Откриване на себе си I

 Клетката

От отчаяние Младен се съгласи на това, което смяташе за пълна глупост, загуба на време и пари. Семейна консултация с терапевт. Откъде-накъде някакъв шарлатанин ще знае по-добре от него какви са проблемите в брака му, че и как да ги реши? Поля беше прекомерно ревнива и правеше от мухата слон. Това е. От наглед съвсем невинни отрязъци си изграждаше някакъв сценарии, за който на Младен и през ум не беше минало. И колкото повече той се опитваше да я успокои с логични доводи, толкова по-лошо ставаше! Ей го, на, чат с някаква колежка. Уточняваха разни детайли по презентацията и накрая той и пожела “сладки сънища”. Е какво да ѝ каже, беше вече към 23.00? Поля “случайно” зърнала чата. И като се почна... Младен имал афера с колежката си. Да си признаел, то без друго било ясно. Да, напълно е сигурно, дори най0добрата ѝ приятелка смятала така. Тук Младен не издържа и каза какво мисли за най-добрата ѝ приятелка, както и защо мъжът ѝ се изнесе да живее с някакво непълнолетно курве. Това беше грешка, Поля изпадна в транс от ревност и еуфория, че Младен, ето, си е признал! Ми да, щом оправдава...

Преди това пък бяха някакви тъпи коментари във фейсбук. Една парясница беше написала нещо под негова снимка, той отговори. Съвсем възпитано! Е, може би само мъ-ъ-ъничко повече от възпитано, но в никакъв случай не беше флиртувал с нея! Не! Това кой, какво си е въобразил и писал откровения след това не беше по вина на Младен. Нали?

И още по-преди това. На плажа, дамата която имаше нужда от помощ. Дори не беше искал да се докосва до нея! Вината не беше у Младен, просто си беше сладур. Е, изпитваше удоволствие от вниманието и се дуеше, като паун, но кой ли не би се зарадвал, че го харесват?!

Всички такива незначителни случки се картотекираха в някакъв регистър в главата на Поля, надграждаха се от въображението ѝ и периодично (все по-често) се изваждаха, като аргумент при семейните спорове. В безсилието си Младен се съгласи да се запишат на консултация със семеен терапевт, въпреки вроденото си недоверие към такива измишльотини. Фактът, че терапевтът се оказа жена на около четиридесетте окончателно го убеди, че не става. Какво ли разбира тази лелка?! Отгоре на всичко, против волята си я намираше за смущаващо привлекателна. Цялото ѝ излъчване го караше да слюноотделя, като кучето на оня руснак от учебника по биология.

Доктор Благоева беше прибрала косата си в опашка, гримът ѝ съвсем пестелив. Закопчаната до горе риза не можеше да скрие, че под нея има внушителен бюст, така, както тясната, дълга до коленете пола, не можеше да скрие пищния ханш. Младен употреби цялото усилие на волята си, да възпира блуждаещия си поглед, да не лази по обутите в черен чорапогащник крака или да каца върху масивната гръд на терапевтката. Говорът на седналата до него Поля беше като монотонно жужене, познатите безпочвени обвинения. Когато дойде неговия ред все пак успя да формулира нещо логично, като страстно отстояваше железния факт, че никога не изневерявал на Поля и всички “улики” са косвени предположения.

Терапевтът спокойно изслуша двамата млади съпрузи, зададе няколко въпроса и назначи следващия сеанс. На третия път излезе с предложение, от което ченето на Младен накрая висна. От всичко чуто до сега Поля наистина нямала основание да се съмнява във верността на съпруга си. Младен изду гордо гърди, както се полага на еманацията на съпружеската вярност. Обаче той също трябвало да прояви разбиране, живеем във все по-несигурен свят. Добре, разбирането не струваше нищо и Младен можеше да бъде щедър с него. Би могъл да ѝ даде допълнителна сигурност, като ѝ остави да контролира това, което я изпълва с несигурност. М, че тя си контролираше семейния им живот така или иначе, Младен отново нямаше възражения. Така тя щяла да бъде напълно сигурна, че той няма да ѝ изневери. Чудесно, най-сетне! Устройството било напълно безопасно, нямало да причини никакви увреждания и незначителния дискомфорт в началото, щял да е малка цена за хармоничните и безоблачни съпружески отношения.

Това беше моментът, когато ченето на Младен за малко да разбие гръдния му кош. Доктор Благоева спокойно държеше в ръце цилиндрично устройство, изработено от някакъв тип силикон. То се надявало на пениса и заключвало за тестисите, така че той да не може да еректира. Щял да го носи само извън къщи, когато Поля се опасява, че може да бъде с друга.

– Макар, че много двойки откриват... – Младен можеше да се закълне, че по сериозното лице на терапевта прибягна не до там професионална усмивка. – Много двойки откриват, че нямат нищо против да свалят клетката, само когато използват члена, било за удоволствие, било по хигиенни съображения.

– Девствен пояс. – успя да намери гласа си Младен. – Т’ва е шибан девствен пояс! Да не сме във времето на кръстоносните походи!

Той се изсмя истерично, а доктор Благоева недоволно повдигна вежда от ненавременното прекъсване. Поля пък зяпаше от удивление и като че ли се забавляваше.

– Мило! –тя хвана ръката му и я стисна. – Хайде да опитаме! Само да пробваме, ако нещо ти убива или... веднага я махаме.

Притиснат от една страна от логичните доводи на терапевта, че щом не изневерява, така или иначе не губи нищо, а от друга от чаровния ентусиазъм на жена си, Младен капитулира. Е, помънка за достойнство, прежулване, как щял да ходи на фитнес така, но накрая клекна. Наистина беше готов на всичко, само мир да има и да види Поля щастлива. Все пак твърдо отказа да влезе в магазин и да купи такова нещо. За щастие доктор Благоева имаше не разопакована бройка в кабинета.

На път за дома Поля подскачаше, като дете, нетърпеливо да разопакова новия си подарък. Макар че, по-скоро щеше да го опакова, както жлъчно отбеляза на ум Младен.

Терапевтът ги беше посъветвала да обезкосмят областта, за да избегнат скубване на косъмчета, прещипани в рамката. Мъжът се затвори в банята, първо се подстрига ниско с машинката, а после с въздишка напръска слабините си с пяна за бръснене. Тъкмо посягаше към самобръсначката, когато Поля се вмъкна при него с блеснали очи.

– Ей, дай да видя!

– Какво ще гледаш, не стига че се унижавам... –опитваше се да звучи сърдито, но близостта на топлото ѝ тяло го накара да се усмихне. – Не, де! Не ме бутай, ще направим някоя беля. Какво правиш сега?

– Дай на мен...

– Как на теб, не знаеш как, ще ме порежеш...

– Как да не знам, не си ли бръсна краката? Пък и между тях... –усмивката ѝ освен дяволита беше станала и лъстива. – Дай де, дай!

Младен седна на ръба на ваната и разтвори крака, членът му започна да се изправя и се подаде пакостливо сред облака бяла пяна. Поля се изкикоти и игриво млясна една бърза целувка по оголващата се пред погледа ѝ главичка на члена. Той ѝ отвърна светкавично, подскочи така, че за малко да я перне по лицето. Младен изпъшка и затвори очи, ташаците му се присвиха в очакване на предстоящото удоволствие. Вместо това Поля започна внимателно да плъзга самобръсначката по нежната кожа на слабините му.

Пенисът на Младен подскачаше при всяко преминаване на ножчетата, за мъжа това беше интересна и възбуждаща амалгама от страх и приятно физическо усещане. Коленичилата пред него Поля много внимателно избръсна топките. Докато го правеше ги държеше и опъваше кожата нежно, така че мъжът с мъка удържаше семето си в тях.

– Дай да ти избръсна и дупето! Айде, де! И без това сме почнали, хигиенично и приятно е, от опит ти го казвам.

Доведен до върха на възбудата си, Младен даже нямаше сили да се съпротивлява и вдигна единия си крак на ръба на ваната и се намести, за да даде на Поля достъп до тази интимна част от себе си. Плъзването на самобръсначката от скротума до ануса му изстреля тръпка на удоволствие, която тръгна от там и продължи нагоре по гръбнака, за да се пръсне в приятен гъдел по цялото му тяло. Когато съпругата му започна да обикаля около аналния му отвор, членът на Младен отдели тлъста, прозрачна капка, която се проточи мазна и дълга надолу. Дишането на Поля се беше учестило и тя импулсивно мушна глава между бедрата на мъжа си и нежно го целуна по прясно избръснатото място между топките и ануса му. Той изпъшка шумно, но не се възпротиви и тя добила смелост изплези езиче и след още миг колебание докосна отвора му. Младен беше затворил очи и отпуснал глава назад, възбудата му беше толкова силна, че съзнанието му се замъти, като че беше пиян.

Поля изучаващо мина с върха на езика си по изключително нежната плът, после повтори и дори натисна лекичко навътре. После вдигна глава и дрезгаво прошепна:

– Ако искаме да сложим клетката, ще трябва да направим нещо за размера... Така няма да влезе вътре...

Отвори уста и налапа члена на мъжа си. Обви малко под главичката с устни и върхът на езика ѝ обиколи под ръбчето ѝ. Стенанията на мъжа ѝ я накараха да протече между краката и тя сръчно събу памучните си бикини. Изплю члена му, за да съблече и домашната си тениска и като погледна нагоре, преднамерено бавно го пое отново в устните си. Младен беше отворил очи при краткото прекъсване и сега двамата не откъсваха очи един от друг. О, господи! Колко перверзно изглеждаше та, коленичила, с кур в устата! Съвсем различна от благоприличната съпруга. Като... курва, само като си го помисли и полудя.

Хвана я за косата и грубо изтегли члена си от устата ѝ. Твърдият орган я плесна по бузата и остави следа от собствената ѝ лига. Поля го гледаше с помътен поглед и изплезен език. Мъжът и вкара отново хуя си в устата ѝ, но не ѝ даде време да реагира, а замушка невъздържано. Поля се мъчеше да го поеме, но започна да се дави, закашля се и от ъгълчетата на устните ѝ покапа лига покрай разчекващия ги член. За първи път мъжа ѝ се държеше така и това я накара да протече между краката си.

