По-грешната монахиня

Наталия и Мария съвсем прозаично си приличаха, като две капки вода, въпреки че имаха почти двадесет години разлика. Застанали една до друга, човек би ги помислил за сестри, а не за майка и дъщеря. Мария тренираше редовно, спазваше хранителен режим и времето се беше показало благосклонно към нея. Дупето, гърдите и бедрата ѝ бяха стегнати и само близък преглед би открил неизбежните следи от бременността. Двете тичаха заедно поне пет дни в седмицата и дори успяваха да увлекат в спортните занимания любящия татко, въпреки добродушните му опити да си пухти доволно разплут на дивана. Семейството беше идеално, Мария и Тодор се бяха оженили рано и с енергията на млади хора едновременно гледаха бебе и следваха. Упоритият им труд и способности ги издигнаха до отговорни постове с високи доходи и Наталия израсна без да бъде лишавана от нищо, малко, но не твърде разглезена, тя беше прекрасно и слънчево осемнадесет годишно момиче. Още от осми клас очароваше съучениците си и те я зяпаха с оплезени езици и разфокусирани пуберски погледи. Подари девствеността си на един батко, година преди да завърши гимназията, и след кратко страдание, когато той я заряза, набра солидния по собствените си представи опит от още трима щастливци. Родителите ѝ се отнасяха отговорно към превръщането на момичето им в жена и внимаваха да не я травмират, но и да не я оставят да се изгуби в безотговорността на младостта си. С две думи, знаеше как да се предпазва от забременяване, можеше да излиза и евентуално да преспива при “приятелка”. Животът на семейството течеше идилично, а за Наталия и малко твърде безоблачно. Обичаше мама и татко, въпреки че ги смяташе за малко скучновати и копнееше за някое дръзко приключение. Особено поради факта, че от няколко месеца беше без гадже и хормоните в младото ѝ тяло бушуваха жизнерадостно.
Наталия лежеше по корем на дивана, сгънала крака в коленете и разсеяно махаше малките си, изящни стъпала във въздуха. Вниманието ѝ беше разтроено между така любимия на младите Пратчет, вялия чат на телефона с някакъв напъващ се да изглежда интересен тип и възможността за романтично и наситена със сексуални приключения вечер. Довечера беше Хелоуин и костюмчето на мажоретка гарантираше мъжкото внимание без да оставя много на въображението.

- Наталѝ! Наталия! – гласът на майка ѝ я извади от бляновете. - Да знаеш, къде ми е...

- Преметната е на стола, в моята стая. – предугади въпроса Наталия.

Напоследък собствеността над дрехите на двете жени беше спорен въпрос. Еднаквите им фигури позволяваха да си разменят практически всичко и не веднъж съученици на Наталия бяха бъркали Мария, за дъщеря ѝ. Включително и една конфузна ситуация на шляпване по задника от едно от гаджетата на момичето.

Телефонът на Мария, оставен на холната масичка, иззвъня и Наталия го вдигна да го занесе на майка си.

- Баба е! – провикна се момичето, поглеждайки с обяснимо любопитство екрана.

- Дай! Мамо, как си? А! – лицето на Мария се стегна. - Добре ли си?!

Наталия напрегнато зачака разговорът да свърши, обичаше баба си и се надяваше да не и се е случило нищо лошо.

- Добре мамо, ще дойдем довечера. Не, не и не! Идваме и точка! – Наталия познаваше този категоричен тон. - Баба ти си е счупила крака. Нищо сериозно според нея, но нали ги знаеш старите...

Тодор беше уведомен и незабавно отиде да приготви колата. Ако тръгнеха веднага щяха да стигнат преди да се стъмни. Наталия беше грижовно инструктирана да внимава довечера, да не остава сама и “умната”. Родителите ѝ щяха да останат поне няколко дена и момичето получи известна сума, придружена с безполезни възпитателни съвети. Мария грабна набързо приготвената си чанта и забърза надолу по стълбите към чакащия в запалената кола Тодор. Наталия се обади да се чуе с баба и бързо се успокои, жизнената старица си беше пийнала 50 грама обезболяващо и звучеше бодра, макар и да говореше леко завалено.

