Алено слънце 6

Разказът съдържа сцени на сексуално насилие.


Двата кораба се врязаха един в друг с яростния звук на цепещо се дърво. Лейди Литълтън беше захвърлена назад, сякаш великанска ръка я сграбчи и запрати. За нея всичко се сля в един разтегнат до безкрайност кошмарен миг на хаос, паника, писъци на обречени нещастници, паднали зад борда и благословената лейди Джоана, която хвана здраво Кейт за ръка и я поведе към горната палуба. От „Мелпомена“ успяха да спуснат четири лодки, три баркаса и ял, преди фрегатата да потъне. Френският кораб беше направил отчаяна маневра през нощта, но вместо да се спаси, обрече на гибел жертва и преследвач. И трите дами от английския кораб бяха спуснати в яла, под командването на грамадния боцман Том. Дисциплинираните мускетари на Блъд заеха два от баркасите, под командването на Ричард и на втория лейтенант на „Мелпомена“, заедно с част от екипажа. В третия баркас намери спасение негова светлост, лорд Литълтън с първия лейтенант. Капитан Хоторн сподели съдбата на кораба си. Мускетарите гребяха неумело, пляскаха с веслата и удряха без да искат другарите си в гърба в претоварените лодки и стигнаха до африканския бряг много след яла и баркаса на лорд Литълтън.

Лейтенант Монтморин се опитваше да не слуша писъците на Тади, долитащи отвъд дюните. Единствената френска лодка, достигнала спасителния бряг, беше с двадесет моряци и те незабавно се предадоха на превъзхождащите ги по численост англичани. Монтморин получи правото да задържи сабята си, давайки честната си офицерска дума на английския лейтенант и сега разменяше протоколните любезности с високомерния английски лорд. Моряците му бяха обезоръжени, а Тади завлечена зад дюните. Монтморин се замисли за тъжната ирония, момиче спасено от робство, да попадне обратно на родния си континент, само за да бъде насилено на морския бряг.
Лейди Джоана сбърчила ядно вежди възбудено се опитваше да накара боцман Боулдърфист да спре изнасилването, но той само тъжно поклати огромната си глава и поглеждайки към лорда и първия лейтенант, красноречиво даде да се разбере, че това не беше във властта му.

