Ероциклетни Дневници Лена

Днес ни гостува един талантлив и похотлив моторджия, който ни позволява да надникнем в живота на две двойки, нестрадащи от излишна ревност. Можете да се свържете с автора на страниците на bgamateur (има връзка от блога). Псевдонимът му е autodriveri, благодарности за разказа и приятно четене!

Всичко написано по долу е плод на болния мозък, и неграмотността на автора, но...
Всяка прилика с действителни лица и събития, не е случайна.

Беше края на септември, но нямаше как да пропусна последните хубави дни на сезона, за това се обадих на Насо с предложение да покараме моторите, и да разходим  жените събота или неделя. Бяхме карали с него двайсетина пъти през последните три години, пасвахме си и като стил на каране и като компания, а и жена му беше голяма сладурана. Малко по нисичка от моята, и с руси къдрици, със съвсем малко по голямо дупе, но също така стегнато и примамливо. Стройни крака, тънко кръстче, плосък корем, и хубави цици, доколкото можеше да се прецени на око през сутиена. В погледа и обаче, имаше някакво екзотично излъчване и на няколко пъти, особено след чаша вино, бях улавял едни такива проблясъци които ме караха да изтръпвам до върха на пръстите, и почти си ми беше станала мокър сън тая мома. Хъмм… май почнах да се размечтавам нещо.
Уговорката за събота беше направена, маршрута уточнен – 300км.  до крайната дестинация, хапваме на обяд и се прибираме обратно в къщи до вечерта. Много добра перспектива.
Е да, ама неее. Времето започна да се скапва, и прогнозата за уикенда се промени от „може би“, до „не много“ благоприятната за пътуване с мотор. На всичкото отгоре в петък след обяд , колежката на жена ми и се обади че вдигнала температура. И моята, нали е добра душа, реши да и вземе дежурството в кол центъра събота и неделя. Супер просто … баси и късмета. Обадих се на Насо, да му споделя как се скапват плановете.
-   Слушай кво Жоре, ние „рокери“ ли сме или лукови глави, та една лоша прогноза ли ще ни уплаши. А  току виж Лена, (жена му Елена) също се отказала, и ще може да си караме както си искаме по ония пусти междуселски пътища. Че нали я знаеш кво е мрънкало – много газ съм давал, не съм бил на състезание, щели сме да се утрепем с тва мое каране…
-   Де бре Насо, чак пък толко да ти пречи Ленката, не съм забелязал…
-   Не че ми пречи, сигурно я е страх като натисна повечко по завоите … Пътуваме утре нали ?
-   Пътуваме естествено !
Събота, девет сутринта. Заредил съм, и пия блудкавото кафе от бензиностанцията. Небето синьо та синьо – като очите на Лена, и едно облаче няма по него. Слънцето се разлудяло и припича … измамно, термометъра на таблото на Харлито показва незадоволителните + 15 градуса.  Очаквам гърленото боботене на осемстотин кубиковия Интрудер на Насо, и за това почти не обръщам внимание на неистовото пищене, стремително носещо се от към булеварда, докато зад гърба ми не спира една Хонда CBR 1000. Едва не изпускам кафето от комичната картинка, която се разкрива пред очите ми. Водача добре – цял екип с надписи Дайнезе, ботуши и ръкавици в същия стил и клас…обаче спътничката му…Сладко вирнатото дупе, обуто в прилепнал кожен панталон, не може да компенсира нелепостта  на високите черни ботуши, рокерското яке и елек с ресни, качени върху този пистов мотор. Хлъцвам от изненада когато из под шлема се появява ухилената физиономия на Насо.
-   Ха, ха, ха. Гепих мотора на брат ми, че и целия му екип, само ботушите са ми малко големи  – весели се той – нали е в Англия сега той, няма и да разбере даже. Ще падне каране днеска, ха, ха, ха …
-   Ще ме вземеш ли на кораба си капитане? – пита закачливо Лена докато ме целува почти въздушно за здрасти, а онези проблясъци в погледа и, които ме карат да изтръпвам до върха на пръстите, окончателно запращат недопитата чаша кафе в краката ми.
-   Ъъъхъ… - отговарям тъпо, омаян от аромата на маргаритки и нежния допир на устните и върху небръснатата ми буза…дали духна лекичко в ухото ми, … или пак се размечтавам…
-   Да бе пич, нали нямаш против днес да возиш жената. Ти и без това с тоя автобус не се юркаш по завоите. Пък аз ще му отпусна края малко, от кога и точа зъби на тая цебеерка.
-   Нямаш грижи брато, кой отказва компанията на готина мацка. Пък и може случайно да объркам пътя и да стигнем на някоя полянка с нея – отговарям наперено, вече възвърнал присъствието на духа си аз.
-   Хе, голяма работа. Зъб и око няма да и вадиш нали, така че стигайте и до две полянки ако щете. Аз ще пия едно кафе, и после газ. Вие ?
-   Тц, айде да тръгваме Жорка, остави го тоя състезател. – казва Лена, и ме хваща свойски под ръка – нямам търпение да се повозя на големия ти мотор.
-   Само на него ли ? -  питам я на ум аз. Не ми стига смелост да изкажа на глас порочните мисли които се въртят в главата ми.
 - Аре бягайте, туристи такива, ще ви отвея като пътни знаци на магистралата – продължава да се хили Насо, изпаднал в някаква луда еуфория от предстоящото му изживяване с мотора.
Не че не го разбирам де. Помня как се чувствах всеки път когато се качвах за сефте на новия си мотор. Тръпката е почти сравнима с тази, като при първия допир до голото тяло на дълго желана жена. Абе, изобщо, тва мотор и жена да ти влезнат у главата и между краката е страшна работа. Макар че от мотора се слиза много по трудно, отколкото от жена – вярвайте ми.
След час бясно препускане по магистралата, мъжкото ми его е задоволено – Насо не ни отвява като се е заканил, и аз с усмивка спирам на изпречилата се пред погледа ми  бензиностанция. Време е да му цъкна една локация на вайбъра и да го видя той къде е – такава ни е уговорката.  Откопчавам се, и още не извадил телефона, Лена се гушва в мене и пъхва ръцете си под якето ми.
-   Баси студа, нали може да се постопля мъничко – измърква тя.
-   Може разбира се, искаш ли да взема чай – отговарям с пресипнал глас и също я прегръщам. Да я стопля, и да се насладя на аромата на маргаритки.
-   После…
Ръцете ми се отпускат върху опънатата от дупето кожа на панталона, тя още по плътно се притиска в мен, а хладните и длани изучават гърба ми. Стоим така известно време, ръцете и вече са само нежни, а дънките ми значително отеснели в чатала. Внимателно я отделям от себе си и паля цигара. Замъкни я в тоалетната  - потупва ме рогатия по рамото. Не става бе, Насо ми е френдче, да му ебеш мамата, тъпо е да му извъртя подобен номер….
Пием чай, говорим си общи неща, и отново сме на седлата. След малко слизаме от магистралата и започва истинското удоволствие. Криволичещо в планината пусто шосе, ни води през приказни гледки и есенна природа. Насо ни подминава с бясна скорост и пак сме сами в пустошта. Вече имаме цели +20 градуса, Харлито мърка успокоително между краката, Лена се е облегнала на гърба ми, с обвити около кръста ми ръце, и зяпа някъде в далечината. Очите жадно поглъщат пейзажа, подсъзнанието следи пътя, а мислите търкалят мацката зад гърба ми в леглото.
