Госпожа Георгиева
Втора част
Прибирането в къщи и беше, като в мъгла. Оправи се доколкото можа а се опита да прикрие мокрото петно на полата с мантото, но си внушаваше, че всеки срещнат на улицата я сочи с пръст. Лицето и аленееше от срам, а в ушите и гърмяхя неизречени обвинения. „Блудница“, „курва“, „безсрамница“ сякаш се сипеха от устите на минувачите. У дома почти разкъса дрехите от себе си и влетя в банята. Отвори крана на душа до край, молейки бичуващите я струи да отмият мръсотията от преживяното. След банята си направи чай от лайка и се сгуши под завивката с горещата чаша. Изцедена емоционално бързо се унесе и спа непробудно чак до девет сутринта. Събуди се отпочинала и блажено протегна ръце. Не помнеше от кога не бе спала толкова дълбоко и спокойно. Обаче веднага я жилна спомена за вчерашното преживяване. Чудно, но чувството за вина не идваше. Опита се да се ядоса на себе си, но някак не се получаваше. Позволи си да се излежава още малко. Не бързаше за никъде, първото и занятие започваше едва в един. Докато се приготвяше за работа на няколко пъти се помъчи да измисли, как да се д ржи с Младен, но беше принудена да избута образа от съзнанието си. Само като се сетеше за него и я заливаха емоции. Срам, гняв, но и още нещо, нещо, което караше стомаха и да се свива, пулсът и да се ускорява, а между краката и да избива влага. Чувството беше непоносимо и плашещо.
Антоанета извади недовършения куп тетрадки и се зае за работа. Колкото и да отлагаше, накрая все пак дойде ред на тетрадката-баница. Без съмнение, оценката щеше да е двойка. При предишни оценки две двойки и една тройка нямаше друг избор освен да постави двойка за срока. Отиде по-рано в училище и докато нанасяше оценките в дневника к м нея се приближи директорката.
-Георгиева, трябва да пъгъворя с вас, -ледени тръпки полазиха по гърба на Антоанета.- за един от учениците ви, Младен.
Младата жена едва не припадна от ужас.
-Да не ви е лошо, пребледняла сте. – загрижено каза директорката.
-Д-до-обре съм, нищо ми н-няма. -опита се да събере мислите си учителката. Реши, че е не бива да протака агонията, а да свърши с признанието и да си понесе последствията. – Да, за Младен!
Директорката изтълкува грешно тона и и я прекъсна забързано:
- Да, да! Знам, непоносим е! Виждам и каква оценка сте му поставила. Несъмнено заслужена. Но и вие разберете, родителите му са щедри спонсори на училището. Новата актова зала е подарък от тях. Трябва да измислим нещо... – директорката остави изречението да увисне.
Какво? Не я обвиняваха в прелъстяване на ученик? Вълна на облекчение обля Антоанета. Вместо това старата чанта идваше да ходатайства за оценка. От облекчение беше готова да остави и шестица не само за срока, но и за годината. Следващите думи на директорката обаче направо я парализираха.
- Прецених, че е най-добре с момчено да се провеждат извънкласни индивидуални занятия. Не е глупав и с правилен подход може да се постигне много. Вече говорих с родителите му и те са съгласни, че е най-добре да взема частни уроци при вас. Живеете сама и това няма да наруши някакъв семеен ритъм, – в гласа на директорката се промъкна презрителна нотка. – а и допълнителни доходи никога не са излишни. П рвият урок е угъворен за утре вечер в шест.
Антоанета на няколко пъти се опита да каже нещо, но след първоначалното облекчение и последвалия шок просто не намираше думи. Наглата безцеремонност на директорката обикновено действаше обезоръжаващо на възпитаните хора и тази тактика беше изведена до съввършенство с десетилетията кариеризъм. Разпознавайки безпогрешно победата, по-възрастната жена покровителствено сложи длан на рамото на по-младата и се усмихна мазно.
- Напълно ви разбирам, няма друга професия, която да изисква толкова жертви в личен план. Благодаря ви за самоотвержеността и ви желая успех с момчето.
