Алено слънце 6

Разказът съдържа сцени на сексуално насилие.


Двата кораба се врязаха един в друг с яростния звук на цепещо се дърво. Лейди Литълтън беше захвърлена назад, сякаш великанска ръка я сграбчи и запрати. За нея всичко се сля в един разтегнат до безкрайност кошмарен миг на хаос, паника, писъци на обречени нещастници, паднали зад борда и благословената лейди Джоана, която хвана здраво Кейт за ръка и я поведе към горната палуба. От „Мелпомена“ успяха да спуснат четири лодки, три баркаса и ял, преди фрегатата да потъне. Френският кораб беше направил отчаяна маневра през нощта, но вместо да се спаси, обрече на гибел жертва и преследвач. И трите дами от английския кораб бяха спуснати в яла, под командването на грамадния боцман Том. Дисциплинираните мускетари на Блъд заеха два от баркасите, под командването на Ричард и на втория лейтенант на „Мелпомена“, заедно с част от екипажа. В третия баркас намери спасение негова светлост, лорд Литълтън с първия лейтенант. Капитан Хоторн сподели съдбата на кораба си. Мускетарите гребяха неумело, пляскаха с веслата и удряха без да искат другарите си в гърба в претоварените лодки и стигнаха до африканския бряг много след яла и баркаса на лорд Литълтън.

Лейтенант Монтморин се опитваше да не слуша писъците на Тади, долитащи отвъд дюните. Единствената френска лодка, достигнала спасителния бряг, беше с двадесет моряци и те незабавно се предадоха на превъзхождащите ги по численост англичани. Монтморин получи правото да задържи сабята си, давайки честната си офицерска дума на английския лейтенант и сега разменяше протоколните любезности с високомерния английски лорд. Моряците му бяха обезоръжени, а Тади завлечена зад дюните. Монтморин се замисли за тъжната ирония, момиче спасено от робство, да попадне обратно на родния си континент, само за да бъде насилено на морския бряг.
Лейди Джоана сбърчила ядно вежди възбудено се опитваше да накара боцман Боулдърфист да спре изнасилването, но той само тъжно поклати огромната си глава и поглеждайки към лорда и първия лейтенант, красноречиво даде да се разбере, че това не беше във властта му.

