Пепеляшка

Бяха му вързали тенекия. На него! Отказваше да го повярва, въпреки безпристрастния циферблат на телефона, показващ 17:45. Такива неща просто не се случваха на Александър, красавеца на факултета по журналистика, Сашо за колегите и Алекс за колежките. Бяха планирали събиране на четиринадесети февруари, хем да отпразнуват свети Валентин, хем края на сесията. Технически оставаха още три дни, но кой ти гледа?! И без това в “журналистическия” никой не си даваше зор. Няколко колежки направиха съвсем ясни намеци на Алекс, че нямат нищо против да ги покани. В случая с Анелия даже не беше намек, а съвсем недвусмислена покана. Момичето едва не му прасна един, когато той и отказа, при това пред половината курс. Не, Сашо се беше прицелил в още по-апетитна цел от Анелия. Невинно изглеждаща първокурсничка, същинско бонбонче! Във въображението си момчето дори допускаше, че е девствена и след романтичния купон на четиринадесети той, Алекс Мечтата На Всяка, ще поправи този дребен недостатък. С присъщата си самоуверена арогантност просто преметна ръка през рамото ѝ и я покани. Дори първокурсниците знаеха кой е Александър, двадесет и четири каратовата му усмивка, бодряшка гръмогласност и свойски маниери го правеха едва ли не равен с преподавателите. А в женските очи, дори и нещо повече. Самата секретарка, цербер за студентите, се размекваше за него. Поласканото от вниманието на баткото момиче прие. Е, по-скоро не му се даде шанс да откаже. И сега я нямаше. Щяха да го скъсат от бъзик! И разбира се Анелия, или щеше да е там с друг, или милостиво да се залепи за него. Александър не знаеше кое ще е по-унизително. Дали пък да не измисли някаква опашата лъжа и изобщо де не отиде? Тогава я видя.
Момичето се оглеждаше боязливо. Приличаше на кошута, която едва пристъпва на поляната, в очакване всеки момент вълците да се нахвърлят отгоре ѝ. Беше дребничка, с умерено къса пола и дебели чорапи до над коленете върху чорапогащника си. Късото ѝ палто беше закопчано догоре и от него се подаваше само топлата яка на полото. Ръцете ѝ бяха скръстени на гърдите в защитен жест и само от време на време оправяха нервно, или килнатата на една страна барета, или подръпваха полата надолу.

“И на нея са ѝ вързали тенекия.”, беше първата мисъл на Александър, последвана веднага от “Кой ли пък е толкова тъп, че да върже тенекия на такава кукличка?”. Момчето съвсем забрави грижите си и с интерес заоглежда крехката красавица на отсрещния тротоар. Имаше нещо енигматично в цялото ѝ присъствие, нещо което не можеше да определи и будеше любопитството му, предизвикваше го, но и някак смътно го плашеше. Защитната ѝ поза допълнително разпалваше ловните инстинкти на самеца и след десетина минути Алекс взе решение. Ще я заговори и ако му се усмихне щастието, ще се появи с това съкровище пред завистливите погледи на колегите и ревнивите погледи на колежките.

Лесно е да го решиш, друго е да го изпълниш. Алекс, въпреки че беше опитен сваляч, не се решаваше току-така да заговори непозната на улицата. Като изключим вероятността отнякъде да налети огромен и раздразнен Отело, съществуваше реалната опасност момичето да се развика и на Супер Алекс да му се наложи да потъне в дън земя пред цяла София. Зер, тук не беше на свой терен! Момчето събра цялата си решителност, придаде си задължителния уверен вид и пресече улицата, както Цезар – Рубикон.

