето изписка, изви се в ръцете му и разтвори бедра, разкривайки пред мъжа си вече разтворените и лъщящи от похот устни на отвора между краката си. Очите на младоженеца едва не изхвръкнаха от възбуда и той, въпреки своята неопитност, коленичи между краката на жена си и воден от инстинкт по-стар от разума, заби лице в разлигавените долни устни на съпругата си. Целуваше ги, хапеше и ближеше ненаситно извиращия сок на желанието ѝ. Жаклин извика, изненадана от колкото несръчната, толкова и настървена атака на мъжа си, устните му засмукаха малкото, вече подуто топче на удоволствието, увенчало нейната женственост и тя приклещи главата му между силните си бедра в желязна хватка.

Маркизът мачкаше конвулсиращото в ръцете му тяло, запленен от развихрилата се страст. Жаклин гореше в непознат досега огън, раззинала уста в ням вик, струваше ѝ се че едновременно умира и се преражда. Стискаше главата на мъжа си между краката си, легнала в обятията на младия благородник, докато силите я напуснаха и тялото ѝ се пренесе от състоянието на пламтяща еуфория, в тлеещото доволство, идващо след върховното удоволствие. Маркизът вече нямаше търпение да я обладае, но като опитен любовник я остави да се наслади напълно на последните вълни, като само леко галеше гърдите ѝ. Жаклин беше вече отпуснала бедра и между тях се показа зачервеното, омазано с любовните ѝ сокове, лице на младоженеца. Вийон го бутна внимателно настрани, за да се настани между разтворените крака на булката. Благородникът коленичи, за да се наслади за последен път на гледката на девственото ѝ цвете, вече твърдият му член потръпна и се наля с кръв така, че освен корав като камък, стана морав, а вените изпъкнаха по извития в дъга ствол.
- Приятелю, бъдете така добър и вдигнете краката ѝ. – обърна се той към жениха. - Ето така, минете зад нея, хванете ги под коленете и я разтворете добре.
Изпълнявайки указанията младият Трюдо застана зад легналата си по гръб съпруга и като хвана краката ѝ, едновременно ги притисна назад, опирайки коленете ѝ в раменете и разтвори. Аленото от възбуда цвете в слабините ѝ приканващо отвори лъщящите от похот листенца и маркизът хвана болезнено възбудения си член и с усилие го наведе напред, опирайки го в пламтящата девича плът. Жаклин го гледаше с поглед, едновременно умоляващ да я прободе и уплашен от неизбежното. Моравата главичка на мъжествеността му се настани между долните ѝ устни и с едно мощно и уверено движение се плъзна дълбоко в утробата ѝ. Младата жена извика от моментната рязка болка, когато твърдият ствол разкъса невинността ѝ, но усещането се превърна в неописуемо състояние на пълнота, на завършеност и викът ѝ премина в стон на греховна страст. Гмурнал се в нея, маркизът застина, давайки ѝ възможност да се нагоди към забития между краката ѝ корав ствол, както и овладявайки собственото си желание да замушка дивашки, като варварски завоевател. Мускулите на любовния ѝ тунел стискаха нашественика в, колкото здрава, толкова и нежна прегръдка, пръскайки искри на удоволствие и в двамата любовници, тръпка тръгваща от слабините им, продължаваща по гръбнака и пръскаща се мозъка. Разтворените от младоженеца крака на Жаклин затрепераха и той ги хвана здраво за глезените, задържайки съпругата си отворена за пронизващия я меч на господаря им. Той се задвижи внимателно, четеше по лицето на Жаклин какъв е правилния ритъм, плътно обхваналата го плът пулсираше с ритъма на сърцето ѝ и той започна да я пронизва в синхрон. Тя затвори очи, а от отворените ѝ устни се откъсваше все по-силен стон, всеки път когато превзелият я орган влизаше до корен и главата му притискаше матката ѝ в сладка агония. Маркизът посегна към незаслужено останалите без внимание бели гърди и като ги обхвана колкото можа, ги замачка в ритъма, в който покоряваше тялото на младата жена. Зърната им отново се бяха надули, като узрели, молещи някой да ги захапе плодове.

