Translate

петък, 1 март 2024 г.

Бедствено положение

 Такава е човешката природа, че не ѝ интересно без драма. Дори в най-безоблачните отношения се промъква скуката и хората търсят как да събудят задрямалите страсти и онези, потънали в блатото на битовизмите, неповторими и сладки първи пламъци на любовта. Обикновено това е или обречено на провал, защото те са вече мъртви, или пагубно, защото хората не могат да понесат интензитета на избраните методи за пробуждане на чувствата. Разумните двойки приемат, че влудяващите страсти за отминали и се наслаждават на бавното и мързеливо русло на съвместния живот. А някои дръзки двойки успяват, въпреки рисковете или може би тъкмо поради тях. Такива бяха съпрузите Петрови, по-близо до четиридесетте, отколкото до тридесетте. Съчетали успешни кариери с отглеждането на две деца, Мария и Димитър обърнаха внимание на занемарената интимност, само за да открият, че усещанията не са същите, които ги докарваха до лудост преди петнадесет години.


Ерекцията на Димитър беше средна работа и склонна към почивки, тъкмо когато съпругата му се качваше към върха. Мария с носталгия си спомняше стоманено твърдия член, който проникваше в нея като завоевател. Безапелационно я нанизваше, а тя се разтваряше покорно, наслаждавайки се на мъничката първоначална болка и предвкусвайки умопомрачителното удоволствие. На нея вече ѝ трябваше повече време да се настрои, винаги нащрек за някой звук от детските стаи, да пропъди всички досадни проблеми от деня, както и опитите да бъде тиха, за да не ги чуят през тънките стени.

В спалнята първо се промъкна играчка, анална броеница. Мария знаеше как действа на мъжа и само възможността да се вмъкне с члена си или нещо друго в дупето ѝ. Когато използваха играчката погледът му се замътваше, а мъжествеността му гордо надигаше глава. В една тъмна нощ на грях и похот Димитър призна на съпругата си, че си представя как правят тройка... с още един мъж. Първоначално тя беше шокирана, дори обидена. Гледай го ти! Нима иска да я пробута на някой друг? Или си мисли, че е някоя лека жена, която може да пуска на тоя или оня?! Но под първия пласт на обида и страх имаше втори, подсъзнателен подтик към разврат и приключения, от който Мария се боеше повече отколкото от фантазиите на мъжа си.

Той, засрамен от първата ѝ гневна реакция, се опита да не споменава повече тайната на възбудата си, но ерекцията му пострада. Отново се върна към състоянието си на “айде, от мен да мине”. И Мария сама повдигна темата. Той лежеше по гръб, и мачкаше дупето ѝ, а тя го яздеше. Наведе се и едва чуто от срам прошепна в ухото му “Разтвори ми дупето... представи ви си, че го отваряш, за да проникне в него някой друг!”. Реакцията на мъжа ѝ беше мигновена, той рязко си пое въздух, кожата му пламна, а членът в нея сякаш изведнъж стана двоен. Какво ти двоен, направо троен! Стори ѝ се, че ще я повдигне и тя ще се гърчи на него, като набучена на кол. Коравият орган брутално нахлу толкова дълбоко, колкото никой не беше влизал в нея досега. В размътения от агония и удоволствие мозък на Мария се мярна абсурдната мисъл, че е проникнал чак в матката ѝ.

Полученото взаимно удоволствие накара скрупулите на Мария да признаят, че малко мръсотийки в тъмното ложе не са навредили никому. Та нали е само игра? Митко стана по-смел, а фантазиите му все по-необуздани. В потайния мрак на спалнята благовъзпитаната му съпруга се превръщаше в уличница, анална курва, невярна съпруга, отдаваща се на най-извратените желания на любовника си. Официално го правеше в името на хубавата ерекция, но дори пред себе си не смееше да признае, че тайно това ѝ харесва. Тръпката от забранения плод и срамът какво ли биха казали са строгата, благоприлична делова жена колегите, приятелите и познатите, я превръщаха нощем в ненаситна фурия. Само едно нещо ѝ липсваше. Мария обичаше да вика, когато се носи към върха на удоволствието. Ама да крещи, да дере с нокти гърба на мъжа си. И го правеше едно време. Много отдавана, преди децата спящи в другите стаи.

Наближи месец март, женски месец, за женски настроения и желания. Мария уреди за себе си и за съпруга си седмица отпуск, както и свекърва ѝ да гледа децата. А двамата с Димитър щяха да се отдадат на няколко дни необуздани удоволствия и разюздани фантазии. Преговорите с шефовете не бяха лесни и тя трябваше да работи до последно, та дори и да остане още два часа в офиса. Обади се на Димитър и го инструктира да тръгва, да се подготви, отпусне и да я да е готов да “я мята” когато пристигне и тя.

Мария припряно затвори и последната папка, изчатка с токчетата си до тоалетната, където приготви еротична изненада за очакващия я съпруг и с един доволен поглед в огледалото потегли към така дълго очакваното приключение. То беше само на два часа път. Хайде три, като прибавим и трафика докато излезе от града. Пусна радиото в колата и с чудесно настроение си затананика рока, весело зазвучал в купето.

Първите снежинки полетяха десет минути по-късно. Белите мушици бързо се превърнаха в едри парцали, които полепваха по предното стъкло, преди чистачките да ги забършат. Отначало Мария се зарадва, двамата в бунгалото, затрупани под уютен бял покров. После се разтревожи. Снегът трупаше, а Баба Марта очевидно беше изненадала общината, като зимата градския транспорт. Такава си беше бабишкерата! Женско настроение и прищевки, в един момент се смееше със слънцето, в следващия се смръщваше с облаците. Мария я побиха тръпки, като се сети за древната легенда, за жената излязла сама от къщи и вкаменена от ревнивата Баба Марта. Или това беше мъжът ѝ? След час шофиране ѝ се наложи да намали значително скоростта. Нощта хвърли покрова си и фаровете на колата едва успяваха да покажат пътя на не повече от десет метра напред. Снежната виелица се усилваше.

“Мръсна, завистлива бабичка! Няма да ми прецакаш удоволствието!”, сви устни Мария. Телефонът ѝ иззвъня и тя хвърли поглед да види кой е. моментното разсейване я накара да кривне вдясно и колата заора в натрупания сняг.

- По дяволите! – колкото гневно, толкова и стреснато извика Мария.