Какво ти момче, тоя дангалак, мина през ума на Антоанета, но на глас само измърмори някакво клише. Денят вървеше на автопилот до последния час. Тогава трябваше да връща класните на 12Б. Остави тетрадката на Младен последна, детински отлагайки неизбежното. С леко треперещи пръсти посегна и към нея.
- Младене, - гласът и прозвуча неестествено дрезгаво. – вярвам, че знаеш, каква е оценката. При това положение няма как да ти поставя друго освен две за срока. Единствената възможност е да се занимаваме с теб индивидуално. Родителихе хи говориха ли с теб?
Класът се захили на думата “индивидуално” и с интерес зачака пиперливия отговор на тартора си. Вместо това момчето заговори с нетипично смирен тон:
- Разбира се, госпожо. Много съжалявам за глупавата рисунка. Ще се постарая да не ви загубя времето. Утре можем да тръгнем заедно след занятията, баща ми ми даде една от колите си.
Учителката се беше подготвила за обичайната вербална фехтовка и сега изпита облекчение. След часовете се прибра и се постара да разтреби малкия си, уютен апартамент. Изготви програма за частните уроци. Обезпокоително установи, че чака утрешния ден с нетърпение. В нея трепкаше някакво ново, непознато и колкото плашещо, толкова и приятно чувство. Опита се да се убеди, че това е породено единствено от нарушението на монотонния и ритъм на живот.
На другия ден се облече за училище много по-старателно от обичайното. Отдели двойно повече време за грим и прическа. От огледалото я гледаше една красива, пълна с живот млада жена. Тънкото и кръстче преливаше плавно в чувствен ханш, а сочното и дупе опъваше заплашително тясната черна пола. Ризата и беше с красиво жабо и допълнително подчертаваше големия бюст. Целият ден беше прекрасен. Дори мрачното зимно небе позволи на слънцето да надникне с ослепителното си лице. Антоанета на път за работа дори си затананика любима мелодия. В училище всичко вървеше, като по вода. Учениците бяха относително кротки, колегите и дружелюбни, а директорката отсъстваше. Когато удари последния звънец сърцето на учителката заби двойно по-бързо и лицето и пламна, когато Младен се приближи и заговори:
- Паркирал съм в съседната пресечка.
- Добре, изчакай ме на входа. Трябва да оставя дневника в учителската стая.
Момчето я проследи с поглед. Токчетата тракаха по коридора, отмервайки всяко завъртане на задника и. Младен усети познато напрежение в панталона си. Опита се да го подтисне. Честно казано случката с госпожата го беше притеснила. Дори той не ти беше позволявал да докосва учител. А и баща му му чете конско за оценките и го заплаши със спиране на джобните.
Изчака госпожата на входа на училището и заедно тръгнаха към колата. Климатроникът бързо затопли купето. Проправяки си път в досадния трафик, ученик и учител потънаха в неловка тишина. Момчето я наруши първо:
- Съжалявам, че ви притеснявам. Да се занимавате с мен, вместо да сте с приятеля си.
- Аз нямам, - Антоанета я хвана срам. – приятел в момента.
- Сигурно никак не е лесно да се покрият изискванията на такава шармантна дама. – Галантният комплимент накара жената да се изчерви. Между краката и изби влага.
Тя се опита да се овладее и промени темата:
- Младене, ти си умно момче. Защо не вложиш елементарно усилие? Дори без да учиш, ако само внимаваш в час, ще изкарваш хубави оценки.
- Сякаш ви пука. – презрително сви устни той. – Единственото, което ви интересува са оценки, цифри. Та учители и ученици дори не се възприемат, като хора.
- Имаш право, - отбеляза Антоанета след кратко мълчание. – без изградено доверие няма как да се приемат знания от друг човек. Имам една идея. Нека научим малко повече един за друг. Ще си разменяме по един въпрос.
- Яко! – оживи се момчето. – Вие предложихте и за това аз ще питам пръв. Защо станахте учителка?
