Мусон, 14 глава

Това е откъс от 14 глава на романа "Мусон" от Уилбър Смит. Макар и юношески писател, със силен афинитет към мелодрамата и комерсиализма, Смит си остава един от най-големите майстори на вплитането на еротични сцени в повествованието. Тук нашите герои от 18 век са на кораб. 17 годишният Том, открил наскоро своята мъжественост, прави дързък ход:

Хал извади най-доброто си вино и вечерята протече шумно и празнично. При такова количество гости, едва имаше място за сядане и когато след вечеря капитанът поиска тишина и помоли мастър Уолш да посвири, немузикалният Том се оказа изтласкан в един ъгъл, скрит от останалите от дървена решетка, отделяща леглото на баща му от останалата част на каютата.

Уолш и Гай започнаха с няколко изпълнения, включително „Зелени ръкави“ и „Испански жени“ и спечелиха одобрението на всички с изключение на Том, който, от скука, дълбаеше инициалите си в преградата, с помощта на моряшки нож.

— А сега ще чуем една песен в изпълнение на мистрес Керълайн Бийти и мастър Дориан Кортни — обяви Уолш. Керълайн се изправи и с мъка си проправи път, през натъпканата публика, до мястото, където седеше Том. Отправи му един от студените си погледи, после обърна гръб и се опря на преградата, за да може да вижда Дориан.

Започнаха с някаква ария от Пърсел. Гласът на Керълайн беше ясен и сладък, малко превзет, но Дориан пееше от сърце.

През това време Том се въртеше на мястото си с мисълта да се измъкне от задушната тясна каюта. Искаше му се да бъде на палубата, под звездите, с Дениъл или Аболи, или пък и с двамата, и да слуша разкази за далечните морета, към които се бяха запътили. Но ето че бе попаднал в капан.

И тогава забеляза, че когато Керълайн взема някоя висока нота, застава на пръсти, а полите й се надигат, за да открият глезените и долната част на прасците й. Досадата на Том се изпари. Обутите в пантофки стъпала на момичето бяха чудесно оформени. Носеше тъмносини чорапи и глезените й преливаха възхитително в заоблените форми на прасците. Като от само себе си, ръката му се измъкна от джоба и посегна към тънкия глезен.

Луд ли си, каза си той. С усилие на волята спря ръката. Знаеше какъв скандал ще стане, ако я докосне. Огледа се виновно. Керълайн бе точно пред него, така близко, че го скриваше от погледа на всички останали. Знаеше, че очите на всички в момента се приковани в Дориан. И все пак се колебаеше. Започна да прибира ръката си, за да я натъпче в безопасните глъбини на джоба. И тогава усети миризмата й.

През другите силни аромати в стаята, на свинско печено и зеле, на вино и дим от цигаро, той долови топлия аромат на момичешко тяло. Сърцето му заблъска в гърдите като юмрук, а желанието сви на топка стомаха му. С усилие потисна стенанието, което се надигна в гърлото му.

Наведе се от стола и докосна глезена й. Едва доловим досег с връхчетата на пръстите до синевата на глезена. После рязко се дръпна назад, готов да изиграе ролята на невинен.

Керълайн поде мелодията от Дориан, без да пропусне нито един такт и Том остана озадачен от липсата на реакция. Отново посегна и този път нежно погали глезена с два пръста. Керълайн не отмести крак, а гласът й продължи да се извисява ясен и сладък. Том обхвана глезена с пръсти, такъв мъничък, така женствен, че той усети някаква буца да расте в гърдите му. Синият чорап бе лъскав и гладък под пръстите му. Много бавно, той започна да глади с пръсти извивката на прасеца, наслаждавайки се на топлата издутина, докато стигна ръба на чорапа и панделката, която го държеше вързан под коляното. Тук се поколеба и в този момент песента свърши с тържествено извисяване на двата млади гласа.

За миг настана тишина, а после се чуха възгласи: „Браво! Бис! Изпейте още нещо!“

Чу гласа на баща си:

— Не бива да караме насила мистрес Керълайн. Тя прояви вече достатъчно благоразположение към нас.

Черните къдрици се тръснаха върху раменете.

— О, не сър Хенри, не е насила, уверявам Ви. Даже ни е приятно, че Ви харесва. Ще попеем още с най-голямо удоволствие. Да изпеем ли „Моята любов живее в Дъръм таун“, а Дориан?

— Ами, може — съгласи се той, не особено ентусиазирано.

Керълайн отвори красивите си устенца и остави песента да се лее от тях. Том не бе дръпнал ръка и сега тя галеше свивките на колената й. Тя продължаваше да пее и като че ли гласът й бе станал по-силен и чувствен. Мастър Уолш кимаше одобрително, с флейта на устните.