Тади беше зулу, отвлечена при нападение на масаите и продадена на арабските търговци на роби, но спасена от французите. Беше живяла няколко години в дома на френски търговец, имал нещастието да плава на потъналата френска фрегата. Абаносовото и тяло лъщеше от пот в сутрешния сумрак, докато Тади се бореше безнадеждно с яките моряци. Мазолестите им длани я стискаха болезнено, разпъвайки ръцете и и разтваряйки настрани краката. Момичето изпищя, когато поредният мъж влезе между бедрата и и грубо проникна в нея с един тласък. Чукаше я рязко, набивайки члена си до дъно, през сълзи тя виждаше озъбеното му, разкривено лице, гримасничещо от напрежение и удоволствие при всеки неин писък. Мъжете, които си чакаха реда алчно протягаха ръце, за да мачкат и щипят болезнено напращялата млада плът, яките моряци пляскаха твърдите, типично издути за расата и, полукълба на задника и си разменяха просташки цинизми. Някой защипа силно зърната на гърдите и и започна да ги опъва и върти, сякаш искаше да ги откъсне и Тади запищя, за радост на изнасилвачите си. Мъжът отгоре и загрухтя от удоволствие, когато момичето се заизвива под безпощадните ръце на мъчителите си и с няколко груби тласъка свърши дълбоко в нея. Мястото му веднага зае следващия, легна върху нея, нахлувайки безпрепятствено в пълното и със семе, разтворено покорно влагалище и понечи да я целуне. Тади изсъска, като котка, заплю го в лицето и зъбите и щракнаха на сантиметри от него. Това извика хор от подигравателни възгласи и мъжът със смях я заръга дълбоко. Моряците бяха пътували дълго, допълнително събираха напрежение заради недостъпните дами на борда и сега, след нощния ужас, нямаха насита. Изреждаха се един след друг, парчетата им щръкваха в готовност почти веднага, след като бяха се изпразнили в гърчещото се тяло, настървявани от съпротивата на Тади. По някое време я обърнаха и накараха да застане на четири крака, тя изложи на лъстивите им погледи мускулестите си, ожулени от пясъка, задни части. Шамарите заваляха по коравите полукълба и поредният щастливец с вой заблъска яростно члена си в нея. Всички бяха свършили поне по веднъж и сега я чукаха по-дълго, а и влагалището и, отпуснато и пълно със сперма, шльокаше при енергичните движения. Морякът се ядоса, че не получаваше нужното триене, за да се облекчи отново и излезе от нея, краткотрайното облекчение, че най-сетне мъчението свършва, се смени с ужас, когато под одобрителния хор на другарите си, изнасилвачът намести надървения си член между големите полукълбета на задника. Тя се опитваше да се извърти, но мъжете я държаха здраво и мъчителят и я хвана за кръста и прикова неподвижна. Намести омазания със собствените и сокове и чуждо семе чеп на стегнатата точка на ануса и и натисна. Тади стискаше дупето си колкото можеше, но хлъзгавия твърд член напираше неудържимо и аналният и пръстен я предаваше, отваряйки се пред нашественика, милиметър по милиметър. Накрая моравата главичка преодоля мускула и мъжът с едно движения я наниза на члена си, викът и от болка и унижение се смеси с одобрителните възгласи на моряците. Анусът и беше толкова стегнат, че мъжът не издържа повече от няколко тласъка и изригна в дупето и. Следващият нетърпеливо избута другаря си и напъна халката на бедното момиче. На четвъртия анусът и вече беше толкова отпуснат, че зееше покорно в очакване на поредния щастливец, а момичето спря да се съпротивлява, само тихичко хлипаше. Безмилостните мъже заравяха твърдите си членове в горещото тяло, наслаждавайки се на мекотата и низкото удоволствие от пречупването на волята му. Един от тях се намести на входа и, но вместо да проникне я плесна подканящо и тя покорно се притисна назад, поемайки го в дупето си. Мъжът ръмжеше доволно, докато Тади се чукаше сама, нанизвайки се на твърдия му чеп.
Потънали в забавлението си, изнасилвачите така и не чуха виковете на брега. Нападателите налетяха на англичаните от сутрешния сумрак, забулени фигури на малки, бързи коне. Арабските им извити мечове се спускаха и издигаха неуморно, пръскайки фонтани от кръв. Единственият, който не се паникьоса беше боцман Том, той сграбчи един от ездачите и го смъкна от седлото, изтръгвайки ятагана от ръката му. Гигантът се разкрачи стабилно и неуморно отбиваше нападенията на конниците заобиколен, като мечка от глутница кучета. Лейди Кейт, Джоана и Мери бяха безцеремонно преметнати през седлата, въпреки привидно хаотичното нападение, ездачите прецизно избираха, кого да пленят. Лорд Литълтън, лейтенант Монтморин и първият лейтенант на Мелпомена също бяха пощадени и натоварени на конете. Оцелелите моряци бяха събрани, като овце и нападателите им започнаха чевръсто да ги оковават. Няколко от тях обкръжиха боцмана и подигравателно го дразнеха с дългите си копия.
Изгряващият ален диск на слънцето заслепяваше Ричард, но дори и така му беше ясно, че на брега нещо не е на ред. Заповяда мускетите да бъдат заредени, а вторият лейтенант на Мелпомена повтори нареждането му в другия баркас. Двете големи лодки изскърцаха в пясъка и от тях наскачаха пехотинците в червени мундири. Под резките заповеди на капитана си, те бързо оформиха три редици, за да са в безопасност от кавалерията и засипаха конниците с градушка от мускетни куршуми. Арабските търговци на роби охотно нападаха изненадан и паникьосан противник, но дисциплинираната пехота беше твърде голям залък, дори при числено превъзходство. Водачът на ездачите изсвири пронизително и те го последваха в галоп с плячката си. Цялата сцена се разигра за минути и морският бряг потъна отново в идилична сутрешна тишина. Или не съвсем, зад дюните се чу вик на болка и сподавено хлипане. Ричард енергично закрачи натам, следван от лейтенанта, за да открие осмината моряци с красивата им жертва. Един поглед му беше достатъчен, за да свие презрително устни.
- В армията на Негово Величество, изнасилването се наказва със смърт чрез обесване. Колко жалко, че наоколо няма нито едно дърво! – застиналите от ужас моряци си поеха облекчено дъх. – Разстреляйте ги.
След изпълнението на мрачната заповед, Ричард изслуша боцмана и почтително поговори с Тади, докато лейтенантът организираше корабокрушенците.
- Е, лейтенант, - весело подхвърли Ричард. – моите заповеди са да охранявам лорд Литълтън, ако обичате стройте хората, тръгваме след половин час.
Половин час по-късно ранените моряци останаха да пазят багажа, гледайки отдалечаващите се в крак червени мундири, които пееха веселата песничка за войника, който се върнал у дома без крак, без ръка и без око.*

Бей Абу Талеб с удоволствие сърбаше горещото си кафе, наслаждавайки се на унижението на англичанина. Мразеше европейците, които от едно известно време бяха започнали да пречат на търговията му с роби и сега сам Аллах му изпращаше едновременно богатство и забавление. Французинът Монтморин беше дребна риба и щеше да бъде изтъргуван за някаква също толкова дребна услуга. Лорд Литълтън обаче щеше да плати богат откуп, да не говорим колко отстъпки за бейлъка можеха да се получат. Но нищо не можеше да се сравни с удоволствието от унижението. Беят беше на осемдесет години, загубил една ръка и едно око в бой срещу англичаните. Сега, докато гледаше пребледнялата лейди Литълтън, в единственото му око блесна зъл пламък.
- Разбира се, ефенди, - на ужасен френски продължи беят. – законите на гостоприемството са свещени. Приемам предложения от вас дар от 50 000 паунда, единствено за да не ви обидя! Вай-вай, дано никой не си помисли, че аз, клетникът, го правя за да се обогатя!
- В никакъв случай. – хладно отвърна лордът. - Предложената сума едва ли ще покрие разходите по връщането ни в родината.
- Точно тъй, точно тъй! Разходите... но аз съм готов да се разоря в името на гостоприемството! Разбира се, гостите могат да облекчат това бреме... в противен случай ще е много неприятно да трябва да прекарат времето в очакване на тъй незначителния подарък в тъмницата.
Беят ухилено зяпаше Кейт и тя се изчерви от погнуса под похотливия му поглед. Половин час по-късно, останали насаме, съпругът и говореше студено:
- Това е голяма жертва милейди, но не виждам друг избор. Трябва да участвате в жалкия цирк на този дивак, ако искаме да се измъкнем от тук!
Да. Просто и логично, тя трябваше да отдаде тялото си, за да може безценният лорд Литълтън до не лежи в подземието, докато пристигне откупа. Кейт изгледа с презрение съпруга си.
- Да избера между брутално изнасилване или да се отдам доброволно. Какво пък, едва ли могат да ми направят нещо по-неприятно от вас.

