Литературен анализ

Еба‘ти, татко му щеше да побеснее! Колодата карти беше рядка и скъпа, подарък на баща му, с колекционерски изображения, които вече не се печатаха. Струваше повече от една заплата и Марто я занесе в училище да се изфука, а и да ударят един белот с гъзарските карти на баща му. А сега тая овца г-жа Петрова му ги прибра. ‘Бах ти късмета! Точно учителката по литература, да беше по физика, математика или история щеше да се оправи с тях. Обичаше предметите и преподавателките го харесваха заради хъса му. Виж, с литературата нещата стояха друго яче. Не, че Марто не я харесваше, харесваше я и още как! Ботев, Яворов, Вапцаров, лирика която можеше едновременно да те разплаче и да запали божествен гняв в сърцето ти. Прости и истински думи, а не някакви меланхолични лигни. Мелодраматични “женски” писатели и поети. Марто се изтърва да го каже за Лилиев и оттогава г-жа Петрова се превърна в негов смъртен враг. Учителката беше стара мома, обаче страшно парче! Винаги ходеше облечена с тесни поли, дълги до коляното, които се впиваха в едрия ѝ задник и очертаваха пищните ѝ бедра. Краката ѝ бяха с ясно изразени глезени и красиви, макар и едри прасци, допълнително оформени от умерено високите токчета на обувките. Нямаше момче, което да не преглътне мъчително, когато г-жа Петрова кръстосаше обутите си в черни чорапогащи крака и да не си я представи минус полата и по жартиери. Гърдите ѝ бяха големи и тежки и никакъв сутиен не можеше да предотврати тектоничните движения под бялата копринена риза, когато учителката влизаше в час с решителна крачка. Косата ѝ беше болезнено опъната в кок, а големите строги рамки на очилата ѝ завършваха този апотеоз на мастурбантската фантазия, в която голото тяло беше много по-малко възбуждащо от стилната строгост, която привидно забраняваше интимност.
Мокър ученически сън или не, Даниела Петрова взе безценната колода карти. А нямаше да ги види, ако оная студенокръвна змия Силвина не се беше обадила!
- Хайде, стига сте цакали! – каза го нарочно достатъчно силно.
Любимката на учителката, фригидна малка кучка! Марто я сваляше вече четири години, а тя не му обръщаше внимание. Патка! А за него се избиват ехе-е-е, колко красавици! Което си беше право, момчето не оставаше на сухо, макар и да нямаше гадже и беше развил завидно самочувствие, къде оправдано, къде не. Сега обаче го занимаваше проблем от друго естество. Дебна около учителската стая, дали госпожата няма да остави чантичката си, където беше прибрала картите, но щастието не му се усмихна. После за щастие отхвърли безумната идея да издебне учителката си, докато се прибира и да я обере. Имаше още един шанс. Ивелина Петрова живееше на първия етаж, през един блок от мартови, а по повеля на благосклонната към дръзките момчета съдба, под балкона ѝ беше поникнал гигантски трендафил, стигащ чак до втория етаж. Марто се завря под храста, огледа се и с типичната за възрастта си безумна смелост подскочи, хвана се за балкона и се набра с лекота, показвайки предпазливо глава над парапета, като лалугер излизащ от дупката си. Реши че е чисто и се преметна чевръсто, същински опитен апаш!

Така, сега трябваше да види в коя стая си е оставила чантичката и как ще влезе да я вземе. Погледна първо през балкона на спалнята, но стаята беше празна. Дано да е в хола, а не от другата страна на блока – в кухнята! Надничайки в хола момчето едва не получи удар, учителката му беше там, само дето беше почти съблечена, ако не броим един корсет, който стягаше талията ѝ, оставяйки грамадните ѝ цици да се люлеят навън и оформящ фигурата ѝ в почти невъзможната форма на пясъчен часовник. Към облеклото ѝ можеха да се причислят и чифт чорапи, хванати със старомоден колан за жартиери, вместо с по-практичните силиконови ленти по бедрата. Между чорапите и корсета, задникът ѝ се белееше внушителен, в контраст с тънкото кръстче. По някаква причина дупчиците от целулита го караха да изглежда още по-примамлив, истински, а не пластмасов като на редактираните изображения на милфки в интернет. Освен това, застаналата с гръб към прозореца госпожа Петрова, не беше сама. Държеше в обятията си слабо тяло на... момиче! И двете бяха впили устни една в друга, пренасяйки се своя микро вселена на греховна страст, както можеше да се съди по стоновете и въздишките им. Вратата на балкона беше оставена открехната, за да става течение в топлия есенен ден, макар че дори арктически вятър не би могъл да охлади нажежената до червено атмосфера в хола.