Опита се даде заден, но гумите се завъртяха и забоксуваха в снега.

- Мамка ти! – телефонът продължаваше да звъни.

Мария се тръшна назад в седалката, затвори очи и вдиша няколко пъти дълбоко. Погледна екрана на телефона, беше Митко. Тя плъзна пръст и допря машинката до ухото си. Постара се да не му изкрещи, което си беше сериозно усилие. Били обявили бедствено положение. Не била ли чула, че пътищата са непроходими? Не, не беше чула. Слушаше рок. След серия от обаждания между Мария, Димитър и пътна помощ истината увисна, като изпразнен хуй. Помощ можеше да дойде чак на сутринта, всички машини са заети. Да се облече топло и да чака.

- На сто метра от теб на Гугъл мапс има хижа. – обади се Митко. - Дори пише, че е отворена!

Мария проточи шия и... да, май имаше мъждукаща светлина между едрите снежинки. А като се вгледа и видя затрупани път, водещ към хижата. Е, щеше да измине сто метра газейки из преспите. Как успя да натрупа така само за няколко часа? Що за зла сила? Митко я накара да не затваря телефона и да говори през цялото време, за да е сигурен, че е стигнала до хижата. Още като наближи, жената чу приглушената, но явно весела врява вътре. Отвори вратата и горещият въздух я прегърна, с обещание да стопли вече измръзналите ѝ бузи.

Петнадесет минути по-късно Мария седеше с димяща чаша чай, щедро подсилен с ром, а Кирил внесе чантата ѝ, отръсквайки натрупаните по раменете му снежинки. Останалите момчета се надпреварваха да предлагат услугите си на Мария, само и само да спечелят поне една усмивка от тази пленителна жена, която аха да би могла да им е майка.

Петимата колеги от университета бяха решили да се чупят за няколко дена от лекции и да прекарат, с поканените колежки, един дъ-ъ-ълъг уикенд в хижата. С много пиене и секс. Обаче колежките не бяха дошли, вързаха им банална тенекия. Едната се беше отказала, приятелката ѝ също. Другите три като разбраха, какво ще е съотношението, решиха да запазят репутацията си от неминуемото петно. И сега Кирил, Асен, Васил, Атанас и Георги се бяха приготвили да пият, псуват и играят карти, без дори да имат възможност да се приберат, блокирани от ненадейната прищявка на Баба Марта. Появата на Мария им се видя направо свръхестествена!

И сега един през друг се опитваха да привлекат вниманието ѝ, предлагайки ѝ чаша чай с ром, нещо за хапване или някоя духовита история, с която да блеснат в очите ѝ. Като изпи “чая” наполовина, настроението на жената леко се подобри. Какво ли не правеше топлината от пукащите в камината дърва и съдържанието на чашата. Ех, само Митко да беше тук! Тя, разбира се, побърза да го успокои и сега му пишеше в месинджъра. Първоначално поиска да си легне, но момчетата запротестираха:

- Госпожо, моля Ви! Вие сте наша гостенка, позволете да Ви почерпим поне чаша вино! – умолително я погледна Жоро.

Мария за малко да се разсмее, изражението му беше, като на кученце, умоляващо за лакомство.

- Добре, но при едно условие! – тя вдигна сериозно пръст и прикова погледите им, както преподавателите им само можеха да си мечтаят. - Ще спрете да ме наричате госпожо или ставам веднага!

За малко да добави “и си тръгвам”, но веднага се сети, че няма къде да отиде.

- Приятно ми е, Мария. Или ако искате Мими. – официално обяви тя, определено се забавляваше с непохватните им кавалерски усилия.

Те един през друг завикаха имената си. Мария погледна в екрана, имаше ново съобщение.

Димитър: “Когато животът ти поднася лимонада...”

Тя написа в отговор: “Какво? Да ги оставя да ме свалят ли?”

Димитър: “Е, нищо лошо няма да ти стане! За повдигане на самочувствието!”

Мария: “Охо! И доколко да си позволя да си повдигна самочувствието?”

Димитър: “Пофлиртувай малко с тях, какво лошо има?”

По това как изяждаше буквите си личеше колко е възбуден. “Сигурно чак ръцете му треперят, а курът му ще скъса гащите!”, помисли си Мария и от това усети как я залива топла вълна и кожата ѝ настръхва.

Мария: “Добре, но само защото ти настояваш!”

Димитър ѝ отговори с три сърца.

- Е, момчета, нямате ли музика? – смълчалите се студенти щяха да се пребият да пуснат музика.

Поднесоха ѝ и чаша вино, след първата глътка Мария с изненада откри, че не е лошо, особено като за студентски бюджет. Или ромът в чая беше притъпил вкусовите ѝ рецептори. Кирил разказваше някаква забавна студентска случка, а Асен вече за трети път събираше смелост да я покани на танц. Наистина беше започнала да се забавлява, чатът с мъжа ѝ продължаваше от време на време и тя направо можеше да надуши възбудата му. Главата ѝ се беше замаяла леко, което си беше нормално от съчетанието от стреса, алкохола и топлината. А непохватните комплименти на момчетата бяха забавни и мили. И да не се лъжем, доставяха ѝ удоволствие. Едно е мъжът да ти казва всяка вечер, че си прекрасна, дори когато знаеш, че е напълно искрен, друго е да го прочиташ в погледите на пет момчета кажи-речи двойно по-млади от теб. Строгото ѝ служебно държание беше отблъснало още в ранен стадий всякакви мераци в службата и сега тя беше ухажвана за първи път от петнадесет години насам. Беше забравила, колко е приятно!

М.: “Мисля, че ще ме поканят на танц :)”

Д.: “Ами, приеми! Какво толкова!”

М.: “Само танц ли?”

Курсорът затрепка.

Д.: “Забавлявай се!”

Какво пък? Само щеше да потанцува, нали така? Допи чашата си на един дъх и с искрящ поглед се обърна към Асен. Повдигна вежди очаквателно, но момчето си беше глътнало езика.

- Ще танцуваме ли? – момчето се облещи и преди да се е опомнил, тя му подаде грациозно ръка.

Другите четирима завистливо гледаха елегантната дама и шашнатият щастливец, бавно въртящи се в средата на голямата стая. Ръцете на Асен трепереха и момчето се беше гипсирало. Мария тръсна глава и меката коса се разлюля пръскайки аромата на парфюма ѝ.

- Хайде де, хвани ме през кръста! – нежно му прошепна жената.