Том галеше ту едното коляно, ту другото. Повдигнал бе ръба на полите и разглеждаше гладката кожа, така топла и мека на пипане. След като стана ясно, че тя няма намерение да крещи и да го издава пред останалите, Том стана по-смел.

Плъзна пръсти по-нагоре, по задната част на бедрото, усети я как потръпва, но гласът продължи уверено, без да изпусне и дума. От този ъгъл Том виждаше обувката на баща си, която отмерваше ритъма на музиката. Мисълта, че баща му е толкова близо, съзнанието за непозволеността на това, което върши, увеличиха възбудата на Том. Пръстите му се разтрепериха стигнали гънката, от която започваше твърдата обла подутина на задника й. Под фустата не носеше нищо и той проследи с длан заоблената повърхност, докато стигна дълбоката вертикална цепнатина, която разделя едното полукълбо топла плът от другото. Опита да прокара пръст високо между бедрата й, но те бяха здраво стиснати — всеки мускул на двата крака бе стегнат като камък. Той се отказа от опита, обхвана с длан едното стегнато полукълбо и нежно го стисна.

Керълайн взе висока звънтяща нота в края на строфата и леко промени положението си, раздалечи мъничко обутите си в пантофки ходила и тикна задник към него. Бедрата й се разлепиха и когато Том опита отново, пръстите му докоснаха коприненото гнезденце помежду им. Тя направи ново незабележимо движение, сякаш за да го улесни и после пак, направлявайки пръста му. Мери, миячката, му бе показала къде се намира вълшебната ядка твърда плът и сега бързо я откри. Керълайн леко движеше цялото си тяло в такт с музиката, полюлявайки бедра. Очите й блестяха, лицето поруменя. Мисис Бийти си помисли, че дъщеря й никога не бе изглеждала така красива, огледа мъжете и с удовлетворение забеляза възхищението по лицата им.

Песента достигна най-емоционалната си точка и даже Дориан трябваше да се напрегне, за да се издигне до тая последна, висока сребърна трела, която изпълни каютата и дори сякаш увисна за миг в нея, след като песента секна. Керълайн дръпна полите си с две ръце, заприлича на тропическа орхидея и се наведе в такъв дълбок реверанс, че главата й почти опря пода.

Всички мъже станаха да я аплодират, макар и с наведени глави поради ниския таван. Когато Керълайн се изправи, устните й трепереха, а бузите й лъщяха влажни от дълбоки чувства. Майка й скочи и импулсивно я прегърна.

— О, миличка, това беше съвършено. Пя като ангел. Но май си се изтощила. Можеш да изпиеш половин чаша вино, за да се възстановиш.

Керълайн се върна на мястото си, под възгласи на одобрение и благодарност. Тя бе изоставила обичайната си сдържаност и се включи в общия разговор. Когато майка й прецени, че е време да се оттеглят и да оставят мъжете с техните лули, цигари и портвайн, Керълайн смирено се надигна. Сбогува се с всички, но дори не хвърли поглед към ъгъла на Том.

Сам той седеше на стола си зяпнал тавана, погълнат от усилието да изглежда безразличен към всички, пъхнал две ръце в джобовете и здраво стиснал онова, което не искаше останалите да забележат.

