Капитан Хоторн беше ядосан. Не само, че на борда на кораба му имаше повече пасажери от поносимото, не само, че имаше три жени, но сред пасажерите имаше и един лорд, поради което капитанът на Мелпомена беше лишен от утешителното удоволствие да показва неудоволствието си. Всички пътуваха към наскоро отнетата от холандците колония Кейп, освен срамежливата лейди Джейн, която според препоръчителното си писмо, пътуваше към Индия. Най-много проблеми очакваше от вечно засмяната, червенобузеста камериерка на лейди Кейт, трябваше задължително да държи под око тази въртиопашка, преди да е сринала дисциплината сред екипажа.
Фрегатата беше, като малък град, със своите собствени закони, интриги и принудата над петстотин души да живеят в общ ритъм. Бог на това носещо се по вълните общество беше капитан Хоторн. Повечето капитани на фрегати или линейни кораби си затваряха очите, когато моряците вкарваха няколко жени контрабандно в трюма, но не и той. Твърдо вярваше, че жена на борда предвещава беда.
Лорд и лейди Литълтън получиха отделни каюти, както и лейди Джейн, а камериерката щеше да спи под зоркия поглед на господарката си. На борда пътуваше и рота от сто мускетаря на път за Кейп, под командването на капитан с разбойнически вид и подозрително ирландската фамилия Блъд. Пехотинците разбира се, щяха да прекарат пътуването в ада на трюма, в жега, смрад и мръсотия, по-деликатно беше положението с капитана и лейтенанта им. Като офицери, макар и презрени сухопътни, беше немислимо да бъдат настанени в общите помещения. Капитанът получи каютата на втория лейтенант, той с младежка веселост настани Блъд и му подаде чук и шепа пирони.
- Това пък за какво? – смръщи се той.
- За първи път ли плавате? – засмя се лейтенанта. – Съветвам ви да заковете за пода всичките си вещи. А, за малко да забравя! Стария Хоторн ви кани на вечеря.
Ричард разположи скромното си имущество във възтясното помещение и се постара да си придаде спретнат вид. В ярко червената си униформа, стройният, мургав мъж изглеждаше великолепно. Придвижваше се с грация, която извикваше представата за нещо опасно, а кривата му полуусмивка смекчаваше застрашителния вид. Той направи всичко възможно да изглежда спретнат в червената си униформа, подвоуми се за меча, но реши, че въпреки неудобството е добре да го сложи на кръста си.
Меги се суетеше около господарката си, нагласяйки хилядите детайли от дамския тоалет, известни само на посветените, а устата и не спираше да чурулика обичайните си глупости.
- Милейди, краката ми се подкосяват, само от един поглед! Като ме прониже с тези очи...
- Ако при теб пронизването беше само с очи, значи слабо те познавам. – прекъсна я лейди Кейт.
- Е, може ли едно бедно момиче да се противопостави на един толкова силен, красив, устремен...
- Меган! – с едва сдържан смях господарката сгълча пухкавото момиче. – Ти вече бленуваш! Не разбирам, какво привлекателно намираш в този унизителен, животински акт!
- Милейди... – Меги се запъна, търсейки дипломатични думи. – Не всички мъже са... са като господаря.
Меги беше единственото същество, което съчувстваше на Кейт, след изнасилванията и побоите, тайно и донесе мехлем и правеше всичко по силите си да я утеши. И успяваше, недодяланата и прямота и неподправена емпатия я превърнаха в нещо повече от камериерка, ако на една благородна дама беше позволено, Кейт дори би я нарекла приятелка. Това, разбира се, беше напълно недопустимо. През очите на Меги, тя със завист виждаше друг свят, в който мъжът и жената се търсят със страст и вместо болка, политат в неземен екстаз. Изведнъж в тясната каюта на лейди Кейт и стана много горещо, не можеше да си обясни защо, но понякога бузите и пламваха, а ниско долу я свиваше натрапчиво, почти болезнено усещане, като очакване на нещо, което и самата тя не знаеше какво е.
Вечерята на капитан Хоторн беше щедра, особено в условията на плаване в открито море и би била приятна, ако лорд Литълтън не се беше впуснал във високопарна реч за величието на Империята.
- Капитан Блъд, - неодобрително се обърна към него лордът. – струва ми се, поправете ме ако цивилното ми невежество ме подвежда, но не е ли прието офицерите джентълмени да носят извити саби?
- То е повече препоръка. – избоботи капитан Хоторн. – Този касапски инструмент на кръста на Ричард ще строши на две всяка казионна сабя! На борда, обаче аз бих предпочел къса абордажна сабя. При теснотията на борда, това чудо няма да има къде да го въртиш.
