Алено слънце 5

Легнала по гръб, с вдигнати и широко разтворени крака и затворени очи, лейди Джоана издаваше тихи нежни звуци, докато морякът се потапяше в нея с бавни, равномерни движения. Искаше да проточи удоволствието от дребничкото, крехко тяло, колкото се може повече, когато усетеше, че възбудата му приближава кулминацията, бавно излизаше, загребваше китова мас и я мажеше по члена си и по отпуснатия анус на момичето.
- Това е толкова неестествено!  - просъска Кейт възбудено.
Мъжът легнал отгоре и се движеше лениво, по-скоро поддържайки огъня в нея.
- Това е... не е... искам да кажа, тя е... А те дори не са джентълмени*!
- Кое те скандализира най-много? – прошепна горещо в ухото и Ричард. – Че тя е Моли? Че те са от долно потекло? Че са трима?
При всеки въпрос мъжът галеше ухото и с изгарящия си дъх и забиваше члена си навътре, в очакващата го утроба.
- Ах! М-м-м, ох, но те... те и го вкарват в... – хапеше устни Кейт. – в... в знаеш къде!
- Тялото ти реагира интересно на отвращението. – тя си представи кривата му, насмешлива усмивка в мрака.
Лейди Литълтън не можеше да отрече, че гледката не я отвращава, а всъщност я кара да трепери от похот. Морякът върху Джоана беше започнал да диша тежко, а движенията му станаха по-резки. От гърлото му излизаше приглушено ръмжене при всеки тласък, а топките му се удряха с шумно мляскане по лъщящото от мазнина дупе на момичето. Анусът и беше толкова отпуснат, че членът на мъжа се движеше съвсем свободно и по сластно извиващото се тяло, Кейт със сигурност можеше да твърди, че дребничкото... момиче, получава рядко срещано удоволствие.
- Ах, ам, м-м-м, ох, той... тя, изглежда получава наслада от... там! – хапеше устни Кейт.
- Така изглежда, ти искаш ли да опиташ? – мъжът я притисна с тялото си, докато шепнеше дрезгаво в ухото и.
- К-какво говориш! – едва дишаше от възбуда Кейт. – Там?!
От влагалището и буквално струеше мъзга и квасеше тестисите му. Ричард измъкна члена си твърдият орган го плесна по корема. Мъжът го постави в цепката на дупето и и започна да го плъзга между твърдите полукълба. На Кейт и прималя, като си представи, че мъжът може да проникни в задника и. Беше толкова мръсно, а сигурно и болезнено! Но защо тогава Джоана го правеше с такова желание? Морякът се беше забил докрай в нея и бутовете му потреперваха, докато изстрелваше откос след откос дълбоко в червата и, придружавайки ги с животински рев. Когато се източи напълно, се отдръпна и тя остана да лежи по гръб, широко разтворила крака и разкриваща отворения си, чувствено пулсиращ анус, от който се проточи голяма, мазна капка семе. Към легналото момиче с бавни, тежки стъпки се приближи подобния на мечка боцман. Десният му юмрук бавно помпаше грамадния пенис, обилно смазвайки го с мазнина. Чудовищният му орган лъщеше заплашително и на Кейт и се зави свят, като си представи, какво ли би било, този мъж да я наниже на огромния си кол. Зад нея Ричард се плъзгаше в цепката на дупето и по цялата си дължина, като отъркваше кадифено нежната глава на члена си в стегнатия анус, омазвайки го в неговите и нейни сокове. При поредното движение Кейт завъртя леко дупето си, пенисът на мъжа попадна между отворените срамни устни и я прониза с цялата си дължина, като накрая се задържа за миг в нея, преди бавно да излезе. Ричард започна да плъзга един-два пъти мъжествеността си между стегнатите полукълба на задника и, а после да се потапя във влагалището и с един дълбок, мощен тласък.
Пред тях разиграващата се сцена приличаше на жертвоприношение. Яките моряци бяха застанали от двете страни на лейди Джоана, прихванали краката и със силните си, мазолести ръце, я разтваряха и предлагаха на грамадния боцман. Той коленичи пред крехкото тяло, което лежеше на корабните платна, като на олтар и задържа члена си над нея, той беше толкова дълъг, че стигаше над пъпа и и караше сгърченото пенисче да изглежда още по-незначително. Подобният на първобитен звяр мъж се отдръпна назад и опря налятата с кръв глава на гигантския си орган зеещата анална халка. Кейт затаи дъх, широко разтворила очи, не можеше да повярва, че дребничкото тяло ще може да побере това чудовище в себе си, без да бъде разкъсано на две. Боцманът натисна леко напред, с учудваща за размерите му нежност и моравата глава на члена му напъна лъщящия от смазка отвор. Джоана простена от напрежение, но не можа да го поеме в себе си и той се отдръпна, само за да притисне отново и отново, карайки халката на ануса да се опъва под могъщия напор.
