Алено слънце 8

Калкута, 1905.
Казвам се Томас Шелтън, но сега се подвизавам под фамилното име Блъд. В което има не малко ирония, защото основоположникът на рода ни е напуснал стара Англия с точно тази фамилия. Пра-прадядо ми Ричард е полулегендарна фигура и когато е пристигнал в Индия преди сто години се е представил с новото име Шелтън. Подозирам, че причината е свързана с нежеланието да обяснява на колониалния губернатор как се е сдобил с богатство, достойно за някой библейски цар. В Индия е станал това, което са наричали “набоб”, европейски авантюрист, станал приказно богат. Никой в рода не знае на какво точно сме дължали благополучието си, но ако се вярва дори на половината истории за легендарния ми пра-прадядо, барон Мюнхаузен ряпа да яде! Едно е сигурно, имам една шестнадесета царска (според Ричард) негърска кръв. Освен с легендарно богатство, старецът е довтасал в Индия с черна принцеса. Може и така да е, в Африка ако имаш петдесет крави, сигурно можеш да се наречеш цар, а всяка от двадесетте ти дъщери ще е принцеса. Не че има някакво значение, но на Ада и харесва да ме нарича “мой приказен принце”, а аз съм готов да ѝ дам да ми казва както ѝ е угодно. Нищо друго не мога да ѝ дам. Някога легендарното богатство на рода към момента се свежда до стотина рупии, които се равняват на малко повече от шест паунда. Пра-прадядо Ричард може да е бил много добър в трупането на богатство, но наследниците му сме показали завиден талант в пропиляването му. Е тия сто рупии нямаше да имам, ако Ада не ги беше скрила от съдия изпълнителя в едно твърде интимно скривалище.

- Какво имаш да губиш, дай да проверим! Сигурна съм, че складът е бил на търговска къща “Шелтън и ко”. – това момиче никога не се отчайваше. - Може да изскочи нещо, а властите със сигурност още не са го надушили, защото целият квартал е документиран, като изгорял в пожара от 1850-та. Аз обаче съм играла там като малка и си спомням сградата, беше закована с изгнили дъски и имаше вашата фирма!

Аз съм първият човек, който ще признае че е безхарактерен, пък и не исках да споря с енергичната пъргава бенгалка. Нямах никаква по-добра идея и се оставих Ада да ме поведе по кривите улички на Калкута. Древният склад от славните дни на компанията по нищо не издаваше, че може да крие някаква ценност. Просто една разпадаща се сграда, с пробит покрив, забравена от всички. Вътре разбира се нямаше електричество, но през дупките в тавана влизаше достатъчно светлина. В безпорядък бяха нахвърляни денкове с мухлясала коприна или отдавна изгнил ориз. Вяло заръчках напосоки, без надежда да намеря нещо ценно, дори и да е имало навярно отдавна е било ограбено. Ада обаче, весела и пъргава като маймуна, подскачаше с детински ентусиазъм и по някое време весело изписка:

- Принце мой! Ела! – усмихнах се неволно, ентусиазмът ѝ беше заразен. - Тук, под денковете.

Под стари денкове имаше дървен сандък, напрегнах мускули и ги прекатурих.

- Отвори го, сто на сто вътре има съкровище!

Изритах изгнилото дърво и капакът отхвръкна в облак прах. Когато накрая той се слегна и спряхме да кашляме надникнахме вътре.

- Ето го твоето съкровище!

Вътре имаше проядена от молци, някога червена куртка на британски офицер, древен шотландски меч, който сигурно е бил модерен по времето на краля Слънце и подвързана с кожа книга. Извадих меча и го размахах театрално, разбирах от фехтовка и острието беше в удивително добро състояние. Ада изръкопляска възторжено:

- Облечи мундира!

Бръкна в сандъка и извади жалките останки от избелялата офицерска куртка. Прояденият от молците маншет увисна печално и от шева се посипаха малки стъкълца, които засияха на пода, като малки огънчета. Очите на Ада се окръглиха и тя клекна да ги събира, приличаше на момиче, което събира камъчета на брега. Когато се изправи в матовата и шепа блестяха десет малки необработени диаманта, че камъните бяха скъпоценни нямаше съмнение. Трескаво претърсихме останките на униформата, но напразно. Преровихме и сандъка, но освен подвързаната с кожа книга, нямаше нищо друго. Огледахме плячката си по-обстойно, по съвсем груби сметки, камъните струваха около петнадесет хиляди рупии. Сграбчих дребното гъвкаво тяло и радостно завъртях Ада, а тя впи устни в моите. Прегръщахме се и се целувахме, без да обръщаме внимание, че сме потни и покрити с прах. Странно нещо са диамантите, как повдигат човешкия дух.