Загубил търпение, той я хвана за косата, изправи я и я накара да се наведе и хване за мивката. Поря пръскащия се от възбуда член до налетите ѝ с кръв срамни устни и с едно движение се плъзна в жена си. Двамата изпъшкаха в синхрон при сливането си, тя го стисна в изгаряща от жега прегръдка, а той я разпъна до непознати до сега размери. През пелената на възбудата, Поля си помисли, че ще чуе как пукат ставите на таза ѝ. Мъжът ѝ я чукаше с резки, дълбоки тласъци. Коравият му член се забиваше в меката прегръдка на влагалището и злобно, като че да отмъщаваше за преглътнатите и предстоящи унижения. Младен беше увил около китката си косата на Поля, стискаше я в юмрук и при всеки тласък я опъваше назад. Жена му завика невъздържано, кокалчетата на ръцете ѝ бяха побелели от стискане на мивката, а краката ѝ така се разтрепераха, че ако не беше набучена на коравия член на мъжа си, щеше да падне на пода. Вълните на удоволствието избухваха в съзнанието ѝ като мигове на кома, ескалираха така, че на Поля ѝ причерня и тя загуби представа за действителността. Тялото ѝ се тресеше в болезнени конвулсии, та Младен даже се постресна. Продължи да я обладава по-внимателно, като със затихването на оргазма ѝ почти спря, за да ѝ даде момент да се съвземе.

Поля се върна от света на екстаза, приятно полюшвана от нанизалия я член. Остави се на ленивото следоргазмено усещане, усети как членът на мъжа и започна да се напряга и потръпва и това я разбуди съвсем.

– Не, не! Не вътре, опасно е! –опита се да се изниже.

Младен веднага го изкара, усещайки, че губи контрол и Поля се приготви да усети откосите на семето му по голата си кожа. Вместо това той го постави между полукълбата на дупето ѝ, на входа на малкото ѝ стегнато отворче. Тя се опита да се откопчи.

– Не, недей... чакай, не съм се подготвила...

Обаче мъжът и с ръмжене натисна и благодарение на обилните ѝ телесни течности по члена му, проникна в ануса. Поля беше отпусната след оргазма си, но все пак усети слаба пареща болка, когато твърдият орган я прониза и разпъна. Веднага след това, влязъл само с главичката си, започна да пулсира, изпомпвайки в нея семето си. Поля можеше да се закълне, че чувства как откосите я шибат отвътре, изпълвайки ректума ѝ с гъста бяла течност. Мъжът ѝ свърши и с доволно ръмжене се изниза от насиленото ѝ дупе, от него веднага потече сперма, която се стече надолу по бедрата на Поля. Младата жена усети внезапен спазъм и едва свари да седне на тоалетната чиния, когато ректумът и шумно изхвърли раздразнилата го субстанция.

Гледаха се, тя малко ядосано, той с глупава усмивка и накрая се разсмяха в един глас.

– Сега, дай да те изплакна. – Поля стана от тоалетната. – давай го тука под душа, точно така, да те изплакна навсякъде.

Младен се остави на нежните ѝ ласки, беше укротен след мощното си изпразване и не се възпротиви, когато Поля отново го накара да седне. Беше прочела инструкцията и делово надяна на омекналия пенис силиконовия пръстен. Отне ѝ известно време да промуши през него първо единия, а после и другия тестис. Младен пъшкаше, повече доволно, отколкото от болка и накрая пръстенът обхвана члена и топките му в основата. Поля постави пениса в цилиндричната част, захвана я за пръстена и с явно задоволство ги заключи с малко катинарче.

Щрак! Резкият металически звук накара мъжа да отвори очи, отрезвявайки го на момента.

Коленичила между краката му, Поля се ухили пакостливо:

– Мой! Само мой...

Между краката му, членът му висеше стегнат в тесния си силиконов затвор.

Следва... може би.



Дядо Торбалан



Като за финал имам една неприятна новина. Това е последният разказ, който пускам по този начин. Имам изградени още поне четири-пет части за Младен и Поля, като идеи. Имам и мерак да ги напиша, но дълго трупано негодувание, както и някои скорошни събития ме накараха да взема дълго отлагано решение. От години, направо десетилетие и кусур, съм радетел за безплатни секс разкази. Тук трябва да разгледаме понятието “безплатно”. То е оксиморон, няма нищо безплатно, защото за всичко все някой е платил цена. Когато някой пише безплатен разказ, той го предплаща с вложеното време и емоции. Смея да твърдя, надявайки се отплата с изразено чувство от читателите. Обичайно отговорът е изключително потискащо мълчание. Когато си отделил четири часа (или повече) и видиш, че разказът ти е прочетен стотици пъти, а пет души са си направили труда да напишат коментар, те обзема депресия. Та взех едно решение, читателите, които искат и харесват мои разкази, ще споделят цената, която плащам. Могат да ме черпят кафе или бира, за да покажат, че оценяват труда и старанието ми. Направих акаунт в Патреон. Абонирайте се, евтино е. Ако видя, че си струва да открадна няколко часа от работа или от времето ми за почивка и общуване с близките ми, мога да гарантирам, че скромният ви абонамент ще си струва. Познавате ме, знаете какво качество да очаквате от мен.

Знам, че почти всички ще поискат да подминат такива призиви. Обикновено хората си казват “Защо аз, има толкова други...”. Няма. Вие сте другите. Ако нивото на останалите разкази ви задоволява, не ми остава нищо друго, освен да вдигна рамене. Ако искате поне три-четири разказа от мен всеки месец - абонирайте се. Както ще видите, сумите са символични. Приемете, че сте ми взели нещо за пиене, докато пиша.

Пуснал съм анкета, която ви моля да попълните, за да се ориентирам във вкусовете ви.

Веднъж финансиран и написан, ВСЕКИ РАЗКАЗ ЩЕ БЪДЕ ПУСКАН ЗА БЕЗПЛАТНО ЧЕТЕНЕ! Тук, в блога ми, а и във фейсбук страницата на разказите ми. Да, безплатно. Заедно ще направим възможно и сигурно писането на качествени безплатни разкази за всички. Зависи колкото от мен, толкова и от вас!



Дядо Торбалан

Патреон:

https://www.patreon.com/DjadoTorbalan



Блог:

https://eroticstorybg.blogspot.com/



Фейсбук:

https://www.facebook.com/eroticni.razkazi

Медальонът

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ПЪРВО ДА ПРОЧЕТЕТЕ “Храмът”
Хлапетии облечени, като вещици, вампири, дяволици и по какъв ли още не идиотски начин. Стотици хора, които искат за един ден да са ненормални. Джак се чудеше, какво ли е поне за един ден да си нормален, не че имаше вероятност да разбере. И не че се казваше Джак допреди две години, но за човек с неговите занимания имената се износваха по-бързо от чифт панталони. Джак щеше да свърши работа за сега. Имаше си лични причини да не харесва нощта на Вси светии и именно затова беше шофирал от Далас до тая забравена от бога дупка в Мейн, наречена Дери. Обичаше да шофира, оставаше сам по на пътя, ако не се брои компанията на Джим Бийм. Джак и Джим отдавна бяха стигнали до консенсус, че Джак е луд и че му трябва окултна помощ. Обикновено експертите по тези въпроси се оказваха шарлатани, което вбесяваше Джак и водеше до някои действия, заради които той придобиваше ново име. Погледна бележника си, въпреки че нямаше нужда, знаеше името и адреса наизуст. В една пресечка на бул. Бродуей, срещу големия парк, се помещаваше някой си д-р Пениуайз, специалист по окултното.

Джак паркира Импалата срещу офиса на добрия доктор и отпи за последно от бърбъна, преди да бутне бутилката в жабката. Провери още веднъж Смит и Уенсън-а, модел 19, възможно най-класическия револвер през осемдесетте. Джак не обичаше изгъзици, сам би се определил, като традиционно момче. Ето, сега ще провери доктор Пениуайз, вероятно ще му тегли един бой, после ще си намери курва. Тя ще повряка в началото, вряк-вряк-вряк, после ще спре. Традиционен ритъм, в който живееше Джак. След това вероятно ще се казва по друг начин. Нарочно изчака да се стъмни, минути преди докторът по окултни науки да затвори офиса си. Колкото по-малко свидетели, толкова по-добре! Това, което Джак изобщо не очакваше, беше че докторът тъкмо се приготвяше за Хелоуин, с идиотски клоунски костюм! Шибан клоун...

***

Жената слезе от автобуса на “Грейхаунд”, извади карта на Дери от чантичката си, провери пътя и с грациозна походка пое по бул. Бродуей. Загуби следите на мъжа в Далас, но съдбата ѝ се усмихна и по нейна приумица разбра, че мъжът наричащ се за момента Джак се интересува от някой си д-р Пениуайз от Дери. Вече беше мръкнало, когато мургавата жена стигна пресечката с офиса на специалиста по окултни науки, от нея с тихо ръмжене се измъкна сив Шевролет Импала и подкара бавно по булеварда.

Вратата на офиса беше оставена открехната и тънък лъч светлина се процеждаше в тъмния коридор. Мая затаи дъх и се заслуша, някой вътре простена, после всичко отново утихна. Когато тя предпазливо влезе в стаята, завари грозен безпорядък. Документи лежаха пръснати по пода около счупен стол, чекмеджета висяха полу отворени и дори тежкото бюро някак си беше поместено, откривайки светла част с отдавна забравения истински цвят на мокета. Облегнат на бюрото, на пода седеше клоун и само спорадичното повдигане на гърдите му свидетелстваше, че е още жив. “Жив! За всичко си има първи път.”, философски отбеляза Мая.

Половин час по-късно жената излезе от сградата, въпреки че можеше да се каже, че е виждала всичко, все пак на душата ѝ беше тежко. Точно тази вечер ли трябваше да е толкова близко до целта си? Точно тази вечер, когато завесата разделяща реалното от въображаемото беше толкова тънка, че понякога дори можеше и да се мине през нея. Докторът по окултни науки нямаше какво толкова да разкаже, което Мая да не знаеше или подозираше. Джак беше разпитвал, както всеки друг път за медальона. Пениуайз беше могъл да му каже единствено, че е артефактът е ведически. И както обикновено Джак беше изпаднал в ярост. Мая научи и нещо практически ценно, мъжът беше тръгнал да си търси момиче. Тя беше почти без сили откакто загуби медальона, но може би ако е достатъчно близко до него... Имаше още нещо, което не ѝ даваше мира. Клоунът се хилеше, отвъд сцепената уста и изрисувания грим, Мая беше сигурна, че той през цялото време се забавлява.