- Заради ... – за малко да каже, че стана учихелка, защото се беше влюбила безнадеждно в гимназията в свой учител. – Заради родителите си. Те бяха учители. А ти наистина ли пропусна две години по болест.
- Аха, -захили се той. – още съм болен. От мързел
Двамата се разсмяха. Атмосферата ставаше все по приятелска и малко преди да пристигнат той я попита на колко години е хванала първото си гадже.
- В детската градина, - измъкна се тя. – той ми дърпаше косата, а аз го портех на другарката.
Паркираха пред блока и се качиха горе. На закачалката увиснаха нейното манто и неговото кожено яке. Тя го покани в хола, настани го на дивана и извади подготвените задачи. Момчето започна да работи съсредоточено. Въпреки, че знанията му не стигаха, с природна интелигентност успяваше да поне да налучква правилния път. Анотанета едновременно беше ужасена от нивото на знанията му и възхитена от дедуктивпите му способности. Без да усети започна да се пали емоционално да го окуражава или раздразнено да го поправя. При една грешка тя зачука с показалец по уравнението.
- Ето, бе! Виж как си разкрил скобите! – приближи се и грабна химикалката за да поправи грешката. Рамото и се докосна в него, а един избягал кичур от косата и го погъделичка по бузата.
Докато тя говореше, на Младен изведнъж му стана много горещо. Беше се привел, почти забил нос в тетрадката и горещият и дъх изгаряше лицето му. От нея се носеше един опияняващ аромат на парфюм ина женско тяло. Нагонът пое контрол над тялото му и с едно движение протегна ръце, обхвана лицето и устните му се озоваха върху нейните. Обяснението на задачате се се удави. Тя по инерция се опита да продължи, но след миг в нея експлодира емоционална бомба. Тялото и застина, докато в нея бушуваше целия спектър на чувствата. Десетиелтията на морал крещяха да спре, дланите и се опряха в гърдите му, за да го избутат. Тогава нуждите на тялото и минаха в контраатака и вместо да го избута, пръстите и се вкопчиха в него и го придърпаха още по близо. Устните им болезнено се мачкаха една друга. Това беше не толкова целувка, колкото агресивно нападение, на което тя отвръщаше яростно. Езиците им се преплетоха, това я накара да се почувства като пияна. Главата и се въртеше, едва дишаше от напрежение. Ръцете му вече не я държаха, а алчно шареха по тялото и, ту галеха настоятелно, ту алчно сграбчваха плътта и. Започна да се бори със закопчаването на жабото и тя отмести ръцете му. Сама разкопча жабото и иразтвори ризата си. Той я дръпна нетърпеливо от раменете и и направи същото с презрамките на сутиена и. Въздухът погали голата и кожа и тя издаде дълбоко стенание. Ръката му замачка едната и гърда, Антоанета го сграбчи за главата и я притегли към гърдите си. Нетърпеливо, почти хленчейки от напрежение, натика зърното си в устата му. Той засмука едрото мораво зърно и ноктите и се впиха до болка в тила му. Тя сграбчи дрехата му и нетърпеливо я издърпа. Той се изправи, разкопча панталона и го изу заедно с боксерките. Сърцето и заби, като чук. Пред лицето и стърчеше вулгарно подутия му орган. Никога не беше правила орална любов и неуверено протегна ръка и го докосна. Не можеше да повярва, че това е истинска плът. Момчето нетърпеливо го хвана в основата и го поднесе към устните и. Тя без да мисли отвори уста и го остави да проникне в нея. Езикът и заопипва нежната кожа на нашественика. Постепенно набра смелост и устните и жадно се плъзгаха по члена. Със затворени очи движеше глава в опиянение. Той я прихвана нежно под мишниците и я изправи. С премрежен поглед жената протегна ръце назад, за да разкопчае полата си и големите и гърди се изпъчиха и разлюляха. Тя изхлузи тясната си пола, въртейки дупе. Стоеше пред него само по бикини