Обезчестена

Историята е дълга, ако просто търсите материал за бърза чекия, пропуснете я :)


Истинска история от началото на деветдесетте

Родителите на Наталия не бяха случайни хора, и майка и, и баща и, бяха издънки на номенклатурни фамилии. Бракът им беше династичен, основан на финансови интереси и властови позиции, връзка, в която младите съпрузи не изпитваха един към друг нищо друго, освен чувство за дълг. Подкрепян и от двете фамилии, другарят Донев стана най-младия директор на мащабно социалистическо предприятие, а след драматичните промени през 1989г. му беше поверен солиден дял от новия частен сектор. Възпитаник на старата тоталитарна школа, той повери възпитанието на децата на съпругата си. Синът им, разбира се, щеше да наследи бащината империя, а дъщерята трябваше да израсне принцеса, достойна за съпруга, която да обвърже семейство Доневи с друг могъщ клан. Бащата изповядваше възгледа, че съпругата е за да ражда деца, а за удоволствие съществуват курвите. Курви за господин Донев бяха всички, които не се бяха оженили девствени и в последствие станали мълчаливи, послушни и най-важното, благоверни съпруги. За да бъде ценна булка, дъщеря му в никакъв случай не трябваше да е курва, а беше и желателно да е красива. А малката Наталия Донева беше истинско бижу, вечно засмяно, жизнерадостно дете, което растеше под зоркия родителски поглед. Разбира се, беше записана да учи в „руското“ училище, резервирано за децата на тоталитарния елит. Там момичето се сблъска с думи, чието значение не знаеше, но от контекста нещо и подсказа, че не бива да пита какво означават. „Хуй“, „путка“, „ебане“, „тарен“* се разменяха между момчетата в междучасията и за Наталия думите звучаха плашещо, но и с някаква загадъчна притегателност, като тайно знание, криещо се на границата на възприятията. След 10-ти ноември 1989г. масовата култура отприщи вълната на сексуалната революция и в България и пристъпящото в пубертета девойче, нямаше как да не зърне откровените порнографски снимки от вулгарно изложените по вестникарските сергии „Чук-чук“, „Мираж“ и „Секс скандал“. Наталия изчервена извръщаше глава, а стомахът и се обръщаше от погнуса или поне така си мислеше момичето, макар и тази погнуса винаги да беше придружена с някакво необяснимо свиване в слабините. Откакто беше прокървила за първи път, майка и редовно я водеше на гинекологични прегледи и влизаше в кабинета с нея, ужким за кураж, но и за де се увери, че дъщеря и е непорочна девица. Докторът проведе с момичето няколко разговора на сексуална тематика, при които Наталия автоматично кимаше, макар и да не разбираше, какво точно е „полов акт“. Във всеки случай, звучеше страшно и не, като нещо, за което би питала майка си за пояснение. Така до десети клас Наталия имаше смътна представа, за това, което мъжът и жената правят и в последствие неминуемо се появяват бебета. Тогава към нея прояви интерес един от големите пичове от дванадесети клас. Невинното момиче беше апетитна плячка на фона по-опитните си съученички и баткото искаше да се „разпише“, като отнел девствеността и. Наталия беше колкото поласкана, толкова и ужасена от неочакваното внимание и сигурно не би имала куража да му каже „не“, ако в паниката си не го беше отрязала още в началото. Това я превърна в нежелан център на вниманието, съученичките и я упрекваха, че е отблъснала момче, за което те биха дали всичко. Момчетата пък изведнъж забелязаха, че кльощавото тяло през лятната ваканция се беше наляло и придобило меките преливащи форми, които мамеха мъжките погледи. Госпожа Донева не позволяваше на дъщеря си да носи каквито и да е предизвикателни дрехи, но нищо не можеше да скрие надигащите блузите твърди гърди и все по-съблазнително очертаващите се под полите хълбоци. След училищния Дон Жуан се пробва друг дванадесетокласник, а след него трети. Той успя да се приближи до момичето повече, вместо нападателно, се отнасяше към нея с внимание и само след седмица