Тади беше зулу, отвлечена при нападение на масаите и продадена на арабските търговци на роби, но спасена от французите. Беше живяла няколко години в дома на френски търговец, имал нещастието да плава на потъналата френска фрегата. Абаносовото и тяло лъщеше от пот в сутрешния сумрак, докато Тади се бореше безнадеждно с яките моряци. Мазолестите им длани я стискаха болезнено, разпъвайки ръцете и и разтваряйки настрани краката. Момичето изпищя, когато поредният мъж влезе между бедрата и и грубо проникна в нея с един тласък. Чукаше я рязко, набивайки члена си до дъно, през сълзи тя виждаше озъбеното му, разкривено лице, гримасничещо от напрежение и удоволствие при всеки неин писък. Мъжете, които си чакаха реда алчно протягаха ръце, за да мачкат и щипят болезнено напращялата млада плът, яките моряци пляскаха твърдите, типично издути за расата и, полукълба на задника и си разменяха просташки цинизми. Някой защипа силно зърната на гърдите и и започна да ги опъва и върти, сякаш искаше да ги откъсне и Тади запищя, за радост на изнасилвачите си. Мъжът отгоре и загрухтя от удоволствие, когато момичето се заизвива под безпощадните ръце на мъчителите си и с няколко груби тласъка свърши дълбоко в нея. Мястото му веднага зае следващия, легна върху нея, нахлувайки безпрепятствено в пълното и със семе, разтворено покорно влагалище и понечи да я целуне. Тади изсъска, като котка, заплю го в лицето и зъбите и щракнаха на сантиметри от него. Това извика хор от подигравателни възгласи и мъжът със смях я заръга дълбоко. Моряците бяха пътували дълго, допълнително събираха напрежение заради недостъпните дами на борда и сега, след нощния ужас, нямаха насита. Изреждаха се един след друг, парчетата им щръкваха в готовност почти веднага, след като бяха се изпразнили в гърчещото се тяло, настървявани от съпротивата на Тади. По някое време я обърнаха и накараха да застане на четири крака, тя изложи на лъстивите им погледи мускулестите си, ожулени от пясъка, задни части. Шамарите заваляха по коравите полукълба и поредният щастливец с вой заблъска яростно члена си в нея. Всички бяха свършили поне по веднъж и сега я чукаха по-дълго, а и влагалището и, отпуснато и пълно със сперма, шльокаше при енергичните движения. Морякът се ядоса, че не получаваше нужното триене, за да се облекчи отново и излезе от нея, краткотрайното облекчение, че най-сетне мъчението свършва, се смени с ужас, когато под одобрителния хор на другарите си, изнасилвачът намести надървения си член между големите полукълбета на задника. Тя се опитваше да се извърти, но мъжете я държаха здраво и мъчителят и я хвана за кръста и прикова неподвижна. Намести омазания със собствените и сокове и чуждо семе чеп на стегнатата точка на ануса и и натисна. Тади стискаше дупето си колкото можеше, но хлъзгавия твърд член напираше неудържимо и аналният и пръстен я предаваше, отваряйки се пред нашественика, милиметър по милиметър. Накрая моравата главичка преодоля мускула и мъжът с едно движения я наниза на члена си, викът и от болка и унижение се смеси с одобрителните възгласи на моряците. Анусът и беше толкова стегнат, че мъжът не издържа повече от няколко тласъка и изригна в дупето и. Следващият нетърпеливо избута другаря си и напъна халката на бедното момиче. На четвъртия анусът и вече беше толкова отпуснат, че зееше покорно в очакване на поредния щастливец, а момичето спря да се съпротивлява, само тихичко хлипаше. Безмилостните мъже заравяха твърдите си членове в горещото тяло, наслаждавайки се на мекотата и низкото удоволствие от пречупването на волята му. Един от тях се намести на входа и, но вместо да проникне я плесна подканящо и тя покорно се притисна назад, поемайки го в дупето си. Мъжът ръмжеше доволно, докато Тади се чукаше сама, нанизвайки се на твърдия му чеп.
Потънали в забавлението си, изнасилвачите така и не чуха виковете на брега. Нападателите налетяха на англичаните от сутрешния сумрак, забулени фигури на малки, бързи коне. Арабските им извити мечове се спускаха и издигаха неуморно, пръскайки фонтани от кръв. Единственият, който не се паникьоса беше боцман Том, той сграбчи един от ездачите и го смъкна от седлото, изтръгвайки ятагана от ръката му. Гигантът се разкрачи стабилно и неуморно отбиваше нападенията на конниците заобиколен, като мечка от глутница кучета. Лейди Кейт, Джоана и Мери бяха безцеремонно преметнати през седлата, въпреки привидно хаотичното нападение, ездачите прецизно избираха, кого да пленят. Лорд Литълтън, лейтенант Монтморин и първият лейтенант на Мелпомена също бяха пощадени и натоварени на конете. Оцелелите моряци бяха събрани, като овце и нападателите им започнаха чевръсто да ги оковават. Няколко от тях обкръжиха боцмана и подигравателно го дразнеха с дългите си копия.
Изгряващият ален диск на слънцето заслепяваше Ричард, но дори и така му беше ясно, че на брега нещо не е на ред. Заповяда мускетите да бъдат заредени, а вторият лейтенант на Мелпомена повтори нареждането му в другия баркас. Двете големи лодки изскърцаха в пясъка и от тях наскачаха пехотинците в червени мундири. Под резките заповеди на капитана си, те бързо оформиха три редици, за да са в безопасност от кавалерията и засипаха конниците с градушка от мускетни куршуми. Арабските търговци на роби охотно нападаха изненадан и паникьосан противник, но дисциплинираната пехота беше твърде голям залък, дори при числено превъзходство. Водачът на ездачите изсвири пронизително и те го последваха в галоп с плячката си. Цялата сцена се разигра за минути и морският бряг потъна отново в идилична сутрешна тишина. Или не съвсем, зад дюните се чу вик на болка и сподавено хлипане. Ричард енергично закрачи натам, следван от лейтенанта, за да открие осмината моряци с красивата им жертва. Един поглед му беше достатъчен, за да свие презрително устни.
- В армията на Негово Величество, изнасилването се наказва със смърт чрез обесване. Колко жалко, че наоколо няма нито едно дърво! – застиналите от ужас моряци си поеха облекчено дъх. – Разстреляйте ги.
След изпълнението на мрачната заповед, Ричард изслуша боцмана и почтително поговори с Тади, докато лейтенантът организираше корабокрушенците.
- Е, лейтенант, - весело подхвърли Ричард. – моите заповеди са да охранявам лорд Литълтън, ако обичате стройте хората, тръгваме след половин час.
Половин час по-късно ранените моряци останаха да пазят багажа, гледайки отдалечаващите се в крак червени мундири, които пееха веселата песничка за войника, който се върнал у дома без крак, без ръка и без око.*

