Животното

I.
- Мела, искам да ми помогнеш. Не забравяй, че днес ще кастрираме брат ти! – провикна се Диана.
Не искаше дъщеря ѝ да се измъкне, преди да са свършени домакинските задължения. Мела беше отговорно момиче, но си оставаше на седемнадесет и копнееше да се забавлява. Повечето семейства прехвърляха досадната работа по кастрацията на момчетата на обществените институции, но Диана беше консервативна. Имаше само три деца, за щастие само едното от мъжки пол и това я караше да се чувства полезна за проспериращата колония под земята. Всички момчета още при раждането биваха третирани с хормони, за да се потисне животинската им унищожителна природа, а на определена възраст се кастрираха и можеха да станат пълноправни членове на обществото. Само малцина нещастници бяха отделяни и отглеждани заради семето си. Превръщаха се в диви и агресивни същества, неспособни да допринесат с нищо друго, освен като разплодни животни. Мъжете в миналото почти бяха успели да унищожат човечеството и само благодарение на себеотрицанието на жените то продължаваше да съществува, скрито дълбоко в недрата на майката земя, в безопасност от ужасите бродещи по повърхността ѝ. Никога повече жените нямаше да позволят на мъжете да отприщят злото, което се развиваше в тях, ако не бяха кастрирани.

Мела доведе брат си и той послушно се наведе. Диана надигна робата му и момичето не можа да сдържи любопитството си да погледне между краката му. Вместо естествената и красива цепка, кокетно прикрита от срамни устни и криеща обещания за неописуеми наслади, там се люлееше мекичко продълговато нещо, с малки, сгушени в него топки. Гледката беше отблъскваща. Едно време мъжете пренасяли семето в жената посредством това... нещо. Мела потръпна от отвращение, сега осеменяването се правеше в лабораторията на колонията, без да се налага жената да се подлага на подобни унижения. Докато Мела размишляваше, майка ѝ надяна около малките тестисчета стегнат гумен пръстен.

Беше виждала не кастрирани мъже. Заведоха ги от училище в кошарите, за да видят с очите си в какви грозни и страшни животни се превръщат те, оставени на жестоката си природа. Мъжете живееха в отделни клетки, достатъчно просторни, получаваха и обилна храна. Единственото, което се искаше от тях беше семето им, когато съветът на сестрите одобреше забременяване. Приемащата семето жена, разбира се, нито се докосваше, нито дори виждаше донора. Мъжете в клетките бяха зловещи създания, наистина животни, както обясняваха в училище. Едри, покрити с косми, дори не приличаха на хора. Един крачеше напред-назад в клетката си и тихо ръмжеше нещо неразбрано. Учениците и не очакваха от едно животно да може да говори. Друг седеше с гръб към посетителите, трети подскачаше и кряскаше, шокираните момичета видяха, че стиска в ръка мъжкия си орган. Юмрукът му се движеше бързо и накрая изпръска семето си, придружавайки го с победоносен вой. Но на Мела най-силно впечатление направи един мъж, седнал с кръстосани крака в ъгъла на клетката си. Дори така си личеше, че е огромен индивид. Дългата му коса висеше пред лицето на тежки кичури, големите му длани почиваха на коленете и дори в покой издаваха стряскаща сила. Ала най-поразителното бяха очите му, зелени, святкаха между гъстите кичури коса, изпълнени с гняв и омраза. Мела се запита, как безразумно животно може да изразява толкова човешки чувства и мисълта я тормозеше и до сега.

Момичето разбираше, че всичко това е необходимо, оставени на природата си, мъжете се превръщаха в животни, изгубили разума си. Кастрацията беше необходима, както и саможертвата на избраните за разплод. Само че цялата работа ѝ беше неприятна. Не че брат ѝ се дърпаше, съвсем кротко се остави и само помрънка, докато с мама му слагаха гумения пръстен около малките топки.

Мела, свободна от задължения, излезе да се разтуши с приятелката си Гая. Щяха да се срещнат в парка, гордост на подземната колония, и да прекарат един следобед в интимна близост. По пътя момичето се размина в един от коридорите с две Сестри на Реда, крачеха стегнато, прекрасни и малко плашещи, целите в бяло, контрастиращо със суровите им лица. На Мела ѝ се стори, че са някак разтревожени, сигурно пак битова свада. Напоследък бяха зачестили. Щом сега имаше насилие, какво ли е било, когато на мъжете се е позволявало да достигнат зрелост и да се разхождат свободно, отдадени на низката си животинска същност?!

- Съкровище! – две нежни длани покриха очите на момичето и чифт твърди малки гърди се притиснаха в гърба ѝ. - Познай кой е!
Горещият дъх опари ухото на Мела, пускайки рояк искри, които плъзнаха по цялото ѝ тяло и я накараха да потрепери, като едновременно с това ѝ стана много горещо. Момичето се засмя щастливо и се отпусна в едновременно любящата и собственическа прегръдка на Гая. Двете бяха толкова различни, меко преливащите извивки на тялото на Мела и бялата ѝ кожа рязко контрастираха с високата, слаба и жилава мургава снага на Гая.