На вечерята сервираха пилаф, обилно подправен с ким и щедро наливаха шербет в чашите. Кейт беше облякла ефирни копринени шалвари, които докосваха ласкаво кожата и и брокатен елек, повече показващ, отколкото скриващ гърдите и. Лорд Литълтън беше седнал на почетно място отдясно на бея, а съпругата му седеше по-ниско срещу тях, между двама от синовете на домакина. Абу Талеб се наслаждаваше да проточва момента, сякаш това е просто една вечеря. Разговаряха за политика, за досадния новоизлюпен френски генерал Бонапарт, по взаимно съгласие парвеню, което нямаше да стигне далеч. Синовете на бея бяха красиви мъже, високи и жилави, с остри черти, дръзки погледи и учудващо кавалерски маниери. Цялата вечер забавляваха гостенката си, превеждайки строфи на Незами и Руми на френски. Когато всички се нахраниха, робите разчистиха масата и внесоха огромно наргиле, от което се виеше упойващ дим. Опиумът не беше непознат в Англия, но Кейт никога не се беше сблъсквала с него в пуританското си възпитание. След кратко колебание тя пое любезно предложения мундщук и кимна грациозно. Вдиша внимателно и течността в наргилето забълбука пакостливо. Главата и се замая приятно и времето сякаш потече бавно около нея, залюлявайки я в състояние на безтегловност. Изпълни я увереност, че каквото и да се случи в този свят, то няма да има значение в действителност. Двамата сина на бея, Маруф и Тефик, разказваха приказката за Рустам и Сухраб и единият мъж направи елегантен комплимент, сравнявайки Кейт с легендарната Тахмине.
- Нима и аз съм толкова неустоима? – дръзко се засмя тя, усещаше езика си надебелял и леко завалваше думите.
- Тя бледнее пред вас! – пламенно я увери Маруф.
- О, и ето, въпреки това вие спокойно седите до мен, май не съм толкова неустоима... – тя проточи мълчание. – Или вие не сте достатъчно храбри.
Погледът на Маруф пламна в миг и преди Кейт да мигне, лицето му беше на сантиметри от нейното. Тя затвори очи, представи си Ричард и отвори леко устни, за да приеме целувката. Мъжът ту я целуваше нежно, ту я захапваше с едва сдържана кръвожадност. В гърба и се притисна Тефик, прегърна я с треперещи от нетърпение пръсти разкопча елека и. Мургавите му изящни пръсти докоснаха бялата и гръд с благоговение, сякаш се страхуваха да не я счупят. Кейт се задъха и по тялото и се разля изгаряща жега и то се изви в сластна тръпка, когато мъжът едва погали розовите зърна на гърдите и с тънките си пръсти. Те реагираха веднага, втвърдявайки се и щръквайки предизвикателно напред. Докато Маруф пиеше жадно устните и, Тефик зарови лице в косите и и с упование вдъхна аромата, а после потърси шията и. Зацелува я, надолу по раменете и нагоре, докосвайки с нежните си устни раковината на ухото и. Лорд Литълтън преглътна тежко, гледайки как младата му съпруга се гъне от страст в ръцете на мъжете. Не, това не беше лежаща по гръб жена, покорно чакаща го да свърши с поглед вперен в тавана. Тази Кейт стенеше похотливо, задъхваше се от желание, протегна ръка и хвана главата на мъжа зад себе си, подлагайки шията си под страстните му целувки. Той я захапа за ухото и Кейт извика, Абу Талеб беше във възторг, да изнасилят англичанката пред мъжа и изобщо не можеше да се мери с унижението в момента. Маруф се беше откъснал от нея и бързо се освободи от дрехите си, изпъчвайки мургавото си жилесто тяло. Кейт докосна нежната му кожа с възхищение, беше мека, като коприна, върху стоманени мускули. Тя се наведе напред и езикът и се стрелна между устните, за да докосне зърното на гърдите му. Мъжът изненадано си пое дъх, а после изпъшка от удоволствие. Тя те го целуваше, ту хапеше лекичко и тялото на Маруф реагира, като в скута му се изпружи дълъг, сравнително тънък член. Кейт с любопитство огледа обрязания пенис, обхвана ствола му в основата и игриво го разклати пред лицето си. До вчера дори не си представяше, че това е възможно, но зрелището в трюма с Джоана, откри нови хоризонти пред плътското удоволствие. Как го правеше Джоана? Отваряш устни и оставяш горещата копринено-нежна главичка да се плъзне в устата ти. Беше приятно, членът потрепваше, живеещ свой собствен живот, беше и толкова нежен. Кейт задвижи глава предпазливо, както правеше Джоана. Когато дългият член опря в гърлото и, тя се задави и го изплю, за да поеме въздух. Маруф и подаде мундщука на наргилето и тя вдиша няколко пъти от упойващия дим, а после отново пое дългия член в устата си. Движеше глава по-уверено, с любопитство опипа главичката му с език и Маруф изстена блажено. Зад нея Тефик я освободи от елека и решеше косите и с пръсти, а после плъзгаше ръце надолу по гърба и, карайки бялата и кожа да настръхва под тъмните му длани. Ръцете му я обвиха през кръста и той нетърпеливо задърпа връзките на шалварите. Докато я събуваше, коприната галеше бедрата на Кейт със сластно обещание, оставяйки жената гола в ръцете на двамата братя. Тефик взе шише с мазна, безцветна течност и остави тлъстата струя да се проточи по гърба