Контрабандистът

Моран Фез си подсвиркваше фалшиво весела мелодия, робинята ситнеща зад него му излезе евтино, намери и донор. Ако всичко се наредеше по план след този курс щеше да си изплати дълговете, че и да му остане нещо отгоре. Отвори вратата на олющената сграда и кимна на момичето да го последва. Затвори и заключи след нея, а после натисна два бутона на дата пада си и белезниците от китките и глезените ѝ се отвориха и паднаха в краката ѝ.
Мара гледаше новия си господар с широко разтворени от ужас очи, преди месец я отвлякоха пирати и се беше наслушала на всякакви ужасии. Беше ѝ свалил белезниците, но остави електронния нашийник, при неподчинение в нежната шия на момичето се забиваше болезнен електрошок, от който чак въздухът ѝ спираше. Дори не знаеше за какво е купена, навярно за развлечение. Това съвсем не беше успокоителна мисъл, като нищо Моран можеше да се окаже извратен садист. Нито дори да се отдаде против волята си щеше да ѝ се понрави, макар че господарят не беше лишен от чар. Зелените му очи искряха с някаква насмешлива пакостливост и Мара се опита да се самоубеди, че изобщо не изглежда жесток човек.

Моран я плесна по сочното дупе и с око на ценител отбеляза, как плътта ѝ затрепера. Жалко, че не беше я купил за удоволствие. Можеше да прекара много приятни мигове с глава заровена в пищната ѝ гръд, да смуче и хапе едрите зърна и да пълни ушите си с нейните “Ох” и “Ах”, следствие едновременно да болка и възбуда. Членът му набъбна, като си представи, че разтваря белите полукълба на задника ѝ и бавно прониква в ануса ѝ. Мъжът тръсна глава с въздишка, имаха работа, а времето не беше безкрайно.

- Хайде кукличке! На четири крака! – момичето плахо коленичи на пода и се подпря на длани. - Ето, подпри се и си разтвори сладкото дупенце.

Моран бутна към нея плюшена табуретка, която беше видяла и по-добри дни и Мара послушна се облегна с гърди на нея. Анален секс, можеше и да е много по-лошо, тя всъщност го харесваше при определени обстоятелства. Ще се опита да се отпусне, дано използва и някакъв лубрикант.

- Искам да държиш това сладко дупе широко разтворено. – Мара послушно раздалечи бузите на задника си с ръце. - Ха така! Не се опитвай да се бориш, защото може да се нараниш, а ние не искаме това.

Думите му събудиха в момичето мрачно предчувствие. Да се бори? Значи щеше да болезнено. Тя извърна глава и вместо да види как Моран си сваля панталоните, гледката я накара да запищи от ужас с цяло гърло. Скочи, като изстреляна от пружина и моментално се стовари на пода, сгърчена в конвулсивна агония. Нашийникът ѝ беше изпратил в нея кошмарния си електрически импулс. Мара потръпваше, борейки се за глътка въздух, а разширените ѝ от ужас очи не се откъсваха от извиващото се в средата на стаята тяло.

- Има два начина, единият е да ми съдействаш. – Моран съчувствено сложи ръка на рамото ѝ. - Другият е, да ме принудиш да използвам нашийника. Резултатът ще е един и същ, но ако избереш първото, ще си спестиш ненужни страдания.

Мара се закашля и пресипнало попита с глас, който не можеше да познае от ужас:

- К-к-какво е това?! Ще ме изяде ли?!

- Не, не! Нищо такова. – Моран се разсмя. - Това е гордостта на Тиба, мизерната планета, на която се намираме. Този приятел произвежда един от най-силните наркотици познати в галактиката. И е абсолютно забранен за експорт. Тиба се издържа от пазарите за роби и червеите. Ти ще ми помогнеш да изнеса контрабандно няколко екземпляра.

- Но... как? Искаш за го вкараш в мен ли?! Ще ме разкъса!!! – Мара едва говореше от ужас, гърлото ѝ се беше стегнало на топка.

- Няма! Обещавам ти. Освен това ние няма да изнасяме възрастен екземпляр. Ей, ей! Довери ми се, моля те. – Моран хвана главата ѝ и я погледна в ококорените от ужас лешникови очи. - Обещавам, че дори няма да боли много. Секретът на червея съдържа много силен наркотичен аналгетик. Ще ти помогне да отпуснеш мускулите си.

Мара се огледа отчаяно, нямаше спасение, дори не можеше да понесе мисълта за още един електрошок. При последния ѝ се строи, че никога повече няма да успее да вдиша. Остави се на мъжа да я повдигне обратно на колене, да я подпре на табуретката и да постави дланите ѝ на дупето.

