Довиждане и благодаря за рибките

 По независещи от мен причини, съм принуден да закрия блога. Благодаря на читателите, оставям го активен три дни, ако някой има желание да си копира нещо.

Изгубени във Франция.

 Както и преди, продължение на историята ще има само при достатъчен интерес, изразен в смислени отзиви, приятно четене! 

!!!Историята има брутални форми на сексуално общуване, погледнете етикетите!!!

Димо и Мира най-сетне бяха успели да се откъснат от досадния монотонен ритъм на улегналия живот. Ставане, кафе, деца, работа, деца, вечеря, филм. Веднъж седмично секс, успокоително познат и скучно предвидим. Сексуалните фантазии бяха или изживени, или категоризирани като нереалистични. Дръзките, скандални ролеви игри постепенно залиняха и биваха разигравани само на ум, за да подпомогнат поредния акт на освобождаване на стреса. Обаче сега децата бяха достатъчно големи, за да останат при баба две седмици, а двамата съпрузи, както никога, успяха да синхронизират натоварения си график. Две седмици в южна Франция, две седмици на романтика и любов, две седмици на дегустиране на вина и плата с отбрани сирена, две седмици напълно откъснати от безмилостния валяк на ежедневието. Франция ги приветства с весело слънце, лазурно небе и малка, но чиста и уютна стая в Бордо. Първите няколко дни отлетяха в еуфорична мъгла от музеи, вино и животинска, отдавна сдържана любовна страст. Ако останеше на Димо, щяха да изкарат цялата почивка в Бордо, между похотта на квартирата и алкохолната омая на Аквитания. Мира обаче го изръчка да направят обиколка на провинцията, да опитат от редките бутикови вина на кокетните лозя. Автобусът подскачаше по хълмовете, редувайки гледки на малки градчета, безкрайни лозя и тук-таме замъци, накацали по хълмовете, като призраци на отдавна отминала епоха. В третото градче изтърваха автобуса, виновна естествено беше Мира, с типично женската си страст да разгледа всяко дюкянче и Димо направи ядна гримаса. В това забравено от бога място нямаше дори ресторант, а само някакво кафе.

- Следващият автобус е утре! – издудна мъжа, ровейки в Гугъл мапс. – А, ето, на десет километра има някакъв град с цивилизация! Айде, тъкмо да свалим малко от сирената, дето ги изплюскахме.

Възвърнал доброто си настроение, Димо се плесна доволно по оформящия се с годините корем и бодро замарширува напред.

Два часа по-късно двамата съпрузи стърчаха на прашен и самотен път, а телефоните им показваха „Няма сигнал“. Мира тъкмо отваряше уста, за да започне семейния скандал, когато небето се отвори над тях. Не просто заваля, а от внезапно причернелия небосвод започна да се излива вода, като от водопад. 

- Там.... горе... – Димо се опитваше да надвика безумното стакато на едрите капки. – Има някаква сграда!

Приведени одве съпрузите затичаха. Борейки се да си поемат въздух се подпряха на решетките на тежка желязна порта.

- Да видим, дали граф Дракула си е у дома! – с почти истеричен смях Димо се огледа за звънец.

- Той си е в Румъния! – тупна го по рамото Мира, внезапно развеселена и ободрена от водния шок.

- Ехоооо! Екскюз ми, ей, екскюзе моа!

От замъка му отвърна басов лай и миг по късно огромен рунтав пес изскочи и заръмжа зад оградата. „Баскервилското куче!“, помисли си Димо “Като в приказката, очи, като чаени чинийки!“. Мира усети някаква вибрация на границата на слуха си и като с магия кучето млъкна и наостри уши. От замъка излезе мъж, който тъкмо сваляше свирка от устата си. Приближи се до оградата и намръщено изгледа мокрите до кости съпрузи и след кратък размисъл отвори тежката желязна порта.

- Си ву пле. – махна с ръка към замъка.

Под покрива на замъка мъжът им се представи на добър английски , като конт Бертран дез‘Ами и добави със сарказъм:

- Ако революционните варвари бяха оставили титлите на една по-цивилизована епоха, щях да съм граф. Сега съм такъв, само до оградата на замъка си. Но навярно искате да се изсушите, преди да имате съмнителното удоволствие да правите компания за вечеря на един самотен старец.