на жената. В първия момент усещането беше на хлад, но под мазилото кожата и сякаш пламна в похотлив огън. Тефик започна да разтрива голото тяло, подпалвайки го в безмилостния пожар на желанието. Скоро Кейт цяла лъщеше и Тефик изсипа малко от маслото в шепа и го разтри по ръцете си, дясната му длан се плъзна между бедрата на жената и ловките му пръсти намериха тръпнещата от желание плът. Кейт проплака високо, когато я докоснаха между краката, извади члена от устата си и със затворени очи се наслаждаваше на ласките. Мазните пръсти на Тефик караха деликатните и срамни устни да парят и набъбват, заливайки ръката на мъжа със соковете си. Двамата мъже ловко завъртяха жената и зад нея Маруф стисна в ръка дългия си член и го опря в отворената от желание цепка. Кейт сграбчи късия, но застрашително дебел пенис на Тефик и миг преди мъжът отзад да проникне в нея тя извърна глава и с потъмнял от желание поглед каза дрезгаво:
- Не ти ме обладаваш, а аз ти се отдавам! – и тя се наби назад, поемайки с едно движение мъжа в себе си. – М-м-мхм, о-у-у! Ох, колко дълбоко е влязъл!
Тя се беше нанизала на почти целия член, търсейки облекчение за изгарящата я похот. Органът беше опрял в матката и болезнено и тя облиза и прехапа устни, мъчейки се да поеме още в себе си. Само ако вместо толкова дълъг, беше малко по-дебел! Бълващото и сок влагалище не можеше да усети достатъчно плътно члена и тя нетърпеливо се завъртя около него. Мъжът се окопити, хвана я за кръста и се задвижи в нея енергично. Тя жадно потърси с устни дебелия член на Тефик, едва побра главичката му в устата си и си помисли, че няма търпение да дойде неговия ред. Той от своя страна събра косата и и я вдигна нагоре, давайки възможност на зрителите да видят страстта, с която Кейт въртеше езика си около моравата глава на члена.
Лордът несъзнателно беше стиснал предницата на панталона си, държейки в ръка болезнената си ерекция, дишаше тежко с отворена уста. Очите му бяха изцъклени, не смееше да мигне, за да не изпусне и миг от зрелището. Абу Талеб въздишаше, съжалявайки, че не е поне десет години по-млад.
Кейт все по-недоволно въртеше дупето си, след масивния член на Ричард, този тънък пенис само я раздразваше, без да може да и даде облекчение. В съзнанието и изплува скандална идея, но какво значение имаше, отдавна всички граници на допустимото бяха преминати. Кейт се отдръпна, изнизвайки се от пениса, протегна ръка и хвана тънкия, корав ствол. Намести го на ануса си и се натисна назад, опиумът и мазилото я бяха отпуснали, а и само преди ден беше правила същото с красивия си капитан и твърдият орган проникна в нея мазно, почти без болка. След като прониза халката и, Маруф продължи да я превзема, плъзгайки се все по-надълбоко в червата и. Усещането беше, като гъделичкане дълбоко в нея, съчетано с приятното напрежение на  принудения да стои отворен анален пръстен. Членът се плъзгаше гладко през халката и, пращайки сладострастни вълни по тялото и и тя мъркаше доволно, лигавейки дебелия пенис. Кейт стисна  парчето в ръката си и бавно тръгна напред, принуждавайки Тефик да легне и тя да пропълзи отгоре му. Маруф я следваше, забил дългия си ятаган в ануса и и двамата заедно обкрачиха легналия мъж. Кейт наведе бедра надолу, разтворената от желание женственост се отърка в дебелия ствол на Тефик, белязвайки го с дълга бляскава дамга от мъзга. Той стисна чепа си в основата и го намести на хлъзгавия отвор. Брат му опря длани на раменете на Кейт и бавно и неумолимо я натисна надолу.
- А-а-а-ах! – тя изви гръб и отметна глава назад, когато дебелото тяло я разцепи. – А-а-ъгх!
Маруф я беше набил до корен на тлъстото парче на брат си, а той я наниза в дупето със силен тласък, та чак тестисите му изплющяха. Кейт се почувства толкова пълна, че и се струваше чак невероятно, разтворена болезнено от Тефик, Маруф влязъл дълбоко в червата и, жената едновременно агонизираше и не искаше мигът да свършва. Под стиснатите и клепачи избиха сълзи и тя стисна зъби, усещайки как губи контрол над тялото си. Мъжете се задвижиха, несъзнателно намирайки ритъм, в който единият да влиза в нея, докато другият излиза, двамата братя усещаха търкането на коравите си членове през нежната тънка преграда, това ги възбуди допълнително и те ускориха ритъма. Жената зави в неотличима смес между страдание и екстаз и тялото и затрепера в болезнен дълъг оргазъм. Контракциите на влагалището и ануса и стиснаха двата члена в мощна хватка и ги принудиха да изхвърлят дълбоко в крехкото бяло тяло потоци от гъсто семе. Когато виковете и затихнаха, тя се просна омаломощена върху Тефик и остана така, дишайки дълбоко, със здраво затворени очи, наслаждавайки се на последните потрепервания на омекващите в нея членове.
От ъгъла на устата на Негова Светлост се беше стекла слюнка, проточила се чак по брадичката му, а по предницата на панталона му беше избило голямо мокро петно. Абу Талеб се хилеше сатанински, предвкусвайки още много забавни моменти.