- Чакате ли някого? – с най-обезоръжаващата си усмивка Алекс изтърси клишето.
Момичето вдигна вежди и го изгледа с любопитство.
- И какво ако чакам? – гласът ѝ беше нисък и леко дрезгав, само тембърът му беше достатъчен да предизвика гъдел в слабините на Алекс. - Ще ми правите компания ли?
- Защо не? И аз чакам, можем да чакаме заедно. Представете си, как ще ни изревнуват закъсняващите! Специалист съм в пъблик рилейшънса, можете да ми вярвате.
- Накарайте ме да се смея тогава. Представете си, как ще полудее от ревност валентинката ми, като види как се забавлявам с някакъв красавец.
Мозъкът на Алекс веднага регистрира “красавец”.
- А ако Ви кажа, че всъщност чакам Вас, а Вие мен? Знаете ли, че не съществуват случайности?
Момичето изкриви комично лице:
- Трябваше да кажете нещо от сорта, “Ето, тук съм. Какви са другите Ви две желания?” или… – момичето ококори очи. - “Магьосница ли сте, защото накарахте целия останал свят да изчезне!”
Александър отвори и затвори уста няколко пъти и двамата избухнаха в смях. Беше искрен младежки смях и забързаните по улицата хора се обръщаха, а после продължаваха с весели лица.
- Ако той не дойде... искаш ли да си моя валентинка?
- Той? Ами ако чакам “тя”?
- А-а-ами... – момчето безпомощно отпусна ръце.
- Измъчих Ви. Не се ли боите от непознати? Не, не отговаряйте, виждам, че сте храбрец. Ако още желаете, ще бъда Ваша валентинка, при едно условие.
Момичето вдигна пръст и го изгледа сериозно.
- Да ме оставите да си тръгна, щом пожелая. Ако е така, приятно ми е, Павлина.

***

Клубът беше шумен, без да е какфоничен и Алекс плуваше в сладката мъгла на два бърбана. Павлина направи зашеметяващо впечатление и момчето гледаше, като гладиатор защитил честта си за пореден път. Имаше нещо в поведението ѝ, което го държеше на дистанция и вместо вече да сложил ръка на бедрото ѝ, само хвана дланта ѝ в своята. Тя не реагира видимо, но фините ѝ пръсти леко го стиснаха в мълчаливо одобрение.

Пуснаха бавно парче и Алекс гаврътна бърбана, с “холандската” смелост Алекс се изправи и протегна ръка. Дамата му го фиксира за момент с очи и го последва. На дансинга двамата залепнаха, като бисквити намазани с шоколад. Алекс приближи лицето си на милиметри от нейното, едната му ръка я държеше здраво през тънкото кръстче,а другата пълзеше надолу към дупето ѝ. Устните им почти се докоснаха, дъхът им се смеси, нейният на пресекулки, неговият – тежък. Съвсем неочаквано Павлина пъхна длани между тях и го избута назад.
- Време е да си тръгвам. – каза го спокойно, но с горчивина.
- Ама... как... – Алекс гледаше с мътен поглед, неспособен да осъзнае рязката промяна.
- Наближава полунощ, ако се помая още малко и каляската ми ще се превърне в тиква. – момичето се надигна на пръсти и го целуна бързо по бузата. - Хайде, лека нощ, принце.
Докато Алекс се окопити, момичето вече излизаше навън. Той се втурна след нея, разбутвайки двойките танцуващи по пътя си. Излезе и се заозърта, момичето тъкмо свърваше в една тясна пресечка.
- Павлина! Павлина-а, чакай! – Александър се втурна след нея.
Настигна я и посегна да я прегърне.
- Моля те, почакай! Не искам да си тръгваш, поне да поговорим!
Момичето се извъртя рязко, в очите и плуваха сълзи. Сграбчи го за ръката и я натика под полата си. Шокиран, Александър в първия момент не можеше да разбере, какво не е наред. Павлина не беше с чорапогащник, както той си помисли, като я видя за първи път. Беше с чорапи до бедрото и ръката му докосна меката ѝ топла кожа, а после и коприната на бельото ѝ. Трябваха му няколко секунди да осъзнае и да повярва, че под пръстите му има пенис. Нямаше какво друго да е, малка, но съвсем истинска пишка. Момчето стоеше, като истукано, с отворена уста. На педя от него, Павлина го гледаше, прехапала устна. Сълзата се търкулна по бузата ѝ.
- Давай, удари ме. Ще ти стане по-добре. – гласът беше задавен, пълен с мъка и яд. - Макар, че повечето изчакват да ме нашамарят след свирката.
Алекс дръпна ръка изпод полата ѝ... полата му.
- Няма да те ударя, откъде го измисли. – гласът му прозвуча сърдито. - Аз... просто не очаквах. Трябваше да ме предупредиш.
- Какво да те предупредя? Не съм те канила да ме сваляш. Сам се лепна. – Павлина заби поглед в земята. - Просто исках да се поразходя, да бъда за малко това, което искам да съм. Хората да ме видят и възприемат, като жена. И за протокола, предупредих те, каляската се превръща в тиква. Благодаря, че не ме удари. И това е нещо, хайде, чао.
- Хей, чакай! Чакай де, ще те изпратя. Кой знае на кого можеш да налетиш по това време.
- О, кавалер, до самия край! – Павлина избърса сълзата си и въпреки ироничната интонация се усмихна. - Всъщност живея съвсем наблизо.
По пътя Павел разказваше. Слабичко момче, никога не го привличали шумните игри на останалите. Още като ученик тайно обличал бельото на майка си. Четял любовни романи и си представял, че е героинята. Тайната му била Дамоклев меч в малкия град, в който бил роден. За щастие още в училище се научил да работи с графични програми и успял да избяга в анонимния гмеж на столицата. Александър, пъхнал ръце в джобовете си, слушаше с любопитство. Павел или Павлина, не беше гримираният като клоун травестит, крещящ предизвикателно цинизми от гротескните редици на гей парада. До него крачеше едно нежно и ранимо същество, което просто мечтаеше да е нещо друго. И разказваше. За катастрофалния опит да е нормален, за срещите. За грубостта, обичайната свирка и последвалото отвращение у мъжа, внезапно залят от вина, следи като е свършил. Обикновено изчезвали набързо, понякога го шамаросвали. Гадно педалче. Дали пък не били гневни на себе си и уплашени, че са вече по-малко мъже? Неусетно стигнаха до старата кооперация, с олющена мазилка.

