Развратна коледа

- Длъжник си ми! Знаеш го!Знаеше го. Преди два месеца Климент го спипа на калъп с жена му. Класическа история, Георги се отби да върне взетата на заем дрелка, приятелят му беше в командировка, съпругата на Климент го покани да изпият по кафе, сподели му колко е самотна и преди да се усети, вече я утешаваше качена на масата, с крака вдигнати на раменете му. Жената се беше вкопчила в ръба на масата, за да не я избутват мощните, дълбоки тласъци, а големите ѝ гърди се мятаха бясно, изкарани от деколтето ѝ. Класиката стана пълна, когато любезната домакиня го подготвяше за втори рунд, коленичила пред него. Климент се прибра и двамата го забелязаха, чак когато ги сепна високия щракащ звук на снимащ телефон. Двамата прелюбодейци бяха толкова сащисани, че останаха още десетина секунди, като истукани. Тя – изплескана със спермата от първото утешение, той – идиотски ухилен, с полу надървен хуй в устата ѝ.
- Гледай сега… ясно ми е, че докато кучката не си вдигне опашката, песовете не ѝ се качват. Работата е там, че беше ти и че ви хванах…
Георги кимна унило, тогава Климент не му продума и дума. Умираше от ужас, да не би да се разрази ураганен скандал и да разбере Поля. Георги обичаше жена си, не искаше да я нарани, а още по-малко да я загуби. Изневярата се беше случила някак набързо, без да влага в нея нито мисъл, нито чувства, само животинската похот на момента. И ето, че сега Климент искаше да си прибере вересиите. Предложението му беше логично, дори до известна степен възбуждащо, с вкуса на риска и забраненото.
- На Коледната вечеря Поля ще пийне повечко, ти ще имаш грижата, а после в спалнята ще се разменим! Тя няма да разбере нищо, а с теб ще сме квит!
Неизказана във въздуха увисна заплахата, че Поля можеше и да разбере това-онова, ако Георги не се съгласи.

***

Поля приготвяше празничната вечеря и дори се плъзгаше с танцувални стъпки, обзета от радостно нетърпение. Коледната украса естествено беше помпозно поставена още от ноември и домът гъмжеше от плюшени гномчета, порцеланови елфи, обсипани с пайети звезди и гирлянди. Всички те грееха в стоплящ сърцето радостен кич в мрачните декемврийски дни. Това беше любимият празник на Поля, жадното за радост и топлина човечество избухваше в оргия от добро настроение, шеги, подаръци и увенчаваше победата си над злата зима със сакрална вечеря с близките. Харесваше ѝ да приготвя ястията, предвкусвайки тщеславно възхищението на гостите. Тези последни няколко часа, преди да пристигнат трите приятелски семейства, си бяха само за нея. Сармите ѝ бавно се сваряваха, баницата се печеше, обещаващо оформяйки хрупкава коричка, масата беше наредена и Поля с гордост се огледа. Изрядно. А когато гостите си тръгнат с Георги щяха да се отдадат на любовни ласки, отлагани досега в трескавата подготовка. Само като си помисли и между краката ѝ се плъзна топъл гъдел. Жената измърка и се завъртя под звуците на коледната музика, сочното ѝ дупе описа сластно кръгче, когато във фантазията ѝ се появи любимият ѝ съпруг, проникващ в жадната ѝ утроба, корав и тръпнещ от страст и нетърпение. Дали да не си поиграе под душа, преди да дойдат гостите? Не, по-добре да запази страстта си за довечера и да подари на Георги една вълшебна коледна нощ! Поля се изкъпа, като не успя да удържи докрай на изкушението и под топлите водни струи дланите и се плъзгаха по чувствено налетите ѝ бедра и едри гърди. За малко да се пореже, докато се бръснеше между краката, когато дланта ѝ обърса подутия от желание клитор. Огледа се критично, имаше няколко излишни килограмчета, но кръстчето ѝ беше тънко, а плътта макар и в повече – стегната и налята, а не тресяща се сланина. Съвсем коледно сексапилна. Мъжът ѝ си дойде с последните покупки и едва я млясна и гостите запристигаха. Киро и Евдокия, нейни колеги, Радостин и Мария, колеги на Георги и Климент с Мариела. С последните бяха колеги от университета и с годините запазиха приятелството си, бяха заедно много често, навън или пък си гостуваха, макар че в последно време сякаш се беше появило някакво невидимо напрежение. Поля се опита да разбере, какво мъчи приятелката ѝ, но Мариела само махна с ръка. Нормални семейни глупости. Вечерта течеше по всички правила, Поля се радваше на щедрите комплименти за кулинарните си умения, както и на неизказаните, но явни такива за чувствено налятата си фигура. Мъжете на масата с мъка откъсваха погледи от напиращите да скъсат и без друго щедрото деколте бели гърди, които хипнотично се вълнуваха всеки път, когато Поля се разсмееше. Разговорът започна от неизбежните, но забавни служебни клюки, премина през стари истории, някои от които бяха забавни, ако ги чуваш най-много за трети път и с повишаването на алкохолния градус достигна до повече или по-малко деликатни намеци на еротична тематика. Ако не беше изпитата бутилка Мавруд, Поля би ги сметнала за просташки, но сега, с пламнали от виното страни, не само се смееше с глас, но и отвръщаше, мятайки обещаващи погледи към мъжа си. Самочувствието ѝ, обикновено ниско заради излишните килограми, сега беше напомпано, както от откровеното мъжко внимание към прелестите ѝ, така и от неприкритата завист на дамите.