Дебелият член на Ричард при поредното плъзгане се опря в стегнатата кафява точка и Кейт несъзнателно отпусна мускула си. Окъпаният в сокове корав пенис преодоля отслабената съпротива на аналния и пръстен и хлътна навътре. Ричард беше вкарал само главичката в дупето и, а анусът и се сключи около ствола му с отчаяно закъснение. Кейт раззина уста в безгласен вик и погледът и се замъгли от внезапно избилите сълзи. Тялото и се разтърси в болезнени конвулсии и при едно от движенията клиторът и се отърка в мазния брезент. Противоречивото усещане накара лейди Литълтън  несъзнателно да се отпусне и докато тялото и се разкъсваше между болката и удоволствието, Ричърд потъна в нея още няколко инча. Парадоксално, болката намаля и започна да уталожва, правейки място на някакво съвсем ново усещане.  Напрежението в насиления анален пръстен се преплиташе с удовлетворителното чувство за крайно изпълване в нежната вътрешност на червата. Ричард остана така, наполовина вкарал дебелия си член в дупето и, давайки възможност на жената да се отпусне.
Докато Кейт потръпваше от дебелия член, нанизал ануса и, поредният стон на Джоана прерасна в протяжен плач и тя изви тяло, когато масивният орган преодоля халката и, при поредния напън. Пръстенът се беше опънал до скъсване около ствола на нашественика, като тънка алена линия. Момичето изхлипа, а боцманът замърмори нежно и успокоително, докато я милваше по бедрата и коремчето с грамадните си длани. Кейт си представи какво изпитва сега дребничката Джоана и и се прииска да може да хване ръката и, та двете да си дадат кураж, за да преминат двете заедно през сладката агония. Без да си дава сметка, отново възприемаше разчекнатата от моряците Джоана изцяло като момиче. Ричард наплюнчи пръстите си и плъзна ръка между краката и, намирайки деликатното топче на клитора и. Младата жена сподави стона си и той бавно но уверено започна да я масажира с кръгови движения. Напрежението в дупето и пулсиращото удоволствие при всеки натиск на пръстите му бяха повече, отколкото Кейт можеше да понесе и тя затвори очи и отпусна глава между раменете си, предавайки се на милостта му. Задникът и се вирна още малко нагоре и това позволи на мъжа да проникне още по-навътре, преодолявайки и втория пръстен. Жената затрепери в мощни конвулсии и Ричард притисна клитора и по-силно, понасяйки я по още по-мощни вълни, докато красивата съпруга на Лорд Литълтън не изключи окончателно съзнанието си, превръщайки се в разтичаща се от похот плът, от гърлото и се чуваха накъсани ниски стенания, а от несъзнателно отворената уста се стичаше сладострастна лига.
Докато Кейт потръпваше в своя свят на еуфория, Джоана се гърчеше от желаната агония, с която я даряваше всеки тласък на боцмана. Тя опъваше бузите на дупето си, колкото сила имаше, за да облекчи чудовищното напрежение, което и причиняваше завоюването на всеки инч от нея. Усещаше го толкова дълбоко, той разбутваше вътрешностите и, за да си проправи път, караше плоското и коремче да се издува, където грамадният член го притискаше отвътре. Един от моряците се беше възбудил отново и нетърпеливо се премести, поднасяйки пениса си пред устата и. Тя го пое и засмука жадно, едва съзнавайки, какво прави. Боцманът се движеше в нея с нежни тласъци, карайки слабините и да изтръпват все повече и повече, насилвайки я да свърши без да бъде докосвана по гениталиите се. Накрая от малкото и меко пишле се стрелна белезникава струйка и Джоана изплю члена от устата си, за да закрещи сюблимния си момент. Том изрева гърлено и от дебелия му член се заизлива гъста бяла река дълбоко в червата и. Спазмите на телата им се синхронизираха и Джоана протегна ръце и впи пръсти в косматите му бедра, отчаяно дърпайки го още по-дълбоко в себе си.
Ричард не издържа на гледката и Кейт усети конвулсиите му дълбоко в себе си, огнено усещане на изливащия се в нея екстаз. Мъжът се отпусна отгоре и със стон и двамата се отдадоха на пълното изтощение, все още слели се в едно.
Боцман Том внимателно изтегли члена си от омаломощената Джоана и доволно я огледа. Анусът и зееше нереално разширен, като огромно, пурпурно „О“, което той докосна с пръст, следвайки меката плът на пръстена. Грубата му ласка накара аления тунел да се сгърчи, халката се сви и веднага разтвори обратно, изхвърляйки тлъста порция семе. Джоана лежеше разчекната, омазана в собствените си и чужди телесни течности, крехкото и тяло използвано да задоволи похотта на трима мъже и това и носеше дори по-силно удовлетворение от физическия акт. Моряците и помогнаха да се изправи и да се облече и напускайки склада, отнесоха фенера, потапяйки Ричард и Кейт в интимния мрак.
- Нещо толкова грешно... как може да бъде толкова приятно? – тихо прошепна тя.
- Как може да е грешно, ако никой не знае? – подразни я нежно Ричард и понечи да се надигне.
- Не. Остани още малко. Искам де те усещам в мен.
Мъжът се приготви да се отпусне отново в топлата, нежна прегръдка на плътта и, а тя игриво стегна и отпусна аналния си пръстен, връщайки твърдостта на мъжа.
И дори тук, в утробата на мрака, прозвуча далечния тревожен звън на корабната камбана. Ричард със съжаление се отдели от Кейт.
- Корабът ще е в пълен хаос, - каза и той, докато закопчаваше портупея. – никой няма да забележи, откъде се прибираш.
Под прикритието на бойната тревога тя неусетно излезе на палубата.

