Урок за учителка

- Ицо, ще ги върна, обещавам! – умолително пробля Георги. - Баща ми се връща от командировка другата седмица и ще снесе, честна дума!Христо го изгледа отегчено изотгоре. Беше голямо момче, даже какво ти момче, цял мъж! Повтаря два пъти годината. Не че беше глупав, но внушителната му физика направи от него чудесен кандидат за този нов тогава бизнес – рекета. Работеше, без договор разбира се, към една финансова институция, която даваше лесни заеми срещу чудовищна лихва. Бързите, нечувани за един ученик пари, го накараха да загърби учението и продължаваше да ходи там, само за да не го приберат в казармата. Не, че не можеше да се отърве и оттам, но един доктор му поиска 500 марки и на Ицо му се видяха твърде много. Покрай работата си бичеше и малко часпромче в училище, още една причина да се навърта там. Раздаваше заеми на заможни ученици, гледаше и да опраска някое курве, а такива не липсваха, привлечени както от мощната физика и бандитски облик, така и от финансовите му възможности. Сега беше тръгнал да събира хиляда лева от това леке Георги, баща му наистина беше бъкан с мангизи и синчето му проиграваше значителни суми на ротативки.
- Все същото слушам от миналата седмица! Май трябва да те дам на Гибона за един малък урок?
Георги измяука уплашено, а Марто Гибона се захили тъпо, като си чу името. Марто Гибона и Павлин Краставицата бяха помощниците на Христо. И двамата бяха с такова IQ, че вероятно биха представлявали научен интерес със способността си да говорят, макар и с много ограничен набор междуметия и няколко думи. И двамата бяха колкото тъпи, толкова и верни на Христо.
- Я влез тука! – Христо бутна вратата на един кабинет и като се увери, че е празен се намъкна, следван от тримата други. - Слушай сега, мърльо! Ще те изчакам до другата седмица, но мангизите стават 1 200.
Георги направи жална физиономия, но въздъхна облекчено, обаче Христо продължи:
- Обаче сега ще ми духаш!
На Георги така му падна ченето, сякаш за да изпълни нареждането.
- Ха. Ха? Бъзикаш се Ице!
- Не се ебавам, на колене и лапай! Или ти трябва допълнителна мотивация? – едрото момче свъси застрашително вежди.
Георги се огледа жално, но Гибона и Краставицата само зяпаха невярващо и понеже не знаеха как да реагират се хилеха тъпо. Христо сви юмрук и костите му припукаха, това накара Георги да се свлече на колене и като погледна жално нагоре направи последен опит да се спаси:
- Ице, дай да направим дълга 1 300 и да забравим за тая работа, а?
- Откопчавай ми дюкяна и се заемай, че да не ги направим 1 500 и пак да лапаш бахура!
Георги така се уплаши от набъбващата сума, че с треперещи пръсти разкопча дънките на Христо, колана му и като дръпна боксерките, пред очите му се разлюля едно полу надървено парче с повече от прилични размери. Коленичилото момче направи гнуслива физиономия, два-три пъти се засили да го лапне, но се отказа и накрая изплези език и лизна хуя пред лицето си. Гибона и Краставицата се разхилиха отново, а Христо се обади:
- Казах да лапаш, това да не ти е сладолед, айде, отваряй устата! – като хвана хуя си с една ръка, с другата стисна Георги така, че той от болка отвори уста.
Ицо напъха дебелото си парче в устата на коленичилото пред себе си момче и изпъшка от кеф.
- Айде сега с езика, върти около главичката!
Давейки се новоизпеченият минетчия се опита да удовлетвори насилника си, белким всичко свърши по-бързо. Хуят му нарасна още и се втвърди, а Христо със сумтене започна безцеремонно да го ебе в устата. Чукаше го с плитки, отсечени и бързи движения и за по-малко от минута изръмжа, наби хуя си и като се изпразни, го извади да го обърше в тениската на давещия се в кашлица Георги.
- Значи, другата седмица. Гле’й да си точен, че...
Като останаха само тримата Краставицата със страхливо хилене подметна:
- Аве, Ицка... не знаех, че си... тъй де, малко манаф...
- Павка… – поклати глава съжалително Христо. - Много си прост! Не си ли учил, че при всички войни сексуалното насилие се използва, за да се пречупи духа на противника?
- Хъ-хъ… – захили се тъпо и неразбиращо Павлин Краставицата.
- Ице, страшен си, всичко знаеш! – с искрено възхищение побърза да се подмаже Гибона.
- Знам, я! Ти не гледай, че съм повтарял, каквото си трябва го уча. Другото дет’ не ми трябва... – пейджърът му избибибка и прекъсна несъмнено мъдрото му слово.
Христо сбърчи чело, докато четеше:
- Айде, пичове! Трябва да напомним на един клиент, че закъснява.
Адресът не му говореше нищо, просто апартамент в един от хилядите еднакво изглеждащи панелни сиви кутийки, в която съществуваше жена, имала глупостта да вземе заем от неправилните хора.

