Ероциклетни Дневници Лена

Днес ни гостува един талантлив и похотлив моторджия, който ни позволява да надникнем в живота на две двойки, нестрадащи от излишна ревност. Можете да се свържете с автора на страниците на bgamateur (има връзка от блога). Псевдонимът му е autodriveri, благодарности за разказа и приятно четене!

Всичко написано по долу е плод на болния мозък, и неграмотността на автора, но...
Всяка прилика с действителни лица и събития, не е случайна.

Беше края на септември, но нямаше как да пропусна последните хубави дни на сезона, за това се обадих на Насо с предложение да покараме моторите, и да разходим  жените събота или неделя. Бяхме карали с него двайсетина пъти през последните три години, пасвахме си и като стил на каране и като компания, а и жена му беше голяма сладурана. Малко по нисичка от моята, и с руси къдрици, със съвсем малко по голямо дупе, но също така стегнато и примамливо. Стройни крака, тънко кръстче, плосък корем, и хубави цици, доколкото можеше да се прецени на око през сутиена. В погледа и обаче, имаше някакво екзотично излъчване и на няколко пъти, особено след чаша вино, бях улавял едни такива проблясъци които ме караха да изтръпвам до върха на пръстите, и почти си ми беше станала мокър сън тая мома. Хъмм… май почнах да се размечтавам нещо.
Уговорката за събота беше направена, маршрута уточнен – 300км.  до крайната дестинация, хапваме на обяд и се прибираме обратно в къщи до вечерта. Много добра перспектива.
Е да, ама неее. Времето започна да се скапва, и прогнозата за уикенда се промени от „може би“, до „не много“ благоприятната за пътуване с мотор. На всичкото отгоре в петък след обяд , колежката на жена ми и се обади че вдигнала температура. И моята, нали е добра душа, реши да и вземе дежурството в кол центъра събота и неделя. Супер просто … баси и късмета. Обадих се на Насо, да му споделя как се скапват плановете.
-   Слушай кво Жоре, ние „рокери“ ли сме или лукови глави, та една лоша прогноза ли ще ни уплаши. А  току виж Лена, (жена му Елена) също се отказала, и ще може да си караме както си искаме по ония пусти междуселски пътища. Че нали я знаеш кво е мрънкало – много газ съм давал, не съм бил на състезание, щели сме да се утрепем с тва мое каране…
-   Де бре Насо, чак пък толко да ти пречи Ленката, не съм забелязал…
-   Не че ми пречи, сигурно я е страх като натисна повечко по завоите … Пътуваме утре нали ?
-   Пътуваме естествено !
Събота, девет сутринта. Заредил съм, и пия блудкавото кафе от бензиностанцията. Небето синьо та синьо – като очите на Лена, и едно облаче няма по него. Слънцето се разлудяло и припича … измамно, термометъра на таблото на Харлито показва незадоволителните + 15 градуса.  Очаквам гърленото боботене на осемстотин кубиковия Интрудер на Насо, и за това почти не обръщам внимание на неистовото пищене, стремително носещо се от към булеварда, докато зад гърба ми не спира една Хонда CBR 1000. Едва не изпускам кафето от комичната картинка, която се разкрива пред очите ми. Водача добре – цял екип с надписи Дайнезе, ботуши и ръкавици в същия стил и клас…обаче спътничката му…Сладко вирнатото дупе, обуто в прилепнал кожен панталон, не може да компенсира нелепостта  на високите черни ботуши, рокерското яке и елек с ресни, качени върху този пистов мотор. Хлъцвам от изненада когато из под шлема се появява ухилената физиономия на Насо.
-   Ха, ха, ха. Гепих мотора на брат ми, че и целия му екип, само ботушите са ми малко големи  – весели се той – нали е в Англия сега той, няма и да разбере даже. Ще падне каране днеска, ха, ха, ха …
-   Ще ме вземеш ли на кораба си капитане? – пита закачливо Лена докато ме целува почти въздушно за здрасти, а онези проблясъци в погледа и, които ме карат да изтръпвам до върха на пръстите, окончателно запращат недопитата чаша кафе в краката ми.
-   Ъъъхъ… - отговарям тъпо, омаян от аромата на маргаритки и нежния допир на устните и върху небръснатата ми буза…дали духна лекичко в ухото ми, … или пак се размечтавам…
-   Да бе пич, нали нямаш против днес да возиш жената. Ти и без това с тоя автобус не се юркаш по завоите. Пък аз ще му отпусна края малко, от кога и точа зъби на тая цебеерка.
