Дежурен клас

Едно време имаше такова нещо, завършващите класове даваха дежурства в училищата. Трябваше да идват един час по-рано и да си тръгват един час по-късно. Имаха отговорност столовете и чиновете в кабинетите да са подредени, на всяка черна дъска да има гъба и тебешири, стаите да са почистени, а през междучасията дежуряха по коридорите, за да съблюдават дали учениците се движат без да бягат и дали вървят от правилната страна. Комсомолците разбираха безсмислието на всичко това и с малки изключения изпълняваха милиционерските си задължения с нежелание или на майтап. В часа преди започване на занятията момчетата играеха карти, а момичетата си бъбреха клюки. След приключване на занятията повечето се омитаха рано-рано, а останалите вземаха топка и играеха в двора. Учителите си затваряха очите и така членовете на ДКМС (Димитровски Комунистически Младежки Съюз) разиграваха един фарс, който щеше да ги подготви чудесно за фарса, в който се беше превърнала красивата и наивна идея за едно справедливо общество.
Един петък момчетата си шушукаха нещо оживено, хилеха се глупаво и сконфузено и току се събираха на куп и разглеждаха нещо. На девойките хем им стана интересно, хем не искаха да попитат направо и колкото и да се мъчеха, не можеха да видят нищо от събраните плътно една до друга глави на съучениците си. Накрая Татяна, строгият комсомолски секретар, не издържа и с маршова стъпка разби скупчените момчета. Емил побърза да скрие това, което разглеждаха, но въпреки това тя зърна списанието, което разглеждаха. Нещо по-лошо, видя снимката на цяла страница на гола жена, разтворила вулгарно с два пръста вулвата си. Лицето на момичето придоби пурпурен цвят, чувстваше се унизена, а това породи ярост и желание за възмездие.
- Дай го тука! – Татяна отривисто протегна ръка.
- Кое? – с престорена невинност повдигна вежди Емил.
- Как кое, подай ѝ каквото и трябва! – обади се Митко и всички избухнаха в непристоен смях.
- Дай го, иначе другарката Коцева ще научи и ще изпатиш!
Емил не беше толкова тъп и упорито продължи да се прави на тапа, а когато момичето се опита да му отвори чантата, той просто я бутна.

Другарката Коцева прерови чантата на Емил половин час по-късно и разбира се не намери нищо, а съучениците му твърдо отричаха да е имало нещо непристойно в съученика им. Последва разбира се масово претърсване на чанти, но със същия успех. Другарката Коцева, стар и отвратителен Цербер, им дръпна една реч и като нямаше какво друго да направи, започна занятията.
- Мите, къде е? – прошепна Яна.
Митко само вдигна вежда и се ухили, щеше да ѝ каже после. Бяха гаджета, разбира се съвсем тайно, защото едно време тия работи изискваха много по-голяма дискретност. Момичетата си умираха от срам, пък и от страх пред страшния бащин гняв, да не говорим как такива работи могат да се отразят на доброто име в комсомола, а оттам, не дай боже, при приемането за партиен член. Гаджелъкът им се свеждаше до няколко откраднати целувки и един особено смел набег на митковата ръка, треперещ от собствената си дързост, младежът докосна бедрото на Яна и плъзна длан нагоре-нагоре. Аха да докосне онова мистично място между краката ѝ, извор на всякакви момчешки фантазии и се побоя. Дръпна ръката си изпод полата на момичето, а на нея ѝ идеше да заплаче или да му шибне един шамар. Така хубаво ѝ прималя, главата ѝ се завъртя, а той дръвникът му с дръвник се дръпна! Яна от скоро беше открила, че ако чете книга или гледа филм с някоя по-смела сцена, нещо я присвива долу ниско в корема, хем болка, хем не. И притискаше бедра силно едно в друго, от което ѝ ставаше едно сладко-сладко...