Беше изключено аз да се поява с шепа диаманти, кредиторите ми мигом щяха да се нахвърлят отгоре ми. Ада продаде едно от камъчетата, което ме превърна по документи от Томас Шелтън в Томас Блъд, а с остатъка от парите се настанихме в дискретен дармашал, страноприемница за поклонници и хора, които не искат да им се задават излишни въпроси.

Ада изкъпана и ухаеща на благовония лежеше по корем на широкото меко легло, размахваше пети и с наслада дъвчеше зряло манго. Сокът се стичаше по брадичката и ръцете ѝ чак до лактите.

- Мой приказно богати принце, какво пише в книгата?

Книгата се оказа не нещо друго, а дневника на Ричард Блъд, капитан на Негово Величество крал Джордж трети. Зачетох се в коравите страници, освен непоправим фантазьор, моят прародител очевидно не е изпитвал свян да записва любовните си похождения и то в най-големи детайли. Историята беше явна измислица, корабокрушение, приключения в сърцето на Африка, тайнствена цивилизация и разбира се красиви жени. Дядо Ричард изглежда се е радвал на вниманието на нежния пол, а и е имал дар слово да описва интимните си моменти. Очите на Ада придобиха блясък, обещаващ плътски наслади. Сигурно и диамантите оказаха влияние, установил съм, че те са изключително мощен афродизиак. Докато четях как пра-прадядо мърсувал на кораба с жената на някой си лорд Литълтън, Ада се надигна и протегна, като някоя от големите черни пантери от родните ѝ индийските джунгли. Можех да си я представя как мърка или изръмжава. Тя хвърли костилката от мангото и запали наргиле и приготви опиум, в един дармашал такива неща бяха нормална част от обзавеждането на по-луксозните стаи. Беше застанала на ръце и колене с гръб към мен, докато приготвяше наргилето и продължаваше да слуша, докато четях мръснишките спомени на похотливия ми прародител.

***

Не можех да повярвам, че ще дефлорирам този последен останал непорочен отвор. Членът ми беше болезнен в своята твърдост, докато с ласкави думи и нежни докосвания сломявах последните барикади на нейната съпротива. Усещах, че в нея са се сплели едновременно страх и похот, карайки тялото ѝ да гори с греховната жар на желанието, докато разумът и ужасено се противеше. Притиснах подулата се колкото малокалибрен артилерийски заряд глава на члена си в стегнатия кафяв пръстен и бавно, но уверено натиснах навътре. Кожата ѝ настръхна и тя захапа ръката си, за да не извика, когато преодолях съпротивата на аналната ѝ халка и проникнах в до сега девствената територия. Копринено нежната ѝ плът панически се опитваше да се свие и да ме изтласка обратно, но това само увеличаваше удоволствието ми и вместо конвулсиите на ануса ѝ да ме избутат навън, се приплъзнах още няколко инча по-дълбоко в червата ѝ. Усещането как тялото и трепери, докато го набучвах и покварявах по този забранен начин с члена си не можеше да се сравни с нищо изпитвано до този момент.