*Моряците и боцманите в кралския флот са пренадлежали към простолюдието, докато офицерите са били джентълмени.

Следва
Дядо Торбалан

Декамерон за колекционери

Един от най-добрите български художници, Петър Станимиров, е илюстратор на бутиковото издание на Декамерон на издателство Изток-Запад. Не пропускайте поне да разгледате илюстрациите във Facebook профила на художника
https://www.facebook.com/peterstanimirov?__tn__=%2Cd*F*F-R&eid=ARCUIZH16F0Qq26bKsiEPG2NSWM0POD9PrfLnron1FdHpm_J12wScZHBE6xJyfkdQ78bNphdYdb_oJCY&tn-str=*F

Алено слънце 4

Идиличният живот на борда на Мелпомена претърпя драматичен обрат през втория месец от пътуването. Лейди Литълтън беше излязла да се полюбува на чудния ален изгрев на африканското слънце, когато на мостика настъпи оживление.
- Ето там, мистър Хъчинс! – възбудено сочеше капитан Хоторн. – Да се хроналим в Ада, ако не е френски! Ох, моля за извинение, милейди.
Кейт кимна с усмивка и затърси източника на оживлението. На ръба на хоризонта имаше миниатюрно облаче... или не, може би това бяха платна?
- От портсайда* му сме! Заради изгряващото слънце вижда само алени отблясъци на изток! Ще го пипнем и още как! – капитан Хоторн почти подскачаше от възбуда.
- Да дам ли заповед за готовност на мускетарите? – с блеснал поглед попита Ричард.
- Не, не! Твърде рано е, ще го гоним поне няколко дни. – капитанът на фрегатата се впусна в ентусиазирани обяснения за мачти, платна, такелаж, сила и посока на вятъра.
Настроението на борда остана силно приповдигнато, лорд Литълтън презрително отбеляза, че ентусиазмът на екипажа се дължи не на родолюбие, а на перспективата за тлъсти премии, при залавяне на вражески кораб. Французите не закъсняха да забележат преследвача си и покрай африканския бряг започна дълга игра на котка и мишка. Капитан Хоторн беше принуден да признае, че е срещнал достоен противник, след като направи опит да скъси дистанцията и в следствие на това за малко не изгуби жертвата си. Вечер нощта скриваше с покрова си двата кораба, но на сутринта Мелпомена неизменно намираше малкото бяло петънце на хоризонта и гонитбата се подновяваше. С често посещаващите капитана офицери, срещите между Кейт и Ричард станаха твърде рисковани и двамата бяха принудени мълчаливо да се преструват.
- Капитан Блъд, - обърна се към стройния млад мъж Хоторн. – предвид, че не е ясно кога може да влезем в бой с французите и евентуалния хаос, ви поверявам временно ключ от складовете, за да раздадете боеприпаси при нужда.
И морският капитан даде на пехотния ключ от онази светая светих на кораба, която беше пълна със скучни опаковани денкове, сандъци, платна и достъпна единствено за малцина. Меги, зачервена от възбуда, едва дочака да съобщи на господарката си, че вратата на един от складовете ще е отключена в полунощ.
Лейди Литълтън изчака, за да се увери, че съпругът и няма намерение да я посети точно тази нощ, а ще спи непробудно, под влиянието на капките валиум. Почти подскочи от изненада, когато негова светлост все пак влезе в каютата и.
- Милейди? – вдигна вежди лордът. – Не смятате ли да лягате, още сте облечена.
- Не ми се спи. – с пресъхнало гърло отвърна Кейт. – Възнамерявах да се поразходя. Имам силно главоболие, чистият морски въздух може би ще ми помогне.
- А. Главоболие. Това прави нуждата от изпълнение на съпружеските ми задължения дваж по-неприятна за мен. – отбеляза печално той, докато разкопчаваше панталоните си.
Кейт не пропусна да забележи хищната му усмивка, при перспективата да и причини страдание. Членът му изскочи с пружиниране, почти двойно по-тънък от този на Ричард, но дълъг и ужасно възбуден тази вечер. Лорд Литълтън придоби победоносно изражение, когато лицето на Кейт се изкриви в погнуса.
- Няма да ви карам да лягате с дрехите, обърнете се! – и без да и дава възможност да реагира я завъртя с гръб към себе си и лице към тоалетката. Подпря я с длан между плешките и грубо я наведе напред, впил очи в отражението на лицето и в огледалото.
Мъжът запретна полите и фустите и и ги метна на гърба, а после нетърпеливо задърпа надолу копринените дълги гащи. Развърза връзките им и те се свлякоха надолу по бедрата и и се закачиха за жартиерите около коленете. С долно бельо смъкнато до половината, Кейт се почувства по-унизително, отколкото би била гола и решително стисна устни, за да не му достави удоволствие, като извика от болка при очакваното проникване. Мъжът зад нея дишаше шумно, направо задъхано, наслаждавайки се на властта, която имаше над едно човешко същество. Разни глупаци бълнуваха фантасмагории за забрана на робството в империята, но никой не беше толкова луд, че да забрани на съпруг да има пълна власт над съпругата си. Кожата на белите, стегнати полукълба на дупето и настръхна и негова светлост похотливо намести твърдия си, тънък пенис между деликатните срамни устни. Натисна рязко и Кейт стисна очи, проникването не беше болезнено и сухо, защото тялото и от часове тръпнеше в очакване на горещата, желана плът на Ричард. Въпреки това унижението имаше почти физическо усещане. Лордът влезе в нея до край, причинявайки и дискомфорт с дългия си пенис и заблъска енергично. За първи път тя не беше суха с него и тънката му мъжественост не можеше да получи желаното триене в копринената и вътрешност, подготвена да поеме двойно по-дебелия член на капитана. Със злобна гримаса мъжът заръга още по-грубо, търсейки по-силно усещане. С всеки тласък блъскаше тялото и и ръбът на тоалетката се забиваше болезнено в гърдите и. Кейт стисна здраво ръба и се избута назад, за да избегне поне това страдание и лордът прегракнало се обади, изтълкувал движението и погрешно:
- Мила моя, каква страст! Мор-ско-то пъ-те-шест-ви-е, - заръмжа той с всеки тласък. – ви се от-ра-зя-ва... О-о-ох!
Кейт изключи съзнанието си, оставяйки гнусния глас на съпруга си и собственото си тяло далече-далече, а тя се пренесе в прегръдката на силните ръце на Ричард. Разшири ноздри, за да вдиша аромата на кожата му, ето, можеше да го усети! Устните и се открехнаха и отрониха стон. Лорд Литълтън я сграбчи за кръста и замушка диво, оцъклил очи.
Ето, сега Ричард слага силните си, топли длани на раменете и, тя трепери от нетърпение в ръцете му! Съблича я и я обсипва с изгарящи целувки!
Мъжът и невярващо гледаше, как благоверната му съпруга запъшка страстно, докато хапеше устните си. Тялото и се заизвива и започна да потреперва, а тя запреглъща дълбоко преди всеки стон.
Да! Щяха да се слеят и да се любят, в люлката на поклащащия се кораб. Когато не може да се удържа повече, Ричард ще я притисне, сякаш ставайки част от нея и любовният му орган ще пулсира дълбоко вътре, разливайки неземно удоволствие из цялото и тяло!
Лорд Литълтън направо зяпна, когато Кейт провря ръка под себе си и... започна да се пипа! Да! Беше сигурен! Пръстите и случайно го докоснаха по тестисите, скандално, нечувано! Жена му изви гръб назад, изправи глава и завика, докато тялото и потръпваше. Докато оргазмът и затихваше, лорд Литълтън усети познатото свиване в слабините и на няколко тласъка се освободи в нея. Отдръпна се и припряно заоправя панталона си.
- Мхм, - прочисти гърло той. – аз... съзнавам слабостта на пола ви и като цяло съм широко скроен джентълмен.. но поведението ви е на границата на непростимото... независимо, колко сте привлечена от мен!
Кейт постоя няколко минути подпряна на тоалетката и когато успокои дишането си, бавно вдигна смъкнатите до коленете си копринени гащи. Оправи набързо фустите си и решително напусна каютата. Имаше нужда от Ричард, независимо дали съпругът и или пък целият кораб щеше да разбере. Мина незабелязана в обичайната суетня на последните дни и след като се огледа, бързо вдигна люка към долната палуба. Меги и беше обяснила как да намери оръжейния склад, но сега в мрака Кейт се почувства изгубена в дървения лабиринт. Подскочи и изпищя, когато някой я хвана изотзад. Силна длан бързо запуши устата и.