- Поле, ако дойде Дядо Коледа и му седнеш на коленете, гарантирано няма да иска да си тръгне! – подхвърли Евдокия, а всички бурно се съгласиха.
- Послушна ли беше или палава? – обади се Киро, под унищожителния поглед на жена си, обещаващ тягостен семеен разговор.
- Винаги съм била добро момиче! – кокетно трепна с клепки Поля.
Демонстративната ѝ скромност чудесно контрастираше с лъчистия от младата жена еротизъм. Мариела се усмихна само с устни, а на ум добави: “Ако стане това, което подозирам, ще си всичко друго, но не и добро момиче!”. Откакто мъжът ѝ я хвана с Георги, животът на Мариела се промени. Над нея надвисна Дамоклевия меч на раздялата и тя всячески се стараеше да угажда на мъжа си. Мариела нито обичаше да работи, нито блестеше с някакви таланти и за нея беше немислим кошмар да се лиши от доскоро безметежния си живот на жена, която работи, каквото и колкото си поиска. Доходите на Климент ѝ позволяваха да се занимава за по два-три месеца годишно с нещо напълно безполезно, а през останалото време театрално да се оплаква, колко е трудно да си намериш каквато и да е работа в днешно време. След издънката се стараеше всячески да изкупи греха си, измисляше какви ли не перверзии в кревата, ровеше за идеи в нета. Посрещаше мъжа си с тапа в дупето, правеше му свирка още в коридора, демонстративно преглъщайки, когато гъстата сперма се изливаше в устата ѝ. Не протестираше на нито една негова прищявка, макар и да съзнаваше, че в един момент това ще изчерпи интереса му. Отчаяно си блъскаше главата, как да спаси потъващия кораб на брака си, когато една вечер едва се сдържа да не изкрещи “Еврика!”. Лежеше до мъжа си, спермата му се стичаше от пулсиращата халка на ануса ѝ, на мазна струя надолу по бедрото ѝ, когато решението я осени с гениалната си простота. Климент не му трябваше да я унизи по всевъзможен начин, можеше просто да махне с ръка и да каже, че всички жени са курви. Това, което неизказано му тежеше, беше че Георги опъна жена му. Мариела деликатно пося семенцето на идеята си в главата на Климент. Цената беше малка, мъжът ѝ ще изчука Поля и Мариела ще може да продължи да води досегашния си живот. Като малък бонус идваше своеобразното отмъщение, над пухкавата ѝ приятелка. Винаги ѝ беше завиждала за лекотата, с която вършеше всичко, за домакинските умения, въпреки собственото си презрение към тях, но най-вече заради мъжкото внимание, което Поля получаваше, без дори да го търси. Вечерта наближаваше към раздаването на подаръците и Мариела злорадо си помисли, че нейният истински подарък за мъжа ѝ ще бъде сочната домакиня, а нейният личен подарък, краят на полиното целомъдрие и натриването на носа на оня хапльо Георги. Не можеше да му прости, как се изниза, като мокра връв и я остави сама и трепереща пред Климент. Не, нямаше да бъде сама в унижението си.