Бертран беше около шестдесет годишен, висок и слаб, с мургаво лице и типичен френски нос. Показа им стая за гости и по пътя Мира и Димо не спираха да се дивят на замъка, буквално отрупан с орнаменти, фрезки, картини и статуи от различни епохи и култури. Като че луд магьосник беше отворил десетки портали във времето и пространството и откраднал парчета от реалността. Коринтски капител, римска статуя на Венера, бюст на Бонапарт, картина в стила на фламандските майстори се редуваха по широкия коридор, по-скоро наблъскани една върху друга, нежели подредени.

-Да-да, предците ми не са се свенили да си вземат, каквото им се прииска. Изсушете се и после, ако благоволите, се присъединете към бедния старец за вечеря.

Нямаха сухи дрехи и Бертран даде на Димо старомоден костюм, а за Мира бяла мъжка риза, която стигаше до коленете и и можеше да мине за рокля. Вечерята се състоеше от дивеч, сирена и силно вино, което домакинът изглежда пиеше вместо вода. Учтиво ги уведоми, че няма телефон, автомобил и след такъв порой поне няколко дена калните неасфалтирани планински пътища щяха да са непроходими. Жената от селото, която идваше да чисти веднъж седмично нямаше да се появи скоро. Твърдо отказа каквото и да е заплащане за гостоприемството си, освен възможността да поговори в компания. Но утре, сега виждаше, че гостите му клюмат, изтощени от емоциите и дъжда. Пожела им лека нощ и остана с чаша в ръка пред камината и огромния пес Оноре в краката си.