След часовете Яна и Митко нарочно се замотаха, за да останат последни.
- Настина ли е... списание с голи жени? Татяна каза... – Яна се изчерви красиво. - И къде изчезна?
- Скрих го! Докато всички гледахте Емил, аз го прибрах!
- Нали преровиха и твоята чанта?
- Аз не го прибрах в чантата си, да не съм луд?! Не-е! – момчето с усмивка от ухо до ухо отиде до катедрата и бръкна под учителското бюро. - Voila!
Митко плясна списанието в плота и Яна, горяща от любопитство, протегна ръка да го разлисти. На корицата действително имаше, както Татяна възмутено твърдеше, гола жена, която предизвикателно гледаше в камерата, а с пръсти разтваряше широко вулвата си. “Колко е смела!”, беше първата мисъл на Яна, а “Колко ѝ е голяма и разтворена!” втората. И наистина, сравняваше разцъфналият, като някаква хищна орхидея ален орган, със своята девича цепка и не можеше да повярва, че и двете са едно и също нещо.
- И вътре ли са такива? Леле, какви сте кретени! – въпреки възмущението си, момичето усети че го изпълва някаква приятна топлина и отвори списанието. - Как може да... О-о-о!
На снимката вътре, на две цели страници, имаше две жени и един мъж. Жените бяха облечени или по-право съблечени до дълги черни чорапи с жартиери и фриволни копринени халатчета, с развързани коланчета, за да не оставят много храна на въображението. Гърдите им бяха големи и тежки, с широки, почти кафеви ареоли и едри зърна. Момичето машинално ги сравни със собствената си стегната девича гръд. Дали не беше грозна? Щом в това списание, което вероятно мъжете харесваха, имаше жени толкова различни от нея, то навярно нейните твърди гърди и срамежливо затворени слабини бяха грозни... В този момент премести поглед върху мъжа, гърлото ѝ се сви и дъхът замря в гърлото ѝ. Значи това беше. Извит нагоре като сабя, прилепнал за корема му стърчеше това, което в час по биология наричаха “мъжки полов орган”. Изглеждаше заплашителен, нима това дебело туловище, с изпъкнали по него вени можеше да влезе в женското тяло, без да го повреди?! При самата представа за това едновременно със страха, нещо в нея се усука и тя задиша с отворена уста.

Текстът беше на немски, но достатъчно оскъден, за да не изисква особени усилия при разгадаването на сценария. На следващата страница едната жена лежеше на диван с крака настрани, така че влагалището ѝ стоеше широко отворено. Другата беше коленичила пред нея и притворила очи, поднасяше език към слабините ѝ. Яна се опули, дори не беше предполагала, че две жени могат да бъдат... интимни, ако това беше думата в този случай. Имаше техническа представа какво трябва да представлява секса, но това надхвърляше многократно сухите обяснения в учебника и подхвърляните двусмислици между учениците. До ухото ѝ дъхът на Митко вече излизаше със свистене.

Мъжът в списанието стърчеше пред дивана и поднасяше извития си член към лицето на разкрачената жена. “Значи това е... да го духаш!”, внезапното прозрение връхлетя Яна. Мъжки член в устата, едновременно се отврати и устата ѝ се напълни със слюнка. Какво ли беше, дали е гаден на вкус?