Силните ръце вече не закриваха очите на Мела, тя ги беше затворила блажено, вместо това се спуснаха надолу, плъзнаха по заоблените рамене, изтръгвайки нетърпелива въздишка и алчно сграбчиха пълните бели гърди. Гая замачка хищнически меката плът и с удоволствие почувства как тялото на Мела затрепери. Плъзна пръстите си по вече набъбналите зърна за да накара приятелката си да простене и с нежелание се отдели от нея, оставяйки я да диша тежко с разфокусиран поглед. Гая хвана уверено другото момиче за ръка и го дръпна навътре в парка. Мела послушно я последва. Любовта не беше забранена на публично място, но в уединение двете се отдаваха много по-пълноценно и интимно една на друга. Сред храстите имаха своя полянка, окръжност от мека тревица, която прегръщаше голите им тела с меко гъделичкане.

Нямаше нужда от думи, Гая застана лице в лице с любовницата си и устните им се сляха. Целувката им започна с устни и премина в игра, при която високото момиче плъзваше език в устата на приятелката си и когато тя жадно се опитваше да го докосне със своя, той се дръпваше и караше Мела да скимти тихичко от неудовлетворена страст и останала без дъх да проси милостта на Гая. Тази жестока игра накара зърната на гърдите на Мела да щръкнат арогантно и като се отделиха само за момент една от друга леките им дрехи се свлякоха от телата със скоростта, с която жаждата една за друга ги поглъщаше. Гая сложи длани на раменете на любовницата си и властно я натисна надолу. Мела се свлече на колене в краката ѝ и с помътен от желание поглед притисна лице в мургавите слабини, нетърпелива, като малко жадно да забозае от майка си. Тъмно моравите срамни устни на Гая лъщяха от процеждащата се възбуда и коленичилото момиче изпи първата тази първа влага, като еликсир на живота. Прокара език през цялата цепка, от отвора до малкия, но вече твърд от възбуда клитор и Гая зарови пръсти в косата ѝ, за да притисне лицето ѝ между краката си. Високото момиче стисна зъби в жестока гримаса и задвижи хълбоци, търкайки клитора си в послушно изплезения език, все едно чукаше лицето на Мела, омазвайки го сладкия сок на похотта си. Падналата на колене се остави на невъздържаната вакханалия, оставяйки своята собствена възбуда да потече на през набъбналите си срамни устни и да се превърне в тънки вадички по меките ѝ бедра. Гая забърза, удряйки клитора си френетично в послушно изплезения език, докато тялото ѝ затрепера и се стегна в усукана агония от мускули и сухожилия. За момент застина, като статуя и само откъслечните френетични потръпвания издаваха, че е живо същество. В края на сладко-болезнения си освобождаване няколко струи урина се изстреляха в лицето на Мела, по страните ѝ и върху още изплезения ѝ език. Тя ги прие, както приемаше всичко от любовницата си, с желание, граничещо с обожание.

Гая успокои дишането си и мълчаливо бутна коленичилото момиче назад и то легна по гръб, очаквателно разтваряйки крака. Жадното цвете на женствеността ѝ вече пулсираше отворено, лъщящо от възбуда. Мела протегна ръце, хвана полукълбата на задника си и като сви крака към гърдите си, се разтвори, готова за всичко, което любовницата ѝ пожелае да направи с нея. Гая я помилва между бедрата, внимаваше да не докосва клитора, харесваше ѝ да държи приятелката си на ръба и да вижда умоляващия ѝ поглед. Меля стенеше тихо, с притворени очи, докато мургавото момиче свали клипсове от ушите си, хвана първо дясната голяма мека гърда и я стисна, за да щръкне зърното ѝ нагоре. После постави клипса на него и след садистична пауза го остави да захапе набъбналата кафява пъпка.

Мела простена високо, извивайки гръб в дъга и сама извъртя другата си гърда, да бъде подложена на същото сладко мъчение. Гая помачка големите, вече украсени с метални щипки гърди и се полюбува на завоеванието си. После отново прехвърли вниманието си между широко разтворените бедра на легналото момиче. Рисуваше с пръст извивките на лабията ѝ, следваше контура и на малките, и на големите срамни устни, като ловко избягваше всеки опит на Мела да подложи на ласките отчаяно набъбналия си от възбуда клитор. Соковете бликаха и се стичаха надолу по стегнатия кафяв мускул на ануса. Гая спусна ръка и средният ѝ пръст докосна аналния пръстен. Той се сви инстинктивно, като актиния, но после се отпусна бавно от приятното кръгово движение по него. Тя го галеше само с възглавничката, размазвайки соковете на възбудата по халката, докато съвсем се отпусна, превръщайки се от стегнат мускул, в мека набъбнала плът. Когато вече не усещаше никаква твърдост, постави върха на пръста си на готовия отвор и с усмивка усети как Мела се притисна, за да я поеме в себе си. Пръстът потъна през отпуснатия анус чак до кокалчетата на дланта, в изгарящата, копринено нежна вътрешност на ректума.