Приказен ден, струваше си мръзненето до сега. Повтарям последното изречение по интеркома, но Лена отговаря само с едно „аха“, явно и на нея не и се иска да разваля момента с празни приказки.
След час Насо ни пресреща и спираме на първата отбивка. Ходил той до въпросното градче, но кръчмата в която мислехме да хапнем, вече не работела. Поразпитал и му казали че на седемдесет километра има язовир с огнище, маси и пейки за пикник. Пътя до там бил супер – миналото лято го били правили с пари от евро фондовете. Чудесно. Това не е за изпускане.
Зареждаме провизии от единственото работещо магазинче в пустия градец, и след час сме на язовира. Разни наденички и други екстри цвъркат на скарата, Лена реже салатка, Насо чопли нещо по мотора, а аз говоря по телефона с жена ми Рина ( Марина ).
-   … бе казвам ти, тука става страшно, стъмни се, като през нощта е , и всеки момент ще затрещи. Рових по сайтовете и бурята ще е жестока, а лошото е че идва точно към вас. Вятър и дъжд с гръмотевици цяла нощ – направо не ви завиждам, как ще се прибирате…
-    Стига ма Рино, найш кво яко време е, и да завали някъде, тука няма да е.
-   Еее, добре професоре … айде че имам работа…
След час сме омели всичката храна, и  доволно напечени от есенното слънце, се търкаляме на ливадата по фланелки и слипове. Червената прашка така сладко е разцепила дупето на Лена, че  ми иде да я награбя тука пред мъжа и. Благоразумно се отдалечавам от изкушението, и докато си допивам бирата, излегнат на тревата с блажено притворени очи, усещам все по хладния повей на вятъра. Изправяйки се оглеждам хоризонта, и душейки като куче, все по силно миришещия на влага въздух се обръщам към Насо:
-   Май Рина ще излезе права пич. Дали да не тръгваме а ?
-   Седи бре Жоре, няма да вали – отговаря небрежно той, и продължава да се натиска с Лена.
Цъквам на Рина едно съобщение с молба за съпорт, да търси някакъв подслон наблизо и отивам да приготвя дъждобраните. След като не ги намирам нито в десния, нито в левия куфар изобщо не отварям задния, защото една мисъл ме фрасва в челото – висят на простора в къщи.  Е супер, сега със сигурност ще завали. И…след малко закапва. Докато припряно се обличаме, и си събираме боклуците вече вали прилично. Няма смисъл да стоим под дъжда, и подкарваме към града с надеждата да намерим някаква сушина. След  десет километра температурата е паднала до +8 градуса, скоростта под 40км/ч., дъжда се усилва все повече, а Лена се е притиснала плътно във мене и цялата трепери. Как можах да забравя дъждобраните, мамицата му. След час в пороя, влизаме в единственото селце по пътя, което е на 20км. от града. На центъра има неизползвана от десетилетие автобусна спирка и се навираме там. От горе не тече, но вятъра запраща в нас предоволно количество вода.
-   В тоя студ и дъжд  е абсурд да караме още дълго, баси никога не съм замръзвал така  – констатира с тракащи зъби Насо, и продължава да рови из телефона за хотели.
-   Бассси … – цялата се тресе от студ Лена.
-   Ще се оправим хора, спокойно – опитвам се да поддържам духа им аз.
Притичвам в пороя, вадя зимните ръкавици и резервния пуловер от задния куфар, и настанявам Лена на единствената останала дъска от пейката. Свалям мокрите ботуши и чорапи, подсушавам с пуловера нежните и крачета, и ги взимам в ръцете си. Докато ги разтривам внимателно, се боря с връхлетялото ме безумното желание да прокарам език по тези изящни пръстчета с отличен педикюр. Не ги пускам докато не станат с температурата на ръцете ми, нахлузвам и ръкавиците, и я поглеждам. Тя размърдва крака и се хили на комичната гледка, а тази усмивка ме кара да забравя, че и аз също мокър до кости.
С надежда отварям съобщението на Рина, но там има само някакъв съмнителен адрес на частна квартира, който е намерила в обява от преди две години – нищо друго в радиус от сто километра.
-   Слушайте кво пичове.  – взимам решение.  - Вие стойте тука на сушина. Аз отивам в града, и като намеря нещо, ще ви пратя локация. Ако не, ще го мислим после.  Ленка, и пуловера облечи под мокрото яке. Айде изчезвам.
След половин час съм в града, пред все още работещото хранително магазинче. То е единствената надежда към която съм тръгнал. Ако обаче, и тука не знаят къде може да пренощуваме, значи наистина сме го закъсали. Влизайки си поглеждам телефона и застивам, дванайсет  пропуснати от Насо. В главата ми почват да се въртят разни мрачни сценарии. Не че съм параноик но … хубава жена, скъп мотор, студ, мрак, диво безлюдно село… С вдървени от студ и тревога пръсти едва успявам да активирам шибания тъчскиин. Оня оттатък вдига влудяващо бавно и изнервящо, едва на седмото позвъняване.
-   Пич, къде си го заврял тоя телефон бе, връщай се. Намерихме страшна квартира. - изстрелва той, преди да му кажа че телефона ми е където и неговия, тоест в задника му.
-   В магазина. Къде бе, ква квартира – питам, не че толкова ме интересува, а просто за да успокоя дишането си.
-   В селото. Бе, после ше ти кажа. Виж нещо за ядене и пиене, че чичкото няма с кво да ни гости и идвай, пращам ти локация.
Това ми стига. Грабвам две бутилки водка и една бяло вино, две кутии сок и няколко минерални води, едно уиски за хазяина.  Пълня една торба с нещо за ядене и обратно под дъжда. След още 30мин. Харлито е прибрано в двора до Хондата, стопанина с усмивка приема уискито, и след като ме упътва към стаята над лятната кухня, се прибира в къщата. Награбил торбите с покупки изкачвам външната стълба, а Лена ми отваря вратата, увита в топло одеяло. Оставям торбите в маломерното коридорче, събувам мокрите кубинки и влизам в единствената стая . Бая голяма спалня – от ония старовремските, скрин и два стола. Маса няма, но пък има дебел мек килим и газова печка която топли приятно. Плебейско, но по своему романтично, уютно, и най-важното – сухо.
-   Е това е Жори – усмихва ми се тя – има баня с топла вода, и газовата бутилка на печката била пълна, щяла да изкара цялата нощ. Как ти се струва, не че е лукс, ама е чистичко и топло. Айде махай тия мокри дрехи, че ще се разболееш.
-   Направо си е палат, в сравнение с оная спирка. – отговарям и почвам да събличам прането от себе си. Даже и от слиповете ми капе вода, баси.
-   В скрина има още чисти чаршафи и одеяла – намига ми дяволито тя, разположила се по корем върху леглото – няма да гледам…много.
Мятам слипа до нейните червени прашки, увивам един чаршаф около кръста си, и разхвърлям другите мокри дрехи на останалото свободно място върху скрина и столовете. Насо се появява от банята, също с бяла поличка, и докато чакам бойлера да загрее, се настанявам на леглото при Лена.  Завъртаме тримата бутилката водка от ръка на ръка, кой да се сети да купи и чаши, и след като минавам през банята се разполагаме да хапнем на килима, в уютно затоплената вече стая.