Всякакви мисли за колоди карти, за бащиния гняв бяха пометени от момчешкото съзнание от урагана на похотта и младежките хормони. Главата на Мартин се изпразни от съдържание, със зяпнала уста и ококорени очи той не беше способен на нищо друго, освен да гледа двете прегръщащи се тела. Едва ли би могъл да мръдне, дори животът му в този момент да зависеше от това. На пулта за управление уверено се беше настанил вече болезнено възбудения му чеп.

Двете жени в стаята бяха в идеално допълващ се контраст. Чувственото, дори пищно бяло тяло на учителката и стегнатото мургаво тяло на любовницата ѝ бяха така прегърнати, че човек би могъл да помисли, че са едно същество с четири ръце и четири крака, с две глави и устни вплетени в страстна целувка. Двете бяха в някакво свое безвремие, затворили очи, устни мачкаха устни, учителката беше хванала лицето на любовницата си в шепи и езикът ѝ дълбаеше устата, направо я чукаше. Момичето плъзгаше длани по гърба на госпожата, а с нарастването на страстта си започна да я драска по плешките и раменете с нокти. Тогава по-възрастната жена събра сили да се откъсне от нея, отстъпи крачка назад и като опря длан в гърдите ѝ я бутна да падне по гръб на дивана. Това се случи в миг, но той беше достатъчен за Марто да види изправената само по бикини в средата на стаята мургава красавица. На дивана на госпожа Петрова, с вирнати при падането крака, лежеше Силвина. Нищо вече не можеше да изненада момчето, мозъкът му постанови, че това е навярно просто сън и се оттегли, съзнавайки че всякакъв опит за намеса е обречен на неуспех. Все пак оттегляйки се надменно отбеляза: “Естествено, че Силвина е лесбийка! Това е единственото възможно обяснение, за да откаже на Мартин!”

В хола учителката коленичи между краката на Силвина, подлагайки под коленете си възглавничка, хвана бикините на момичето и опитно ги изхлузи от дългите му крака. После разтвори бедрата му и като се повдигна, наведе се напред и вдъхвайки дълбоко зарови лице в слабините му. Силвина се беше повдигнала на лакти и гледаше с помътен поглед, как учителката ѝ лакомо се нахвърля на нежните и деликатни листенца на срамните ѝ устни, срамежливо притворили входа на скоро разпъпилата се женственост. Твърдите гърди на момичето се повдигаха учестено и когато по-възрастната жена прокара език по дължината на цялата ѝ цепка и докосна клитора, тя изстена дълбоко и се изпъна назад. Краката ѝ се обвиха около главата на жената, а ръцете ѝ сграбчиха гърдите и ги застискаха.

Неканеният зрител на балкона вдиша шумно, защото за известно време беше забравил, че дори един полудял от хормони младеж има нужда от кислород. Преглътна тежко и заопива с поглед всеки детайл от разиграващото се в стаята. Госпожата настървено пируваше с младата плът пред себе си и в същото време тазът ѝ се движеше, а белите сочни полукълба на задника ѝ описваха сластни осморки, като от време на време се разтваряха, когато жената се наместваше. Между тях тъмнееше анусът, голям кафяв кръг, толкова различен от стегнатите мускулчета, които Марто беше виждал и понякога прониквал. По-надолу висяха големи и месести срамни устни, почти кафяви на фона на бялото тяло на жената. Поклащаха се тежко, като някакви гигантски петльови гребени, налети с кръв от възбуда, а между тях се процеждаше бистра капка сок от крайната възбуда на учителката и се стичаше по розова пръчица, стърчаща от влагалището ѝ. Вибро яйце! Марто не беше виждал такава играчка в действие и като обърса събралата се лига в ъгълчето на устата си, намести вкоравения от възбуда хуй в панталоните си.