На две мили от крепостта на бея, Ричард Блъд професионално оглеждаше крепостта, обляна в последните алени лъчи на залеза.
- Вътре няма и хиляда души, лесна работа! – весело подметна той на лейтенанта.**

*Песента е Johny i hardly knew ya
**Ричард има основание за оптимизма си. При Асай и Гавилгхур червените мундири с лекота разбиват десетократно превъзхождащ ги по численост противник.

Следва

Дядо Торбалан

Ни съм умрел!

Нито на работа, нито у дома, оставят бедния човек да отдели време и да седне спокойно да се позанимае с хобито си. Обаче, живот и здраве, тази седмица ще напиша следващата част от Алено слънце, която обещавам де е брутална и перверзна :).

Обезчестена

Историята е дълга, ако просто търсите материал за бърза чекия, пропуснете я :)


Истинска история от началото на деветдесетте

Родителите на Наталия не бяха случайни хора, и майка и, и баща и, бяха издънки на номенклатурни фамилии. Бракът им беше династичен, основан на финансови интереси и властови позиции, връзка, в която младите съпрузи не изпитваха един към друг нищо друго, освен чувство за дълг. Подкрепян и от двете фамилии, другарят Донев стана най-младия директор на мащабно социалистическо предприятие, а след драматичните промени през 1989г. му беше поверен солиден дял от новия частен сектор. Възпитаник на старата тоталитарна школа, той повери възпитанието на децата на съпругата си. Синът им, разбира се, щеше да наследи бащината империя, а дъщерята трябваше да израсне принцеса, достойна за съпруга, която да обвърже семейство Доневи с друг могъщ клан. Бащата изповядваше възгледа, че съпругата е за да ражда деца, а за удоволствие съществуват курвите. Курви за господин Донев бяха всички, които не се бяха оженили девствени и в последствие станали мълчаливи, послушни и най-важното, благоверни съпруги. За да бъде ценна булка, дъщеря му в никакъв случай не трябваше да е курва, а беше и желателно да е красива. А малката Наталия Донева беше истинско бижу, вечно засмяно, жизнерадостно дете, което растеше под зоркия родителски поглед. Разбира се, беше записана да учи в „руското“ училище, резервирано за децата на тоталитарния елит. Там момичето се сблъска с думи, чието значение не знаеше, но от контекста нещо и подсказа, че не бива да пита какво означават. „Хуй“, „путка“, „ебане“, „тарен“* се разменяха между момчетата в междучасията и за Наталия думите звучаха плашещо, но и с някаква загадъчна притегателност, като тайно знание, криещо се на границата на възприятията. След 10-ти ноември 1989г. масовата култура отприщи вълната на сексуалната революция и в България и пристъпящото в пубертета девойче, нямаше как да не зърне откровените порнографски снимки от вулгарно изложените по вестникарските сергии „Чук-чук“, „Мираж“ и „Секс скандал“. Наталия изчервена извръщаше глава, а стомахът и се обръщаше от погнуса или поне така си мислеше момичето, макар и тази погнуса винаги да беше придружена с някакво необяснимо свиване в слабините. Откакто беше прокървила за първи път, майка и редовно я водеше на гинекологични прегледи и влизаше в кабинета с нея, ужким за кураж, но и за де се увери, че дъщеря и е непорочна девица. Докторът проведе с момичето няколко разговора на сексуална тематика, при които Наталия автоматично кимаше, макар и да не разбираше, какво точно е „полов акт“. Във всеки случай, звучеше страшно и не, като нещо, за което би питала майка си за пояснение. Така до десети клас Наталия имаше смътна представа, за това, което мъжът и жената правят и в последствие неминуемо се появяват бебета. Тогава към нея прояви интерес един от големите пичове от дванадесети клас. Невинното момиче беше апетитна плячка на фона по-опитните си съученички и баткото искаше да се „разпише“, като отнел девствеността и. Наталия беше колкото поласкана, толкова и ужасена от неочакваното внимание и сигурно не би имала куража да му каже „не“, ако в паниката си не го беше отрязала още в началото. Това я превърна в нежелан център на вниманието, съученичките и я упрекваха, че е отблъснала момче, за което те биха дали всичко. Момчетата пък изведнъж забелязаха, че кльощавото тяло през лятната ваканция се беше наляло и придобило меките преливащи форми, които мамеха мъжките погледи. Госпожа Донева не позволяваше на дъщеря си да носи каквито и да е предизвикателни дрехи, но нищо не можеше да скрие надигащите блузите твърди гърди и все по-съблазнително очертаващите се под полите хълбоци. След училищния Дон Жуан се пробва друг дванадесетокласник, а след него трети. Той успя да се приближи до момичето повече, вместо нападателно, се отнасяше към нея с внимание и само след седмица успя да я изпрати от училище до вкъщи, а след още няколко дена дори я целуна. Тази първа целувка накара Наталия да помисли, че ще умре. Когато момчето притисна устни към нейните, тя