Твърдият орган на маркиза прокарваше в младото тяло път, правеше го във възходящ ритъм, неусетно превръщайки бавното начало, в кресчендо, претоварващо усещанията на момичето. Тя лежеше по гръб, с разтворени от съпруга си крака, затворила очи и поемаща господаря им в утробата си. Всеки тласък в нея сякаш я тласкаше нагоре, към непознато и прекрасно селение, все едно беше в някаква божествена люлка, която я издигаше все по-нагоре и по-нагоре, до шеметни висини. Органът, на който беше безпомощно нанизана, ставаше като че още по-твърд, а ритъмът в който я промушваше, по-рязък, пулсираше вътре в нея и тя закрещя, забравила къде се намира. Тялото ѝ се мяташе, като на обсебено от зъл дух и мъжът ѝ му се наложи да употреби цялата си сила, за да я задържи отворена за маркиза. Той пък пусна гърдите ѝ, хвана я за раменете и с цялата си тежест я прикова на господарското ложе под себе си. Направи няколко последни мощни тласъка, причинявайки ѝ болка, която само удвои екстаза ѝ и с рев се заби в нея, дълбоко, колкото можа. Тялото му затрепера, докато той изливаше удоволствието си в очакващата го утроба, изгаряйки я с всеки свой залп. Накрая лъсналите от пот тела се укротиха и маркизът с нежелание се отдръпна назад, излизайки от прегръдката на наранената от члена му плът, сега полу-отпуснат, лъщящ от телесните им сокове, с бледо розови следи от кръв.

За малко тримата останаха безмълвни, човек би помислил, че са статуи, ако не бяха повдигащите се гърди при всяко поемане на въздух. Всеки потънал в свой собствен момент на безвремие. Жаклин се рееше в розов облак от посткоитусна наслада, нехаеща за света около себе си. Преживяното надминаваше всякакви очаквания, тук и сега за малко беше престанала да бъде момиче от простолюдието и беше удостоена с най-висшето внимание на своя сеньор. Младоженецът също не беше останал безучастен към разигралата се оргия. Увеличаващото се мокро петно отпред на панталона му свидетелстваше за удоволствието, което беше изпитал, а в душата му се бореха противоречиви емоции. Най-силни бяха похотта и гордостта, че не само беше допуснат тук, но и удостоен да се включи в акта. Някъде изтласкан назад от вековните догми имаше и един неоформен ревнив мъж, чийто гняв само разпалваше възбудата.

Маркизът се окопити пръв, случилото се беше надминало очакванията му, да обладае девствената булка, докато мъжът ѝ услужливо разтваря краката ѝ, дори в развратните години, като студент, не му се беше случвало. Окъпаното в пот тяло на Жаклин лежеше в белите омачкани чаршафи, все така предизвикателно, а разфокусираният ѝ поглед се рееше в тавана. Маркизът стана, напълни две чаши вино и подаде едната на току що обезчестената жена.
- Оказахте ми огромна чест, мадам. – гласът му беше още дрезгав от огромната възбуда. - Млади приятелю, донесете ни сирене и грозде... А, налейте и на себе си!
Жаклин беше седнала в леглото и със замечтана усмивка отпиваше от виното и слушаше приятните комплименти на маркиза, макар и да не разбираше всички думи. Мъжът ѝ гаврътна на един дъх виното си и сега въртеше в ръце празната чаша и стърчеше диван чапраз, мъчейки се да събере смелост да си поиска още. Стресна го обръщението на маркиза:
- Приятелю, без съмнение Ваш християнски дълг е продължението на рода и всички ще се молим бракът Ви да бъде благословен с многобройна челяд. Но понеже любящият Ви баща ми обърна внимание, че сте невинен в плътските наслади, считам за свой дълг да Ви просветля за способите, до които се прибягва, когато предпочитаме да ни отмине тази висша божа благодат, а именно децата. Просто идва момент, когато дори и тя може да се превърне в бреме.
Младоженецът глупаво примигна, без да разбере и дума от казаното. Вийон дьо ла Роен въздъхна:
- Имам предвид, че понякога ще искате да се съешите, без да направите деца. Нека Ви покажа как. Моя мила, бихте ли се обърнала, покажете ни прелестите на тези прекрасно оформени полукълба на седалището си. Точно така, скъпа, застанете на... четири крака, ако позволите така да се изразя.
Жаклин все още не разбираше какво предстои, но играта на комплименти ѝ харесваше, както и нежните и опитни ласки на маркиза. Застанала на ръце и колене, предоставяше гледката на пищното си дупе на двамата мъже с двата си отвора. Единият, пурпурен и още отворен от скорошния акт и другият, малка кафява точка, здраво стегната между белите полукълба.
- Искам да Ви обърна внимание, че това е деликатен процес. Трябва да се подходи с търпение, поне докато дамата не стане толкова опитна, че това вече да не е нужно. Подайте ми маслото. Благодаря. Обърнете внимание как обмазвам другият ѝ отвор. Масажирайте пръстена отвън, без да прониквате все още. Нека той се отпусне и сам Ви приеме. То-о-очно така!