***

Ние с Насо си прехвърляме водката, а Лена отпива с наслада от виното. На мен ми е некомфортно с тоя чаршаф стягащ кръста ми, и просто го слагам върху скута си. За приличие, все пак сме на маса. След няколко неуспешни опита да се храни омотана в одеяло, Лена заявява че мога спокойно да и зяпам циците и го отмята от раменете си. Насо избухва в луд смях, отпива и ми подава водката. А гърдите и са божествени – добре оформени, среден размер, лисичи муцунки – зяпам ги и още как. Хапваме, пийваме и дрънкаме за събитията от деня, а с  тази гледка вечерята ми се услажда още повече. Вече съм доволно сит, а задника ми поизтръпнал, за това се настанявам по турски на леглото. Насо се е присламчил до Лена, гали я по врата, и я целува между глътките водка. Разговора замира, и аз отпивайки мълчаливо местя поглед от вече моравите цици с настръхнали зърна, към краката и. Мисълта как тези нежни стъпала се спускат от гърдите през корема и обхващат кура ми, ме кара да примижа блажено. Сластният и стон, предизвикан от Насовата ръка под одеялото ме вади от унеса.
-   Ааа не, отивайте да се ебете в банята. Аз се намръзнах за днеска. – шеговито ги смъмрям.
-   Глупости па ти. Седи си тука на топличко, ние просто така, само си се закачаме малко. – отвръща Насо със запъване, колкото от изпитата водка, толкова и от възбуда.
Протягам ръка към подадената ми бутилка, а минути след това спира тока. Пак дълго изкара, в тая зверска буря.  Докато очите ми привикнат към мъждивата светлина на газовата печка, одеялото е захвърлено,  Лена е по корем на килима, а главата и е в скута на Насо. Гърба и е извит като на котка, а дупето и се поклаща примамливо, зовящо. Тази гледка окончателно отхвърля чаршафа от скута ми, и хващайки кура си в ръка започвам да масажирам топките и ствола.
-   Ще ми дадеш ли сладкото си путенце миличка – изхриптява задъхано Насо.
Тя с готовност се завърта в кучешка поза, и докато той и го вкарва, устните и са на няма и метър от мен. Русите къдрици са обрамчили лицето със златен ореол, стегнатите щръкнали цици едва помръдват, а дупето се върти съблазнително, примамвайки ебача все по дълбоко себе си. Не издържам на тази гледка, и започвам да лъскам бастуна. Забелязал това Насо ми намига, покровителствено пошляпва жена си по дупето и изломотва:
-   Аз нямам против, вие като си се разберете – повдига безучастно рамене той, и продължава да  клати жена си с още по-голям хъс и желание.
Лена вдига глава към мен, и погледите ни се срещат.
-   Искам те! – мълвят мораво сините И очи.
-   Искам те! - помътнели от желание, шепнат моите.
Издърпвам се до ръба на спалнята, и вече усещам горещия и дъх по главичката си, а  следващия тласък на Насо я кара да ме налапа почти на половина. Тя го поема жадно в унисон с  тласъците на мъжа си, а аз протягам ръце към гърдите и. Усетила опората, тя се отпуска на дланите ми, едната и ръка задрасква конвулсивно по бедрото ми, а другата уверено се устремява към клитора и.  Насо усилва темпото, ръцете ми мачкат нежно циците и, притискайки напращелите зърна между пръстите, а устните и ме поглъщат все повече и повече. Неусетно и тримата се сливаме в един общ ритъм, танцуваме един танц, ставаме едно цяло. Тялото на Лена започва да вибрира, и след малко Насо с ръмжене разлива по дупето и плодовете на своето удоволствие. От гърлото и се откъсва приглушен стон и тя сключва устни в основата на члена ми. С две бързи завъртания на езика отприщва вълната, и спермата ми се излива направо в гърлото и. Тя ме държи в устата си докато и последните ни конвулсии не стихнат, нежно обира с върха на езика си последните капки на страстта ми, и се отпуска на килима  до Насо. 
След като си поемам дъх, правя кратка разходка до банята, пуша задължителната цигара и се изтягам до тях в леглото. Лена ми е обърнала гръб и е положила глава на рамото на мъжа си, а аз усмихвайки се в полумрака, гледам тавана и си припомням  случилото се преди малко.  Сън ли бе, или реалност. Обръщам се настрани и внимателно докосвам с устни нежната извивка между рамото и врата и. Все още силно осезаемият аромат на маргаритки, и допира до хладната и кожа окончателно ме убеждават че не сънувам.
Мислите ми се оттичат от горната към долната глава, и аз продължавам да я целувам по врата, рамото и гърба. Тя откликва на ласката, и слага дупето си в скута ми. Намества кура между бузките, притиска се към корема ми и започва бавно да се плъзга нагоре – надолу. Усещането на нежната анална халка, триеща  се в ръба на главичката ми, е подсилено от соковете и, които след малко започват да мокрят топките ми, и да се размазват по целия ми пенис. Едната ми ръка гали косата, другата гърдата и коремчето, и аз се притискам все по плътно до дупето и. Нямам нищо против да свърша точно така, но тази палавница е решила друго. Навеждайки се да поеме Насо с уста, за момент отваря крака и пениса ми е освободен от капана…само за да попадне в друг, още по приятен. Размърдвам се и притиснат между бедрата и, кура ми разделя срамните устни, отърква се в набъбналия клитор, докосва обецата на пъпа, и бавно се връща обратно по същия път. След няколко такива разходки влагата вече тече обилно от нея, и аз променяйки леко ъгъла, опирам във входа на влагалището. Тя забравила за Насо, извива гръб, повдига сгънатия си в коляното крак, затаява дъх, и застива в очакване. Натискам съвсем лекичко, и от устните и се изтръгва продължително мъчително стенание, което кара коленичилия пред нея Насо, с бърза чекия да свърши върху циците и. Започвам да прониквам съвсем бавно, наслаждавайки се на всеки милиметър, докато топките ми не опират в клитора и. Тя се притиска плътно до мен и обхваща с ръка задника ми, а аз галя омазаните и със сперма гърди. Тя не ми позволява да се движа в нея, а ме чука само с мускулите на вагината си. Оставям циците, спускам ръка към клитора, нежно го хващам между пръстите си, и се оставям на волята и. Усещането от триещата се в главичката ми шийка на матката е влудяващо, и не след дълго съм на ръба.