Бей Абу Талеб с удоволствие сърбаше горещото си кафе, наслаждавайки се на унижението на англичанина. Мразеше европейците, които от едно известно време бяха започнали да пречат на търговията му с роби и сега сам Аллах му изпращаше едновременно богатство и забавление. Французинът Монтморин беше дребна риба и щеше да бъде изтъргуван за някаква също толкова дребна услуга. Лорд Литълтън обаче щеше да плати богат откуп, да не говорим колко отстъпки за бейлъка можеха да се получат. Но нищо не можеше да се сравни с удоволствието от унижението. Беят беше на осемдесет години, загубил една ръка и едно око в бой срещу англичаните. Сега, докато гледаше пребледнялата лейди Литълтън, в единственото му око блесна зъл пламък.
- Разбира се, ефенди, - на ужасен френски продължи беят. – законите на гостоприемството са свещени. Приемам предложения от вас дар от 50 000 паунда, единствено за да не ви обидя! Вай-вай, дано никой не си помисли, че аз, клетникът, го правя за да се обогатя!
- В никакъв случай. – хладно отвърна лордът. - Предложената сума едва ли ще покрие разходите по връщането ни в родината.
- Точно тъй, точно тъй! Разходите... но аз съм готов да се разоря в името на гостоприемството! Разбира се, гостите могат да облекчат това бреме... в противен случай ще е много неприятно да трябва да прекарат времето в очакване на тъй незначителния подарък в тъмницата.
Беят ухилено зяпаше Кейт и тя се изчерви от погнуса под похотливия му поглед. Половин час по-късно, останали насаме, съпругът и говореше студено:
- Това е голяма жертва милейди, но не виждам друг избор. Трябва да участвате в жалкия цирк на този дивак, ако искаме да се измъкнем от тук!
Да. Просто и логично, тя трябваше да отдаде тялото си, за да може безценният лорд Литълтън до не лежи в подземието, докато пристигне откупа. Кейт изгледа с презрение съпруга си.
- Да избера между брутално изнасилване или да се отдам доброволно. Какво пък, едва ли могат да ми направят нещо по-неприятно от вас.