Докосването по това “мръсно” място беше накарало Жаклин да се стегне, а после и да се затресе в потиснат смях. Докосването до ануса ѝ я гъделичкаше, но маркизът натисна малко повече с добре намазан с масло пръст, докато обикаляше кафявата стегната дупчица. Така гъделът се превърна в приятен масаж и макар да смущението от докосването на такова място все още да не беше отминало, ѝ стана приятно и тя несъзнателно завъртя съблазнителното си дупе. Маркизът загреба още масло, а членът му вече се беше надигнал, предвкусващ това, което щеше да се случи. Мъжът натисна още и с удовлетворение усети как стегнатият мускул се отпуска под ласките му, превръщайки се в еластичен мек пръстен. През това време младоженецът, неразбиращ накъде води цялото това мацане с масло, използва момента и гаврътна полу празната чаша на жена си, докато никой не му обръщаше внимание.

Най-накрая маркизът усети, че анусът на Жаклин поддава и внимателно натисна, оставяйки отворът ѝ сам да всмуче пръста му. Тя изохка стреснато и мускулът се сви, сграбчвайки в силна хватка нашественика. Вийон дьо ла Роен замърмори успокоително и със свободната си ръка погали младата жена по гърба.
- Не стойте така! Отворете полукълбата ѝ, по-широко! Точно така, дръжте я добре разтворена.
Леко завъртя пръст в задника ѝ, докато не усети, че хватката се отпуска. Започна да го движи бавно в тясната дупчица, внимателно го завърташе и опипваше нежната вътрешност на момичето. За нея усещането беше странно, но не и неприятно и тя тихичко стенеше, отпуснала глава. Проникналият в задника ѝ пръст излезе и стегнатият анален мускул мигом се стегна. Маркизът загреба още масло, този път с показалец и среден пръст и ги опря в кафявото отворче. С леко завъртане натисна навътре и след едно “Ау!” от Жаклин, ги плъзна в ректума ѝ. В началото я заболя мъничко, а сега се чувстваше смущаващо изпълнена от дебелите мъжки пръсти. Маркизът ги задвижи в задника ѝ, принуждавайки анусът ѝ да привикне с необичайното проникване.
- Отпуснете се, мила. Не се стягайте. – успокоително ѝ шепнеше, докато разширяваше задния ѝ отвор.
Няколко пъти вади пръстите си, за да добави още масло и с удовлетворение забеляза, че анусът все по-бавно се прибира в стегната точка. Жаклин се наслаждаваше на нежно опипващите я отвътре пръсти и дори изви гръб, като доволна котка. Пръстите за пореден път напуснаха тялото ѝ и тя ги очакваше обратно с желание, но вместо това на доверчиво отпуснатия анус се опря нещо както ѝ се стори огромно, горещо и значително по-нежно. Маркизът насочи с ръка коравият си като камък член и натисна навътре. Пръскащата се от възбуда глава преодоля съпротивата на кафявия пръстен и хлътна мазно в тялото на момичето. Жаклин извика от болка при неочакваното разтягане, макар да беше проникнал само малко, дебелият член я караше да се чувства, все едно я побиват на кол. Тя понечи да се дръпне, но силните ръце на маркиза я хванаха здраво, едната за рамото, а другата под корема.
- Ето, вече влезе, успокойте се! Сега ще се отпуснете. Няма де има вече болка, обещавам Ви.
Задникът ѝ беше безпомощно разтворен от мъжа ѝ, анусът безнадеждно се опитваше да се затвори, но вече беше късно и само конвулсивно стискаше проникналия го корав ствол. Жаклин хлипаше, докато парещата болка не поутихна и насилващият я мъж не проникна бавно още по-навътре в беззащитното ѝ дупе. Странно, но с влизането по-дълбоко, анусът се отпусна. Момичето дишаше тежко, още уплашено, но маркизът остана неподвижен, за да ѝ даде време да се отпусне напълно. Той се чувстваше божествено, като завоевател, обгърнат от горещата мекота, толкова близка и толкова различна от утробата ѝ. Остави рамото ѝ и намери с ръка розовата пъпка, между долните устни. Разтри я нежно, пръскайки по тялото на Жаклин приятна тръпка, която ѝ помогна да се отпусне. Все още се чувстваше толкова разчекната отзад, все едно всеки момент ще се сцепи на две, но болката се превръщаше в нещо друго. Усещане за разтягане и изпълване, които прибавени към пръстите на клитора ѝ накараха кожата ѝ да настръхне от удоволствие. Маркизът усети, че стенанията ѝ смениха тона си и внимателно натисна още. Плъзна се мазно още навътре, превземайки я сантиметър по сантиметър, усещането как коравото тяло си проправя път навътре в нея я накара да застине. Болеше, но по някакъв начин болката ѝ доставяше удоволствие, нашественикът в задника ѝ принуждаваше червата ѝ да се оформят по коравия му ствол, разбутваше органите, заставяйки ги да му направят път. Когато тестисите на маркиза удариха по течащата ѝ от възбуда цепка, Жаклин извика, но не от болка. Беше пълна, не, беше изпълнена! До пръсване! Имаше чувството, че нанизалият я член ще се покаже през корема ѝ и въпреки това тялото ѝ искаше още. И тя се притисна назад. Отпусна се на напред и легна на гърдите си, извивайки гръб, протегна се и с ръце разтвори, колкото можа големите полукълба на дупето си. Мъжът ѝ, зяпнал от изумление и оформящ ново петно отпред на панталона си, беше зарязал тази обязаност. Маркизът усети, че аналният мускул се е предал напълно, набъбнал и отпуснат и се задвижи свободно в доброволно разтворилата задника си Жаклин. Влизаше дълбоко в нея и излизаше почти докрай, под пръстите му пъпката на удоволствието ѝ се беше подула и пулсираше.