Ако всичко минеше по мед и масло костюмът разбира се нямаше да ѝ трябва, но ако нещо се обърка прикритието винаги беше от полза. Мая купи на безбожна цена костюм на котка и с кисела усмивка се премени. Продавачът мислено отбеляза, че никога не е виждал жена, която повече да прилича на котка. По дяволите, не беше виждал котка, която повече да прилича на котка! Движеше се толкова грациозно, че чак да ти се прииска да я погалиш, а тя да извие гръб и да замърка. Обаче не посмя, нещо в поведението ѝ подсказваше, че по-скоро би изсъскала и извадила ноктите си.

***

Джак обикаляше вече два часа, съдържанието на бутилката беше преминало в стомаха му, но уви нищо не му хващаше окото. Малки курвета, които щяха да се разциврят на първата минута. Виж, оная откачалка клоуна си беше друго нещо. Джак можеше да се закълне, че перкото се хилеше през цялото време, така, сякаш знае някаква известна само нему шега. И тогава я видя, елегантна, прелъстителна, цялото ѝ същество излъчваше посланието: “Ако може да имаш мен, можеш да имаш всичко!”.

- О-о-ох, котенце! Ще се позабавляваме, ох, как хубавичко ще се позабавляваме с теб! – той облиза устни. - Ще се позабавляваме, както е писано в Евангелието.

Мравки полазиха по гърба на Мая, можеше физически да почувства опипващия поглед. Плъзгаше се по заоблените рамене, тънкия кръст и сластно оглеждаше преливането в щедрия ханш. Усети и нещо друго, от което чак я заболя, не беше го чувствала кажи-речи от два века. Беше близо, сетивата ѝ реагираха, като на наелектризиран от буря въздух. Жената залюля бедра, привидно нехайно, на ум се молеше да ѝ е останало поне зрънце от някогашната ѝ сила.

- Какво прави такова възхитително котенце само в тази мрачна ноемврийска нощ? Гръм да ме удари, ако не завали всеки момент, да се скрием някъде? – Джак се хилеше с оная усмивка, която казва “и ти, и аз знаем играта”. - Някъде да се постоплим, да пийнем... едно-друго, както е казано в Евангелието?

- Има хотел в уличката, не ти искат документите, за да се регистрираш. – тя го изгледа изпод тежките си клепки. - А че ще вали, сте съвсем прав.

Небето буквално се изсипа на главите им в следващия миг. Беше един от онези есенни дъждове, когато не падат капки, а се леят струи, безспирно и фатално, казвайки на жалката маймуна плъзнала навсякъде по планетата: “Няма надежда.”. Джак сграбчи Мая за ръката и двамата се понесоха на бегом към хотела, където не ти искат документи, мъжът се смееше лудешки, докато ледените водни струи го шибаха по тялото.

В хотела за петдесетачка получиха номер на третия етаж, бърбън за Джак и бутилка червено вино за Мая. В стаята тя се съблече по бельо, направи го без свян, но и без показност. След като свали мокрия костюм, остана по черен корсет, който подчертаваше извивките на тялото ѝ, чифт чорапи, хванати за него с жартиери и черни копринени гащички. Джак, отпиващ от кехлибарената течност, цинично отбеляза на ум, че гащите ѝ бяха обути върху жартиерите. Мая седна на ръба на леглото, премятайки крак връз крак и пое пълната чаша вино. Вдигна я в мълчалив тост и отпи здраво, сетивата ѝ бяха настръхнали до предела, медальонът беше тук, в стаята! Едва се овладя да не скочи върху мъжа, беше слаба, толкова слаба... Джак гаврътна чашата си на един дъх, примлясна и се изправи. Гледаше я отгоре, докато разкопчаваше колана си и панталонът му се свлече на пода. Водните струи барабаняха по прозореца в мокрия мрак отвън и с помощта на виното Мая усети възбудата на лова, когато секс и смърт се сливаха във финално кресчендо. Джак пристъпи към нея, сложи ръка на коляното ѝ и го бутна настрани, разтваряйки краката ѝ. Мая посегна да хване члена му, вече отваряше уста, когато той изръмжа раздразнено и я тласна назад, имаше предубеждение към свирките, откакто много отдавна видя, как един мъж беше буквално изсмукан целия. Не, нямаше да даде на никоя жена води парада! Мая падна назад на леглото, подпря се на лакти и без да откъсва очи от неговите повдигна дупе, за да му позволи да ѝ събуе гащите. Дантелата се плъзна по обутите с чорапи крака и отлетя на пода, мъжът се покатери на леглото и пропълзя отгоре ѝ, членът му потреперваше от възбуда, залепен за корема му. Мая разтвори бедра и го пусна в себе си. Извитият като сабя мъжки орган се опря в разлигавените месести срамни устни и те го всмукаха навътре с едно движение, чак до утробата. Беше гореща като пещ. Джак простена и загубил търпение хвана корсета, за да извади от него гърдите ѝ. Те се изтърколиха големи и тежки, с набръчкани от възбуда едри зърна. Движейки се в нея толкова бавно, колкото му стигаше волята, хвана циците ѝ в шепи, и защипа зърната им между палците и показалците си. Стискаше едрите полукълба и едновременно щипеше и дърпаше пъпките им нагоре. Движенията му станаха по-резки, отсечени и силни. Вместо да извика от болка, Мая притвори очи и издаде гърлен стон, в който нямаше и помен за болка. Всеки тласък буташе тялото ѝ все по-нагоре и по-нагоре, докато главата ѝ се удари в таблата на леглото. Мая протегна ръце и опря длани в нея. Озъбен от възбуда Джак я ръгаше злобно, буквално беше повдигнал торса ѝ, дърпайки я за зърната на гърдите. Мая се остави на болката, опиваше се от нея и я яхваше, както сърфистът яхва вълната. Болката щеше да я заведе до екстаза, а екстаза може би до силата, която търсеше. Почти можеше да я почувства, все по-близо и по-близо с всяко забиване на коравия член дълбоко в нея. Сякаш се нанизваше чак в матката ѝ, груб и корав. Беше започнал да потръпва в тялото ѝ, предизвестявайки края на завоеванието си над него, когато щеше да излее семето си дълбоко в корема ѝ. И тогава тя ще погълне завоевателя, както толкова много пъти преди. Приготви се, вълните плъзгащи се по гръбнака ѝ при всеки негов тласък ставаха все по-силни, кожата ѝ настръхна и когато светът избухна в главата ѝ, като свръх нова, Мая го всмука. Бялото му семе я шибаше отвътре, болезнено осезаемо, в синхрон с плющящите водни струи по стъклото. Мъжът изръмжа, напрегнал мускули и потръпващ, изливаше се в нея и тя го поглъщаше... но нещо не беше наред! Разбра го едва, когато съзнанието ѝ се проясни от отдавна неизпитваното удоволствие. Джак седеше на колене и дишаше тежко, ситни капчици пот блестяха по косматата му гръд. Беше си съвсем жив! Душата му не се беше преляла в нея. Мая изръмжа раздразнено, беше като пантера, на която само са дали да подуши месото, но не и да го опита. Не беше успяла, силите ѝ не стигнаха, дори толкова близо до него, не, трябваше да окачи медальона на врата си и тогава ще успее. Само търпение, мъжете заспиват или поне задрямват след като свършат.

Джак се търкулна до нея на кревата и блажено се изпъна, “Ега ти кучката, не само не извика, но и със сигурност свърши! Нищо, още по-добре, така удоволствието ще се проточи... както е писано в Евангелието.”. Щеше да си почине и да я почне пак, този път по-сериозно. Затвори очи, дъждът блъскаше прозореца отвън, а в банята водата обливаше тялото на Мая, Джак задряма. Жената се остави на горещите струи, докато спермата на мъжа изтичаше между краката ѝ. Нека заспи по-дълбоко.

Мая се подсуши с кърпата и безшумно стигна до купчината мокри мъжки дрехи на пода. Ловките ѝ пръсти ги заопипваха, търсейки скрития в тях медальон. Жената изсъска ядно, нямаше го! Не може да бъде, не беше на врата му, а беше сигурна, че е наблизо. Револвера, портфейл, ключовете от Шевролета, оставяше ги на пода до себе си. Някъде трябваше да има таен джоб, или беше ловко зашит в дрехите? Да го застреля... но ако умре, преди да ѝ каже къде е? Ако можеше да изсмуче душата му, щеше да узнае, но уви!

- Какво търсиш там, котенце? – гласът му беше дрезгав, как изобщо се беше промъкнал без да го усети?! - Ти си лошо котенце, а? Непослушна писанка, която трябва да получи един урок, както е писано в Евангелието.

При последните думи, силната му ръка я вдигна от пода и я хвърли обратно на леглото. Мая изписка и се приземи на четири крака, опита се да се извърти, но Джак вече беше до нея. Хвана я за врата и натисна главата ѝ в кревата, така че дупето ѝ щръкна нагоре. Усещаше силата му, не можеше да се бори с нея и за първи път страхът пролази в душата ѝ, съвсем човешки страх, какъвто не беше изпитвала, откакто спря да бъде човек, толкова отдавна... Без да я пуска, Джак прокара пръст по цялата ѝ лепкава от сок цепка между краката. Завъртя го около надутото топче на клитора и когато Мая простена го плъзна навътре в нея. Изви го навън и потърси малката грапава повърхност, която караше жените да се превръщат в глина в ръцете му. Намери я и я притисна, разтри я с бавни кръгови движения и ръката му се намокри с обилна порция влага. Жената дишаше шумно, със забита в завивките глава и тялото ѝ откликваше на ласките, независимо от желанията ѝ. Джак издърпа пръста си от нея и го опря малко по-нагоре, в набръчканата тъмно кафява точка на ануса ѝ. Мускулът моментално се сви при допира, но мъжът не натисна навътре, а бавно го разтри в кръг. Да грабиш насила беше лесно, но да принудиш някой да ти се предаде против волята си, беше много по-сладко. Пръстът му обикаляше мускула, притискаше го и го разтриваше, без да се опитва да влезе през него. Спускаше се надолу и загребваше мъзга от все по-обилно течаща възбуда от пулсиращата путка. Накрая анусът се отпусна и пръстът на Джак се хлъзна навътре в ректума, без да среща съпротива. Чак когато влезе до края, сфинктерният мускул се опита да се стегне и да спре нахлуването на чуждото тяло, но вече беше късно и той само се стегна около него. Джак се ухили и го раздвижи съвсем леко, за това пък опипа отвътре нежните като коприна стени. Мая потръпна, мозъкът ѝ отказваше да работи, стоеше като парализирана, превърнала се в безпомощна жертва. Тялото ѝ се отпусна и мъжът усети как напрежението около пръста му изчезна. Започна да я чука в дупето така, докато се увери, че анусът ѝ няма намерение да се стяга отново.