- Малко е объркващо, ако човек слиза тук за първи път. – измърмори в ухото и приятния, леко насмешлив глас на Ричард. – Ела, хвани ме за ръка. Интересно, но всички складове имат една и съща ключалка, ето как кралската флота си спестява разходите. Смятам, че в склада с платната ще ни е много по уютно, отколкото върху сандъците с мускети.
Двамата си направиха гнездо в най-отдалечения ъгъл и мъжът, усетил че Кейт е на ръба на нервите си, я потопи в бавна и чувствена люлка на сливането, докарвайки я до успокоителен транс. По-късно тя почиваше в прегръдките му, когато вратата на склада скръцна и двамата любовници застинаха ужасени в своя ъгъл. Помещението се окъпа в светлина от фенер, която за тяхно щастие потопи краищата на помещението в още по-непрогледен мрак.
- Никой няма да забележи, момчета! – избоботи силен мъжки глас. – Пък ако някой пита, били сте с мен да ми помагате. Ха-ха, че то си е така, де!
Грамадната фигура на боцмана Том не можеше да бъде сбъркана, с него имаше още двама яки моряци и...
- За бога! – изсъска Кейт. – Това е... не е ли...
- Лейди Джоана. – прошепна дрезгаво Ричард до нея и сложи пръст на устните и.
Пред очите им течеше немислимо представление. Боцманът беше заключил склада и оставил фенера на земята и тримата мъже, с лейди Джоана между тях, бяха ярко осветени за невидимите, сгушени в тъмнината любовници. Лейди Кейт гледаше невярващо, широко отворила очи, как грамадният боцман нежно привлече момичето между тримата мъже огромните му лапи задърпаха връзките на корсета и. Скоро слабото, бледо тяло на момичето остана голо сред тримата възбудени мъжаги. Джоана стоеше с гръб към неволните зрители и Ричард не за първи път си помисли, че има нещо необичайно в това момиче. То сега извиваше тръпнещо тяло под ласките ва шест ръце, които се плъзгаха по бедрата, дупето, милваха я по гърба и раменете. Джоана беше затворила очи и едва си поемаше дъх от страст, напълно отдадена на усещането. Всяка една от здравите ръце по тялото и лесно би могла да я пречупи и грубата им сила, превърната от похотта в любовна нежност, я караше да изгаря от нетърпение. Момичето се отпусна на колене и нежните и пръстчета започнаха да се борят с тежката катарама на масивния кожен колан на боцмана. Двамата моряци без да чакат развързаха вървите на сините си панталони и бързо се освободиха от тях, заставайки от двете страни на Джоана с полувъзбудени членове в ръце. Лейди Кейт се изчерви в тъмното, усещайки сладостно присвиване в слабините при открилата се гледка. „Една дама би извърнала глава при такава гледка!“, се обади благородното и възпитание. „Една дама не би се въргаляла между корабните платна с любовника си!“, отвърна му мислено Кейт. После ченето и направо увисна, когато Джоана най-сетне разкопча колана на боцмана и от панталона му тежко се източи нещо, което скритата в тъмното жена помисли за едра розова змия. Чак в следващия момент Кейт осъзна, че това беше половия член на боцмана. Гигантът се беше ухилил широко в брадата си, стоеше крепко, разкрачил крака и приклекнал леко, за да даде по-добър достъп на момичето до грамадния си орган. Тя задъхано ближеше оголената гъбеста глава, с тихичко скимтене. Меги беше разказвала на господарката си, че някои жени докосват с устни пениса на мъжа, но до сега Кейт причисляваше това към не особено достоверните истории на прислужницата си. И защо пък не? Нима Ричард в моменти на страст не беше я целувал по корема, вътрешната страна на бедрата и по онова вълшебно място, увенчаващо входа на женствеността и? Откри, че устата и се беше напълнила със слюнка и във въображението си нарисува картина, как докосва с устни копринено нежната повърхност на твърдия член на любовника си. Пред нея лейди Джоана вече стръвно редуваше ласките си между тримата мъже. Нежните и малки ръце алчно грабеха и се пълнеха от твърдата мъжка плът, тя мачкаше големите им космати тестиси и се мъчеше да поеме в устата си, колкото може повече все по-високо изправените членове. Да налапа титаничния орган на боцмана разбира се беше невъзможно, но за другите двама разтваряше широко уста и със задъхано пъшкане се опитваше сякаш да ги погълне. Пъшкането и се превръщаше в задавено гъргорене, когато членовете им се опираха в гърлото и, а мъжете хващаха вълнистата и коса и се опитваха да набутат още и още в жадната уста на момичето. Без да съзнава, Кейт беше впила нокти в дланта на любовника си и конвулсивно го дращеше.
Докато Джоана се давеше с единия от моряшките членове, другият матрос клекна и я завъртя, така че момичето застана с лице към другаря му. „Че тя има още по-малки цици, отколкото изглежда на пръв поглед!“ помисли си Ричард, докато ръката му се плъзгаше по цялото протежение на гръбнака на Кейт, от врата, чак до цепката на дупето.
 Матросът беше клекнал за лейди Джоана и се изплю шумно в шепата си, за да размаже плюнката между бузите на щръкналия и задник. Направи го няколко пъти, като с последната слюнка омаза твърдия си, като стомана член. После подпря момичето с една ръка за рамото, а с другата нагласи члена си и натисна внимателно. Тя беше изплюла пениса на другаря му и чакаше проникването със затворени очи.
- О-о-огх, о-о-ум-м-м! – простена тя, когато мъжът зад нея натисна и преодоля съпротивата на тялото и.
Морякът я щадеше и в началото я клатеше леко, оставяйки я да се отпусне и привикне. Когато започна да се плъзга в тялото и по-свободно тя отново поднесе пениса към устата си.
Кейт вече дишаше на пресекулки и слюнка се стече от ъгълчето на устата и. Ричард я галеше по гърба и тя беше цялата настръхнала. Внимателно, тих като прокрадващ се хищник, той се премести отгоре и, притискайки я с горещото си тежко тяло. Коравият му член се отърка в бузите на дупето и и бързо се намести между тях. Кейт го стисна с полукълбата на задника си и мъжът със сподавено ръмжене се задвижи. Тя задъхано извърна глава от гледката и потърси устните му. Постепенно мъжът отгоре и се спусна по-назад и накрая главата на тръпнещия му член попадна между краката и. Малките и срамни устни го целунаха и с желание го обвиха, пропускайки го между тях. Кейт захапа дланта си, за да не извика, когато тялото и затрепери от проникването. Ричард я чукаше бавно, легнал отгоре и, тежестта на тялото му и бавните, равномерни движения обещаваха удоволствието и едновременно го отлагаха в сладкото мъчение на очакването. Двамата любовници гледаха представлението, докато се потапяха един в друг.
Морякът зад Джоана беше увеличил скоростта и сега тя простенваше при всеки дълбок тласък. В един момент мъжът затрепера и стисна силно за раменете дребничкото момиче, като проникна колкото можеше по-навътре. Дълбоките му стенания оповестиха кулминацията му и когато се източи до край в нея се отдръпна, дишайки тежко. Джоана инстинктивно сви мускула на ануса си, но той сам се отпусна от нея излезе вкарания от мъжа въздух и от отпуснатата халка се проточи гъсто бяло семе. Боцманът я вдигна в мощните си ръчища и нежно я положи по гръб върху скатаните корабни платна. Момичето вдигна крака към гърдите си и ги разтвори, хващайки отдолу дупето си с две ръце, и давайки достъп до оголените си слабини.
Ако лейди Кейт не беше захапала китката си, сигурно щеше да издаде присъствието си с шумно ахване, когато вместо розова цепка, видя между краката на Джоана едно наистина много мъничко, увиснало, но съвсем истинско пенисче. Гледката беше толкова гротескна и същевременно толкова перверзно възбуждаща, че зялото тяло на Кейт затрепера от внезапния оргазъм.
Пред тях морякът нежно прихвана краката на Джоана, качи ги на раменете си, намести нетърпеливо член на вече разширения и отпуснат анален пръстен и сля стона си този на момичето, потъвайки дълбоко в нея.