успя да я изпрати от училище до вкъщи, а след още няколко дена дори я целуна. Тази първа целувка накара Наталия да помисли, че ще умре. Когато момчето притисна устни към нейните, тя почти припадна в ръцете му, тялото и отказа да се подчинява и забравила да диша, тя в ужас и екстаз усети мощно свиване в слабините, което се разля в нея, като мощна вълна. Кой знае, докъде щяха да стигнат, ако не бяха на улицата и покрай тях не минаваха прибиращи се от работа хора. Наталия взе стълбите на бегом и се шмугна в стаята си, затръшвайки вратата. Беше научила, че може да извинява поведението си с болезнения си месечен период и сега симулира, за остане сама. В главата и се гонеха фантастични картини на булчински рокли, бели коне и един-единствения принц, а някъде в подсъзнанието се прокрадваха много по-смущаващи картини. Когато къщата утихна Наталия още не можеше да заспи, беше прегърнала възглавницата си, обвила я с ръце и крака и неволно я притискаше към слабините си. Усещането беше много приятно, прималяваше и, ставаше и горещо и гърлото и пресъхваше, както когато нейния принц я целуна. Постепенно момичето задвижи хълбоци и притисна възглавницата още по-силно. Застена тихо и тялото и затрепери, беше и едновременно горещо и кожата и настръхваше, все едно и е студено. Този резонанс в усещанията нарасна и момичето изпусна мъченически стон, коремът и се сви на топка и слабините и запулсираха неконтролируемо. Когато се успокои, с ужас си помисли, че се е напишкала. Беше толкова мокра между краката, че чак възглавницата беше подгизнала. Засрамено се преоблече и се шмугна под завивките, където тялото и, приятно отпуснато, бързо се предаде на съня.
На следващия ден стигна до училище на крилете на бляновете си и сърчицето и затупка, като уловено птиче, като видя принца си в двора. С леки стъпки се прокрадна зад него, за да му затвори детински очите с ръце изотзад, само да го чуе да казва на свой приятел:
- На десет лева, че ще я опъна до понеделник!
Въпреки, че не беше много наясно, тонът с който беше анонсирано опъването, не оставяше място за съмнение. Наталия отказа да говори с него и когато се прибра, плака докато заспа.
В последвалите месеци момичето беше провъзгласено за „желязната девица“ и на няколко пъти чу за себе си, че е фригидна. Думата звучеше ужасно, като присъда, но това не я разколеба и Наталия твърдо отблъскваше всеки опит за ухажване с детска грубост.
Явор беше в единадесети клас, дяволит хитрец, привлекателен, без да е сладникаво красив и твърде умен, за да бъде част от някаква компания. По една случайност живееше близо до Наталия и понякога се срещаха на път за училище, нарочно я проследи и ужким случайните срещи станаха редовни. Държеше се с нея с леко снизхождение и едва скрита досада, което озадачи и обезоръжи момичето,  подготвено да го отреже. Наталия дори се захвана да спори с него, само за да предизвика някаква реакция, но баткото накрая винаги я правеше за смях.  Тя се настърви и вече с нетърпение тръгваше на училище, заради петнадесетте минути, през които щяха да вървят заедно. Явор не бързаше, като по-малък обичаше да лови гущерчета и знаеше, че малката животинка много трудно можеше да бъде хваната с бързина. Но пък беше лесно с търпение да я оставиш сама да се качи на ръката ти. Умишлено и позволи няколко малки победи в знаменитите им спорове и щедрата „победителка“ му позволи да скъси дистанцията. Наталия тренираше аеробика в Спортна зала и Явор започна да ходи на станалия модерен фитнес, само за да я изпраща след тренировка. Беше студен декемврийски следобед, когато двамата се прибираха по тъмните улици на морския град. Момчето ръсеше духовитости и Наталия се заливаше от смях, двамата трябваше да свърнат зад ъгъла, за да се озоват току пред вратата на кооперацията, но в бързината се сблъскаха. Явор протегна ръка да я задържи да не падне, телата им се допряха и без да мисли тя се повдигна на пръсти и устните и докоснаха неговите.