Излезе от нея, сграбчи месестите ѝ срамни устни в шепата си и ги замачка, те окъпаха ръката му с влагата си. Пръстите на Мая се впиха в чаршафа и жената изпъшка. Джак се върна към по-малкия отвор, опря в него показалеца и средния си пръст и проникна отново в тялото ѝ. Задвижи пръстите си навътре-навън, протегна палец и притисна клитора ѝ. Усети я как се разтапя в ръцете му и пусна главата ѝ, вече нямаше нужда да я държи. Извади пръсти от задника ѝ и я накара да разтвори колене още. Полукълбата на дупето ѝ потрепераха и в дълбоката разделяща ги резка анусът се стегна и отпусна в синхрон с дълбокото ѝ дишане. Джак стисна щедрата плът с лявата си ръка, опъна настрани за да лъсне малката дупчица и три от пръстите на дясната му ръка потънаха в тялото на Мая. Разработваше я бавно и методично, когато почувства че моментът е подходящ, почти извади пръсти, допря до тях и кутрето си и ги вкара обратно. Усети как халката на ануса се опъва около пръстите му, а Мая изписка тихо, но не се опита да се освободи. Без да спира да чука дупето ѝ с четири пръста, Джак се присегна към пода и опипом намери иглата си за вратовръзка. Разтвори я, хвана клитора на жената в щипката и я пусна да се затвори.

- А-а-а, оух! – свитки излязоха от очите на Мая. - Ох, копеле... какво...

Въпреки болката в слабините ѝ се събираше нещо, което отклони вниманието на нервната ѝ система от всичко останало. Джак използва момента, промуши палец в дланта на лявата си ръка и с един силен натиск насили опъналата се до скъсване анална халка. Дебелата длан премина безпомощния мускул, заедно с писъка на Мая и разпъна до краен предел ректума ѝ. Анусът ѝ се затвори около китката му, опъната до скъсване тънка линия. Мая завика, блъскаше по леглото със свити юмруци, а стъпалата ѝ барабаняха по леглото. Чувството за изпълване и разпъване беше непоносимо, в този момент Джак махна иглата за вратовръзка, кръв нахлу в изтезания клитор и Мая почувства, че буквално се разтваря. Тялото ѝ изживяваше екстаз, какъвто никакъв досега… и когато душата ѝ го напусна, тя разбра къде е медальона, миг преди да се разтвори в Джак.

Тъпото копеле! Беше го носил постоянно, докато медальонът не бе потънал в гърдите му. В главата си Джак чу тих смях и отдалечаващия се в небитието глас на Мая: “Глупако, сега си техен завинаги!” Губейки волята си Джак, като в калейдоскоп видя себе си. Сержант Морис, Кейн, Локсли... и накрая Джак. Образите се въртяха и смаляваха, подлудявайки го. Той изрева и изскочи навън, вземаше по няколко стъпала наведнъж. Озова се на улицата. Някакви хлапета задюдюкаха:

- Лелее, чиче страшен костюм!

- Откъде го взе, мой човек?!

Джак побягна от гласовете в главата си. Спря се пред една витрина, от която го гледаше космато създание с издължена муцуна.

Доктор Пениуайз, останал клоун дори и след като отми грима си, се ухили щастливо, когато из нощния Дери се понесе отчаян вой.

Храмът

- Тук няма нищо, сержант! Пратили са ни за зелен хайвер, да се връщаме. – в гласа на капитан Гибънс имаше зле прикрита надежда.
- Сигурен съм, че е някъде тук, сър! Няма начин оня чер крадец да ме е измамил, сър! Вселих у него страх от бога, както е писано в евангелието. Сър! – гласът на сержант Морис беше изпълнен с чинопочитание и воински ентусиазъм.

Гибънс въздъхна и като избърса потта от челото си, продължи по пътеката. С каквото и да беше изпълнен гласът на Морис, капитанът се ужасяваше от него, въпреки че никога не би го признал. Повечето войници подозираха, че сержант Морис е луд. Не че в това имаше нещо нередно, да си луд си беше предимство в армията на Негово Величество. Ето, полковник Харнес си беше освидетелстван невменяем, но на никой и през ум не му минаваше да го пенсионира. Не, Гибънс знаеше, че сержантът не е луд. Той някак беше преминал безкрайната шир на лудостта и накрая беше пресякъл в някакво собствено селение. Всички войници се отнасяха жестоко с местните. Някои го правеха със съжаление, други равнодушно, трети със садистична наслада, но всички те съзнаваха, че това е зло и нередно. Да не говорим, че заради това можеха да се изправят на разстрел с онова ново петле генерал Уелезли и идеите му за добро отношение с диваците. Не и сержант Морис, той не виждаше нищо нередно, сигурно би и добавил, че тъй пише в Евангелието. “Бог да го убие!” помисли си гневно Гибънс и се прокле за малодушието да не даде команда за отбой. За кой дявол се беше вързал на сержанта? За мангизи, естествено! Заплатите в английската армия бяха мизерни, не стигаха да се платят само дневните разходи и всички се въртяха в порочен кръг на все по-дълбоко и по-дълбоко потъване в дълг към короната. Хитър капан. За това всички, от редника до капитана търсеха начин за забогатяване. Хазарт, публични домове, кражби от обоза, набези над местното население бяха нещо нормално в английската армия в Индия през 1795 г.

Морис беше изтръгнал информация, че в джунглата има храм, червив от злато и скъпоценни камъни. Капитан Гибънс уреди прикритие под формата на разузнавателен патрул и сега той, Морис и петима войника, които бяха доказали, че могат да си затварят устите, се потяха в зелената пещ на бенгалската гора. Капитанът искрено се надяваше да не намерят нищо и да се върнат, ще напсува Морис и ще се напие с арак. Имаше някакво гадно чувство за цялата авантюра, не беше страхливец, но все по-осезаемо все едно мравки лазеха по гърба му.

- Мамка му, ама че грозотия! – възклицанието на авангарда редник Хикс го извади от мрачните му мисли. - Защо тия черни копелета правят боговете си да изглеждат, като пълни изроди?

- Млъквай, Хикс! – изръмжа Морис. - Никой не може да направи някой да изглежда, като пълен изрод така, както се е справила майка ти! Както е писано в Евангелието.

- Не всички са изроди. – прочисти гърло капитан Гибънс.

Впери очарован поглед в барелефите на храма. Проклета страна, в един момент си проправяш пътя през джунглата по едва забележима пътека, в следващия пред теб изниква грандиозно каменно светилище. И наистина, пред него като някакъв страж, стърчеше статуята на гротескно същество с торс на човек, змийска опашка вместо крака, женски гърди, мъжки гениталии, шест ръце и чудовищно лице. Зад него барелефът на храма в пълен контраст рисуваше радващи окото сцени. Двама мъже държаха за бедрата жена и я спускаха да се наниже на огромен пенис, изражението ѝ беше смес от страдание и пълен екстаз. По-нататък, пред мъж седнал на трон, беше коленичила жена и поемаше в устата си еректиралия му член. Цялата фасада на храма представляваше вплетени едно в друго тела, във всички възможни и невъзможни форми на съвкупление, които човек би могъл да си представи.

- Ще заповядате ли да го претърсим? Сър! – изпънат “мирно” се цъклеше сержант Морис. - Да изкореним езичеството, с огън и меч, както е писано в Евангелието!

- Заповядвам! – ядно отвърна капитан Гибънс. - Внимателно, да няма някоя гадничка изненада!

- Чухте го, мърши негодни, отваряйте си зъркелите на четири! – изрева Морис.

Войниците махнаха парцалите от петлетата на мускетите и озъртайки се нахълтаха в храма през портата, оформена като зинала уста. Последен влезе с извадена сабя капитан Гибънс, ако човек гледаше отстрани, можеше да му се стори, че зеленясалата каменна грамада лакомо гълта мъжете, облечени в ярки червени униформи.

- Бог да ме убие! – гласът на Хикс беше дрезгав от неверие. - Бог да ме убие и гръм да ме удари, това е раят! Братчета, това е раят, кълна се в душата си!

Вътрешността на храма беше осветена от факли, които хвърляха пулсираща светлина и създаваха впечатление, като че човек е в уютна утроба. Помещението беше дълго петдесет метра и широко двадесет, в средата имаше дълга ниска маса, отрупана с каквото човек пожелае. Зрели плодове, от които само като ги погледнеш устата се пълни със слюнка, печено месо с твърда, лъскава от мазнина коричка димеше в сребърни подноси, всяко свободно място на масата беше заето от чинии с храна или съдове с вино. Докато ченетата на войниците висваха до гърдите им от изумление, очите им шареха от отрупаната маса, до момичетата, изтегнати от двете ѝ страни. Облегнати на меки копринени възглавници, шест момичета полулегнали се смееха дяволито и смигаха на войниците. Облеклото им се състоеше от прозирни воали, които не оставяха много на въображението, подчертавайки, нежели прикривайки сластните извивки на женските тела. Начело на масата седеше жена на средна възраст, гърдите ѝ бяха натежали и преливаха над сарито, а както беше седнала с кръстосани крака, коремът ѝ образуваше две гънки. Тази пищност само добавяше към сладострастния облик на домакинята, плътните ѝ устни се отвориха и приковала погледа на капитана с черните си като бездна очи тя проговори:

- Очаквахме Ви, капитане. Вие и вашите смели войници сте добре дошли в нашата обител. – жената говореше перфектен английски, макар и със странен шипящ акцент. - Знаем, че сте изморени и ще направим всичко, всичко по силите ни, за да починете добре.

Гибънс примигна, беше очаквал всичко друго, но не и това. Опразнен храм, след предупреждение от местните. Полу забравено светилище със “съкровище” от боклуци. Дори богат храм, с готови да го защитават до смърт фанатици. Всичко това беше твърде вероятно, но да бъдат посрещнати от разсъблечени момичета с пищна трапеза, това граничеше с фантастиката. Дори в този край на света, където понякога въображението се предаваше пред действителността. Почувства се глупаво, да стои там с гола сабя в ръка пред хихикащите момичета и като прочисти гърло, я прибра в ножницата.