- Е, благодаря, че ме изслуша.
- Аз... няма ли да ме поканиш на кафе?
- Ако те поканя, няма да е за кафе.
Александър направи решителна крачка, хвана женственото момче за раменете и го придърпа към себе си.
- Аз и не искам кафе. – дрезгаво прошепна Алекс, преди устните им да се долепят.
Целувката им започна предпазливо, въпреки събраната решителност, Алекс само опитваше нежните, като на момиче устни. Бяха горещи и меки, с аромат на виолетки. Бавно ги разтвори със своите и връхчето на любопитно езиче го посрещна. Това беше твърде голямо предизвикателство и Алекс нахлу в очакващата го топла уста с вандалски устрем. Избута език на Павлина със своя и започна да изследва устата ѝ, едновременно ужасен от себе си, но и възбуден, както никога до сега. Крехкото тяло в ръцете му буквално се разтопи, то трепереше, като птиче в шепите му. След цяла вечност или просто миг Павлина успя да отлепи устни от неговите.
– Да се качим, преди да сме събрали всички клюкарки на кооперацията.
Павлина живееше в миниатюрна кутийка на тавана, с прозорче съм небето, също както момичето, затворено в момчешкото тяло с малката светлина на дамските дрехи. Същите дамски дрехи, които сега се падаха на пода, почти разкъсвани от тласкания от нагона Александър. Полата тупна, оставяйки Павлина по бяло сатенено боди и дълги до средата бедрата ѝ черни чорапи. Големите топли длани на Алекс се плъзгаха по нежната кожа и караха Павлина да се задъхва, а когато ръката му се озова между краката ѝ, тя застина. С опитна ловкост Алекс откопча кукичките на бодито притиснатата до сега от сатена пишка се отпусна надолу. Ръката на Алекс видимо се поколеба, с натежал от желание глас Павлина го спря:
- Чакай, имам нещо за случая. – обърна се, откривайки стегнатите полукълба на малкото си дупе и извади нещо от шкафчето до леглото. - Ще ми помогнеш ли?
Държеше в ръка малък розов предмет, във формата на невъзбуден пенис. Кокетно се усмихна:
- Да не би да те уплаша ако нещо се надигне, принце.
Алекс без да продума я бутна да седне на леглото и разтвори караката ѝ. Павлина сама нахлузи пръстена на девствения пояс на малкия си член и провря невзрачните си тестиси през него. Вкара започналото да набъбва пенисче в клетката и я закопча с кокетно катинарче, във формата на сърце.
- Ето, сега вече няма страшно.
Познатата вече иронична предизвикателност накара Александър да изръмжи в отговор. Той се изправи и с едно движение разкопча с плющене колана си. Павлина хвана панталона и боксерките и нетърпеливо ги дръпна надолу, откривайки вече набъбналия внушителен член на любовника си. Беше на сантиметри от лицето ѝ и изпълваше ноздрите ѝ с влудяващ мускусен аромат на готов да чука самец. Хвана го за основата, едва успявайки да събере пръсти около ствола, малката длан го караше да изглежда още по-масивен. Без да губи повече време отвори уста и мъркайки налапа едрата главичка. В устата ѝ се разля жадувания вкус на мъж, Павлина простена и се опита да поеме още от застрашително нарастващия член. Със свободната си ръка хвана тежките тестиси на момчето и те помръднаха в шепата, като живи същества.