- Я! Кое време станало!? – с пиянски артистизъм обяви Георги. - Докато сме се забавлявали и някой е оставил едно чувалче!
Хор от овации посрещна изваждането на въпросното чувалче. Всички знаеха, че вътре има безлични глупости, но перспективата за подарък предизвика радостна тръпка. Георги вадеше малките пакетчета и обявяваше името, с възклицания, послушното момче или момиче, изваждаше баналната козметика, в съпровод от фалшиви поздравления.
- И за кого е това? – Георги сбърчи вежди, все едно не можеше да прочете, театрално нагнетявайки напрежението. - Поля!
Поря разкъса нетърпелива шарената опаковъчна хартия. Вътре имаше кутия и щом отвори капака ѝ, жената направи физиономия и завъртя очи. Чифт белезници, превръзка за очи и лубрикант. Естествено заваляха поздравления за Георги и нова канонада от еротични закачки. Поля малко се вкисна, подаръкът наистина не беше за нея, а за мъжа ѝ. Изпитото вино и всеобщата еуфория ѝ помогнаха да се пребори с неприятното чувство и гаврътвайки още една чаша тъмно червен Мавруд Поля закачливо завъртя белезниците на пръста си. След раздаването на подаръците гостите се надигнаха да си ходят, под неубедителните протести на домакините. Поля наистина нямаше търпение да потуши еротичния пожар между краката си, който все по-настойчиво пускаше настойчиви тръпки нагоре по гръбнака ѝ. Изпратиха и последната двойка, Поля залюля заоблените си хълбоци и се отправи към спалнята, хвърляйки на мъжа си поглед, пълен с обещания. Георги изглежда беше не по-малко нетърпелив, защото имаше проблем със заключването на вратата, но минута по-късно се присъедини към жена си в спалнята. Лампата беше изгасена, а няколко свещи разпръскваха сумрака с капризно поклащащите се пламъчета. Танцуващите сенки се плъзгаха по апетитно заоблените форми на застаналата пред голямото легло жена. В тихата стая възбуденото и дишане накара кръвта на Георги да забучи в ушите му. Боже, колко прекрасна беше! Не с баналната красота, която греда от кориците на модните списания, а с живата красота на умираща от желание жена. Адреналинът на Георги беше до небето и от предстоящата размяна, той мълчаливо се помоли на каквото похотливо божество би му помогнало и взе жена си в обятията си. Устните ѝ бяха меки и горещи, даже парещи. Вкуси от виното по тях и ги разтвори със своите за онова първо смесване на дъха, преди още целувката да е преминала към чукане с език. Лицата им бяха на милиметри, усещайки топлината на кожата си и двамата проточиха момента, едва докосвайки върховете на езиците си. Поля няколко пъти затваряше устни, за да го накара да ги разтвори наново и всеки път езикът му се вмъкваше малко по-навътре в устата ѝ и оставаше за по-дълго. Тази игра продължи, докато Георги не изръмжа и не я сграбчи здраво за раменете, нахлу с езика си в устата ѝ грубо, като завоевател. Ръцете му плъзнаха по налетите женски форми, алчно впивайки пръсти в щедрата, апетитна плът. Докато я мачкаше в прегръдките си, набра роклята ѝ и дланта му легна върху вече подгизналите от сластен секрет прашки. Поля проскимтя в устата му и се изви, мъчейки се да се потърка в ръката му. Възбуденият ѝ клитор беше голям, колкото лешник и сега се търкаше в голямата длан, отделен от нея само от тънката материя на бельото. Помогна на Георги да я освободи от роклята и след кратка борба сутиенът също капитулира. Тежките гърди се отпуснаха тежко налети, с вече твърди и щръкнали зърна. Мъжът награби гърдите ѝ и лакомо налапа едната пъпка, изтръгвайки хрипливо стенание, Поля се изпъчи, подавайки му се и подканвайки да продължи сладкото мъчение. Устните му сякаш изсмукваха душата ѝ и тя зарови пръсти в косата му. Стенанията ѝ преминаваха в нетърпеливо скимтене, а ханшът ѝ започна да прави неволни движения, като при полов акт. Поля посегна да съблече съпруга си, но той властно сграбчи китките