Свада на 14 февруари

- Ужасен си, писна ми от теб! Само гледаш, как да ми бръкнеш в гащите! – изкрещя ядосаната Лидия и изфуча навън, тръшкайки театрално вратата.
Ганчо искаше да и каже много неща. Първо, не беше вярно, че гледа само как да и бръкне в гащите, въпреки че това окупираше голяма част от мисловната му дейност. Второ, нямаше нищо ненормално в малко бъркане в гащите между седемнадесет годишни младеж и девойка. Трето... трето, ебеше му се, като на кон, а Лидия вече половин година го разиграваше с разни момичешки глезотии, че не била готова, че за тия неща трябвало да се изчака правилния момент, че ако търсел само „това“, да късат още сега... На няколко пъти на Ганчо наистина му идваше да я сиктирдоса, но като се замислеше, колко време и усилия беше вложил в ухажване, а и колко престижно беше да ходи с най-желаното момиче в училище и се спираше. Поне да му правеше свирки, ако тая пуста девственост беше толкова важна! Ама не, на няколко пъти го хвана за кура и му направи нескопосана чекия и толкоз! А и беше приятно, когато той я опипва, мамичката и! Ако успееше да пъхне длан между краката и, преди да е стиснала здраво бедра и да напипа фантастично нежното цвете, Лидия замрежваше поглед, страните и пламваха в трескав огън, а дишането и ставаше на пресекулки. Ганчо търсеше хлъзгавата, твърда пъпка, която при докосване караше момичетата да прималяват, галеше нежната кожа на вътрешната част на бедрата и памучните гащички на девойката се намокряха толкова обилно, все едно се е напишкала. Момчето напипваше клитора с върха на пръста си, притискаше го леко и започваше да го масажира с кръгови движения, а Лидия, притворила очи скимтеше от удоволствие и търсеше устните му, за влажна, страстна целувка. Тя дишаше тежко в устата му, упойвайки го със сладкия си дъх, кожата и настръхваше, сякаш от студ и в един момент тя потреперваше, като трескава, свиваше се о две и се дръпваше рязко от него. Когато отминеше върха на удоволствието и, неминуемо следваше скандал. Лидия беше заливана от чувство за вина, че е направила нещо мръсно и изливаше фрустрацията си върху злощастното си гадже. Засипваше го с обвинения, че едва ли не я е изнасилил, тласкал я в лапите на порока и безпътието, какво искал, тя да стане някоя курва ли?! Ганчо се опитваше да я успокои, но тя набираше, като Балканче на баир и никакви аргументи не помагаха. Ей я и сега! Изхвърча навънка и го остави, като в небрано лозе у тях. Бяха се усамотили в стаята и, а в хола майка и си пиеше кафето и гледаше някакво предаване, сто на сто беше чула всичко и сега момчето трябваше да се измъкне покрай нея, умирайки от срам. Ганчо се опита да се изсули незабелязано, но леля Анелия го сгащи в коридора.
- Ганчоо, - извиси тя глас от хола – ела за момент, моля те!
Момчето потътри крака, не му стигаше Лидия, ами сега и майка ще му дръпне едно слово за момичетата и правилния момент.
- Лельо Нели, аз... тя Лидия излезе и да... такова, да я настигна, щяхме да ходим на... със, мна... – момчето пелтечеше глупости и пристъпяше гузно от крак на крак.
- Седни, седни! – опита се да го успокои Анелия, вече леко развеселена. – Няма нужда да го играеш тоя театър, познавам те, откакто беше е-е-ей, толкова.
Жената вдигна ръка с длан надолу, показвайки ръст на пет годишно дете. Това правеше ситуацията още по-неловка. Майките им бяха приятелки и като се съберяха да пийнат и клюкарстват, не пропускаха да напомнят всички смешни, според тях, преживелици на Ганчо. Много е трудно да водиш с достойнство разговор, с някой, който те е виждал да търчиш по чурка на плажа.
- Вие може да сте подочула... – започна предпазливо момчето.
- Искаш ли кафе? – прекъсна го Анелия. – Захар?
Ганчо завъртя глава, беше чувал, че захарта разваля вкуса на кафето. Анелия му наля горещата тъмна течност в тънкостенна порцеланова чаша.
- Подучух, зер! – потисна смеха си жената. – То, ако не са подочули в Каменар, пак добре. Слушай, не бива да и се сърдиш, за момичетата интимността е много по-сложна тема, отколкото можеш да си представиш, особено в тази възраст.
Ганчо замълча разумно. На Анелия и се искаше да се изгладят нещата между момчето и дъщеря и, той беше просто идеално гадже. Не правеше твърде големи глупости, отнасяше се с Лидия повече от добре, беше сладур, само това липсваше, да скъсат и тя да се хване с някой...
- Трябва да проявяваш търпение и такт, награбваш я, като невидял! Бъди по-въздържан и може да откриеш, че това е много по-притегателно. – Анелия се усмихна, моментно отплесвайки се в спомени. – Лидка е темпераментна, ти си мъж, на теб се пада тежкия кръст да я приласкаеш.