Александър затвори очи, отпусна глава назад и зарови пръсти в косата на седналата пред него Павлина. Устата беше гореща, като домена пещ и ненаситна. Желанието, с което поглъщаше вече твърдия му член, надминаваше всичко, което иначе опитното момче беше преживявало. Тази уста едновременно искаше да го налапа и да го боготвори. Павлина се опитваше да натика надутата му главичка в гърлото си и издаваше гъргорещи звуци. Извади члена от устата си, изплези език за да сложи твърдия ствол отгоре му и го плъзна обратно в устата си, той опря в гърлото, за момент го задържа така и после се отпусна. Алекс изрева от възбуда, когато влезе целия, впитите в косата на Павлина пръсти стиснаха и я придърпаха напред, принуждавайки я да забие нос в пубиса му. Момчето направи няколко движения в погълналото го гърло и почувства как седналата Павлина започва да се бори за въздух. С усилие на волята пусна главата и я остави да го извади. Павлина се закашля, погледът ѝ беше разфокусиран, а от устата ѝ се точеше лига. Налапа го отново, но този път завъртя език около главичката, докато мачкаше тестисите му с една ръка, а другата стискаше ствола и се движеше по него. Започна да го дразни, като го изплюваше и целуваше нежно, докато Алекс ръмжеше от нетърпение. Изплези езиче, заби върха му под ръба на главичката и преднамерено бавно обходи пулсиращия член. Пръстите в косата ѝ се извиха като нокти и момчето затрепера. Независимо, колко беше приятно да го дразни, най-сетне се смили над него. Пулсиращата морава глава на члена му изпълни устата ѝ и Павлина засмука, колкото можеше, същевременно хвана тестисите му, по един във всяка ръка. Стисваше единия и го опъваше надолу, после другия. Александър нададе рев като бик, тазът му направи няколко конвулсивни движения и в устата на Павлина забълваха залпове от гъсто семе. Опита се да гълта, но скоро се задави и беше принудена да изплюе члена. Той продължи да хвърля залпове в лицето на Павлина, докато накрая спермата на Алекс се стичаше по страните ѝ, както и от устата. Момчето потръпна още веднъж и замря, Павлина ужасена погледна нагоре.

***

В миниатюрния си дом винаги се обличам, като момиче. Навън също винаги съм с дамско бельо. Така подхранвам илюзията, че съм момиче. Понякога си позволявам да се облека изцяло и да се поразходя. Жадувам за мъжките погледи, които виждат привлекателно момиче. Няколко пъти си позволявах срещи, винаги след това се чувствах, като парцал. Накрая, след задължителната свирка, виждах отвращението и погнусата, а понякога отнасях и шамар. Очаквах нещо такова и сега, след като се освободи в устата и по лицето ми, отцеждащата се похот в Алекс щеше да се замени от разкаяние и погнуса. Ето ме, Пепеляшка и каретата ми в миг ще се превърне в тиква, навръх Свети Валентин.

