Изгубени във Франция.

 Както и преди, продължение на историята ще има само при достатъчен интерес, изразен в смислени отзиви, приятно четене! 

!!!Историята има брутални форми на сексуално общуване, погледнете етикетите!!!

Димо и Мира най-сетне бяха успели да се откъснат от досадния монотонен ритъм на улегналия живот. Ставане, кафе, деца, работа, деца, вечеря, филм. Веднъж седмично секс, успокоително познат и скучно предвидим. Сексуалните фантазии бяха или изживени, или категоризирани като нереалистични. Дръзките, скандални ролеви игри постепенно залиняха и биваха разигравани само на ум, за да подпомогнат поредния акт на освобождаване на стреса. Обаче сега децата бяха достатъчно големи, за да останат при баба две седмици, а двамата съпрузи, както никога, успяха да синхронизират натоварения си график. Две седмици в южна Франция, две седмици на романтика и любов, две седмици на дегустиране на вина и плата с отбрани сирена, две седмици напълно откъснати от безмилостния валяк на ежедневието. Франция ги приветства с весело слънце, лазурно небе и малка, но чиста и уютна стая в Бордо. Първите няколко дни отлетяха в еуфорична мъгла от музеи, вино и животинска, отдавна сдържана любовна страст. Ако останеше на Димо, щяха да изкарат цялата почивка в Бордо, между похотта на квартирата и алкохолната омая на Аквитания. Мира обаче го изръчка да направят обиколка на провинцията, да опитат от редките бутикови вина на кокетните лозя. Автобусът подскачаше по хълмовете, редувайки гледки на малки градчета, безкрайни лозя и тук-таме замъци, накацали по хълмовете, като призраци на отдавна отминала епоха. В третото градче изтърваха автобуса, виновна естествено беше Мира, с типично женската си страст да разгледа всяко дюкянче и Димо направи ядна гримаса. В това забравено от бога място нямаше дори ресторант, а само някакво кафе.

- Следващият автобус е утре! – издудна мъжа, ровейки в Гугъл мапс. – А, ето, на десет километра има някакъв град с цивилизация! Айде, тъкмо да свалим малко от сирената, дето ги изплюскахме.

Възвърнал доброто си настроение, Димо се плесна доволно по оформящия се с годините корем и бодро замарширува напред.

Два часа по-късно двамата съпрузи стърчаха на прашен и самотен път, а телефоните им показваха „Няма сигнал“. Мира тъкмо отваряше уста, за да започне семейния скандал, когато небето се отвори над тях. Не просто заваля, а от внезапно причернелия небосвод започна да се излива вода, като от водопад. 

- Там.... горе... – Димо се опитваше да надвика безумното стакато на едрите капки. – Има някаква сграда!

Приведени одве съпрузите затичаха. Борейки се да си поемат въздух се подпряха на решетките на тежка желязна порта.

- Да видим, дали граф Дракула си е у дома! – с почти истеричен смях Димо се огледа за звънец.

- Той си е в Румъния! – тупна го по рамото Мира, внезапно развеселена и ободрена от водния шок.

- Ехоооо! Екскюз ми, ей, екскюзе моа!

От замъка му отвърна басов лай и миг по късно огромен рунтав пес изскочи и заръмжа зад оградата. „Баскервилското куче!“, помисли си Димо “Като в приказката, очи, като чаени чинийки!“. Мира усети някаква вибрация на границата на слуха си и като с магия кучето млъкна и наостри уши. От замъка излезе мъж, който тъкмо сваляше свирка от устата си. Приближи се до оградата и намръщено изгледа мокрите до кости съпрузи и след кратък размисъл отвори тежката желязна порта.

- Си ву пле. – махна с ръка към замъка.

Под покрива на замъка мъжът им се представи на добър английски , като конт Бертран дез‘Ами и добави със сарказъм:

- Ако революционните варвари бяха оставили титлите на една по-цивилизована епоха, щях да съм граф. Сега съм такъв, само до оградата на замъка си. Но навярно искате да се изсушите, преди да имате съмнителното удоволствие да правите компания за вечеря на един самотен старец.