Дланите му я хванаха плахо през кръста и неочаквано добил смелост момъкът я стисна малко по-силно и я завъртя, макар и не в такт с музиката. Хареса ѝ. Обаче песента свърши и тя се отдръпна от него с полу-насмешлив реверанс, когато сядаха бузите ѝ бяха приятно порозовели, а неговите направо пламтяха. Тя тъкмо посягаше към телефона си, за да напише нещо палаво на Митко, когато неочаквано Кирил се изправи и с решително изражение ѝ подаде ръка.

- Мадам! – гласът му леко трепереше, но погледът му беше решителен. - Ще ме удостоите ли и мен?

Мария се забави за миг и видя как зениците му се разширяват, дали ще му откажат?! Мария го дари с усмивка и му позволи да я поведе към импровизирания дансинг. Кирил беше значително по-уверен! Усещаше го колко е напрегнат, но не уплашен като Асен, а като ловна хрътка в очакване на дивеча. Дланите му я хванаха здраво за кръста, а тялото му се притисна в нейното. Мъжкият му аромат я накара да вдиша жадно. Водеше я по дансинга, без да ѝ дава възможност да направи дори стъпка сама. При едно завъртане опря слабините си в нея и тя усети набъбналата му мъжественост да я притиска. Главата ѝ се замая от възбуда и от алкохола. Там някъде имаше и едно малко гласче, което се опитваше да изрази морално възмущение, но нали просто се забавляваше, танц, нищо повече!

Когато песента свърши, тя беше изчервена като ученичка и побърза да седне и да си поиска чаша вино, преди още някой да я е поканил на танц. На телефона имаше непрочетени съобщения: “Как върви?”, “Ехо?”, “Добре ли си?!”.

М.: “Да, танцувахме!”

Д.: “Е-е-е, какво беше това парче?”

М.: “Охо, да не ревнуваш?”

Отговорът се забави.

Д.: “Не.”

Д.: “Да.”

Д.: “Хареса ли ти?”

М.: “Да.”

Д.: “Ще танцувате ли пак?”

М.: “Май не е добра идея...”

Д.: “Така като го каза... настоявам!” с емотикон сърце.

Отново я покани Кирил. Останалите се спогледаха, като ученици замислили пакост. Здравият разум искаше да изкрещи, че е време да прекрати играта, но алкохолът, вихрушката от емоции и жаждата за още от това забравено удоволствие – флирта, поеха щурвала. Мария подаде ръка и онова старо парче на Металика я върна в студентските ѝ години. Джеймс Хетфийлд обясняваше, как нищо друго няма значение. Жената притвори очи и се остави да я водят, унесена в приятни спомени. Прегръдката на младия мъж беше топла и успокояваща. И смущаваща. Вдигна глава да погледне Кирчо (беше го нарекла в главата си Кирчо!) с премрежен поглед. Лицето му беше толкова близко и въпреки това едва различаваше чертите му. В стаята беше почти тъмно, момчетата бяха угасили лампите и запалили свещи. Пламъците от тях и камината хвърляха сенки по стените, които се извиваха диво. Лицето му беше така близо... на сантиметри. Главата ѝ се наклони назад, а устните ѝ се отвориха сами.

Сърцето на Кирил удряше в гърдите му, като чук, в ръцете си държеше жена. Не някое от гаджетата от гимназията или университета, а дама каквато надали би го погледнала втори път при други обстоятелства. Древният мъжки инстинкт изрева в ушите му: “Целуни я, тъпако!”. И той я целуна. Устните им се допряха, нейните бяха меки, топли и имаха упойващ дъх. Изучаваха се взаимно и момчето, залагайки всичко на храбростта, плъзна език в устата ѝ. Тя го прие. Остави го да я обходи и сключи устни, засмуквайки го.

“Какво правя?!”, крещеше съзнанието ѝ. “Какво толкова, това е просто една целувка! Митко ще откачи, като му разкажа!”, мамеше я нагонът ѝ. Мария затвори очи, отдавайки се на нахлулия в устата ѝ език, с него сетивата ѝ посрещнаха непознат мъжки аромат и вкус. След толкова години, свикнала с Митко, тя дори не го долавяше вече с обонянието си. Сега чак главата ѝ се замая и без да си дава сметка тя простена, обви ръце около врата на Кирил притисна тяло в неговото. Някъде далече, на милиони светлинни години, гласове шепнеха невярващо.

През плътната пелена на лудостта жената чуваше възклицания “еба’ти!”, “не е истина”, “курвата”. Здравият разум блъскаше в истерия да бъде чут, но Мария, ужасена от сблъсъка с реалността, му запуши устата и го натика назад. Подсъзнанието и инстинктите ѝ тържествуващо поеха контрол над тялото и с със злобен смях хвърлиха рационалните доводи в кладенеца на първичните страсти.

Когато устните им се откъснаха, Мария си пое въздух шумно, отвори очи, ала погледът ѝ беше размътен. Дишаше плитко, а сърцето ѝ думкаше така, като че всеки момент щеше да избие гърдите ѝ и да изхвръкне навън. Подпря се с длани на гърдите на Кирил, за да не падне, той я прихвана през кръста и поведе да седне на дивана. Някой тикна чаша вино в ръцете ѝ и Мария я изпи на един дъх, като вода. Главата ѝ съвсем се завъртя, страните ѝ горяха и тя извинително избъбри, че е ужасно горещо. Асен находчиво предложи да се съблече и на нея това ѝ се видя страшно логично. Още докато се съгласяваше услужливи ръце ѝ помогнаха да свали пуловера си, после без да губят време непохватно започнаха да разкопчават ризата ѝ. Трябваше да ги спре, но вместо това усети да я облива гореща вълна, от която фините косъмчета по ръцете ѝ настръхнаха, а слабините ѝ запулсираха. А дали изобщо би могла да ги спре? Сама жена, в ръцете на петима млади мъже, щяха ли да я чуят и послушат? Криейки се зад оправданията, Мария се остави на треперещите от възбуда ръце, които вече се бяха преборили с копчетата. Из стаята се понесоха възхитени възгласи, когато от разкопчаната риза се показаха едрите ѝ, натежали от годините гърди, едва удържани от червен дантелен сутиен.

