Ганчо искаше да и каже много неща. Първо, не беше вярно, че гледа само как да и бръкне в гащите, въпреки че това окупираше голяма част от мисловната му дейност. Второ, нямаше нищо ненормално в малко бъркане в гащите между седемнадесет годишни младеж и девойка. Трето... трето, ебеше му се, като на кон, а Лидия вече половин година го разиграваше с разни момичешки глезотии, че не била готова, че за тия неща трябвало да се изчака правилния момент, че ако търсел само „това“, да късат още сега... На няколко пъти на Ганчо наистина му идваше да я сиктирдоса, но като се замислеше, колко време и усилия беше вложил в ухажване, а и колко престижно беше да ходи с най-желаното момиче в училище и се спираше. Поне да му правеше свирки, ако тая пуста девственост беше толкова важна! Ама не, на няколко пъти го хвана за кура и му направи нескопосана чекия и толкоз! А и беше приятно, когато той я опипва, мамичката и! Ако успееше да пъхне длан между краката и, преди да е стиснала здраво бедра и да напипа фантастично нежното цвете, Лидия замрежваше поглед, страните и пламваха в трескав огън, а дишането и ставаше на пресекулки. Ганчо търсеше хлъзгавата, твърда пъпка, която при докосване караше момичетата да прималяват, галеше нежната кожа на вътрешната част на бедрата и памучните гащички на девойката се намокряха толкова обилно, все едно се е напишкала. Момчето напипваше клитора с върха на пръста си, притискаше го леко и започваше да го масажира с кръгови движения, а Лидия, притворила очи скимтеше от удоволствие и търсеше устните му, за влажна, страстна целувка. Тя дишаше тежко в устата му, упойвайки го със сладкия си дъх, кожата и настръхваше, сякаш от студ и в един момент тя потреперваше, като трескава, свиваше се о две и се дръпваше рязко от него. Когато отминеше върха на удоволствието и, неминуемо следваше скандал. Лидия беше заливана от чувство за вина, че е направила нещо мръсно и изливаше фрустрацията си върху злощастното си гадже. Засипваше го с обвинения, че едва ли не я е изнасилил, тласкал я в лапите на порока и безпътието, какво искал, тя да стане някоя курва ли?! Ганчо се опитваше да я успокои, но тя набираше, като Балканче на баир и никакви аргументи не помагаха. Ей я и сега! Изхвърча навънка и го остави, като в небрано лозе у тях. Бяха се усамотили в стаята и, а в хола майка и си пиеше кафето и гледаше някакво предаване, сто на сто беше чула всичко и сега момчето трябваше да се измъкне покрай нея, умирайки от срам. Ганчо се опита да се изсули незабелязано, но леля Анелия го сгащи в коридора.
- Ганчоо, - извиси тя глас от хола – ела за момент, моля те!
Момчето потътри крака, не му стигаше Лидия, ами сега и майка ще му дръпне едно слово за момичетата и правилния момент.
- Лельо Нели, аз... тя Лидия излезе и да... такова, да я настигна, щяхме да ходим на... със, мна... – момчето пелтечеше глупости и пристъпяше гузно от крак на крак.
- Седни, седни! – опита се да го успокои Анелия, вече леко развеселена. – Няма нужда да го играеш тоя театър, познавам те, откакто беше е-е-ей, толкова.
Жената вдигна ръка с длан надолу, показвайки ръст на пет годишно дете. Това правеше ситуацията още по-неловка. Майките им бяха приятелки и като се съберяха да пийнат и клюкарстват, не пропускаха да напомнят всички смешни, според тях, преживелици на Ганчо. Много е трудно да водиш с достойнство разговор, с някой, който те е виждал да търчиш по чурка на плажа.
- Вие може да сте подочула... – започна предпазливо момчето.
- Искаш ли кафе? – прекъсна го Анелия. – Захар?