Каква беше изненадата ми, като погледнах нагоре и видях, че не само похотта не беше отминала, но и очите на Алекс искряха с нещо повече. Пръстите му продължаваха да са оплетени в косата ми, но сега ме милваха. Щях да се разрева! Взех кърпа и изтрих лицето си, колкото можах. Не знаех какво да правя, никой не беше оставал за “след това”. А и членът пред лицето ми, въпреки и изгубил каменната си възбуда, съвсем не беше клюмнал. Плахо го хванах отново в основата, пръстите ми не се събираха около него и раздвижих ръка. Алекс ми отвърна с доволна въздишка, беше се ухилил доволно, остави ме да си поиграя още мъничко с члена му, преди да ме хване със силните си ръце и да ме накара да се завъртя с гръб към него. Бях се надупил, членът ми нещастно се опитваше да се изправи, но вместо това само се напрягаше в клетката си. На тоалетката имаше тубичка с лубрикант и чух как Алекс я отваря. Изтиска щедра доза в цепката на задника ми и след първоначалния хлад, затоплящия ефект на гела, разнасян от пръстите му изтръгна от гърлото ми нетърпелив стон. Не бях девствен отзад, поне технически. Бях си пъхал предмети, малко дилдо, пръсти, но нищо дори близко до размера на чудовището, поклащащо се застрашително зад мен. Едновременно ме беше страх и умирах от нетърпение.

Един пръст обикаляше стегнатата халка на ануса ми, галеше ме там и натискаше, но без да прониква. Не можех да чакам повече, исках да го усетя вътре в мен, стомахът ми се беше свил на топка. Легнах напред, все още на колене, така че дупето ми се вирна още повече, протегнах се назад и с ръце разтворих бузите на задника си колкото можах, оставяйки се на милостта на любовника си. Щях да припадна, когато пръстът му най-накрая натисна навътре и премина през вече отпуснатия от гела пръстен на ануса ми. От приклещения в клетката ми пенис се проточи дълга капка прозрачен секрет и капна на кревата, между разтворените ми крака. Пръстът в задника ми се завъртя бавно, опипваше ме отвътре и галеше нежните стени на ректума ми. В плуващото ми в ендрофин съзнание се мярна облекчената мисъл, че си бях направил клизма преди да изляза. Алекс задвижи пръста си напред-назад, предизвиквайки непоносим сърбеж в ануса ми. Бях затворила очи... да, затворила! От отворената ми уста се точеше слюнка, все още със соления вкус на спермата му. Слабините ми се стегнаха в агонизиращ възел и в главата ми избухна рояк искри! Върхът на пръста му беше напипал онази точка, която за мен извикваше по-силно усещане от всяко докосване по пениса ми. Тялото ми затрепери и той разбра, защото продължи сладкото си изтезание.

Издърпа пръста си от мен и в пелената на удоволствието чух изцъркването на още лубрикант. Алекс го мажеше с две ръце по дупето ми, после постави показалците си на ануса ми и натисна. Пръстите му потънаха навътре и той бавно опъна настрани, принуждавайки халката ми да се разтвори и да остане зееща пред него. Заболя ме леко, но удоволствието от разпъването и това, че бях разтворен безпомощно беше много по-силно. Пръстите му не само ме разтягаха, но и масажираха аналния пръстен, карайки го да се отпусне напълно. Охках тихичко, когато преди да се усетя пръстите напуснаха дупето ми и мястото им зае нещо много по-голямо, горещо и с несравнимо по-нежно докосване. Членът му! Замрях, отдаден на проникването. Плъзна се в мен с едно плавно движение, превзе ме, като завоевател нахлува през разбитата врата на крепостта. Въпреки че ме беше подготвил, дебелото туловище на члена му ме разпъна брутално и изпищях от чувството, че ме разцепват на две отзад. Инстинктивно понечих да се дръпна, но той бързо ме хвана за кръста и ме задържа.
- Не, не! Моля те, боли! – хленчех, извивайки се в напразни опити да избягам. - Много е голям, извади го!
Алекс почти легна отгоре ми, допирайки гърди до гръбчето ми, чувствах как думка сърцето му.
- Ш! Ш-ш-ш-ш, успокой се, миличка! Павлина, не се дърпай! – дрезгаво шепнеше парещия дъх в ухото ми. - Отпусни се, мила!
Бях пуснал дупето си и той върна ръцете ми обратно.
- Разтвори се, моля те, разтвори се за мен!
Разтворих се с ръце и това като че облекчи чудовищното напрежение в ануса ми. Алекс ми шепнеше успокоително и останахме така известно време, докато болката затихна, отстъпвайки място на фантастично чувство за изпълване. Любовникът ми усети, че хлипането ми се беше превърнало в безсрамни стенания и натисна навътре. Проникна докрай с едно движение, наниза ме като агне на шиш! Беше ме разчекнал с члена си и виках то болка и удоволствие, пуснах дупето си, оставяйки се на милостта му и юмруците ми стиснаха и заизвиваха чаршафа. Проникваше до дъно в червата ми и издърпваше члена си навън, като че изсмукваше вътрешностите ми след себе си. Движенията му бяха дълги и равномерни, чукаше ме в плавно ескалиращ ритъм. Твърдото тяло проникнало в мен докосваше кътчета, които пръскаха удоволствие, а когато голямата, месеста главичка на члена му се отъркваше в простата ми, собственият ми пенис пускаше от прозрачния си секрет. Анусът ми беше напълно отпуснат минаващото през него туловище ми доставяше само удоволствие. Усетих как ритъмът се забързва, а изпълнилият ме докрай член се втвърдява и издува още, Алекс се присегна и сграбчи в голямата си шепа миниатюрните ми топки. Стисна ги и с ръмжене започна да се освобождава дълбоко в задника ми. Можех да се закълна, че чувствам изстрелващата се в червата ми сперма! Очите ми се обърнаха и с писък започнах да изхвърлям сперма от мекото си, заключено в клетката пишле. Телата ни потръпваха в обща нирвана, всеки трепет на члена му, изпомпваше още от бледата ми сперма, всяка контракция на ануса ми го караше да изстрелва още от един могъщ залп в мен.