Силвина беше сплела глезени, заключвайки главата на госпожата в хватката си и натискаше таза си в лицето ѝ. Опитната учителка нарочно не бързаше, удължавайки удоволствието на момичето. Умишлено забавяше езика си, движейки го лениво около чувствителния клитор, макар че ѝ се искаше да го захапе и засмуче стръвно. С ръце хвана мускулестите полукълба на дупето на Силвина, раздалечи ги и като се изплю в шепата си разтърка обилното количество слюнка по ануса ѝ. Ученичката стиснала очи заоблизва устни, а пръстите ѝ хванаха малките твърди зърна на гърдите и ги започнаха да ги въртят и стискат, после и да ги дърпат нагоре. Госпожа Петрова продължи изтезанието си, като преднамерено бавно облизваше около клитора на момичето, без да го докосва, карайки легналата да скимти умолително и да се мъчи да натика малкото топче чувствителна плът под езика на жената. Вместо това тя намести средния си пръст на стегнатия анален пръстен и започна да го масажира с кръгови движения, но без да прониква. Само го отпускаше и дразнеше, като с всяка обиколка прилагаше още мъничко лек натиск, докато в един момент сложи устни върху клитора на момичето и нежно го засмука. Мургавото тяло се замята, като ударено от ток, мускулите на ануса му съвсем се отпуснаха и жената използва момента да плъзне без съпротива пръста си в ректума на Силвина. Ученичката беше прехапала устните си до кръв, за да не закрещи, протегна ръце и вплете пръсти в косата на мъчителката си, притискайки лицето ѝ до болка в себе си. Опитната жена завъртя пръста си в червата на момичето, търсейки да притисне онова вълшебно място в утробата ѝ. Разбра че го е намерила, когато тялото на Силвина застина, като парализирано, после се разтърси и тя изпъна крака към тавана, а после ги сви докосвайки с колене гърдите си. Въпреки че беше прехапала устни, Марто ясно чуваше все по-силните ѝ стонове. Госпожа Петрова отдръпна ръката си с която проникваше в ануса на момичето, само за да добави и показалеца към средния си пръст и с двата напъна тесния отвор. Като нахлу отново в задника на момичето започна да я чука с пръсти, докато вече гладно смучеше клитора ѝ, а езикът ѝ го бичуваше безмилостно.

Момичето запуши устата си с ръка и закрещя глухо в шепата си, под акомпанимента на “Полетът на Валкириите”. В първия момент погълнатия от гледката Марто не можа да разбере откъде се появи Вагнер в тази сцена, после с ужас прозрението вледени кръвта в жилите му. Звънеше телефонът в джоба му, все по-силно и по-силно войнствената мелодия възвестяваше оргазма на съученичката му, под ласките на учителката им по литература. Момчето трескаво забърка в джоба си, но заради надървения до пръсване хуй гащите му бяха отеснели. Накрая успя да измъкне телефона и с треперещи пръсти да откаже повикването, само да вдигне глава и да види, че сцената в хола драматично се беше променила.

Силвина беше седнала на дивана и го гледаше с изхвръкнали от ужас очи, с едната си ръка закриваше арогантно щръкналите напред момичешки гърди, а другата беше спуснала между краката си, покривайки моминския си срам. Мургавата ѝ кожа се беше обагрила в пурпурно и сега тя изглеждаше още по-красива. Гола, уплашена и умираща от срам, съблякла чувството си за превъзходство и вечната си превзетост, уплахата смекчаваше чертите на лицето ѝ и придаваше на момичето крехка хубост. Госпожа Петрова се беше изправила, веждите ѝ хвръкнали нагоре, с комично изражение на изумление и разцъфваща ярост. На балкона Мартин примигваше глуповато с телефон в ръка.