- Хайде, разтвори го хубаво. – Мара опъна бузите на задника си, дишайки, като хванато в капан животно. - То-о-чно така, ето. Браво, разтвори се колкото можеш.

Зад нея червеят се беше приближил, дълъг около метър и половина и дебел, колкото човешка ръка, надигна предната част на тялото си от земята. Поклащаше се, като змия, готова да се нахвърли върху плячката си. Червеят не притежаваше очи, но на главата имаше десетина пипалца, с размерите на човешки пръсти. Те бяха чувствителни сензори и сега се раздвижиха, подобно на пипалцата на анемония. Създанието беше нетърпеливо, яйцата му бяха готови и то бързаше да пъхне глава в гостоприемника и да ги остави там. Долови желаната миризма и тялото му се изви за да намести главата в цепката на дупето на Мара.

Момичето усети ефирния допир на пипалата и се стегна от страх. Моран зашепна успокояващо и нежно прокара пръсти по голия ѝ гръб, от тила, надолу по гръбнака. Тя продължаваше да хлипа тихичко от ужас, но тялото ѝ се поотпусна. Отчаяно вярваше на Моран, просто защото иначе трябваше да падне в бездната на ужаса без надежда. Докосването по дупето ѝ беше нежно и деликатно, пипалцата внимателно опипваха ануса ѝ. Създанието не искаше да наранява и разкъсва гостоприемника си. Изпусна малка доза от така ценния си секрет и почти мигновено по тялото на Мара се плъзна топла, отпускаща и успокояваща тръпка. Пипалцата натиснаха леко кафявата точка на задника ѝ и започнаха да я масажират, докато аналния пръстен сам поддаде и връхчетата им предпазливо проникнаха в момичето. Първо две-три, които се задвижиха мазно, карайки сфинктерния мускул да са отпусне още, а после още две-три. Там, където проникваха, пипалцата се изтъняваха, а вътре в ректума ѝ надебеляваха отново. Мара изпъшка неволно, затворила очи. Чудно, от какво толкова се страхуваше?!

Мозъкът ѝ плуваше в приятно вцепенение, а проникването отзад я караше да завърти дупе от нетърпение за още. Останалите навън пипалца през това време бяха нахълтали в нея и сега всички се извиха, като кукички и разпънаха аналния пръстен. Той се отвори, зейнал като дупка и Моран усети как членът му се наля в болезнена ерекция, виждаше аления ректум на Мара, пулсиращ в ритъма на сърцето ѝ. Съществото я задържа разтворена така, за няколко мига и после насочи главата си в зеещата дупка. Тялото на червея се изтъни, за да може да проникне в дупето на Мара и Моран, с изхвръкнали от похот очи, си каза, че той по-скоро се излива в нея. Момичето простена дрезгаво, по устните ѝ се стичаше сластна лига чак надолу по брадичката. Когато почувства, че дебелото гъвкаво тяло си проправя път в нея, изпълвайки всеки милиметър от вътрешността ѝ, тя изви тялото си в дъга и вдигна глава с едно гърлено “Огххха, Огхррроу”. Гъвкавото тяло продължаваше да я превзема, изпълни ректума ѝ и ловко намери пътя си след него.

Мара беше в полусъзнание, с разсъдък напълно размътен от упойващия секрет на червея. Чувстваше, как се издува отвътре, плъзгащото се по червата ѝ тяло неумолимо напредваше. Още и още от съществото минаваха през насиления до скъсване анус, но болка нямаше. Момичето погледна надолу и видя, как коремчето ѝ се издува от нашественика. В тялото на Мара беше проникнал повече от половин метър от, когато съществото реши, че е достатъчно дълбоко. Пипалцата, които бяха опипвали всеки милиметър от червата ѝ по пътя си, сега се разтвориха отново, за да се застопорят в момичето. По проникналото в задника ѝ тяло премина спазъм и веднага нещо разтегна още мъничко ануса ѝ, а после продължи навътре. Яйцата поеха своя път по тялото на създанието, а Мара чувстваше как се придвижват. За всяко яйце бяха необходими много спазми, за да го изтласкат от главата на червея, дълбоко в червата на момичето.

Тялото на Мара, лъснало от пот, трепваше при всяко движение на изпълнилото я същество. Тя беше забила пръсти в бузите на сочния си задник и ги опъваше до скъсване, за да се разтвори още по-добре. От набъбналите ѝ срамни устни се процеждаше секрет, който вече беше направил малка локвичка на пода. С широко отворени очи Моран гледаше как съблазнителното тяло се извива, гротескно нанизано от нашественика, разпънал ануса му до чудовищни размери. Мара вече крещеше при всяка контракция на червея и затреперваше в поредния безмилостен оргазъм. Накрая и последното яйце се намести в нея и съществото бавно започна да се изхлузва от нея, докато тя лежеше без сили и само разтваряше дупето си. Накрая то излезе от тялото ѝ със сочен мляскащ звук, оставяйки ануса ѝ широко отворен, аналната халка пулсираше, но дори и не правеше опити да се прибере до кафявата точка отпреди два часа. Моран смутено установи, че отпред на панталона му има мокро петно. Изчака Мара да си поеме дъх, след което внимателно ѝ помогна да се облече в предварително приготвения удобен пътнически костюм.

