Горещо лято 5 Епилог

Горещо лято 5

Епилог

Остатъкът от лятната ваканция се заизнизва неумолимо. За Антон и Таня това бяха дни на скрити погледи, бързи и страстни целувки, двусмислени намеци. Откраднаните мигове бяха, като редки късчета самородно злато в реката от тягосно чакане. Малина ставаше все по-дръзка и баща и се видя в чудо, дори започна да ибмисля, дали да не прекрати ваканцията си преждевременно. Но изкушението от предстоящата фотоваканция и настояванията на жена му, че в града момичето няма да се държи по-пристойно взеха връх. Тя все още изпълняваше ролята на куче пазач, но на няколко пъти умишлено разсея, оставяйки двамата млади в относително уединение. Целувките им, опипването на телата и още две ръкоблудства от все по-ентусиазираната Малина я бодваха с трънчета на ревност и извикваха на лицето и леко тъжна, но разбираща усмивка. Можеш да си откраднеш миг щастие, но накрая младите отиват при младите.
Нощта на знаменателната фотоваканция наближаваше и беше време да се подготви тържествена вечеря. Таня направи списък с продуктите, които липсваха и помоли мъжа си да отидат до Лозенец с колата.
- Бе, жена! Ти знаеш ли колко направиха бензина? Тая кола за нищо я нямате! – заспори др. Димов, който и до тоалетната ако можеше щеше да ходи с кола. – Дай да видя. Е, колко е, три-четири торби.
- Ще помоля Антон да ми помогне тогава. – триумфално се усмихна в себе си жената.
- Ха, така! Яко момче, пък и един ден по-далече от... екхем-кхе.
В разгара на сезона беше практически невъзможно да се намери празна квартира в Лозенец. Невъзможно за всеки, освен за една горяща от желание жена. Баба Желка, стара, но яка вдовица даваше къщата си под наем на летовници от години. В началото в дворчето имаше само една стая от кирпичени тухли, измазана с вар, а сега до забравената архаична стаичка се извисяваше триетажна къща. Девизът, една година етаж, следващата измазване, важеше с пълна сила. Баба Желка схвана ситуацията от раз и с цинична усмивка пусна “майка и син” да си починат за няколко часа в ниската варосана стаичка. Тук двамата бяха в някакво вълшебно място на безвремие, избягало от неумолимия ход на часовника.  В стаята имаше огромен железен креват, покрит с дебело родопско одеяло.
- Не бързай, да видим, какво си научил. – Таня дръпна завеската на малкото прозорче и последният лъч слънчева светлина в стаята я обля и очерта тялото и под леката лятна рокля.
Грубото родопско одеяло боцкаше приятно гърба на плуващата в екстаз жена при всеки тласък.  Антон  беше вдигнал красивите и крака на раменете си и ритмично се потапяше в нея. Без да бърза, твърдо решен да се докаже, като истински мъж. Когато усетеше надигането на собствения си оргазъм в налетите си топки, забавяше ритъма, мъчеше се да мисли за предстоящото досадно училище. Успя да преглътне на няколко пъти и от там насетне беше лесно. Всеки неконтролируем гърч на жената под него го караше да се чувства велик. Да предизвиква екстаз у пискащите си връстнички беше едно, но да бъде удостоен с честта да накара опитна жена да изгуби свяст и приличие, беше нещо съвсем различно. Чувстваше се, като играч от Б група, който изведнъж е поканен да игра с шампионите.
Таня не му остана длъжна. Накара го да легне по гръб и си достави удоволствието да се наниже на гвърдия член, поемайки го до топките, притискайки главата му болезнено в матката си. Грубо търкаше клитора си в неговото тяло. Заби нокти в гърдите му и под тях избиха ситни капчици кръв. Болката я влудяваше и караше да иска още, отдалечаваше оргазма и го правеше още по сладък. Момчето я сграбчи за гърдите и брутално изви настръхналите и зърна. На Таня и излязоха свитки от очите и невъздържано закрещя, без да и пука, дори и цял Лозенец да разбереше.
Трябваха и десетина минути, за да дойде на себе си. Реши да подари на Антон едно последно, специално удоволствие, за което беше сигурна, че не дори помислял.
- Вземи колана на роклята ми. – Антон послушно донесе дългия платнен колан. – Завържи китките ми за леглото.
Момчето се опули, но изпълни желанието и, разпъвайки я на тежката желязна табла. Докато го правеше усети някакъв необясним гъдел в периферията на съзнанието си. Нещо древно, изпъдено в изгнание преди хиляди години от цивилизацията.
Тя го погледна, дишаше тежко, а сочните и полуотворени устни блестяха.
- Сега... прави с мен всичко, което поискаш. Всичко.
И той го направи. Антон научи за вълшебството на пълното отдаване. За немислимото и забранено чувство, да притежаваш друго човешко същество. Да можеш да му причиняваш болка или удоволствие, по своя приумица. Да си играеш с него, както ти се прииска. Хапеше зърната и, а после с цялата си нежност утешаваше устните, които допреди миг бяха скимтяли от болка. Бъркаше с пръсти в ануса и вагината и, разпъвайки ги до болка. Експериментираше, запленен от фантастичните възможности на женското тяло. Отворите и оставаха широко зеещи, зачервени и пулсиращи. Устните му безмилостно изпиваха всяка капка, която изтичаше от молещата за още вагина.
Внимателно развърза ожулените и китки и ги целуна с цялата нежност, на която беше способен. Починаха си за кратко и Таня го накара да се облече. Предстоеше им дълго и скучно редене по опашки и изнурително мъкнене на тежките торби до “Оазис”.
Същата вечер  зелият къмпинг се събра да гледа диапозитивите на участниците във фотоваканцията. Таня безмълвно даде знак на Антон и двамата везабелязано се отдалечиха в мрака. Там тя коленичи пред него и го пое в устата си. Това беше тяхното лично сбогуване. Скоро щяха да бъдат в града, където Таня отново щеше да е примерна съпруга, а Антон ученик в гимназия. Докато движеше устни по члена му, с малко ревност, но и заслужена гордост, си мислеше че е направила от момчето мъж, който ще ощастливи не едно момиче.
Край
Благодаря ви, че останахте с Антон и Таня до края. Дължа ви, както и на героите, няколко уточнения.
Таня е събирателен образ на две жени. Едната е майката на реалната Малина е лирическият герой никога не правил истински секс с нея. Опипвания, целувки, мръсни приказки. Сцената на дансинга е реална от игла до конец.
Другата Таня научи момчето на много неща, включително и на пикантното удоволствие от племерената болка.
Малина беше лудо влюбена в героя няколко години, но си остана девствена до завършване на гимназия. Все пак на няколко пъти си игра с атрибута на момчето.
●●●
Следва
Разказ, който пиша по молба на мой читател. Темата е малко особена и препоръчвам на хората, които се шокират от нетрадиционна сексуалност да го пропуснат, за да не си развалят мнението. Останах поласкан, че някой се е ровил, да открие връзка с мен. Ще се опитам със “Среднощно кафе” да изпълня желанието.