- Очаквате ли да ни се наложи да се бием? – не можа да сдържи любопитството си лейди Кейт, а мълчаливата Джоана ахна уплашено и закри уста с ръка.
- Длъжен съм да помоля да извините съпругата ми, - покровителствено се обади лордът. – жените са толкова податливи на страха.
Лейди Литълтън стисна зъби, изобщо не я беше страх, дори изпитваше някакво необяснимо вълнение при мисълта за морско сражение.
- Уверявам ви, милейди, няма френски кораб, който да се осмели да нападне фрегата на Негово Величество! – гордо се изпъчи капитан Хоторн.
- Ето, виждаш ли, скъпа? Няма от какво да се боиш, французите са страхливци.
- Не съм забелязал такова нещо, милорд. – обади се за първи път тази вечер Ричард. – Те нямат нашите умения, все пак са наборна армия, но в никакъв случай не им липсва смелост, както ни доказаха преди няколко години във Фландрия.
- Бил сте във Фландрия?! - капитан Хоторн прекъсна безспорно обидната реплика на лорда. – Трябва да ни разкажете!
Ричард разказваше увлекателно, без да се самоизтъква и Кейт слушаше с интерес описанието на свят, така чужд за нея. Френетично презареждане на тромавите мускети, падащите войници и сержантите бутащи и дърпащи живите, за да запълнят дупките в редицата, и накрая лудостта на атаката на нож. Джоана възклицаваше ужасено, а лейди Кейт усети как бузите и пламват в онова необяснимо и смущаващо чувство, докато слушаше дълбокия глас на мъжа. Зелените му очи бяха дръзки, дори нахални и той си позволи да задържи погледа и по-дълго, отколкото позволяваше възпитанието.
Вечерята беше свършила и в непрогледния мрак на каютата на Блъд се носеха накъсаните стенания на Меги. Дрехите и бяха струпани на купчина на пода, а тя лежеше по гръб, с разтворени крака и щедро се отдаваше на мъжа. В бърз, неуморен ритъм той се движеше в сочното, потръпващо от желание тяло и Меги галеше стегнатите му мускули и шепнеше в мрака „Още“. Когато се издигаше на поредната вълна на удоволствие, впиваше нокти в гърдите му и обвиваше тлъстичките си бедра около тънкия му кръст, за да притисне с пети мускулестия му задник и да го набие в себе си до корен. Ричард само можеше да рисува във въображението си как подскачат големите и гърди, докато се потапяше в мекото, гостоприемно тяло. Членът му, твърд и неуморен, буквално плуваше в подгизналия от сокове горещ тунел. Меги отдавна не беше девица, а и одобрително и бяха казвали, че е достатъчно широка долу и няма да има проблем с раждането. Обаче тя не си спомняше до сега някой да я е изпълвал така. Усещаше органа в себе си, с всеки инч от кадифено-нежната си вътрешност, искаше и се да вика от възторг, но хапеше устни, за да не наруши нощната тишина на кораба. Членът в нея набъбна още повече, тласъците станаха по-резки и очите и се подбелиха от удоволствие, когато мъжът се заби в нея и дебелата главичка на пениса му я притисна със сладка болка дълбоко вътре. Членът пулсираше в нея, пълнейки я гъстото си бяло семе сякаш цяла вечност. Тя с нежелание остави Ричард да излезе и той запъхтяно се отпусна на една страна до нея. Едната му ръка се плъзгаше по сочното и тяло, мачкайки гърдите, гънките на коремчето и, милваше лицето и и тя се търкаше в силната мазолеста длан, като коте. Той слизаше надолу и заравяше пръсти в гъстите косми на венериния и хълм, хващаше ги и я скубеше нежно, извиквайки тихи стенания. Меката и длан намери члена му, плъзна се надолу и замачка тестисите. Той откликна мигновено в ръката и.
- Готов ли си? – прошепна тя и след миг той отново беше отгоре и.