и дълги до средата на бедрата бежови чорапи. Той я бутна на дивана, подпъхна ловко пръсти под ластика на гащичките и и ги изхлузи. Между сочните ибедра се беше проточила огромна капка и месестите и срамни лъщяха набъбнали. Тялото му се надвеси над нея и тръпнещият му член затърси входа и. Тя се извиваше нетърпеливо от желание и стенеше тихо. Моравата главичка на члена му се отърка о срамните устни. Те лъстиво я омазаха със соковете си и въртейки едрото си дупе Антоанета сама му се наниза. Пред очите и избухнаха звезди. Болката от разтягането се удави в животинска страст. Всеки тласък превземаше по още малко от нея, изтръгвайки от устата и невъздържани викове. Когато проникна наполовина тя подскочи от болка. Младен си знаеше, че почти никоя не може да му го поеме целия и се задвижи в учителката си. Разкрачи я, подхващайки я под бедрата. Краката и се замятах в такт с тласъците, а големите и гърди подскачаха в унисон. Стиснала очи учителката опъна глава назад и се остави на милостта на ученика си. Никога не си беше и помисляла, че е възможно да съществува такова усещане. Имаше чувството, че органът, влязъл в нея, опипва всяко кътче на тялото и и я изпълва до пръсване. Противно на всякаква логика тя искаше този твърд къл да я разкъса. Главата и се замята, пред очите и причерня, а зърната на гърдите и се втвърдиха болезнено. В гърлото и се зароди неконтрулируем писък и вагината и се заг рчи в спазми. Младен имаше чувството, че лакомата в трешност на жената буквално ще отхапe члена му. Не можа да се овладее и докато оргазмът опостушаваше тюлото и, момчето заистрелва мощни откоси семе дълбоко в утробата и. Пулсирането на нажежения орган в нея я довърши и Антоанета загуби свяст от удоволствие. С лъщящо от по тяло, ученикът бавно излезе от жената и едва поемайки си дъх приседна до нея.
Следва.
Дядо Торбалан
Втора част
Прибирането в къщи и беше, като в мъгла. Оправи се доколкото можа а се опита да прикрие мокрото петно на полата с мантото, но си внушаваше, че всеки срещнат на улицата я сочи с пръст. Лицето и аленееше от срам, а в ушите и гърмяхя неизречени обвинения. „Блудница“, „курва“, „безсрамница“ сякаш се сипеха от устите на минувачите. У дома почти разкъса дрехите от себе си и влетя в банята. Отвори крана на душа до край, молейки бичуващите я струи да отмият мръсотията от преживяното. След банята си направи чай от лайка и се сгуши под завивката с горещата чаша. Изцедена емоционално бързо се унесе и спа непробудно чак до девет сутринта. Събуди се отпочинала и блажено протегна ръце. Не помнеше от кога не бе спала толкова дълбоко и спокойно. Обаче веднага я жилна спомена за вчерашното преживяване. Чудно, но чувството за вина не идваше. Опита се да се ядоса на себе си, но някак не се получаваше. Позволи си да се излежава още малко. Не бързаше за никъде, първото и занятие започваше едва в един. Докато се приготвяше за работа на няколко пъти се помъчи да измисли, как да се д ржи с Младен, но беше принудена да избута образа от съзнанието си. Само като се сетеше за него и я заливаха емоции. Срам, гняв, но и още нещо, нещо, което караше стомаха и да се свива, пулсът и да се ускорява, а между краката и да избива влага. Чувството беше непоносимо и плашещо.
Антоанета извади недовършения куп тетрадки и се зае за работа. Колкото и да отлагаше, накрая все пак дойде ред на тетрадката-баница. Без съмнение, оценката щеше да е двойка. При предишни оценки две двойки и една тройка нямаше друг избор освен да постави двойка за срока. Отиде по-рано в училище и докато нанасяше оценките в дневника к м нея се приближи директорката.
-Георгиева, трябва да пъгъворя с вас, -ледени тръпки полазиха по гърба на Антоанета.- за един от учениците ви, Младен.