-   Пусни ме, Леночка … -  с последни сили шепна в ухото и.
-   Не искам Жорж … - отговаря задъхано тя, завъртайки лекичко таза си.
Заравям глава в русите и къдрици, поемам дълбоко аромата на маргаритки, и страстно я захапвам за врата, неволно предизвиквайки още едно завъртане на дупето. Край… Това е… Избухвам… и несъзнателно стискам клитора и между пръстите си. Спермата ми заблъсква в матката, изпълвайки и без това влудяващо стегнатото влагалище, а тялото на Лена, притиснато плътно в преградката, ми започва да вибрира в ритъма на моето. След  доста време тя се изхлузва от кура ми, оставя ме без дъх с целувка, и се сгушва на гърдите на Насо.
-   Това беше един откачен ден, копелета ненормални. – въздъхва доволно той след малко.
-   Много повече от откачен – съгласявам се с него аз. – А жена ти е уникална брато. 
Лена извръща глава към мен и срещам усмихнатия и премрежен поглед. Внимателно хващам ръката, отпусната върху  моята, и я поднасям към устните си. Нежно целувам възглавничките на пръстите и една по една, слагам я върху гърдите си, затварям очи и заслушан в равномерното и дишане, се изключвам от външния свят.
Утрото е в унисон с настроението ни, ясно, свежо и слънчево. Седим на бордюра, пред онова единствено  работещо магазинче в градеца и пием отлично кафе. Погледите ни се реят по околните чукари, обгърнати от изпаренията на вчерашния дъжд. Мълчим, но усмивките на лицата ни отговарят на всички незададени въпроси. Кафето е изпито, заставаме до моторите, поглеждаме се, кимаме си делово и в следващия момент изпадаме в бурен, почти истеричен смях. След петнадесет минути все пак сме по седлата, с подпухнали и мокри от сълзи лица. Насо отпрашва напред, обещавайки да не забравя предупреждението ми за мокрия и студен асфалт. Насрещния вятър бързо ни напомня за вчерашното мръзнене, за това по най-краткия път излизам на магистралата и спирам на първата бензиностанция. Взимаме си чайче и се настаняваме на най-слънчевата масичка. Пръстите ни импулсивно се намират и сплитат, а очите ни блестят, докато сливаме устни в страстна продължителна целувка. Паля цигара с усмивка, но Лена отпива плахо от чая и ме поглежда виновно.
-   Виж Жоро, аз … не си мисли че съм някоя … откакто сме женени … до сега с никой друг освен с Наско …
-   Ленка …  - целувам нежно ръката и в опит да я прекъсна. -  Подобно обяснение изобщо не  е нужно. 
-   … обаче с теб се чувствам …  - продължава тя сякаш изобщо не ме е чула, явно има нужда да обясни, не толкова на мен, колкото на себе си - … той е буен и темпераментен, не че не ми харесва с него, напротив-обожавам всяка час от тялото му и ме побърква в леглото. Но ти…ти си грижовен и внимателен … караш ме да се чувствам съвсем различно, като … сякаш съм …
-   Кристална статуетка в ръцете ми… - подсказвам тихо.
-   Да , май … така … и усещам, че никога няма да ме изпуснеш … или да отчупиш парченце от мен … Насо си е моята голяма любов, обаче с годините започва да ми липсва нежност като твоята … за това снощи аз … аз … така … пък и Рина …
-   Леночка стига. Всичко е наред , нищо не си мисля. Ти си прекрасна и страстна жена, и съм благодарен на съдбата че ми подари това преживяване с теб. А и „Всичко което се случва във Вегас, си остава във Вегас“ – нали така.  – питам с усмивка и внимателно протягам ръка към бузата и. Тя се сгушва в нея, и вместо отговор получавам дълга изпълнена с благодарност целувка..
Докато допиваме чая, Насо пише че нямало да ни чака. Щял  да мие мотора преди да го прибере, и бил сигурен че щом е с мен, жена му ще се прибере невредима в къщи. Показвам съобщението на Лена, целувам я с усмивка и нахлупвам каската. Времето се позатопля и километрите се нижат неусетно. Мълчим, но ръката на Лена не слиза от рамото ми, а пръстите и не спират да си играят със сплетената ми на плитка коса, чак докато не спираме пред тяхното жилище.
Стоим до Харлито, и се гледаме в очите. Раменете и нервно потръпват, а страстно отворените и устни се устремяват към моите. Задържам я внимателно, и с цялата нежност на която съм способен я целувам по бузата. Тя отстъпва крачка назад, разбрала неизказаното с думи.
-   И все пак, няма да забравя Вегас. И някой ден отново ще отида там, с теб Жорж. – усмихва ми се тя, свежда поглед и изтичва към блока.
На входа се обръща и ми праща въздушна целувка, аз я хващам с ръка и допирам пръсти до устните си, тя се усмихва. Щастлива е, значи и аз съм щастлив. Паля цигара, ослушвам се няколко минути, но Насо не се чува от никъде. Несъзнателно докосвам с ръка задната седалка, събирайки последните остатъци от топлината на Лина, яхвам мотора ,и мъчейки се да отложа края на този ден, бавно подкарвам към вкъщи.