Следва

Дядо Торбалан

Алено Слънце 3

Лейди Кейт Литълтън се тресеше цяла от напрежение. Каква лудост я беше обзела?! Да позволи на Меги да я въвлече в безумния си план. Ако някой разбереше, че порядъчната съпруга чака сама в мрака на тясната каюта друг мъж, най-лекото наказание би бил обществен позор. Лордът разбира се, ще използва цялото си влияние да прикрие станалото, а след това да я обявят за душевно болна и затворят в някоя провинциална лудница. Въпреки страха, а може би точно заради него, Кейт чакаше в тясното легло, сърцето и се беше качило в гърлото, а слабините и се свиваха в болезнено очакване. Отправи отчаяна молитва съпругът и да спи непробудно, благодарение на валиума и за малко не припадна, когато корабните дъски изскърцаха под тежестта на някой, застанал отвън пред вратата. Тя се отвори само за миг и в тясната стая се шмугна лъч светлина, покрай високата мъжка фигура. Лейди Кейт изтръпна от ужас, стори и се, че светлината я посочи с обвинителен пръст и извика на целия свят, „Ето я прелюбодейката!“. Трябваше да скочи, да се развика, да избяга от тук. Разумът и крещеше да спре това безумие, но тялото и остана, като парализирано в очакване на колкото ужасяващото, толкова и примамливо греховно събитие. Преди да може да вземе решение, мъжът вече беше отгоре и. Движеше се, като хищник, който не дава възможност на жертвата да реагира, уплашена и обезоръжена, жената само можа да прикрие гърдите си с ръце. Устните му пареха кожата и, като горещ ураган, караха я да се задъхва и замъгляваха съзнанието и. Страстта на мъжа беше толкова различна, както от студеното безразличие на лорд Литълтън, така и от извратената му жестокост. Въпреки горещината в тясната корабна кабина, кожата на Кейт настръхна, като от арктически студ и с отчаян хлип тя впи устни в неговите. Направи го непохватно и яростно, с отчаянието на жена готова да загуби всичко. В целувката си тя вложи целия копнеж за нежност, страст и любов, зъбките и се впиха в сочните устни и с върха на езика си тя усети сладникавия металически вкус на кръв. Сърцето и биеше толкова силно, че заплашваше да излети навън и събирайки целия си кураж жената разтвори крака и в ужас от себе си, придърпа нощницата си нагоре, оголвайки бедрата и слабините си, оставяйки се на милостта на мъжа отгоре и. В меката и нежна женственост се опря твърдата, като стомана, мъжественост, с течащия в очакване отвор, Кейт почувства потръпващия от нетърпение орган на мъжа. Надутата му до пръсване глава беше едновременно гореща, мека и нежна на допир отвън, но решително твърда отвътре. И голяма, о, да, толкова по-голяма от тази на съпруга и! В главата на Кейт се стрелна мисълта, че той изобщо не би могъл да проникне в нея. И в този момент Ричард натисна напред, нежно, но решително и пенисът му, омазан в соковете и, принуди нежните листенца на срамните и устни да се разделят и да го пропуснат. Принуди я да се разтвори за него, беше болезнено и агонията стегна, както гърлото и, така и мускулите на влагалището и стисна отчаяно нашественика в тялото си. Въпреки болката, тялото и само искаше да се разтвори и поеме още, оставила се на инстинктите си, Кейт разтвори още по-широко крака, главата и се отметна назад и от гърлото и се откъсна глухо стенание. Членът се приплъзна в нея още инч, карайки в главата и да избухне фойерверк от усещания. Беше абсурдно, но болката се превръщаше в... желание за още! Жената издиша шумно, когато Ричард направи още един тласък, превземайки още от нея. Чувстваше коравия релеф на члена му с всяка фибра на копринената плът на влагалището си. Мъжът със сумтене набута още от себе си в нея и тя впи нокти в раменете му и прехапа устните си, за да не извика. Ричард се отдръпна назад, оставяйки в нея облекчение от чудовищното напрежение, но и желание той да се върне. И той не закъсня, тласкайки обратно, покорявайки деликатната вътрешност. В замъгленото му от виното съзнание се беше оформила абсурдната мисъл, че под него лежи не Меги, а друга жена. Тяло, трептящо от страх и нетърпение. Дланта му легна на гръдта и, гърдите бяха стегнати, остри, със сигурност не и щедрата плът на Меги.
- О-о-ох, - простена Кейт, когато мазолестата длан обхвана гърдата и и я стисна. – Мхммм!
Откритието беше, колкото потресаващо, толкова и възбуждащо. Замачка нежно твърдите гърди и с удоволствие усети, как цялото тяло под него откликва, извивайки се, отпускайки стегнатите мускули. Дишането на жената се превърна от мъчителни хрипове, в дълбоки стенания, а стегнатото до болка влагалище отпусна хватката си. Без да спира да мачка гръдта и в шепата си, той потърси с пръсти зърното. То беше малко и деликатно и когато го докосна, тялото подскочи под него с изненадано ахване. Мъжът дръпна връзките на дългата нощна риза и оголи гърдите на жената. Погали ги с цялата си длан, като се движеше в нея едва-едва. Протегна ръка към лицето и и опипа полуотворените устни. Тя без колебание засмука лакомо пръстите му. Имаха солен вкус и езикът и се завъртя около тях. Ричард нежно ги извади от устата и и с мокрите от слюнката върхове на пръстите си, докосна деликатните зърна на гърдите и. Кейт простена високо, мъжът караше пъпките на гърдите и да горят в страстен пожар. Безжалостно я дърпаха някъде нагоре, караха я да лети, вече не беше в тясното корабно легло. Рееше се в ефира на агонията, току пред обещанието за облекчение.
- О! Искам... искам! Влез!!! – изкрещя жената и яростно посрещна нежното му проникване.
Думите и преминаха в неразбираемо ръмжене и тя притисна тяло в неговото. В лудостта си да поеме целия му член сигурно щеше да се самоубие, помисли си Кейт, но нека! Ако това е краят, то мигът му беше така сладък! Мълния избухна в слабините и, когато мъжът влезе в нея до корен, усещането се плъзна от корема по цялото и тяло и ръцете и краката и затрепераха неконтролируемо. В гърлото и се надигна писък и само бързата реакция на Ричард да запуши устата и с целувка, не вдигнаха фрегатата по тревога.
Не. Кейт не умираше, когато постепенно започна да възвръща контрол върху тялото си, тя си каза, че картинните разкази на Меги не показват и една десета от екзалтиращото чувство. Значи това било, можело е и да е различно от сухото търкане вътре в нея! Мислите и бяха прекъснати от Ричард. Беше я изчакал да се успокои, но сега отново се задвижи в нея. Лейди Кейт Литълтън обхвана лицето м с длани и го придърпа за целувка. Още дълго време тази нощ в тясната каюта на втория лейтенант се разнасяше тежкото дишане на мъжа и жената. Когато моментът наближи, Ричард понечи с нежелание да излезе от копринената нежност, но Кейт обви крака около кръста му и пое в утробата си горещото му семе. В мрака двамата се прегръщаха дълго и отчаяно, разменяха си глупави думи и обещание, но накрая тя почти насила се откъсна от обятията му. Облече се, наведе се над леглото за една последна целувка и изчезна в нощта.
Ритъмът на фрегатата се промени за Кейт, Ричард и Меги. Простосърдечната камериерка не ревнуваше господарката си, напротив, радваше се на нейното щастие. С ентусиазма на пакостливо дете участваше в организирането на срещите им и прикриването от очите на лорда. На Меги и така не и липсваше мъжко внимание, сред многочисления екипаж и скоро ентусиазирано сравняваше способностите на офицерите, пред едновременно засрамената и развеселена господарка. Промяната в Кейт не остана незабелязана, повечето отдадоха новата и весела жизненост на свободата на морската шир, но имаше очи, които знаеха истината. Вторият лейтенант на четири очи предупреди Блъд да внимават и познавайки живота на кораба обясни как срещите биха носили по-малък риск. Лорд Литълтън не извикваше симпатии и младият офицер с удоволствие помагаше на обаятелния капитан.
Лейди Кейт сега много по-често вземаше участие в разговорите по време на вечеря, преструвайки се надменно отвратена от Ричард, докато под масата събуваше обувка и стъпалото и се плъзгаше по крака му.