Ганчо завъртя глава, беше чувал, че захарта разваля вкуса на кафето. Анелия му наля горещата тъмна течност в тънкостенна порцеланова чаша.
- Подучух, зер! – потисна смеха си жената. – То, ако не са подочули в Каменар, пак добре. Слушай, не бива да и се сърдиш, за момичетата интимността е много по-сложна тема, отколкото можеш да си представиш, особено в тази възраст.
Ганчо замълча разумно. На Анелия и се искаше да се изгладят нещата между момчето и дъщеря и, той беше просто идеално гадже. Не правеше твърде големи глупости, отнасяше се с Лидия повече от добре, беше сладур, само това липсваше, да скъсат и тя да се хване с някой...
- Трябва да проявяваш търпение и такт, награбваш я, като невидял! Бъди по-въздържан и може да откриеш, че това е много по-притегателно. – Анелия се усмихна, моментно отплесвайки се в спомени. – Лидка е темпераментна, ти си мъж, на теб се пада тежкия кръст да я приласкаеш.
Ганчо се изчерви, като чу, че е мъж. Ушите му пламнаха от ласкателството и той сведе поглед от неудобство. Очите му се спряха на деколтето на леля му Нели и момчето преглътна тежко. Внушителните гърди на жената се бяха притиснали така силно една в друга, че ти разделяше само тънка резка. Тя се размърда, за да намести пищното си дупе на дивана и големите и цици се разлюляха хипнотично под копринения пеньоар, предизвиквайки истинска вълна от плът. Ганчо се усети и с върховно усилие отдели поглед от зрелището, още по-смутен. Очите му се спуснаха по заобления корем на жената, налетия от годините, но все още красиво очертаващ формите и кръст, широкия ханш... момчето, червено като рак, се опитваше да избяга от смущаващите гледки и погледът му побягна още надолу. Заоблените красиво колене се подаваха под ръба на пеньоара, въпреки четиридесетте си години, Анелия спазваше диети и прасците и преминаваха в изящни глезени, в които Ганчо сега се беше вторачил, през стъкления плот на масичката, ушите му бучаха от възбуда и той отчаяно се опита да се концентрира върху монолога на Анелия.
- ...разбирам те, ти си младо момче и няма съмнение, какво ти е в главата, но първият път е много важен за момичето. Опитай се да я насочиш към носещи удовлетворение форми, които не стигат до самия акт, като петинга.
С ужас Ганчо усети как в гащите му се надига неконтролируема ерекция. Отчаяно се опита да я спре, но натрупаното напрежение издуваше предницата на панталонките му, с неизбежността на спускаща се лавина. Момчето се приведе напред, за да прикрие срамната гледка, но треперещите му колене се блъснаха в ръба на масичката и из стаята полетяха със звън порцеланови чашки, бучки захар и струи горещо черно кафе. Чашата в ръката на Анелия се обърна и врялата течност се плисна по предницата на пеньоара и, извиквайки уплашен писък. За щастие жената инстинктивно хвана дрехата и мигновено я дръпна настрани. Освен няколкото капки парнали голата и кожа, не се изгори, но като подскочи, сутиенът и не издържа на жестоко напрежение и се предаде. Големите тежки гърди изхвръкнаха, като двойка едри яребици и могъщо се залюляха. Скачайки да помогне, Ганчо мимоходом си помисли, колко различни бяха от малките, стегнати цицки на Лидия, увенчани с розови зърна, като пролетни вишнички. Гърдите на Анелия имаха широки, колкото чашките за кафе тъмни ареоли и големи, месести зърна, които сега се бяха набръчкали и щръкнали от шока, с размерите на гроздови зърна. Момчето грабна от масата кърпа и започна бързо, несръчно и напълно ненужно да бърше внушителния бюст, ломотейки несвързани извинения.
- Ах! Ох, не... няма нужда! – Анелия се съвземаше от шока, още държейки разтворения, наквасен с горещо кафе пеньоар далече от тялото си.