През нощта дъждът продължи да вали, без първичната си ярост, но постоянно, с хипнотичен ритъм. Стаята за гости не правеше изключение и също беше склад за антики, на едната стена имаше грамаден барелеф, навярно отмъкнат от индийски храм. Мира се събуди посред нощ, в първия момент се стресна, но ритмичното чукане на дъжда и равномерното дишане на съпруга и, я успокоиха. Светна нощната лампа и се загледа във фигурите. Едва сега си даде сметка какво представляват! Като някакъв абсурден каменен комикс, рисуваха сцени на най-дива сексуална оргия. Преплетени ръце и крака караха телата да изглеждат като едно хермафродитно същество с множество крайници и полови органи. Устни смучеха чудовищно преувеличени по размер пениси, разчепена жена, носена от своите прислужници я спускаха върху огромен кур, докато тя в екстаз сплиташе език с една от слугините. Мира усети как се сгорещява, а между краката и протича влажна капка. Преглътна шумно, поглеждайки следващата сцена, върху наведена в кръста жена, се беше качил кон и я пронизваше с член, дълъг колкото тялото и. Мъже и жени я държаха здраво, а на сантиметри от разкривеното и в агония лице се поклащаше члена на мъж с царска осанка. Мира се разкрачи леко и ръката и се плъзна по малкото кичурче косми на венериния и хълм. Клиторът и вече пулсираше отчаяно да бъде докоснат, но тя умишлено го подмина и с върха на пръста погали месестите си, налети с кръв и морави от възбуда срамни устни. Жената задиша тежко, с полуотворена уста. Пред премрежения и поглед се размазваше образа на божество с хуманоидна форма и глава и крайници на слон. Под корема му се извиваше змиевиден пенис, застанал пред отворената уста на коленичила жена. Мира разтвори срамните си устни и прокара пръст по влажната гореща цепка на отвора си. Не можа да сдържи стенанието си, когато докосна пръскащия се от напрежение клитор и този първи досег взриви порой от искри в главата и. Захапа устни и задържа дъха си, за да не извика, но и за да приближи и усили оргазма си с самоналожена асфиксия. Погледът и се върна на сцената с коня, изнасилващ агонизиращата клетница. О, боже! Чак сега обърна внимание, че чудовищният член на жребеца разпаряше ануса на жената. В мига, в който Мира си представи как дебелият, колкото човешки крак пенис разпъва около себе си аналния пръстен на жената, по гръбнака и плъзна импулсът, отключващ облекчението. Тялото и се разтресе в спазъм, после застина за миг, изпънато от нечовешко напрежение и се отпусна, потрепвайки във вълните на удоволствието. Пръстите и продължаваха да разтриват клитора, а от влагалището и се изливаха обилни сокове, чак докато и последната тръпка затихна и допирът там стана непоносим. Както обикновено, оргазмът от мастурбация я оставяше празна и неудовлетворена. Зърната на гърдите продължаваха да стърчат, в желание за нещо повече от пръсти и фантазии. Фрезките изобщо не помагаха да се успокои, от стената крал, седнал господарски на трона си, с изправен член, наблюдаваше застанала на ръце и колене жена. Тя покорно се подлагаше на грамаден, подобен на вълк звяр, който я беше качил и тласкаше члена си дълбоко в нея. Дишането на Мира се учести и тя се обърна по корем и навири дупе. Представи си, че е жената от барелефа и срамът я заля, усилвайки възбудата и многократно. Плъзна ръка по корема и между краката си, разтривайки подпухналата от желание плът и простена, затворила очи. Представи си, как изгаря от унижение от заповедта на господаря си, да се предложи на животното и да бъде чукана, с всеки тласък да се превръща от жена, в негова кучка, в разплодно животно. Мира подскочи и извика, когато усети в течащата си вагина да влиза твърдо, горещо тяло, а две ръце да я хващат здраво за кръста и да я нанизват на вземащия удоволствието си член. Димо изпъшка от удоволствие, когато топлото, тясно влагалище на жена му го прегърна и той направи няколко бавни тласъка, наслаждавайки се на готовността и. Мира пусна клитора си и стисна здраво чаршафа, членът на мъжа и беше значително по-твърд от обикновено и тя усещаше пулсирането на всяка негова вена, плътно стегната във вагината си. Не, сега това не беше мъжът и, зад нея я беше яхнал косматият звяр и я пронизваше дълбоко, с мощни движения на хълбоците си. Мира зави като същинска кучка от представата, че е чукана от животно, като жените от барелефа. Твърдият, като стоманен прът член джвакаше в подгизналата и утроба, мъжът и я обладаваше с дълбоки, господарски прониквания. Ръцете му се преместиха от кръста на бутовете и, стиснаха сочната, целуната от целулита но годините плът. Членът му се напрегна още, когато пръстите му потънаха в мазния пищен задник. Грубо разтвори полукълбата и и с палец опипа халката на ануса. Както и очакваше, от възбудата вече се беше отпуснала. Вместо стегнат мускул, опитната плът там сега поддаваше мека на натиска на палеца му, като с всеки кръг се разтваряше още малко, докато се оформи отворена дупка. И двамата редовно го правеха в дупето и сфинктерът на Мира бързо се подготвяше за неизбежното проникване. Димо усети колко е отворена, а и беше влажна от собствените си сокове и потта на голите им тела в топлата нощ. Плъзна палец през зеещата халка и напипа коравия си член, през тънката преграда на червата. Извади кура си почти до край и започна да го гали под главичката през ректума на жена си. Тя затрепера от силното усещане и пред затворените и очи изникна представата за звяра, който я обладаваше. Готвеше се да я изчука в дупето, да я унизи напълно, като я наебе в гъза със зверския си кур. Щеше да я заклещи с грамадната пулсираща топка в основата на члена си и тя колкото и да се дърпа нямаше да може да се измъкне от приближаващата му, опозоряваща я кулминация. Вагината на Мира се стегна здраво и стисна пронизващия я член. Контракциите и го мачкаха във вълните на оргазма на скимтящата жена и Димо усети гъделичкащото усещане на неизбежно надигащото се семе. Мъжът стисна зъби, мъчейки се да удържи до края на оргазма на жена си, мушканията му станаха по-дълбоки, проточвайки оргазма и още. Когато усети, че е само на миг от изпразването си, Димо се изтръгна от мократа любовна прегръдка на утробата на Мира и едва излязъл няколко тлъсти откоса семе мазно пляснаха на сочното женско дупе. Окъпани в пот двамата се бореха за глътка въздух, думите отдавна бяха станали излишни в такъв. И докато Димо се рееше в блаженството си, Мира усети как я пробожда кинжала на срама.

