Селска чест

Станала тая история в лето Господне илядо осемстотин и трето, в село Ерден. Записал изповедите по человечески поп Вечерко, Бог да му прости тоя грех.
Пискливият глас на стрина Иваница жилеше мислите на Лазо като зла оса. Смисълът на жизнерадостните ѝ сплетни попиваше отровата си в главата му и той скърцаше със зъби, а пред очите му плуваха морави кръгове от гняв.

- Занесох една кошница яйца на Мара Папучкина и нали там има пролука в стобора, та всичко чух! Проводили сватя, поискали я, и даже ден сложили за венчавка!

- Мълчи, бе! – Тана Мамулкина жадно попиваше сочните клюки. - Ма как тъй отведнъж?!

- Отведнъж, зер! Че то, там да не стане беля... – Иваница сниши ужким гласа си, ала така само изостри сопраното си. - Змей я люби, да не е да стане белята. Бързо трябва да се пипа!

- Змей! – закри уста с длан Тана и очите ѝ се окръглиха.

- Змей, ами! Върти се около тех нощем, добре, че имат куче съботниче. Ама те го знаеш – хала! Я ще я грабне, я... друго. И ще я зачерни – очите на Иваница заблестяха от перспективата. - Лелиии, голям срам ще е! чорбаджи-Юрдановата щерка. Пу, пу! Пепел ми на езика!

– Мълчи, бе! - и Тана се потопи във въжделение за такъв резил в най-личната къща в Ерден.

Лазо знаеше, че този момент ще дойде, ала живееше с мечтата, че един ден – като в приказка – ще се съберат с Нона. Ей тъй – ще намери имане или ще извърши некое геройство и ще може да застане пред чорбаджи Юрдана и да поиска дъщеря му. Че я любеше Лазо, а и тя него. По тайна доба* се промъкваше до дувара на чорбаджи Юрдан и под тежките клони на дудите** чакаше Нона да дойде. Тихите стъпки на босите ѝ нозе нашепваха чудни обещания и двамата оставаха и до първи петли*** от двете страни на дувара. Имаше в него един хлабав камик и го изваждаха, та през пролуката докосваха ръцете си и шептяха обречени обещания. Змей! Змей я либил, как не! Ама какво не би дал Лазо да се превърне на змей, че да я грабне и отнесе. От мислите му пак го изтръгна пискливият глас на Иваница.

- На свети Трифуна ще се земат! Той нали е светия-пазител на жениха… на хаджи-Стоювия синковец…

Двете жени се закискаха. То, аслъ, младият пияница Златко ако имаше пазител, трябваше да е само Трифон Зарезан. От обяд синът на хаджията почваше с ракия, а докато превали пладне и вече се клатушкаше из Ерден. Ама беше богатски, та нямаше що.

Тая вечер Лазо пак щеше да се промъкне отзад на чорбаджи-Юрдановата къща и да чака зад дувара. Да шепне, да моли, да увещава, ала на какво можеше да се надява? Освен парцалите на гърба си, друго нямаше. Е, зелените си очи, от които на момите трепкаха сърцата, па и не само на момите... Ама с едни очи чорбаджийски зет се не става.

Промъкна се Лазо издалеко, през бостаните. Изчака един облак да затули луната и като сенкя се плъзна към високия каменен дувар. Долепи се до него, избуха трижди и зачака. Сърцето му лумкаше като секи път, кога чакаше Нона, и той броеше ударите му. Като станаха сто ѝ чу тихия шепот:

- Ш-ш-ш, Мурджо. Нищо, нищо няма. Кака ти е! – успокои тя кучето, което нервно душеше из двора. После камъкът в дувара се отмести. - Лазе? Лазе, там ли си?

- Ноне, изгоро! – върховете на пръстите им се опряха. - Верно ли? Верно ли, че тейко ти те е обещал веке?

Момичето само изхлипа в отговор.

- Ноне, да бегаме, а? Ще побегнем нагоре, по Влашко, а?

- Не можем, Лазе. Ще ни настигнат, тейко ще те убие, знаеш го какъв е!

- Не ме е страх, може и в Русия да идем. Далеко е, там нема да ни настигне!

Двамата продължиха още някое време така в напразни мечти. И какво, ако избягат? Къде ще живеят, от какво?

- Ноне, искам да те прегърна! Още докато си мома! Да прескоча ли дувара? А?

- Не знам. – Нона беше трескава като в огън. - Лазе, не знам. Ако ни хванат, жив нема да излезеш!

- Ако! Не ми и требе!