Мела затвори очи в блажено очакване на влудяващото усещане, което, колкото повече я дразнеше, толкова повече я караше да го желае. Проникналият в задника ѝ пръст се завъртя, опипвайки горещите стени, нарочно дразнеше. Гая знаеше, че разтворилото крака момиче може да поеме в дупето си много повече от един пръст, но искаше да я накара да скимти от нетърпение, да прочете нямата молба в очите ѝ. Продължи да върти пръста си, нарочно задържаше и натискаше през преградата на плътта онова малко грапаво място във влагалището, което можеше да пренесе Мела в света на екстаза. Мела отговаряше с мъченически стонове, веждите ѝ се бяха сключили в няма молба. Гая издърпа пръста си от ануса и погали станала болезнено чувствителна цепка, омазвайки щедро пръстите си. Събра средния, показалеца и безименния и ги притисна в пулсиращия отвор на ануса, натисна навътре и премина без съпротива. Мела заби пръсти в задника си и опъна, разтваряйки си колкото може, пръстите я изпълваха и притискаха, нагнетявайки напрежение в ректума ѝ. Гая завъртя ръка наляво-надясно, съсредоточи върховете на пръстите си така, че да притисне през червата на легналото момиче малката вълшебна точка във влагалището. Усещането беше притъпено и това забавяше удоволствието, с растящо напрежение, кожата на Мела настръхна, като от студ и любовницата ѝ притисна болезнено пулсиращия клитор с палеца си. Чувственото тяло подскочи високо, като ударено от електричество и се затресе в конвулсии. Мела, без да може или да иска да се сдържа, завика и гърдите ѝ се замятаха. Клипсовете от зърната ѝ отхвърчаха, освободени от металната хватка те се напълниха с кръв и отключиха нова серия от малки оргазми. Вълните в тялото ѝ, от слабините и от гърдите, се сблъскаха в нажежен до червено връх на удоволствието и момичето изгуби свяст от силните усещания.

Гая внимателно измъкна пръсти от конвулсивно свиващия и разпускащ се анус и легна на една страна до любовницата си. Гледаше я покровителствено, наслаждаваше се на неконтролируемите последни тръпки, разтърсващи тялото ѝ. Когато прецени, че бялата нежна кожа на Мела вече не е свръх чувствителна, я докосна нежно и прокара върховете на пръстите си от корема до ямката на шията ѝ. Двете останаха легнали в разтегнати до безкрайност мигове, в приятната отпуснатост на онова състояние, идващо след опустошителното удоволствие. Бъбриха си безсмислени глупости, докато стана време да се прибират. Повървяха хванати за ръце и се разделиха с мързелива целувка.

Мела си даваше сметка, че е закъсняла и майка ѝ ще ѝ се кара, можеше да се прибере по-бързо ако пресече по един от тунелите в ремонт. Какво пък, най-много да се поизцапа, но пък щеше да спести половин час. Заобикаляше изкопни работи, разхвърлени инструменти. Разсеяно си помисли, че на работниците, всичките кастрирани мъже, им липсва дисциплина. Може би малко повече строгост, от Гая щеше да излезе отличен надзирател. Неочаквано се препъна в нещо и извика задавено. Светлината от сервизните лампи беше оскъдна и Мела примигна няколко пъти, преди да осъзнае, че в краката ѝ има човешко тяло, облечено в ослепително бяло. Бялото на Сестрите на Реда. Мела разпозна жената от забързания патрул, с който се беше разминала преди няколко часа. Докато ужасена се опитваше да осмисли какво трябва да направи, близо до нея се чу тъп звук, придружен от накъсано дишане. В мъждивата светлина се очерта гледка, която съзнанието на момичето отказа да приеме за действителна. Втората Сестра на Реда от патрула се бореше с нещо огромно, облечената в бяло жена го беше притиснала с шоковата си палка на земята и лицето ѝ аленееше от усилие. Косматото чудовище под нея безрезултатно мяташе ръце и крака. “Таласъм! Таласъм от повърхността!”, суеверният страх от детските години сграбчи Мела за гърлото, парализирайки я на място. “Мутантите, чудовищата от отровената от мъжете земна повърхност, идват!”.

Обикновено стегнатата в строг кок коса на сестрата се беше пръснала в залепнали от пот по лицето ѝ кичури. Още малко, усещаше как животното губи сили, ударите му ставаха все по-слаби и хаотични. Успя да ги изненада и Сестра ѝ плати за невниманието им. Но сега щеше да си плати, мръсно животно! Лицето му беше станало мораво под отвратителното окосмяване и очите му се подбелваха. Натисна гърлото му с палката с удвоени усилия. Изобщо не забеляза, че една от отчаяно мятащите се ръце на животното докопа камък. Ударът в слепоочието ѝ взриви света в рояк искри, после всичко потъна в милостив мрак.