почти припадна в ръцете му, тялото и отказа да се подчинява и забравила да диша, тя в ужас и екстаз усети мощно свиване в слабините, което се разля в нея, като мощна вълна. Кой знае, докъде щяха да стигнат, ако не бяха на улицата и покрай тях не минаваха прибиращи се от работа хора. Наталия взе стълбите на бегом и се шмугна в стаята си, затръшвайки вратата. Беше научила, че може да извинява поведението си с болезнения си месечен период и сега симулира, за остане сама. В главата и се гонеха фантастични картини на булчински рокли, бели коне и един-единствения принц, а някъде в подсъзнанието се прокрадваха много по-смущаващи картини. Когато къщата утихна Наталия още не можеше да заспи, беше прегърнала възглавницата си, обвила я с ръце и крака и неволно я притискаше към слабините си. Усещането беше много приятно, прималяваше и, ставаше и горещо и гърлото и пресъхваше, както когато нейния принц я целуна. Постепенно момичето задвижи хълбоци и притисна възглавницата още по-силно. Застена тихо и тялото и затрепери, беше и едновременно горещо и кожата и настръхваше, все едно и е студено. Този резонанс в усещанията нарасна и момичето изпусна мъченически стон, коремът и се сви на топка и слабините и запулсираха неконтролируемо. Когато се успокои, с ужас си помисли, че се е напишкала. Беше толкова мокра между краката, че чак възглавницата беше подгизнала. Засрамено се преоблече и се шмугна под завивките, където тялото и, приятно отпуснато, бързо се предаде на съня.
На следващия ден стигна до училище на крилете на бляновете си и сърчицето и затупка, като уловено птиче, като видя принца си в двора. С леки стъпки се прокрадна зад него, за да му затвори детински очите с ръце изотзад, само да го чуе да казва на свой приятел:
- На десет лева, че ще я опъна до понеделник!
Въпреки, че не беше много наясно, тонът с който беше анонсирано опъването, не оставяше място за съмнение. Наталия отказа да говори с него и когато се прибра, плака докато заспа.
В последвалите месеци момичето беше провъзгласено за „желязната девица“ и на няколко пъти чу за себе си, че е фригидна. Думата звучеше ужасно, като присъда, но това не я разколеба и Наталия твърдо отблъскваше всеки опит за ухажване с детска грубост.
Явор беше в единадесети клас, дяволит хитрец, привлекателен, без да е сладникаво красив и твърде умен, за да бъде част от някаква компания. По една случайност живееше близо до Наталия и понякога се срещаха на път за училище, нарочно я проследи и ужким случайните срещи станаха редовни. Държеше се с нея с леко снизхождение и едва скрита досада, което озадачи и обезоръжи момичето,  подготвено да го отреже. Наталия дори се захвана да спори с него, само за да предизвика някаква реакция, но баткото накрая винаги я правеше за смях.  Тя се настърви и вече с нетърпение тръгваше на училище, заради петнадесетте минути, през които щяха да вървят заедно. Явор не бързаше, като по-малък обичаше да лови гущерчета и знаеше, че малката животинка много трудно можеше да бъде хваната с бързина. Но пък беше лесно с търпение да я оставиш сама да се качи на ръката ти. Умишлено и позволи няколко малки победи в знаменитите им спорове и щедрата „победителка“ му позволи да скъси дистанцията. Наталия тренираше аеробика в Спортна зала и Явор започна да ходи на станалия модерен фитнес, само за да я изпраща след тренировка. Беше студен декемврийски следобед, когато двамата се прибираха по тъмните улици на морския град. Момчето ръсеше духовитости и Наталия се заливаше от смях, двамата трябваше да свърнат зад ъгъла, за да се озоват току пред вратата на кооперацията, но в бързината се сблъскаха. Явор протегна ръка да я задържи да не падне, телата им се допряха и без да мисли тя се повдигна на пръсти и устните и докоснаха неговите.
„Какво правя?!“, ужаси се от себе си тя, неспособна да прекъсне целувката.
„Има вкус на виолетки!“, триумфално помисли Явор, опитвайки гланца и за устни.
Разделиха се на ъгъла, да не би някой да ги зърне заедно и върху им да се стовари родителския гняв. После всичко се разрази със скоростта и мащаба на лятна буря. Двамата търсеха всеки миг възможност да се скрият някъде. В междучасията, на път за и от училище, на тренировки. Наталия плуваше в еуфория, помрачавана единствено от апокалиптичната възможност, баща и да научи.
- Натали, днеска Андреева я няма, ще имате два часа свободни! – с блеснал поглед и каза Явор.
- Можем да отидем в онази малка сладкарница! – зарадва се момичето.
- Охо, не бързай! След това нали имате история, Щерева не пише неизвинени, а после физическо... – Явор остави мисълта да увисне.
- М-м-м, да избягам по история, ами ако нашите научат...
- Че откъде ще научат?
- Това са повече от четири часа, какво ще правим? Да отидем на кино!