На вечерята сервираха пилаф, обилно подправен с ким и щедро наливаха шербет в чашите. Кейт беше облякла ефирни копринени шалвари, които докосваха ласкаво кожата и и брокатен елек, повече показващ, отколкото скриващ гърдите и. Лорд Литълтън беше седнал на почетно място отдясно на бея, а съпругата му седеше по-ниско срещу тях, между двама от синовете на домакина. Абу Талеб се наслаждаваше да проточва момента, сякаш това е просто една вечеря. Разговаряха за политика, за досадния новоизлюпен френски генерал Бонапарт, по взаимно съгласие парвеню, което нямаше да стигне далеч. Синовете на бея бяха красиви мъже, високи и жилави, с остри черти, дръзки погледи и учудващо кавалерски маниери. Цялата вечер забавляваха гостенката си, превеждайки строфи на Незами и Руми на френски. Когато всички се нахраниха, робите разчистиха масата и внесоха огромно наргиле, от което се виеше упойващ дим. Опиумът не беше непознат в Англия, но Кейт никога не се беше сблъсквала с него в пуританското си възпитание. След кратко колебание тя пое любезно предложения мундщук и кимна грациозно. Вдиша внимателно и течността в наргилето забълбука пакостливо. Главата и се замая приятно и времето сякаш потече бавно около нея, залюлявайки я в състояние на безтегловност. Изпълни я увереност, че каквото и да се случи в този свят, то няма да има значение в действителност. Двамата сина на бея, Маруф и Тефик, разказваха приказката за Рустам и Сухраб и единият мъж направи елегантен комплимент, сравнявайки Кейт с легендарната Тахмине.
- Нима и аз съм толкова неустоима? – дръзко се засмя тя, усещаше езика си надебелял и леко завалваше думите.
- Тя бледнее пред вас! – пламенно я увери Маруф.
- О, и ето, въпреки това вие спокойно седите до мен, май не съм толкова неустоима... – тя проточи мълчание. – Или вие не сте достатъчно храбри.
Погледът на Маруф пламна в миг и преди Кейт да мигне, лицето му беше на сантиметри от нейното. Тя затвори очи, представи си Ричард и отвори леко устни, за да приеме целувката. Мъжът ту я целуваше нежно, ту я захапваше с едва сдържана кръвожадност. В гърба и се притисна Тефик, прегърна я с треперещи от нетърпение пръсти разкопча елека и. Мургавите му изящни пръсти докоснаха бялата и гръд с благоговение, сякаш се страхуваха да не я счупят. Кейт се задъха и по тялото и се разля изгаряща жега и то се изви в сластна тръпка, когато мъжът едва погали розовите зърна на гърдите и с тънките си пръсти. Те реагираха веднага, втвърдявайки се и щръквайки предизвикателно напред. Докато Маруф пиеше жадно устните и, Тефик зарови лице в косите и и с упование вдъхна аромата, а после потърси шията и. Зацелува я, надолу по раменете и нагоре, докосвайки с нежните си устни раковината на ухото и. Лорд Литълтън преглътна тежко, гледайки как младата му съпруга се гъне от страст в ръцете на мъжете. Не, това не беше лежаща по гръб жена, покорно чакаща го да свърши с поглед вперен в тавана. Тази Кейт стенеше похотливо, задъхваше се от желание, протегна ръка и хвана главата на мъжа зад себе си, подлагайки шията си под страстните му целувки. Той я захапа за ухото и Кейт извика, Абу Талеб беше във възторг, да изнасилят англичанката пред мъжа и изобщо не можеше да се мери с унижението в момента. Маруф се беше откъснал от нея и бързо се освободи от дрехите си, изпъчвайки мургавото си жилесто тяло. Кейт докосна нежната му кожа с възхищение, беше мека, като коприна, върху стоманени мускули. Тя се наведе напред и езикът и се стрелна между устните, за да докосне зърното на гърдите му. Мъжът изненадано си пое дъх, а после изпъшка от удоволствие. Тя те го целуваше, ту хапеше лекичко и тялото на Маруф реагира, като в скута му се изпружи дълъг, сравнително тънък член. Кейт с любопитство огледа обрязания пенис, обхвана ствола му в основата и игриво го разклати пред лицето си. До вчера дори не си представяше, че това е възможно, но зрелището в трюма с Джоана, откри нови хоризонти пред плътското удоволствие. Как го правеше Джоана? Отваряш устни и оставяш горещата копринено-нежна главичка да се плъзне в устата ти. Беше приятно, членът потрепваше, живеещ свой собствен живот, беше и толкова нежен. Кейт задвижи глава предпазливо, както правеше Джоана. Когато дългият член опря в гърлото и, тя се задави и го изплю, за да поеме въздух. Маруф и подаде мундщука на наргилето и тя вдиша няколко пъти от упойващия дим, а после отново пое дългия член в устата си. Движеше глава по-уверено, с любопитство опипа главичката му с език и Маруф изстена блажено. Зад нея Тефик я освободи от елека и решеше косите и с пръсти, а после плъзгаше ръце надолу по гърба и, карайки бялата и кожа да настръхва под тъмните му длани. Ръцете му я обвиха през кръста и той нетърпеливо задърпа връзките на шалварите. Докато я събуваше, коприната галеше бедрата на Кейт със сластно обещание, оставяйки жената гола в ръцете на двамата братя. Тефик взе шише с мазна, безцветна течност и остави тлъстата струя да се проточи по гърба на жената. В първия момент усещането беше на хлад, но под мазилото кожата и сякаш пламна в похотлив огън. Тефик започна да разтрива голото тяло, подпалвайки го в безмилостния пожар на желанието. Скоро Кейт цяла лъщеше и Тефик изсипа малко от маслото в шепа и го разтри по ръцете си, дясната му длан се плъзна между бедрата на жената и ловките му пръсти намериха тръпнещата от желание плът. Кейт проплака високо, когато я докоснаха между краката, извади члена от устата си и със затворени очи се наслаждаваше на ласките. Мазните пръсти на Тефик караха деликатните и срамни устни да парят и набъбват, заливайки ръката на мъжа със соковете си. Двамата мъже ловко завъртяха жената и зад нея Маруф стисна в ръка дългия си член и го опря в отворената от желание цепка. Кейт сграбчи късия, но застрашително дебел пенис на Тефик и миг преди мъжът отзад да проникне в нея тя извърна глава и с потъмнял от желание поглед каза дрезгаво:
- Не ти ме обладаваш, а аз ти се отдавам! – и тя се наби назад, поемайки с едно движение мъжа в себе си. – М-м-мхм, о-у-у! Ох, колко дълбоко е влязъл!
Тя се беше нанизала на почти целия член, търсейки облекчение за изгарящата я похот. Органът беше опрял в матката и болезнено и тя облиза и прехапа устни, мъчейки се да поеме още в себе си. Само ако вместо толкова дълъг, беше малко по-дебел! Бълващото и сок влагалище не можеше да усети достатъчно плътно члена и тя нетърпеливо се завъртя около него. Мъжът се окопити, хвана я за кръста и се задвижи в нея енергично. Тя жадно потърси с устни дебелия член на Тефик, едва побра главичката му в устата си и си помисли, че няма търпение да дойде неговия ред. Той от своя страна събра косата и и я вдигна нагоре, давайки възможност на зрителите да видят страстта, с която Кейт въртеше езика си около моравата глава на члена.
Лордът несъзнателно беше стиснал предницата на панталона си, държейки в ръка болезнената си ерекция, дишаше тежко с отворена уста. Очите му бяха изцъклени, не смееше да мигне, за да не изпусне и миг от зрелището. Абу Талеб въздишаше, съжалявайки, че не е поне десет години по-млад.
Кейт все по-недоволно въртеше дупето си, след масивния член на Ричард, този тънък пенис само я раздразваше, без да може да и даде облекчение. В съзнанието и изплува скандална идея, но какво значение имаше, отдавна всички граници на допустимото бяха преминати. Кейт се отдръпна, изнизвайки се от пениса, протегна ръка и хвана тънкия, корав ствол. Намести го на ануса си и се натисна назад, опиумът и мазилото я бяха отпуснали, а и само преди ден беше правила същото с красивия си капитан и твърдият орган проникна в нея мазно, почти без болка. След като прониза халката и, Маруф продължи да я превзема, плъзгайки се все по-надълбоко в червата и. Усещането беше, като гъделичкане дълбоко в нея, съчетано с приятното напрежение на  принудения да стои отворен анален пръстен. Членът се плъзгаше гладко през халката и, пращайки сладострастни вълни по тялото и и тя мъркаше доволно, лигавейки дебелия пенис. Кейт стисна  парчето в ръката си и бавно тръгна напред, принуждавайки Тефик да легне и тя да пропълзи отгоре му. Маруф я следваше, забил дългия си ятаган в ануса и и двамата заедно обкрачиха легналия мъж. Кейт наведе бедра надолу, разтворената от желание женственост се отърка в дебелия ствол на Тефик, белязвайки го с дълга бляскава дамга от мъзга. Той стисна чепа си в основата и го намести на хлъзгавия отвор. Брат му опря длани на раменете на Кейт и бавно и неумолимо я натисна надолу.
- А-а-а-ах! – тя изви гръб и отметна глава назад, когато дебелото тяло я разцепи. – А-а-ъгх!
Маруф я беше набил до корен на тлъстото парче на брат си, а той я наниза в дупето със силен тласък, та чак тестисите му изплющяха. Кейт се почувства толкова пълна, че и се струваше чак невероятно, разтворена болезнено от Тефик, Маруф влязъл дълбоко в червата и, жената едновременно агонизираше и не искаше мигът да свършва. Под стиснатите и клепачи избиха сълзи и тя стисна зъби, усещайки как губи контрол над тялото си. Мъжете се задвижиха, несъзнателно намирайки ритъм, в който единият да влиза в нея, докато другият излиза, двамата братя усещаха търкането на коравите си членове през нежната тънка преграда, това ги възбуди допълнително и те ускориха ритъма. Жената зави в неотличима смес между страдание и екстаз и тялото и затрепера в болезнен дълъг оргазъм. Контракциите на влагалището и ануса и стиснаха двата члена в мощна хватка и ги принудиха да изхвърлят дълбоко в крехкото бяло тяло потоци от гъсто семе. Когато виковете и затихнаха, тя се просна омаломощена върху Тефик и остана така, дишайки дълбоко, със здраво затворени очи, наслаждавайки се на последните потрепервания на омекващите в нея членове.
От ъгъла на устата на Негова Светлост се беше стекла слюнка, проточила се чак по брадичката му, а по предницата на панталона му беше избило голямо мокро петно. Абу Талеб се хилеше сатанински, предвкусвайки още много забавни моменти.

На две мили от крепостта на бея, Ричард Блъд професионално оглеждаше крепостта, обляна в последните алени лъчи на залеза.
- Вътре няма и хиляда души, лесна работа! – весело подметна той на лейтенанта.**

*Песента е Johny i hardly knew ya
**Ричард има основание за оптимизма си. При Асай и Гавилгхур червените мундири с лекота разбиват десетократно превъзхождащ ги по численост противник.

Следва

Дядо Торбалан