Якият момък подскочи, та се хвана за най-горните камъни и след два удара на сърцето тупна леко в двора, като пущ****. Силните му длани хванаха треперещата девойка. Очите и на двамата светеха в мрака с пламъка на греха. Лазо придърпа момичето и го притисна към себе си, телата им се долепиха горещи. Не сещаха студа, а изгаряха едно за друго. Устните им се намериха сами, треперещи и жадни. Пиеха един от друг двамата клетници с отчаянието на осъдени. Момичето опря длани на гърдите му и го избута.

- Лазе... да идем в плевнята, там е топло и няма да ни видят.

Лазо немаше сили даже да отвърне, само стисна раменете ѝ. Тя се завъртя, сложи длан в голямата му мазолеста ръка и тихо го поведе. Мурджо вдигна уши, но не излая и двете фигури се шмугнаха в плевнята. Нона намери стълбата и пъргаво се закатери нагоре. Лазо я последва. Дървото заскърца под тежестта му и скоро двамата се озоваха в топлото сено. Там, коленичили един срещу друг, ръцете им зашариха по тръпнещите им тела. Устните им разменяха излизащия им на пресекулки дъх. Сеното упойваше със скътания магичен аромат на лято и отнемаше последния им разсъдък.

Ръката на Лазо влезе в пазвата на момичето. То късно се опита да я хване, но само я притисна към пълната си, твърда гърда. Въздухът излезе със свистене от гърлото ѝ, щом коравата мъжка длан се опита да обхване тежката ненка. Нона искаше да каже “не”, ала не ѝ стигаше дъх. Само проскимтя, а когато пръстите на мъжа намериха розовата пъпка на гръдта ѝ, момичето затвори очи и простена. Устните на Лазо я целуваха по бялата шия и Нона отпусна назад глава да му се даде. Сеното изшумоля, щом мъжът се надигна и разтвори ризата ѝ. Големите гърди първо се спряха на пазвата в последен опит да скрият пъпките си, но после се търкулнаха тежко навън и легнаха в шепите на момъка. Той ги замачка нежно, палците му търкаха твърдите ѝ щръкнали зърна, заставяйки тялото на момичето да се извива, то зарови пръсти в косата на желания си мъчител и натисна лицето му към гърдите си.

Лазо намери с устни едната пъпка и жадно я засмука. Мачкаше я с устни и сякаш изсмукваше от там самата ѝ душа. Нона пусна ръка, бръкна в потурите му и намери сливобранеца му. Малката ѝ ръка стисна горещия твърд чеп и не можа да го обхване. Лазо изпъшка и стисна зърното на гърдата ѝ със зъби. Момичето прехапа устни до кръв, за да не извика. Сламата пак зашумоля, когато мъжът се надигна и опита да запретне полите на момата. Тя хвана дрехата и двамата подеха няма борба. Устните им се намериха и впиха. Нона успя да се дръпне:

- Лазе... не... недей... – шепнеше трескаво тя. - Заклевам те, ще ме зачерниш... не...

Лазо хвана в шепи пламналото ѝ лице:

- Като е не, защо не бягаш? А? Ето, пускам те! – дръпна се от нея. - Бягай, де!

- Знам, какво искаш. И аз го искам! – навела глава, тя не смееше да вдигне поглед. - Лазе, ще ме изгориш!

Мъжът понечи да продума, ала момичето затули устата му с длан.

- Лазе, вчера у нас идва Зехра кадън, за мама идва. Не е важно. Ама ги чух да говорят... Има начин. Има начин да ти дам това, що сакаш, и да ми не земеш честта.

Нона преглътна. Не можеше да събере смелост да изрече туй, що чу от старата лукава туркиня. Мъжът, ако не искал да заплоди жената или ако трябвало да остане честна, я вземал по друг начин. Неестествен, като в Содома. Само като мислеше за това, Нона изтръпваше, лицето ѝ пламваше от срам, ала между бедрата ѝ ставаше мокро и горещо.

- Лазе... ще ти се дам, ама... влез в другия отвор... – без да чака отговор, Нона се извъртя и застана на четири крака като кобила, която чака жребеца да я качи и обязди.

Лазо не смееше да повярва. Гледа няколко мига очертанията на моминското тяло, па ѝ запретна полите и ги метна през главата ѝ. Бялата кожа сияеше в мрака с нежна невинност. Кръстчето на Нона беше тънко, с две ръце да го опашеш! А по-надолу преливаше в щедра, напращяла като любеница плът. Двете кълбета на дупето ѝ се очертаваха корави, като любеници и продължаваха в здрави бедра. Момичето трепереше от страх, но и от нетърпение, навела глава между раменете си.