Бертран беше около шестдесет годишен, висок и слаб, с мургаво лице и типичен френски нос. Показа им стая за гости и по пътя Мира и Димо не спираха да се дивят на замъка, буквално отрупан с орнаменти, фрезки, картини и статуи от различни епохи и култури. Като че луд магьосник беше отворил десетки портали във времето и пространството и откраднал парчета от реалността. Коринтски капител, римска статуя на Венера, бюст на Бонапарт, картина в стила на фламандските майстори се редуваха по широкия коридор, по-скоро наблъскани една върху друга, нежели подредени.

-Да-да, предците ми не са се свенили да си вземат, каквото им се прииска. Изсушете се и после, ако благоволите, се присъединете към бедния старец за вечеря.

Нямаха сухи дрехи и Бертран даде на Димо старомоден костюм, а за Мира бяла мъжка риза, която стигаше до коленете и и можеше да мине за рокля. Вечерята се състоеше от дивеч, сирена и силно вино, което домакинът изглежда пиеше вместо вода. Учтиво ги уведоми, че няма телефон, автомобил и след такъв порой поне няколко дена калните неасфалтирани планински пътища щяха да са непроходими. Жената от селото, която идваше да чисти веднъж седмично нямаше да се появи скоро. Твърдо отказа каквото и да е заплащане за гостоприемството си, освен възможността да поговори в компания. Но утре, сега виждаше, че гостите му клюмат, изтощени от емоциите и дъжда. Пожела им лека нощ и остана с чаша в ръка пред камината и огромния пес Оноре в краката си.