„Какво правя?!“, ужаси се от себе си тя, неспособна да прекъсне целувката.
„Има вкус на виолетки!“, триумфално помисли Явор, опитвайки гланца и за устни.
Разделиха се на ъгъла, да не би някой да ги зърне заедно и върху им да се стовари родителския гняв. После всичко се разрази със скоростта и мащаба на лятна буря. Двамата търсеха всеки миг възможност да се скрият някъде. В междучасията, на път за и от училище, на тренировки. Наталия плуваше в еуфория, помрачавана единствено от апокалиптичната възможност, баща и да научи.
- Натали, днеска Андреева я няма, ще имате два часа свободни! – с блеснал поглед и каза Явор.
- Можем да отидем в онази малка сладкарница! – зарадва се момичето.
- Охо, не бързай! След това нали имате история, Щерева не пише неизвинени, а после физическо... – Явор остави мисълта да увисне.
- М-м-м, да избягам по история, ами ако нашите научат...
- Че откъде ще научат?
- Това са повече от четири часа, какво ще правим? Да отидем на кино!
- Имам нещо по-добро наум, в другия ни апартамент няма никой, можем да останем там, а на кино или в сладкарница някоя позната на майка ти може да ни види. – хитро добави той.
Борбата на съвестта с любовта беше кратка и неравна. След по-малко от двадесет минути се озоваха в резервния апартамент на яворовия татко. Момчето включи печка „духалка“ и гарсониерата бързо се стопли. Двамата млади още преди това се бяха разгорещили достатъчно и между целувките си говореха нежни глупости, а ръцете на Явор все по-дръзко опипваха твърдите гърди на момичето. Тя направи няколко неубедителни опита да го спре, но докосването на топлите му длани беше толкова приятно, че не и се искаше да спира. Той плъзна ръка по протежението на гръбнака и и тя притвори очи от удоволствие, щом по тялото и се разля топло гъделичкане. Явор зарови пръсти в косата и, като леко заби нокти в тила и проследи пътя си нагоре. Наталия трепереше в ръцете му, изгубила воля над тялото си и блокирала здравия разум, цялото и същество крещеше за още. Така и не разбра, кога ръката му се е озовала между краката и, усещането от докосването там избухна, карайки тялото и да се разтърси в мощна тръпка. „Ръката му, трябва да я махна!“, крещеше разумът и. „Да, да, ей сега! Само... само още секунда!“, бълнуваше в отговор Наталия. Докато в главата и се водеше яростна битка, момчето ловко разкопча колана на дънките и и пръстите му докоснаха мокрите от възбуда бикини. Памучната материя беше буквално подгизнала и очите на момчето хищно светнаха. Намери набъбналото топче на клитора и и плъзна пръст по него към влагалището. Момичето изстена и впи зъби в устната му с такава сила, че в устата си почувства сладникавия, металически вкус на кръв. Пръстът между краката и се движеше все по-настоятелно, отделен от тялото и само от отчайващо тънката защита на бельото и. Без да отделя устни от нейните, Явор я бутна малко назад, повдигна дупето и и дръпна дънките. Белите и нежни бедра настръхнаха оголени, а Наталия се почувства парадоксално приятно уязвима, с панталон около глезените. За пуловера му помогна сама, давайки в ръцете му, твърдите си девичи гърди. Той леко задраска зърната и, доставяйки и удоволствие, почти толкова голямо, колкото и когато я галеше отдолу. Явор отмести дъното на бикините и докосна на голо изумително нежната, хлъзгава от сокове плът. Наталия изви тяло в дъга и отметна глава назад, разтворила устни в безгласен вик. Пръстите на едната му ръка ту натискаха нежно клитора и, ту се плъзгаха и натискаха леко във входа на горящата и вътрешност. Другата му ръка стискаше нежно гърдите и, а сега устните му намериха шията и я обсипаха с леки целувки. Наталия беше мастурбирала сама няколко пъти, но нищо от опита и не можеше да се сравни с разтърсващата експлозия, избухнала под ръцете на любимия. Тялото и се гърчеше  и тя пулсираше в ръката му, малките и розови срамни устни блестяха от соковете и, докато в нея някаква невидима ръка усукваше вътрешностите и в болезнен екстаз. Когато тялото и започна да се успокоява, Явор я отпусна да легне, събу дънките и и легна до нея, прегръщайки я. В бедрото и се опря твърдият му, като камък член и Наталия измърка, идвайки на себе си. Той докосваше тялото и с възхищение и тя изпита чувство на вина, че само тя беше изпитала удоволствие.