ѝ и ги изви зад гърба ѝ. Белезниците от подаръка ѝ щракнаха, приковавайки ръцете ѝ отзад. Омаяна от виното и пияна от възбудата си, Поля едва не свърши в този момент. Георги я завъртя с гръб към себе си тя усети дъхът му по врата си, косъмчетата там настръхнаха, а тя се задушаваше от нетърпение. Пръстите му се вмъкнаха под ластика на прашките и сякаш се поколебаха, но после смъкнаха гащите ѝ до коленете и се заровиха в пулсиращата, разлигавена плът. “Свалям гащите на жена си! Свалям гащите на жена си, за да я ебе някой друг!” – мисълта за това една не му докара инфаркт от възбуда. Курът му се беше изправил, заплашвайки да скъса панталона. С треперещи от нерви ръце сложи превръзката на очите ѝ и нежно я бутна да коленичи на леглото, а после да легне на гърди и колене. Извади телефона си и едва на третия път успя да натисне уговорения с Климент сигнал. После коленичи пред леглото и разтворената цепка на Поля, лъщяща от възбуда, застана пред лицето му. С ръце хвана бузите на задника ѝ и ги разтвори, впивайки устни в тръпнещия отвор. Буквално преглътна течащия от жена му сок и събра в устата си срамните ѝ устни и клитора. Смучеше ги и ги мачкаше с език едновременно, а ръцете му стискаха задника ѝ и го опъваха, за да я разтвори колкото може. Поля викаше, полудяла от желание. За момент ѝ се стори, че въздухът в стаята се раздвижи, изострените ѝ до крайност сетива доловиха някакъв непознат аромат и някъде вътре в мозъка ѝ, нещо се опитваше да бие аларма. Мъжът ѝ, изпил течащата влага, плъзгаше език по цепката ѝ, отделяше нужното внимание на болезнено подутия клитор, а после се вмъкваше в нея. Ръцете му бяха пуснали дупето ѝ и се плъзгаха по обутите в копринени чорапи крака, пръстите му галеха кожата, където силиконовата лента се беше впила и плътта преляла отгоре. Докато Георги любеше жена си с устни, вмъкналият се тих Климент събуваше мълчешката панталона си. Лицето му, зачервено от възбуда, имаше сатанински вид от играещите пламъчета на свещите. С ръка замачка чепа си, възбудата му растеше, а в главата му беснееше дивашки триумф от това, че друг мъж приготвя жена си за него. Мълчаливо бутна Георги, той трепна и застина, за момент Климент реши, че приятелят му се е отказал. После обаче коленичилият мъж се отдръпна и надупената жена изскимтя недоволно. Климент се намести зад нея, издърпа прашките, които бяха още около коленете ѝ и разтвори широко краката ѝ. На Поля ѝ се стори, че ръцете на мъжа ѝ са някак по-хладни отпреди миг, но нямаше време да го осмисли, защото твърд като стомана член се отърка в разлигавения ѝ отвор, намери го и проникна в нея с едно дълбоко движение. Забила лице в копринените чаршафи, Поля извика. Вик на облекчение, на дълго сдържана страст, отприщена в миг. Коравото тяло я превземаше уверено, с дълбоки, равномерни тласъци. Членът на мъжа ѝ не беше малък, но сега като че беше пораснал и набъбнал още. Вагината ѝ го стискаше, при всяко движение, осигурила достатъчно овлажняване, за да се плъзга в нея безпроблемно. Първият оргазъм дойде бързо, тръгна между краката ѝ и се забърза, като електрически поток нагоре по гръбнака ѝ, потече по крайниците ѝ, карайки тялото ѝ да затрепери. Поля стисна юмруци и окованите зад гърба ѝ ръце се напрегнаха, сякаш да разкъсат оковите. Жената завика невъздържано, докато получаваше заслуженото си облекчение. Мъжът зад нея забави ритъма, давайки ѝ възможност напълно да се наслади на удоволствието и почти спря, когато последните тръпки отмряха. Георги гледаше с пресъхнала уста, как жена му свършва бурно, нанизана на члена на друг мъж. В сърцето на новоизпечения рогоносец се бореха противоречиви чувства, заплашващи да го взривят. Ревност, дива похот, любов и нещо неопределено, което слепяше всички чувства в една непоносимо възбуждаща емоция. Климент се отпусна върху жена му и устните му