Лазо не беше вчерашен – не една булка или вдовица го беше викала, уж да ѝ помага нещо, ала в другата дупка още не беше влизал. Хвана двете бузи на задника ѝ с длани и стисна. Пръстите му потънаха в плътта, па опъна настрани, отваряйки момичето пред себе си. Тясната ѝ цепка лъщеше и смесваше аромата на сока си с този на сеното в такова биле, че на мъжа му се завъртя главата. Над прасковата ѝ беше онзи тесен отвор, запретен от Бога, ала разрешен от Лукавия. Лазо го опипа с палците си, като държеше задника ѝ разтворен. Мускулът се стегна в уплашена точка при допира, момичето се сви и застина. Лазо се наведе зад нея, доближи лице до скута ѝ и я целуна между краката. Опита с език вкуса ѝ както мъжкарят опитва женската.

Нона не успя да сдържи първия си стон и захапа ръка да не изкрещи, без да ще. Устните на мъжа я пиеха, а езикът му влизаше в нея. Дебел, горещ, шаваше в тялото ѝ, докосваше я там, където беше честна, и я караше да се свива от страх и желание. Съзнанието ѝ съвсем се замъгли. Тя се отпусна на лакти, навирвайки още дупе и предлагайки се на мъжа. Езикът му я обхождаше от долу до горе. Първо докосваше някакво магическо място, от което цялото тяло на Нона изтръпваше. Още докато тя трепереше, езикът му тръгваше нагоре. Разтваряше долните ѝ устни както плугът на орача отваря земята. От туй по тялото ѝ се разливаше топла вълна, а когато езикът му влизаше в нея, очите ѝ се обръщаха, та се виждаше само бялото им и от отворената ѝ уста потичаше сластна лига.

Лазо на няколко пъти обра от сладката мъзга, извираща от Нона, и я размаза по отвора ѝ. Отначало пръстенът се свиваше, като го докоснеше, но след време като че се отпусна и дори се отваряше леко под напора на палеца му. Без да може да чака и миг повече, мъжът се изправи на колене зад надупеното момиче, хвана коравия си орган и го натисна надолу, нагласяйки го на малкия кафяв отвор. Натисна напред и в няколко удара на сърцето се бори да преодолее съпротивата на моминското тяло.

Нона усещаше нарастващото напрежение отзад. Нещо огромно я напъваше и тя задиша тежко, докато в един момент дупето ѝ не поддаде. Грамадната като кайсия глава на лазовия кур хлътна в нея. Болката преряза Нона така, че тя даже не можа да изкрещи, само устата ѝ се раззина в ням вик. Лазо усети как момичето се стегна в ръцете му. Болката ѝ се предаде и нему и той застина така, страдайки наравно с нея. Насиленият мускул неуспешно се мъчеше да го избута, а Нона дишаше тежко като препускала кобила. Постепенно, в опита си да облекчи болката, задният пръстен започна да се отпуска, опънат около дебелия, разчекнал го до скъсване ствол. Лазо държеше Нона за тънкия кръст и чакаше. Дишането ѝ стана по-равномерно и тялото ѝ се поотпусна в ръцете му. Нанизаният на паламареца му отвор се охлаби и младият мъж направи няколко леки тласъка, без да прониква по-навътре. Тялото на Нона не се стегна в усукваща агония.

Набрал смелост, Лазо натисна, прониквайки още два пръста, а после внимателно изтегли назад вкаменения си от възбуда орган, докато опънатото колелце на задника ѝ не се опря в надутата главичка на чепа му. Момичето изпъшка. Имаше напрежение в насиления ѝ отвор, но болката се стапяше. Наместо нея се появи ново чувство – на пълнота и разпъване. Движенията на дебелото чудовище в нея станаха по-смели и то превзе още от девствената досега територия на червата ѝ. Още я болеше, но не като в началото – като срязана с нож – а с тежка, тъпа и някак далечна болка.