Ганчо се изчерви, като чу, че е мъж. Ушите му пламнаха от ласкателството и той сведе поглед от неудобство. Очите му се спряха на деколтето на леля му Нели и момчето преглътна тежко. Внушителните гърди на жената се бяха притиснали така силно една в друга, че ти разделяше само тънка резка. Тя се размърда, за да намести пищното си дупе на дивана и големите и цици се разлюляха хипнотично под копринения пеньоар, предизвиквайки истинска вълна от плът. Ганчо се усети и с върховно усилие отдели поглед от зрелището, още по-смутен. Очите му се спуснаха по заобления корем на жената, налетия от годините, но все още красиво очертаващ формите и кръст, широкия ханш... момчето, червено като рак, се опитваше да избяга от смущаващите гледки и погледът му побягна още надолу. Заоблените красиво колене се подаваха под ръба на пеньоара, въпреки четиридесетте си години, Анелия спазваше диети и прасците и преминаваха в изящни глезени, в които Ганчо сега се беше вторачил, през стъкления плот на масичката, ушите му бучаха от възбуда и той отчаяно се опита да се концентрира върху монолога на Анелия.
- ...разбирам те, ти си младо момче и няма съмнение, какво ти е в главата, но първият път е много важен за момичето. Опитай се да я насочиш към носещи удовлетворение форми, които не стигат до самия акт, като петинга.
С ужас Ганчо усети как в гащите му се надига неконтролируема ерекция. Отчаяно се опита да я спре, но натрупаното напрежение издуваше предницата на панталонките му, с неизбежността на спускаща се лавина. Момчето се приведе напред, за да прикрие срамната гледка, но треперещите му колене се блъснаха в ръба на масичката и из стаята полетяха със звън порцеланови чашки, бучки захар и струи горещо черно кафе. Чашата в ръката на Анелия се обърна и врялата течност се плисна по предницата на пеньоара и, извиквайки уплашен писък. За щастие жената инстинктивно хвана дрехата и мигновено я дръпна настрани. Освен няколкото капки парнали голата и кожа, не се изгори, но като подскочи, сутиенът и не издържа на жестоко напрежение и се предаде. Големите тежки гърди изхвръкнаха, като двойка едри яребици и могъщо се залюляха. Скачайки да помогне, Ганчо мимоходом си помисли, колко различни бяха от малките, стегнати цицки на Лидия, увенчани с розови зърна, като пролетни вишнички. Гърдите на Анелия имаха широки, колкото чашките за кафе тъмни ареоли и големи, месести зърна, които сега се бяха набръчкали и щръкнали от шока, с размерите на гроздови зърна. Момчето грабна от масата кърпа и започна бързо, несръчно и напълно ненужно да бърше внушителния бюст, ломотейки несвързани извинения.
- Ах! Ох, не... няма нужда! – Анелия се съвземаше от шока, още държейки разтворения, наквасен с горещо кафе пеньоар далече от тялото си.
- Аз много съжалявам, лельо Нели! Стана случайно! – Ганчо беше застанал пред жената, беше подложил шепа, от която преливаше едната и гърда, която бършеше с кърпата.
- Няма нищо, няма нужда... чакай, само да махна... – жената щеше да го избута, но ръцете и бяха заети да държат пеньоара далече от тялото, а назад беше дивана и нямаше къде да отстъпи.
От допира на горещата длан, обхванала отдолу гърдата и, по гръбнака на Анелия се стрелна приятна тръпка и едно позабравено усещане я присви ниско в корема, в болезнено-сладко очакване. Отдавна не усещалата мъжка ласка жена усети как тялото и се сгорещява, а фините косъмчета по ръцете и щръкват, като иглички. Зърното, увенчало гърдата в момчешките ръце, се поду още и от придошлата кръв заприлича на налята със сладък сок черница. Хипнотизиран от гледката и от упойващото усещане на топлата пищна плът, Ганчо, ужасен от самия себе си, но неспособен да спре, протегна палец и внимателно докосна зърното. Анелия въздъхна шумно, едновременно от изненада и от тръпка, накарала я да прималее безпомощно. Момчето, като не срещна съпротива и не получи очаквания и напълно заслужен шамар, усили натиска с палеца си и го завъртя, удивлявайки се на еластичната тъмна плът. Внимателно хвана зърното с два пръста и го стисна леко, жената дишаше шумно, а бюстът и се повдигаше все по-често. Стоеше зашеметена от противоречиви емоции, Ганчо не само беше гадже на дъщеря и, но и го познаваше толкова от малък, че и беше, като син. В случващото се имаше нещо толкова ужасно нередно, че то само усили възбудата на Анелия и тя продължаваше да стои, отворила пеньоара си и неспособна да го спре. „Щом дъщеря ми не иска, по-добре аз...“, „На момчетата е добре някой опитен да им покаже...“, „Да го кротна, че да не направи с Лида някоя глупост...