Вийон дьо ла Роен се изтегли изцяло члена си и с възхищение отбеляза, как аналната халка остана отворена, вместо да се свие. Победата му беше пълна! Проникна отново, карайки младата жена да изохка и излезе пак от задника ѝ. С настървение нанизваше отново и отново зеещия анус, като при всяко следващо вкарване му се струваше, че е останал малко по-широко отворен от преди. При поредното проникване не издържа и се заби в нежното тяло до край, викът му огласи стаята и Жаклин усети пронизалото я кораво тяло да набъбва още повече. В следващия момент маркизът изригна, като вулкан в червата ѝ, пълнейки оформения от самия него тунел с поток от гъсто бяло семе. Младата жена, заклещена в хватката му, заби пръсти в меката си плът и закрещя, изстреляна в забвението на собственото си удоволствие, толкова различно от първия път. Мъжът зад нея яростно потръпваше в дупето ѝ, докато не се отдръпна, оставяйки я празна, с широко разчекнат заден отвор. Двамата с младоженеца гледаха с възхищение резултата от содомисткия акт. Между разтворените от ръцете ѝ задни бузи, на мястото на някога стегнатата точка, зееше широко дупка. В нея се виждаше пурпурната вътрешност на червата и клокочещата в дъното на ректум бяла лава. Младоженецът свърши в панталона си за трети път.

Младата брачна двойка напусна покоите на господаря си, даровете бяха богати, задминаващи дори най-смелите очаквания. Скъп топ коприна, кесия със сребро и чакащите отвън кон и каруца, караха младоженецът да се усмихва широко. До него Жаклин пристъпяше някак странно, а унесената ѝ усмивка нямаше нищо общо с подаръците. Тялото ѝ потръпна, все още в спомена за нощта и от още широко разтворения ѝ анус потече бяло поточе, надолу по бедрото ѝ.

За Жаклин винаги имаше работа в замъка, че дори ѝ се налагаше да остава през нощта. Съпругът ѝ оставаше много доволен, както от щедрото заплащане, така и от малките отстъпки, които господарят му правеше при събирането на данъците.