-   Нямаш грижи брато, кой отказва компанията на готина мацка. Пък и може случайно да объркам пътя и да стигнем на някоя полянка с нея – отговарям наперено, вече възвърнал присъствието на духа си аз.
-   Хе, голяма работа. Зъб и око няма да и вадиш нали, така че стигайте и до две полянки ако щете. Аз ще пия едно кафе, и после газ. Вие ?
-   Тц, айде да тръгваме Жорка, остави го тоя състезател. – казва Лена, и ме хваща свойски под ръка – нямам търпение да се повозя на големия ти мотор.
-   Само на него ли ? -  питам я на ум аз. Не ми стига смелост да изкажа на глас порочните мисли които се въртят в главата ми.
 - Аре бягайте, туристи такива, ще ви отвея като пътни знаци на магистралата – продължава да се хили Насо, изпаднал в някаква луда еуфория от предстоящото му изживяване с мотора.
Не че не го разбирам де. Помня как се чувствах всеки път когато се качвах за сефте на новия си мотор. Тръпката е почти сравнима с тази, като при първия допир до голото тяло на дълго желана жена. Абе, изобщо, тва мотор и жена да ти влезнат у главата и между краката е страшна работа. Макар че от мотора се слиза много по трудно, отколкото от жена – вярвайте ми.
След час бясно препускане по магистралата, мъжкото ми его е задоволено – Насо не ни отвява като се е заканил, и аз с усмивка спирам на изпречилата се пред погледа ми  бензиностанция. Време е да му цъкна една локация на вайбъра и да го видя той къде е – такава ни е уговорката.  Откопчавам се, и още не извадил телефона, Лена се гушва в мене и пъхва ръцете си под якето ми.
-   Баси студа, нали може да се постопля мъничко – измърква тя.
-   Може разбира се, искаш ли да взема чай – отговарям с пресипнал глас и също я прегръщам. Да я стопля, и да се насладя на аромата на маргаритки.
-   После…
Ръцете ми се отпускат върху опънатата от дупето кожа на панталона, тя още по плътно се притиска в мен, а хладните и длани изучават гърба ми. Стоим така известно време, ръцете и вече са само нежни, а дънките ми значително отеснели в чатала. Внимателно я отделям от себе си и паля цигара. Замъкни я в тоалетната  - потупва ме рогатия по рамото. Не става бе, Насо ми е френдче, да му ебеш мамата, тъпо е да му извъртя подобен номер….
Пием чай, говорим си общи неща, и отново сме на седлата. След малко слизаме от магистралата и започва истинското удоволствие. Криволичещо в планината пусто шосе, ни води през приказни гледки и есенна природа. Насо ни подминава с бясна скорост и пак сме сами в пустошта. Вече имаме цели +20 градуса, Харлито мърка успокоително между краката, Лена се е облегнала на гърба ми, с обвити около кръста ми ръце, и зяпа някъде в далечината. Очите жадно поглъщат пейзажа, подсъзнанието следи пътя, а мислите търкалят мацката зад гърба ми в леглото.
Приказен ден, струваше си мръзненето до сега. Повтарям последното изречение по интеркома, но Лена отговаря само с едно „аха“, явно и на нея не и се иска да разваля момента с празни приказки.
След час Насо ни пресреща и спираме на първата отбивка. Ходил той до въпросното градче, но кръчмата в която мислехме да хапнем, вече не работела. Поразпитал и му казали че на седемдесет километра има язовир с огнище, маси и пейки за пикник. Пътя до там бил супер – миналото лято го били правили с пари от евро фондовете. Чудесно. Това не е за изпускане.
Зареждаме провизии от единственото работещо магазинче в пустия градец, и след час сме на язовира. Разни наденички и други екстри цвъркат на скарата, Лена реже салатка, Насо чопли нещо по мотора, а аз говоря по телефона с жена ми Рина ( Марина ).
-   … бе казвам ти, тука става страшно, стъмни се, като през нощта е , и всеки момент ще затрещи. Рових по сайтовете и бурята ще е жестока, а лошото е че идва точно към вас. Вятър и дъжд с гръмотевици цяла нощ – направо не ви завиждам, как ще се прибирате…
-    Стига ма Рино, найш кво яко време е, и да завали някъде, тука няма да е.