“, мозъкът и услужливо се опитваше да рационализира първичната похот, когато момчето, стиснало зърното на гърдата и, го завъртя, все едно беше копче на радио. Анелия издаде гърлено стенание, познато и първично от зората на времето, ознаменуващо победата на нагона над разума. Захвърли пеньоара си на пода и след миг горещият и мокър език нахлу в устата на Ганчо. Докато повече ядяха устните си, отколкото се целуваха, жената задърпа тениската му и извади език от устата му, само за да я изхлузи през главата. Допирът до красивото стегнато младо тяло предизвика у жената топла вълна, от която в гърлото и заседна болезнена буца от нетърпение. Дланите и се плъзгаха по гладката кожа, опъната върху твърди мускули и алчно опипваха, като да се мъчеха да вземат мъничко от младостта. Анелия намери връзките на панталонките, развърза ги чевръсто и клякайки ги смъкна заедно с гащетата. Напрегнатият, като струна пенис, изхвръкна с пружиниране нагоре и плясна шумно в твърдия корем на момчето. Анелия сложи ръце на бедрата му и широко отворила уста намери коравото, като стоманен прът месо. Ганчо имаше с какво да се похвали, на дължина не беше някакъв рекорд, около 16 сантиметра, но на дебелина си го биваше. Анелия едва успя да отвори толкова широко уста, че да го налапа. Момчето усети как мократа, гореща и лакома уста го поглъща, зави му се свят, по напращялата главичка на хуя му пролази гъделичкане, което се извиси до болезнено кресчендо и от него се заизстрелваха струя след струя дълго сдържано семе. Канонадата в устата и я свари неподготвена и тя се закашля, изплювайки члена. Твърдият орган обаче още не беше свършил в лицето се удариха три тлъсти откоса. Анелия се закашля, все още клекнала пред Ганчо, а разочарованието я обземаше, готово да се превърне в яростно негодувание. Преди това да се случи обаче, момчето я прихвана под мишниците и с неподозирана сила я вдигна на дивана. Тя ахна изненадано и политна назад, а момчето, без да губи време и от страх, че нещо може да прекъсне този фантастичен момент, хвана ластика на прашките и и вдигайки краката и дупето и, ги събу. Наквасената от сок путка лъсна между бедрата на жената, издавайки отчаяната и възбуда. Големите, месести срамни устни се бяха напълнили с кръв, станали морави и отворили се в очакване. Между тях в контраст се виждаше розовата нежна плът, искряща от сок. Ганчо изобщо не губи време и се гмурна между разтворените крака, намирайки по случайност от раз очакващият го отвор. Въпреки голямата си възбуда Анелия измуча от грубото нахлуване на дебелия корав член в отвикналото и от посетители влагалище. Момчето се задвижи още с влизането си, ръгайки дълбоко, с хлапашка невъздържаност. Движещият се в нея твърд орган я разпъваше болезнено, опирайки дълбоко в дъното, преди да се отдръпне за нов удар. Дебелият ствол при всяко движение триеше набъбналият, колкото лешник клитор и превръщаше бруталното чукане в агонизиращ екстаз. Ганчо се вкопчи в бедрата на жената, пръстите му потънаха в щедрата плът и тазът му се задвижи още по-яростно, качвайки пискащата под него жена с по още няколко сантиметра по-високо на дивана, при всеки мощен тласък. Само след няколко минути Анелия усети една забравена тръпка, тръгваща по гръбнака и усукваща вътрешностите и да я обзема и жената завика невъздържано шокиращи мръсотии:
- Давай! Давай, моето момче! Скъсай я тая путка! – безцеремонно избутаното в ъгъла съзнание на жената слушаше невярващо. – А, така, ръгай го на мама! Ох, оу-ух, а-а-а-а!
С триумфален рев на облекчение Анелия се затресе в чудовищен оргазъм. Стиснала очи, впи нокти в момчето и тялото и се стегна, а от путката и заблика сок, който омаза ташаците му и нейните оформени в триъгълник косъмчета по пубиса. Ганчо продължаваше да клати облещено, за първи път виждаше оргазъм на живо. Няколкото контакта с връстнички изобщо не го бяха подготвили за продължаващата вече минута вакханлия на женското свършване. Постепенно тръпките се разредиха и след една последна мощна конвулсия, Анелия се отпусна блажено. Ганчо продължи да я клати леко и нерешително. Тя го погледна, като доволна котка, която се колебае дали да изяде мишлето или да си поиграе с него.
- Ти и презерватив не се сети да сложиш, каква беля може да направиш с Лида, а? – престорено го порица Анелия. – И бива ли такова нещо, какво е това башибозушко клатене, ще ми осакатиш момичето!
- Аз... имам презерватив... в джоба! – заоправдава се Ганчо, спрял неуверено движенията си.
Дишаше тежко, обзет от срам и чакащ шамара си, вместо това Анелия го бутна нежно назад и каза меко:
- Има още много да учиш, ела насам.
И като се облегна, разтвори широко крака и придърпа главата на момчето между бедрата си. Скоро холът отново се огласи от възторжените и викове.
Ганчо си тръгна с треперещи колене, зашеметен и щастлив. На другия ден, точно както го беше посъветвала Анелия, потърси Лидия и и поднесе репетираните си извинения с една кърваво червена роза. Лидия, обезоръжена от извинението, остана много изненадана от липсата на традиционните опити, да и бръкне в гащите. Учудващо за самата себе си, откри, че това я подразни и докато двамата влизаха в кафенето на МОЛ-а, момичето си помисли, че в погледа на Ганчо има нещо ново и много смущаващо, нещо мъдро, знаещо и лукаво.