Членът на Лазо я разораваше и разместваше органите ѝ дълбоко вътре. Докато се плъзгаше през опънатия до скъсване стегнат пръстен, тя усещаше релефа на чак страшно издутите му вени. Докосваше в нея нещо далечно – хем беше там, хем не, а като се притискаше в полукълбата на задника ѝ, проникнал до корен, хуят му опираше отвътре в корема ѝ, заплашвайки да я разпори. Нона се замятваше в няма агония и пак се притискаше за още. Момичето започна да се движи само, набиваше се назад на разчекналия задника ѝ кур, после напред, докато дебелият чеп излизаше от нея, изсмуквайки вътрешностите ѝ навън. Нона се движеше все по-бързо и се набиваше по-дълбоко. Чепът му почти излезе от кладенеца ѝ, само дебелата главичка я държеше набучена. Нона се дръпна и мъжкият орган се измъкна от обезчестения ѝ задник със звук като от отпушване на дамаджана. Момичето остана със зеещо като хралупа дупе, после пак се наниза.

Проникването отново и отново я разпъваше. Нона първо го правеше бавно, но постепенно забърза. Освобождаваше се от насилващия отвора ѝ кур, после пак му се набиваше. Тежките ѝ гърди се люлееха и я блъскаха в брадичката. При поредното нанизване дебелата глава на лазовия хуй се плъзна и вместо да хлътне в зиналата дупка, проправи пътя си дълбоко в утробата ѝ. Нона застина парализирана. Болка почти нямаше, само някакво далечно скъсване, което отшумя мигновено, но осъзнаването на случилото се я сграбчи в лапите си. Лазо, до този момент блажено радващ се на опънатия около чепа му като стегнат пръстен задник, изведнъж усети мъжеството си стиснато като в желязна стяга в отчаяна прегръдка. Преди да разбере, в топките му се надигна гъдел и по кура му поеха потоци бяло семе. Те се изстрелваха в утробата на момичето с такава сила, че и самата тя ги почувства. Това разби на пух и прах страховете ѝ, накара я да забрави честта си, сватбата… хаджи-Стоювия син.

Тялото ѝ се затресе безконтролно. Някъде далече усети лазовата длан, запушваща устата ѝ, за да заглуши виковете ѝ. Чувстваше като да изгаря. Искаше да източи всяка капка от забития в утробата ѝ чеп. Двамата още бяха съединени, когато пропяха първи петли. Кукуригането ги стресна и развали магията, която ги държеше в опиянение. Седяха в ароматното сено и мълчаха. Нямаше какво да се каже. С какви думи можеха да опишат чудовищната си грешка или неземното си удоволствие?

Пръв се окопити Лазо:

- Ноне, ще я наредим! – прегърна треперещото момиче. - Утре те поисквам! Днеска още, то е веке днеска!

Нона се гушеше в обятията му, слушаше глупостите му и изживяваше последните тръпки на удоволствието си.

- Лазе. Ще ни е убие. И мене, и тебе – гласът ѝ беше съвършено спокоен. - Не знам как, но трябва да я наредим. Да прокървя на сватбата.

Още три пъти до свети Трифон двамата се срещаха – все там в сеното с аромат на лято. Нона вече знаеше, че е непразна*****.

Сватбата се изви, каквато в Ерден още не бяха виждали. Сродяваха се чорбаджи Юрдан и хаджи Стою. На дебел кол над бавния огън се въртеше цял вол и ароматът на месото караше всички да преглъщат гладно. Виното и ракията се лееха на богато – едновременно за свети Трифона и за двамата млади. Хорото се виеше и кършеше снагата си, извито от бостаните чак до Огоста. Празненството продължи и вечерта, чак докато младата булка свенливо стана, целуна ръка на попа, на баща си, после на свекъра и се качи на втория кат на къщата. Сватбарите завикаха невъздържано към младоженеца, а той, завалията, едва държеше очите си отворени. Лазо го хвана под мишницата.

- Ела да излезеш по вънка, хем да глътнеш въздух, че работа те чака! – репликата предизвика гръмки изблици на смях и двусмислени забележки.

- Необяздена кобила има да опитомяваш!

- Фиданка трябва да ашладисваш, момче!

- Хайде, па ако не влиза и ти е много голем, топни го в качето с маста!

- Да го топне, ама навремето мойот и там не влезе!

Двамата млади мъже излязоха навън, Лазо подкрепяше другаря си да не падне. Отидоха в далечния край на двора, където хората се облекчаваха близо до кочината на прасето. Лазо се огледа, отвори вратичката на кочината и тласна другия мъж вътре. Той се търкулна, мигом затвори очи и захърка. Лазо се прибра вътре и обяви, че женихът се е качил при булката си през чардака, после се престори, че му е лошо и трябва да си ходи. Излезе и докато се катереше по чардака, зад гърба му глухо кънтяха гласовете на пияните сватбари.