Дядо Торбалан

Следва

Фантазии и реалност 1

Част Първа

Фантазия

 Елица лежеше на леглото си в ранната августовска утрин, забила поглед в тавана. Знаеше, че е време да става, но още беше под влияние на видяното в съня си. Така ярък и реален. Господи, липсваше й сексът! Беше толкова отдавна. Недоволство от посоката, в която бе поела мисълта й, изкриви лицето й в гримаса. Стараеше се да избягва да се самосъжалява, с това нищо не променяше, нито пък й помагаше по някакъв начин. Единственото, което постигаше беше да унива повече. "Но стига вече с това", помисли си, рязко се надигна и протегна ръце над себе си. Предстоеше й един хубав ден. Стоенето вкъщи беше поносимо първите три дни, но след цяла седмица вече взе да не я свърта. Очакваше на днешния преглед докторът да даде разрешение да напуска поне за малко принудителният затвор, в който се беше превърнал домът й. След претърпяната катастрофа, от която като по чудо се отърва леко, трябваше да носи и тази противна яка на шията, като застраховка по-скоро.  Естествено, тя не беше от пациентите за пример. Днес най-накрая щеше да се отърве от нея или поне така се надяваше. Колата й нямаше тази съдба, бяха я описали като тотална щета. Не си губеше времето да се ядосва, беше благодарна, че все още е жива. Шокът, който изпита разбира се беше нещо различно. Не вярваше някога да успее да забрави онези секунди. Първите няколко вечери се стряскаше в съня си и се будеше, защото виждаше връхлитащият автобус. Съзнаваше какъв късмет е извадила и беше признателна за напомнянето, че всичко може да приключи само за миг, точно когато най-малко го очаква. В живота й повече нямаше място за чакане просто да се случат нещата, беше само един и обичаше смелите, или поне така беше чувала да казват. Най-малкото смяташе да опита да промени нещо с действия. Разтърси глава, не искаше да мисли в момента за това. Изправи се и се запъти към банята. Застана пред мивката, погледна в голямото огледало пред нея, подложи ръце под струята вода, наведе се и плисна на лицето си. Повдигна се, взе кърпата и се избърса, после отново погледна в огледалото. Завъртя бавно глава наляво, после надясно. Остави кърпата и се наклони леко напред. Вдигна ръка, погали лицето си, въздъхна и се изправи. Не преставаше да се взира в отражението си. Сънят сякаш все още беше увил пипалата си около нея и не искаше да я пусне. Струваше й се, че продължава да усеща по тялото си ръцете на мъжа от съня й, възбудата, която я беше обзела. Отстъпи крачка назад, после още една. Опря гръб на студените плочки. Продължи да се вглежда в себе си. Главата й сякаш беше изпразнена от съдържание, без определена мисъл, като кукла на конци, която някой друг контролираше. Пое си дълбоко въздух и бавно издиша. Вдигна бавно ръка и обхвана едната си гърда през блузката. Стисна нежно, погали с палец зърното, надолу и после нагоре. Натисна леко и описа кръг с него. Пое го между пръстите си и го завъртя на една страна и после на другата. Не спираше да гледа право напред. Беше като хипнотизирана. И тогава сякаш от нищото чу в главата си мъжки глас: 

- Точно така, миличка, не спирай! Вдигни си блузката, покажи ми гърдите си. Искам да ги видя.

Елица не знаеше от къде й хрумна това, може би се дължеше на нуждата да продължи сънят и на яве, но определено й хареса как се почувства. Спусна ръка, хвана заедно с другата подгъва и започна да вдига бавно тениската си нагоре. Можеше да побере гърдите си в шепи и вкъщи ходеше без сутиен. Скоро въздухът погали настръхналите й оголени зърна. Тя не спря, докато не я съблече напълно от себе си. Подържа я за миг и я пусна на пода. Дишаше дълбоко и гледаше отражението си в огледалото. Сякаш наистина въображаемият мъж беше срещу нея и също я наблюдаваше. Отново чу: 

- Продължавай! Погали гърдите си!

Младата жена помилва корема си и продължи нагоре. Щръкналите й зърна бяха като малки изпъкнали копчета. Докосна с върховете на пръстите си първо едното, после приплъзна ръка да направи същото и с другото. Не отделяше очи от отгледалото, което й позволяваше гледка до средата на бедрата й. Гласът отново се обади: 

- Свали си панталонките!

Тя се подчини без да се замисли. 

- А сега прашките! Искам да видя малката ти сладка путка. 