Младата жена едва не припадна от ужас.
-Да не ви е лошо, пребледняла сте. – загрижено каза директорката.
-Д-до-обре съм, нищо ми н-няма. -опита се да събере мислите си учителката. Реши, че е не бива да протака агонията, а да свърши с признанието и да си понесе последствията. – Да, за Младен!
Директорката изтълкува грешно тона и и я прекъсна забързано:
- Да, да! Знам, непоносим е! Виждам и каква оценка сте му поставила. Несъмнено заслужена. Но и вие разберете, родителите му са щедри спонсори на училището. Новата актова зала е подарък от тях. Трябва да измислим нещо... – директорката остави изречението да увисне.
Какво? Не я обвиняваха в прелъстяване на ученик? Вълна на облекчение обля Антоанета. Вместо това старата чанта идваше да ходатайства за оценка. От облекчение беше готова да остави и шестица не само за срока, но и за годината. Следващите думи на директорката обаче направо я парализираха.
- Прецених, че е най-добре с момчено да се провеждат извънкласни индивидуални занятия. Не е глупав и с правилен подход може да се постигне много. Вече говорих с родителите му и те са съгласни, че е най-добре да взема частни уроци при вас. Живеете сама и това няма да наруши някакъв семеен ритъм, – в гласа на директорката се промъкна презрителна нотка. – а и допълнителни доходи никога не са излишни. П рвият урок е угъворен за утре вечер в шест.
Антоанета на няколко пъти се опита да каже нещо, но след първоначалното облекчение и последвалия шок просто не намираше думи. Наглата безцеремонност на директорката обикновено действаше обезоръжаващо на възпитаните хора и тази тактика беше изведена до съввършенство с десетилетията кариеризъм. Разпознавайки безпогрешно победата, по-възрастната жена покровителствено сложи длан на рамото на по-младата и се усмихна мазно.
- Напълно ви разбирам, няма друга професия, която да изисква толкова жертви в личен план. Благодаря ви за самоотвержеността и ви желая успех с момчето.
Какво ти момче, тоя дангалак, мина през ума на Антоанета, но на глас само измърмори някакво клише. Денят вървеше на автопилот до последния час. Тогава трябваше да връща класните на 12Б. Остави тетрадката на Младен последна, детински отлагайки неизбежното. С леко треперещи пръсти посегна и към нея.
- Младене, - гласът и прозвуча неестествено дрезгаво. – вярвам, че знаеш, каква е оценката. При това положение няма как да ти поставя друго освен две за срока. Единствената възможност е да се занимаваме с теб индивидуално. Родителихе хи говориха ли с теб?
Класът се захили на думата “индивидуално” и с интерес зачака пиперливия отговор на тартора си. Вместо това момчето заговори с нетипично смирен тон:
- Разбира се, госпожо. Много съжалявам за глупавата рисунка. Ще се постарая да не ви загубя времето. Утре можем да тръгнем заедно след занятията, баща ми ми даде една от колите си.
Учителката се беше подготвила за обичайната вербална фехтовка и сега изпита облекчение. След часовете се прибра и се постара да разтреби малкия си, уютен апартамент. Изготви програма за частните уроци. Обезпокоително установи, че чака утрешния ден с нетърпение. В нея трепкаше някакво ново, непознато и колкото плашещо, толкова и приятно чувство. Опита се да се убеди, че това е породено единствено от нарушението на монотонния и ритъм на живот.
На другия ден се облече за училище много по-старателно от обичайното. Отдели двойно повече време за грим и прическа. От огледалото я гледаше една красива, пълна с живот млада жена. Тънкото и кръстче преливаше плавно в чувствен ханш, а сочното и дупе опъваше заплашително тясната черна пола. Ризата и беше с красиво жабо и допълнително подчертаваше големия бюст. Целият ден беше прекрасен. Дори мрачното зимно небе позволи на слънцето да надникне с ослепителното си лице. Антоанета на път за работа дори си затананика любима мелодия. В училище всичко вървеше, като по вода. Учениците бяха относително кротки, колегите и дружелюбни, а директорката отсъстваше. Когато удари последния звънец сърцето на учителката заби двойно по-бързо и лицето и пламна, когато Младен се приближи и заговори:
- Паркирал съм в съседната пресечка.