***

Ивелина, позната на учениците си като госпожа Димитрова, сама не можеше да се начуди на глупостта си. Разбира се имаше обективни обстоятелства, беше скъсала с гаджето, с което бяха заедно вече пет години и дори обсъждаха брак. Тридесетте чукаха на вратата. Беше началото на лятото, а тя много, ама много имаше нужда да подивее. Условията по заема изобщо не ѝ се видяха толкова страшни, особено когато нацеди сочните си, апетитни телеса в новите летни рокли и започна да повдига настроение с шарени коктейли в скъпи заведения. Целият този блясък ѝ завъртя главата и тя започна да изтрезнява едва през есента. Сезонът охлади оптимизма ѝ, а фирмата си потърси парите. Първото напомняне беше учтиво, второ – не толкова и сега главата ѝ не го побираше, как щеше да събере сумата с учителската си заплата.

На вратата се звънна и Ивелина трябваше да се повдигне на пръсти, за да погледне през шпионката, там видя един от учениците си. За какво ли беше дошъл? Умно момче, но повтаряше годината за втори път, а и май се занимаваше с не особено почтени дела. Навярно щеше да иска да говорят за оценките му, симпатичен ѝ беше, умен и красив, ама щеше да му даде да се разбере, мързеливец с мързеливец! Ивелина превъртя ключа, отвори и се стъписа. Христо не беше сам, а в компанията на още двама бабаита, които беше мяркала пред училището и тримата заедно изглеждаха много стряскащо. Христо също изглежда се изненада, бързо извади пейджър, погледна го, а после направи голяма крачка напред, принуждавайки едва стигащата до гърдите му жена, да отстъпи назад в апартамента си.
- Ама... как?! Къде се намираш, бе?! Я изл... – възмущението на Ивелина внезапно секна, когато тримата се надвесиха над нея. - Х-христо, ако си дошъл да поговорим за оценките...
- За оценките ли? – момчето сбърчи чело в недоумение.
- Ами да, пак си тръгнал надолу! Не искам да ти пиша двойки, но ти просто не ми оставяш избор!
- Не искате да... а-а-а, разбирам. Не, не идвам за оценките. – изведнъж му стана неудобно. - Сама ли сте?
Без да дочака отговор се обърна към Гибона и Краставицата:
- Пичове, изчакайте ме в градинката.
Двамата мутанти отправиха по един изпълнен с копнеж поглед към сочното миньонче и преливащите от кимоното ѝ големи, тежки гърди, но не посмяха да се противят. Христо завъртя ключа след тях.
- Ще викам. – прошепна Ивелина, неспособна да намери гласа си от страх.
- Не Ви съветвам, госпожо. По-добре ме изслушайте. Да влезем и да седнем.
Учителката заситни пред него и го покани в хола. Христо се разположи на дивана, с разтворени колене, а тя седна с изправен гръб на един от фотьойлите. Христо не знаеше как да започне, госпожата му беше симпатична, както с апетитните си форми, така и с ентусиазма, с който се опитваше да увлече учениците да харесат литературата, а и в него тлееше някакво атавистично чувство за уважение към учителя.