Отгърна страницата. Коленичилата от предишната страница беше минала зад дивана и хванала глезените на приятелката си, държеше краката ѝ широко разтворени. Легналата на дивана пък беше затворила очи и окръглила уста в страдалческо изражение, но същевременно лъстиво. Яна не можа да се сдържи и изахка, очите ѝ се окръглиха, а с ръка закри устата си. Пенисът на мъжа беше в жената! На Яна ѝ трябваха няколко мига, докато разбере кое не е наред. Влагалището на жената си стоеше все така разтворено, с косъмчета отстрани, като пипалца на хищно цвете и... празно. Дебелият, извит полов орган беше забит... по-надолу. Яна примигна. В гъза ѝ. “Както казват момчетата, когато не може да ги чуе някой учител, да те... да те еба в гъза!” дори на ум я беше срам да каже. Въпреки това гледката беше запленяваща, членът му сякаш беше сраснат с разтвореното ѝ дупе, само мускулът на ануса се очертаваше около него, като някаква тънка гривна. Ръката на Митко докосна задника на Яна, отначало плахо, но в следващия момент момчето събра всичката си смелост и дланта му уверено хвана едното стегнато полукълбо на дупето ѝ. Ако беше продължил да я докосва плахо, сигурно щеше да му каже да се дръпне, но сега замълча.
- Ерол каза, че така се предпазвали от забременяване. – дрезгаво обясни момчето. - Кака му така го правела с приятеля си и си оставала девствена, техните не можели да я хванат.
Ерол не беше казвал нищо такова за кака си, но Митко го изтърси в момент на внезапно вдъхновение. Може би Яна ще се съгласи да... Само при мисълта за това членът му щеше да скъса копчалъка на униформените му панталони. Яна беше примижала и издаваше тихи звуци, като мъркане, а дупето ѝ се поклащаше бавно. Ръката на Митко се пъхна под синята плисирана пола и докосна голата кожа на бедрото. Сякаш ток премина през тялото на момичето. Момчето се стресна, но като не му казаха да спре то продължи нагоре и докосна памучната материя на гащичките ѝ, сега влажни и лепкави. “Дали не се е напишкала?” зачуди се той, но за нищо на света не искаше да спре.

На Яна ѝ прималя, ама така хубаво, че ако не се беше подпряла на бюрото, щеше да падне. Когато пръстите на момчето докоснаха дъното на памучните ѝ гащички, от нея потекоха сокове и коремът я сви. Знаеше, че трябва да му каже да спре, но не можеше. Все едно някой стискаше гърлото ѝ и я правеше заложница на все по-нахално опипващите я пръсти. Митко дръпна чекмеджето на бюрото и извади от там прилежно сгънатото знаме на ДКМС. Разстла червената коприна по издрасканата дървена повърхност и дръпна Яна да седне отгоре. Момичето събу обувките си и се покатери на бюрото, седна с лице към Митко, стъпила на знамето с белите си три-четвърти чорапки и запретната до кръста плисирана пола. Гладката ѝ гола кожа, и бялото бельо контрастираха с алената покривка, невинността и грехът се срещаха в класната стая. Момчето мушна треперещи пръсти под ластика на гащичките ѝ и непохватно започна да ги събува. “Какво прави? А на мен какво ми става, защо не го спра?!” мина през размътения разсъдък на ученичката.
- Не, не! Спри! – ръката ѝ се опита да хване изхлузващото се бельо. - Не, не, не трябва. Моля те!
Или гласът ѝ беше твърде тих, или твърде неубедителен, но Митко не спря. А и едва ли би могъл, дори да осъзнаваше какво му казва момичето. Издърпа гащичките ѝ до коленете, а после с едно движение ги смъкна до глезените и се вторачи между краката ѝ, сякаш беше открил съкровището на Вълчан войвода. Едно беше да гледа разтворените путки от размазаните снимки в списанието, съвсем друго целомъдрено затворената цепка на подбелилото очи момиче. Гладка, с прибрани срамни устни, само тук-таме някое фино косъмче. Освен на пубиса ѝ, там се мъдреше по-гъсто окосмяване, когато го докосна се удиви колко е нежно и меко.

Яна се задушаваше от възбуда и срам, имаше чувството, че страните ѝ пламтят и отварянето на вратата ѝ дойде, като гръм от ясно небе. Както беше седнала на честното комсомолско знаме, направо подскочи във въздуха.