Животното блъсна безжизненото тяло и то се просна на земята. Косматото чудовище се изправи с кашляне, мъчеше се да си поеме въздух. Малка част от съзнанието на Мела, останала неестествено спокойна, го разпозна. По позата и падналите над очите мокри от пот кичури, а после и по незабравимите святкащи от гняв и омраза зелени очи. Само че този път не ги деляха решетките на клетката. Накрая Мела възвърна контрола над тялото си, изписка, извъртя се и побягна сляпо назад. Зад гърба ѝ закънтяха тежките стъпки на впусналото се след нея животно и хрипливото му дишане. С удвоени от страха сили момичето затича към светлината на парка. Още мъничко и щеше да е в безопасност, надеждата ѝ даде сила за последен отчаян спринт.

Кракът на Мела закачи един от небрежно разпилените камъни в ремонтирания тунел и с вик момичето се просна по очи. С удвоена от ужаса бързина понечи да се изправи, но светът се изплъзна изпод нея. Грамадна ръка я сграбчи през кръста, а другата лапа на чудовището запуши устата ѝ, задявайки наченалия писък. Животното я понесе без усилие обратно в тъмния тунел, без да обръща внимание нито на ударите на малките ѝ юмручета, нито на опитите да отхапе някой от грубите му пръсти. Мела изгуби представа за времето и нямаше представа къде се намират, когато животното я пусна да стъпи на краката си.

II.

- Ще те оставя да ходиш сама, ако не правиш глупости.

Да, ясно е че сънуваше. Това беше кошмар, животните не говореха. Всички знаеха, че некастрираните мъже изгубваха способността си на всякакво разумно действие. Ей сега щеше за се събуди.

- Разбра ли, какво ти казах? – животното я разтърси за рамото така, че зъбите ѝ изтракаха. - Кв’о, бе? Не вдяваш ли?

Животното вдигна фенера, който сигурно беше взело от Сестрите на Реда и освети лицето на момичето. Тя сви очи. Това беше парадокс, говорещо животно. А парадокси не съществуваха, учиха го в училище. Нима беше възможно животните да говорят? Разклащането на един от основните стълбове на обществената философия измести дори ужаса от отвличането. Не, не. Трябваше да има друго обяснение.

- Бе ти хамава ли си? Кажи как те викат! – за да я окуражи животното направи заплашителен жест с ръка. - Кажи, ма! Че да не те мацна през устата!

- Мела. – отвърна тя. - Казвам се Мела... а ти?

Имаше нещо сюрреалистично да разговаря с животно, че и да предположи, че може да има име.

- Харан. – полу изръмжа отговора си животното. - Нищо няма да ти направя, мирувай и ще те пусна. Искам да си с мен, докато се измъкна на повърхността. В случай, че се опитат да ме проследят и спрат.

Мела примигна. На повърхността, говорещо или не, животното не беше с всичкия си. Повърхността на земята беше смъртоносна, отровена от безумието, което мъжете бяха отключили.

- Не можеш да излезеш, дори и да намериш път. Ще умреш. – Мела говореше бавно, почти разделяйки думите на срички, както се говори на дете. - Хайде, да се върнем. Ще кажа, че си се държал добре с мен.

Устата на Харан се изкриви в презрителна гримаса, а очите му светнаха с познатата омраза.

- Не ми разправяй идиотщините си! Не съм роден в дрисливата ви колония! – животното почти изплю последните думи. - Роден съм свободен и съм излизал горе с мама и татко!

Харан продължи гневната си тирада, без да му пука дали дребното момиче разбира. От гърдите му изригна сдържания с години гняв, трупан в клетката. Почти се беше превърнал в това, което бяха останалите мъже там. Животно. Отгледани в клетки, научени единствено да ядат, спят и бъдат доени за семето им. Само все по-мъглявите спомени за вечно криещото се семейство и яркото синьо небе пазеха пламъчето на разума.

Мела примигваше невярващо. Татко. Думата беше непозната, но някак странно близка, болезнена с липсата си. Светът ѝ се разпръскваше на късчета, които тя отчаяно се опитваше да слепи в нещо логично. Възможно ли беше животното да казва истината? Шушукаха се истории за хора, живеещи извън колониите. Диви, отвличаха жени и деца... поне така беше чувала. Разумът ѝ не издържа и тя се извърна да побегне, не толкова от животното, колкото от хаоса, заплашващ да залее разума ѝ. Харан понечи да замахне и да я хване, но тя беше неочаквано бърза и пъргава. Вместо това грамадната му лапа я улучи в главата и момичето потъна в мрака на безсъзнанието.