Жената си пое дъх:
- Е, ще ми кажеш ли за какво е всичко това?
- Госпожо... дошъл съм за дълга. – и като усети, че изпуска инициативата продължи по-уверено. - Вече на два пъти Ви пращаме напомнящи писма. Тая работа така не става!
- За... о, Боже! Ама ти да не си рекетьор? – Ивелина повече се ядоса, отколкото уплаши.
- Моля Ви госпожо! – обиди се момчето. - Върша си работата, събирам лоши кредити, от неизрядни платци.
Христо натърти на последното и учителката му усети как пламва от срам. Двамата замълчаха сконфузено.
- Н-нямам парите. – тишината се проточи. - Какво правите с неизрядните платци?
- Ами... – Христо прочисти гърлото си. - Ако длъжникът е мъж, изяжда един бой. Ако е жена... – остави фразата да увисне и продължи: - Хиляда долара, не са шега работа!
Да, хиляда долара не бяха шега, за разлика от учителската заплата, равностойна на петнадесет долара. Ето на това му се вика шега!
- Ще извикам полиция! – Ивелина извика възмутено.
Момчето махна с ръка, каква ти полиция, 1994 полицаите се бяха превърнали в една от престъпните групировки, при това в една от най-скапаните.
- Госпожо, не говорете глупости! Пък и да си тръгна сега, следващия път ще дойдат други и няма да имате време да викате. – той огледа хола. - Така като гледам, няма много и какво да Ви вземат.
- И... какво ще стане? Ще ме...
- Ще трябва да си ги заработите. – Христо заби поглед в пода. - Хубава сте, ще стане бързо.
- Искаш да кажеш... – Ивелина се опитваше да осмисли. - Че ще... проституирам?!
Момчето замълча.
- И тебе, не те ли е срам?! Да идваш в дома ми и да ми говориш такива работи!
- Госпожо, не ме обиждайте! Аз нищо не казвам, когато Вие си вършите работата и ми пишете двойка. Нямате ли от кого да вземете на заем?
Ивелина завъртя глава, очите ѝ се пълнеха със сълзи, осъзнавайки безнадеждността на ситуацията си. Нямаше към кого да се обърне за помощ в една страна, в която единственият закон беше силата. В полицията щяха да ѝ се изсмеят, родителите ѝ бяха бедни хора, живеещи на село, всичко което имаха нямаше да стигне за покриване на дълга, а и какво, после да стигнат до просешка тояга ли? Долната ѝ устна затрепера и тя стисна юмруци за да не се разреве пред ученика си, само това оставаше!
- Госпожо, аз ъ-ъ-ъ... – нерешително продължи момчето. - Аз имам хиляда долара, мога да Ви ги дам на заем.
- Ти? Ти имаш хиляда долара? – тя отказваше да повярва на чутото, то беше толкова възмутително. - И откъде? А, да… ясно! И какво, като не мога да ти ги върна на теб, ще ме пуснеш на ония двамата отвън?
- Не говорете така! Просто, когато ги съберете… тогава. Аз не бързам, пък ако имате късмет може да ме гръмнат. – криво се усмихна момчето.
- Не говори глупости, как така ще те “гръмнат”?! – тя обърса ъгълчетата на очите си. - Не мога да приема, това са мръсни пари!
- Че защо? Парите са си пари, не миришат.
- Non olet pecunia. – тя се усмихна на неразбиращия му поглед. - Парите не миришат, казал го е Веспасиан, римски император.
- Тогава ги вземете, щом така ви съветва дори един император. Впрочем няма значение, ще ги внеса от ваше име, независимо дали Ви харесва или не. Вие сте хубава и добра жена, не заслужавате да Ви...
Досмеша я, в тоя малък рекетьор се криеше някакъв рицар.
