Алено слънце

Йоркшир, 1795
Ричард Блъд протегна дългите си крака под масата и отпи жадно, без да откъсва поглед от Пелсин. Пухкавата мома чевръсто шеташе из кръчмата, наливаше бира, носеше храна и чевръсто отбягваше непрестанните опити да бъде щипната по месестия задник от безброй жадни мъжки ръце. Ричард трябваше да признае, че момичето се движи с истинска грация, въпреки пищната си плът. Гърдите и напираха да пръснат ризата и заплашително продължаваха да се люлеят, дори след като Пус беше спряла, за да долее чаша или забърше маса с парцала. Докато гледаше връткането на тлъстия и задник, Ричард усети, че бричовете му отесняват. С надежда порови в кесията си, но двата шилинга вътре не се бяха размножили, и тъжно проблясваха сред няколко пенита. Непоправим оптимист, той лепна на мургавото си лице циничната си, крива полуусмивка и ловко хвана Пелсин през кръста.
- Мастър Ричард! – извика тя с престорено възмущение, докато се бореше не особено настоятелно, да се измъкне. – Но моля, пуснете ме!
Погледът и падна двете лъскави сребърни монети, тя леко кимна и мъжът я остави да се изплъзне, под одобрителните подсвирквания на останалите пиячи. Ричард беше толкова затънал, че два шилинга повече или по-малко нямаше да го спасят от пристава, когато дойдеше да го арестува за дългове. А сочната плът на жената със сигурност щеше да му помогне да разсее тягостните мисли. Изчака малко и небрежно се надигна от масата, като човек, който отива да се изпикае след няколко чаши пиво.
В конюшнята беше топло и миришеше упойващо на сено. Ричард почака няколко минути и момичето се шмугна вътре, завъртайки тлъстото си дупе. Мъжът се намери до нея с един скок и ръцете му алчно награбиха грамадните и гърди. Пелсин се закикоти и престорено се опита да го отблъсне. Вместо това той развърза връзките на ризата и и огромните цици се изсипаха от затвора си и пръстите му се впиха в щедрата плът. Докато я мачкаше, тя започна да се съпротивлява все по-слабо, а протестите и се превърнаха в учестено дишане. Момичето изви глава и устните и потърсиха мъжа, сграбчил я изотзад. Той не жадно захапа долната и устна и пръстите му намериха големите кафяви зърна на гърдите и. Стисна ги и започна да ти мачка, а Пелсин заскимтя в ръцете му и завъртя дебелото си дупе в бавно, сластно, притискайки вече твърдата му мъжественост между бузите си. Ричард изръмжа нетърпеливо, завъртя я в ръцете си, грабна я и я сложи да седне на яслата със сеното. Запретна полата до кръста и и пред него лъснаха мощните и бели бедра, той ги разтвори и едва зърнал аления отвор между краката и, обрамчен с гъсти косми, тя с кикот събра крака. Гледаше го похотливо и тържествуващо и той с примирена въздишка и даде последното си сребро. Лъскавият метал изчезна в джоба на престилката и и момичето преднамерено бавно се разкрачи отново. От пъпа и тръгваше тънка пътечка косми, която се издигаше и спускаше по гънките на коремчето, за да стигне до гъстия шубрак, увенчал венериния и хълм. Под него месестите и срамни устни се бяха разтворили, натежали от сок в мълчаливо обещание. Пелсин ги разтвори с ръце и алената и женственост разцъфна, като хищна, лакома уста.
- Хайде, мастър Ричард! – хрипливо го прикани. – Не ме карай да те чакам!