- Искаш ли... искаш ли и аз да те докосна там? – едва промълви от срам тя.
Вместо отговор той постави ръката и на чатала си. Значи това беше прочутият орган? Твърд, струваше и се грамаден, потръпващ при всяко докосване. Наталия разкопча панталона му и преглъщайки трудно извади члена му на бял свят. Нямаше нищо общо с рисунките по чиновете! Стърчеше, изпънат като струна, опрял се в корема му. И това влиза в жената?! Невъзможно! Та със сигурност ще я разкъса! Момчето се съблече нетърпеливо и понечи да легне отгоре и.
- Не! Не! Недей, моля те! – панически проплака Наталия и сви крака. – Ще ме убият в къщи!
- А как ще разберат? Няма да им казваш! – настояваше той в опитите си да разтвори здраво стиснатите и бедра.
- Не! Не разбираш, мама ме води на гинеколог, той ще и каже... – съпротивата и беше отчаяна, защото борбата се водеше не само с момчето, но и със самата нея.
Колкото и да беше възбуден, Явор никак не искаше отгоре му да се излее гнева на могъщия господин Донев. От друга страна, много му се искаше да натрие носовете на елитните свалячи и да бъде първия на непокоримата девица.
- М-мхм, можем да го направим и гинекологът да не разбере. – лукаво се ухили момчето.
- Как? – ококори се Наталия под него.
- Ами-и-и, има едно място, на което няма да разбере...
- Искаш... в устата ми ли?
- Искам, разбира се, но имам предвид нещо друго. – той плъзна ръка под твърдите бузи на дупето и и лекичко подразни стегнатия мускул на ануса и.
- А? К-къде? Там?! Ти си луд, не!
- Защо не?!
- Ми там... то е мръсно!
- Не е.
- Нередно не! Там го правят само педерастите! – Наталия беше чувала за тази срамна част от човешкия род.
- Не е вярно! Почти всички жени го правят! – лъжеше със скоростта на гърмяща змия Явор.
- Вярно ли?
- Няма да лъжа, я!
- Ама не боли ли?
- Мъ-ъ-ъничко само, първия път.- Явор добави лукаво. – И гинекологът няма как да разбере.
Докато я убеждаваше, момичето се оказа на четири крака, с вирнато дупе. Явор се огледа отчаяно за смазка, бръкна в джоба на дънките и и извади от там кутийката с вазелина за устни, с аромат на виолетки. Загреба от него и започна да разтрива здраво стиснатия анус на момичето, то хапеше устни, застинало от ужас от предстоящото. На Явор му стана ясно, че така няма да стане и приближи лице към още мократа и цепка, обрамчена от редки, тънки косъмчета, които сега се бяха слепнали от влагата.
- М-м-м, о-о-ох-ооо! – изпъшка Наталия, когато по тялото и се разля познатата вече топла тръпка. Само че сега беше още по-приятно, защото вместо с грубите си пръсти, момчето я докосваше по най-интимните и места с върха на езика си.