- Наистина ли мислиш, че съм хубава? – въпреки ситуацията, женската суетност беше неудържима.
Момчето се изчерви:
- Много!
- Ще приема заема, но при едно условие! – тя вдигна пръст, както подобава на една учителка. - Ще завършиш! При това искам да го направиш с хубав успех! И... пази се, не искам да те гръмнат. Вместо лихва ще идваш на уроци.
За своя изненада Христо прие. Беше умен и представянето му в училище беше от липса на интерес, а Ивелина умееше да разпали любопитството му. На края на първия срок имаше само една тройка, а останалите бележки бяха четворки и петици. На всеки урок учителката му настояваше да приеме малка сума, като вноска за дълга ѝ. За да отпразнуват успеха му тя отвори бутилка вино. Бузите ѝ пламнаха красиво от първата чаша. Погледна го и се почувства изключително горда, това хубаво, умно момче щеше да завърши благодарение на нея. Та нали за това стана учителка?
- Още по една чаша! – обяви Ивелина - И ето, моята вноска по дълга!
Тя извади приготвените банкноти. Христо сви устни.
- Хайде стига! Не ги искам, приберете си ги! Неудобно ми е!
- Ах, неудобно му било! – тя отпи голяма глътка. - А на мен удобно ли ми е да съм длъжница на ученика си?
Като оставяше чашата си делкотето ѝ се разтвори и разкри още от бялата ѝ гръд, което привлече погледа на момчето, като магнит.
- Какво, да не искаш да ти плащам по друг начин? – сама не можеше да повярва на ушите си, но виното говореше вместо нея.
- Да ми... – изгледа я изумено. - Кой не би искал, толкова сте...
Ивелина усети, че пламва.
- Каква съм?
- Съблазнителна. Вие, наистина ли... наистина ли ми предлагате?
Защо пък не? Той беше хубав момък, тя не беше спала с мъж повече от половин година, а и двамата вече бяха нарушили достатъчно етични норми.
- Ще ми покажеш ли, как загазилите момичета изплащат дълговете си? Хайде, научи ме на нещо!
Момчето се ухили, невярващо на късмета си, откога мечтаеше за тази млада жена!
- Ами, то зависи от размера на дълга.
- Аз много ли съм загазила? – невинно попита тя.
- Предвид дълга, трябва да изпълните пълна програма.
- И какво е пълна програма?
Христо ѝ обясни. Очите на Ивелина се окръглиха шокирано, а между краката ѝ се оформи мокро петно. За анален секс беше чувала, но никой от гаджетата ѝ не беше бил толкова дързък, че да си поиска.
- Но аз никога не съм го правила! Няма ли да боли?
- Ще внимаваме! – момчето беше изпълнено с екзалтиран ентусиазъм.
Ивелина вдигна чашата си и я изпи на екс.
- Какво трябва да направя? – езикът ѝ беше надебелял и леко завалваше думите.
След минута се озоваха в банята, дрехите на младата жена бяха останали по пода в коридора, само бельото ѝ все още прикриваше апетитните ѝ форми. Дантеленият сутиен едва удържаше напора на пищната гръд и тя благодарно се разлюля, когато момчето я пусна от затвора ѝ. Циците на жената бяха големи и тежки, но още твърди, увенчани с големи тъмни зърна. Ивелина се чувстваше като кукла в големите силни лапи на ученика си, дори и да искаше не би могла да се противопостави на това, което правеше с нея. А на нея дори и през ум не ѝ минаваше да се противи! Напротив, събираното с месеци напрежение се отприщваше, като разбит бент и тя се отдаваше на два пъти по-едрия от нея ученик. В замаяното от виното ѝ съзнание мисълта за предстоящото я караше да се задъхва.