В рамката на вратата се очертаваше дребното, тантуресто тяло на Татяна, строгият и бдителен комсомолски секретар. Тя пристъпи в стаята, все още невярваща на очите си, и бутна вратата зад себе си. Устата ѝ се отвори и затвори няколко пъти, като че момичето не знаеше как да започне, а двамата спипани на местопрестъплението комсомолци я гледаха вкаменени, с широко разтворени от ужас очи.
- Бе, вие нормални ли сте??? – гласът на Татяна беше станал нисък и дрезгав, по-скоро ръмжеше заплашително, отколкото говореше. - Вие акъл имате ли, бе?! К-какво си се разчепила такава, безсрамница! Аха, ето го! Ето го, знаех си, че е тук някъде!
Последното беше победоносен вик, когато влязлата забеляза хвърленото настрани списание. Тя направи три големи крачки и го грабна. Разлисти го, с изкривено от погнуса лице.
- Как, бе?! Как ги гледате тия гнусотии??? – снимките извикваха в нея отвращение, но имаха и някаква необяснима притегателна сила. - К-как не ви е срам???
Вдигна поглед и ако досега очите ѝ се бяха облещили, като чаени чинийки, сега станаха големи, колкото супници. “Баси, също като онова куче в приказката за Войника и огнивото!”, беше единственото, което можа да измисли Митко.
- Н-на-а как-во си седнала?! На знамето! – Татяна чак сега забеляза червената покривка на бюрото. - Н-на... зна... ме... то.
И ако Митко още мигаше глупаво, Яна успя да премине от нирваната, в която плуваше, към съвсем прагматичен режим. Както казваше другарят Дзержински, горещо сърце и хладен разум! Тя хвана гащите си и след един бърз неуспешен опит да ги обуе обратно, просто ги изхлузи и скочи от бюрото. Стисна Митко за ръката, разтърси го и му изсъска да излезе и да чака отвън. Той се подчини машинално и в коридора се облегна на вратата и тъпо заби поглед в мозайката на коридора. “Ами сега?” питаше се и нито един отговор, който му хрумваше, не беше обнадеждаващ. Зад дебелата врата първо се чуваха викове. Гневният глас на Татяна отсичаше с жестоко доволен глас “ТВУ!”, “Намаление на поведението с две единици!”, “Не, с три!”, “Изключване от училище!”. Не можеше да чуе какво отвръща Яна, но постепенно атмосферата в стаята явно започна да се поразведрява. Митко невярващо залепи ухо на вратата, беше му се счуло, че някой хълца. “Никога! Никога, никой...” хлипаше Татяна, следваше утешителния глас на Яна: “Не си виновна ти!”, “Разбира се, че си хубава!”. Гласовете затихваха и вече не можеше да различава думите, само по едно време му се стори, че чува шумолене на хартия.

Митко седя в коридора цяла вечност, когато вратата се отвори. Яна го погледна:
- Влизай!
На аленото знаме лежеше широко разтворено списанието, а подпряна на бюрото Татяна дишаше тежко, с пламнали страни. Яна хвана Митко за ръката и решително го поведе към катедрата. Като стигнаха на крачка от комсомолския секретар го пусна и пристъпвайки напред прегърна другото момиче. Лицата им се доближиха, “Ще се сблъскат!” неразбиращо си помисли Митко и... момичетата едновременно затвориха очи и допряха устни. Ченето на момчето висна, а членът в гащите му се вирна, като корабна мачта. Татяна изу обувките си и уви крака около кръста на Яна, прегърнаха се и в стаята се чуваше само тежкото им дишане. След, както се стори на момчето, цяла вечност, Яна се отлепи бавно от другото момиче и като не отделяше поглед от нейния започна да разкопчава копчетата на ризата ѝ. Татяна дишаше с отворена уста, а погледът ѝ блуждаеше, все едно не съзнаваше къде се намира и какво се случва с нея. Яна свали потника и сутиена ѝ, излагайки на показ малките бели гърди, смело щръкнали нагоре, навирили бледо розовите си зърна. Яна ги погали нежно, едва докосвайки пъпките с върха на пръстите си. Главата на седналото момиче се люлееше и то простена. Двете отново долепиха устни и Митко видя как езикът на гаджето му влиза в устата на комсомолския секретар.