Дядо Торбалан
Следва (може би)

Алено слънце 7

!!!ВНИМАНИЕ!!! Тази глава съдържа сцена с шокиращ и жесток действителен ритуал*.


Атаката на крепостта започна и приключи в рамките на четвърт час. Под покрова на нощта десетина хитри дявола**, упражнявайки стария си занаят, от ротата на Блъд се прехвърлиха през стената, отвориха портата и червените мундири стегнато измаршируваха в двора. Там с методична прецизност се строиха в две редици започнаха да дават залп след залп, с фантастичната за епохата скорост от три до четири изстрела в минута. Паникьосаните защитници отговориха хаотично и когато слънцето се показа на африканския хоризонт, повечето араби бягаха от крепостта. От войниците имаше двама ранени от случайните изстрели на бранителите и един намушкан с нож в гърба от другарите си.

Кейт се преструваше, че спи. За първи път употребяваше наркотици и съзнанието и още блуждаеше. Сексуалната оргия с двамата млади араби придобиваше различни очертания. Споменът ту я разяждаше от угризения, ту я тласкаше в сладострастни миражи. Бедрата и се притискаха едно в друго и по тялото и се стрелкаха сладострастни тръпки. Кейт затвори очи, гърбът и се изви в дъга и малките и твърди гърди навириха зърната си предизвикателно нагоре. Тя простена, представяйки си топлото тяло на Ричард, готово да я покрие. Езикът и устните му, жадни да отпият от нейната женственост разтварят алените листенца на срамните и устни и я карат да трепери, като обзета от треска. Езикът му е лаком, обикаля около клитора и, шиба го с върха си, като с камшик, после слиза и облизва отвора и бавно отдолу до горе. Кейт беше отворила широко крака, протегна ръце, за да погали нежната вътрешност на бедрата си и сепнато се надигна. Между краката и действително имаше някой, но това не беше Ричард. Коленичила пред нея лейди Джоана я лижеше ненаситно, упиваше се от вкуса на жената и тихо стенеше в собствената си възбуда. Кейт хвана главата и с ръце, за да я избута, но в този момент устните на Джоана стиснаха клитора и любовно го замачкаха в нежна агония. Кейт изохка, пръстите и се вплетоха в косите на момичето и вместо да я избутат, я притиснаха в слабините на жената.  Устните алчно се впиха в нежната плът и засмукаха, от Кейт благодарно потече влага и Джоана жадно я загълта. Езикът се движеше неуморно, принуждавайки женското тяло да дава още и още от соковете си. Коленичилото момиче хвана краката на Кейт под сгъвките на коленете и ги вдигна високо нагоре, така че вагината се разтвори с цялата си прелест в царствено очакване на удоволствието. Джоана започна да я лиже по цялото протежение, бавно, задържайки напиращото напрежение и карайки го да акумулира все повече и повече. Езикът слизаше по-надолу и накрая докосна все още не напълно стегнатия от чукането анус. Кейт изпъшка изненадано от новото усещане. Беше нещо като гъделичкане, едновременно неприятно, но и изискващо още. Пъргавият език обикаляше по аналния пръстен, притискайки го все по-силно с всеки оборот. Връхчето му намери отвора и натисна навътре, прониквайки на сантиметър в жената, после се завъртя, разширявайки завоеванието си. Анусът се отпусна под приятния нежен натиск и се остави да бъде отварян все повече от дръзкия палав език. Джоана спусна едната си ръка и намери набъбналия тръпнещ клитор и го разтърка нежно с палеца си. Кейт едва сподави вика си, тялото и подскочи, ударено от мощна тръпка на удоволствие. В халката си вече не усещаше дразнещ гъдел, а сърбеж, повеляващ да бъде удовлетворен. Анусът на жената се стегна, а после отпусна още повече и в устата на Джоана потече спермата, която Маруф беше изхвърлил в червата на Кейт по-рано вечерта. Семето беше гъсто, с тежък аромат, едновременно на мъж и на задника на гърчещата се в екстаз жена. Джоана го задържа в устата си и после го глътна, почти свършвайки от това. Залепи устни на ануса и засмука отчаяно, палецът и замачка клитора на Кейт, карайки я да даде още. В оргазмените спазми аналният пръстен се отпусна напълно и в жадната уста потекоха последните капки. Джоана галеше успокоително тялото на жената, докато и последните тръпки преминаха, после прошепна едва чуто:
- Знам от къде да вземем ключа от вратата, през която минават слугите.
На Кейт и трябваше минута, за да осъзнае чутото и още една, за да се облече. Пленените мъже бяха пазени добре, но на робовладелците и през ум не им минаваше, че на изнежените дами и може да им хрумне да бягат в пустошта. Двете се промъкваха из спящия дворец, покрай дремещите стражи и тихи, като мишки пресякоха обширния централен двор. Тогава светът избухна около тях. Човешки викове, непрестанни изстрели и писъците на умиращите и ранените се носеха из изпълнената с барутен дим утрин. Двете замръзнаха в ужас, от мускетните куршуми на англичаните, ги спаси група арабски конници, готвещи се за сутрешен патрул. Ездачите бяха тутакси пометени от седлата, Кейт, извадена от ступора си, дръпна момичето със себе си и я накара да яхне един от конете, а самата тя се качи на друг.  Приведени на седлата, двете се промушиха през вратата за прислугата и препуснаха срещу изгряващото алено слънце.