Трябваше да я остави, шлюзът беше наблизо. Но щеше ли да намери тя пътя си обратно, като се свести? Или щеше да броди изгубена в тунелите, докато по един или друг начин срещни гибелта си? Харан не можеше да обясни защо я взе под мишницата си. Емпатия, съчетана с някакъв древен инстинкт, отпреди десетки хиляди години.

Горчиво съжали, на повърхността момичето се върна в съзнание и почти обезумя от ужас. Земята под краката ѝ заплашваше да се обърне и целият непознат свят да се изсипе в безкрайното синьо небе. Мела побягна сляпо, препъваше се, а Харан ѝ крещеше да спре. Звярът я връхлетя неочаквано, огромен, космат, с приведена глава, увенчана с извити рога. Ревът му бумтеше като хиляди генератора и със сигурност щеше да я помете, ако Харан не се беше хвърлил отгоре му. Мощните му лапи сграбчиха рогата и извиха врата настрани, отклонявайки го от крехката фигурка на момичето. Звярът подхвърли мъжа, като играчка и понечи да го наниже на рогата си, само щастливата случайност го спаси. Вместо с рогата, звярът удари Харан с чело и го преметна във въздуха. Мъжът се стовари безжизнен на земята.

Мела очакваше чудовището да я помете, но вместо това то тъпо се огледа, изпръхтя и просто си замина. Момичето преодоля до известна степен ужаса от отвореното пространство, колкото да стигне до Харан. Тя не знаеше къде е, единственото познато нещо тук беше това животно... този мъж. Думата извикваше едновременно страх, отвращение, но и някакво съвсем непознато чувство. Плашещо, но не само. Харан идваше в съзнание, колкото да успее да пропълзи няколко метра. Бавно и мъчително нелепата двойка се довлече до цепнатина в една скала и пропълзя в нея. Мела запали фенера и за първи път се почувства относително добре, това беше пещера, почти като тунелите у дома. По стените имаше някакви детински рисунки, стилизирани човешки и животински фигурки. Любопитството ѝ се събуди съвсем по детски. Но първо трябваше да се погрижи за мъжа.

Огледа главата на му, в косата имаше цицина и спечена кръв, но черепът не изглеждаше пукнат. Ако обаче кракът му беше счупен, положението щеше да е също толкова трагично. Мела надигна робата му, за да провери колко е сериозно нараняването и ококори стреснато очи. Погледът ѝ не се спря на грозното мораво петно, където звярът беше ударил Харан, а малко по-нагоре. Там лежеше отпуснат мъжкият му орган. Изглеждаше тежък и застрашителен, дори грозен. Като някакъв спящ хищник, излъчващ заплаха дори и в съня си. Беше виждала органа на брат си, дори не можеше да става дума за сравнение с гушещото се между краката му нещо и това парче месо. Дори за миг зърнатия орган на крещящия в клетката мъж не се доближаваше по размер, въпреки че когато го видя, беше твърд в юмрука на подскачащия зад решетките нещастник. Мела не можеше да откъсне очи, в нея се бореха едновременно любопитство и отвращение, страх и някакво неоформено чувство, което стягаше гърлото ѝ и я присвиваше ниско долу в корема. В слабините ѝ се надигна познат гъдел, както когато беше с Гая и вълна от срам я заля, щом усети срамните ѝ устни да се разтварят сами. По дяволите, що за извратенячка беше?! Да изпита сексуална възбуда от едно животно! Нали това беше легналият пред нея мъж? С пламнали страни Мела отклони поглед от мъжкия орган и огледа нараненото бедро. Плътта имаше грозен морав цвят и момичето се опита внимателно да провери, дали костта е счупена. Мъжът простена няколко пъти, без да отваря очи, докато деликатните пръсти натискаха наранения крак. С облекчение Мела реши, че костта е здрава и мястото е само лошо натъртено. Оставаше ѝ да чака мъжът да се събуди, сама на смееше да тръгне да търси шлюза, ужасяваше се от безкрайната празнота навън.

Все пак ѝ се наложи да излезе, правеше го през нощта. Мракът притъпяваше ужаса от отвореното пространство. Набра плодове, бяха подобни на тези в подземните градини, но с много по-ярки цветове, а вкусът им беше безкрайно по-богат. На третата вечер Харан успя да излезе навън, събра дърва и пред невярващия поглед на Мела ги запали, като удряше парче скала в ръба на вече изтощения фенер. Топлите пламъци хвърляха сенки, които танцуваха по стените на пещерата и ту скриваха странните рисунки, ту ги караха да изскачат от мрака. Харан хрускаше една от донесените от Мела ябълки и разказваше за детството си. Момичето го слушаше, без да знае да вярва ли или не. Но гласът му беше дълбок, успокояващ. Убежище от стреса на този непознат нов свят. Не, това не беше животно. Когато млъкна Мела поиска да види пак крака му, изпитваше удоволствие да се чувства полезна и въпреки вялата му съпротива, надигна туниката му.