Край.

Autodriveri

Съдбовна фотосесия 2

 Внимание, историята съдържа брутални сцени на сексуално насилие!!!

Докато гледах как разебават жена ми, бях започнал, съвсем несъзнателно, да мастурбирам. Юмрукът ми помпаше коравия пенис все по-бързо и по-бързо, а гърлото ми се свиваше в сладко-горчива възбуда, от това да се отнасят с красивата ми жена, като с най-долна магистрална курва. В ръчното си занимание обаче не бях сам. Селянинът, който се изпразни пръв и сега ужким ме пазеше, също биеше чекия. След като и се изредиха реших, че са приключили, но сега той отново беше готов и нетърпеливо се намести между краката на замаяната Милена. Влезе в нея от раз, разширената от чудовищния хуй путка на жена ми го пусна, без дори опит за съпротива. Мъжът започна да я чука грубо, с резки, злобни тласъци, а тя само тихо стенеше, затворила очи. Милена още изживяваше следоргазмените си тръпки и дори не обърна внимание на новия си ебач. Това очевидно го ядоса и той отбеляза недоволно:
- Бай Иване, ти си я направил попски ръкав, бе! – мъжете се разсмяха просташки. – Не се бъзикам, нищо не се усеща, бахти кофата!
Той продължи да я клати още малко и един от другите го бутна по рамото.
- Бегай, дай да ти помогна! – ебачът излезе от чудовищно разширената путка на жена ми и вторият легна на одеялото.
Дръпнаха Милена отгоре му, тя го обкрачи послушно и си го намести, обаче като се опита да му седне, той я задържа за кръста.
- Давай сега! – подвикна на приятеля си, опрял хуй на входа на жена ми.
Другият се намести, хвана кура си и го притисна до тоя на приятеля си. Милена едва тогава разбра, какво искат да и направят, очите и се разшириха и тя се опита да стане, но мъжът отдолу я държеше за кръста, а един я хвана за раменете и я натисна надолу. Тя изстена силно, за малко двата члена се бореха безуспешно да влязат в нея, но с един силен напън проникнаха в разширеното и влагалище. Лицето на жена ми се беше зачервило и очите и щяха да изскочат от напрежение да поеме два кура едновременно в путката си. От преплетените потни тела се чуваше само запъхтяно дишане и стоновете на жена ми, те бяха ту дълбоки стенания, породени от напрежението на проправящите си с труд в нея пениси, ту високи пъшкания, които познавах добре, когато тя приближаваше кулминацията си. Опасявах се да не я разкъсат, но за щастие хеувете им не бяха от калибъра на бай Иван, пък и тя вече беше разширена. Мъжът, който я беше натиснал за раменете, за да я побие на двата чепа, сега и подаде кура си към лицето и. Милена не можеше да му духа, само го налапа и той започна да я ебе в устата. Оня отдолу обаче се развика, че ще го смачкат, позата очевидно беше много неудобна и трудоемка и мъжете с нежелание излязоха от жена ми. Тя остана да диша тежко, седнала на одеялото, а те недоволно мачкаха куровете си.
- Тая путката и вече за нищо не става! – обади се Митко. – Клопа ми вътре, като език в камбана, как да олабим?!
- Давай да я ебем в гъза! – предложението оживи мъжете и те дръпнаха Милена да стане.
- Не, не! Моля ви, не в дупето! – гласът и беше изпълнен с неподправен ужас. – Не там, никога не съм го правила, не-е-е, не-е-е, Ники-и-и, помощ!
Беше започнала да пищи и да се извива в ръцете им, докато я мъкнеха към колата, а аз щях да се пръсна от възбуда. Никой от тях не ми обръщаше внимание, обаче аз даже и не мислех да се опитвам да ги спра. Едно на ръка, че нямаше как да ги преборя и второ, бях в  делириум от мисълта да видя, как ще обезчестят жена ми отзад. Обичам я, но тогава бях обзет от злорадство, за дето до сега никога не ми беше давала в дупето. Проснаха я по корем на топлия капак на колата, опъвайки ръцете и, а чичо Митко застана зад нея. Огледа със задоволство стегнатия задник на Милена, хвана кура си и го натопи в разшляканото и влагалище. Изхрачи се сочно на ануса и и разтърка плюнката по тясната дупчица. Милена тихо хлипаше, в очакване на неизбежното, унизена, че щяха да и отнемат нещо, което беше пазила цял живот, дори от съпруга си. Със сумтене мъжът замачка бузите на дупето и, разтвори ги и започна да натиска хуя си в ануса и.
- Не се стягай, ма! – скара и се той. – Искаш после да ходиш да те шият ли?! Отпусни, отпусни...
Той пъхтеше, без да успее да преодолее съпротивата на девствената анална халка. Неочаквано вдигна мазолеста ръка и изплющя звучен шамар по голото дупе на жена. Тя се стресна, изписка и изглежда се несъзнателно се отпусна, защото хуят на мъжа хлътна в анала и.
- О! О-о-ох! – очите и се разшириха и лицето и застина някаква смес от изненада и болка.
После тя ми каза, че изобщо не я е заболяло, колкото е очаквала и нищо чудно, беше зялата омазана с естествен лубрикант, а мускулите и бяха изморени и отпуснати. Чичо Митко се захили и остана така, само вкарал половината си хуй в гъза и.
- И-и-и, верно ще излезе, че това дупе е честно! Ще ти е за спомен, моето момиче, кога сме те отворили отзад!
Той започна да я ебе в гъза бавно, наслаждаваше се да стиска и разтваря полукълбата на задника и и да гледа, как тясната анална халка се опъва по хуя му, стискайки го здраво, докато той се плъзга в червата и. Милена простенваше измъчено при всеки тласък навътре, но след няколко минути изглежда болката отмина и жена ми само тихо пъшкаше, докато хуят влизаше и излизаше от доскоро девствения и анус. Мъжът ускори движенията и започна да я ебе по-дълбоко, като се бръкна под нея грубите му пръсти хванаха клитора и. Милена потръпна и изстена, затворила очи. Той мачкаше малкото топче на удоволствието между палеца и показалеца си и скоро жена ми завика невъздържано, от оргазма халката на ануса и се отпусна и мъжът можа да влезе свободно до топките. После аналните и мускули го стегнаха и той я стисна и започна да се празни дълбоко в гъза и. Аз през това време бях полудял от възбуда, като видях, как жена ми свърши, докато я изнасилват анално и лъсках бясно. Чичо Митко изпухтя доволно още веднъж, плесна един шамар за последно по голия задник на жена ми и излезе от нея. Анусът и беше зачервен и колелцето му леко подпухнало, обаче гледката не се задържа за дълго, единият от другите веднага зае свободното