-   Еее, добре професоре … айде че имам работа…
След час сме омели всичката храна, и  доволно напечени от есенното слънце, се търкаляме на ливадата по фланелки и слипове. Червената прашка така сладко е разцепила дупето на Лена, че  ми иде да я награбя тука пред мъжа и. Благоразумно се отдалечавам от изкушението, и докато си допивам бирата, излегнат на тревата с блажено притворени очи, усещам все по хладния повей на вятъра. Изправяйки се оглеждам хоризонта, и душейки като куче, все по силно миришещия на влага въздух се обръщам към Насо:
-   Май Рина ще излезе права пич. Дали да не тръгваме а ?
-   Седи бре Жоре, няма да вали – отговаря небрежно той, и продължава да се натиска с Лена.
Цъквам на Рина едно съобщение с молба за съпорт, да търси някакъв подслон наблизо и отивам да приготвя дъждобраните. След като не ги намирам нито в десния, нито в левия куфар изобщо не отварям задния, защото една мисъл ме фрасва в челото – висят на простора в къщи.  Е супер, сега със сигурност ще завали. И…след малко закапва. Докато припряно се обличаме, и си събираме боклуците вече вали прилично. Няма смисъл да стоим под дъжда, и подкарваме към града с надеждата да намерим някаква сушина. След  десет километра температурата е паднала до +8 градуса, скоростта под 40км/ч., дъжда се усилва все повече, а Лена се е притиснала плътно във мене и цялата трепери. Как можах да забравя дъждобраните, мамицата му. След час в пороя, влизаме в единственото селце по пътя, което е на 20км. от града. На центъра има неизползвана от десетилетие автобусна спирка и се навираме там. От горе не тече, но вятъра запраща в нас предоволно количество вода.
-   В тоя студ и дъжд  е абсурд да караме още дълго, баси никога не съм замръзвал така  – констатира с тракащи зъби Насо, и продължава да рови из телефона за хотели.
-   Бассси … – цялата се тресе от студ Лена.
-   Ще се оправим хора, спокойно – опитвам се да поддържам духа им аз.
Притичвам в пороя, вадя зимните ръкавици и резервния пуловер от задния куфар, и настанявам Лена на единствената останала дъска от пейката. Свалям мокрите ботуши и чорапи, подсушавам с пуловера нежните и крачета, и ги взимам в ръцете си. Докато ги разтривам внимателно, се боря с връхлетялото ме безумното желание да прокарам език по тези изящни пръстчета с отличен педикюр. Не ги пускам докато не станат с температурата на ръцете ми, нахлузвам и ръкавиците, и я поглеждам. Тя размърдва крака и се хили на комичната гледка, а тази усмивка ме кара да забравя, че и аз също мокър до кости.
С надежда отварям съобщението на Рина, но там има само някакъв съмнителен адрес на частна квартира, който е намерила в обява от преди две години – нищо друго в радиус от сто километра.
-   Слушайте кво пичове.  – взимам решение.  - Вие стойте тука на сушина. Аз отивам в града, и като намеря нещо, ще ви пратя локация. Ако не, ще го мислим после.  Ленка, и пуловера облечи под мокрото яке. Айде изчезвам.
След половин час съм в града, пред все още работещото хранително магазинче. То е единствената надежда към която съм тръгнал. Ако обаче, и тука не знаят къде може да пренощуваме, значи наистина сме го закъсали. Влизайки си поглеждам телефона и застивам, дванайсет  пропуснати от Насо. В главата ми почват да се въртят разни мрачни сценарии. Не че съм параноик но … хубава жена, скъп мотор, студ, мрак, диво безлюдно село… С вдървени от студ и тревога пръсти едва успявам да активирам шибания тъчскиин. Оня оттатък вдига влудяващо бавно и изнервящо, едва на седмото позвъняване.
-   Пич, къде си го заврял тоя телефон бе, връщай се. Намерихме страшна квартира. - изстрелва той, преди да му кажа че телефона ми е където и неговия, тоест в задника му.
-   В магазина. Къде бе, ква квартира – питам, не че толкова ме интересува, а просто за да успокоя дишането си.
-   В селото. Бе, после ше ти кажа. Виж нещо за ядене и пиене, че чичкото няма с кво да ни гости и идвай, пращам ти локация.