Мъжът се пребори с връзките на бричовете си и твърдият му член излетя нагоре, посрещнат от възторженото ахване на момичето. Той пристъпи към нея и опря моравата, налята до пръсване с кръв глава, на входа на влагалището и. Докато потъваше в нея, тя си помисли, колко възхитително нежна и мека е повърхността на главичката, независимо, че стволът беше корав, като железен прът. Проправи си път в нея с едно дълбоко движение и тя ознаменува с гърлен стон, плясването на топките му по дебелото и дупе. Ричард направи няколко бавни движения, наслаждавайки се на горещата вътрешност, набута и го докрай и задържа така, оставяйки тръпките да пробягат по гръбнака му. После се задвижи пак, набирайки скорост. След минута вече я разораваше с мощни, бързи тласъци и пляскането на топките му по сочния, омазан с течащите от нея сокове задник, се сля с грухтенето му и нейните собствени викове. Плътта и се тресеше под напора му, а грамадните бели гърди се мятаха диво, докато ръцете и стискаха ръба на яслата. Ароматът на сухата трева си примеси с тежкия мирис на пот, мускус и похот. Големите кафяви зърна на гърдите и бяха набъбнали и твърди, а широките ареоли се бяха набръчкали, Ричард ги сграбчи и замачка, ръгайки члена си с яростен замах. Момичето пусна едната си ръка от яслата и захапа дланта си, за да заглуши виковете си и нежните стени на влагалището и се стегнаха могъщо около коравия член. Тя сякаш стана още по-гореща вътре и с гърлен стон мъжът се притисна и затрепери, докато топките му изпомпваха на силни тласъци съдържанието си. Ричард беше затворил очи и все още твърд се поклащаше бавно в омекналото тяло.
Двамата се сепнаха от долитащите от улицата приглушени мъжки гласове и се разделиха бързо. Пелсин скочи чевръсто от яслата, пусна полите си надолу и като набута пищната си гръд в ризата я завърза. Ричард още се бореше с бричовете си, когато тя залепи око на една дупка във вратата.
- Боже, Дик! Приставът с хората са! – изсъска тя.
Мъжът застина за миг, после набързо стегна връзките на панталоните си и грабна колана с клеймора*, подпрян на яслата. Докато го закопчаваше на кръста си, Пелсин го забута към далечния край на конюшната.
- Една дъска е разхлабена! – изсъска тя, докато му подаваше куртката. Мъжът отмести хлабавата дъска и момичето го задържа за ръката. – Ето, ще ти трябват.
Мушна в дланта му двата шилинга и я заля абсолютна увереност, че повече няма да го види. Той и се усмихна благодарно и се шмугна навън. Пелсин внимателно намести дъската обратно и едва прекосила обора наполовина, вратата рязко се отвори и вътре нахлуха пристава и биячите му. Подозрително огледаха помещението и ако Ричард беше останал да подслуша, щеше да чуе, как Пелсин абсолютно правдиво уверява мъжете, че не знае, къде е високият, красив мъж. Той обаче се отдалечаваше бързо и половин час по-късно пътуваше към Лондон, дремейки поклащащия се дилижанс.
Уестбъри, 1795
Джоана се озърна и като се увери, че пътят е чист, набра полите си и затича към впрегнатата двуколка. Покатери се в нея, грабна юздите и уверено подкара конете в тръс. Никога нямаше да успее да избяга, ако конярят Том не беше приготвил и впрегнал двуколката. Тя обърса устни с опакото на дланта си, при спомена, с какво му се отплати. Стъписан и прехласнат, простоватият момък напразно се опита да откаже на молбата, запелтечи протест, когато Джоана коленичи пред него и ловко разкопча панталона му и думите му се удавиха в стон, щом набъбващия член се озова в топлата, влажна уста. Момчето изпитваше едновременно ужас, благоговение, превъзходство и всичко това доминирано от жадното смучене на коравия му член. Тя го хвана здраво в основата, а с другата си ръка стисна леко топките му. Том измуча и Джоана обви устни около члена му, оставяйки само главичката му в устата си. Смучеше я и въртеше език около отворчето, едната и ръка се движеше по коравия ствол, а другата нежно месеше тестисите му в шепата си. Топките се свиваха и отпускаха в нежната длан, а Том затворил очи дишаше, като състезателен кон, с мораво от напрежение лице. Джоана извади твърдия орган от устата си, погледна нагоре и прошепна едва чуто:
- Е, Томи? Ще ми помогнеш ли, ще го направиш ли за мен? – Том само закима бързо и тя се изправи.