Докато бързите арабски коне отдалечаваха Кейт и Ричард, петдесет мили на изток принцеса Яхира се прибра в покоите си, въртейки съблазнително внушителния си, стегнат задник. Винаги след здраво чукане анусът и беше натъртен и разтворен и тя ходеше внимателно, въртейки дупе, за да избегне каквото и да е триене в свръхчувствителния подут пръстен. Преди половин година Яхила мина през задължителния за всички порядъчни жени ритуал, пречистващ ги от изкушенията на лукавия бог Анансе Паяка. Спомняше си ясно страхът от предстоящото, примесен с чувството за гордост от признанието и приемането и за съзряла жена. Типично за африканските народи беше схващането, че колкото повече е болката, толкова по ценна е придобивката. Догма, която изискваше лечението винаги да е болезнено, за да действа, наградата винаги да е предхождана от страдание. Яхира получи своето признание разкрачена от мъдрите жени, в мистичния полумрак на храма и напевите на шамана. Тя заключи в себе си ужасения си писък, когато тялото и избухна в агония. Шаманът отряза душата на Анансе от нея, а после заши почти изцяло входа и, така че вместо чувствени срамни устни, бъдещият съпруг да види непорочна гладка прелест, очакваща го да я разсече. Искаше и се да крещи от болка, да плаче, но лицето и остана безизразно, а очите сухи – болката беше благословията на пречистването и Яхира я прие със стоицизма на расата си. Когато раната оздравя, принцесата с ужас откри, че Анансе е останал в нея. Плътските желания я заливаха по-силни от всякога, но сега бяха неудовлетворими. Нямаше го онова малко топче плът, което богът-паяк, в подлото си лукавство, беше направил толкова приятно на пипане. Нощем Яхира се мяташе в нагтетяващ до лудост полусън, беше обладавана от всички воини на народа си, безкрайно, но винаги на ръба да достигне онази експлозия, която помнеше от момичешките си похотливи нощи. Тогава принцесата откри начин. Женствеността и беше затворена, пазена за бъдещия и съпруг, но по-надолу имаше друг отвор. Една нощ, мятаща се във фрустрацията си, тя заби пръсти в ануса си и тялото и потрепери от позната и все пак нова топла вълна. Проникването беше съчетано с болка и това го правеше още по-ценно. Пръстите и разширяваха задния отвор, въртяха се, в търсене на удовлетворение, а Анансе се хилеше лукаво, докато гъвкавото матово тяло се напрягаше в конвулсии.
Яхира се измъкваше под покрова на нощта, грешница, вървяща срещу вярванията на народа си. Вмъкваше се в колибата на М‘буте, млад боец, все още без жена и му се отдаваше необуздано. Той не знаеше коя е гъвкавата фигура в тъмното, но всяка нощ я чакаше с въжделение. Ръцете му галеха големите напращели гърди, твърди и тръпнещи под горещите му длани. Зърната им се издуваха в пръстите му и жената го сграбчваше за късата къдрава коса и ги натикваше едно по едно в устата му. Месестите му устни ги обвиваха, имаше чувството, че са твърди гроздови зърна и М‘буте засмукваше, упивайки се в аромата на жена. Езикът му се въртеше по зърното, зъбите му захапваха леко и въздишките на Яхира изпълваха душния въздух на дървената ергенска колиба. Докато той лакомо смучеше гърдите и, тя нетърпеливо намираше с ръце вече твърдия, като дървесен ствол, член. Плъзгаше длани по дебелия орган и обилно го мажеше с масло. Още преди да дойде беше подготвила и смазала задния си проход за могъщото черно копие на мъжа. То потреперваше нетърпеливо в ръцете и, като същество със собствена воля, Яхира го хващаше в основата, без да може да сключи пръсти около ствола, после слагаше другата си ръка отгоре и въпреки това набъбналата до пръсване главичка оставаше да стърчи гордо отгоре. Принцесата движеше длани по члена, омазвайки ги още и още. После прекрачваше