Лейди Литълтън също лежеше по гръб, обърнала глава настрани и гледаше в една точка, докато негова светлост, зачервен от яд и напрежение, се опитваше да проникне в нея. Беше отворил широко краката и, ала полу еректиралия му пенис, така и не успяваше да преодолее здраво стиснатите, сухи деликатни долни устни. Мъжът над нея беше пълна противоположност на обаятелния Блъд и сега будеше в нея още по-силно отвращение от обикновено. Защо не можеше вместо него да е с дръзкия капитан?! Чу как лордът се изхрачи в шепата си и грубо размаза плюнката си между краката и, доповръща и се, но стъкленият и поглед дори не трепна. Лорд Литълтън притисна гънещия се член с пръст и с грухтене го набута в нея. Не можа да свърши дълго време и на няколко пъти насиленото и влагалище, сякаш отвратено, го изплю навън и се наложи пръстът отново да помага с проникването. Накрая той просто изпръхтя, излезе от нея и като сграбчи пениса си, започна яростно да движи ръката си по него. От върха изскочиха няколко белезникави капчици и паднаха върху бялата кожа на стегнатия и корем. Тя старателно ги избърса, когато негова светлост излезе и захвърли кърпичката на пода. Ако сега бяха у дома, щеше да поиска Меги да и приготви баня, но на фрегатата такъв лукс беше немислим. А и Меги я нямаше, дали беше излязла на чист въздух или флиртуваше с някой моряк, свободна от оковите на благородното потекло?
Меги се прибра късно, когато Кейт вече спеше, прокрадна се в тъмнината и се сгуши в завивките, доволна и изтощена. На другата сутрин нямаше търпение да скандализира господарката си, с разказ за снощните си подвизи. Обикновено Кейт слушаше историите и с насмешка и любопитство, сега обаче в нея се надигна и вещо друго. Не можеше да го обясни, но и се искаше да зашлеви красивото лице на капитана. Как смееше?! „За бога, какво си мисля?! Сякаш е мой мъж!“, ужаси се от себе си младата жена, опитвайки за първи път в живота си, горчивата чаша на ревността.
- Има нещо много странно в тази Джоана! – бъбреше пухкавото момиче. – Понякога изглежда съвсем, като друг човек! Не сте ли забелязала?
- Не, не съм! – сопна се Кейт. – Имам по-важна работа, от това да сплетнича!
В интерес на истината, беше забелязала. Беше съвсем в реда на нещата една млада дама да е така срамежлива, но в Джоана наистина имаше нещо много смущаващо. През деня лейди Кейт се разхождаше по палубата на чист въздух, но когато Ричард се опита да я заговори, тя студено го отряза. Той поклати неразбиращо глава, беше готов да се закълне, че на вечерята чувствата и съвсем не бяха така враждебни.
Дните се нижеха монотонно, нощите бяха страстни за Меги и Ричард и тягостни за Кейт, за щастие лорд Литълтън не беше пожелал да изпълни съпружеските си задължения повече. Ревността се превърна в тъжно съжаление и разкаяние. Сега слушаше историите на камериерката си, открадвайки късче от чуждото щастие във фантазиите си. Простоватото момиче разбираше повече, отколкото показваше. Съчувстваше на господарката си, заради негова светлост, който се беше затворил в каютата си и работеше над купища документи, засипвайки с презрението си всеки, който му се мерне пред погледа.
Тази вечер Ричард вървеше към мамещия мрак на каютата си, с нетърпелива пружинираща походка и литър чудесно вино в стомаха си. Вече беше леко възбуден, само от мисълта за похотливото създание, което го чакаше в кревата му. Отвори вратата и бързо се шмугна вътре, като за момент зърна бялото тяло. Пристъпи в мрака и докато се събличаше си помисли, че Меги този път не се беше съблякла сама. Усмихна се на предстоящата игра и мускулестото му тяло грациозно се плъзна напред в мрака. Ръката му хвана жената за рамото и тя се сви с рязко поемане на въздух. Дланта му обхвана лицето и, задържа я нежно, но уверено и устните му потърсиха нейните. Дишането на жената беше накъсано, а целувката и със стиснати устни. Опита се да хване гърдите и, но ръцете и бяха здраво кръстосани отпред и след кратка борба, той се отказа. Може би Меги искаше малко повече нежност за разнообразие? Устните му започнаха да я целуват едва осезаемо по шията, пълзейки към ухото и. Горещият му дъх я опари там и тя проскимтя тихо в мрака. Дишането и стана по-тежко и жената завъртя глава и намери устните му. Впи се в тях с отчаяна страст, стръвно до болка. Ричард я прегърна тя затрепера в силните му обятия. Краката и се отвориха бавно, пускайки го между тях, тя леко го отблъсна и придърпа нощницата си нагоре, оголвайки слабините. Тази неочаквана свенливост допълнително възбуди Ричард и надутата от кръв глава на пениса му сама намери разлигавения отвор между краката на жената. Притисна се в нея, очаквайки да се вреже в нея, като горещ нож в масло, но вместо това едва проникна един инч. Жената изхленчи болезнено в мрака и през винените изпарения, в мозъка на Ричард се промъкна мисълта, че нещо не наред.
Следва
Дядо Торбалан
Няма коментари:
Публикуване на коментар