Циците ѝ напираха да прелеят от чашките, като отприщен бент и тежкото ѝ дишане ги караше да се люлеят, докарвайки младите мъже до лудост. Васил коленичи пред нея и като разкопча полата ѝ, я задърпа надолу. Мария надигна задника си, за да му помогне и платът се изхлузи, запъвайки по пищните ѝ бедра и откривайки гледка, която извика нова вълна на възхищение. Червеният сутиен се допълваше с минималистична прашка в същия цвят. Краката на жената пък бяха обути в бели чорапи, които вместо с конвенционалните силиконови ленти, бяха захванати със старомодни жартиери. Тази червено-бяла интимна премяна беше изненадата, приготвена от Мария за съпруга ѝ.

- Честита баба Марта! – извика някой и останалите дрезгаво се разсмяха.

Младите мъже вече осъзнаха, че жената пред тях е беззащитна и с падането на дрехите ѝ, паднаха и техните задръжки. Ръцете им сграбчваха плътта ѝ и я стискаха грубо, мачкаха я алчно и Мария се заизвива, стенейки както от болка, така и от възбуда. Кирил дръпна чашките на сутиена, гърдите ѝ се задържаха за един безкраен миг на ръба, после големите кафяви ареоли, увенчани с едри тъмни зърна се показаха и тежката плът се изсипа навън и разлюля тежко. Мария въздъхна с облекчение, освободена от стягащия сутиен. Циците ѝ бяха изгубили от твърдостта си, но не висяха грозно, а се поклащаха тежко и съблазнително. За студентите не остана незабелязано, че пъпките им бяха набъбнали и стърчаха вулгарно напред. Ръцете им веднага се протегнаха и ги заопипваха, грубо стискаха бялата плът. Мария затвори очи и се остави на милостта им, тихо стенейки и извивайки тяло. Кирил сграбчи едната ѝ гърда и лакомо налапа щръкналото зърно. Стисна го със зъби в основата и като го засмука, започна да го шиба с върха на езика си. Мария извика и зарови пръсти в косата му, притискайки го отчаяно. Зърното на другата ѝ гърда попадна в други устни, захапаха го зъби, жестоко и силно. Мария извика, но това само настърви мъжете. Бяха се нахвърлили отгоре ѝ, като глутница вълци, приковали плячката си. Ръка хвана слабините ѝ и ги замачка, пръст се промуши под прашките и без да срещне никаква съпротива се нахлу в подгизналото от възбуда влагалище. Опипваше я грубо, въртеше се в нежната ѝ вътрешност, карайки жената да блика с още от влагата си. Тя разтвори крака, за да улесни достъпа на нахалника и завъртя хълбоци, намествайки под натиска му онази малка грапава точка, подлудяваща жените.

Кирил с усилие на волята се откъсна от гръдта на Мария, само за да нахлуе отново с език в устата ѝ. Този път го направи много по-брутално, а тя го обви с устни и засмука, все едно правеше минет. Прашките ѝ бяха предвидливо обути върху жартиерите и напористи ръце ги издърпаха грубо през пълните ѝ бутове, тя услужливо повдигна дупе. Мизерното парченце червена дантела отхвърча забравено на земята, силни длани я подхванаха за свивките под коленете и едновременно разтвориха краката ѝ и ги вдигнаха нагоре. Лъщящата от сок цепка се разтвори сама, набъбнала от възбуда, с интимни устни станали тъмно морави от притока на кръв.

Коленичилият пред нея Васил се нахвърли върху лъсналата от влага интимна плът. Зарови лице между краката на жената, целуваше, ближеше и хапеше слепешката, като умиращ от жажда се опитваше да изпие влагата извираща от Мария. Другите държаха краката ѝ разтворени и притиснати назад и тя не можеше да го спре, дори и да искаше. Въпреки, че нападението над слабините ѝ беше хаотичното, то ѝ доставяше удоволствие и тя охкаше и стенеше. Виждайки възбудата ѝ момчетата се настървиха още повече, пръстите им се впиваха в леко белязаните с дупчици от целулита бедрата и щипеха циците ѝ. Васил завря лице между бузите на задника ѝ и езикът му намери малкия кафяв отвор. Започна да я лиже, а като добави към вече стеклата се там мъзга и слюнката си, заби език в ануса. Мускулът, отпуснат вече, го пропусна и Мария усети как езикът му шава в задника ѝ. Гъделичкаше входа на ректума по начин, който накара жената да се натика още повече в лицето му, в желание да облекчи сърбежа. Васил накрая отдръпна зачервено лице и си пое дъх шумно. Изправи се, събувайки панталоните си в движение. Между краката му стърчеше твърда, дълга, но комично тънка пишка. Беше цяла педя, но едва ли по дебел от палеца му. Без да губи време се заби между краката ѝ, а възбудената до лудост Мария едва го усети да влиза в плувналата ѝ от сокове путка. Усети обаче когато ѝ го вкара до край, сякаш беше нанизал матката ѝ на дългата си пишка.

- О-о-оу, леко бе! Ще ме изкормиш! – извика тя с изкривено от болка лице. - Не, бе!

Започна да рита и да се опитва да се освободи, Кирил се обади:

- Васе, изкарай го, дай да я подготвя аз.

С нежелание ебачът се дръпна и направи място на Кирил. Той се разкопча и извади извит плавно нагоре член. От възбуда главичката му вече се беше оголила, а вените по дебелия три пръста ствол се извиваха, като змии. Момчето коленичи пред разчепената Мария, нагласи се на входа ѝ и натисна. Коравият му член разтвори налетите с кръв срамни устни и се плъзна мазно между тях, улеснен от обилната влага. Жената изохка от приятното напрежение, изпълваше я чудесно, а извивката му позволяваше да докосва кътчета в нея по начин, който я накара да затвори очи и да отпусне глава назад, отдадена на усещането. Кирил не я чукаше дивашки, като Васил, а се движеше преднамерено бавно. Кефеше се на отклика на тялото ѝ без да бърза, удължавайки удоволствието и за двамата.

Другите трима се съблякоха, двама хванаха ръцете на Мария и ги сложиха върху членовете си, а Жоро направо го натика в лицето ѝ. Сгъната на две и притисната, жената не можеше да направи нищо, възбуденият хуй влезе в устата ѝ и младият мъж задвижи хълбоци. Ебеше лицето ѝ, без изобщо да се поинтересува дали ѝ харесва или не. Харесваше ѝ. Въпреки, че изобщо не си падаше по свирките, възбудата ѝ нарасна още от това брутално насилие. Стисна сложените в ръцете ѝ членове, този в дясната ѝ ръка беше нормален, но в лявата дори не можеше да събере пръсти около дебелия ствол! Жоро го извади от устата ѝ, давайки възможност да си поеме шумно въздух, слюнка потече чак до брадичката ѝ и той отново го вкара в устата на Мария. Кривакът на Кирил се задвижи в нея още по-бързо и все по-голяма амплитуда и запулсира, тялото на жената откликна и вълни на удоволствие плъзнаха в унисон с бликащата в нея сперма.