Тя постепенно се отпусна и Явор усети, че анусът и вече не е така отчаяно стиснат под върха на пръста му. Момчето завъртя пръст около халката, без да прониква. Масажираше я там и скоро мазното триене на пръстите му, по богато снабдения на нервни окончания пръстен, започна да и доставя удоволствие, съчетано с нежния флирт на върха на езика му с клитора и. Момичето притвори очи, отдадено на приятното усещане и Явор използва отпускането и, за да плъзне пръста си през мазната от гланца за устни анална халка. Наталия ахна изненадано, но не я заболя, а изпита някакво странно, дори смешно усещане. Нещо като гъдел вътре и сякаш и се доходи до тоалетната. Пръстът се задвижи в нея и проникването му през стегнатия и, но добре омазнен анус изпрати приятно гъделичкане по протежение на гръбнака и. Постепенно момичето се отпусна още и пръстите станаха два, сега я заболя малко, но скоро тялото и свикна и Явор я чукаше свободно с пръсти, докато езикът му все по-бързо шареше по клитора и, а другата му ръка омазваше ухаещия на виолетки вазелин по надървения до пръсване пенис. Момчето не можеше повече да се сдържа и коленичи зад нея, насочвайки моравия от напрежение орган с трепереща ръка. Опря главичката в девствения отвор на дупето и и натисна. Омазаният с вазелин мускул се опита да се съпротивлява, но коравият мъжки орган го преодоля и принуди да се разтвори.
- А-а-ай! А-а-а, не-е! Боли-и-и! – запищя Наталия. – Извади го!
Явор натисна навътре, глух за молбите и и потъна в парещата, копринено-нежна вътрешност. Аналният и пръстен конвулсираше отчаяно около ствола му, в контраст с беззащитната и мекота. Чувстваше се като бог, победител, насилник, дългото сдържане си каза думата и Наталия усети през разкъсващата болка, как коравият член, разчекнал я отзад запулсира. Явор изрева от кеф и я стисна силно през тънкото кръстче, докато изстрелваше в червата и, откос след откос. Когато се изпразни, освободи насиления анус на хлипащото момиче и я прегърна виновно.
Лежаха прегърнати, той и се извиняваше и утешаваше, тя му прощаваше. Обещаха си да опитат пак.
В бъдещите им опити Явор беше много по-внимателен, а Наталия се научи, че може да отпуска мускулите на дупето си. В празния апартамент експериментираха винаги, когато можеха да се отскубнат. Опитваха всичко, което двама души могат да направят заедно, без да се наранят сериозно. И без да повредят свещения химен на Наталия. Всеки месец майка и я водеше на гинекологичен преглед и облекчено научаваше, че дъщеря и е все още непорочна девица.
Романът продължи две години, когато господин Донев реши, че дъщеря му трябва да продължи да учи в стара Англия. Явор и Наталия се клеха във вярност и изричаха всички отчаяни наивни думи, в които вярват влюбените. Но времето и разстоянието взеха своя дан и скоро очите, които не се виждат се забравиха.
Наталия се запозна с млад, перспективен българин в Лондон, син на известен политик. Баща и одобри партията и въпреки, че тя не го обичаше с жарта, с която някога копнееше да Явор, се ожениха. Той беше самовлюбен глупак, който в „девствеността“ на красивата си булка, видя само отражение на собствените си достойнства. Преди няколко години се събрахме познати семейства и когато жените се отделиха да си приказват женски работи, ние се заговорихме за бивали и небивали сексуални подвизи. Мъжът на Наталия гордо се похвали, че жена му е била девствена, а после с тържествуваща усмивка ни се похвали, че преди няколко години я е отворил и отзад. Няколко души, които знаехме истината, се ухилихме и спогледахме многозначително.

Историята е истинска, както обикновено съм променил имената и някои факти, за да не се разпознаят участниците. Действието се развива 1995г., а срещата с гордия съпруг в съвсем близкото минало.

Дядо Торбалан