- Мадам, ние... ние сме патрул, длъжни сме да прегледаме... да осигурим... – за бога, как да кажеш на жрицата на храма, че си дошъл да го ограбиш, като тя просто седи на масата и ти се усмихва?!

- Вие трябва да сте сигурни, че армията Ви няма да попадне в засада, да? И да намерите продоволствия навярно? – съвсем лека нотка на подигравка надничаше от думите ѝ.

- Да, точно тъй, продоволствия! Ще издадем разбира се разписка...

Тя вдигна пухкавата си длан да го прекъсне:

- Разбира се! Но първо може да отпочинете, заповядайте! – тя направи приканващ жест към меките възглавници, обкован със скъпоценни камъни медальон хипнотично се залюля между гърдите ѝ.

- Сър! Туй е някакъв чер езически номер, сър! Кхм, както е писано в Еванг...

- Достатъчно, сержант! – някак страхът от Морис се беше стопил. - Чухте дамата, момчета!

Недоволното хъмкане под нос на сержант Морис се удави от радостните възгласи на войниците. Тежките гладкоцевни мускети бяха подпрени в пирамида, паласките с готовите фишеци оставени до тях и разкопчавайки червените си вълнени мундири мъжете насядаха между момичетата. Те ги посрещнаха със смях, заемайки се да свалят тежките им униформи, да им наливат вино и да им подават в устата напращели от сок гроздови зърна, димящи късове месо и какви ли не други лакомства. Капитан Гибънс седна до домакинята с изправен гръб, мъчейки се да запази достойнството на офицер на Негово Величество. Сержант Морис подозрително се оглеждаше, но нежни мургави ръце го хванаха, задърпаха го игриво и накрая и той се предаде и се остави да го сложат на меките копринени възглавници.

- Позволете да Ви се представя, аз съм Мая. – домакинята подаде на капитана пълна до ръба чаша с вино.

- Капитан Гибънс, мадам. На Вашите услуги. – внимателно да не разлее, той приближи устни към ръба на чашата.

Първата глътка накара в тялото му да се разлее мек, топъл огън. Иглички заиграха по върховете на пръстите му и за миг времето като че ли спря. Гласовете и смеха на войниците му премина в сливащ се в едно грохот. Стори му се дори, че лицето на домакинята се разля като от восък, но бързо примигна и реши, че е просто игра на светлината от факлите. Отпи по-смело втори път и от тялото му се отцеди умората от дългия преход в джунглата, чувстваше се отново като младеж! При третата глътка прати по дяволите полковник Харнес, генерал Уелезли и дори Негово Величество. Погледна отново Мая и усмивката му се разтегна сама по момчешки глуповато. Лицето ѝ беше пълно, без да е дебело, като зряла праскова, предизвикваща те да я впиеш зъби в нея и сокът да се стече в устата ти. Устните ѝ бяха плътни, носът изящно извит, както е присъщо на бенгалците, но най-поразителни бяха очите ѝ. Два черни кладенеца, колкото повече гледаше в тях, толкова повече му се струваше, че ще се смали, завърти и пропадне в бездната им. С върховно усилие на волята извърна поглед към войниците си.

Момичетата с игрив смях събличаха от тях ризите им, разкопчаваха тирантите и изуваха панталоните им и се кикотеха, когато мъжете непохватно в бързината се мъчеха да изритат крачолите. Смеещо се момиче тъпчеше гроздови зърна в устата на Хикс и после му даваше да пие вино. О’Райли беше сложил гъвкава като пантера бенгалка на колене и докато тя се подпираше на масата с ръце, той я обладаваше с мощни тласъци изотзад. Мургавото ѝ тяло подскачаше при всяко дълбоко пронизване от белия мъж и момичето издаваше мяукащи стенания. Очите ѝ се бяха подбелили от наближаващия екстаз. Редник Гренвил беше сложил своята избраница да легне по гръб на масата, разбутвайки чиниите. Оголил твърдите ѝ гърди, лакомо смучеше зърната им, грамадни колкото маслини. Момичето се гънеше, затворило очи и пъшкайки в несвяст. Пъркинс и МакГонъл бяха накарали две от момичетата да се прегърнат и докато мургавите създания си разменяха сластни ласки и целувки, мъжете ги обладаваха грубо изотзад, ръгайки твърдите си членове в анусите им. С пръсти, извити като нокти на грабливи птици, ненаситно мачкаха и щипеха стегнатата плът, тероризираха клиторите им и проникваха в нежните напоени с мъзга цепки между краката им.

Единствено Морис се чумереше и отблъскваше настоятелните ласки на шестото момиче. Капитан Гибънс се разсмя, като прочете по устните му “тъй пише в Евангелието”. Сержантът се въртеше нервно и дори не посягаше към божествено вкусната храна. Домакинята плъзна топлата си мека длан в разкопчаната риза на капитана и зарови пръсти в косматата му гръд. Играеше си с него, като котка, която доволна меси с лапите си. Гибънс изръмжа и посегна към Мая, но тя нежно отклони ръцете му.

- Оставете ми се, капитане. Обещавам, че ще изпитате нещо, което се случва веднъж в живота. – и без да дочака отговор свали тирантите от раменете му.

Ловките ѝ пръсти развързаха червения му офицерски пояс и като палави животинки се вмъкнаха в панталона, намирайки вече втвърдяващия се мъжки орган. Гибънс повдигна задника си, за да я улесни в събуването на клина му. Мая мъркайки хвана тестисите му в шепа и съвсем нежно ги замачка. Косматите топки потръпнаха в ръката ѝ и полу еректиралият член подскочи, мигновено изправяйки се “мирно” като войник. Възбудата му беше толкова силна, че кожата покриваща главичката сама се набра надолу, оголвайки я. Без да спира да гали тестисите на мъжа, Мая демонстративно сложи един пръст в устата си и го засмука, придавайки си невинно момичешко изражение, което по особено перверзен начин се смесваше със свръх женското ѝ излъчване. Извади пръста от устата си, лъщящ от слюнка и с него докосна едва-едва голата главичка на мъжкия член. Гибънс простена гърлено, жената продължаваше да мачка тестисите му, върхът на мокрия от ѝ пръст го гъделичкаше по особено мъчителен и приятен начин. По целия му орган се разливаше непоносим сърбеж, сякаш аха да свърши, но моментът се отдалечаваше постоянно.

Мая наведе глава в скута на Гибънс, отвори уста и бавно издиша горещия си дъх върху пениса му, почти докосвайки го с устни. Капитанът се остави в ръцете ѝ, точно както тя беше пожелала и загледа спектакъла, наслаждавайки се на изтънчените ѝ умения.

Пъркинс и МакГонъл бяха притиснали едно от момичетата помежду си, вкарвайки членовете си едновременно и двете ѝ отверстия в дисциплиниран синхрон. Докато единият проникваше до корен в утробата ѝ, другият издърпваше члена си от ануса ѝ почти докрай, само за да я наниже, щом другарят му се отдръпваше. Останалото свободно момиче до тях отпиваше от виното си, със загадъчна усмивка.

О’Райли беше хванал момичето за косата, опъвайки я назад и я яздеше с все по-бурни и безконтролни движения. Всяко грубо движение тласкаше гъвкавото тяло с цял фут напред.

Гренвил, заровил глава в гърдите на своята дама, я обладаваше като в каданс.

Хикс беше накарал момичето си да легне, да вдигне крака и да ги държи разтворени с ръце. Той стискаше члена си в юмрук, а другата му ръка напираше да се напъха в женското тяло. Беше вкарал в нея четири от дебелите си пръсти и се опитваше със сумтене да набута и палеца. Тъмните срамни устни обрамчваха ръката му, като някаква екзотична дантела, а бенгалката стенейки въртеше таза си, мъчейки се да улесни нанизването на тялото си на мъжката длан. Очите ѝ святкаха от похот и соковете ѝ се стичаха по китката на войника. Той се наведе и налапа едно от зърната на гърдите ѝ.

Морис... Къде ли беше Морис? Но на капитанът не му пукаше, Морис можеше да върви по дяволите. Защото точно сега Мая най-после докосна главичката на члена му с плътните си, горещи устни. Целуна го, сякаш беше свещен обект. Тя отвори уста, извади езиче и го завъртя бавно около пръскащата се от възбуда глава. Хвана всеки от тестисите му в ръка и започна внимателно да ги стиска и дърпа поред. Гибънс имаше чувство, че е на границата да се взриви, като че да беше натъпкан с барут погреб. Все едно не семето, а целият той щеше да се изстреля от вибриращия от неземна възбуда член. Мая го усети и стисна мъжествеността му в основата, отвори уста и го налапа целия с глухо ръмжене. Капитан Гибънс затвори очи, устата на жената беше гореща, като доменна пещ, а езикът ѝ се въртеше с такава бързина, сякаш беше на десет места едновременно. Мъжът усети как цял ще се излее в устата на домакинята.

- Проклети черни езичници, нещо не е наред. – мърмореше си Морис, тръгнал да обикаля храма. - Гледаш го, че е така, а знам че не е, както е писано в Евангелието.

Струваше му се, че някой е сложил картинка пред очите му, красива, но невярна. И къде по дяволите бях скъпоценните камъни? Златото? Сержантът направи кръг и се върна при оргията, може пък да се възползва от онази черна биби (презрително за индийка). Ето, забавляват се момчетата... Морис примигна. После още веднъж. О’Райли вече не чукаше своето момиче заднешката, пред него беше застанала коза, която преживяше с присъщия за тия животни лукав поглед. Войникът я обладаваше с щастлива усмивка и стискаше вимето ѝ, както би мачкал циците на жена.

На масата пред Гренвил лежеше разложен труп, мъжът блажено смучеше гърдите му. От изгнилия гръден кош червеи пропълзяваха в устата и носа му.

Хикс беше напъхал едната си ръка в раззиналата се паст на черна пантера и докато звярът предъвкваше кървавия чукан, войникът в екстаз мастурбираше.

Морис завъртя глава, Пъркинс и МакГонъл бяха отрязали половите си членове и ухилени като песоглавци ги ръгаха един другиму в задниците.