Беше по-дребничка от него и трябваше да гледа нагоре, за да срещне очите му, когато той ги отвори. Тя му кимна и той преглътна тежко, когато момичето се обърна, набра нагоре полите и фустите си и като оголи малкото си стегнато дупе се наведе напред. Правите и крака бяха обути в лъскави копринени чорапи, с големи панделки, където ги придържаха жартиерите. Том плахо докосна с върховете на пръстите си единия чорап и си помисли, че никога не е пипал нещо толкова гладко и нежно. Още не можеше да повярва, какво ще направи и с кого, когато Джоана се присегна, хвана възбудения му член и го намести между бузките на дупето си. Завъртя леко кръста си, докато отпускаше халката на ануса си и търкаше възбудената до пръсване главичка в тясното кафяво пръстенче. Членът беше дебел и не влизаше на сухо. Господарката се изплю в шепата си и размаза слюнката между бузите на дупето си, после отново се намести и започна да се набива назад с леки тласъци. Проскимтяваше тихо всеки път, когато главичката насилваше тясната халка , докато тя не поддаде и Джоана изписка тихо при проникването. Застина така, дишаше тежко, докато привикна. Постепенно разпъването отзад престана да я прерязва болезнено и тя леко завъртя дупе, за да намести члена в себе си. Протегна ръка между краката си и хвана стегнатите топки на момчето. Дръпна го към себе си и Том плахо се задвижи, прониквайки по-дълбоко в нея, разпъвайки около себе си тесния анален пръстен. Дори и в най-смелите си мечти момчето не беше помисляло, че един ден пред него ще бъде надупено крехко бяло тяло, облечено в коприна. Проникването в тясната халка беше много по-различно от влажната, лакома плът между краката на момичето от кухнята. Членът беше стегнат, като в окови и по извиването на треперещото тяло пред него и хлипането на Джоана, не можеше да разбере, дали тя изпитва болка или удоволствие. Когато влезе в нея до половината, доби малко увереност, сложи ръце на тънкото и кръстче и започна да тласка члена си по-бързо, тя изстена и ръката и стисна тестисите му. Момчето уплашено понечи да излезе, но Джоана не му позволи и властно го придърпа още по-навътре. Анусът се беше отпуснал малко и сега Том можеше да се движи по-свободно, в горещия тесен тунел на дупето и. Малката и длан, хванала тестисите му подсказваше дали да забърза или забави темпото и скоро двамата застенаха в унисон, а тласъците на момчето станаха дълбоки и уверени. Джоана затрепери, сви бедра едно до друго и халката на ануса и започна конвулсивно да се стяга, което буквално издои доведения до ръба на възбудата член. Тласъците гъста бяла сперма я заляха отвътре с чудесната си жега и Том почти завика, докато малката бяла длан нежно стискаше топките му при всяко изпразване.
После момчето засрамено се загащи набързо и се запрепъва да изпълни молбата. На никого нямаше да разкаже за случилото се, за нищо на света! Защото Джоана бягаше от сватбата си и беше Моли**.
Седнала на капрата Джоана усети как спермата на Том започна да изтича от дупето и, а нейната собствена белезникава слуз се точеше от миниатюрното и пенисче, докато конете препускаха към Лондон.
Лондон, 1795
Лорд Литълтън се настани в каретата и камшикът на кочияша подкара конете. Лейди Литълтън седеше в срещуположния ъгъл и двамата със съпруга си старателно отбягваха погледите си. Предстоящото пътуване в никакъв случай не извикваше ентусиазъм в красивата жена и това допълнително дразнеше негова светлост. Това разбира се беше досадна задача, възложена от външното министерство, но при успешното и завършване политическата му кариера щеше да си изстреля нагоре. Кейт можеше поне да опита да демонстрира лоялност, като предана съпруга! Вместо това съвсем явно показваше недоволството си от перспективата за една, а може би две години, в черния континент.