Христо хвана гърдите ѝ, дори големите му длани едва ги обгръщаха и ги замачка. Езикът му обикаляше около ухото ѝ, а пръстите му намериха зърната и ги стиснаха. Момчето определено знаеше какво прави! Ивелина простена и потрепери от тръпката, която я прониза. Устните на момчето се преместиха на шията ѝ, а оттам и на тила ѝ. Цялата настръхна, докато той я целуваше по гръбнака все по-надолу и по-надолу. Устните му изгориха кожата между лопатките ѝ, проследиха гръбнака и я докоснаха малко над кръста. Докато младата учителка се задъхваше, момчето пусна гърдите ѝ и като подпъхна пръсти под ръба на бикините ѝ, започна да ги изхлузва, опъвайки ги по сочния задник. Целуваше полукълбата на дупето ѝ, а по едно време започна и да ги хапе, доставяйки на Ивелина приятна лека болка. Тя прекрачи гащите си и остана напълно гола пред ученика си. Той разтвори с ръце полукълбата на задника ѝ, за да се полюбува на предстоящия да загуби девствеността си анус. Беше розов, съвсем малко по-тъмен от кожата на дупето и стегнат в непробиваема точка. До него срамните устни лъщяха от стичащата се от жената мъзга.

Лявата ръка на Христо се плъзна по леко закръгления корем и хвана с голямата си длан Ивелина между краката. Лапата му покриваше изцяло слабините ѝ и ги мачкаше нежно, но уверено. Скоро ръката му стана лепкава от соковете ѝ. Момчето се пресегна и взе от тоалетката ѝ кутийка с някакъв крем, гребна от него на върховете на пръстите си като бръкна между едрите полукълба на задника ѝ, започна да го размазва щедро по стегнатия анус. Ивелина вече се беше изгубила в обятията на похотта и виното. Изпитваше страх от предстоящото, но в съчетание с възбудата той се превръщаше в нещо ново и непознато, в някакво нетърпеливо очакване. Дебелите, като кебапчета пръсти, я галеха по задния отвор и леко натискаха навътре. Усещането беше приятно и халката на ануса ѝ започна да се отпуска под ласките на момчето. Той като усети, че вече не е така стегната, издърпа ръка измежду краката ѝ и я притисна по гърба, карайки я да се наведе напред. Тя се хвана за мивката, а той бутна краката ѝ настрани.

Ивелина беше притворила очи и чу как ученикът ѝ откачи душа и отвинти слушалката. Не! Не можеше да иска да... Да я чукат в задника беше едно, но ако това, което той смяташе да направи...
- Не, не! – жената се опита да се обърне. - Не искам!
Обаче Христо я притисна обратно, карайки я да се чувства напълно безпомощна.
- Няма нищо страшно! – гласът му беше хриплив в ухото ѝ. - Повярвайте, така е по-добре.
Целуна я по рамото, а дланта му я милваше по гърба. Ивелина проплака тихо, колкото от срам и страх, толкова и от възбуда. През това време той беше пуснал водата в слаба струйка и я нагласяше да не е нито много гореща, нито студена.
- Отпуснете се, хайде! Ето сега... така-а-а, лекичко. – докато ѝ шепнеше натисна маркуча на душа в отвора на дупето ѝ.
Тя усети как нещо твърдо прониква в задника ѝ, и се провира навътре в ректума. Леката водна струя я изпълваше бавно и постепенно, когато започна да ѝ става некомфортно тя изпъшка и Христо раздвижи маркуча, вкарвайки го още малко навътре, така че водата да не пълни само ректума, но да тръгне и нагоре по червата ѝ. Същевременно ръката му докосна оскъдното окосмение над слабините и напипа под него вече подутия ѝ клитор. Приятното гъделичкане от проникващия в ануса маркуч, изпълването от издуващата корема ѝ топла вода и най-вече, че всичко това го правеше нейния ученик, докара Ивелина до възбуда, каквато не беше подозирала, че съществува. Клиторът ѝ се беше надул колкото лешник и изскочил изпод покрова си, стърчеше навън. Щом момчето го напипа тялото на жената се разтресе конвулсивно, нанизвайки се още на маркуча напъхан в задника ѝ.

Христо хвана между палеца и показалеца неестествено уголеменото топче свръх чувствителна плът и стискайки го съвсем леко го завъртя наляво-надясно. Учителката му прехапа устни почти до кръв, за да не извика и се вкопчи в мивката. Погледна надолу и очите ѝ се разшириха, виждайки издуващия се корем, като на бременна. Жената окъпа пръстите мачкащи клитора ѝ с щедра порция възбуда, когато напорът на вече почти болезнено запълващата червата ѝ вода я притискаше все повече отвътре. Момчето я защипа по-силно и тя се затресе неконтролируемо, мятайки тежките си цици над мивката. Ивелина вече нито можеше, нито искаше да се сдържа и зарева с пълно гърло, огласяйки целия панелен блок с прекрасната акустика на банята.