Яна хвана Татяна, издърпа я да стъпи на земята и като я завъртя с лице към бюрото сложи длан между лопатките ѝ и я бутна да легне по очи на червената коприна. После запретна полата и ловко смъкна памучните гащички, оголвайки дупето ѝ. Татяна измрънка нещо и понечи да се надигне, но Яна я притисна обратно и зашепна успокоително и настойчиво в ухото ѝ, като галеше нежната бяла кожа на дупето ѝ. Извърна глава и безмълвно кимна на Митко към полукълбата на надупеното момиче. Той се озърна невярващо, като че очакваше да канят някой друг на този гол задник и се приближи. Предпазливо бръкна между краката на комсомолския секретар и напипа срамните ѝ устни, подути и набръчкани, съвсем различни от деликатните слабини на Яна, но не по-малко влажни от желание. Татяна задиша още по-тежко, пръстите на ръцете ѝ се извиха като нокти на хищник и сграбчиха червеното знаме. Без да губи време момчето разкопча синия си униформен панталон и изкара на свобода твърдия си член. Яна гледаше с огромно любопитство и мислено си отбеляза, че и при Митко, както и при нея, имаше съществени физиологични разлики със сниманите хора в списанието. Половият орган на съученика ѝ беше с далеч не толкова плашещи пропорции, много ѝ се прииска да го пипне. Хвана го и той подскочи в ръката ѝ, като живо същество. “Колко е горещ!”, беше първото ѝ впечатление, последвано от “И колко е нежен отгоре и корав отдолу! Все едно под кожата има кокал!”. Митко можа само да простене и членът му без да пита се напрегна, от полу-показалата се главичка тръгна един познат, но сто пъти по-силен от обичайното гъдел, продължи като светкавица към топките му и те се свиха почти болезнено. Яна чак се стресна, когато горещия орган в ръката ѝ започна да изстрелва бели залпове, канонадата заплющя по дупето на Татяна, повечето попаднаха по сочните ѝ полукълба, но няколко уцелиха цепката на дупето и се стекоха мазно в нея, заливайки и стегнатия ѝ, девствен анус.

Момчето ужасно се засрами, но изражението на Яна беше на любопитство, а не на насмешка, очевидно не намираше нищо нередно в спонтанната реакция. Освен това членът му ни най-малко не беше загубил твърдостта си и момичето го насочи към стегнатия заден отвор на съученичката си. Яна беше стиснала органа в ръката си и само главичката му се подаваше от юмрука ѝ. Със свободната си ръка дръпна настрани едната буза на татяниното дупе, за да вижда по-добре любопитната процедура и Митко натисна. Благодарение на изхвърленото преди секунди семе членът му напъна халката на ануса и хлътна вътре. Татяна изписка и се опита да скочи, но Яна беше легнала отгоре ѝ и ѝ попречи. Насилственото проникване в задника направо я преряза, като с нож. Добре, че беше влязла само главичката, но дори и тя я караше да се чувства разчекната, като в някакво средновековно изтезание.
- Какво стана, Танче? Много ли боли? – утешително изгука Яна. - О-о-о, миличко!
- Ох, о-ох, олеле... имам ли кръв? – проплака прясно дефлорираният комсомолският секретар.
Пусна члена на момчето и хвана полукълбата на дупето, размачка ги и опъна настрани. Погледна едновременно с любопитство и боязън, да не би Митко да е разкъсал ануса на съученичката ѝ, но кръв нямаше. Анусът беше толкова тесен, че дори не се виждаше, изглеждаше сякаш членът на момчето е просто естествена част от задника на Татяна, като къса, твърда розова опашка.