седналия М‘буте, клякаше и наместваше кола му на ануса си. Започваше да се поклаща, натискайки бавно надолу. Стараеше се да отпусне мускулите си, под напора на подутата главичка на члена. Винаги имаше болка в началото, цената на удоволствието. Дебелото тяло караше аналният пръстен да се разтвори, опъваше го по себе си и Яхира изсъскваше от напрежение при първото проникване. Оставаше за малко така, поела в себе си само огромната главичка, за да свикне с размера му. Беше невъобразимо по-приятно, отколкото с пръстите и, органът, който я разширяваше безмилостно беше едновременно по-нежен и по-дебел. Когато тъпата болка в ануса и затихнеше, тя бавно се спускаше надолу, нанизвайки се изцяло на дългото черно копие. Беше се научила кога да завърти кръста си, за да може дебелия, мазен нашественик да мине безпрепятствено през втората и преграда. Проникването му навътре караше нещо да плъзне по гръбнака и, докато я опъваше около органа си, главата и сладко се замайваше и тя затваряше очи и отмяташе глава назад. Усещаше, как органите се разместват, за да направят път на мъжествеността, той я моделираше отвътре, за да пасне на дългия му, дебел член. Към края, малко преди надутите му от семе топки да опрат в твърдите бузи на задника и, Яхира го усещаше чак високо в корема, пулсираше с далечна болка дълбоко в тялото и. Принцесата оставаше известно време напълно нанизана, отдадена на усещането за сладострастна безпомощност. После се задвижваше нагоре-надолу, отначало по-бавно, а после с все по-дълги движения. М‘буте имаше чувството, че членът му гори вътре в червата на жената, все едно там пламтеше някакъв ненаситен огън, който щеше да го погълне. Широките му длани се плъзваха по тялото и,  по корема, по гърдите, а когато се плъзнеха по гърба и, тя потреперваше със стон. Тялото и искаше нещо, което шаманът му беше отнел, удоволствие, толкова близко и толкова недостижимо. Яхира започваше да се движи яростно, нанизвайки се на твърдия пенис, търсеща спасение поне в болката на разпънатия си до скъсване анус. По случайност тялото и залитна назад и членът проникна под нов ъгъл, този път беше влязъл само до половина, но притисна нещо в нея. Принцесата застина, а после внимателно се размърда. Да! Нещо ниско долу, от вътрешната страна, където беше душата на Анансе! О, колко беше приятно! Яхира се чукаше, стараейки се дебелият орган да притиска с тлъстата си главичка това вълшебно място. Анусът и вече беше напълно отпуснат и дебелият ствол мазно се плъзгаше през него. Членът започваше да пулсира в нея, сякаш набъбваше още повече, накрая, с мощен спазъм, изстрелваше мощна струя семе в червата и. И още една. И още, гореща течност, твърдото тяло подскачаше отново и отново. Тогава Яхира изпитваше усещане как пада в бездънна пропаст, лети надолу, а тялото и най-сетне получава ограбеното удоволствие. Актът се повтаряше по няколко пъти, колкото М‘буте успяваше да накара достойнството си да щръкне гордо нагоре. След първия път Яхира заставаше на длани и колене оставяше мъжът да я обладае отзад, стиснал здраво кръста и, я нанизваше на коравия си член. Или лягаше по гръб и вдигаше високо разтворените си крака. Така, докато се движеше в ануса и, М‘буте можеше да легне отгоре и, усещаше тежестта му и сладката жега на тялото му. Когато и последната капка от гъстото му бяло семе се влееше в задника и, тя мълчаливо ставаше и с треперещи крака и внимателно въртейки масивното си дупе, си тръгваше.

Следва
Дядо Торбалан

*Т.нар женско обрязване е действителен ритуал, упражняван и до днес, предимно в Африка и близкия изток. Намесата на бог Анансе е изцяло моя измислица
**Войниците в британската армия от тази епоха са били предимно криминално проявени.