Докато удоволствието се изцеждаше от нея, напрежението в корема ѝ стана нетърпимо, а от ануса ѝ започнаха да цвърчат струйки вода. Христо усети, че стенанията на жената се превърнаха от сластни в болезнени и тя се опитваше да се отскубне не на шега. Той бързо я извъртя с лице към себе си и бутайки я да седне на тоалетната, издърпа маркуча от задника ѝ. Водата зашуртя от препълнените черва на Ивелина, плискайки шумно в керамиката на тоалетната чиния. Невероятно облекчение превземаше тялото на учителката със скоростта, с която водата я напускаше. Все едно, че оргазмът ѝ вместо да угасне, продължаваше в една не толкова интензивна, но плавна равнина. Крампите появили се в корема ѝ изчезваха, отстъпвайки място на непозната лекота, докато водата продължаваше да извира от задника ѝ. Когато от ануса ѝ изцвъркаха последните струйки, Ивелина започна да идва на себе си, бузите ѝ поаленяха от срам, осъзнавайки че седи гола на тоалетната чиния, а пред нея с похотлив изражение стоеше ученикът ѝ. Носът ѝ потрепери щом долови неприятната острата миризма от съдържанието на червата ѝ и тя побърза да дръпне шнура и да пусне водата.

Христо не можеше да издържа повече и разкопча панталона си, изкара от него вече надървения си хуй и го поднесе към устата на Ивелина. Тя се поколеба, първоначалната възбуда беше отминала и жената беше започнала да изтрезнява, но момчето притисна издутата от възбуда главичка към устните ѝ и тя ги разтвори, за да го пропусне в устата си. Членът му имаше тежък мускусен аромат, на млад мъж, пот и сексуална възбуда. Ивелина не беше незапозната с френската любов, но и не беше експерт по свирките. Обиколи експериментално с език проникналото в устата ѝ горещо парче, кожата му беше невероятно нежна, а под нея имаше ствол, корав като стомана. Жената придоби повече смелост и засмука пениса, налапвайки още няколко сантиметра, докато не опря в гърлото ѝ и тя се задави. Хвана члена с ръка в основата и започна да я движи нагоре-надолу, докато държеше главичката в уста и я разгалваше с език. Посегна към тежките тестиси, но те не се побраха в едната ѝ ръка и тя хвана по една космата топка във всяка шепа. Започна да ги мачка леко и да ги опъва поред при всяко засмукване на пениса на момчето. Това дойде твърде много за Христо и той не издържа, с гърлен стон започна да изстрелва залп след залп гореща сперма в устата на учителката си. Тя не беше гълтала досега, но момчето нямаше никакво намерение да го вади и като не можа да го избута, беше принудена да започне да преглъща гъстото семе. Гъстото семе имаше тежък вкус, който едновременно извикваше отвращение, но и предизвикваше възбуда, най-вече с факта, че жената беше принудена да го погълне.

Въпреки опитите си, не можа да преглътне всичко и се задави. Христо освободи устата ѝ, изхвърляйки последните няколко откоса в лицето ѝ. Ивелина се закашля, спермата се стече по бузите ѝ и от устата ѝ и покапа по големите ѝ бели гърди. Момчето зарови пръсти в косата ѝ, наслаждавайки се на гледката. Обещала беше “пълна програма” и досега не беше останал разочарован. Остави я за момент да си поеме въздух и излезе бързо от банята, като се върна с виното, Ивелина вече миеше лицето си. Той ѝ подаде усмихнато пълна чаша и тя мълчаливо отпи голяма глътка. Чувстваше се като истинска курва и... колкото и абсурдно да беше, това ѝ харесваше.
- Хайде, още веднъж, за да сме сигурни, че пътят е чист. – прошепна в ухото ѝ момчето, взимайки шланга на душа отново. - Обърнете се, госпожо! Хайде, знаете как! Наведете се напред.
Ивелина послушно се наведе и когато той я накара да му помогне, хвана с ръце полукълбата на дупето си и ги разтвори, за да напъха отново в задника ѝ намазания с кремче маркуч. Сега влезе още по-лесно и по червата ѝ се разля приятното усещане на пълнещата я топла вода. Христо сложи длан на корема ѝ и започна бавно да го разтрива. Това позволи на течността да запълзи още по-навътре и Ивелина изскимтя от удоволствие. Когато дишането ѝ стана по-тежко и тя започва да простенва от напрежение, Христо ѝ позволи да се освободи от маркуча и да седне отново на тоалетната чиния, изхвърляйки съдържанието на червата си. Потретиха процедурата, докато водата я пълнеше, момчето опря отново еректиралия си член в потъналите в сок срамни устни и натисна. Хуят му беше внушителен, но жената беше толкова възбудена, че проникна в нея мазно и леко. Хлъзна се с едно движение до топките, сграбчен веднага от нежната силна хватка на тясното ѝ влагалище. И двамата простенаха, едновременно от удоволствие и от леката болка, която си бяха причинили.