Накрая той внимателно се отдръпна, членът му издаде мазен звук, излизайки от задника ми. Усещах се разтворен, чувствах хладния въздух да влиза в разширената ми дупка и да охлажда изтерзания ми ректум. Получих контракция и с мокър звук изхвърлих от задника си тлъста порция сперма. Щях да умра от срам, но Алекс весело се засмя, шляпна ме по дупето и ме обърна на страна, тръшвайки се на леглото до мен. Като си поехме дъх, свалихме останалите си дрехи, оставих само клетката на члена си, не исках по никакъв начин да напомнян нито на себе си, нито на него, че не съм съвсем момиче. Нямаше нужда да ми казва, но щеше да остане да спи с мен. Безмълвно плачех, не просто ме изчука и си взе удоволствието, но щеше да остане с мен за през цялата нощ! Леглото ми беше тясно и Алекс легна по гръб, а аз на една страна, преметнала крак през неговите и с глава на широкия му гръден кош.

Събудих се, беше още тъмно, а Алекс ме галеше по тялото. Като ме видя, че отварям очи приближи лице и след секунда колебание устните му се долепиха до моите. Целуваше ме бавно и нежно, езикът му любовно докосваше моя и любовникът ми се извъртя, лягайки върху мен. Притискаме тела и устните ни се изучаваха, прегърнах го и усетих как хванатият му между нас член се втвърдява. Изстенах и обвих ръце около него, краката ми сами се разтвориха. Свих ги в коленете, а той намести коравия си пенис на входа на ануса ми. Бях още отпусната и бавното проникване не срещна никаква съпротива. Алекс се движеше в мен без да откъсва устни от моите, а аз го поемах с разтворени крака, като жена! Усещах с цялото си възприятие, че се мъчи да ми достави удоволствие, в тази поза грамадната главичка на превземащия ме отново член, директно натискаше простата ми и аз всеки път простенвах в устата му. Напрежението в слабините ми се нагнетяваше бавно, до едно експлозивно ниво. Обвих крака около Алекс и с пети започнах да го притискам все по-навътре в мен. Чувството стана непоносимо, мислех, че просто ще пръсна и разлетя на милиони частици. Точно тогава свърших! Свърших без да се пипам, без изобщо нещо да докосва никому непотребната ми пишка. Свърших, като жена, чукана от любовника си. Той простена и се освободи в мен, осеменявайки ме за втори път тази нощ.

***

Една година по-късно. Павлина лакираше ноктите на краката си и като всяка жена не можа да се въздържи и тайно преглеждаше профилите на мъжа си в мрежата. Александър беше поръчал нещо. Сигурно подарък за годишнината им! Знаеше, че не бива да наднича, но беше като дете, което не може да дочака изненадата си. С треперещ пръст “кликна” върху поръчката. Картинката показваше внушителен спекулум.

Дядо Торбалан