- Лейди Джоана, кълна се, видях я! – разпалено клюкареше Меги. – С оня огромен боцман!
- Всички боцмани са огромни, по това ги избират. – поучително отбеляза Кейт.
- Дали са огромни навсякъде? – превзето прехапа устни Меги. – Да взема да проверя.
- Учудвам се, че вече не си го направила! – засмя се Кейт, в добро настроение. Тази вечер пак щеше да прекара нощта с Ричард.

Боцманът Том Боулдърфист стърчеше цяла глава над останалите моряци и гласът му боботеше заповедите, като гръмотевичен тътен. Едрата му, като на мечок фигура, изглеждаше голяма за каквато и да е униформа и той носеше ризата и куртката си разкопчани, изложил на показ рошавите си гърди. Дългата му коса беше сплетена на плитка и намазана с катран и стигаше до средата на широкия му гръб. Джоана се опитваше да не го зяпа, но въпреки усилията си, час по час хвърляше изпълнени с обожание погледи към него. Копнееше да бъде отново с него в мрака на трюма, в един от складовете с резервни платна. Никой не би ги потърсил там, деликатното момиче и грамадния мъж, вплетени един в друг върху промазания плат. Том беше прочел сигналите и безпогрешно и по-късно я прие каквато е. Слабичкото и тяло се губеше в огромните му космати ръчища и тя, притворила очи поемаше аромата на мъжкото тяло, като наркотик. Тежък мускусен мирис, тютюн, катран и сол, караха Джоана да трепери от възбуда и да търси с устни надигащата му се мъжественост. Членът му беше грамаден, сигурно при нужда можеха да го използват за допълнителна мачта! Дълъг, колкото предмишницата и, дебел, колкото китката и опасан с вени, с размерите на корабни въжета. Боцманът сядаше разкрачен на сгънатите корабни платна и пухтеше доволно, докато Джоана с упование заравяше муцунка в големите му, като кожени кесии, тестиси. Там миризмата на мъж беше влудяващо силна и тя ги лижеше, хапеше и стискаше в малките си длани до забрава. Езикът и се плъзгаше по коравия ствол на члена му, следваше изпъкналите вени, обикаляше под ръба на гъбестата главичка и накрая се опитваше да се завре в отвора му. Ръцете и не спираха да мачкат големите му космати топки, месеха ги и дърпаха, докато грамадния мъж не я грабнеше и проснеше по корем на коленете си. Едната му ръка я милваше учудващо нежно по целия гръб, а другата загребваше от бурето с китова мас. Шляпваше дупето с форма на ябълка и средният му пръст, с размерите на средно голям пенис, се плъзваше между полукълбата. Джоана стенеше затворила очи и въртеше дупе нетърпеливо, за да го усети на входа си. Доволно ухилен в мрака, боцманът умишлено я дразнеше, обикаляйки тръпнещия анален пръстен, без да го докосва. Халката, напоена с разтопената от телесната топлина китова мас, пулсираше в очакване и сама се отваряше. С другата си ръка мъжът се протегна и мазолестата му длан хвана миниатюрното, като детска играчка пенисче и малки тестиси на Джоана. Стисна и тя изписка, задърпа ги и крехкото тяло в скута му се загърчи. Без да спира, възглавничката на пръста му намери аналния отвор и като го обиколи два-три пъти, натисна навътре. Момичето застина и измуча, когато болката и удоволствието от разтягането на аналния пръстен се стрелна нагоре по гръбнака и.
- О-хо-хоо, сега ще те разширя добре! – дрезгаво шепнеше боцмана на гърчещата се в ръцете му Джоана. – Да, да. То-о-очно така! Отпусни се!
Дебелият му пръст беше проникнал до втората фаланга и бавно се въртеше в дупето, опипвайки я отвътре. От малкото и меко членче в дланта му потече прозрачна течност. Върхът на пръста му напипа точката, която влудяваше Джоана и нежно започна да я разтрива. Тя сви ръцете си в юмруци, заудря по косматото бедро на мъжа и завика. Тазът и трепереше, а пръстът в нея започна да се движи навън и навътре, карайки я да пъшка, при всяко преминаване на ставите през ануса. Мъжът на няколко пъти я оставяше празна, с леко зеещ отвор на дупето, за да добави още мас. Накрая бавно набута в нея два пръста, опъвайки я до скъсване. Завъртя ги на 180 градуса в едната, а после и в другата посока и Джоана заскимтя, разтърсвайки задника си и нанизвайки се още на дебелите пръсти. Лицето и гореше и тя трепереше от нетърпение, когато боцманът я повдигна, хванал я здраво под коленете, обърна с гръб към себе си и я намести на стърчащия между краката си кол. Джоана се облегна на косматите му гърди и се опита да се отпусне напълно пред опряната в ануса корава глава. Всеки път имаше болка, колкото и да беше подготвена. Но го желаеше с цялото си същество и това не беше от лошата, режеща болка. А усещането за невъзможно разтягане, аналният пръстен, опънат до скъсване, се плъзгаше бавно по грамадния член. Органът си проправяше път навътре, доставяйки великолепно чувство за изпълване, усещане за безпомощност и пълно отдаване на този невероятен мъж. Устата на Джоана беше разтворена в безгласен писък, докато боцманът нежно я насаждаше в скута си, нанизвайки я все по-навътре. Тя притисна с длани коремчето си и напипа твърдото тяло вътре в себе си. Отпусна глава на гърдите му и затрепери, изливайки белезникава течност, която покапа по малките и тестиси, наслаждавайки се на великолепното усещане на пулсиращия в нея огромен член. Вливането на гъстата му бяла сперма я караше да се чувства жена, както никога до сега.
После той я изнизваше внимателно от кола си и двамата лежаха в топлия мрак. Той предъвкваше тютюн, а тя лежеше на гърдите му с пулсираща, широко зееща анална халка и заравяше пръсти в рошавите му гърди, като котка, която си играе с възглавничка.