Това ми стига. Грабвам две бутилки водка и една бяло вино, две кутии сок и няколко минерални води, едно уиски за хазяина.  Пълня една торба с нещо за ядене и обратно под дъжда. След още 30мин. Харлито е прибрано в двора до Хондата, стопанина с усмивка приема уискито, и след като ме упътва към стаята над лятната кухня, се прибира в къщата. Награбил торбите с покупки изкачвам външната стълба, а Лена ми отваря вратата, увита в топло одеяло. Оставям торбите в маломерното коридорче, събувам мокрите кубинки и влизам в единствената стая . Бая голяма спалня – от ония старовремските, скрин и два стола. Маса няма, но пък има дебел мек килим и газова печка която топли приятно. Плебейско, но по своему романтично, уютно, и най-важното – сухо.
-   Е това е Жори – усмихва ми се тя – има баня с топла вода, и газовата бутилка на печката била пълна, щяла да изкара цялата нощ. Как ти се струва, не че е лукс, ама е чистичко и топло. Айде махай тия мокри дрехи, че ще се разболееш.
-   Направо си е палат, в сравнение с оная спирка. – отговарям и почвам да събличам прането от себе си. Даже и от слиповете ми капе вода, баси.
-   В скрина има още чисти чаршафи и одеяла – намига ми дяволито тя, разположила се по корем върху леглото – няма да гледам…много.
Мятам слипа до нейните червени прашки, увивам един чаршаф около кръста си, и разхвърлям другите мокри дрехи на останалото свободно място върху скрина и столовете. Насо се появява от банята, също с бяла поличка, и докато чакам бойлера да загрее, се настанявам на леглото при Лена.  Завъртаме тримата бутилката водка от ръка на ръка, кой да се сети да купи и чаши, и след като минавам през банята се разполагаме да хапнем на килима, в уютно затоплената вече стая.

***

Ние с Насо си прехвърляме водката, а Лена отпива с наслада от виното. На мен ми е некомфортно с тоя чаршаф стягащ кръста ми, и просто го слагам върху скута си. За приличие, все пак сме на маса. След няколко неуспешни опита да се храни омотана в одеяло, Лена заявява че мога спокойно да и зяпам циците и го отмята от раменете си. Насо избухва в луд смях, отпива и ми подава водката. А гърдите и са божествени – добре оформени, среден размер, лисичи муцунки – зяпам ги и още как. Хапваме, пийваме и дрънкаме за събитията от деня, а с  тази гледка вечерята ми се услажда още повече. Вече съм доволно сит, а задника ми поизтръпнал, за това се настанявам по турски на леглото. Насо се е присламчил до Лена, гали я по врата, и я целува между глътките водка. Разговора замира, и аз отпивайки мълчаливо местя поглед от вече моравите цици с настръхнали зърна, към краката и. Мисълта как тези нежни стъпала се спускат от гърдите през корема и обхващат кура ми, ме кара да примижа блажено. Сластният и стон, предизвикан от Насовата ръка под одеялото ме вади от унеса.
-   Ааа не, отивайте да се ебете в банята. Аз се намръзнах за днеска. – шеговито ги смъмрям.
-   Глупости па ти. Седи си тука на топличко, ние просто така, само си се закачаме малко. – отвръща Насо със запъване, колкото от изпитата водка, толкова и от възбуда.
Протягам ръка към подадената ми бутилка, а минути след това спира тока. Пак дълго изкара, в тая зверска буря.  Докато очите ми привикнат към мъждивата светлина на газовата печка, одеялото е захвърлено,  Лена е по корем на килима, а главата и е в скута на Насо. Гърба и е извит като на котка, а дупето и се поклаща примамливо, зовящо. Тази гледка окончателно отхвърля чаршафа от скута ми, и хващайки кура си в ръка започвам да масажирам топките и ствола.
-   Ще ми дадеш ли сладкото си путенце миличка – изхриптява задъхано Насо.
Тя с готовност се завърта в кучешка поза, и докато той и го вкарва, устните и са на няма и метър от мен. Русите къдрици са обрамчили лицето със златен ореол, стегнатите щръкнали цици едва помръдват, а дупето се върти съблазнително, примамвайки ебача все по дълбоко себе си. Не издържам на тази гледка, и започвам да лъскам бастуна. Забелязал това Насо ми намига, покровителствено пошляпва жена си по дупето и изломотва:
-   Аз нямам против, вие като си се разберете – повдига безучастно рамене той, и продължава да  клати жена си с още по-голям хъс и желание.
Лена вдига глава към мен, и погледите ни се срещат.
-   Искам те! – мълвят мораво сините И очи.