Новата господарка на дома се завъртя, обзета от радостно вълнение и си зафантазира, какво може да направи с неочакваната ситуация. Да си покани някой? Или двама?! Да направи купон? После се сети, че е на хелоуинска дискотека, родителите ѝ също щяха да ходят на някакъв служебен маскен бал, преди да им се наложи да тръгнат по спешност. Как ли се беше приготвила да се маскира майка ѝ? Без съмнение нещо банално и благопристойно, подходящо за скучните и леко консервативни родители. Любопитството я заведе в спалнята на мама и татко и там, приготвен прилежно, беше костюма. Наталия направо прихна, монахиня! Колко подходящо! Когато го разгледа обаче, откри, че това беше костюм за палава монахиня. Расото имаше две дълги цепки отзад, които стигаха почти до дупето и със сигурност красивите, стройни крака на майка ѝ щяха да се мяркат докато ходи, за радост на мъжките погледи. Мария беше приготвила и чифт бели чорапи и колан с жартиери. “Охоо, жалко, че планът и да зарадва татко се провали!”, помисли Наталия Очевидно бяха планирали и романтична вечер след фирменото парти. Момичето веднага разбра, колко по-стилно и секси изглеждаше костюма на майка ѝ в сравнение с казионната униформа на мажоретка! Монашеското расо щеше да очертава формите, прилепнало по тялото и в същото време да ги остава целомъдрено прикрити. С изключение на мяркащите се под расото, обути в лъскава коприна крака, а някой късметлия дори можеше да зърне дантелата на чорапите! Мама така или иначе нямаше да облече костюма, защо пък тя да не се възползва? Още докато опъваше чорапите по гладките си крака, по тялото ѝ пробягна приятна тръпка. Облече и расото и се завъртя пред огледалото, полите отзад се развяха, оголвайки краката ѝ чак до дантеления ръб на чорапите. Наталия хвърли съблазнителен поглед през рамо, примижа и като оголи крак, прати гореща целувка на отражението си. Към костюма имаше и забрадка, която оставяше видимо само лицето. Контрастът на целомъдрие и похот беше съвършен. На Наталия ѝ хрумна още една пакостлива мисъл. Преди дискотеката да мине през партито, на което щяха да ходят мама и татко, да разиграе малък театър и да се позабавлява на неудобството, когато разкрие, че не е майка си. Прочете адреса на поканата, графичният дизайнер се беше постарал. Картонът изглеждаше като вехт свитък, с леко зловещ готически стил.

В указания на поканата час Наталия слезе от таксито пред голяма, декорирана в средновековен стил сграда в покрайнините на София. Портиерът я посрещна с поклон, отвори и вратата и момичето се озова в обширна, затъмнена зала. Осветлението беше оскъдно, от бутафорни факли, на трепкащата светлина Наталия видя рицари, дами, свещеници, Робин Хууд и какви ли още не средновековни персонажи.

- Сестра Мария! – сепна я плътен мъжки глас зад нея. - Закъснявате! И защо сте сама?

Наталия се извърна, познаваше смътно мъжа в костюм на испански благородник. Чичо Данчо, колега на мама.

- Станал е малък инцидент със свекърва ми, Тодор няма да може да дойде. – опита се да звучи като майка си момичето.

- Колко жалко... основно за него, де! – ухили се широко Данчо.

Той свойски преметна ръка през рамото ѝ, с изненадваща фамилиарност и закрачи напред, без да оставя възможност на Наталия да реагира.

- Всичко вече е готово, даже май вече са почнали. Но можеш ли да ги виниш, при такава подготовка! – свободната му ръка описа широка дъга, сякаш да обхване всичко наоколо. - Ще видиш, приготвена е и малката изненада, за която толкова пъти сме говорили.

Докато ѝ говореше я доведе до тежка врата от издраскани дъбови дъски и малко зарешетено прозорче. Хвана хлопката и почука, както се стори на все по-обезпокоената Наталия, в някаква определена последователност. След малко врата се отвори с театрално скърцане и отвътре се показа строгото лице на мрачно изглеждащ мъж. Данчо я тласна леко в гърба с думите:

- Сейф уърдът ти е както обикновено, забавлявай се, Тошо ще си умре от яд!

Преди Наталия да може да реагира, вратата се затвори зад нея със съдбовен тътен. Поиска да каже нещо на страшно изглеждащия мъж, но гласът ѝ заседна в гърлото. По тялото ѝ пропълзяха тръпки на неподправен ужас, обстановката беше меко казано зловеща. Стените бяха облицовани с изглеждащ вечно влажен камък, а мъжът я стисна здраво под лакътя и мълчаливо я задърпа по коридора. “Какъв сейф уърд, по дяволите?!”. Наталия знаеше какво означава това от нашумелия и прехвален 50 нюанса, но умът ѝ отказваше да свърже термина с майка ѝ. Забърза, за да не я повлече мъжа, надявайки се, че става дума за някаква шега и че скоро ще може да обясни, че това просто е глупаво недоразумение. От тъмния коридор двойката влезе в добре осветено овално помещение с подиум близо до далечния край. Умът на Наталия в първите няколко мига отказваше да приеме гледката, отдавайки я на някаква причудлива игра на светлината, заради влизането от тъмно в светло помещение. Момичето усети как започва да му се гади от ужас, а по гърба ѝ потече струйка ледена пот. На подиума имаше дървена маса и трон, в него седеше висок, едър мъж с къса черна брада и пронизващи тъмни очи. Беше облечен в просто расо, но осанката му издаваше човек, свикнал с власт. От двете му страни стояха прави як мъж и жена, която би била красива, ако не бяха стиснатите и в права черта устни и свъсения жесток поглед, който накара Наталия да се парализира, като зайче пред змия. Пред подиума беше коленичила друга жена, монашеската ѝ роба грубо съдрана до кръста и голата плът на гърба се белееше на ярката светлина. Тя гледаше към мъжа в трона и големите ѝ, омекнали от годините гърди потръпваха с накъсаното ѝ дишане.