Христо остана за момент така, наслаждавайки се на здравата хватка и изгарящата горещина. После се задвижи без да бърза, следа като вече беше свършил веднъж. Чукаше я бавно и се кефеше на стоновете ѝ и на видимия отклик на тялото ѝ. То се извиваше нанизано на чепа му, фините косъмчета настръхваха. Вливащата се в задника на жената вода създаваше допълнителен натиск, това я правеше още по-тясна за момчето, а на нея я караше да се чувства изпълнена до пръсване. Дългият и дебел член пръскаше по тялото ѝ вълни от топли и приятни тръпки при всяко бавно и дълбоко проникване. Пълните ѝ черва добавяха чувство за тежест и едва поносимо напрежение и Ивелина се остави да бъде повдигната на повторната вълна удоволствие и оповести това на комшиите си с невъздържани викове. Без да я пита, Христо свърши в нея, дълбоко забил члена си чак в матката ѝ, карайки тялото и да се гърчи около тръпнещия му член. Той извади от нея хуя си и шланга, този път Ивелина не можа да стигне до тоалетната и дупето ѝ потече дебела струя бистра вода, плискайки по краката им.

Ивелина пое новата чаша вино и отпи жадно, докато Христо я подсушаваше с една кърпа, като не пропускаше да попипва похотливо щедрите ѝ форми. Поомекналият му член я плесна мокро по корема и тя се изкикоти, момчето подпъхна ръка под коленете ѝ, прегърна я и като я вдигна без усилие я понесе в прегръдките си към спалнята. Сложи я да легне по гръб, искаше да гледа изражението на лицето на учителката си, докато отнема аналната ѝ девственост и я чука в гъза.
- Вдигни си краката и ги разтвори! – изграчи Христо с възбуден глас. - Широко, а така!
Ивелина послушно сви крака, почти опирайки коленете си в големите си гърди и ги разтвори настрани. Влагалището ѝ разцъфна безсрамно разтворено и лъщящо.
- Хайде сега, разтвори си и задника с ръце! – тя хвана големите полукълба на дупето си и дръпна настрани.
Анусът ѝ се показа беззащитен и леко нацупен от предшестващите водни процедури. Христо се надвеси над дребничката жена, грамадна, заплашителна фигура и започна да размазва щедро по вече навирения си член от крема за ръце. Остатъка размаза по ануса на Ивелина, тя колкото и да беше възбудена, усети как гърлото ѝ се свива от страх. Насоченото към нея дебело еднооко чудовище изглеждаше, като заплашителен уред за изтезания. Как изобщо това гневно, налято с кръв туловище ще проникне в задника ѝ без да я разкъса?
- Сега се напъни, все едно акаш! Няма страшно, нали те измихме, няма да направиш беля! – ухили се момчето и опря члена си в аналната ѝ халка.
Той натисна и след кратка борба насили пръстена на ануса и разчеквайки го проникна в задника на Ивелина. Тялото ѝ подскочи от прерязалата я болка и тя запищя, имаше чувството, че я разрязват на две. Христо бързо сложи голямата си длан на устата ѝ.
- Тихо, ма! Ще събереш целия блок! Какво искаш, всички да разберат, че ти пръскам гъза ли? Ето, ето… ле-еко. – той се отдръпна, давайки възможност на ануса да се затвори. - Вече няма да боли, обещавам! Ама и ти се отпусни, де!
В очите ѝ се бяха събрали сълзи от болка и той успокоително я погали по бузата. Палецът му докосна треперещите ѝ устни, помилва ги и влезе в устата ѝ. Тя го пое, подсмърчайки от още осезаемата болка в ануса си. Все още беше с широко разтворени крака и Христо сложи другата си ръка на заобленото ѝ коремче, намирайки с пръст клитора ѝ. Нежно го потърка и тя с въздишка засмука пръста му, обикаляйки го с езиче.
- Хайде, да пробваме пак. Отпусни се хубаво, готова ли си? – той пак се нагласи да проникне в нея анално, като не спираше да гали клитора ѝ. - Разтвори хубаво дупето, широко!
