Златната верига

Внимание!!! Поредицата ще включва екстремни форми на сексуални практики, като:
-анален секс
-изневяра
-секс играчки
-сексуално насилие
-групов секс
-еднополов секс
-междурасов секс
- и др.

Разказът се посвещава на една специална читателка. Пожелавам и да изживее своето приключение.

Погледът на Маргарита се плъзгаше по идиличната синева на Средиземно море от десет хиляди метра височина. Жената нетърпеливо се взираше през илюминатора, търсейки пръснатите в морската шир острови и мъчейки се да зърне африканския бряг. С мъжа си се бяха спрели на Египет, като компромисен вариант. „Винаги компромисен вариант“, с въздишка си помисли тя. Мястото трябваше да е екзотично, топло, да има исторически забележителности и море. Компромисите в името на брака. Да изпълняваш сексуални фантазии, достойни за Месалина, когато просто имаш нужда от нежност и любовна ласка. Да проявяваш разбиране, когато той е изморен, а ти си в развратно настроение и компромисно се спирате на минет. Разбира се, винаги ги имаше логичните доводи, c‘est la vie, не сме на по двадесет години, ха-ха. Не бяха на по двадесет, Маргарита беше на тридесет и три и сияеше в апотеоза на своята женственост. Вече изгубила момичешкото си лекомислие, но все още без белезите на времето, жена, за която трябва да дадеш всичко и то пак няма да е достатъчно. С упорита благопристойност отхвърляше ухажванията на колеги и познати, докато в мечтите си тайно витаеше в романтика и приключения. И ето, с Иван най-после на път към екзотика и приключения. Мъжът до нея също чакаше ваканцията с нетърпение. От две седмици непрестанно я заливаше с фантазиите си за тройка с непознат, полово надарен, поне колкото кон. Когато за първи път срамежливо и сподели тази фантазия, Маргарита беше ужасена, реши, че той вече не я обича и едва ли не иска да се отърве от нея, хързулвайки я на някой друг. После фантазията се превърна във възбуждащ сценарии, който разпали тлеещите креватни страсти. Сега вече и беше леко досадно, но компромисно продължаваше да измисля за мъжа си истории, как се отдава на някой друг. Маргарита въздъхна и отново запрехвърля на ум изгледите от Сънрайз Кристал Бей в Хургада. Представи си, как ще седят вечер в прохладата на нощта, с чаша хубав коктейл и под ярките звезди на африканското небе ще се любят до припадък.

Самолетът кацна на миниатюрното летище по обяд. Жестокото слънце прежуряше болезнено и Марграита имаше чувството, че ще се покрие с мехури само докато прибяга от самолета до автобуса. Последваха два изключителво досадни часа на редене по опашки, плащане, печати по распортите и безкрайно мудните действия на местните. В Африка времето течеше различно и на местните всяка експедитивност им беше чужда. Това беше дразнещо и едновременно забележително, мудният ритъм на африканското ежедневие не се трогваше от никой и от нищо. Когато накрая успяха да издърпат багажа си от лентата ги посрещна широко усмихнат негър. Носеше табелка с имената им и цялата му сто и двадесет килограмова личност се разля в любезност, достойна за приказките на Шехерезада, когато в лапата му се озова пет доларова банкнота бакшиш. „Мистър е толкова щедър! Само толкова богат и силен мъж може да си позволи най-прекрасната сред прекрасните жени! Нищо чудно, че денят е толкова горещ, щом слънцето е слязло на земята сред нас!“, заливаше ги той с безкраен поток от комплименти, докато с лекота носеше камарата багаж към колата. Вайкайки се, че той, най-недостойния сред недостойните, трябва да посрещне братовчеда на пророка и неговата избраница, пред която дори луната, с целия си шлейф от звезди, бледнее, негърът натовари багажа им и ги настани в колата. Маргарита и Иван се хилеха доволно на комплиментите, колкото неискрени, толкова и убедителни. Устата на шофьора не млъкна по целия път до хотела и небивалиците му напълно заличиха раздразнението от дългото чакане на летището.

Сънрайз Кристъл Бей беше луксозен комплекс, прегърнал лагуна, блестяща, като сапфир в лъчите на следобедното слънце. Това не беше място за големи семейства и за разлика от бюджетните семейни хотели, които перманентно се огласяха от детски смях, пписъци, плач и кресчендото на истеричните майки, в Сънрайз цареше ретроградно ориенталско спокойствие. Четиридесет градусовата жега не се усещаше сред изкусно аранжираните градини, из които палаво обикаляше следобедния бриз. Маргарита си взе душ, отмивайки от себе си мръсотията отсамолета и пустинния пясък и освежена излезе от банята, в настроение да прелъсти мъжа си. Големите зърна на едрите и гърди гърди се втвърдиха и щръкнаха напред, докато си представяше, какво ще му направи в голямото легло. Тя пусна хавлията в краката си и продължи с преднамерено преувеличено връткане на ханша си. Едрото и дупе се завърташе подканящо при всяка крачка, започваше движението от тънкото си кръстче, големите, но стегнати полукълба на задника и продължаваха и сочните и бедра завършваха този танц на похотта. Ръцете и подхванаха гърдите, за да укротят мятането им, а леко заобленото и коремче чувствено мамеше с вдлъбнатината на пъпа си. Маргарита вече сластно притваряше очи и върхът на езика и се стрелкаше да навлажнява устните и, когато тя влезе в просторната спалня. На голямото легло, още с панталон и риза спеше Иван.