- Имам нещо по-добро наум, в другия ни апартамент няма никой, можем да останем там, а на кино или в сладкарница някоя позната на майка ти може да ни види. – хитро добави той.
Борбата на съвестта с любовта беше кратка и неравна. След по-малко от двадесет минути се озоваха в резервния апартамент на яворовия татко. Момчето включи печка „духалка“ и гарсониерата бързо се стопли. Двамата млади още преди това се бяха разгорещили достатъчно и между целувките си говореха нежни глупости, а ръцете на Явор все по-дръзко опипваха твърдите гърди на момичето. Тя направи няколко неубедителни опита да го спре, но докосването на топлите му длани беше толкова приятно, че не и се искаше да спира. Той плъзна ръка по протежението на гръбнака и и тя притвори очи от удоволствие, щом по тялото и се разля топло гъделичкане. Явор зарови пръсти в косата и, като леко заби нокти в тила и проследи пътя си нагоре. Наталия трепереше в ръцете му, изгубила воля над тялото си и блокирала здравия разум, цялото и същество крещеше за още. Така и не разбра, кога ръката му се е озовала между краката и, усещането от докосването там избухна, карайки тялото и да се разтърси в мощна тръпка. „Ръката му, трябва да я махна!“, крещеше разумът и. „Да, да, ей сега! Само... само още секунда!“, бълнуваше в отговор Наталия. Докато в главата и се водеше яростна битка, момчето ловко разкопча колана на дънките и и пръстите му докоснаха мокрите от възбуда бикини. Памучната материя беше буквално подгизнала и очите на момчето хищно светнаха. Намери набъбналото топче на клитора и и плъзна пръст по него към влагалището. Момичето изстена и впи зъби в устната му с такава сила, че в устата си почувства сладникавия, металически вкус на кръв. Пръстът между краката и се движеше все по-настоятелно, отделен от тялото и само от отчайващо тънката защита на бельото и. Без да отделя устни от нейните, Явор я бутна малко назад, повдигна дупето и и дръпна дънките. Белите и нежни бедра настръхнаха оголени, а Наталия се почувства парадоксално приятно уязвима, с панталон около глезените. За пуловера му помогна сама, давайки в ръцете му, твърдите си девичи гърди. Той леко задраска зърната и, доставяйки и удоволствие, почти толкова голямо, колкото и когато я галеше отдолу. Явор отмести дъното на бикините и докосна на голо изумително нежната, хлъзгава от сокове плът. Наталия изви тяло в дъга и отметна глава назад, разтворила устни в безгласен вик. Пръстите на едната му ръка ту натискаха нежно клитора и, ту се плъзгаха и натискаха леко във входа на горящата и вътрешност. Другата му ръка стискаше нежно гърдите и, а сега устните му намериха шията и я обсипаха с леки целувки. Наталия беше мастурбирала сама няколко пъти, но нищо от опита и не можеше да се сравни с разтърсващата експлозия, избухнала под ръцете на любимия. Тялото и се гърчеше  и тя пулсираше в ръката му, малките и розови срамни устни блестяха от соковете и, докато в нея някаква невидима ръка усукваше вътрешностите и в болезнен екстаз. Когато тялото и започна да се успокоява, Явор я отпусна да легне, събу дънките и и легна до нея, прегръщайки я. В бедрото и се опря твърдият му, като камък член и Наталия измърка, идвайки на себе си. Той докосваше тялото и с възхищение и тя изпита чувство на вина, че само тя беше изпитала удоволствие.
- Искаш ли... искаш ли и аз да те докосна там? – едва промълви от срам тя.
Вместо отговор той постави ръката и на чатала си. Значи това беше прочутият орган? Твърд, струваше и се грамаден, потръпващ при всяко докосване. Наталия разкопча панталона му и преглъщайки трудно извади члена му на бял свят. Нямаше нищо общо с рисунките по чиновете! Стърчеше, изпънат като струна, опрял се в корема му. И това влиза в жената?! Невъзможно! Та със сигурност ще я разкъса! Момчето се съблече нетърпеливо и понечи да легне отгоре и.
- Не! Не! Недей, моля те! – панически проплака Наталия и сви крака. – Ще ме убият в къщи!
- А как ще разберат? Няма да им казваш! – настояваше той в опитите си да разтвори здраво стиснатите и бедра.
- Не! Не разбираш, мама ме води на гинеколог, той ще и каже... – съпротивата и беше отчаяна, защото борбата се водеше не само с момчето, но и със самата нея.
Колкото и да беше възбуден, Явор никак не искаше отгоре му да се излее гнева на могъщия господин Донев. От друга страна, много му се искаше да натрие носовете на елитните свалячи и да бъде първия на непокоримата девица.
- М-мхм, можем да го направим и гинекологът да не разбере. – лукаво се ухили момчето.
- Как? – ококори се Наталия под него.
- Ами-и-и, има едно място, на което няма да разбере...
- Искаш... в устата ми ли?
- Искам, разбира се, но имам предвид нещо друго. – той плъзна ръка под твърдите бузи на дупето и и лекичко подразни стегнатия мускул на ануса и.
- А? К-къде? Там?! Ти си луд, не!
- Защо не?!
- Ми там... то е мръсно!
- Не е.