През нощта дъждът продължи да вали, без първичната си ярост, но постоянно, с хипнотичен ритъм. Стаята за гости не правеше изключение и също беше склад за антики, на едната стена имаше грамаден барелеф, навярно отмъкнат от индийски храм. Мира се събуди посред нощ, в първия момент се стресна, но ритмичното чукане на дъжда и равномерното дишане на съпруга и, я успокоиха. Светна нощната лампа и се загледа във фигурите. Едва сега си даде сметка какво представляват! Като някакъв абсурден каменен комикс, рисуваха сцени на най-дива сексуална оргия. Преплетени ръце и крака караха телата да изглеждат като едно хермафродитно същество с множество крайници и полови органи. Устни смучеха чудовищно преувеличени по размер пениси, разчепена жена, носена от своите прислужници я спускаха върху огромен кур, докато тя в екстаз сплиташе език с една от слугините. Мира усети как се сгорещява, а между краката и протича влажна капка. Преглътна шумно, поглеждайки следващата сцена, върху наведена в кръста жена, се беше качил кон и я пронизваше с член, дълъг колкото тялото и. Мъже и жени я държаха здраво, а на сантиметри от разкривеното и в агония лице се поклащаше члена на мъж с царска осанка. Мира се разкрачи леко и ръката и се плъзна по малкото кичурче косми на венериния и хълм. Клиторът и вече пулсираше отчаяно да бъде докоснат, но тя умишлено го подмина и с върха на пръста погали месестите си, налети с кръв и морави от възбуда срамни устни. Жената задиша тежко, с полуотворена уста. Пред премрежения и поглед се размазваше образа на божество с хуманоидна форма и глава и крайници на слон. Под корема му се извиваше змиевиден пенис, застанал пред отворената уста на коленичила жена. Мира разтвори срамните си устни и прокара пръст по влажната гореща цепка на отвора си. Не можа да сдържи стенанието си, когато докосна пръскащия се от напрежение клитор и този първи досег взриви порой от искри в главата и. Захапа устни и задържа дъха си, за да не извика, но и за да приближи и усили оргазма си с самоналожена асфиксия. Погледът и се върна на сцената с коня, изнасилващ агонизиращата клетница. О, боже! Чак сега обърна внимание, че чудовищният член на жребеца разпаряше ануса на жената. В мига, в който Мира си представи как дебелият, колкото човешки крак пенис разпъва около себе си аналния пръстен на жената, по гръбнака и плъзна импулсът, отключващ облекчението. Тялото и се разтресе в спазъм, после застина за миг, изпънато от нечовешко напрежение и се отпусна, потрепвайки във вълните на удоволствието. Пръстите и продължаваха да разтриват клитора, а от влагалището и се изливаха обилни сокове, чак докато и последната тръпка затихна и допирът там стана непоносим. Както обикновено, оргазмът от мастурбация я оставяше празна и неудовлетворена. Зърната на гърдите продължаваха да стърчат, в желание за нещо повече от пръсти и фантазии. Фрезките изобщо не помагаха да се успокои, от стената крал, седнал господарски на трона си, с изправен член, наблюдаваше застанала на ръце и колене жена. Тя покорно се подлагаше на грамаден, подобен на вълк звяр, който я беше качил и тласкаше члена си дълбоко в нея. Дишането на Мира се учести и тя се обърна по корем и навири дупе. Представи си, че е жената от барелефа и срамът я заля, усилвайки възбудата и многократно. Плъзна ръка по корема и между краката си, разтривайки подпухналата от желание плът и простена, затворила очи. Представи си, как изгаря от унижение от заповедта на господаря си, да се предложи на животното и да бъде чукана, с всеки тласък да се превръща от жена, в негова кучка, в разплодно животно. Мира подскочи и извика, когато усети в течащата си вагина да влиза твърдо, горещо тяло, а две ръце да я хващат здраво за кръста и да я нанизват на вземащия удоволствието си член. Димо изпъшка от удоволствие, когато топлото, тясно влагалище на жена му го прегърна и той направи няколко бавни тласъка, наслаждавайки се на готовността и. Мира пусна клитора си и стисна здраво чаршафа, членът на мъжа и беше значително по-твърд от обикновено и тя усещаше пулсирането на всяка негова вена, плътно стегната във вагината си. Не, сега това не беше мъжът и, зад нея я беше яхнал косматият звяр и я пронизваше дълбоко, с мощни движения на хълбоците си. Мира зави като същинска кучка от представата, че е чукана от животно, като жените от барелефа. Твърдият, като стоманен прът член джвакаше в подгизналата и утроба, мъжът и я обладаваше с дълбоки, господарски прониквания. Ръцете му се преместиха от кръста на бутовете и, стиснаха сочната, целуната от целулита но годините плът. Членът му се напрегна още, когато пръстите му потънаха в мазния пищен задник. Грубо разтвори полукълбата и и с палец опипа халката на ануса. Както и очакваше, от възбудата вече се беше отпуснала. Вместо стегнат мускул, опитната плът там сега поддаваше мека на натиска на палеца му, като с всеки кръг се разтваряше още малко, докато се оформи отворена дупка. И двамата редовно го правеха в дупето и сфинктерът на Мира бързо се подготвяше за неизбежното проникване. Димо усети колко е отворена, а и беше влажна от собствените си сокове и потта на голите им тела в топлата нощ. Плъзна палец през зеещата халка и напипа коравия си член, през тънката преграда на червата. Извади кура си почти до край и започна да го гали под главичката през ректума на жена си. Тя затрепера от силното усещане и пред затворените и очи изникна представата за звяра, който я обладаваше. Готвеше се да я изчука в дупето, да я унизи напълно, като я наебе в гъза със зверския си кур. Щеше да я заклещи с грамадната пулсираща топка в основата на члена си и тя колкото и да се дърпа нямаше да може да се измъкне от приближаващата му, опозоряваща я кулминация. Вагината на Мира се стегна здраво и стисна пронизващия я член. Контракциите и го мачкаха във вълните на оргазма на скимтящата жена и Димо усети гъделичкащото усещане на неизбежно надигащото се семе. Мъжът стисна зъби, мъчейки се да удържи до края на оргазма на жена си, мушканията му станаха по-дълбоки, проточвайки оргазма и още. Когато усети, че е само на миг от изпразването си, Димо се изтръгна от мократа любовна прегръдка на утробата на Мира и едва излязъл няколко тлъсти откоса семе мазно пляснаха на сочното женско дупе. Окъпани в пот двамата се бореха за глътка въздух, думите отдавна бяха станали излишни в такъв. И докато Димо се рееше в блаженството си, Мира усети как я пробожда кинжала на срама.

Дядо Торбалан

Следва