Жената постоя в средата на стаята с отпуснати рамена. Желанието и се отичаше от нея, отстъпвайки място на раздразнение и горчивото чувство на преглътната страст. Сега щеше да се облече и компромисно да се разходи сама, да седне до огромния басейн и да опита прехвалените в уебсайта коктейли. Тя се намаза със слънцезащитния крем с фантастичен фактор. Дланите и се плъзгаха по копринената и кожа, залъгвайки я поне с тази ласка, вместо мечтаната нежност от мъжа и. Маргарита облече лека лятна рокликчка, която едва скриваше съблазнителното и дупе, взе си чантичката и телефона и тихо затвори вратата на апартамента отвън. Упойващият аромат на цветята я омая и ядосаната и походка дори премина в лека танцова стъпка. Водата в басеина блестеше, като поръсена с диаманти, от африканското слънце, а от средата на огромния басейн мамеше с изкусителната си сянка мраморен бар. Маргарита се поколеба дали да не свали рокличката си, но реши, че може да стигне до там без да се намокри и нагази в приятно хладката вода. Контрастът с горещия въздух караше кожата и да настръхва при всяка стъпка, когато водата покачваше нивото си още малко. Докато стигне до бара големите зърна на гърдите и стърчаха предизвикателно под цанския и тънката материя на роклята. Жената се настани и черното лице на бармана се разцепи в огромна усмивка.

- Какво иска мадам? – очите му лакомо шареха по тялото и, с неприкрита похот.

- Маргарита.

Той закима щастливо, все едно, че му бяха съобщили, че сам пророкът се е отбил при него. Коктейлът си го биваше! Маргарита отпи и затвори очи, оставяйки топлата тръпка на първата глътка да плъзне по тялото и. Пиеше го бързо и в съчетание с умората и жегата скоро главата и се замая. Втората чаша се появи пред нея с мистериозна бързина, достойна за чудо от арабска приказка. Маргарита се канеше да каже, че не е поръчвала, когато от дясната си страна чу мек гърлен мъжки глас.

- Моля, сеньора! За мен ще е огромна чест, ако приемете.

Тя завъртя глава и косите и погалиха раменете и гърба и, пращайки приятна тръпка по цялото и тяло. До нея беше седнал мургав атлетичен мъж. Очите му я изучаваха изпод полу-притворените клепачи, като котка, която лениво наблюдава плячката си, мина през ума на Маргарита. Погледът му хвана нейния и устните му се отдръпнаха в лека усмивка, разкривайки два реда зъби, достойни за реклама на най-реномираните стоматологични услуги.

- Изплаших се, че ще си тръгнете и това клето място ще изгуби единствената си скъпоценност. – обясни той, с едва доловима насмешка, докато и подаваше чашата.

“Ама, че си клише!” помисли Маргарита, но и стана приятно от комплимента и пое чашата.

- А и коктейлът отива на името ви, дали ще ми окажете честта да ви наричам Рита?

- Вие да не сте ясновидец? – тя усещаше езика си леко тромав от първото питие.

- Не. – заслепи я той с една усмивка. – Позволете да ви се представя, Джанкарло, мое задължение е на гостите да не им липсва нищо.

Чак сега тя забеляза дискретния бадж на бялата му кенарена риза. Чудно. Сваляч за отчаяни, самотни, застаряващи лелки.

- Изоставих задълженията си и си позволих да наруша покоя ви, за което съм безкрайно виновен. – придаде си разкаян вид Джанкарло. - Вместо да изпълнявам задълженията си ви се натрапвам. Но ако си бяхте тръгнали след първото питие трябваше направо да свалим една звезда от комплекса!

Маргарита се разсмя, отмятайки глава назад и усещайки отдавна забравеното пламъче от флирта да се събужда в нея. Замаяна от алкохола остави Джанкарло да я ласкае, като ту му се усмихваше, ту го отблъскваше с престорена свенливост. “Ето ти, Иване! Нали това искаше, жена ти да флиртува с някой, а ти да се дървиш отстрани!” мислите и ядно се завъртяха към поспаланкото в стаята. Героично отказа още една чаша и се извини, че трябва да се приготви за вечеря. В стаята Иван тъкмо се пробуждаше и я посрещна с подутата си от сън физиономия. Маргарита се освежи в банята, смени без нужда синята рокля с червена провокативна и жакет за бързо захлаждащата се нощ и седна пред тоалетката за лек грим. През това време мъжът и се протягаше, прозяваше, търкаше очи, изпърдя се юнашки и удовлетворен навлече тениска и дънки. Храната беше превъзходна, комплексът се хвалеше, предлага не по-малко от шестдесет вида ястия всяка вечер и Маргарита изобщо не се усъмни. На масата им ги очакваха бутилка червено и бутилка бяло вино, оставени да подишат. Приближиха се до масата и тъкмо се канеха да седнат.