Оргазмът се взриви в главата ѝ, чукаха я като пълна курва и чужд мъж пълнеше корема ѝ със семето си! Мария успя да изплюе кура на Жоро и завика невъздържано. Тялото ѝ се разтрисаше от нови и нови спазми, Георги хвана члена си и след няколко лъскания от него захвърчаха тлъсти бели залпове в лицето ѝ. Два влязоха в устата ѝ и тя се закашля, докато се опитваше да изплюе мазната му сперма.

Кирил и Георги се отдръпнаха и седнаха доволни и изтощени отстрани. Мария се беше полусвлякла от дивана, безсилна да се вдигне. Опитвайки се да успокои дишането си, започна да фокусира поглед. Срамежливият Асен ѝ подаваше чаша вино. Тя я пое с благодарност и видя, че нему принадлежи членът, който не можеше да обхване. Беше нереално дебел! И надървен! Мария изпи виното на един дъх, обърна се, лягайки на гърди на дивана и коленичила на килима. Разтвори колене и поклати голямото си дупе приканящо. Малко се страхуваше как този дебел орган ще влезе в нея, но едновременно с това перспективата я възбуждаше. Асен се намести зад нея и нагласи мъжествеността си на разлигавения ѝ зачервен отвор. Започна да го търка нагоре-надолу, за да го омаже добре в обилните ѝ сокове, както и в изтичащата от жената сперма. Мария затвори очи и се опита да се отпусне напълно, дебелото парче я притисна и известно време се бори да влезе в нея, но накрая успя да премине.

- О-о-о-о! – Мария стисна покривката на дивана от напрежение. - Леко, ле-е-еко-о! Оух...

Момчето беше вкарал само главата на члена си и стоеше така, давайки ѝ възможност да свикне с чудовищния му размер. Постепенно пръстите ѝ започнаха да се отпускат, а дишането се успокои, тя помръдна дупе, давайки му знак да продължи. Асен се движеше бавно и внимателно, завоювайки всеки път по още сантиметър от нея и я разпъваше толкова, колкото до сега тя не би сметнала, че е изобщо възможно. Мария нямаше сили за нищо друго, освен да лежи запълнена и разпъната около члена му. Оргазмът ѝ се надигна отново и с конвулсивните си свивания на влагалището, позволи на Асен да проникне в нея напълно. Той изобщо не се движеше, а се остави на нейните контракции буквално да го издоят вътре в нея. Изпомпа толкова много, че жената имаше чувството, че коремът ѝ се е издул! Накрая момчето издърпа члена си с трудност и той излезе от разширената ѝ путка с мокро шльокане. От разтворената алена цепка се стекоха тлъсти поточета семе, плъзнаха се по сочните ѝ бедра и попиха в дантелата на чорапите ѝ.

Мария остана да лежи така, разкрачена, с навирен задник и течаща от путката ѝ сперма, когато Васил се намести зад нея. Бяха го прекъснали и сега беше решен да си получи своето. Още в началото разбра, че няма шанс да усети нищо в разебаното от Асен влагалище. Със зла усмивка се прицели в кафявата точка между белите полукълба на задника ѝ. Анусът на Мария беше вече добре омазан с телесни течности, а тя отпусната от ебането. За това тънката и твърда пишка на Васко почти не срещна съпротива, като я прободе в дупето. Потъна в нея до половината от раз и после ѝ го наби до край с още един тласък. Мария извика повече от изненада, отколкото от болка. Момчето я чукаше бързо, като заек и скоро първоначалния дискомфорт се превърна в приятно усещане. Аналните забавления не ѝ бяха чужди и с мъжа си бяха вкарвали там значително по-големи неща. Този дълъг член обаче го усещаше чак в диафрагмата си и това ѝ доставяше ново и непознато удоволствие, на нещо проникнало толкова дълбоко в нея. Васил не издържа дълго и с вик се освободи, изливайки семето си дълбоко в червата на жената.

- Копелета, на нищо сте я направили! – отбеляза дочакалия реда си Наско. - Май и аз ще я порна в задника.

Мария дори не си и помисли да протестира, беше малко късно да демонстрира наранено достойнство. Вместо това протегна ръце, хвана полукълбата на дупето си и ги разтвори, давайки на момчето лесен достъп до дупката на задника си. Атанас имаше приличен по размери член и като се изплю в шепата си го овлажни и приготви да го забоде в гостоприемно отвореното дупе. Анусът на жената вече беше отпуснат от тънката пишка на предишния задоволил се там и когато Наско натисна, Мария само изпъшка и го пое без болка. Аналният ѝ пръстен го стисна приятно в любовната си хватка, а навътре го пое нежната жега на ректума ѝ. Вместо обичайната силна стимулация на сензитивната главичка на члена, тук усещането беше съвсем нежно. Момчето се задвижи и жената простена от удоволствието, което се разливаше по тялото ѝ от ритмичното преминаване на ствола на члена през ануса ѝ. Вътре я докосваше по стените на ректума, създавайки пикантен коктейл от сърбеж и задоволяването му. Мария спусна ръка между краката си, намери клитора и го притисна, масажирайки го с кръгови движения. Постепенно удоволствието се надигна и в кулминацията му анусът ѝ стисна здраво проникналият в него член. Наско извика, притисна се към гостоприемното дебело дупе и започна да се празни в него, добавяйки своята сперма в червата на Мария, към тази на Васко. Той излезе от нея, анусът ѝ го пусна с мокро мляскане и през още незатвореното задно отверстие протече от семето, с което я бяха напълнили.

Наляха си за пиене, Мария не си направи труда да се облича. Докато отпиваше от чашата си, погледът ѝ се спря на телефона. Имаше над петдесет непрочетени съобщения от мъжа ѝ. Замаяна от алкохола и емоциите жената се разкрачи и снима. Пръстът ѝ се задържа на изпрати. “Какво правя?!”. “Нали той го искаше?”. “Боже, ще го изпратя!”.