На чело на масата седеше капитан Гибънс, а Мая беше легнала с глава в скута му. Пред невярващия поглед на Морис тялото на офицера започна да се свива, като стара кожена кесия. Очните ябълки хлътнаха навътре, човекът се сбръчка и за секунди заприлича на един от онези изсушени трупове, с които бяха пълни гробниците в Египет. Морис може и да беше луд, но никой не би могъл да го обвини в страхливост. С яростен рев скочи на масата и с няколко скока се озова пред командира си, пресегна се към пояса му и изтегли леката му сабя от пояса. Жената се извъртя с нечовешка бързина и ловкост. Лицето ѝ напомняше много повече на животинска муцуна, отколкото човешко. Зениците на очите ѝ бяха вертикални, а от устата ѝ стърчаха зъби дълги няколко инча. Със съскане тя се хвърли върху сержанта, протегнала закривени пръсти с ужасяващо дълги и остри нокти. Морис отчаяно завъртя сабята и успя да постави острието в последния миг между себе си и Мая. Изкованата в Англия стомана изсвистя и посече жената през гърдите, прерязвайки верижката на обсипания със скъпоценни камъни медальон. Целият храм се изпълни с какафония от чудовищни ревове, писъци и стенания с такава сила, че сержантът си помисли, че тъпанчетата му ще се пръснат. Без да мисли, той грабна украшението, завъртя се и се понесе, сякаш всички дяволи бяха по петите му.

Продължи да бяга през целия път, десет мили през кал, джунгла и трънаци. В едната си ръка стискаше сабята на Гибънс, а в другата медальона. И през цялото време в главата му кънтеше гласът на Мая: “Глупак, върни го! Чака те съдба по-лоша и от смъртта!”.

- Да... имаш... да вземаш! – мърмореше си Морис. - Като... минеш през толкоз... бойни полета, колкото аз... тогава ми приказвай... по-лоша от смъртта! Както е писано... в Евангелието!

По-грешната монахиня

Наталия и Мария съвсем прозаично си приличаха, като две капки вода, въпреки че имаха почти двадесет години разлика. Застанали една до друга, човек би ги помислил за сестри, а не за майка и дъщеря. Мария тренираше редовно, спазваше хранителен режим и времето се беше показало благосклонно към нея. Дупето, гърдите и бедрата ѝ бяха стегнати и само близък преглед би открил неизбежните следи от бременността. Двете тичаха заедно поне пет дни в седмицата и дори успяваха да увлекат в спортните занимания любящия татко, въпреки добродушните му опити да си пухти доволно разплут на дивана. Семейството беше идеално, Мария и Тодор се бяха оженили рано и с енергията на млади хора едновременно гледаха бебе и следваха. Упоритият им труд и способности ги издигнаха до отговорни постове с високи доходи и Наталия израсна без да бъде лишавана от нищо, малко, но не твърде разглезена, тя беше прекрасно и слънчево осемнадесет годишно момиче. Още от осми клас очароваше съучениците си и те я зяпаха с оплезени езици и разфокусирани пуберски погледи. Подари девствеността си на един батко, година преди да завърши гимназията, и след кратко страдание, когато той я заряза, набра солидния по собствените си представи опит от още трима щастливци. Родителите ѝ се отнасяха отговорно към превръщането на момичето им в жена и внимаваха да не я травмират, но и да не я оставят да се изгуби в безотговорността на младостта си. С две думи, знаеше как да се предпазва от забременяване, можеше да излиза и евентуално да преспива при “приятелка”. Животът на семейството течеше идилично, а за Наталия и малко твърде безоблачно. Обичаше мама и татко, въпреки че ги смяташе за малко скучновати и копнееше за някое дръзко приключение. Особено поради факта, че от няколко месеца беше без гадже и хормоните в младото ѝ тяло бушуваха жизнерадостно.
Наталия лежеше по корем на дивана, сгънала крака в коленете и разсеяно махаше малките си, изящни стъпала във въздуха. Вниманието ѝ беше разтроено между така любимия на младите Пратчет, вялия чат на телефона с някакъв напъващ се да изглежда интересен тип и възможността за романтично и наситена със сексуални приключения вечер. Довечера беше Хелоуин и костюмчето на мажоретка гарантираше мъжкото внимание без да оставя много на въображението.

- Наталѝ! Наталия! – гласът на майка ѝ я извади от бляновете. - Да знаеш, къде ми е...

- Преметната е на стола, в моята стая. – предугади въпроса Наталия.

Напоследък собствеността над дрехите на двете жени беше спорен въпрос. Еднаквите им фигури позволяваха да си разменят практически всичко и не веднъж съученици на Наталия бяха бъркали Мария, за дъщеря ѝ. Включително и една конфузна ситуация на шляпване по задника от едно от гаджетата на момичето.

Телефонът на Мария, оставен на холната масичка, иззвъня и Наталия го вдигна да го занесе на майка си.

- Баба е! – провикна се момичето, поглеждайки с обяснимо любопитство екрана.

- Дай! Мамо, как си? А! – лицето на Мария се стегна. - Добре ли си?!

Наталия напрегнато зачака разговорът да свърши, обичаше баба си и се надяваше да не и се е случило нищо лошо.

- Добре мамо, ще дойдем довечера. Не, не и не! Идваме и точка! – Наталия познаваше този категоричен тон. - Баба ти си е счупила крака. Нищо сериозно според нея, но нали ги знаеш старите...

Тодор беше уведомен и незабавно отиде да приготви колата. Ако тръгнеха веднага щяха да стигнат преди да се стъмни. Наталия беше грижовно инструктирана да внимава довечера, да не остава сама и “умната”. Родителите ѝ щяха да останат поне няколко дена и момичето получи известна сума, придружена с безполезни възпитателни съвети. Мария грабна набързо приготвената си чанта и забърза надолу по стълбите към чакащия в запалената кола Тодор. Наталия се обади да се чуе с баба и бързо се успокои, жизнената старица си беше пийнала 50 грама обезболяващо и звучеше бодра, макар и да говореше леко завалено.

Новата господарка на дома се завъртя, обзета от радостно вълнение и си зафантазира, какво може да направи с неочакваната ситуация. Да си покани някой? Или двама?! Да направи купон? После се сети, че е на хелоуинска дискотека, родителите ѝ също щяха да ходят на някакъв служебен маскен бал, преди да им се наложи да тръгнат по спешност. Как ли се беше приготвила да се маскира майка ѝ? Без съмнение нещо банално и благопристойно, подходящо за скучните и леко консервативни родители. Любопитството я заведе в спалнята на мама и татко и там, приготвен прилежно, беше костюма. Наталия направо прихна, монахиня! Колко подходящо! Когато го разгледа обаче, откри, че това беше костюм за палава монахиня. Расото имаше две дълги цепки отзад, които стигаха почти до дупето и със сигурност красивите, стройни крака на майка ѝ щяха да се мяркат докато ходи, за радост на мъжките погледи. Мария беше приготвила и чифт бели чорапи и колан с жартиери. “Охоо, жалко, че планът и да зарадва татко се провали!”, помисли Наталия Очевидно бяха планирали и романтична вечер след фирменото парти. Момичето веднага разбра, колко по-стилно и секси изглеждаше костюма на майка ѝ в сравнение с казионната униформа на мажоретка! Монашеското расо щеше да очертава формите, прилепнало по тялото и в същото време да ги остава целомъдрено прикрити. С изключение на мяркащите се под расото, обути в лъскава коприна крака, а някой късметлия дори можеше да зърне дантелата на чорапите! Мама така или иначе нямаше да облече костюма, защо пък тя да не се възползва? Още докато опъваше чорапите по гладките си крака, по тялото ѝ пробягна приятна тръпка. Облече и расото и се завъртя пред огледалото, полите отзад се развяха, оголвайки краката ѝ чак до дантеления ръб на чорапите. Наталия хвърли съблазнителен поглед през рамо, примижа и като оголи крак, прати гореща целувка на отражението си. Към костюма имаше и забрадка, която оставяше видимо само лицето. Контрастът на целомъдрие и похот беше съвършен. На Наталия ѝ хрумна още една пакостлива мисъл. Преди дискотеката да мине през партито, на което щяха да ходят мама и татко, да разиграе малък театър и да се позабавлява на неудобството, когато разкрие, че не е майка си. Прочете адреса на поканата, графичният дизайнер се беше постарал. Картонът изглеждаше като вехт свитък, с леко зловещ готически стил.

В указания на поканата час Наталия слезе от таксито пред голяма, декорирана в средновековен стил сграда в покрайнините на София. Портиерът я посрещна с поклон, отвори и вратата и момичето се озова в обширна, затъмнена зала. Осветлението беше оскъдно, от бутафорни факли, на трепкащата светлина Наталия видя рицари, дами, свещеници, Робин Хууд и какви ли още не средновековни персонажи.

- Сестра Мария! – сепна я плътен мъжки глас зад нея. - Закъснявате! И защо сте сама?

Наталия се извърна, познаваше смътно мъжа в костюм на испански благородник. Чичо Данчо, колега на мама.

- Станал е малък инцидент със свекърва ми, Тодор няма да може да дойде. – опита се да звучи като майка си момичето.

- Колко жалко... основно за него, де! – ухили се широко Данчо.

Той свойски преметна ръка през рамото ѝ, с изненадваща фамилиарност и закрачи напред, без да оставя възможност на Наталия да реагира.

- Всичко вече е готово, даже май вече са почнали. Но можеш ли да ги виниш, при такава подготовка! – свободната му ръка описа широка дъга, сякаш да обхване всичко наоколо. - Ще видиш, приготвена е и малката изненада, за която толкова пъти сме говорили.

Докато ѝ говореше я доведе до тежка врата от издраскани дъбови дъски и малко зарешетено прозорче. Хвана хлопката и почука, както се стори на все по-обезпокоената Наталия, в някаква определена последователност. След малко врата се отвори с театрално скърцане и отвътре се показа строгото лице на мрачно изглеждащ мъж. Данчо я тласна леко в гърба с думите:

- Сейф уърдът ти е както обикновено, забавлявай се, Тошо ще си умре от яд!