леко захапаха ухото ѝ. Тежкото мъжко тяло я накара да потръпне от удоволствие, но същевременно алармата в главата ѝ заби с нова сила. Отминалата първоначална възбуда вече не замъгляваше съзнанието ѝ. Да, определено мъжът легнал отгоре ѝ не миришеше на Георги! Бяха твърде много време заедно и неговият аромат беше до болка познат. Поля, с нарастваща паника, започна да отчита и други нередности. Опипа слабините на мъжа с прикованите си ръце и застина. Бяха обръснати! Георги подстригваше интимното си окосмяване с машинка, но никога не се бръснеше! В главата ѝ премина ураган от мисли: “Чука ме непознат мъж!”, “За бога, какво ми се случва?!”, “Този тъпак, не може да бъде...”. Георги от време на време разиграваше някаква фантазия за тройка с друг мъж и Поля дори я намираше възбуждаща според настроението си, но категорично му беше казала, че това си остава само фантазия. “Тъпо копеле! Напи ме, закопча ме с белезници, върза ми очите и си мисли, че няма да разбера, че ме чука друг!”. Жената не можеше да реши как да реагира, положението беше абсурдно! Да се развика? Егати резила! Да се опита да се откопчае? Ами ако не ѝ позволят? Тук дори изпита страх. Климент усети промяната в току-що изчуканата жена, сякаш се стегна, но реши че е просто нормална реакция, хора разни, разни оргазми! И поднови тласъците си в нея, този път се движеше по-агресивно и грубо, с мокър звук при всяко вкарване и изтегляне. “Е, добре хитрецо! Сега ще ти покажа!”. Поля реши да даде добър урок на мъжа си, не можеше да отрече, че ѝ беше хубаво, а и след първоначалния шок, ситуацията ѝ се струваше все по-възбуждаща, без съмнение с помощта на двете бутилки Мавруд. Лежеше по корем, безпомощна, с вързани очи, за момент си представи редица мъже, чакащи реда си да я чукат. Това би трябвало да я ужаси, но вместо страх, тялото ѝ реагира с нова тръпка на възбуда. Поля простена, беше решила да разиграе театър, но изобщо не ѝ се налагаше да се превзема. Все пак даде гласност на чувствата си и измърка:
- М-м-мх, да не си пил някакво магическо хапче? – тя завъртя големия си задник в бавна осморка. - Как изведнъж стана толкова голям?
Репликата имаше мигновен ефект, членът в нея сякаш порасна още, наду се тъй, че нежно обвилото го влагалище буквално почувства релефа на изпъкналите до пръсване по него вени. Мъжът, вземащ удоволствието си от тялото ѝ изръмжа, бутна с колене краката ѝ настрани, почти разчеквайки я и я заръга мощно. Коравият му член накапа тялото ѝ да затрепери отново, а главичката му сякаш проникваше в матката ѝ, събирайки в едно болка и желание за още и още. Двете тела се загърчиха в общ оргазъм, тя крещеше, а той ръмжеше неразбираеми мръсотии, членът му се изду до невъзможен размер и отприщи поток след поток семе дълбоко в утробата ѝ. Георги ги гледаше облещен, от собствения му пенис спермата започна да пръска, без дори да се беше докоснал. Пред очите му съпругата му свършваше така бурно, както даже не беше подозирал, че е възможно. С невъздържани викове, посрещаше забиващия се дълбоко в утробата ѝ член и се набиваше на него. Този път оргазмените тръпки отминаваха значително по-дълго, чак след няколко минути двете тела замряха и мъжът зад нея излезе с явно нежелание.
- Надявам се не си се уморил? – обади се дрезгаво Поля. - Мисля, че това е вечерта, за която така мечтаеш!
Тя хвана бузите на задника си и ги разтвори, показвайки разтвореното си, лъщящо от соковете ѝ влагалище, с тлъста сперма, преливаща навън. Над него беше стегнатия ѝ, девствен анус, събран в кафява звезда между големите полукълба. Откога Георги мечтаеше за него, но досега беше прониквал вътре само няколко пъти, с пръстче, в моменти на върховна възбуда. “Е, гледай сега! Нали това ти беше фантазията?!”.
- В подаръка нали имаше и лубрикант? Хайде, дефлорирай дупето ми! Отнеми аналната ми девственост...