По-късно вечерта Митко се скъсваше от чекии, гледайки с ревност и възхищение разтворените дупки на жена си, с изтичащата от тях сперма.

В хижата момчетата вече се бяха изпразнили по толкова много пъти, че нямаха сили за повече. Мария отново беше на колене, главата ѝ се въртеше от нямащите чет оргазми и виното. Усети как силни ръце разтварят бузите на задника ѝ, намазаха с нещо мазно вече неколкократно ебания ѝ анус. Момчетата се спогледаха, Кирил хвана здраво празната бутилка вино и докато другарите му разтваряха гъза на жената, опря гърлото ѝ на вече леко зеещия анус. Мария усети, че нещо твърдо се търка по аналната ѝ халка, после натисна. Момчето завъртя бутилката и гърлото премина лесно, после натисна и започва да набутва навътре. Насилваше я да се разтвори и да поеме в гъза си шишето. Жената изпъшка от внезапното напрежение. Нещо я разчекваше чудовищно. Възбудените момчета говореха с дрезгав шепот и опъваха полукълбата на задника ѝ. Кирил натисна със сумтене, бутилката се задържа за момент отвън в най-дебелата си част, а после навлезе в дупето на Мария. Жената поиска да извика, но напрежението беше твърде голямо дори за това. Вместо това простена. Анусът ѝ се беше опънал до скъсване, тънка линия обрамчваща стъклото. Сипаха още от мазната субстанция и Кирил натисна отново. Бутилката потъна до етикета, разбутвайки вътрешностите на Мария, докато си проправяше път в нея. Твърдото тяло я беше запълнило да краен предел, имаше болка, имаше и непознато мазохистично удоволствие. Мария се затресе, от гърлото ѝ излизаха хрипове, от устата ѝ течеше слюнка. Стигна върха си и се просна на пода, потръпвайки спазматично. Само големият ѝ задник остана навирен, с все още забодената в него бутилка от вино. Кирил я хвана и издърпа, пред невярващите погледи на момчетата се откри зеещата шахта на ануса ѝ. Вулгарно разтворен, с набъбнала, пулсираща халка. Изобщо не правеше опити да се свие, откриваше пред тях интимната копринена вътрешност на ректума ѝ. Те бясно залъскаха членовете си, успявайки за изстрелят по още няколко бели капки в тази алена разтворена хралупа. Без да отваря очи, Мария им подаде телефона си, за да снимат нереалната гледка за мъжа ѝ.

неделя, 11 февруари 2024 г.

Откриване на себе си I

 Клетката




От отчаяние Младен се съгласи на това, което смяташе за пълна глупост, загуба на време и пари. Семейна консултация с терапевт. Откъде-накъде някакъв шарлатанин ще знае по-добре от него какви са проблемите в брака му, че и как да ги реши? Поля беше прекомерно ревнива и правеше от мухата слон. Това е. От наглед съвсем невинни отрязъци си изграждаше някакъв сценарии, за който на Младен и през ум не беше минало. И колкото повече той се опитваше да я успокои с логични доводи, толкова по-лошо ставаше! Ей го, на, чат с някаква колежка. Уточняваха разни детайли по презентацията и накрая той и пожела “сладки сънища”. Е какво да ѝ каже, беше вече към 23.00? Поля “случайно” зърнала чата. И като се почна... Младен имал афера с колежката си. Да си признаел, то без друго било ясно. Да, напълно е сигурно, дори най0добрата ѝ приятелка смятала така. Тук Младен не издържа и каза какво мисли за най-добрата ѝ приятелка, както и защо мъжът ѝ се изнесе да живее с някакво непълнолетно курве. Това беше грешка, Поля изпадна в транс от ревност и еуфория, че Младен, ето, си е признал! Ми да, щом оправдава...

Преди това пък бяха някакви тъпи коментари във фейсбук. Една парясница беше написала нещо под негова снимка, той отговори. Съвсем възпитано! Е, може би само мъ-ъ-ъничко повече от възпитано, но в никакъв случай не беше флиртувал с нея! Не! Това кой, какво си е въобразил и писал откровения след това не беше по вина на Младен. Нали?

И още по-преди това. На плажа, дамата която имаше нужда от помощ. Дори не беше искал да се докосва до нея! Вината не беше у Младен, просто си беше сладур. Е, изпитваше удоволствие от вниманието и се дуеше, като паун, но кой ли не би се зарадвал, че го харесват?!

Всички такива незначителни случки се картотекираха в някакъв регистър в главата на Поля, надграждаха се от въображението ѝ и периодично (все по-често) се изваждаха, като аргумент при семейните спорове. В безсилието си Младен се съгласи да се запишат на консултация със семеен терапевт, въпреки вроденото си недоверие към такива измишльотини. Фактът, че терапевтът се оказа жена на около четиридесетте окончателно го убеди, че не става. Какво ли разбира тази лелка?! Отгоре на всичко, против волята си я намираше за смущаващо привлекателна. Цялото ѝ излъчване го караше да слюноотделя, като кучето на оня руснак от учебника по биология.

Доктор Благоева беше прибрала косата си в опашка, гримът ѝ съвсем пестелив. Закопчаната до горе риза не можеше да скрие, че под нея има внушителен бюст, така, както тясната, дълга до коленете пола, не можеше да скрие пищния ханш. Младен употреби цялото усилие на волята си, да възпира блуждаещия си поглед, да не лази по обутите в черен чорапогащник крака или да каца върху масивната гръд на терапевтката. Говорът на седналата до него Поля беше като монотонно жужене, познатите безпочвени обвинения. Когато дойде неговия ред все пак успя да формулира нещо логично, като страстно отстояваше железния факт, че никога не изневерявал на Поля и всички “улики” са косвени предположения.

Терапевтът спокойно изслуша двамата млади съпрузи, зададе няколко въпроса и назначи следващия сеанс. На третия път излезе с предложение, от което ченето на Младен накрая висна. От всичко чуто до сега Поля наистина нямала основание да се съмнява във верността на съпруга си. Младен изду гордо гърди, както се полага на еманацията на съпружеската вярност. Обаче той също трябвало да прояви разбиране, живеем във все по-несигурен свят. Добре, разбирането не струваше нищо и Младен можеше да бъде щедър с него. Би могъл да ѝ даде допълнителна сигурност, като ѝ остави да контролира това, което я изпълва с несигурност. М, че тя си контролираше семейния им живот така или иначе, Младен отново нямаше възражения. Така тя щяла да бъде напълно сигурна, че той няма да ѝ изневери. Чудесно, най-сетне! Устройството било напълно безопасно, нямало да причини никакви увреждания и незначителния дискомфорт в началото, щял да е малка цена за хармоничните и безоблачни съпружески отношения.