Първа излезе от вцепенението си Силвина, скочи от дивана, награби роклята си, забрави бикините и изхвърча от хола, секунди по-късно входната на врата на апартамента на учителка се тресна. Това изкара госпожата от ступора и тя с две решителни крачки стигна до балкона, рязко отвори и като сграбчи момчето за яката го дръпна вътре. После бързо затвори и пламнала от гняв се извъртя с лице към него. Внушителната ѝ гръд продължи по инерция и момчето хипнотизирано проследи люлеещите се цици. Едри, тежки и бели, с големи, още подути от възбудата морави пъпки, с големината на малки гроздови зърна. Шамарът го свари напълно неподготвен, ченето му изтръпна, а ушите звъннаха, като камбаните на катедралата.
- Келеш! Как си се качил?! Защо!? – ядосаният глас на учителката му изплющя, като камшик. - Кажи, бе! Какво правиш там с тоя телефон?
Мартин примигна глупаво и загледа телефона в ръката си, без да може да измисли какво да отговори. Всеки опит да накара мозъка си да заработи, беше осуетяван от гледката на голата жена пред него. Болезнено притисналия я корсет, едрият задник и преливащата отвъд ръба на чорапите ѝ плът на бедрата изпразваха горната му глава от съдържание, но за това пък пълнеха долната с кръв и безбройни фантазии.
- Мислиш, че не знам защо си дошъл ли? Да ме шпионираш и изнудваш, не те е срам! Това ли можа да измислиш? Толкова ниско да паднеш за едната оценка!
- А-ъ-ъ, аз такова... – заекна объркан Мартин, неразбиращ какво му говорят. - Аз дойдох за...
- Дошъл си за да се възползваш от една жена... както всички! – госпожата потръпна, вибро яйцето в нея продължаваше работата си. - И ти... като всички мъже, само да взимате, взимате...
Тя си пое дъх, опитвайки да се овладее и продължи:
- Трябва да изтириш снимките, ще съсипеш бъдещето на едно момиче! Трябва да го разбереш! Ще ти дам, каквото искаш! Смятай, че имаш шест за годината!
- Ама аз не за това...
Виждайки как похотливо я изнасилваше с поглед, Петрова сви ядно устни. И той беше като всички останали. Но нямаше какво да се прави, заради Силвина... Отново вдиша дълбоко, предоставяйки вълнуващата гледка на повдигащия се внушителен бюст.
- Ясно! Да. Добре, ще получиш каквото искаш! Но да отидем в спалнята… – противно на яростта си, жената усети някакво перверзно чувство на възбуда, предвкусвайки насилието над волята и тялото си. - Там ще е по-удобно!
Сърцето ѝ вече тупаше също толкова силно, колкото и преди минути със Силвина. Хвана момчето за ръка и дрезгаво каза:
- Хайде!
Той я последва послушно.

В спалнята учителката се покатери на леглото и застана с гръб към момчето на ръце и колене. Беше я срам да го гледа и така му предостави тлъстия си бял задник, черните чорапи и корсетът го открояваха рязко. Мартин чак сега зацепи какво става и побърза да свали панталона си, в случай че този хубав сън свърши. Останал гол за секунди застана зад жената и сложи треперещи от възбуда длани на дупето ѝ, заби пръсти в него и те меко потънаха. Момчето едва не свърши в този момент, членът му подскочи, като на пружина. Хвана розовата опашка на вибро яйцето и я дръпна навън, надупената жена шумно издиша. Нито той, нито тя имаха нужда от подготовка. От нея буквално течеше възбуда между набъбналите морави срамни устни, а той беше твърд като дъбов клон. Наложи му се да наведе хуя си със сила, за да го постави на горещия вход на влагалището на учителката си. Стисна отново полукълбата на задника ѝ и с едно дълбоко движение я проникна до край. Нахлу в нея необуздано, с неопитността и енергията на младостта.
- О-о-у-ххх! М-мм! – жената прехапа устни и свитки ѝ излязоха от очите.
Петрова не беше била интимна с мъж от много години и сега си даде сметка, каква е разликата между пластмасовите заместители или пръстите на любовниците ѝ и този жив, горещ, тръпнещ чеп. Изпълваше я до пръсване, биваше си го на дебелина! Превземаше я, не само телесно, но разтапяше и последните бариери на съпротивата на съзнанието ѝ. Тя затвори очи и се остави на пулсиращото в себе си парче месо, разбутваше нежната ѝ плът, като машина. Твърд, като камък, но с нежна кожа, усещаше напращелите му до пръсване вени, вагината ѝ го прегръщаше, засмукваше жадно и го стискаше отчаяно, сякаш се бореше да го задържи вътре.

Пред очите на Мартин заплуваха виолетови кръгове, имаше чувството че цялата му кръв е слязла в хуя и всеки момент ще припадне. Впи пръсти здраво в дебелото дупе на учителката си, защото краката му не го държаха. Въпреки това не можеше да се удържи да не се движи в нея, грубо, вероломно, чукаше я без милост, нито към нея, нито към себе си. Мартин се гордееше с уменията си на любовник, но пред този олтар на зрялата плът загуби всяка мисъл. Вместо както обикновено да контролира движенията си и да дразни момичето, да забързва постепенно и да забавя, усещайки собствения си край, сега Мартин се движеше дивашки. Коравият му член беше като таран, проправящ си път в недрата на учителката, с набъбналата до пръсване главичка усещаше обгръщащите го, безкрайно нежни стени на влагалището. Завоевателят намери крепост, желаеща да бъде превзета. Госпожа Петрова, затворила очи, стенеше в несвяст, чукана от младия си насилник. Удоволствието ѝ не се надигаше бавно, както обикновено, а кипеше с неизпитвана досега скорост. Вместо вълни на възбуда да започнат да пълзят по гръбнака ѝ, водейки полека към познатото въздигане, безмилостното кораво бутало в утробата ѝ взривяваше почти болезнени експлозии. Караше цялото тяло на жената да трепери, докато накрая не я бутна от ръба последния контрол, който упражняваше над себе си и жената не закрещя диво и първобитно, стовари се, мачкайки под себе си внушителния си бюст и само дупето ѝ остана навирено, само защото момчето зад нея го стискаше здраво и продължаваше яростно да помпа члена си, с дълбоки и мощни тласъци.