***

Докато четях Ада, все още коленичила с гръб към мен и разпалваща наргилето, измяука тихичко и разлюля обутото си в копринени шалвари задниче. Обърна глава към мен и ме изгледа с премрежени очи, после отвори устни и преднамерено бавно издиша сладкия опиумен дим към мен. Оставих вехтия дневник на масичката и рязко си свалих тирантите, за да изуя миг след това и панталона. Кръвта ми вече вреше, когато коленичих на пода и лицето ми застана на една педя от подканящо въртящия се задник. Развързах шнура на шалварите и ги дръпнах надолу до коленете ѝ, откривайки заоблените голи, твърди полукълба с маслинен цвят. Между тях пред очите ми примамливо се свиваше и отпускаше набъбналият от възбуда отворен в очакване анус. Ада имаше толкова голям опит в аналната любов, че аналната ѝ халка винаги си стоеше леко разтворена, почти колкото монета от един шилинг. Набъбналият пръстен пулсираше и примигвайки ту откриваше, ту закриваше примамливата картина на алената плът вътре. По-надолу срамните ѝ устни, още по-тъмни дори от кожата ѝ, се бях отворили месести и налети с кръв, откриваха лъщящото от желание влагалище, отворено като някаква алена екзотична орхидея на фона на мургавото тяло. Соковете ѝ вече се стичаха надолу към монументалния клитор на Ада, свидетелство как ѝ бяха подействали мръсотиите на пра-прадядо ми. Клиторът ѝ беше дълъг цял инч, арогантно се поклащаше, като предизвикателство за моята мъжественост, а зад него имаше пиърсинг със сребърна халка с малко топче накрая, което удряше гигантския пулсиращ клитор, като някаква екзотична камбанка. И интимното украшение, и завинаги разширеният анус бяха спомен от времето преди да откупя Ада, когато още притежавах част от дядовото богатство. Бях я попитал дали не иска да го махне, а тя ми отговори: “В онзи живот, или се научаваш да ти харесва каквото и да правят с теб, или загиваш. На мен много ми харесва, прави каквото искаш скъпи принце!”. Ада беше моделирана, като играчка за всякакви сексуални удоволствия, аз я обикнах отвъд животинската похот, а тя остана с мен, когато вече нямах нищо.

- Ела. – измърка тя с натежал и дрезгав глас и обърна глава.

Приближих лице към нейното и тя ми поднесе устните си, меки и топли. Целувах ги в забрава, а тя ме подкани стрелвайки навън връхчето на езика си. Разтворих уста и се слях с нейната, нейният дъх стана мой дъх, опиумът изпълни дробовете ми и замая главата. Когато нуждата от кислород стана нетърпима се разделихме, само за да си поемем шумно въздух и тя отново да дръпне от наргилето. Целуна ме и издиша дима в устата ми, знаех какво иска. Минах зад нея и долепих устни до отвореното колелце на ануса ѝ. Бавно издишах в него и с език опипах копринено нежната вътрешност. Ада изстена гърлено, пръстите на ръцете ѝ се впиха в завивката, както котка би свила лапата си и извадила ноктите си в момент на удоволствие. Присегнах се за мундщука и дръпнах от наргилето, за да издухам още една доза в разтворения в очакване анус. Тялото на Ада потрепери и от разтвореното цвете на вагината ѝ се стече тлъста капка сок, плъзна по клитора и тежко капна върху завивката. Преминах с език по пламтящия разтворен отвор от долу до горе, вкусвайки опияняващия нектар на нейната ненаситна женственост. Божественият ѝ вкус ме замайваше по-силно от всеки опиум и аз пиех, както пие пътникът в пустинята намерил оазис. При всяко потръпване на тялото ѝ сребърната халка се разлюляваше и малкото топче шибваше клитора, карайки Ада да простене. Налапах уголемения с незнайно какви методи клитор и го засмуках, мачках го с устните си, и го галех с език, наслаждавайки се на отклика на любовницата ми. Стенанията ѝ се бяха превърнали в невъздържани викове и тя тласкаше тяло назад, сякаш чукайки ме в устата с неестествено големия си клитор. Усетих я, че приближава върха на удоволствието си и леко стиснах със зъби и засмуках. Знаех, че в такова състояние известно количество болка само увеличава екстаза ѝ. Ада зави, като диво животно и тялото ѝ се затресе неконтролируемо, когато дразнението стана непоносимо за нея, тя се дръпна от мен и аз я оставих да изживее последните вълни на оргазма си.

След като се успокои, Ада, без да каже и дума извади едно от старите си притежания. Изящно изваян от слонова кост пенис, дълъг десет инча и дебел два, майсторът беше направил всяка веничка, извивката на органа, така че човек би повярвал, че е истински! Дължината му будеше в мен лека завист, но пък на дебелина го биех и това ме изпълваше със смешна детинска гордост. Ада се беше останала на колене, с шалвари свлечени наполовина и легнала на гърди. Застанах зад нея и започнах да търкам играчката по протежение на още изпускащата слуз цепка, докато го олигавих обилно.

Следва

P.S. В нетрезво състояние дадох едно обещание и сега си го изпълнявам. Хванах се за главата, като прочетох колко калпаво съм написал поредицата до сега. В главата ми се въртеше думата “неспасяема”.

Дядо Торбалан