Това беше моментът, когато ченето на Младен за малко да разбие гръдния му кош. Доктор Благоева спокойно държеше в ръце цилиндрично устройство, изработено от някакъв тип силикон. То се надявало на пениса и заключвало за тестисите, така че той да не може да еректира. Щял да го носи само извън къщи, когато Поля се опасява, че може да бъде с друга.

– Макар, че много двойки откриват... – Младен можеше да се закълне, че по сериозното лице на терапевта прибягна не до там професионална усмивка. – Много двойки откриват, че нямат нищо против да свалят клетката, само когато използват члена, било за удоволствие, било по хигиенни съображения.

– Девствен пояс. – успя да намери гласа си Младен. – Т’ва е шибан девствен пояс! Да не сме във времето на кръстоносните походи!

Той се изсмя истерично, а доктор Благоева недоволно повдигна вежда от ненавременното прекъсване. Поля пък зяпаше от удивление и като че ли се забавляваше.

– Мило! –тя хвана ръката му и я стисна. – Хайде да опитаме! Само да пробваме, ако нещо ти убива или... веднага я махаме.

Притиснат от една страна от логичните доводи на терапевта, че щом не изневерява, така или иначе не губи нищо, а от друга от чаровния ентусиазъм на жена си, Младен капитулира. Е, помънка за достойнство, прежулване, как щял да ходи на фитнес така, но накрая клекна. Наистина беше готов на всичко, само мир да има и да види Поля щастлива. Все пак твърдо отказа да влезе в магазин и да купи такова нещо. За щастие доктор Благоева имаше не разопакована бройка в кабинета.

На път за дома Поля подскачаше, като дете, нетърпеливо да разопакова новия си подарък. Макар че, по-скоро щеше да го опакова, както жлъчно отбеляза на ум Младен.

Терапевтът ги беше посъветвала да обезкосмят областта, за да избегнат скубване на косъмчета, прещипани в рамката. Мъжът се затвори в банята, първо се подстрига ниско с машинката, а после с въздишка напръска слабините си с пяна за бръснене. Тъкмо посягаше към самобръсначката, когато Поля се вмъкна при него с блеснали очи.

– Ей, дай да видя!

– Какво ще гледаш, не стига че се унижавам... –опитваше се да звучи сърдито, но близостта на топлото ѝ тяло го накара да се усмихне. – Не, де! Не ме бутай, ще направим някоя беля. Какво правиш сега?

– Дай на мен...

– Как на теб, не знаеш как, ще ме порежеш...

– Как да не знам, не си ли бръсна краката? Пък и между тях... –усмивката ѝ освен дяволита беше станала и лъстива. – Дай де, дай!

Младен седна на ръба на ваната и разтвори крака, членът му започна да се изправя и се подаде пакостливо сред облака бяла пяна. Поля се изкикоти и игриво млясна една бърза целувка по оголващата се пред погледа ѝ главичка на члена. Той ѝ отвърна светкавично, подскочи така, че за малко да я перне по лицето. Младен изпъшка и затвори очи, ташаците му се присвиха в очакване на предстоящото удоволствие. Вместо това Поля започна внимателно да плъзга самобръсначката по нежната кожа на слабините му.

Пенисът на Младен подскачаше при всяко преминаване на ножчетата, за мъжа това беше интересна и възбуждаща амалгама от страх и приятно физическо усещане. Коленичилата пред него Поля много внимателно избръсна топките. Докато го правеше ги държеше и опъваше кожата нежно, така че мъжът с мъка удържаше семето си в тях.

– Дай да ти избръсна и дупето! Айде, де! И без това сме почнали, хигиенично и приятно е, от опит ти го казвам.

Доведен до върха на възбудата си, Младен даже нямаше сили да се съпротивлява и вдигна единия си крак на ръба на ваната и се намести, за да даде на Поля достъп до тази интимна част от себе си. Плъзването на самобръсначката от скротума до ануса му изстреля тръпка на удоволствие, която тръгна от там и продължи нагоре по гръбнака, за да се пръсне в приятен гъдел по цялото му тяло. Когато съпругата му започна да обикаля около аналния му отвор, членът на Младен отдели тлъста, прозрачна капка, която се проточи мазна и дълга надолу. Дишането на Поля се беше учестило и тя импулсивно мушна глава между бедрата на мъжа си и нежно го целуна по прясно избръснатото място между топките и ануса му. Той изпъшка шумно, но не се възпротиви и тя добила смелост изплези езиче и след още миг колебание докосна отвора му. Младен беше затворил очи и отпуснал глава назад, възбудата му беше толкова силна, че съзнанието му се замъти, като че беше пиян.

Поля изучаващо мина с върха на езика си по изключително нежната плът, после повтори и дори натисна лекичко навътре. После вдигна глава и дрезгаво прошепна:

– Ако искаме да сложим клетката, ще трябва да направим нещо за размера... Така няма да влезе вътре...

Отвори уста и налапа члена на мъжа си. Обви малко под главичката с устни и върхът на езика ѝ обиколи под ръбчето ѝ. Стенанията на мъжа ѝ я накараха да протече между краката и тя сръчно събу памучните си бикини. Изплю члена му, за да съблече и домашната си тениска и като погледна нагоре, преднамерено бавно го пое отново в устните си. Младен беше отворил очи при краткото прекъсване и сега двамата не откъсваха очи един от друг. О, господи! Колко перверзно изглеждаше та, коленичила, с кур в устата! Съвсем различна от благоприличната съпруга. Като... курва, само като си го помисли и полудя.

Хвана я за косата и грубо изтегли члена си от устата ѝ. Твърдият орган я плесна по бузата и остави следа от собствената ѝ лига. Поля го гледаше с помътен поглед и изплезен език. Мъжът и вкара отново хуя си в устата ѝ, но не ѝ даде време да реагира, а замушка невъздържано. Поля се мъчеше да го поеме, но започна да се дави, закашля се и от ъгълчетата на устните ѝ покапа лига покрай разчекващия ги член. За първи път мъжа ѝ се държеше така и това я накара да протече между краката си.