- Добре, изчакай ме на входа. Трябва да оставя дневника в учителската стая.
Момчето я проследи с поглед. Токчетата тракаха по коридора, отмервайки всяко завъртане на задника и. Младен усети познато напрежение в панталона си. Опита се да го подтисне. Честно казано случката с госпожата го беше притеснила. Дори той не ти беше позволявал да докосва учител. А и баща му му чете конско за оценките и го заплаши със спиране на джобните.
Изчака госпожата на входа на училището и заедно тръгнаха към колата. Климатроникът бързо затопли купето. Проправяки си път в досадния трафик, ученик и учител потънаха в неловка тишина. Момчето я наруши първо:
- Съжалявам, че ви притеснявам. Да се занимавате с мен, вместо да сте с приятеля си.
- Аз нямам, - Антоанета я хвана срам. – приятел в момента.
- Сигурно никак не е лесно да се покрият изискванията на такава шармантна дама. – Галантният комплимент накара жената да се изчерви. Между краката и изби влага.
Тя се опита да се овладее и промени темата:
- Младене, ти си умно момче. Защо не вложиш елементарно усилие? Дори без да учиш, ако само внимаваш в час, ще изкарваш хубави оценки.
- Сякаш ви пука. – презрително сви устни той. – Единственото, което ви интересува са оценки, цифри. Та учители и ученици дори не се възприемат, като хора.
- Имаш право, - отбеляза Антоанета след кратко мълчание. – без изградено доверие няма как да се приемат знания от друг човек. Имам една идея. Нека научим малко повече един за друг. Ще си разменяме по един въпрос.
- Яко! – оживи се момчето. – Вие предложихте и за това аз ще питам пръв. Защо станахте учителка?
- Заради ... – за малко да каже, че стана учихелка, защото се беше влюбила безнадеждно в гимназията в свой учител. – Заради родителите си. Те бяха учители. А ти наистина ли пропусна две години по болест.
- Аха, -захили се той. – още съм болен. От мързел
Двамата се разсмяха. Атмосферата ставаше все по приятелска и малко преди да пристигнат той я попита на колко години е хванала първото си гадже.
- В детската градина, - измъкна се тя. – той ми дърпаше косата, а аз го портех на другарката.
Паркираха пред блока и се качиха горе. На закачалката увиснаха нейното манто и неговото кожено яке. Тя го покани в хола, настани го на дивана и извади подготвените задачи. Момчето започна да работи съсредоточено. Въпреки, че знанията му не стигаха, с природна интелигентност успяваше да поне да налучква правилния път. Анотанета едновременно беше ужасена от нивото на знанията му и възхитена от дедуктивпите му способности. Без да усети започна да се пали емоционално да го окуражава или раздразнено да го поправя. При една грешка тя зачука с показалец по уравнението.
- Ето, бе! Виж как си разкрил скобите! – приближи се и грабна химикалката за да поправи грешката. Рамото и се докосна в него, а един избягал кичур от косата и го погъделичка по бузата.