Георги буквално зяпна, а изпразненият му хуй, като с магия се вдигна отново. Климент първи се окопити, и преди приятелят му да може да реагира, грабна тубичката с лубрикант. Поля усети първата хладна капка да се стича в цепката на задника ѝ и потръпна, мъжът бързо разтри лубриканта и сгряващият му ефект я затопли приятно. Жената изстена доволно, пръстите на мъжа разнасяха лубриканта и леко масажираха стегнатия анус. Постепенно стегнатият мускул започна да се отпуска, а нежно масажиращите го пръсти се задържаха и все по-често притискаха навътре. Все още без да влизат, просто караха сфинктерът да поддаде и се отдръпваха. Поля издаваше нечленоразделни звуци и въртеше нетърпеливо голямото си дупе. Мъжът се изправи, дръпна възглавница от леглото и я сложи пред него. Издърпа тялото на Поля, докато жената коленичи на възглавницата, с тяло опънато на леглото. Климент се намести зад нея и разтвори бутовете ѝ с ръце. Изцеди още лубрикант и допря средния си пръст на ануса ѝ. С другата си ръка намери подутия от приключения клитор и внимателно го разтърка. Тялото на Поля реагира недвусмислено и той завъртя опрения в задника ѝ пръст. Усети кога анусът се отпусна, при поредния удар на сърцето ѝ и натисна. Преодоля отвора ѝ без съпротива, докато пръстът му влизаше навътре, жената потрепера и от гърлото ѝ се откъсна дълбок, дрезгав стон. Усещането беше необичайно, практически непознато. Изпълване и разширяване, усещане за нередност напомпваше адреналина, страх, че ще се изпусне я накара да се задъха от ужас и възбуда. Анусът със закъснение се опита да се стегне, но пръстът вече беше проникнал възможно най-дълбоко. Мъжът спря, давайки възможност на измамения мускул да разбере, че усилията му да избута натрапника са напразни. С другата си ръка продължаваше бавно да разтрива клитора, не да ескалира възбудата ѝ, а да я накара да се отпусне. Когато аналният пръстен спря с безплодните си опити да се затвори, пръстът се завъртя в задника на Поля, опипвайки я отвътре. Усещането за далечен приятен гъдел накара косъмчетата на тила ѝ да се изправят за пореден път тази нощ. Непознатият мъж зад нея изследваше най-интимните ѝ кътчета, а тя лежеше надупена пред него, безпомощна да окаже каквато и да е съпротива. Пръстът в дупето ѝ стана по-смел. Започна да се движи навън и пак навътре, създавайки в ануса ѝ гъдел, който едновременно с това задоволяваше. Георги с треперещи ръце се пресегна, взе лубриканта и изстиска още върху пръста, чукащ жена му в задника. Климент обра от лубриканта върху показалеца си и когато средният му пръст беше почти излязъл, притисна и двата в отпуснатия кафяв отвор.
- О-о-о… ох-х-х! Ле-е-еко, лекичко! Ох, мх… – Поля се опита да разтвори крака още повече, за да облекчи значително по-силното напрежение в ануса си.
Имаше някакво далечно слабо подобие на болка, но то се губеше в напрежението. Двата пръста внимателно я проникваха, спряха, когато анусът конвулсивно се стегна и изчакаха, само за да продължат навътре. Климент изви пръсти към корема на жената и заопипва нежните стени на червата ѝ. Тя изстена високо, когато той напипа през тънката преграда онова грапаво, магическо кръгче. Усещането беше изключително, пръстите дразнеха центъра на удоволствието, но приглушено, като същевременно разтваряха жената отзад. Поля лежеше по корем, замряла, отворила уста и лигата ѝ се стичаше по чаршафа. Напълно отдадена на усещането, дори беше забравила, че ще дава урок на вероломния си съпруг. Алкохолът ѝ помагаше да се отпусне и скоро анусът ѝ изобщо не се стягаше, а приятното напрежение все повече и повече се събираше в тялото ѝ. Мъжът зад нея внимателно изтегли пръстите си и за момент я остави празна, Поля проскимтя недоволно, после чу мазния звук на изстискваната туба лубрикант. Климент бързо размаза щедра доза на члена си, докато възбудата блъскаше в слепоочията му, хвана коравия си орган и опря надутата до пръсване морава главичка на входа на ануса. Георги дишаше тежко, беше се приближил на една педя и с широко разтворени очи чакаше да види, как ще