Загубил търпение, той я хвана за косата, изправи я и я накара да се наведе и хване за мивката. Поря пръскащия се от възбуда член до налетите ѝ с кръв срамни устни и с едно движение се плъзна в жена си. Двамата изпъшкаха в синхрон при сливането си, тя го стисна в изгаряща от жега прегръдка, а той я разпъна до непознати до сега размери. През пелената на възбудата, Поля си помисли, че ще чуе как пукат ставите на таза ѝ. Мъжът ѝ я чукаше с резки, дълбоки тласъци. Коравият му член се забиваше в меката прегръдка на влагалището и злобно, като че да отмъщаваше за преглътнатите и предстоящи унижения. Младен беше увил около китката си косата на Поля, стискаше я в юмрук и при всеки тласък я опъваше назад. Жена му завика невъздържано, кокалчетата на ръцете ѝ бяха побелели от стискане на мивката, а краката ѝ така се разтрепераха, че ако не беше набучена на коравия член на мъжа си, щеше да падне на пода. Вълните на удоволствието избухваха в съзнанието ѝ като мигове на кома, ескалираха така, че на Поля ѝ причерня и тя загуби представа за действителността. Тялото ѝ се тресеше в болезнени конвулсии, та Младен даже се постресна. Продължи да я обладава по-внимателно, като със затихването на оргазма ѝ почти спря, за да ѝ даде момент да се съвземе.

Поля се върна от света на екстаза, приятно полюшвана от нанизалия я член. Остави се на ленивото следоргазмено усещане, усети как членът на мъжа и започна да се напряга и потръпва и това я разбуди съвсем.

– Не, не! Не вътре, опасно е! –опита се да се изниже.

Младен веднага го изкара, усещайки, че губи контрол и Поля се приготви да усети откосите на семето му по голата си кожа. Вместо това той го постави между полукълбата на дупето ѝ, на входа на малкото ѝ стегнато отворче. Тя се опита да се откопчи.

– Не, недей... чакай, не съм се подготвила...

Обаче мъжът и с ръмжене натисна и благодарение на обилните ѝ телесни течности по члена му, проникна в ануса. Поля беше отпусната след оргазма си, но все пак усети слаба пареща болка, когато твърдият орган я прониза и разпъна. Веднага след това, влязъл само с главичката си, започна да пулсира, изпомпвайки в нея семето си. Поля можеше да се закълне, че чувства как откосите я шибат отвътре, изпълвайки ректума ѝ с гъста бяла течност. Мъжът ѝ свърши и с доволно ръмжене се изниза от насиленото ѝ дупе, от него веднага потече сперма, която се стече надолу по бедрата на Поля. Младата жена усети внезапен спазъм и едва свари да седне на тоалетната чиния, когато ректумът и шумно изхвърли раздразнилата го субстанция.

Гледаха се, тя малко ядосано, той с глупава усмивка и накрая се разсмяха в един глас.

– Сега, дай да те изплакна. – Поля стана от тоалетната. – давай го тука под душа, точно така, да те изплакна навсякъде.

Младен се остави на нежните ѝ ласки, беше укротен след мощното си изпразване и не се възпротиви, когато Поля отново го накара да седне. Беше прочела инструкцията и делово надяна на омекналия пенис силиконовия пръстен. Отне ѝ известно време да промуши през него първо единия, а после и другия тестис. Младен пъшкаше, повече доволно, отколкото от болка и накрая пръстенът обхвана члена и топките му в основата. Поля постави пениса в цилиндричната част, захвана я за пръстена и с явно задоволство ги заключи с малко катинарче.

Щрак! Резкият металически звук накара мъжа да отвори очи, отрезвявайки го на момента.

Коленичила между краката му, Поля се ухили пакостливо:

– Мой! Само мой...

Между краката му, членът му висеше стегнат в тесния си силиконов затвор.

Следва... може би.



Дядо Торбалан



Като за финал имам една неприятна новина. Това е последният разказ, който пускам по този начин. Имам изградени още поне четири-пет части за Младен и Поля, като идеи. Имам и мерак да ги напиша, но дълго трупано негодувание, както и някои скорошни събития ме накараха да взема дълго отлагано решение. От години, направо десетилетие и кусур, съм радетел за безплатни секс разкази. Тук трябва да разгледаме понятието “безплатно”. То е оксиморон, няма нищо безплатно, защото за всичко все някой е платил цена. Когато някой пише безплатен разказ, той го предплаща с вложеното време и емоции. Смея да твърдя, надявайки се отплата с изразено чувство от читателите. Обичайно отговорът е изключително потискащо мълчание. Когато си отделил четири часа (или повече) и видиш, че разказът ти е прочетен стотици пъти, а пет души са си направили труда да напишат коментар, те обзема депресия. Та взех едно решение, читателите, които искат и харесват мои разкази, ще споделят цената, която плащам. Могат да ме черпят кафе или бира, за да покажат, че оценяват труда и старанието ми. Направих акаунт в Патреон. Абонирайте се, евтино е. Ако видя, че си струва да открадна няколко часа от работа или от времето ми за почивка и общуване с близките ми, мога да гарантирам, че скромният ви абонамент ще си струва. Познавате ме, знаете какво качество да очаквате от мен.

Знам, че почти всички ще поискат да подминат такива призиви. Обикновено хората си казват “Защо аз, има толкова други...”. Няма. Вие сте другите. Ако нивото на останалите разкази ви задоволява, не ми остава нищо друго, освен да вдигна рамене. Ако искате поне три-четири разказа от мен всеки месец - абонирайте се. Както ще видите, сумите са символични. Приемете, че сте ми взели нещо за пиене, докато пиша.

Пуснал съм анкета, която ви моля да попълните, за да се ориентирам във вкусовете ви.

Веднъж финансиран и написан, ВСЕКИ РАЗКАЗ ЩЕ БЪДЕ ПУСКАН ЗА БЕЗПЛАТНО ЧЕТЕНЕ! Тук, в блога ми, а и във фейсбук страницата на разказите ми. Да, безплатно. Заедно ще направим възможно и сигурно писането на качествени безплатни разкази за всички. Зависи колкото от мен, толкова и от вас!



Дядо Торбалан

Патреон:

https://www.patreon.com/DjadoTorbalan



Блог:

https://eroticstorybg.blogspot.com/



Фейсбук:

https://www.facebook.com/eroticni.razkazi