- Аз много съжалявам, лельо Нели! Стана случайно! – Ганчо беше застанал пред жената, беше подложил шепа, от която преливаше едната и гърда, която бършеше с кърпата.
- Няма нищо, няма нужда... чакай, само да махна... – жената щеше да го избута, но ръцете и бяха заети да държат пеньоара далече от тялото, а назад беше дивана и нямаше къде да отстъпи.
От допира на горещата длан, обхванала отдолу гърдата и, по гръбнака на Анелия се стрелна приятна тръпка и едно позабравено усещане я присви ниско в корема, в болезнено-сладко очакване. Отдавна не усещалата мъжка ласка жена усети как тялото и се сгорещява, а фините косъмчета по ръцете и щръкват, като иглички. Зърното, увенчало гърдата в момчешките ръце, се поду още и от придошлата кръв заприлича на налята със сладък сок черница. Хипнотизиран от гледката и от упойващото усещане на топлата пищна плът, Ганчо, ужасен от самия себе си, но неспособен да спре, протегна палец и внимателно докосна зърното. Анелия въздъхна шумно, едновременно от изненада и от тръпка, накарала я да прималее безпомощно. Момчето, като не срещна съпротива и не получи очаквания и напълно заслужен шамар, усили натиска с палеца си и го завъртя, удивлявайки се на еластичната тъмна плът. Внимателно хвана зърното с два пръста и го стисна леко, жената дишаше шумно, а бюстът и се повдигаше все по-често. Стоеше зашеметена от противоречиви емоции, Ганчо не само беше гадже на дъщеря и, но и го познаваше толкова от малък, че и беше, като син. В случващото се имаше нещо толкова ужасно нередно, че то само усили възбудата на Анелия и тя продължаваше да стои, отворила пеньоара си и неспособна да го спре. „Щом дъщеря ми не иска, по-добре аз...“, „На момчетата е добре някой опитен да им покаже...“, „Да го кротна, че да не направи с Лида някоя глупост...“, мозъкът и услужливо се опитваше да рационализира първичната похот, когато момчето, стиснало зърното на гърдата и, го завъртя, все едно беше копче на радио. Анелия издаде гърлено стенание, познато и първично от зората на времето, ознаменуващо победата на нагона над разума. Захвърли пеньоара си на пода и след миг горещият и мокър език нахлу в устата на Ганчо. Докато повече ядяха устните си, отколкото се целуваха, жената задърпа тениската му и извади език от устата му, само за да я изхлузи през главата. Допирът до красивото стегнато младо тяло предизвика у жената топла вълна, от която в гърлото и заседна болезнена буца от нетърпение. Дланите и се плъзгаха по гладката кожа, опъната върху твърди мускули и алчно опипваха, като да се мъчеха да вземат мъничко от младостта. Анелия намери връзките на панталонките, развърза ги чевръсто и клякайки ги смъкна заедно с гащетата. Напрегнатият, като струна пенис, изхвръкна с пружиниране нагоре и плясна шумно в твърдия корем на момчето. Анелия сложи ръце на бедрата му и широко отворила уста намери коравото, като стоманен прът месо. Ганчо имаше с какво да се похвали, на дължина не беше някакъв рекорд, около 16 сантиметра, но на дебелина си го биваше. Анелия едва успя да отвори толкова широко уста, че да го налапа. Момчето усети как мократа, гореща и лакома уста го поглъща, зави му се свят, по напращялата главичка на хуя му пролази гъделичкане, което се извиси до болезнено кресчендо и от него се заизстрелваха струя след струя дълго сдържано семе. Канонадата в устата и я свари неподготвена и тя се закашля, изплювайки члена. Твърдият орган обаче още не беше свършил в лицето се удариха три тлъсти откоса. Анелия се закашля, все още клекнала пред Ганчо, а разочарованието я обземаше, готово да се