В името на изкуството
Наближаваше краят на годината, а с него и патронният празник на елитната столична гимназия. Класната на дванадесети Б натвърди, че очаква достойно представяне и е готова на значителни отстъпки за положилите усилие. Съревнованието между класовете, както и между ръководителите им, беше свирепо, често с мръсни номера и патронният празник беше своебразен апотеоз на схватката. В други училища борбата обикновено се решаваше със спорт, но в класическата гимназия съдници бяха седмете музи. Димо веднага захапа стръвта. Умен, но безмерно мързелив, той видя шанс да си повиши оценката без да си дава зор,да изклинчи от скучните часове, а на първо място, да блесне пред цялото училище. Класната му хареса веднага предлжението направено на прима виста. Осъвременена шекспирова трагедия, с хепи енд. Димо седна с двама свои другари и докато съучениците им се потяха под игото на трето спрежение, триото се забавляваше да слага в устата на МакБет и Банко ученически остроумия, които на една определена възраст се струват гениални. Препъни-камакът излезе на най-неочаквано място. Нямаше желаеща да изиграе лейди МакБет, първо, съученичките им нямаха нужда да прибягват до такива методи, за да изкласят годината. И второ, ролята съвсем не беше привлекателна. Виж, казаха му, за Офелия или Жулиета щели да си помислят. Никакви кандърми не помагаха и когато Димо за пореден път отчаяно се опитваше да навие някое момиче, неочаквано се обади Милен. Повечето приемаха флегматичното момче за част от мебелировката и предложението му за момент успя да спре ученическото жужене в междучасието.
- Айде, аз ще играя лейди МакБет.
След няколко мига тишина стаята избухна в смях. Заподхвърляха се духовити забележки, а шутът на класа задърпа Димо, който щеше да играе самия МакБет, към булката му. Един от триото съавтори, Банко в пиесата, сърдито се обади:
- Айде, стига глупости! Пе’ераски истории не ми се слушат! Като няма, няма! Просто ще орежем ролята и без това стана дългичко...
- Охо, язък ти за шестицата! – подигра го Милен. – Всички женски роли, от античността, та почти до наши дни, винаги са се изпълнявали от мъже.
Спорът беше кратък, накрая Димо отсече, че ролята се дава на Милен. Така едновременно ще се въплъти духа на епохата, а ще се добави и към гротескната комедия, в която бяха превърнали трагедията. Лейди МакБет трябваше да е вятърничава патка, която да разсмива публиката с кифленско поведение. Милен започна да учи репликите с невиждано до сега у него старание и дори Банко трябваше да признае, че мекия, провлачен глас и превзетите и преувеличени женски маниери са истерично смешни. Накрая махна с ръка, измърмори, че ще ги скъсат от бъзик и продължиха с репетициите, докато съучениците им се потяха, в напразни опити да разберат дали на контролното им се е паднало двойнствено число или не.
Класната им, госпожа Лекова изгледа една репетиция, остана във възторг и дори обеща да осигури дрехи за лейди МакБет. Леко пълничкият Милен беше почти с нейните габарити и жената с лека тъга си помисли, че може поне още веднъж да види някой от младежките си тоалети, облечен отново, па макар и в комична театрална постановка. Изрови от гардероба старите си “доспехи”, мушна ги в наелонов плик и излезе, с намерението да ги даде на Милен, след като се види с една своя приятелка. За беда виждането прерастна в изпиване на бутилка водка и вместо в ранния следобед, госпожа Лекова стигна до квартирата на момчето чак към десет вечерта. Милен беше от провинцията, но богатите му родители му бяха наели гарсониера в София и класната му, позната с майка му от университета, го беше наглеждала от време на време. С несигурна походка тя изкачи тесните стълби на старата кооперация и спря да си поеме дъх на площадката пред вратата. Звънецът не работеше още от тоталитарно време и тя почукахведнъж, а след моалко пак, тоди път по-настоятелно. Измърмори ядосано и понечи да си тръгне, но в последния момент реши да опита вратата. Оказа се отключена и добре почерпената жена влезе:
- Милене-е! Миленски! – тя продължи по коридора и бутна вратата на малкия хол.