обезчестят жена му отзад. Кафявата дупчица се свиваше след като пръстите я освободиха и когато голямата главичка на члена натисна, напълно скри ануса под себе си. Въпреки, че халката беше отпусната, Климент не можа да проникне без кратка борба. Твърдият член принуди анусчето на Поля да се разтвори до чудовищни размери и преодолявайки съпротивата му, насили пътя си в нея. Жената извика и тялото ѝ се стегна, в нея беше проникнала само тлъстата главичка на пениса, а аналният ѝ пръстен се беше опънал до скъсване, като екзотично украшение по ствола му. Болка и усещане за чудовищно разтягане се сблъскваха с възбудата и желанието от слабините ѝ. Поля захлипа, неспособна да разбере, какво точно изпитва – агония или страст. Мъжът зад нея беше застинал, чакаше тялото ѝ да приеме неизбежното и да спре с конвулсиите на ануса. Ръцете му легнаха на големите полукълба на задника ѝ и нежно ги разтъркаха, разтваряйки ги колкото може настрани, за да облекчи напрежението в аналния пръстен. Постепенно изпънатото като струна тяло на Поля се отпусна обратно на леглото и дишането ѝ стана дълбоко и равномерно. Имаше чувството, че са я разчекнали отзад, но болката като че ли минаваше на заден план, отстъпвайки на напрежение и някакво ново чувство на удовлетворено изпълване. Членът в задника ѝ се задвижи, в началото съвсем леко, едва поклащайки се напред-назад. Когато охканията на жената станаха по-гърлени, Климент натисна навътре. И още, и още. Превземаше я сантиметър по сантиметър, проправяше си път дълбоко в червата ѝ. Разбутваше органите ѝ, принуждавайки ги да се пренаредят за влезе в нея до корен. И двамата изстенаха, когато тялото му се опря в задника ѝ. Поля се чувстваше, все едно в дупето ѝ влизаше влакова композиция, а главичката на члена му ще излезе през корема ѝ. Усещането за Климент беше съвсем различно от влагалището ѝ, то го стискаше изцяло, но тук само анусът го стягаше в основата, а навътре нежните черва едва го галеха. Не можейки повече да се сдържа той се задвижи в дупето на Поля с дълги и дълбоки движения, карайки я да скимти при всяко пълно проникване, когато червата ѝ се опъваха със сладка болка. Георги с треперещи пръсти награби добилия застрашителни размери клитор на жена си и го замачка. Поля зарева с цяло гърло, а тялото ѝ се замята и заизвива. Чудовищното напрежение в задника ѝ стана нетърпимо, дълбоко забитият в нея член стана твърд, като стомана и после запулсира. Забит в нея до края, изхвърляше семето си с такава сила, сякаш ѝ правеха клизма с пожарникарски маркуч. На Поля ѝ причерня, оргазмът я връхлетя, като тайфун. Тя крещеше несвързано и се мяташе, членът я освободи, излизайки от ануса ѝ със сочно мляскане. Климент грабна дрехите си и изхвърча навън, а Георги разтвори дупето на жена си. Стегнатата допреди час дупчица, сега зееше отворена, при всеки гърч на тялото на Поля, анусът ѝ се свиваше, без да се затваря напълно, а после се разтваряше отново. Жената беше разтърсена от могъща тръпка, изпърдя се и изхвърли оцветена в кафяво сперма. Георги не издържа и яхна жена си, прониквайки без съпротива в разчекнатия ѝ анус. Мисълта, че хуят му е потопен в онази желеобразна, кафява субстанция го накара да свърши мигновено, добавяйки и своята сперма, дълбоко в червата на съпругата си.
- Отключи ме! – Поля протегна ръце, гласът ѝ беше дрезгав и неузнаваем.
Георги с тресящи си ръце отключи белезниците, жена му събра сили и се изправи на треперещите си крака. Тръгна бързо към банята, отново изпусна въздух и от зейналия ѝ анус се изстреля нова порция. Поля затисна задния си отвор и затича. На сутринта Георги се събуди с полагащото се за такива случаи главоболие. Примигна, мъчейки се да реши, дали случилото се сноши е истина или сън. Поля влезе сияеща, с чаша горещо кафе. Седна до него, подавайки му чашата.
- Благодаря ти за снощи, това беше невероятен коледен подарък! – тя му лепна една целувка и се изправи. - А с малко късмет, твоят подарък може да дойде след девет месеца!
Георги остана дълго в леглото, чешейки се по главата.

Дядо Торбалан