- Мадам, ако позволите! – Джанкарло магически се беше материализирал и държеше стола на Маргарита, за да може тя да се настани.

Италианецът седна на масата им и без да им дава възможност да възразят се представи. Изобщо не спомена за срещата си с младата жена преди вечеря и докато и наливаше чаша вино, ентусиазирано им представяше възможностите на комплекса. Подводни разходки, екскурзии с яхта, анимация, спортно-развлекателен комплекс. Усмивката му стана цинична, когато спомена басеина за възрастни, без лиза под 18 години. На любопитния въпрос, какво е това, той неопределено отговори, че там поведението е по-освободено. Разговорът с него течеше приятно и неусетно той ги разпитваше, а те му разказваха. Иван ентусиазирано се впусна да говори за работата си, а Маргарита отегчено завъртя очи. Типичният българин, сяда да се забавлява и почва да говори за работа! Джанкарло кимаше и вмъкваше окуражаващи въпроси, докато Маргарита се почувства изоставена в мъжки разговор. Облегна се назад в стола и погледът и се зарея в далечните градски светлини отвъд лагуната. Думите на мъжа и минаваха нечути покрай ушите и, когато на бедрото и легна гореща длан. Тя едва не подскочи и очите и се разшириха от изненада. Нямаше съмнение на кого е ръката. Иван ръкомахаше ентусиазирано с две ръце. Мургавият мъж, без да променя изражението на лицето си и без да откъсва поглед от оратора, започна да гали бедрото и с върховете на пръстите си. Тялото на Маргарита потръпна от едва доловимото докосване. Какъв нахалник! Да я опипва току пред мъжа и! Тя седеше шокирана и не можеше да се накани да извика възмутено. Пръстите му настъпателно пълзяха все по-нагоре под роклята и, карайки косъмчетата по врата и да настръхнат. С трепереща ръка жената взе чашата с вино и отпи голяма глътка. Задържа чашата пред лицето си и захапа устната си, сподавяйки стенание. Ръката на Джанкарло беше стигнала до дантелените червени прашки. Присъствието им и без това беше повече символично и той без усилие отмести дъното им и пръстите му се окъпаха в обилните сокове на възбуденото влагалище. Страните на Маргарита пламнаха и тя задиша тежко, премрежвайки поглед. Иван тъкмо обясняваше за последния си грандиозен проект, когато Джанкарло напипа клитора и и го стисна леко между палеца и показалеца си. Маргарита изскимтя, стисна очи и подпря чело с ръка, прикривайки лицето си.

- Ритуне, да не ти е лошо? – сепна се мъжът и.

- М. Н-не, вне-запно м... ме забол-ля глава!

- Тц тц, сигурно е от пътя. Та тъкмо да подпишем... – гласът му продължаваше тирадата си, докато пръстите на другия мъж мъчително бавно си играеха между краката и. Зърната на гърдите и бяха щръкнали арогантно и тя побърза да се прикрие с жакета, сподавяйки още една въздишка. Палецът му беше притиснал клитора и и се въртеше в кръг отгоре му, а два пръста се вмъкнаха в нея. Тя изохка тихо и се премести по-напред в стола, отваряйки се още повече и нанизвайки се на пръстите му до дланта. Маргарита започна да се люлее леко напред-назад в стола и когато пръстите в нея напипаха грапавата точка над входа тя изстена мъченически.

- Рити, да ти донеса хапче от стаята? – загрижено попита Иван.

- М-м-м. Д-да, моля! – Иван забърза, като така и не разбра, че “моля” не беше отправено към него.

Сега пръстите в нея се движеха все по бързо, безжалостно я караха да се извива, скрила лице в шепите си. Палецът му замачка ожесточено клитора и и тя стисна бедра, заливайки ръката на Джанкарло с бликащия поток на оргазма си. Италианецът джентълменски я изчака да свърши и безкрайно нежно издърпа пръстите си от нея. Докато тя се мъчеше да си поеме дъх, той и наля още една чаша вино. Докато отпиваше, той без да откъсва поглед от нея взе ягода от купата с плодове и демонстративно бавно я лапна, облизвайки пръстите си. Иван се появи запъхтян след няколко минути, с блистер Аулин.

- Благодаря, мило! Мина ми вече. – сладко му се усмихна Маргарита.

- А, супер! Аз се притесних и... свърши ли с вечерята?

- Да – отвърна тя, а на ум добави “Ако знаеш, как свърших!”.

- Чудесно! – плесна с ръце Джанкарло. – Да отидем в бара, първото питие е за сметка на комплекса, а танците вече започват!

Иван се ентусиазира много от преспективата за безплатно питие и никак от тази за танци. Домакинът поведе двойката след себе си и Маргарита хвана съпруга си и се облегна на ръката му, за да прикрие треперенето на краката си.

Следва

Дядо Торбалан