Докато тя говореше, на Младен изведнъж му стана много горещо. Беше се привел, почти забил нос в тетрадката и горещият и дъх изгаряше лицето му. От нея се носеше един опияняващ аромат на парфюм ина женско тяло. Нагонът пое контрол над тялото му и с едно движение протегна ръце, обхвана лицето и устните му се озоваха върху нейните. Обяснението на задачате се се удави. Тя по инерция се опита да продължи, но след миг в нея експлодира емоционална бомба. Тялото и застина, докато в нея бушуваше целия спектър на чувствата. Десетиелтията на морал крещяха да спре, дланите и се опряха в гърдите му, за да го избутат. Тогава нуждите на тялото и минаха в контраатака и вместо да го избута, пръстите и се вкопчиха в него и го придърпаха още по близо. Устните им болезнено се мачкаха една друга. Това беше не толкова целувка, колкото агресивно нападение, на което тя отвръщаше яростно. Езиците им се преплетоха, това я накара да се почувства като пияна. Главата и се въртеше, едва дишаше от напрежение. Ръцете му вече не я държаха, а алчно шареха по тялото и, ту галеха настоятелно, ту алчно сграбчваха плътта и. Започна да се бори със закопчаването на жабото и тя отмести ръцете му. Сама разкопча жабото и иразтвори ризата си. Той я дръпна нетърпеливо от раменете и и направи същото с презрамките на сутиена и. Въздухът погали голата и кожа и тя издаде дълбоко стенание. Ръката му замачка едната и гърда, Антоанета го сграбчи за главата и я притегли към гърдите си. Нетърпеливо, почти хленчейки от напрежение, натика зърното си в устата му. Той засмука едрото мораво зърно и ноктите и се впиха до болка в тила му. Тя сграбчи дрехата му и нетърпеливо я издърпа. Той се изправи, разкопча панталона и го изу заедно с боксерките. Сърцето и заби, като чук. Пред лицето и стърчеше вулгарно подутия му орган. Никога не беше правила орална любов и неуверено протегна ръка и го докосна. Не можеше да повярва, че това е истинска плът. Момчето нетърпеливо го хвана в основата и го поднесе към устните и. Тя без да мисли отвори уста и го остави да проникне в нея. Езикът и заопипва нежната кожа на нашественика. Постепенно набра смелост и устните и жадно се плъзгаха по члена. Със затворени очи движеше глава в опиянение. Той я прихвана нежно под мишниците и я изправи. С премрежен поглед жената протегна ръце назад, за да разкопчае полата си и големите и гърди се изпъчиха и разлюляха. Тя изхлузи тясната си пола, въртейки дупе. Стоеше пред него само по бикини и дълги до средата на бедрата бежови чорапи. Той я бутна на дивана, подпъхна ловко пръсти под ластика на гащичките и и ги изхлузи. Между сочните ибедра се беше проточила огромна капка и месестите и срамни лъщяха набъбнали. Тялото му се надвеси над нея и тръпнещият му член затърси входа и. Тя се извиваше нетърпеливо от желание и стенеше тихо. Моравата главичка на члена му се отърка о срамните устни. Те лъстиво я омазаха със соковете си и въртейки едрото си дупе Антоанета сама му се наниза. Пред очите и избухнаха звезди. Болката от разтягането се удави в животинска страст. Всеки тласък превземаше по още малко от нея, изтръгвайки от устата и невъздържани викове. Когато проникна наполовина тя подскочи от болка. Младен си знаеше, че почти никоя не може да му го поеме целия и се задвижи в учителката си. Разкрачи я, подхващайки я под бедрата. Краката и се замятах в такт с тласъците, а големите и гърди подскачаха в унисон. Стиснала очи учителката опъна глава назад и се остави на милостта на ученика си. Никога не си беше и помисляла, че е възможно да съществува такова усещане. Имаше чувството, че органът, влязъл в нея, опипва всяко кътче на тялото и и я изпълва до пръсване. Противно на всякаква логика тя искаше този твърд къл да я разкъса. Главата и се замята, пред очите и причерня, а зърната на гърдите и се втвърдиха болезнено. В гърлото и се зароди неконтрулируем писък и вагината и се заг рчи в спазми. Младен имаше чувството, че лакомата в трешност на жената буквално ще отхапe члена му. Не можа да се овладее и докато оргазмът опостушаваше тюлото и, момчето заистрелва мощни откоси семе дълбоко в утробата и. Пулсирането на нажежения орган в нея я довърши и Антоанета загуби свяст от удоволствие. С лъщящо от по тяло, ученикът бавно излезе от жената и едва поемайки си дъх приседна до нея.
Следва.
Дядо Торбалан
Няма коментари:
Публикуване на коментар