Ивелина впи пръсти в задника си, те потънаха в пухкавата плът и жената опъна колкото можа, разтваряйки се широко. Момчето натисна леко, този път съпротивата на ануса беше много по-слаба, задният отвор целуна главата на пениса му и го пропусна навътре.
- Оу-у-ухх… – простена Ивелина от напрежение. - По-леко, леко-о-о!
И този път я заболя, но по друг начин. Не режещо, а притъпено, далечно. Беше повече напрежение и разтягане, отколкото болка. Христо я остави така за малко, с анус разтегнат около члена му, за да се отпусне напълно, като не забравяше да масажира леко клитора ѝ. Мускулът, опънат около твърдия ствол на хуя му направи няколко безуспешни опита да се стегне и накрая се предаде.
- А-а-аъгх, ъх! – Ивелина стенеше, затворила очи. - О-о-ууу, ба-авно, по-бавно!
Усещаше се чудовищно разширена от влизащото все по-дълбоко в задника ѝ тяло. Изпълваше я и опъваше копринената плът на червата ѝ по себе си, като ръкавица. Продължаваше да проправя пътя си в нея бавно и неумолимо, сякаш нямаше край. Вече го усещаше чак в корема си, когато косматите топки на Христо я плеснаха по дупето. Беше я нанизал до край на коравия си член, моделираше вътрешностите ѝ да се разместят и да му направят място. Ивелина отвори очи и го погледна, огромен, надвесен над два пъти по-дребната от него жена, изглеждаше страшен. Очите му изскочили от напрежение и зъбите стиснати, от усилие да се сдържи и да не започне да я чука зверски. Тя се почувства мъничка и беззащитна, набучена на рога на този бик. Погледът ѝ се спря на коремчето ѝ, там се беше появила видима издутина, от натискащия отвътре член. Момчето дръпна назад и докато членът му излизаше, Ивелина имаше чувството, че изсмуква вътрешностите ѝ със себе си. Невярващо гледаше как дебелото парче излиза от нея почти докрая, а после пак я разтваря, за да проникне отново. Вече отпуснатият ѝ анус усещаше всяка неравност и веничка по проникващия го масивен ствол. Момчето постепенно забърза ритъма и из спалнята се понесе симфония от приглушено женско пъшкане, тежко мъжко дишане и шумно мляскане на проникващия в задника на учителката член. Христо усети как клитора на любовницата му набъбва, влага се стичаше от нея надолу по задника и около члена му. Тялото ѝ започна да се свива в спазми и тя завика невъздържано. Анусът ѝ се стягаше безпомощно при всяка тръпка, стискайки разчекналия го член и това докара момчето до лудост. Наби се до топките и с рев започна да се освобождава дълбоко в червата на учителката си.

Ивелина плуваше в поредния си оргазъм, когато усети четвъртата си клизма, този път не с вода, а със сперма. Гъстите талази наводняваха червата ѝ и пълнеха коремчето ѝ. С последен вик Христо потръпна за последно, после издърпа хуя си от гъза на госпожата, оставяйки го разтворен брутално. Анусът се беше превърнал в дебел пръстен, който се свиваше и отпускаше, без да може да се стегне до край. Тялото на жената още потръпваше и от дупето ѝ протече гъста бяла струйка. Аналният пръстен се сви, после се разтвори широко и с мокър звук изхвърли още от напълнилото го семе.

Двамата лежаха в леглото, Христо бавно пушеше цигара, а Ивелина лежеше на една страна, прегърнала го любовно. Той я целуна нежно по главата:
- Мисля, че напълно изплатихте дълга си! Това се казваше пълна програма!
- О-о-о, не! Грешиш! Мисля, че имам да правя още много вноски!

***

Христо завърши училище прилично и влезе в казармата. Ивелина продължи да преподава и следващата година, но поради напредналата си бременност ѝ се наложи да излезе в майчински още през октомври.