Отново погледът ѝ падна на отпуснатия мъжки орган, легнал на бедрото му. Устата на момичето пресъхна, сърцето ѝ биеше така, че заплашваше да изхвръкне през гърдите. Цял живот я бяха учили, че мъжът е нещо отвратително, зло, а този орган беше и еманацията му. Та нали това беше най-явната разлика между жените и животните... мъжете? Защо тогава гърлото ѝ се стегна, както когато беше с Гая? И ниско в корема ѝ се породи онова напрежение, което караше интимните ѝ устни да пулсират, топчето на клитора да набъбва и между краката ѝ да тече влага. Защо сърцето ѝ заби, като птичка, опитваща се да разбие клетката? И защо разумът ѝ, изправен пред този орган, окъпан в танцуващите пламъци на огъня, се разпръскваше на парчета и от подсъзнанието ѝ се измъкваше нещо древно, познато и непознато, плашещо и желано? Мела не издържа на таза канонада от парадокси и съвсем импулсивно се протегна към члена на мъжа и го докосна с трепереща ръка. Харан, застинал и шокиран повече от самата нея, се беше превърнал в статуя. Задържа дъха си от страх да не я стресне дори и с най-малко движение, но сърцето му думкаше, като парен чук. Членът му, като че отделно същество се размърда под малката мека длан. Първо трепна лениво, все едно се пробуждаше от сън, а после започна да расте, надуваше се и се изправяше, а сините вени, които го опасваха, се издуваха и пулсираха под кожата. Мела гледаше с широко отворени очи тази метаморфоза, все едно огромна змия се издигаше и хипнотизираше жертвата си. Под вече добилия застрашителни размери орган, двете кожени кесии се свиха и разпуснаха, на момичето ѝ се стори подканящо и тя ги помилва със свободната си ръка. Харан не издържа и изпъшка така дълбоко, че тя се стресна, да не му е причинила болка, но когато го погледна позна изражението на страст, което толкова често беше виждала на лицето на Гая. Кожата на мъжкия член и на големите кесии беше гореща и толкова нежна, в контраст с грубото тяло на Харан. Пенисът стърчеше вече нагоре и Мела се опита да го обхване, но пръстите ѝ не се събраха около коравия ствол. Тя може и да не знаеше, какво да прави с него, но тялото ѝ пое контрол. момичето го пусна и се съблече бързо, като да се страхуваше да не избяга вълшебния момент. Чувствените зърна на големите ѝ бели гърди се бяха надули и изправили, отчаяни да бъдат докоснати, между краката ѝ влагата вече течеше по бедрата. Мела обкрачи мъжа и се изправи на колене, хвана члена му и го насочи към възпаления си от възбуда клитор. Докосна набъбналото до болка топче до станалата морава главичка на мъжкия орган и простена, отпускайки глава назад. Докато притваряше очи ѝ се стори, че в играта на огъня рисунките по стените са спрели древните си занимания и я гледат. Членът пулсираше в ритъма на сърцето на Харан и притиснат до топчето на женската наслада сякаш изпращаше електрически импулси по цялото тяло на Мела. Невярващо мъжът протегна големите си ръце и обхвана едрите гърди, тялото на момичето потрепера и тя измяука, стори му се неудовлетворено. Тя се завърташе, опитваше се да намести гърдите си така, че да докосне зърната ѝ и когато той така и не се реши, тя сама сключи дебелите му груби пръсти около набъбналите кафеви пъпки. Той ги стисна между палците и показалците си и колкото и да внимаваше, грубите му пръсти ги прещипаха, изтръгвайки от гърлото на момичето мъченическо стенание. Хълбоците ѝ се задвижиха по-бързо и тя започна да търка във вкаменения от възбуда член не само клитора си, а цялата хлъзгава от възбуда цепка. Галеше го с нея, лигавеше го, тялото ѝ ставаше все по-горещо, имаше чувството, че гори по-силно и от огъня. Мъжът без да се сдържа също задвижи таза си, търкайки пламтящия отвор между краката ѝ по цялата дължина на масивния си член. Погледът на Мела беше станал див, хищно искащ нещо, което не знаеше какво е, превръщаше я в животното, от което зял живот я бяха назидавали да се пази. Необузданите движения на телата им по една случайност наместиха издутата глава на коравия член на отвора между краката на момичето и тя в конвулсивните си движения с притисна надолу. Светът избухна и за двамата в невъобразим взрив на непознати усещания, агонизираща горещина, болка, лакомия за още. Харан чувстваше, че все едно органът му изгаря в някаква пещ, не, все едно в лавата на недрата на самата земя. Мела трепереше разчекната около твърдия орган, нанизал я между краката, така пълна, както никога не досега от пръстите на Гая. Светът се запръсна около нея и после се събра, най-сетне пълен и смислен, сякаш до сега от него беше липсвало някакво парче и то си беше дошло на мястото. Чувстваше се изпълнена до пръсване и въпреки това се отпусна, позволявайки още от превземащия тялото ѝ орган да се плъзне в нея. Нанизваше се сама, изтезаваше се и се въздигаше в досега недостигано удоволствие. Членът на мъжа беше корав, но едновременно и нежен, пулсираше в нея в ритъма на сърцето му. Подутата му от възбуда глава опря някъде дълбоко в нея, причини ѝ болка от която ѝ причерня и тя със стон се надигна. Облекчението обаче дойде с агонизираща нужда от отдръпващото се изпълване. И Мела се наби отново, болката се взриви в морави кръгове пред очите ѝ, когато превзелия тялото ѝ орган се притисна отново в матката ѝ и я накара да се надигне отново. Тялото ѝ се задвижи нагоре-надолу по ствола, тласкано от желанието още от този орган да влезе в нея и болката, която сама си причиняваше.