Преди Наталия да може да реагира, вратата се затвори зад нея със съдбовен тътен. Поиска да каже нещо на страшно изглеждащия мъж, но гласът ѝ заседна в гърлото. По тялото ѝ пропълзяха тръпки на неподправен ужас, обстановката беше меко казано зловеща. Стените бяха облицовани с изглеждащ вечно влажен камък, а мъжът я стисна здраво под лакътя и мълчаливо я задърпа по коридора. “Какъв сейф уърд, по дяволите?!”. Наталия знаеше какво означава това от нашумелия и прехвален 50 нюанса, но умът ѝ отказваше да свърже термина с майка ѝ. Забърза, за да не я повлече мъжа, надявайки се, че става дума за някаква шега и че скоро ще може да обясни, че това просто е глупаво недоразумение. От тъмния коридор двойката влезе в добре осветено овално помещение с подиум близо до далечния край. Умът на Наталия в първите няколко мига отказваше да приеме гледката, отдавайки я на някаква причудлива игра на светлината, заради влизането от тъмно в светло помещение. Момичето усети как започва да му се гади от ужас, а по гърба ѝ потече струйка ледена пот. На подиума имаше дървена маса и трон, в него седеше висок, едър мъж с къса черна брада и пронизващи тъмни очи. Беше облечен в просто расо, но осанката му издаваше човек, свикнал с власт. От двете му страни стояха прави як мъж и жена, която би била красива, ако не бяха стиснатите и в права черта устни и свъсения жесток поглед, който накара Наталия да се парализира, като зайче пред змия. Пред подиума беше коленичила друга жена, монашеската ѝ роба грубо съдрана до кръста и голата плът на гърба се белееше на ярката светлина. Тя гледаше към мъжа в трона и големите ѝ, омекнали от годините гърди потръпваха с накъсаното ѝ дишане.

- Сестра Мария, каква чест, че все пак ни удостоявате с присъствието си! – насмешливо се обърна към Наталия мъжа в трона.

- Към простъпките ѝ трябва да добавим неуважение и закъснение. – ледено изсъска жената с жестоките очи.

Наталия примигна. Беше виждала мъжа! На обща снимка във фейсбук, беше прегърнал майка ѝ и баща ѝ през раменете и се смееше открито и обезоръжаващо. И коленичилата жена с големите гърди, извърнала профил да погледне новодошлите. Леля Диди, колежката на мама, вечно засмяна и задължително хапваща нещо сладичко. Наталия събра смелост и изтънелият ѝ от напрежение гласец затрептя, като птиче в залата.

- Станала е грешка, аз не съ...

- Тишина! – мъжът в трона изрева с тътена на гръмотевица, лицето му се свъси. - Наглостта ви не знае граници, сестра Мария! Говорите, без да ви е разрешено!

Кимна с отсечено движение и мъжът, въвел парализираното от ужас момиче, мина зад нея и с ловко движение преметна пред лицето ѝ кожена лента, с топка от мека гума в средата. Топката сама влезе в зяпналата от изненада уста на Наталия и докато тя се усети, кожената каишка беше здраво закопчана зад врата ѝ. Очите ѝ се завъртяха в луд ужас, който така беше стегнал гърлото ѝ, че дори без топката в устата не би могла да проговори.

- Докарай я при другата! – гласът на жената с жестокото лице беше тих, почти нежен, изпълнен с очакване.

Наталия понечи да се извърне и побегне към коридора, но мъжът я сграбчи с лекота, завлачи я пред подиума и я просна на колене. Момичето изскимтя приглушено при съприкосновението с твърдия под и задиша накъсано и шумно. Цепките на расото ѝ се бяха отворили и красивите, обути в бял сатен крака се виждаха чак до гладките бедра.

- Да видим, струва ли си грубото прекъсване… – спокойно нареди жената от подиума, а езикът ѝ се стрелна и бързо облиза тънките ѝ устни.

Мъжът зад Наталия я хвана за косата, дръпна назад, принуждавайки я да изпъчи гърди. Те се повдигаха учестено, очертавайки се твърди под расото. Жената от подиума се приближи към нея преднамерено бавно и клекна, нежно отмятайки кичурче коса от лицето на коленичилата.

- Знаем, че вината не е твоя. Сигурно трафикът е бил ужасен. Или закъснението е свързано с отсъствието на Тодор? – гласът беше нежен, успокояващ. - Ще ти помогнем да получиш опрощение. Ние не само наказваме...

Жената-змия, както я кръсти Наталия, беше около петдесетте и последните ѝ думи бяха почти гукане. Галеше лицето на коленичилата, докато дишането на Наталия започна да се успокоява. Жената повдигна вежди и мъжът зад Наталия неочаквано и бързо вдигна расото ѝ, оголвайки мускулестите бутове и твърдите полукълба на дупето ѝ. Изражението на жената-змия мигом се промени, маската на благоразположение се разля, като че лицето беше от восък, и се оформи в предишната хищна гримаса. Наталия понечи да се изправи, но здрави ръце я сграбчиха.

Анусът ѝ пищеше в разкъсваща болка от това, което бяха пъхнали в нея. Имаше чувството, че халката на задника ѝ е разпорена, в горяща агония. Двама от мъжете я бяха държали, докато майката методично я намаза с вазелин отзад. Отначало само я разтри отвън и усещането беше приятно, после вкара в ануса ѝ един пръст, втори и след първоначалния дискомфорт, масажът на червата ѝ беше дори приятен. Не беше девствена в дупето, и внимателните ласки я накараха да се отпусне, убеждавайки се, че всичко е само игра, защо да ѝ се наслади? Тогава майката зад нея неодобрително констатира, че анусът ѝ е твърде стегнат. Трябвало да е мек и отпуснат, добрата монахиня, наведена напред, трябвало да посреща с анална халка, зееща поне колкото да се вкара свободно един пръст. Бяха вкарали в задника ѝ кух бът плъг, с разширяващ се диаметър. Разтваряха го, докато не завика приглушено, а около топката в устата ѝ започнаха да се стичат лиги. Имаше чувството, че дупката на гъза ѝ стои отворена, като водопроводна шахта и вътрешностите ѝ всеки момент ще изпаднат от нея. Беше разчекната отзад, разкривайки на всички най-интимната си вътрешност. През дупката на плъга се виждаше как розовата плът на червата ѝ пулсира в ритъма на сърцето ѝ.

- Спокойно, дете! – шепнеше и жената. - Всичко ще е наред! Ето, дай да те избърша.

С дантелена кърпичка избърса сълзите ѝ, отново беше станала толкова добра! Собственическа усмивка озари лицето на жената-змия и Наталия се зачуди, дали докато стискаше устни не изглеждаше по-малко страшна. По-възрастната жена топло разтри раменете на коленичилата пред нея, мърморейки успокояващо. Дланите ѝ се плъзнаха към твърдите гърди и последваха овала им, обхващайки ги хищно в шепи. Леко ги замачкаха, едва сдържайки се да не ги стиснат жестоко, а палците ѝ обиколиха около зърната. Следваха тъмните кръгчета на ареолите, но не докосваха зърната. Възрастната нежно откопча каишката, придържаща топката в устата на Наталия, лицата на двете жени се доближаваха, докато устните им се докоснаха. Коленичилата беше затворила очи, разтворила леко уста и дишаше накъсано. Езикът на жената-змия се стрелна и върхът му обходи устните на момичето.

Защо не извика, защо не обясни, че е станала грешка, нали в устата ѝ вече я няма топката? Наталия не би могла да си отговори на този въпрос, от една страна ужасно я беше срам. Какво ли биха си помислили всички за нея? От друга, въпреки болката в задника, унижението и страха (а може би тъкмо поради тях) съзнанието ѝ се беше помътило и момичето изпитваше до сега непозната първична, направо животинска възбуда. Тя дишаше на пресекулки и жената-змия пируваше с дъха ѝ. Опипом сграбчи предницата на расото, отвори го и хвана на голо стегнатите гърди в жилестите си ръце. Стисна ги алчно, хвана зърната ѝ между ноктите си стисна. Наталия извика в устата ѝ, имаше чувството, че сякаш отскубваха пъпките от циците ѝ. Движенията на ръцете на жената станаха трескави, спуснаха се надолу и намериха малкото снопче косми на венериния хълм и ги хванаха, полу-скубейки, полу-галейки, както човек прави с домашния си любимец. Коленичилата отвърна с дълбок стон и раздвижи бедра, изнасяйки таза си напред. Опитните пръсти се плъзнаха в сълзящата от болка и възбуда цепка между краката на Наталия, изтръгвайки още един гърлен стон, който жената-змия жадно изпи. Възбудата на момичето беше стигнала до там, че от цепката ѝ сълзеше възбуда и капките се стичаха по бедрата ѝ.

Мъжът, който досега гледаше, стана от трона, разкърши широките си рамене и като застана до долепилите устни жени, развърза въжето на расото си. Остави го да падне на пода, разкривайки атлетично, малко натежало от годините тяло. Гърдите му бяха гъсто окосмени, пътечка косми се спускаше към пъпа, за да се превърне в буйно срамно окосмяване. В първия момент Наталия изпита погнуса, примесена с любопитство. За първи път виждаше космат мъж! Гаджетата ѝ бяха млади момчета и те, както и мъжете във фитнеса, щателно махаха всяко косъмче, което би прикрило опънатата върху мускулите им гладка кожа. Този мъж приличаше на животно! Отблъскващ, но и необяснимо привлекателен, по някакъв първичен начин. За бликащата от слабините на Наталия топлина, определено допринасяше и отпуснатия, но вече набъбнал член. Беше като самодоволен звяр, който се надига, напълно уверен, че плячката му е обречена. Дори преди да се надигне в гордата си мощ беше по-голям от всичко, което Наталия беше виждала досега. Дебел, опасан с тлъсти вени, членът се надигна напред и нагоре. Кожата му, станала изведнъж твърде тясна, се опъна и отдръпна назад, за да разкрие тлъста, тъмно морава глава. Наталия несъзнателно преглътна дълбоко събралата се в устата ѝ слюнка, този член като че беше отделно същество със собствена воля.

Жената-змия отлепи устните си от Наталия и нежно, даже с боговение хвана тежкия член на мъжа. С пръст проследи издуващите се по него вени и го поднесе към лицето на Наталия. Лъхна я силна мускусна миризма, остра и при друго обстоятелства вероятно неприятна, но сега момичето я намери опиваща. Изтезаваните зърна на гърдите ѝ настръхнаха и щръкнаха неестествено напред и Наталия притисна бедра в острата нуждата да почувства стимулация между краката си. Тя отвори широко уста и дори така едва успя да налапа дебелия член. Успя да побере само главата му и като сключи устни около нея я загали с език. От пулсиращото в устата ѝ горещо парче се отдели тлъста капка с толкова силен вкус и аромат, че Наталия се опита да погълне още ставащия все по-дебел член, но се задави. Закашля се и протегна ръце да се подпре на мускулестите, космати бедра на мъжа.