Напускането на планетата мина съвсем безпроблемно, митничарят безразлично прегледа багажа, хвърли един поглед на изтощеното момиче с електронния нашийник и им махна да се качват на кораба си.

- Доколкото ми обясниха, няма да имаш проблем с... ъ-ъ-ъ... – мъжът се изчерви. - С ходенето по нужда, ларвите изяждат всичко, което слиза надолу. Всъщност даже ще ти се наложи да ядеш неколкократно повече, ако няма достатъчно храна, те консумират гостоприемника. Методът е новаторски, гостоприемникът обикновено е преживно животно...

- Крава? Крава?! Ти... ти си... – Мара не можеше да намери думи, с които да изрази възмущението си. - А защо просто не се нахвърля отгоре ти и не те принудя да ме убиеш с мизерния си нашийник?!

- Няма да направиш такова нещо, нали?! – стресна се Моран не на шега. - Ти все пак искаш да живееш, нали?

- Ще видим, за сега смятам да се натъпча, за да не ме подпукат дечицата.

Мара го изпепели с поглед и се отправи към пътническото помещение.

Корабът беше транспортен и не предлагаше някакъв лукс, но Моран го беше заредил предвидливо с храна. Мара прекарваше времето си седнала с кръстосани крака и нещо за хапване. Тялото ѝ растеше, дупето, допреди сочно, сега беше направо тлъстичко. Бедрата ѝ се наляха, без това да я загрозява, напротив, формите ѝ бяха меки и чувствени. Коремът изхвръкна напред, издут от ларвите в него. Сега Мара изглеждаше, като бременна и доколкото Моран беше запознат, двойно по-раздразнителна.

На шестата и последна седмица от пътуването им Мара усети раздвижване в себе си. Нещо я гъделичкаше с движението си в червата ѝ. Миг по-късно усети познатото фантастично чувство на неземно блаженство и съзнанието ѝ се размъти. “Излизат”, беше последната ѝ съзнателна мисъл, да си свали клина и гащите последното съзнателно действие. Ларвите се заизвиваха в нея, търсейки път навън и пръскайки около себе си така ценната субстанция, виновна за великолепната еуфория. Пръстите на Мара намериха набъбналия ѝ, колкото бобено зърно клитор и се плъзнаха по него, плувайки в обилно отделената мъзга. момичето простена, притворило очи и усети как първото тяло влиза в ректума ѝ, а после си намира пътя към ануса. Започна да натиска отвътре и след малко премина през халката. Тя се беше позатворила след инвазията, но Мара предполагаше, че никога няма да се свие напълно и винаги ще стои леко отворена. Преминаването през ануса ѝ я накара да изохка и да забие пръсти във влагалището си. След първия, пътя си по червата ѝ пое втория, доставяйки ѝ познатите сладостни усещания. При всяко напускане Мара потреперваше, пръстите на краката ѝ се свиваха, зърната на гърдите се сбръчкваха и щръкваха, а кожата ѝ настръхваше. И пак, и пак, тя престана да брои, остави се на удоволствието, затворила очи.

Моран усети, че нещо става и успя да види цялото зрелище почти отначало и се сдоби с ново петно отпред на панталона. Десет екземпляра! Това надминаваше дори най-смелите му мечти! Даже нямаше да си прави труда да плаща ипотеката на старото корито, направо ще си купи нов кораб! Боже, можеше да си купи малка флотилия! Същата вечер свали нашийника на Мара, обеща ѝ да и даде хиляда кредита и да ѝ върне свободата. Не спомена, че на света на който отиват да изтъргува безценните червеи, робството така или иначе е незаконно. Мара лежеше по корем, махаше с вяло с крака във въздуха и ядеше праскова. С лъснали от сладкия сок устни се обърна към него:

- Моран, а защо да спираш тук? Системата работи. Не ти ли трябва партньор за още няколко курса? Петдесет на петдесет!

- Шестдесет на четиридесет. – той едва сдържаше усмивката си, беше се привързал към момичето.

- Охо, щедър си, не очаквах шестдесет...

Така и не разбраха, какво е искала да каже. Устните на Моран затвориха омазаната със сладък прасковен сок уста.