-   Искам те! - помътнели от желание, шепнат моите.
Издърпвам се до ръба на спалнята, и вече усещам горещия и дъх по главичката си, а  следващия тласък на Насо я кара да ме налапа почти на половина. Тя го поема жадно в унисон с  тласъците на мъжа си, а аз протягам ръце към гърдите и. Усетила опората, тя се отпуска на дланите ми, едната и ръка задрасква конвулсивно по бедрото ми, а другата уверено се устремява към клитора и.  Насо усилва темпото, ръцете ми мачкат нежно циците и, притискайки напращелите зърна между пръстите, а устните и ме поглъщат все повече и повече. Неусетно и тримата се сливаме в един общ ритъм, танцуваме един танц, ставаме едно цяло. Тялото на Лена започва да вибрира, и след малко Насо с ръмжене разлива по дупето и плодовете на своето удоволствие. От гърлото и се откъсва приглушен стон и тя сключва устни в основата на члена ми. С две бързи завъртания на езика отприщва вълната, и спермата ми се излива направо в гърлото и. Тя ме държи в устата си докато и последните ни конвулсии не стихнат, нежно обира с върха на езика си последните капки на страстта ми, и се отпуска на килима  до Насо. 
След като си поемам дъх, правя кратка разходка до банята, пуша задължителната цигара и се изтягам до тях в леглото. Лена ми е обърнала гръб и е положила глава на рамото на мъжа си, а аз усмихвайки се в полумрака, гледам тавана и си припомням  случилото се преди малко.  Сън ли бе, или реалност. Обръщам се настрани и внимателно докосвам с устни нежната извивка между рамото и врата и. Все още силно осезаемият аромат на маргаритки, и допира до хладната и кожа окончателно ме убеждават че не сънувам.
Мислите ми се оттичат от горната към долната глава, и аз продължавам да я целувам по врата, рамото и гърба. Тя откликва на ласката, и слага дупето си в скута ми. Намества кура между бузките, притиска се към корема ми и започва бавно да се плъзга нагоре – надолу. Усещането на нежната анална халка, триеща  се в ръба на главичката ми, е подсилено от соковете и, които след малко започват да мокрят топките ми, и да се размазват по целия ми пенис. Едната ми ръка гали косата, другата гърдата и коремчето, и аз се притискам все по плътно до дупето и. Нямам нищо против да свърша точно така, но тази палавница е решила друго. Навеждайки се да поеме Насо с уста, за момент отваря крака и пениса ми е освободен от капана…само за да попадне в друг, още по приятен. Размърдвам се и притиснат между бедрата и, кура ми разделя срамните устни, отърква се в набъбналия клитор, докосва обецата на пъпа, и бавно се връща обратно по същия път. След няколко такива разходки влагата вече тече обилно от нея, и аз променяйки леко ъгъла, опирам във входа на влагалището. Тя забравила за Насо, извива гръб, повдига сгънатия си в коляното крак, затаява дъх, и застива в очакване. Натискам съвсем лекичко, и от устните и се изтръгва продължително мъчително стенание, което кара коленичилия пред нея Насо, с бърза чекия да свърши върху циците и. Започвам да прониквам съвсем бавно, наслаждавайки се на всеки милиметър, докато топките ми не опират в клитора и. Тя се притиска плътно до мен и обхваща с ръка задника ми, а аз галя омазаните и със сперма гърди. Тя не ми позволява да се движа в нея, а ме чука само с мускулите на вагината си. Оставям циците, спускам ръка към клитора, нежно го хващам между пръстите си, и се оставям на волята и. Усещането от триещата се в главичката ми шийка на матката е влудяващо, и не след дълго съм на ръба.
-   Пусни ме, Леночка … -  с последни сили шепна в ухото и.
-   Не искам Жорж … - отговаря задъхано тя, завъртайки лекичко таза си.
Заравям глава в русите и къдрици, поемам дълбоко аромата на маргаритки, и страстно я захапвам за врата, неволно предизвиквайки още едно завъртане на дупето. Край… Това е… Избухвам… и несъзнателно стискам клитора и между пръстите си. Спермата ми заблъсква в матката, изпълвайки и без това влудяващо стегнатото влагалище, а тялото на Лена, притиснато плътно в преградката, ми започва да вибрира в ритъма на моето. След  доста време тя се изхлузва от кура ми, оставя ме без дъх с целувка, и се сгушва на гърдите на Насо.