През това време Митко не знаеше на кой свят е, на лицето му грееше изражение на идиотско доволство и беше останал глух за страданията на момичето. Тесният анус беше сграбчил главичката на члена му и я стискаше здраво, доставяйки на момчето неземна наслада. Вътре в задника на Татяна беше горещо! Смайващо горещо, като пещ! Ако не се беше изпразнил само преди минута, със сигурност би го направил сега.

Когато Яна хвана бузките на дупето на току-що обезчестеното отзад момиче и ги опъна, анусът също се поразтегна и намести около проникналия го натрапник. Татяна мигом усети вълна на облекчение, режещата болка се отцеди от нея, на нейно място остана усещане за разтягане, както и смущаващото чувство, че всеки момент ще се изходи. Почувствал малко повече свобода около члена си, Митко се плъзна още навътре и преди да усети какво става, влезе в задника на момичето до край. За Татяна към чувството за екстремно разтягане се прибави и такова на невероятно изпълване. Коженото бутало в ануса ѝ се задвижи в несръчен ритъм, предизвикваше някакъв сърбеж, който едновременно задоволяваше. Татяна усети едно познато от известно време потръпване в слабините, неясно и мистериозно. И колкото желано, толкова и някак си страшно. Твърдото тяло в дупето ѝ се движеше все по-бързо и проникването през отпуснатия анус караше вълни на приятен гъдел да заливат тялото ѝ. Тя се отпусна на червеното знаме, затвори очи и се остави на все по-приятното чувство.

Яна усети как стегнатото от внезапната болка тяло на Татяна се отпусна, погледна и видя че момичето беше затворило очи, а от ъгълчето на отворените му устни блести слюнка и попива в коприната на ДКМС. От всичко това Яна усети свиване в собствените си слабини и бръкна под полата си, гащичките ѝ лежаха на пода и тя напипа подмокрената си цепка. Затърка я в същия ритъм, в който Митко чукаше дупето на Татяна и се разтрепера. През нея премина мощна тръпка, подобна на тази, която я пронизваше, когато стиснеше бедра, но неимоверно по-силна. Наложи ѝ се да прехапе устни, за да не изкрещи и се понесе на, както ѝ се струваше, най-прекрасното и фантастично чувство на света.

Митко усети отново как топките му се свиха до болка и след миг от члена му захвърчаха залпове от бяло семе, летящи в ректума на Татяна. Никога досега не се беше празнил така, чекиите бяха бледо подобие на удоволствие, в сравнение с усещането да си пронизал момичешка плът и да я маркираш като своя със спермата си. Като се източи накрая, се отдръпна напълно изтощен. Чувстваше се празен и щастлив, като в оная странна китайска религия, която казваше, че празнотата е най-съвършеното състояние.

Анусът на Татяна се сви веднага, след като беше освободен от момчешкия член. Момичето полежа още малко, докато осъзнае, че всичко е свършило. Изведнъж я обля вълна на ужасен срам и разкаяние, тя грабна памучните си гащички и ги нахлузи, прикривайки обезчестения си задник. Без да каже и дума изхвърча от стаята, оставяйки вратата отворена. Само след минута мина през двора на училището край играещите с топка, крачеше много странно, като патица. През цялото време имаше чувството, че задникът ѝ зее като дупка и всички го виждат и всеки момент ще закрещят обиди, ще я посочат с пръст и ще я залеят със смях и презрение. Нищо от това не се случи и единственото последствие беше, че като се прибра трябваше да си изпере гащичките, които бяха омазани от изтеклата от задника ѝ кафеникава сперма.

- Стига си се хилил, тиквеник! – Яна се скара на Митко, докато се прибираха от училище.
- Ама, Янче... какво си говорихте, че стана... така?
- Не е твоя работа, женски неща! – високомерно му отвърна тя.
Беше прозряла копнежа на Татяна да бъде приета и го използва, за да не ѝ позволи да ги издаде. Освен това много искаше да разбере, дали “онова” е толкова страшно, преди да го опита самата тя. Тези дни.