- Диана, хванете ръцете ѝ! – изкомандва жената-змия.

Коленичилата досега до Наталия леля Диди чевръсто скочи, за да изпълни заръката. Хвана ръцете на момичето, нежно но здраво и ги изви зад гърба ѝ. От това голите ѝ гърди се изпъчиха напред и докато Наталия кашляше, мъчейки се да си поеме въздух, слюнката ѝ потече по тях. Като се успокои отново послушно отвори устни и позволи на жената-змия да постави члена обратно в устата ѝ. Зад нея Диана смъкна расото от раменете ѝ и го остави да падне, после притисна големите си меки гърди към голия гръб на Наталия и нежно целуна раковината на ухото ѝ. Жената-змия извади члена на мъжа от устата на Наталия и го подаде на Диана. По-възрастната жена го налапа с нетърпелив стон почти до половината, въпреки внушителните размери на този мъжки орган! Стисна очи и явно го пропусна в гърлото си. Мъжът с доволно ръмжене направи няколко бавни движения, чукайки Диана в устата. Гърлото ѝ конвулсивно се свиваше около дебелата му главичка, масажирайки я и опитвайки се да я издои.

Жената-змия извади члена от устата на Диана, тя шумно си пое въздух и коравото парче се върна обратно пред устните на Наталия. Момичето изпита ревност и пробудилият се в нея състезателен дух окончателно заглуши гласа на разума и уби всяка воля за прекратяване на това недоразумение. Стръвно налапа предложения ѝ хуй и храбро се опита да повтори направеното от леля ѝ Диди. Задави се отново и жената зад нея я прегърна, притискай я едновременно силно и нежно. Загука успокоително в ухото ѝ и топлите ѝ меки длани се плъзнаха по гладката кожа на момичето.

- Стига, де Миме! Знаеш, че това е мой специалитет. – Наталия за малко да се изхили истерично, като чу името на майка си. - Пък и теб те подготвят за аналното зеене.

Анално зеене? Парещата болка в ануса от разширяващата играчка беше утихнала до усещане за разтягане и напрежение, без да е неприятно. Но какво имаше предвид леля Диди с “анално зеене”? Наталия беше виждал порно клипове, в които анусите на жените оставаха отворени дупки с пулсираща розова плът отвътре и нерядко течаща гъста сперма от безпомощно разчекнатия отвор. Такива гледки я бяха отвращавали и плашили, но и по някакъв извратен начин притегляли отново. Докато коленичила и с хуй в устата се опитваше да осмисли какво искаше да каже леля Диди, по-възрастната жена прокара пръсти по гръбнака ѝ. Наталия се разтрепера, сякаш по тялото ѝ пуснаха ток, докато ръката минаваше по прешлените на гръбнака ѝ. С дяволито мъркане Диана стигна до опашната кост, продължи надолу и преднамерено бавно обиколи кухия разширител, който държеше ануса на момичето отворен. Притисна го и Наталия простена от напрежение, членът на мъжа сега беше пред лицето ѝ и тя изплези език и го заблиза като коте, едновременно с това жадно поемаше ставащия все по-силен аромат на възбуден мъжкар.

Диана вкара пръст в тунела на разширителя и едва докосна голата копринено нежна стена на ректума, карайки Наталия да се разтрепери. Чувството беше на границата на сетивата, гъдел който аха и да усети. Леля ѝ Диди внимателно следеше реакциите на момичето и когато то завъртя дупе, търсейки ласката на вкарания в нея пръст, жената я посрещна. Вкараният през разширителя пръст притисна ректума и се завъртя като свредел. Наталия стисна очи и заохка, неспособна да се сдържи, докосването в най-интимното ѝ кътче я караше да трепери, както от срам, така и от внезапно станалия непоносим сърбеж вътре в нея. Момичето се напрегна и с едно усилие изтласка разширителя от задника си, придружавайки го с мокър неприличен звук.

- А, така няма да се разберем! – жената-змия кимна отривисто. - Качете я на масата.

Здрави ръце хванаха Наталия и въпреки протестите ѝ я сложиха по гръб на дървената маса. Момичето се уплаши не на шега, но никой не обръщаше внимание на молбите ѝ. Якият мъж, който до сега беше стоял мирно до трона, притисна раменете ѝ и ги закова за дървения плот. Жената-змия и Господарят (както Наталия беше започнала да го нарича наум) я хванаха за глезените и като разтвориха широко краката ѝ, ги притиснаха назад, докато коленете на момичето не опряха в гърдите ѝ. Слабините и задника ѝ се оголиха беззащитни и Наталия завика:

- Не, не моля ви! Не, пуснете ме, станала е грешка!

За момент жената-змия я слуша със сериозно изражение и после изкомандва Диана:

- Запушете ѝ устата! И дайте разширяващите клещи!

Очите на Наталия щяха да изскочат от орбитите от ужас, когато отново натикаха в устата ѝ топката и закопчаха каишките. Леля ѝ Диди взе инструмент, подобен спекулум, но с ръкохватки дълги половин метър и относително къси разширяващи лопатки. Жената ги намаза обилно с вазелин, а после натърка и все още отпуснатия анус на момичето, като не пропусна да бръкне и да я намаже и отвътре. Наталия усети допира на метала до задния си отвор и миг по-късно той се притисна, влизайки в тялото ѝ. Вече беше отпусната и въпреки сериозния диаметър го пое без болка. Диана започна да разтваря инструмента, разпъвайки аналния ринг на Наталия. Тя вече не се опитваше да вика, а дишаше тежко от все по-нарастващото напрежение в задника си. Докато я разтваряше отзад, Диди сложи палец върху подутите срамни устни на Наталия и между тях протече издайническата влага на възбудата. Жената се усмихна и като потърка нагоре-надолу по цепката, се спря на клитора и нежно го загали с пръст. Правеше го бавно, без да натиска твърде набъбналата топчица, с кръгови движения. През това време продължаваше да разтваря инструмента, разчеквайки ануса до гротескни размери и от време на време поглеждаше разграфените ръкохватки.

- Майко, отворът е шест сантиметра в диаметър. – оповести Диана.

“Шест сантиметра” – помисли си Наталия, “Гъзът ми зее шест сантиметра в диаметър, колко ли е това?”. Не я болеше, а нежното галене на клитора ѝ беше превърнал изживения ужас в перверзно удоволствие.

Диана се наведе, погледна в зеещия отвор и се изправи шокирана:

- Тя... тя не се е почистила... – гласът ѝ потрепери в неверие.

- Как? Не се е подготвила?! – гласът на жената-змия беше смесица от изненада и триумф. - Но, това е нечувано, непростимо! Трябва да...

Мъжът Господар я прекъсна с дълбокия си глас:

- Ще проявим снизхождение. – жената-змия понечи да отвърне, но срещна погледа му и стисна устни. - Ще проявим снизхождение, аз лично ще я почистя. Диана, хванете крака ѝ.

Двамата се размениха и мъжът хвана спекулума, охлаби го и го издърпа от ануса на Наталия. Халката ѝ се сви до известна степен, но после се отпусна обратно, оставяйки отворена колкото орех и леко пулсираща. Мъжът загреба от вазелина и щедро намаза внушителния си член, потърка го в задния отвор на момичето и натисна навътре. Наталия измуча от непоносимото напрежение, имаше чувството, че я набиват на кол. Корав, дебел, горещ и пулсиращ кол. Усещаше всяка веничка от релефа на пениса, докато това чудовище си проправяше път в аналния ѝ тунел. Двете жени държащи глезените ѝ, сега сграбчиха и гърдите ѝ. Замачкаха ги алчно и защипаха зърната ѝ. Мъжът направи няколко движения и спря, Наталия имаше чувството, че грамадният му член е чак в гърлото ѝ. Всъщност той беше проникнал едва до половината. Взе фина щипка, с нея внимателно хвана набъбналия клитор на момичето и го издърпа навън. Наталия се замята в смесица от агония и похот, пъпката на удоволствието беше жестоко опъната от мъжа разчекнал задника ѝ около огромния си член. Органът в нея потръпна и миг по-късно момичето почувства, че все едно я пълнят с гореща лава, издуват я, като балон и течен огън се плъзга нагоре по червата ѝ. Щеше да се пръсне, тялото ѝ се извиваше безпомощно в ръцете на насилниците ѝ, главата ѝ се отметна назад и Наталия стисна очи. Неспособна да вика, помисли че лавината на удоволствието ще я взриви отвътре. Пълна! Изпълнена, нищо от сексуалните ѝ преживявания досега не можеше да се сравни с това усещане! Оргазмът я връхлиташе на безмилостни вълни, когато една се отдръпваше, я заливаше следващата. Ръце стискаха плътта ѝ, щипката опъваше клитора ѝ, грамадният член разпъваше до скъсване ануса ѝ и пълнеше със съдържанието си, издувайки я до пръсване. И наистина, стегнатият ѝ корем се беше издул, като на бременна в първите месеци и при конвулсиите на тялото ѝ, в залата се чуваше шльокащ звук! Когато и последните мълнии на унищожителното удоволствие спряха да стрелкат мозъка ѝ и тялото ѝ се отпусна, мъжът внимателно изтегли члена си от нея. Халката на ануса ѝ зееше, като хралупа на някакво животно и миг по-късно от нея на тласъци започна да се излива горещата жълта течност, с която беше напълнил червата ѝ.

Наталия лежеше с широко разтворени крака, вече не я държаха и бяха махнали топката от устата ѝ. От време на време тялото ѝ потръпваше и изхвърляше още една порция от щедрата пречистваща течност, както насмешливо се изрази жената-змия. Когато тя ѝ нареди да почисти члена на Господаря, Наталия не се поколеба и коленичи в локвата на пода и отвори покорно уста, за да изпълни заповедта ѝ.

По-късно същата вечер Мария учудено сбърчи вежди, като получи възхитено благодарствено съобщение от клуба за удоволствия за възрастни, в който членуваха с мъжа ѝ. Навярно се касаеше за някаква грешка, а и какво очакваха да носи следващия път?

Наталия, след като се кисна час в горещата вана, застана пред огледалото и огледа декорираните с пиърсинг във форма на кръстове зърна на гърдите си.