В главата на Мела кънтеше някакъв древен ритъм, съзнанието ѝ напълно беше отстъпило пред картини в главата ѝ, които не разбираше. Безформени, горящ огън, извиващи се около него тела, изгарящи в сладката агония на танца на сътворението. Не знаеше, колко от члена на Харан е проникнал в нея, по някое време той я беше подхванал под полукълбата на задника и я повдигаше и спускаше, тялото ѝ се беше предало и само когато напрежението се отприщваше Мела се разтърсваше в нов агонизиращ връх. Лъсналите от пот тела изпълваха пещерата с миризма, която опияняваше, като силно вино. Харан почувства, че момичето все повече и повече се отпуска, като че губеше сили. Без да излиза от нея, той внимателно се завъртя и я сложи да легне. Тя му отвърна с облекчено стенание, пак я изпълваше, но вече не удряше матката ѝ, като таран. Усещането стана различно, тя лежеше под него и импулсивно сви крака към гърдите си и протегна ръце.

- Ела.

Гласът ѝ беше дрезгав и непознат за самата нея. Мъжът се подчини и покри нежното ѝ тяло със своето. Допирът на кожата му, тежестта отгоре ѝ, силният му мускусен аромат я накараха да затвори очи и да го прегърне през врата, привличайки го в себе си. Движенията му вече не бяха така необуздани, напротив. Движеше се в нея с бавен ритъм, издигаше напрежение им до неотменимия край. Той простена в ухото ѝ, тялото му се стегна, а членът в нея подскочи. Тежките тестиси, които нежно я удряха по дупето, започнаха да се свиват и разпускат. Мела усети как в нея се влива нещо врящо, с всеки гърч на проникналия я орган. Мъжът трепереше и тя го прегърна нежно, обви го с крака и го притисна дълбоко в себе си. Удоволствието я заля не с предишната насилствена настървеност, но пък много по-поглъщащо и удовлетворяващо. Телата им потръпваха заедно, в общ ритъм, и двамата останаха така, дълго след като възбудата се беше уталожила. Огънят, който ги беше изгарял, сега тлееше с мека и уютна топлина. Накрая Харан се надигна и тя с нежелание го остави да излезе, само за да легне на хълбок до нея.

Той се присегна и хвърли няколко клона върху тлеещите въглени. Те припукаха и пламъците затанцуваха отново.

- Навътре има още рисунки, разглеждал съм ги... преди. Някои ги разбирам, други… не. Обаче сега все едно оживяха.

Тя се вгледа в зелените му очи, освен омраза и гняв можеха до излъчват и нещо друго, топло и нежно.

- И за мен оживяха, гледаха ни... напътстваха ни.

Пръстите му лениво я галеха и тя измърка, като котка и в отговор прокара нокти по протежение на полу отпуснатия му член. Той отговори с трепване. Тялото му беше толкова чудно, искаше ѝ се да научи всичко за него! Как този орган беше едновременно част от него, но и сякаш нещо със собствен живот и воля. Мъжът изръмжа тихо и притвори очи, членът му продължи да набъбва и да се втвърдява под нежните ѝ пръсти. В главата на Мела се завъртя палава мисъл, спомни си Гая, сега тя ѝ беше някак далечна, като част от избледняващ сън. Обаче помнеше, какво правеше с нея мургавото момиче, пръстите ѝ, които проникваха в Мела отзад. Дали беше възможно растящото и втвърдяващо се под ласките ѝ парче плът да проникне там? Или щеше да я разкъса на две половини?! Прилоша ѝ от възбуда, само като си представяше как това дебело, твърдо тяло ще влезе там, ще се плъзне в нея безпощадно... Органът вече беше се изправил гордо, корав като клон на дърво. Мела се завъртя на колене и застана с гръб към Харан, а после се отпусна напред. Лицето ѝ беше на по-малко от метър от огъня. Чу тежкото дишане на мъжа, когато той се изправи зад нея, беше хванал в ръка члена си и го намести между интимните ѝ устни. Мела обаче завъртя дупе и му избяга, той се опита да проникне отново, не разбирайки играта. Защо му се предлагаше и се дърпаше едновременно? Това продължи известно време, докато Мела се протегна и хвана члена. Притегли го и мъжът послушно я последва. Тя допря налятата с кръв глава на ануса си и леко се натисна назад. Интимните им части бяха омазани в соковете им, семето на мъжа се беше стекло от нея и в цепката на задника ѝ. Харан невярващо натисна коравия си член в свития кафяв мускул, без да може да проникне в него. Тя му отвърна, като легна на гърдите си, протегна ръце, обхвана полукълбата на задника си и ги отвори, опъвайки настрани. Мела сама се натисна назад, и пак. От устата ѝ излизаше тихо пъшкане от напрежението, което коравият орган упражняваше върху задния ѝ отвор. Харан се боеше да натисне и Мела прошепна:

- Влез, моля те. Влез в мен.

Той я хвана за кръста и натисна, аналният пръстен де бори отчаяно няколко мига и поддаде, пропускайки дебелото кораво тяло. Членът потъна на четвърт от дължината си в безкрайно нежната прегръдка на ректума ѝ. Мела стисна очи и впи пръсти в полукълбата на задника си. Толкова беше голям! Несравним с пръстите на Гая, разширяваше я неимоверно повече, но беше и по-нежен. Харан остана в кадифената прегръдка, незнаещ какво да направи, а и неспособен да помръдне от новото усещане. Чувстваше агонията ѝ и страдаше заедно с нея, тя скимтеше тихичко, докато аналният ѝ пръстен конвулсивно се мъчеше да изхвърли разпъналото го дебело тяло. Двамата останаха така, докато тялото на Мела се предаде на неизбежното и анусът ѝ спря да се стяга, инстинктът подсказа на Харан да се задвижи. Отначало бавно, проправяше се път в червата ѝ по още мъничко с всеки тласък. Мела шумно си пое дъх, беше забравила да диша от болка, но сега агонизиращото чувство, че я разкъсват на две, се превърна в изпълващо парене. Момичето проскимтяваше при всяко проникване, което я разпъваше около дебелия член. Мъжът се движеше с по-дълбоки движения, нанизваше треперещото тяло все по-навътре. Усещаше пръстена на ануса около ствола на члена си, а вътре го изгаряше само едва осезаемото докосване на нежните стени на ректума. При поредното движение усети, че главата на члена му преминава като през нов пръстен и Мела изпъшка шумно, а нежните косъмчета по тялото ѝ щръкнаха. Тя сама се натисна назад, нанизвайки се на изтезаващия я орган. Той превземаше тялото ѝ, принуждаваше го да се моделира по твърдия дебел ствол. Паренето в аналната ѝ халка беше някакво далечно усещане, отстъпило на прекрасното усещане за изпълване. Органът на мъжа се плъзна още малко навътре, заболя я, но някак притъпено, той натисна още и тя си помисли, че при следващия тласък главата на члена му ще се покаже през корема ѝ. Вместо това, тялото на мъжа се залепи за дупето ѝ. Беше проникнал в нея целия, до край. Имаше нещо толкова триумфално в това! Мела пусна полукълбата на задника си, подпря длани на земята и се изправи. Беше пред него на четири крака, с нанизан на мъжкия му орган задник! Това беше толкова животинско... и толкова приятно. Разбрал сигнала на тялото ѝ, Харан се задвижи, всеки тласък беше по-смел и по-дълбок. Момичето закрещя, нажеженият кол в тялото ѝ я разкъсваше на парченца и същевременно пръскаше все по-мощни вълни на удоволствие, те тръгваха от основата на гръбнака ѝ, плъзваха се нагоре и избухваха в главата ѝ. Мела беше в несвяст, с течаща лига от отворената си уста. Нищо нямаше значение, само разпъналия я отвъд допустимото орган. Харан нададе животински рев, тръпките в члена му предизвестиха дебелите струи семе, с които започна да наводнява червата на момичето. Това изтръгна насила нова вълна на удоволствие от крехкото тяло и то се замята в агония. Накрая утихна, отпусна се, като кукла с отрязани конци. Ако не беше още коравия член пронизал задника ѝ, щеше да се стовари на земята напълно изнемощяла. Стори ѝ се цяла вечност, докато мъжът изтегляше члена си от аналния ѝ отвор, сякаш изсмукваше вътрешностите ѝ след себе си. Мела остана да лежи без дъх, без мисъл и потъна в забавата на съня, миг след като горещото едро тяло на мъжа я прегърна нежно.

III.

Харан спеше дълбоко, когато Мела се събуди. Тя тихичко се измъкна от прегръдката му и излезе от пещерата. Щеше да му набере ябълките, които той така обичаше. Не се изненада ни най-малко, че безкрайната синева никак не я изплаши за първи път. Напротив, беше толкова красива и освобождаваща!

Започна нов ден на земята.