място. По примера на предишния си то намокри в подгизналата путка и без да чака напъна халката на жена ми. Тя изпъшка, но вече беше отпусната и и влезе лесно. Тя се отпусна по лице на капака и затворила очи се отдаде на усещането. Коравият член се движеше в до скоро девствения и анус лесно и не ми убягна, че кожата и беше настръхнала, а отворените и устни блестяха от сластна лига. Явно изпитваше удоволствие, дори започна да посреща тласъците и разтвори по-широко крака. Това, което не знаеше, беше че бай Иван го беше надървил отново и боздуганът му се поклащаше заплашително, под косматото шкембе. Струваше ми се невероятно съществуването на подобен член, бутилката от минерална вода на Милена се търкаляше в тревата и хуят на мъжа беше със сигурност значително по-дебел, а и по-дълъг от нея! Той го лъскаше бавно, за да подържа възбудата, докато вторият ебач се изпразни в ануса на жена ми, направи го, вкарал само главичката и като излезе, от дупката на задника и протече сперма, леко оцветена в кафяво.
- Я, разтвори хубаво гъза! – подкани я бай Иван.
Пуснаха и ръцете и Милена, още затворила очи, се протегна, хвана коравите полукълба на задника си и ги опъна, предлагайки вече леко отпуснатия си анус, с капеща от него сперма. Към този момент вече всяка съпротива я беше напуснала и беше готова да прави всичко, което и кажат. Тя не виждаше, какво идва към ануса и, но аз се изплаших не на шега. Тоя звяр можеше да осакати жена ми! В проблясък на съзнание бръкнах в чантата и и извадих бутилка плажно масло, което тя беше приготвила за слънчеви бани. Подадох го на бай Иван и той одобрително изръмжа благодарност. Отвори го и изстиска всичко по величествения си хуй и ануса на жена ми, в който опря грамадната лилава глава. Халката и се скри под нея и стомахът ми се сви от възбуда, като си представих, как това ще и влезе отзад. Той го намести и натисна, напъваше я полека, а тя опъваше до скъсване бузите на дупето си. Не влизаше така и той се отпусна отгоре и, курът му насили ануса и и си проправи път навътре, опъвайки дебелото и черво около себе си. Милена запищя пронизително, опита се да го избута, но тежкото мъжко тяло я смазваше под тежестта си, тя стисна ръце в юмруци и безсилно заудря по капака на колата, викайки от болка.
- Като коза врещиш! Хъ! На... ти, на! – пъхтеше мъжът, докато с видимо усилие набутваше сантиметър по сантиметър дебелия си хуй в тесния и анус. – Ох! Оха-а, да видим... после... ще сереш, като самосвал, ха-ха-ха!
Това изглежда го развесели и се надигна, за да забие един шамар по тръпнещия и задник. Гледката беше невероятна! Аналният и пръстен се беше опънал до скъсване, станал тънък контур около разпъналия го ствол. Бай Иван се дръпна и излезе от дупето на жена ми, със звук, като на отпушване на бутилка вино. Дупката на задника и остана отворена за момент, после започна да се свива. Той не и даде такава възможност и я наниза отново, изтръгвайки нов вик от гърлото на жена ми. Повтори процедурата няколко пъти и това изглежда даде резултат и анусът се отпусна, защото Милена спря да вика, само измучаваше при проникването. После ми каза, че е боляло зверски, но в един момент болката е намаляла малко и въпреки нея, чувството за изпълване било много приятно. Грамадният кур я чукаше в гъза и всички зрители лъскахме, дори двамата, които вече се бяха изпразнили. Бай Иван я еба много дълго, може би към половин час и към края тя просто се беше отпуснала на капака на колата и дори си разтваряше дупето, за да облекчи чудовищното чувство на разпъване в ануса си. Мъжът зарева, като мечка и се освободи в нея, пълнеше я, като пожарникарски кран! Като излезе накрая, анусът и зееше, като шахта, халката се сви безпомощно няколко пъти, после пръдна и със мокър звук дупето и изхвърли порция сперма, оставайки да „мига“ отворено. Това беше посрещнато със смях и подигравки.
- Ха-ха, бай Иване, праща ти целувка!
- Не, бе! Преяде, сега плюе!
- Тая вече ще трябва да носи памперси!
Аз избутах мъжете от пътя си и пламнал от вълнение за първи, но не и за последен път, обладах жена си анално. Проникнах в нея, докато тя лежеше безпомощно, пръстенът на задника и  отворен. Едновременно чувствах и не, че съм в нея. От една страна беше толкова разширена, че опирах само отчасти в стените на ректума и, от друга усещах топлината, с която тялото и ме обгръщаше. Членът ми потъна в нещо лигаво, спермата на другите, помислих си и това ме докара до най-силния оргазъм в живота ми. Празних се в нея на мощни тласъци, събирани по време на цялото изнасилване, тестисите ми изхвърляха още и още, повече от минута. Като добавих и собствената си сперма в гъза и, го освободих за следващия.
- Тая вече и в гъза не се усеща, бате! – не беше ясно, дали го каза с възхищение или с недоволство.
Наведе се и взе бутилката от минерална вода.
- Чакай, да уплътня! – без да се бави заби шишето в путката и, тялото на Милена само подскочи при проникването. – Охо, така е по-тясно!
Изредихме и се всички в ануса, с бутилката в путката наистина беше тясно. По зачервения и задник се сипеха шамари, мъжете започнаха брутално да я дърпат за косата, да я щипят жестоко за циците, чукаха я в гъза, като и го набиваха до край и излизаха изцяло, мъжкото семе се стичаше от дупката на ануса, надолу по бедрата и. Не знам, дали нямаше да свърши лошо, ако Милена не се беше изпуснала. При едно рязко изкарване, тя пръдна и освен сперма, от дупето и потече и друго. Това едновременно отрезви мъжете и ги погнуси и с няколко последни шамара и обиди, ни оставиха. Жена ми хълцаше от болка и унижение, аз я прегърнах и зашепнах успокояващо, а после я заведох и измих в реката. Цялата беше натъртена и ожулена, имаше синини по циците от щипането, влагалището и беше претрито, а анусът и леко кървеше, изранен от зверското чукане. Взех мокри кърпички и я изчистих с тях, а тя охкаше тихо, защото я щипеше. Признавам си, докато я бършех се възбудих отново от гледката на ануса и. Стоеше подпухнал, надута халка, зееща колкото монета от един лев. Завих Милена с одеялото, натоварих я в колата и потеглихме към къщи, без да довършим фотосесията.