Госпожа Петрова се остави да бъде ръгана, при всяко пълно проникване още един мъничък оргазъм избухваше в нея и се присъединяваше към какафонията от удоволствие. Но в един момент дори това стана непоносимо и тя протегна ръце назад с отворени длани, опитвайки се да спре озверялото момче. В един момент Мартин усети, че жената иска да го избута и с върховно усилие на волята се откъсна от нея.

Отне ѝ минута да нормализира дишането си. Влагалището ѝ беше натъртено и на ум ѝ дойде само един начин, как да свърши този побеснял жребец. Протегна се и хвана тлъстите полукълба на задника си и ги разтвори, както беше на колене и легнала на гърдите си. Пред очите на Мартин се разкри величествената гледка на разтвореното, пулсиращо и сякаш пламтящо влагалище и той се засили да влезе отново. Учителката му обаче се завъртя и му подложи ануса си. Момчето си помисли, но не разбра и отново се опита да проникне там, откъдето преди малко беше излязъл. Жената се пресегна и хвана коравия, омазан в собствените ѝ сокове член и го насочи към ануса си.
- Само там бъди по-нежен! – едва чуто му прошепна.
Между белите полукълба беше тъмната халка на ануса ѝ, толкова различна от всичко, което момчето беше виждало. Този отвор при момичетата, с които се беше чукал, беше стегнат. А при учителката му по литература халката беше набъбнала окръжност, която дори стоеше леко отворена. Сега жената опря тлъстата глава на члена му на входа си и се напъна леко, отпускайки аналните си мускули напълно и се натисна назад. Членът преодоля преградата плавно и без болка, въпреки внушителната си дебелина. Въпреки това пръстенът на ануса конвулсивно се сви, когато чуждото тяло мина през него и го стисна точно зад главичката. Момчето изстена, отново му се зави свят от възбуда. Анусът го стискаше нежно, а вътре едва чувстваше стените на ректума. Усещането беше горещо и нежно, без здравата хватка на влагалището. Мартин изохка и се придвижи още навътре, проправяйки си път в червата на учителката си. Тя измърка доволно, отдавайки се на усещането за пълнота. Твърдото тяло в задника ѝ напредваше все по-дълбоко в нея, разместваше вътрешностите ѝ, за да си направи място. Момчето се залепи за дупето ѝ, влязъл докрай и тялото му затрепера. Тя усети как членът в нея започна с мощни спазми да изхвърля дълбоко поток след поток гореща сперма. Можеше да се закълне, че чувства ударите на изгарящите струи. Жената остави момчето да свърши напълно и внимателно дръпна, изтегляйки члена му от задника си със силно пльокване. Опита да стегне ануса си, но въпреки това усети как от разхлабената халка протече сперма надолу по крака ѝ.

Десет минути по-късно тя меко каза:
- Надявам се, че като джентълмен ще изтриеш снимките и няма да кажеш на никого?
- Аз... няма никакви снимки, госпожо! – и ѝ подаде телефона си. - Той просто звънна, затова го извадих...
Учителката пое устройството и отвори папка снимки.
- Тогава защо... защо беше на балкона, за да ме гледаш със Силвина ли?
- Н-не, аз... аз си исках, такова... картите! Баща ми ще ме очисти за тях!
Лицето на учителката се наля с кръв и Мартин се подготви да му се разкрещи. Вместо това жената се разтресе от смях. От очите ѝ потекоха сълзи и тя легна, смееше се безпомощно, неспособна да спре. Когато накрая се овладя, стана, взе чантичката си подаде колодата карти на момчето. На лицето ѝ грееше весела усмивка, трапчинките на бузите я караха да изглежда съвсем момичешка.

Мартин завърши с отличие по литература, макар и да му се наложи да взима частни уроци при госпожа Петрова през цялата година.