-   Това беше един откачен ден, копелета ненормални. – въздъхва доволно той след малко.
-   Много повече от откачен – съгласявам се с него аз. – А жена ти е уникална брато. 
Лена извръща глава към мен и срещам усмихнатия и премрежен поглед. Внимателно хващам ръката, отпусната върху  моята, и я поднасям към устните си. Нежно целувам възглавничките на пръстите и една по една, слагам я върху гърдите си, затварям очи и заслушан в равномерното и дишане, се изключвам от външния свят.
Утрото е в унисон с настроението ни, ясно, свежо и слънчево. Седим на бордюра, пред онова единствено  работещо магазинче в градеца и пием отлично кафе. Погледите ни се реят по околните чукари, обгърнати от изпаренията на вчерашния дъжд. Мълчим, но усмивките на лицата ни отговарят на всички незададени въпроси. Кафето е изпито, заставаме до моторите, поглеждаме се, кимаме си делово и в следващия момент изпадаме в бурен, почти истеричен смях. След петнадесет минути все пак сме по седлата, с подпухнали и мокри от сълзи лица. Насо отпрашва напред, обещавайки да не забравя предупреждението ми за мокрия и студен асфалт. Насрещния вятър бързо ни напомня за вчерашното мръзнене, за това по най-краткия път излизам на магистралата и спирам на първата бензиностанция. Взимаме си чайче и се настаняваме на най-слънчевата масичка. Пръстите ни импулсивно се намират и сплитат, а очите ни блестят, докато сливаме устни в страстна продължителна целувка. Паля цигара с усмивка, но Лена отпива плахо от чая и ме поглежда виновно.
-   Виж Жоро, аз … не си мисли че съм някоя … откакто сме женени … до сега с никой друг освен с Наско …
-   Ленка …  - целувам нежно ръката и в опит да я прекъсна. -  Подобно обяснение изобщо не  е нужно. 
-   … обаче с теб се чувствам …  - продължава тя сякаш изобщо не ме е чула, явно има нужда да обясни, не толкова на мен, колкото на себе си - … той е буен и темпераментен, не че не ми харесва с него, напротив-обожавам всяка час от тялото му и ме побърква в леглото. Но ти…ти си грижовен и внимателен … караш ме да се чувствам съвсем различно, като … сякаш съм …
-   Кристална статуетка в ръцете ми… - подсказвам тихо.
-   Да , май … така … и усещам, че никога няма да ме изпуснеш … или да отчупиш парченце от мен … Насо си е моята голяма любов, обаче с годините започва да ми липсва нежност като твоята … за това снощи аз … аз … така … пък и Рина …
-   Леночка стига. Всичко е наред , нищо не си мисля. Ти си прекрасна и страстна жена, и съм благодарен на съдбата че ми подари това преживяване с теб. А и „Всичко което се случва във Вегас, си остава във Вегас“ – нали така.  – питам с усмивка и внимателно протягам ръка към бузата и. Тя се сгушва в нея, и вместо отговор получавам дълга изпълнена с благодарност целувка..
Докато допиваме чая, Насо пише че нямало да ни чака. Щял  да мие мотора преди да го прибере, и бил сигурен че щом е с мен, жена му ще се прибере невредима в къщи. Показвам съобщението на Лена, целувам я с усмивка и нахлупвам каската. Времето се позатопля и километрите се нижат неусетно. Мълчим, но ръката на Лена не слиза от рамото ми, а пръстите и не спират да си играят със сплетената ми на плитка коса, чак докато не спираме пред тяхното жилище.
Стоим до Харлито, и се гледаме в очите. Раменете и нервно потръпват, а страстно отворените и устни се устремяват към моите. Задържам я внимателно, и с цялата нежност на която съм способен я целувам по бузата. Тя отстъпва крачка назад, разбрала неизказаното с думи.
-   И все пак, няма да забравя Вегас. И някой ден отново ще отида там, с теб Жорж. – усмихва ми се тя, свежда поглед и изтичва към блока.
На входа се обръща и ми праща въздушна целувка, аз я хващам с ръка и допирам пръсти до устните си, тя се усмихва. Щастлива е, значи и аз съм щастлив. Паля цигара, ослушвам се няколко минути, но Насо не се чува от никъде. Несъзнателно докосвам с ръка задната седалка, събирайки последните остатъци от топлината на Лина, яхвам мотора ,и мъчейки се да отложа края на този ден, бавно подкарвам към вкъщи.

Край.

Autodriveri