Влезе в собата на младоженците, където само по риза го чакаше Нона. Ранната бременност цялата я караше да сияе още по-красива. Тя легна на одъра по гръб, набра ризата си нагоре и без да отделя очи от лазовите разтвори широко краката си и опря колене в станалите още по-големи гърди. Мъжът разпаса пояса си, свали потурите и влезе между краката ѝ. Твърдият му чеп се опря в готовата ѝ женственост и с вече познато разпъване проникна в нея. Нона изпъна назад глава и извика – за първи път с цяло гърло, без да я е еня, че може да я чуят. Лазо я ореше дълбоко, като че хуят му беше плуг. Младата жена хвана краката си зад коленете и се разтвори колкото можа. Семето му се изля в утробата ѝ за първи, но не и за последен път тая нощ.

Нона накара Лазо да легне по гръб и клекна над него. Разлигавената ѝ вече праскова намери чепа му и жената започна бавно да се нанизва сама. Дишаше тежко, докато колът проникваше, и остана така, когато го пое целия. Болеше я малко там дълбоко вътре, но за нищо на света не искаше да го извади от себе си. Започна да го язди бавно. Лазо я хвана за кръста и тя се отпусна назад. Поклащаше се на кура му в свое собствено безвремие. Навярно още неведнъж с любовника си щяха да се отдават на греха си, но никога като сега. Сега тя беше невястата му в първата брачна нощ. Напук на баща ѝ, на хаджията и на оня пияндурник сина му.

Нона хвана тежките си гърди и ги стисна. Боляха и тя смръщи лице, но продължи да ги мачка. Напипа пъпките си, хвана ги между палец и показалец и започна бавно да ги върти. Зърната ѝ набъбнаха, втвърдиха се и жената ги задърпа грубо, стисна ги и с вик затрепера на чепа на Лазо. Вярно казваха, че свети Трифон не е светия само на лозарите, ами и на плътските удоволствия! Тръпките тъкмо позатихнаха и мъжът под нея намери с пръст онова вълшебно топченце между краката ѝ и го потърка. Нона отново се задвижи, набучена на твърдия ствол. Второто ѝ удоволствие дойде по-бавно и тя можа да му се наслади много по-пълно. Утробата ѝ се стягаше около изпълнилия я кур и пускаше все по-интензивни пулсации по гръбнака ѝ, които избухваха като миниатюрни мълнии в главата ѝ.

В кочината хаджи-Стоювият син, в мъглата на изпития алкохол, се сети, че има да изпълнява важно съпружеско задължение. Въпрос на чест! Разпаса пояс и опипа големия бял задник до себе си. Ех, каква жена си беше взел! Свинката обърна глава и изгрухтя доволно.

Лазо се изправи изтощен. Скоро щеше да се развидели. Взе ножа от пояса си и разряза длан. Остави червената кръв да покапе на омачкания бял чаршаф между разтворените крака на Нона. Тя лежеше по корем и вече се унасяше в сън. И двата ѝ отвора бяха зачервени, долните ѝ устни пулсираха подути, а задната ѝ дупка зееше. Кафявият мускул се свиваше и разтваряше в ритъма на равномерното ѝ дишане. Лазо се облече, открехна вратата на чардака, огледа се и като не видя никой забърза към кочината. Измъкна оттам разгащения жених и не твърде нежно го събуди.

- Хайде, бе! Какво, след като оправи жената си излязъл навънка и си заспал, а?

- А-а-а, ъ? – отвърна още пияният мъж.

- Ще ти дам аз едно “А-а-а”, хората ще викат за чаршафа, бре! Айде, давай, давай! – и Лазо полузатегли, полузаблъска замаяния младоженец към чардака. Вкара го в собата и се изниза. Почти беше стигнал до бедната си къща, когато от дома на хаджи Стою гръмнаха радостни викове и отекнаха изстрели от пищови. Вече бяха провесили кървавия чаршаф. Утре през цял Ерден щяха да минат цигани с калрне, кемане и тъпан и тъпанът щеше да бие ясно. Но Лазо щеше да се ухили и да поклати глава. “На тъпана ли да вярвам, на хуя си ли?”.******

--------------------------------------
* Около полунощ.
** Черници.
*** В различни краища на България има различно значение. Тук – около два сутринта.
**** Котарак. В повечето случаи има сексуално значение.
***** Бременна.
****** В някои краища на България – ритуал след първата брачна нощ. Ако невястата не е прокървила, тъпанът е бил пробиван, за да я унизят. Т.е. както е била “пробита” и тя.

Дядо Торбалан