Следва

Дядо Торбалан

Алено слънце 2

Капитан Хоторн беше ядосан. Не само, че на борда на кораба му имаше повече пасажери от поносимото, не само, че имаше три жени, но сред пасажерите имаше и един лорд, поради което капитанът на Мелпомена беше лишен от утешителното удоволствие да показва неудоволствието си. Всички пътуваха към наскоро отнетата от холандците колония Кейп, освен срамежливата лейди Джейн, която според препоръчителното си писмо, пътуваше към Индия. Най-много проблеми очакваше от вечно засмяната, червенобузеста камериерка на лейди Кейт, трябваше задължително да държи под око тази въртиопашка, преди да е сринала дисциплината сред екипажа.
Фрегатата беше, като малък град, със своите собствени закони, интриги и принудата над петстотин души да живеят в общ ритъм. Бог на това носещо се по вълните общество беше капитан Хоторн. Повечето капитани на фрегати или линейни кораби си затваряха очите, когато моряците вкарваха няколко жени контрабандно в трюма, но не и той. Твърдо вярваше, че жена на борда предвещава беда.
Лорд и лейди Литълтън получиха отделни каюти, както и лейди Джейн, а камериерката щеше да спи под зоркия поглед на господарката си. На борда пътуваше и рота от сто мускетаря на път за Кейп, под командването на капитан с разбойнически вид и подозрително ирландската фамилия Блъд. Пехотинците разбира се, щяха да прекарат пътуването в ада на трюма, в жега, смрад и мръсотия, по-деликатно беше положението с капитана и лейтенанта им. Като офицери, макар и презрени сухопътни, беше немислимо да бъдат настанени в общите помещения. Капитанът получи каютата на втория лейтенант, той с младежка веселост настани Блъд и му подаде чук и шепа пирони.
- Това пък за какво? – смръщи се той.
- За първи път ли плавате? – засмя се лейтенанта. – Съветвам ви да заковете за пода всичките си вещи. А, за малко да забравя! Стария Хоторн ви кани на вечеря.
Ричард разположи скромното си имущество във възтясното помещение и се постара да си придаде спретнат вид. В ярко червената си униформа, стройният, мургав мъж изглеждаше великолепно. Придвижваше се с грация, която извикваше представата за нещо опасно, а кривата му полуусмивка смекчаваше застрашителния вид. Той направи всичко възможно да изглежда спретнат в червената си униформа, подвоуми се за меча, но реши, че въпреки неудобството е добре да го сложи на кръста си.

Меги се суетеше около господарката си, нагласяйки хилядите детайли от дамския тоалет, известни само на посветените, а устата и не спираше да чурулика обичайните си глупости.
- Милейди, краката ми се подкосяват, само от един поглед! Като ме прониже с тези очи...
- Ако при теб пронизването беше само с очи, значи слабо те познавам. – прекъсна я лейди Кейт.
- Е, може ли едно бедно момиче да се противопостави на един толкова силен, красив, устремен...
- Меган! – с едва сдържан смях господарката сгълча пухкавото момиче. – Ти вече бленуваш! Не разбирам, какво привлекателно намираш в този унизителен, животински акт!
- Милейди... – Меги се запъна, търсейки дипломатични думи. – Не всички мъже са... са като господаря.
Меги беше единственото същество, което съчувстваше на Кейт, след изнасилванията и побоите, тайно и донесе мехлем и правеше всичко по силите си да я утеши. И успяваше, недодяланата и прямота и неподправена емпатия я превърнаха в нещо повече от камериерка, ако на една благородна дама беше позволено, Кейт дори би я нарекла приятелка. Това, разбира се, беше напълно недопустимо. През очите на Меги, тя със завист виждаше друг свят, в който мъжът и жената се търсят със страст и вместо болка, политат в неземен екстаз. Изведнъж в тясната каюта на лейди Кейт и стана много горещо, не можеше да си обясни защо, но понякога бузите и пламваха, а ниско долу я свиваше натрапчиво, почти болезнено усещане, като очакване на нещо, което и самата тя не знаеше какво е.
Вечерята на капитан Хоторн беше щедра, особено в условията на плаване в открито море и би била приятна, ако лорд Литълтън не се беше впуснал във високопарна реч за величието на Империята.
- Капитан Блъд, - неодобрително се обърна към него лордът. – струва ми се, поправете ме ако цивилното ми невежество ме подвежда, но не е ли прието офицерите джентълмени да носят извити саби?
- То е повече препоръка. – избоботи капитан Хоторн. – Този касапски инструмент на кръста на Ричард ще строши на две всяка казионна сабя! На борда, обаче аз бих предпочел къса абордажна сабя. При теснотията на борда, това чудо няма да има къде да го въртиш.
- Очаквате ли да ни се наложи да се бием? – не можа да сдържи любопитството си лейди Кейт, а мълчаливата Джоана ахна уплашено и закри уста с ръка.
- Длъжен съм да помоля да извините съпругата ми, - покровителствено се обади лордът. – жените са толкова податливи на страха.
Лейди Литълтън стисна зъби, изобщо не я беше страх, дори изпитваше някакво необяснимо вълнение при мисълта за морско сражение.
- Уверявам ви, милейди, няма френски кораб, който да се осмели да нападне фрегата на Негово Величество! – гордо се изпъчи капитан Хоторн.
- Ето, виждаш ли, скъпа?  Няма от какво да се боиш, французите са страхливци.
- Не съм забелязал такова нещо, милорд. – обади се за първи път тази вечер Ричард. – Те нямат нашите умения, все пак са наборна армия, но в никакъв случай не им липсва смелост, както ни доказаха преди няколко години във Фландрия.
- Бил сте във Фландрия?!  - капитан Хоторн прекъсна безспорно обидната реплика на лорда. – Трябва да ни разкажете!
Ричард разказваше увлекателно, без да се самоизтъква и Кейт слушаше с интерес описанието на свят, така чужд за нея. Френетично презареждане на тромавите мускети, падащите войници и сержантите бутащи и дърпащи живите, за да запълнят дупките в редицата, и накрая лудостта на атаката на нож. Джоана възклицаваше ужасено, а лейди Кейт усети как бузите и пламват в онова необяснимо и смущаващо чувство, докато слушаше дълбокия глас на мъжа. Зелените му очи бяха дръзки, дори нахални и той си позволи да задържи погледа и по-дълго, отколкото позволяваше възпитанието.
Вечерята беше свършила и в непрогледния мрак на каютата на Блъд се носеха накъсаните стенания на Меги. Дрехите и бяха струпани на купчина на пода, а тя лежеше по гръб, с разтворени крака и щедро се отдаваше на мъжа. В бърз, неуморен ритъм той се движеше в сочното, потръпващо от желание тяло и Меги галеше стегнатите му мускули и шепнеше в мрака „Още“. Когато се издигаше на поредната вълна на удоволствие, впиваше нокти в гърдите му и обвиваше тлъстичките си бедра около тънкия му кръст, за да притисне с пети мускулестия му задник и да го набие в себе си до корен. Ричард само можеше да рисува във въображението си как подскачат големите и гърди, докато се потапяше в мекото, гостоприемно тяло. Членът му, твърд и неуморен, буквално плуваше в подгизналия от сокове горещ тунел. Меги отдавна не беше девица, а и одобрително и бяха казвали, че е достатъчно широка долу и няма да има проблем с раждането. Обаче тя не си спомняше до сега някой да я е изпълвал така. Усещаше органа в себе си, с всеки инч от кадифено-нежната си вътрешност, искаше и се да вика от възторг, но хапеше устни, за да не наруши нощната тишина на кораба. Членът в нея набъбна още повече, тласъците станаха по-резки и очите и се подбелиха от удоволствие, когато мъжът се заби в нея и дебелата главичка на пениса му я притисна със сладка болка дълбоко вътре. Членът пулсираше в нея, пълнейки я гъстото си бяло семе сякаш цяла вечност. Тя с нежелание остави Ричард да излезе и той запъхтяно се отпусна на една страна до нея. Едната му ръка се плъзгаше по сочното и тяло, мачкайки гърдите, гънките на коремчето и, милваше лицето и и тя се търкаше в силната мазолеста длан, като коте. Той слизаше надолу и заравяше пръсти в гъстите косми на венериния и хълм, хващаше ги и я скубеше нежно, извиквайки тихи стенания. Меката и длан намери члена му, плъзна се надолу и замачка тестисите. Той откликна мигновено в ръката и.
- Готов ли си? – прошепна тя и след миг той отново беше отгоре и.