Как тази случка променя динамиката на брака на Николай и Милена, може да ви разкаже kote33. Те откриват, че това всъщност им харесва и го превръщат в част от сексуалните си практики.

Край
Дядо Торбалан

Съдбовна фотосесия

Историята е истинско преживяване на Милена и Николай, потребители kote33 от форума на БГаматьор , аз само му придавам художествен облик.

Здравейте, казвам се Николай и със съпругата ми, Милена, сме на по 33 години. Оженихме се рано,  веднага след завършване на училище. Тя беше красавицата на класа, стройна, с дълги крака и изваяни, като от скулптор бедра. С връткането на тънкото си кръстче и добре оформеното дупе, беше станала виновница за хиляди чекии още в училище, а момчетата не можеха да откъснат поглед в час от едрите и гърди. Животът ни заедно беше хубав, само в секса вървеше малко еднообразно. Всеки очаква такава красавица, като Милена, да е разтропана курва, но истината беше точно наопаки. Най-голямата екстра в леглото беше оралната любов, тя поемаше пениса ми в сочните си устни с желание, а аз направо обожавах да я лижа. Путката и беше малка, с нежни розови листенца, между които срамежливо се подаваше изпод шапчицата си нежната главичка на клитора. Милена имаше невероятно стегнато влагалище, което така и не успях да разширя със средния си по размер пенис и всеки път когато жена ми свършваше, ме стискаше, като менгеме. Раждането и беше със секцио и путката и си остана все така тясна. Това, към което безнадеждно се стремих петнадесет години, беше дупето и. Когато я лижех, разтварях твърдите полукълба на стегнатия и задник и между тях се откриваше мъничката точка на ануса и. Малко кафяво кръгче, в което ми се струваше невъзможно да вкарам и карфица, но което ме мамеше, с непокорената си невинност. Разбира се, опитвал съм да я докосна там с пръст или език, но реакцията и винаги беше  рязка и негативна. Няколкото пъти, когато съм се опитвал да повдигна темата за анален секс, винаги завършваха със сърдене и обвинения, че съм прикрит гей. Накрая се предадох и я карахме на стандартно ебане и свирки, а сексуалните си фантазии държах за късно през нощта, когато оставах сам пред монитора и отварях порното. Там за първи път видях куколд фетиша, стана случайно, търсех нещо с анален секс, а попаднах на аматьорско клипче, в което негър с огромен пенис, ебеше мощно бяла жена в дупето, а съпругът и ги снимаше отстрани. Изобщо не разбрах, как се изпразних, членът ми изведнъж стана твърд, като камък и започна да изхвърля високо струи сперма. После редовно си търсих такова порно, първо цъках на клипчетата уж случайно, а после директно започнах да влизам в тази секция. Милена дори и не подозираше, какви перверзии се въртят в главата ми.
Всичко се промени при едно прибиране от Плевен. Беше прекрасен летен ден, не бързахме за никъде и спряхме за почивка под моста, край с. Нови Искър. Имаше сянка, зелените листа ухаеха упойващо, а хладината от реката просто не ни даваше да се върнем на напечения от слънцето път. Огледахме се, наоколо нямаше жива душа  и решихме да се изкъпем в хладната вода. Чуруликането на птичките, ромона на реката ни вдетини, съблякохме се голи, пръскахме се с вода, чувствахме се освободени от цивилизацията и нейните условности. Милена приличаше на приказна горска нимфа, гладката и кожа, обсипана от стотици малки капчици, блестеше, като скъпоценен камък и тя палаво направи няколко манекенски стойки, на шега. Аз грабнах телефона и я снимах, отначало жена ми се притесни, но и стана приятно и прие играта. Качи се на топлия капак на Опела и се изтегна сластно, бялата и кожа контрастираше с черната кола, все едно бяхме планирали професионална фотосесия. Докато я снимах, членът ми се повдигна, а от погледът ми не убягна, че очите на Милена бяха придобили онзи особен похотлив блясък, а между краката и блестеше издайническа влага. Оставих телефона, клекнах пред колата и зарових лице между бедрата и. Тя разтвори крака с доволна въздишка, зарови пръсти в косата ми и ме притисна във влажната си путка. Започнах да я ближа отдолу до горе, заравях език между малките срамни устни, тиках го навътре, в тясното и влагалище, а с устни стимулирах клитора и. Милена ме възнагради с една порция от соковете си и стенанията и се присъединиха към птичите песни. Близах я, докато спазмите на оргазъма и свършиха и тя се отпусна в приятна отмала. Имах одеяло в колата, извадих го и го постлах на земята, за да можем да легнем на него.  Милена застана кучешката, предоставяйки ми апетитните си задни части, без да губя време разтворих твърдите полукълба на дупето и, опрях члена си на входа на влагалището и и представяйки си, че влизам в девствения и анус, натиснах навътре. Жена ми беше тясна и първото проникване винаги е трудно, на нея и трябва поне минута, за да започне дискомфортът да се превръща в удоволствие. За това карах леко, наслаждавайки се на нежната хватка на вагината и. Постепенно ме пусна по-навътре, докато накрая влязох до топките и със стон се притиснах в нея, за да се насладим на мига. Задвижих се енергично и Милена застена, фините косъмчета по кожата и настръхнаха и тя впи пръсти в одеялото, затворила очи, цялата потръпваше под напора на хуя ми. Сигурно беше минал вече час, откакто спряхме, от унеса ми ме извади някакво натрапчиво чувство, че съм наблюдаван. Озърнах се и наистина, между храстите се бяха показали четирима мъже. Яки селяни, загорели от полска работа, сигурно бяха дошли да се разхладят на реката от летния пек. В първия момент не знаех, как да реагирам, Милена не ги виждаше, а и те не правеха нищо, само ни зяпаха. „Какво пък, защо да не им дам малко материал за чекия!“, казах си, замаян от похот и заблъсках жена си още по-мощно, я тя завика под вълните на връхлитащия оргазъм. Мъжете мачкаха панталоните си отпред, единият даже си извади кура и залъска. Спогледаха се и тихо размениха няколко думи, не чух какво си казаха, но след това тръгнаха бързо към нас, докато се усетя вече бяха ни наобиколили. Спрях да се движа, жена ми отвори очи и се сепна. Седна на колене, изхлузвайки се от члена ми и се притисна в мен, търсейки закрила.
- Та‘а, не съм я вижд`ал на пъто. – отбеляза единия, застанал пред Милена. – И много бела, бе? Отдека я намери?
Оглеждаше я нагло и мачкаше издутите си отпред панталони. Явно бяха решили, че е проститутка, която съм качил от пътя и сме се усамотили за едно ебане край реката.
- Пичове, - опитах се да се разбера с тях. – станало е недоразумение, това е жена ми, спряхме за малко...
- Да, бе! Жена ти! – засмя се един от тях, докато разкопчаваше панталоните си. – Ти да се благодариш, че жена ти нема да разбере, какво ги вършиш! Я, я отвори уста!
Последното го каза на Милена, докато буташе в лицето и полунадървения си хуй, а тя изписка отвратено. Тук вече скочих да я защитя. Не съм слаботелесен, но гол срещу четирима яки селяни нямах никакъв шанс. Двама ме хванаха, блъснаха ме на капака на колата и не ми дадоха да мръдна от там. През това време Милена успя да скочи и побягна, но един от изродите я сграбчи и като и заши един звучен шамар, я събори на колене на земята. Жена ми се разхълца, а той само изръмжа и натика хуя си в лицето и. Тя се опита да стисне устни и да извърти глава, но той я плесна пак.
- Курво, не ми прави фасони, тия свирки дето ги правиш на тираджиите за по десет лева, сега ще ги въртиш безплатно. – и като я видя, че въпреки сълзите още стиска решително устни, добави заплашително. – Айде, че да не ти отрежа циците!
Заплахата си звучеше съвсем реално и Милена, със сълзи на очи погледна към мен, видя че не мога да и помогна и отвори гнусливо уста. Курът на селяка така миришеше, че можех да усетя вонята му от пет метра. Тя все пак се насили, лапна го, потисна порива си да повърне и след няколко секунди го засмука. Знаех, какви майсторски свирки прави, едновременно го смучеше и въртеше езика си около главичката. Селяндурът започна да стене и като затвори очи, хвана жена ми за косата и наби кура се в гърлото и. Тя се задави, а той, без да я пуска, започна да се празни направо в гърлото и. Накрая я пусна и издърпа омекващия си кур от устата и, плесна я през лицето с олигавеното си парче и Милена падна на земята омаломощена и кашляща. Вторият вече нямаше търпение и едва я изчака да се поуспокои и да си поеме въздух и и го подаде. Жена ми се стараеше, по-късно ми каза, че решила, че колкото по-хубаво им духа, толкова по-бързо ще свършат и ще ни оставят на мира. Духаше му много страстно, с едната ръка му правеше чекия на основата, с другата му масажираше топките и той видимо се кефеше.