Елица потръпна от възбуда. Винаги й бе харесвало в момент на страст да й говорят непрелични, мръсни неща. Самата тя се стесняваше в повечето случаи да ги изрече на глас. Изпълни и тази заповед. Плъзна поглед по тялото си. Понякога махаше всичко, но в момента поддържаше централно малко триъгълниче от косъмчета там долу. Устните разбира се бяха гладко избръснати. Стоеше чисто гола пред огледалото, дишаше тежко и чакаше следващата насока.

- Разтвори срамните си устни. Задръж ги встрани. Точно така, скъпа. Покажи ми клитора си. Нека го видя! 

Дишането й ставаше все по-дълбоко, гърдите й видимо се вдигаха и спускаха.

- Разтвори краката си и мушни ръка между тях. Докосни се! Точно така!

Възбудата я тласкаше да изпълява всичко послушно. Пръстът й мина нежно над клитора и продължи надолу между срамните й устни. Влагата вече беше започнала да се процежда от нея. 

- Влажна ли си? - достигна до замъгления й вече ум.

Елица кимна с глава. 

- Отговори ми, искам да те чуя как го изричаш, влажна ли си вече? 

- Да - пророни тя. 

- По-силно, не те чувам. 

Тя прочисти гърло и повтори по-ясно: 

- Да. 

- Да, какво? - отново се чу.

Елица затвори очи, наведе глава назад, страстта я превзе и тя се отдаде напълно на фантазията.

- Да, влажна съм!

Какво ли следваше сега, запита се тя. Светкавично беше отговорено на неизречения й въпрос:

- Лапни си пръста, искам да се вкусиш!

Вълнението я накара да изпусне въздух през зъби. Ставаше й все по-горещо. Отвори очи и отново погледна в огледалото. Ръката й се измуши от мястото,

на което беше и се придвижи към лицето й. Ароматът на възбудата й достигна до нея и тя вдиша дълбоко. Винаги й бе харесвал и разпалвал похотливи мисли. Засмука влажният си среден пръст и вкуси собствените си сокове. Леко тръпчиво, не беше нещо неприятно, но мирисът й й въздействаше повече. Завъртя език около пръста си в очакване на следващи инструкции, които не закъсняха:

- Върни отново ръка между краката си. Погали се! Бавно! Не бързай! И не докосвай още клитора. Кръжи около него. 

Елица се подчиняваше безпрекословно и изпълняваше всичко точно.

- Потопи пръст в себе си. Сега разнеси от влагата върху клитора.

Тук вече тя не издържа и отново затвори очи, като отметна назад глава. Прехапа устни. Дишането й се накъса. Галеше нежно малката пъпка на удоволствието, която вече беше започнала да набъбва, като движеше бавно два пръста в кръг. Притисна леко. Спусна ги успоредно, като остави клитора между тях и ги задвижи нагоре и надолу, като леко го прищипваше. Възбудата й все повече нарастваше. Отново притисна пръсти в него и го загали. Точно увеличи натиска и засили ритъма, когато бе прекъсната:

- Забави! Не искам да свършиш толкова бързо. Вкарай отново пръст в себе си. Раздвижи го навътре и навън. Добави втори. А сега се чукай сама с пръсти!

Младата жена тъжно си помисли "Не искам сама, искам ти да го правиш", но се подчини и раздвижи пръсти в себе си. Вече беше толкова влажна, а се чувстваше разпъната. От два нейни пръста, които, поради ъгъла под който влизаха в нея, не успяваха да потънат целите. И въпреки това усещаше, че имаше нужда от още. Нещо по-различно. От ЧЛЕН например. Дебел, твърд, горещ, пулсиращ, пълнокръвен ЧЛЕН. Пръстите й бяха жалък заместител. Положи усилия да отклони мисълта си да не залитне твърде в тази посока за да не развали всичко и се съсредоточи отново, в това, което се случваше в момента.

- Извади ги! Гали отново клитора. Редувай! Когато усетиш, че наближава върха, потапяй пръсти във влажната си путка и я чукай. Тясна е, нали? Тясна, гореща и влажна.

Елица изтена. Такова говорене можеше да я взриви. Започна да усеща как се събира тръпнеща топка напрежение ниско долу в стомаха й. И отново беше прекъсната:

- Плесни се! Плесни клитора, путката, всичко. Да чуя! Точно така! Отново! Боже, побъркваш ме!