В тъмната стая на голям екран негър с огромен член чукаше дребно бяло момиче. На жената и се стори, че в сцената има нещо нередно. Тоест по- нередно от това, че черният мъж имаше хуй, дълъг две педи и дебел, като цепеница. Даже мъничко и дожаля за бедничката актриса, която поемаше това чудовище в дупето си, но някъде в подсъзнанието си и завидя. Между краката си усети приятен гъдел и несъзнателно облиза устни. Момичето стенеше в кучешката, под могъщите напъни на ебача си, когато той го подхвана с огромните си ръчища и седна, насаждайки го на колосалния си хуй. На госпожа Лекова и трябваха няколко секунди са асимилира гледката. Между широко разтворените крака на актрисата липсваше розовия нежен отвор, а вместо това се поклащаше една мека, но съвсем истинска пишка. “Какво-ти момиче!”, възмути се на ум жената. “Та това е едно от ония сисита!”. Преди няколко години беше спипала мъжа си да лъска на транс порно и след драматичен скандал, му позволи да я успокои, че това е просто фантазия, породена от нещо необичайно и перверзно. Знаеше, че мъжът и понякога гледа такова порно, тайно му беше преглеждала историята на компютъра и донякъде беше запозната с материята... само за обща култура, рабира се! В този момент седналият на дивана Милен се обърна и стреснато изписка, виждайки класната си на вратата. Точно изписка, не извика, като момче, а се изплаши , като момиче. Както беше и облечен. Или по-точно съблечен, защото одеянието му се състоеше в чифт дълги черни копринени чорапи, дантелени прашки и сутиен, с чашки натъпкани с нещо. Гледаше я с разширени от ужас очи, а долната му устна трепереше. Госпожа Лекова си пое дълбоко въздух и седна на фотьойла срещу ученика си.
- Спри киното, ще ни разсейва.
Милен се подчини безропотно и след неловка тишина промълви едва чуто:
- Моля Ви, не казвайте на нашите... ще ме убият.
- Нищо такова няма да направят, ти си на осемнадесет.
Милен завъртя глава, на осемнадесет, на осем или на осемдесет нямаше никакво значение. Баща му, якит балканджия, щеше да му извие врата, като на пиле! Очите на момчето се напълниха със сълзи. На Ели Лекова и хрумна, че така изглежда съвсем, като девица в беда. Всъщност меките извивки, там където би трябвало да има ръбати момчешки мускули, умолителното изражение, стойката със събрани крака и бельото създаваха впечатлението за момиче и съчетани заедно бяха дори възбуждащо еротични.
- Аз... облякох се така, само заради ролята. – мънкаше Милен нелепи оправдания. – Да разбера, как да се държа... заради ролята, де...
Класната му го остави, като ученик на изпит известно време, потънала в собствените си мисли. Имаше някакво дълбоко и тъмно удоволствие в това, да имаш власт над друго човешко същество. Знаеше го много добре, като дългогодишен учител и сега с безпогрешен инстинкт разпозна, че момчето е практически готово на всичко. Разумната Ели би поприказвала с него, щеше да го успокои и да го увери, че тайната му е сигурно заключена. Би го посъветвала да се опита да говори с родителите си. Само че, Разумната Ели беше някъде под половин бутилка водка и действията бяха в ръцете на “Мръсницата Ели”, както едно време я наричаше мъжът и, докато изживяваха онова бурно начало на любовта, преди да премине в скучния коловоз на ежедневието. Мръсницата Ели беше държана твърде дълго под строгия контрол на Разумната и сега фантазията и бясно препускаше, рисувайки картини провокирани от филма, облеченият в еротично дамско бельо Милен и солидното количество алкохол. Внезапно и се прииска да натрие носа на мъжа си, за оплакването от монотонния семеен секс. Още докато мисълта се оформяше, Ели усети как бикините и попиват порция лъстива влага, колкото не помнеше от кога не беше излизала между краката и. С хищно блеснали очи тя се приведе напред и покровителствено сложи ръка на коляното на момчето. Коприната на чорапа под дланта и пусна приятна тръпка и с прегракнал от глас прекъсна нелепите му обяснения.
- Няма нужда да казваме на родителите ти. Ш! Ш-ш-ш, не казвай нищо! – Ели изчака момчето да спре – За ролята, даже мога да ти помогна, да се държиш по-реалистично. Ще ти помогна да се почувстваш, като жена... и няма да има нужда да казваме на родителите ти.
Не беше наистина заплаха, но в паникьосания мозък на Милен прозвуча точно така. В момчето се сблъскаха отичащия се ужас и връхлитащото облекчение и то се разрида. Ели го прегърна и замърмори успокоително, галейки го по рамото. Кожата му беше топла и много нежна.
Пет минути по-късно жената беше провела кратък разпит, от който разбра, че Милен е травестит от малък. Не, никога не е имал гадже. Не, никога не е бил с момиче. Или с момче. Да, има една бутилка “Бейлис” в барчето.