превърне в яростно негодувание. Преди това да се случи обаче, момчето я прихвана под мишниците и с неподозирана сила я вдигна на дивана. Тя ахна изненадано и политна назад, а момчето, без да губи време и от страх, че нещо може да прекъсне този фантастичен момент, хвана ластика на прашките и и вдигайки краката и дупето и, ги събу. Наквасената от сок путка лъсна между бедрата на жената, издавайки отчаяната и възбуда. Големите, месести срамни устни се бяха напълнили с кръв, станали морави и отворили се в очакване. Между тях в контраст се виждаше розовата нежна плът, искряща от сок. Ганчо изобщо не губи време и се гмурна между разтворените крака, намирайки по случайност от раз очакващият го отвор. Въпреки голямата си възбуда Анелия измуча от грубото нахлуване на дебелия корав член в отвикналото и от посетители влагалище. Момчето се задвижи още с влизането си, ръгайки дълбоко, с хлапашка невъздържаност. Движещият се в нея твърд орган я разпъваше болезнено, опирайки дълбоко в дъното, преди да се отдръпне за нов удар. Дебелият ствол при всяко движение триеше набъбналият, колкото лешник клитор и превръщаше бруталното чукане в агонизиращ екстаз. Ганчо се вкопчи в бедрата на жената, пръстите му потънаха в щедрата плът и тазът му се задвижи още по-яростно, качвайки пискащата под него жена с по още няколко сантиметра по-високо на дивана, при всеки мощен тласък. Само след няколко минути Анелия усети една забравена тръпка, тръгваща по гръбнака и усукваща вътрешностите и да я обзема и жената завика невъздържано шокиращи мръсотии:
- Давай! Давай, моето момче! Скъсай я тая путка! – безцеремонно избутаното в ъгъла съзнание на жената слушаше невярващо. – А, така, ръгай го на мама! Ох, оу-ух, а-а-а-а!
С триумфален рев на облекчение Анелия се затресе в чудовищен оргазъм. Стиснала очи, впи нокти в момчето и тялото и се стегна, а от путката и заблика сок, който омаза ташаците му и нейните оформени в триъгълник косъмчета по пубиса. Ганчо продължаваше да клати облещено, за първи път виждаше оргазъм на живо. Няколкото контакта с връстнички изобщо не го бяха подготвили за продължаващата вече минута вакханлия на женското свършване. Постепенно тръпките се разредиха и след една последна мощна конвулсия, Анелия се отпусна блажено. Ганчо продължи да я клати леко и нерешително. Тя го погледна, като доволна котка, която се колебае дали да изяде мишлето или да си поиграе с него.
- Ти и презерватив не се сети да сложиш, каква беля може да направиш с Лида, а? – престорено го порица Анелия. – И бива ли такова нещо, какво е това башибозушко клатене, ще ми осакатиш момичето!
- Аз... имам презерватив... в джоба! – заоправдава се Ганчо, спрял неуверено движенията си.
Дишаше тежко, обзет от срам и чакащ шамара си, вместо това Анелия го бутна нежно назад и каза меко:
- Има още много да учиш, ела насам.
И като се облегна, разтвори широко крака и придърпа главата на момчето между бедрата си. Скоро холът отново се огласи от възторжените и викове.
Ганчо си тръгна с треперещи колене, зашеметен и щастлив. На другия ден, точно както го беше посъветвала Анелия, потърси Лидия и и поднесе репетираните си извинения с една кърваво червена роза. Лидия, обезоръжена от извинението, остана много изненадана от липсата на традиционните опити, да и бръкне в гащите. Учудващо за самата себе си, откри, че това я подразни и докато двамата влизаха в кафенето на МОЛ-а, момичето си помисли, че в погледа на Ганчо има нещо ново и много смущаващо, нещо мъдро, знаещо и лукаво.
Дядо Торбалан
Следва (може би)
Няма коментари:
Публикуване на коментар