- О-о-о, курвата е много добра! – извика той, като си го изкара от устата и и я плесна по бузите с надървения си кур, омазвайки лицето и. – Как не сме я знаели до сега, нова ли си, ма?
Преди Милена да може да каже нещо, хуят му пак влезе в устата и и тя покорно го засмука. Този, който се беше изпразнил, дойде да смени единия  от пазачите ми и той забързано се разкопча и нареди пред коленичилата жена. Тя започна да духа и на двамата, редуваше ги, докато смучеше пишката на единия, на другия правеше чекия. Забелязах, че вече не плачеше, а старанието и можеше да се определи дори, като ентусиазъм, зърната на гърдите и се бяха втвърдили и щръкнали напред. Това не убягна от вниманието на селяните и те хванаха циците и, замачкаха ги и започнаха да щипят и извиват чувствителните и зърна. Тя пискаше и охкаше, но не можеше да скрие, че е възбудена, погледът и беше замътен и разфокусиран, адреналинът и първичната мъжественост бяха отключили в нея съвсем естествения инстинкт на подчинение на женската към мъжкарите. За своя изненада и срам, аз също усетих, как пенисът ми се надига отново. В крайна сметка нали точно това бях фантазирал тайно, как някой друг чука жена ми?
От унеса ми ме извади гласът на единия:
- Баца, страшна минетчийка е, ама дай да и опитам и путката!  - Милена се опита да се бори, като чу това. – Сръж я, бе! Ей, курво, стой мирно, че... дееба!
Двамата я повалиха по гръб, единият застана откъм главата и, хвана я за глезените и като и разтвори краката, притисна коленете и към раменете. Нежното, малко цвете на розовото влагалище цъфна между разчекнатите и бедра, оросено от слузта на възбудената ми жена. Мъжът легна отгоре и, нагласи си го и влезе в нея от раз. Добре, че я бях чукал преди това и беше отпусната и мокра, че каквато беше тясна тогава, сигурно щеше да я разкъса.
- О-о-о, ебати тесняка! А-а-, кеф, курво, щи пръсна шундата! – той я клатеше с бързи движения, а тя пискаше под него. – Ох, ох, ето, идва! Ей, сега чичо ти Митко ще ти направи бебе!
И като зарева и го наби до топките, а задникът му се стегна. Празнеше се в нея, нерезът му с нерез! Мъдите му се свиваха и отпускаха при всяко изстрелване на сперма в путката и, като свърши, излезе и изцеди последните капки на коремчето и. Този, който я държеше, я пусна и бързо мина между краката и. Тя беше още замаяна и остана с разтворени крака, а от зачервеното и путе потече бяла сперма.
- Айде, путко! Отваряй хубаво! – нареди и мъжът и Милена хвана крака под бедрата си и му се разтвори. – Ха-ха, как се предлага! О-о-о, верно много тесна!
Жена ми изпъшка при проникването, но вече беше поразработена и насилникът можеше да започне да я ебе с дълбоки, мощни тласъци. Вече беше съвсем очевидно, че на нея и харесва, затворила очи, стенеше възбудено и тялото и се разтърси от сладка оргазмена тръпка, а когато селянинът започна да се празни, тя свърши още веднъж. Беше си стиснала циците и си ги мачкаше, а краката си качи на раменете му. Той не излезе веднага от нея, а остана така, като бавно я клатеше, дори след като се изхвърли дълбоко в корема и. Тогава аз вече се бях надървил на кокал от гледката на красивата ми жена, брутално чукана от някакви селяни. Тоя до мен, дето още не беше олабил се размърда и като го погледнах, направо онемях! Беше извадил един грамадански хуй, пред който пишките на негрите от порното изглеждаха, като кренвирши! Курът му беше почти надървен, но толкова тежък, че пак се поклащаше надолу. В основата беше дебел, колкото половин литрово бирено шише, по него грубо изпъкваха тъмно сини вени и му придаваха някаква едновременно уродлива и възбуждаща форма. Главата му стоеше заголена, тъмно лилава и тлъста, като детско юмруче. В мен се сблъскаха страха, че този гигантски член ще разкъса жена ми и желанието, да видя, как я нанизват на този кол. Реално, вече никой не ме пазеше, то нямаше и нужда, аз си го лъсках и изпивах гледката с очи. Даже не исках да еба, а само да гледам, как на мойта ще и пръснат сливата. Другите селяни се захилиха, когато тоя с грамадната хуяга се приближи към жена ми.
- Айде, бай Иване, дай да я видим сега!
- Цепни и пичето, да ни помни!
- Курво, май ще ходиш, да те шият!
Милена беше отворила широко очи, невярваща. Не можеше да помръдне, като зайче, хипнотизирано от питон, то вярно, хуят на тоя беше, като питон!
- Не, не! Моля ви! – зашепна ужасена жена ми, докато клатеше невярващо глава. – Няма да мога, моля ви, не!
- Ще можеш, ще можеш! – подигравателно и отвърна тоя, дето току-що я беше напълнил. – Те и други курви викаха, че не могат, па после им влезе... е, ходеха разкрачени после...
- Като преебани – добави зарадвано сруг селянин.
Хванаха Милена да не мърда и и разтвориха широко дългите крака. Путката и се разтвори, пълна със сперма, въпреки, че беше вече ебана от трима, пак не виждах, как тоя ще и го набута. Той коленичи пред разтворените и крака, хвана кура си и започна да го търка в цепката и. Омаза го целия в чуждата сперма и соковете на жена ми, която вече дишаше тежко, в погледът и освен страх, се четеше и трескава възбуда. Мъжете я държаха за краката и за китките и тя се беше отпуснала, в очакване на неизбежното. Бай Иван нагласи тлъстата глава на кура си, беше по-голяма от путката на жена ми! Натисна леко и Милена измуча, натисна пак, но не влизаше. Започна да я клати, без да го вкарва и жена ми задиша тежко, с отворена уста, а зърната и издайнически щръкнаха и от путката и потече още сок. При едно отдръпване мъжът просто натисна силно обратно, лягайки с цялата си тежест върху Милена, путката и се разшири неестествено под насилственото разтваряне и той потъна в нея до половината, разравяйки пътя си навътре в нея. Тя закрещя и се замята, но я държаха здраво, аз вече лъсках хуя си яростно, ако трябваше, сигурно сам щях да отида и да я хвана да не мърда. Толкова беше тясна, че оня не можеше да се движи в нея, само сумтеше надвесен отгоре и. Стояха така сигурно една минута, докато Милена изглежда се поотпусна и спря да вика, само стенеше от огромното напрежение в путката си. Мъжът се размърда и започна да я ебе, отначалото едва-едва, но после тя се отпусна достатъчно и той вече я чукаше ритмично, съсредоточен, все едно си ореше нивата. Срамните и устни се бяха разчекнали около дебеля ствол и той с всеки следващ тласък превземаше по още малко от жена ми. Вече можех да видя очертанията на масивното туловище под плоския и корем, движеше се в нея, като в сюрреалистичен филм. Мъжете, които я държаха поотпуснаха хватката си и възбудено сграбчиха циците и и ги замачкаха. Милена дишаше с отворена уста, а по брадичката и потече слюнка, стоновете и бяха не само на болка, но и някакво възбудено пъхтене. Бай Иван с последен напън навлезе в жена ми и успя да и го вкара до топките! Тя отвори уста в безгласен вик и отметна глава назад, а мъжът ускори ритъма си. Милена започна да пищи, а тялото и се разтърси, като ударено от ток. После пак, но по-силно, още веднъж. Краката и се изпружиха и тя се замята неконтролируемо под мъжа. Той заръмжа и след няколко спорадични тласъка я наниза до мъдите и застина така. Мучеше от кеф и осеменяваше жена ми, все едно бяха довели крава на разплодния селски бик. Мощни конвулсии разтърсваха тялото и, сякаш оргазмите и я заливаха един след друг. След като се празни в нея сигурно цяла минута, накрая се отдръпна тежко назад. Путката и не го пусна и той я повлече, докато другите я хванаха и курът му звучно излезе, оставяйки жена ми да зее широко. От някога тясното и коте, сега не беше останало нищо, между краката и стоеше вулгарно раззината путарана, алена и от нея на тласъци течеше гъста сперма.

Следва

Дядо Торбалан