Екзалтираната жена също чувстваше, че се побърква от възбуда. Започна да се задъхва. Никога до сега не е било толкова изразително и истинско. Усещаше, че желаният край е близо. Започна с интензивни движения да търка клитора си, когато последва:

– Спри! Премести двете си ръце на бузите на дупето си и ги помачкай. Разтвори ги. По-широко! Не спирай да ги стискаш леко, да ги мачкаш и опъваш встрани.

Елица застина. От къде се появи сега точно тази мисъл? Това беше колкото ново и неочаквано, толкова и не всъщност. Отдавна в главата й се въртяха мисли как най-сетне иска да се наслади и на това удоволствие. Обичаше да отдава тялото си и контролът над него. Да бъде доминирана. А да предостави дупето си да бъде обработено, разширено и чукано си беше логично продължение. Задържаният въздух със свистене мина през полуотворените й устни. Не й се наложи да чака дълго за продължението:

- Наведи се леко напред. Дръж дупето си разтворено с една ръка, а с другата искам да вземеш от влагата си и с пръст и да я разнесеш по ануса си. Гали го.

Просто го гали с влажен пръст отвън. Движи пръста си в кръг.

Елица нямаше сили, а и желание да се противопостави на този импулс. Изпълни указанията, които всъщност идваха от дъното на нейната душа. Притворила очи нежно галеше малката свита розичка и се наслаждаваше на новото усещане. Хапеше устни и от време на време ги облизваше. Беше толкова приятно. Не, приятно не беше думата. Беше твърде слаба да опише чувството, което я обземаше. Сякаш нов огън се разгоря в нея. Реакцията не закъсня:

- Вземи отново от соковете, които изтичат от теб и този път искам да проникнеш с пръстче в дупето си. Така! Отпусни се! Натисни леко! Не дълбоко,

само върхът.

Насладата я прониза. Едно сподавено и продължително "Ооох" се изплъзна между вече сухите й устни, когато дупето й поддаде и пръстът й проби стегнатият пръстен.

- Раздвижи пръстчето си бавно напред и назад. Сега леко в кръг. Опитай да влезеш малко по-дълбоко. Вкарвай и изкарвай. Чукай дупето си с пръстче за мен!

Елица спря да се сдържа и тихо започна да стене в такт с движенията си. Чувството беше неописуемо. Дори не беше предполагала колко ще е възхитително. Със сигурност би могла да се пристрасти към него.

- Продължавай да чукаш дупето си, а с другата ръка започни да галиш клитора си. 

Тя нетърпеливо премести напред ръката, която държеше дупето й разтворено. В момента в който се докосна, изскимтя. Разтърка клитора си и удоволствието

в нея се изтреля рязко. Сякаш светкавица я прониза. Всичко се разви с главоломна скорост. Издържа на това допълнително стимулиране не повече от десет секунди. Усети предупредителни присвивания ниско в стомаха си. Краката й започнаха да изтръпват от стъпълата и вълната се движеше бързо нагоре. Коленете и се разтрепериха. Беше на косъм, знаеше го. Последното смислено нещо, което чу в главата си беше:

- Искам да те видя как свършваш. Свърши за мен! Сега!

Елица се стегна. Топката напрежение в нея буквално избухна и искрите й се разпростряха из цялото й тяло. Разтресе се неконтролируемо. Вагината й се

свиваше и отпускаше спазматично, празна. Дупето й също, но то имаше пръста й и сякаш се опитваше да го засмуче навътре. Тя отпусна ръце и омаляла се облегна на стената зад себе си, все още на моменти разтърсвана от остатъчни затихващи тръпки. Стисна зъби и после бавно и шумно издиша. Никога не беше изживявала толкова интензивен и мощен оргазъм. Продължаваше да диша тежко. Гърдите й видимо се повдигаха и спускаха. Премести поглед и се загледа в отражението си. Мамка му, спешно имаше нужда от секс. От едно здраво и изкъртващо чукане. Всъщност, не само от едно, а от системно задоволяващо чукане. След като преминеше еуфорията от самодоставен оргазъм я обземаше чувството на празнота и неудовлетвореност. Както се чувстваше и вагината й във върховния момент, свиваща се около нищото. Празна. Незапълнена. Може би трябваше да отговори на заявения интерес на Павел и да му даде шанс. На себе си също. И Господ да му е на помощ, дано да беше вещ в отварянето и разебаването на девствени дупета. Нейното още се броеше за такова, нали?

Следва ...

Червената Шапчица