- Нередно не! Там го правят само педерастите! – Наталия беше чувала за тази срамна част от човешкия род.
- Не е вярно! Почти всички жени го правят! – лъжеше със скоростта на гърмяща змия Явор.
- Вярно ли?
- Няма да лъжа, я!
- Ама не боли ли?
- Мъ-ъ-ъничко само, първия път.- Явор добави лукаво. – И гинекологът няма как да разбере.
Докато я убеждаваше, момичето се оказа на четири крака, с вирнато дупе. Явор се огледа отчаяно за смазка, бръкна в джоба на дънките и и извади от там кутийката с вазелина за устни, с аромат на виолетки. Загреба от него и започна да разтрива здраво стиснатия анус на момичето, то хапеше устни, застинало от ужас от предстоящото. На Явор му стана ясно, че така няма да стане и приближи лице към още мократа и цепка, обрамчена от редки, тънки косъмчета, които сега се бяха слепнали от влагата.
- М-м-м, о-о-ох-ооо! – изпъшка Наталия, когато по тялото и се разля познатата вече топла тръпка. Само че сега беше още по-приятно, защото вместо с грубите си пръсти, момчето я докосваше по най-интимните и места с върха на езика си.
Тя постепенно се отпусна и Явор усети, че анусът и вече не е така отчаяно стиснат под върха на пръста му. Момчето завъртя пръст около халката, без да прониква. Масажираше я там и скоро мазното триене на пръстите му, по богато снабдения на нервни окончания пръстен, започна да и доставя удоволствие, съчетано с нежния флирт на върха на езика му с клитора и. Момичето притвори очи, отдадено на приятното усещане и Явор използва отпускането и, за да плъзне пръста си през мазната от гланца за устни анална халка. Наталия ахна изненадано, но не я заболя, а изпита някакво странно, дори смешно усещане. Нещо като гъдел вътре и сякаш и се доходи до тоалетната. Пръстът се задвижи в нея и проникването му през стегнатия и, но добре омазнен анус изпрати приятно гъделичкане по протежение на гръбнака и. Постепенно момичето се отпусна още и пръстите станаха два, сега я заболя малко, но скоро тялото и свикна и Явор я чукаше свободно с пръсти, докато езикът му все по-бързо шареше по клитора и, а другата му ръка омазваше ухаещия на виолетки вазелин по надървения до пръсване пенис. Момчето не можеше повече да се сдържа и коленичи зад нея, насочвайки моравия от напрежение орган с трепереща ръка. Опря главичката в девствения отвор на дупето и и натисна. Омазаният с вазелин мускул се опита да се съпротивлява, но коравият мъжки орган го преодоля и принуди да се разтвори.
- А-а-ай! А-а-а, не-е! Боли-и-и! – запищя Наталия. – Извади го!
Явор натисна навътре, глух за молбите и и потъна в парещата, копринено-нежна вътрешност. Аналният и пръстен конвулсираше отчаяно около ствола му, в контраст с беззащитната и мекота. Чувстваше се като бог, победител, насилник, дългото сдържане си каза думата и Наталия усети през разкъсващата болка, как коравият член, разчекнал я отзад запулсира. Явор изрева от кеф и я стисна силно през тънкото кръстче, докато изстрелваше в червата и, откос след откос. Когато се изпразни, освободи насиления анус на хлипащото момиче и я прегърна виновно.
Лежаха прегърнати, той и се извиняваше и утешаваше, тя му прощаваше. Обещаха си да опитат пак.
В бъдещите им опити Явор беше много по-внимателен, а Наталия се научи, че може да отпуска мускулите на дупето си. В празния апартамент експериментираха винаги, когато можеха да се отскубнат. Опитваха всичко, което двама души могат да направят заедно, без да се наранят сериозно. И без да повредят свещения химен на Наталия. Всеки месец майка и я водеше на гинекологичен преглед и облекчено научаваше, че дъщеря и е все още непорочна девица.
Романът продължи две години, когато господин Донев реши, че дъщеря му трябва да продължи да учи в стара Англия. Явор и Наталия се клеха във вярност и изричаха всички отчаяни наивни думи, в които вярват влюбените. Но времето и разстоянието взеха своя дан и скоро очите, които не се виждат се забравиха.
Наталия се запозна с млад, перспективен българин в Лондон, син на известен политик. Баща и одобри партията и въпреки, че тя не го обичаше с жарта, с която някога копнееше да Явор, се ожениха. Той беше самовлюбен глупак, който в „девствеността“ на красивата си булка, видя само отражение на собствените си достойнства. Преди няколко години се събрахме познати семейства и когато жените се отделиха да си приказват женски работи, ние се заговорихме за бивали и небивали сексуални подвизи. Мъжът на Наталия гордо се похвали, че жена му е била девствена, а после с тържествуваща усмивка ни се похвали, че преди няколко години я е отворил и отзад. Няколко души, които знаехме истината, се ухилихме и спогледахме многозначително.

Историята е истинска, както обикновено съм променил имената и някои факти, за да не се разпознаят участниците. Действието се развива 1995г., а срещата с гордия съпруг в съвсем близкото минало.

Дядо Торбалан