- Увериха ме, че сезонът е подходящ. – прочисти гърлото си лорд Литълтън. – Пътуването ще отнеме месец, най-много два.
Лейди Кейт продължи да гледа през прозореца и отвърна студено:
- Значи най-много два месеца до срещата ни с диваците.
- За бога! – презрително изсумтя мъжа и. – Ти ще си стоиш в колонията, едва ли ще видиш повече негри, отколкото в Лондон. Няма опасност да бъдеш изнасилена от племе диваци.
- Това не ме плаши. Изнасилването е ежедневие за мен, откакто се оженихме.
Лорд Литълтън поклати глава, като възрастен, на който се налага да изтърпи детински каприз. Бракът им, разбира се, беше уреден. Съпругата му отговаряше на условията, да е красива, десет години по-млада от него и с благородно потекло. За жалост баща и беше проявил осъдително мекосърдечие  при възпитанието и и сега на плещите на лорд Литълтън се падаше товара да я научи на смирение. Друг недостатък на Кейт беше, че е образована и четенето на модерни френски автори беше вкарало в главата и безумни идеи за равенство между половете.
През първата им брачна нощ лордът пристъпи към неприятните, но необходими съпружески задължения с хладна деловитост. Кейт го очакваше в бродирана нощница, едновременно уплашена от предстоящата дефлорация и очарована от мистичното тайнство, което щеше да я превърне в жена. Лордът просто а бутна по гръб на леглото, запретна нощницата и, повдигна своята и се вряза между краката и. Кейт си помисли, че я е разпорил на две кървави половини, сухото, рязко проникване я преряза толкова болезнено, че тя само разтвори устни в безмълвен вик и от очите и потекоха сълзи. Двете минути запъхтяно клатене и се сториха, като цяла вечност. После лордът излезе от нея и безмълвно напусна стаята, а тя остана да хлипа, свита на кълбо в голямото легло. Съпругът и педантично изпълняваше досадното задължение, винаги, когато си беше в къщи. Кейт се разбунтува на втората седмица. Мята се, хапа, драска и накрая лорд Литълтън повика прислугата, за да я държат, докато той и отброи двадесет удара с пръчка, по стегнатите бели кълбета на дупето и. Болката беше нищо, в сравнение с унижението, да бъде разголена и бита по голия задник, докато прислугата я държеше. След всяко просвистяване на пръчката, гласът на съпруга и отброяваше, а по нежната и кожа оставаше пареща червена следа. На двадесет гласът му беше необикновено дрезгав и след като нареди да я завържат с разпънати ръце и крака за четирите края на леглото, отпрати прислугата. Тази вечер той изпълни задълженията си три пъти. Беше много по-твърд от обикновено и стиснала очи, Кейт хапеше до кръв устните си, за да не закрещи от грубото, сухо триене в себе си. Тя се съпротивлява упорито цяла седмица, преди да осъзнае, че това всъщност доставя удоволствие на мъжа и. След това приемаше нахлуването в тялото си безропотно, с каменно изражение и поглед прикован в тавана. В следствие на това, лордът на няколко пъти просто не можа да получи ерекция и разреди посещенията си, изпръхтявайки, че и без друго и е отделил твърде много внимание.
Каретата спря на доковете, откъдето щяха да се качат на фрегатата на Н.В. Мелпомена и да отпътуват за Кейп Колони. Една от лодките вече се отдалечаваше към кораба, на носа и се беше изтегнал як мъж, с тъмно лице и вид на разбойник, облечен в червен мундир на пехотен капитан. Намести ръка на старинния си меч и без да сваля кривата полуусмивка от лицето си, нагло загледа лейди Кейт.

Следва

Дядо Торбалан

*клеймор – в текста се има предвид прав меч с цял предпазител за ръката. Обикновено английските офицери са носели по-леки и тънки саби, но основно шотландците са предпочитали по-тежкото оръжие.
**Моли – са наричали хомосексуалните травестити в Британската империя. До двадесети век хомосексуализмът там е бил наказуем със смърт, макар че такава присъда се е издавала изключително рядко