Лейди Литълтън също лежеше по гръб, обърнала глава настрани и гледаше в една точка, докато негова светлост, зачервен от яд и напрежение, се опитваше да проникне в нея. Беше отворил широко краката и, ала полу еректиралия му пенис, така и не успяваше да преодолее здраво стиснатите, сухи деликатни долни устни. Мъжът над нея беше пълна противоположност на обаятелния Блъд и сега будеше в нея още по-силно отвращение от обикновено. Защо не можеше вместо него да е с дръзкия капитан?! Чу как лордът се изхрачи в шепата си и грубо размаза плюнката си между краката и, доповръща и се, но стъкленият и поглед дори не трепна. Лорд Литълтън притисна гънещия се член с пръст и с грухтене го набута в нея. Не можа да свърши дълго време и на няколко пъти насиленото и влагалище, сякаш отвратено, го изплю навън и се наложи пръстът отново да помага с проникването. Накрая той просто изпръхтя, излезе от нея и като сграбчи пениса си, започна яростно да движи ръката си по него. От върха изскочиха няколко белезникави капчици и паднаха върху бялата кожа на стегнатия и корем. Тя старателно ги избърса, когато негова светлост излезе и захвърли кърпичката на пода. Ако сега бяха у дома, щеше да поиска Меги да и приготви баня, но на фрегатата такъв лукс беше немислим. А и Меги я нямаше, дали беше излязла на чист въздух или флиртуваше с някой моряк, свободна от оковите на благородното потекло?
Меги се прибра късно, когато Кейт вече спеше, прокрадна се в тъмнината и се сгуши в завивките, доволна и изтощена. На другата сутрин нямаше търпение да скандализира господарката си, с разказ за снощните си подвизи. Обикновено Кейт слушаше историите и с насмешка и любопитство, сега обаче в нея се надигна и вещо друго. Не можеше да го обясни, но и се искаше да зашлеви красивото лице на капитана. Как смееше?! „За бога, какво си мисля?! Сякаш е мой мъж!“, ужаси се от себе си младата жена, опитвайки за първи път в живота си, горчивата чаша на ревността.
- Има нещо много странно в тази Джоана! – бъбреше пухкавото момиче. – Понякога изглежда съвсем, като друг човек! Не сте ли забелязала?
- Не, не съм! – сопна се Кейт. – Имам по-важна работа, от това да сплетнича!
В интерес на истината, беше забелязала. Беше съвсем в реда на нещата една млада дама да е така срамежлива, но в Джоана наистина имаше нещо много смущаващо. През деня лейди Кейт се разхождаше по палубата на чист въздух, но когато Ричард се опита да я заговори, тя студено го отряза. Той поклати неразбиращо глава, беше готов да се закълне, че на вечерята чувствата и съвсем не бяха така враждебни.
Дните се нижеха монотонно, нощите бяха страстни за Меги и Ричард и тягостни за Кейт, за щастие лорд Литълтън не беше пожелал да изпълни съпружеските си задължения повече. Ревността се превърна в тъжно съжаление и разкаяние. Сега слушаше историите на камериерката си, открадвайки късче от чуждото щастие във фантазиите си. Простоватото момиче разбираше повече, отколкото показваше. Съчувстваше на господарката си, заради негова светлост, който се беше затворил в каютата си и работеше над купища документи, засипвайки с презрението си всеки, който му се мерне пред погледа.
Тази вечер Ричард вървеше към мамещия мрак на каютата си, с нетърпелива пружинираща походка и литър чудесно вино в стомаха си. Вече беше леко възбуден, само от мисълта за похотливото създание, което го чакаше в кревата му. Отвори вратата и бързо се шмугна вътре, като за момент зърна бялото тяло. Пристъпи в мрака и докато се събличаше си помисли, че Меги този път не се беше съблякла сама. Усмихна се на предстоящата игра и мускулестото му тяло грациозно се плъзна напред в мрака. Ръката му хвана жената за рамото и тя се сви с рязко поемане на въздух. Дланта му обхвана лицето и, задържа я нежно, но уверено и устните му потърсиха нейните. Дишането на жената беше накъсано, а целувката и със стиснати устни. Опита се да хване гърдите и, но ръцете и бяха здраво кръстосани отпред и след кратка борба, той се отказа. Може би Меги искаше малко повече нежност за разнообразие? Устните му започнаха да я целуват едва осезаемо по шията, пълзейки към ухото и. Горещият му дъх я опари там и тя проскимтя тихо в мрака. Дишането и стана по-тежко и жената завъртя глава и намери устните му. Впи се в тях с отчаяна страст, стръвно до болка. Ричард я прегърна тя затрепера в силните му обятия. Краката и се отвориха бавно, пускайки го между тях, тя леко го отблъсна и придърпа нощницата си нагоре, оголвайки слабините. Тази неочаквана свенливост допълнително възбуди Ричард и надутата от кръв глава на пениса му сама намери разлигавения отвор между краката на жената. Притисна се в нея, очаквайки да се вреже в нея, като горещ нож в масло, но вместо това едва проникна един инч. Жената изхленчи болезнено в мрака и през винените изпарения, в мозъка на Ричард се промъкна мисълта, че нещо не наред.

Следва

Дядо Торбалан