- Сестра Мария, каква чест, че все пак ни удостоявате с присъствието си! – насмешливо се обърна към Наталия мъжа в трона.

- Към простъпките ѝ трябва да добавим неуважение и закъснение. – ледено изсъска жената с жестоките очи.

Наталия примигна. Беше виждала мъжа! На обща снимка във фейсбук, беше прегърнал майка ѝ и баща ѝ през раменете и се смееше открито и обезоръжаващо. И коленичилата жена с големите гърди, извърнала профил да погледне новодошлите. Леля Диди, колежката на мама, вечно засмяна и задължително хапваща нещо сладичко. Наталия събра смелост и изтънелият ѝ от напрежение гласец затрептя, като птиче в залата.

- Станала е грешка, аз не съ...

- Тишина! – мъжът в трона изрева с тътена на гръмотевица, лицето му се свъси. - Наглостта ви не знае граници, сестра Мария! Говорите, без да ви е разрешено!

Кимна с отсечено движение и мъжът, въвел парализираното от ужас момиче, мина зад нея и с ловко движение преметна пред лицето ѝ кожена лента, с топка от мека гума в средата. Топката сама влезе в зяпналата от изненада уста на Наталия и докато тя се усети, кожената каишка беше здраво закопчана зад врата ѝ. Очите ѝ се завъртяха в луд ужас, който така беше стегнал гърлото ѝ, че дори без топката в устата не би могла да проговори.

- Докарай я при другата! – гласът на жената с жестокото лице беше тих, почти нежен, изпълнен с очакване.

Наталия понечи да се извърне и побегне към коридора, но мъжът я сграбчи с лекота, завлачи я пред подиума и я просна на колене. Момичето изскимтя приглушено при съприкосновението с твърдия под и задиша накъсано и шумно. Цепките на расото ѝ се бяха отворили и красивите, обути в бял сатен крака се виждаха чак до гладките бедра.

- Да видим, струва ли си грубото прекъсване… – спокойно нареди жената от подиума, а езикът ѝ се стрелна и бързо облиза тънките ѝ устни.

Мъжът зад Наталия я хвана за косата, дръпна назад, принуждавайки я да изпъчи гърди. Те се повдигаха учестено, очертавайки се твърди под расото. Жената от подиума се приближи към нея преднамерено бавно и клекна, нежно отмятайки кичурче коса от лицето на коленичилата.

- Знаем, че вината не е твоя. Сигурно трафикът е бил ужасен. Или закъснението е свързано с отсъствието на Тодор? – гласът беше нежен, успокояващ. - Ще ти помогнем да получиш опрощение. Ние не само наказваме...

Жената-змия, както я кръсти Наталия, беше около петдесетте и последните ѝ думи бяха почти гукане. Галеше лицето на коленичилата, докато дишането на Наталия започна да се успокоява. Жената повдигна вежди и мъжът зад Наталия неочаквано и бързо вдигна расото ѝ, оголвайки мускулестите бутове и твърдите полукълба на дупето ѝ. Изражението на жената-змия мигом се промени, маската на благоразположение се разля, като че лицето беше от восък, и се оформи в предишната хищна гримаса. Наталия понечи да се изправи, но здрави ръце я сграбчиха.

Анусът ѝ пищеше в разкъсваща болка от това, което бяха пъхнали в нея. Имаше чувството, че халката на задника ѝ е разпорена, в горяща агония. Двама от мъжете я бяха държали, докато майката методично я намаза с вазелин отзад. Отначало само я разтри отвън и усещането беше приятно, после вкара в ануса ѝ един пръст, втори и след първоначалния дискомфорт, масажът на червата ѝ беше дори приятен. Не беше девствена в дупето, и внимателните ласки я накараха да се отпусне, убеждавайки се, че всичко е само игра, защо да ѝ се наслади? Тогава майката зад нея неодобрително констатира, че анусът ѝ е твърде стегнат. Трябвало да е мек и отпуснат, добрата монахиня, наведена напред, трябвало да посреща с анална халка, зееща поне колкото да се вкара свободно един пръст. Бяха вкарали в задника ѝ кух бът плъг, с разширяващ се диаметър. Разтваряха го, докато не завика приглушено, а около топката в устата ѝ започнаха да се стичат лиги. Имаше чувството, че дупката на гъза ѝ стои отворена, като водопроводна шахта и вътрешностите ѝ всеки момент ще изпаднат от нея. Беше разчекната отзад, разкривайки на всички най-интимната си вътрешност. През дупката на плъга се виждаше как розовата плът на червата ѝ пулсира в ритъма на сърцето ѝ.

- Спокойно, дете! – шепнеше и жената. - Всичко ще е наред! Ето, дай да те избърша.

С дантелена кърпичка избърса сълзите ѝ, отново беше станала толкова добра! Собственическа усмивка озари лицето на жената-змия и Наталия се зачуди, дали докато стискаше устни не изглеждаше по-малко страшна. По-възрастната жена топло разтри раменете на коленичилата пред нея, мърморейки успокояващо. Дланите ѝ се плъзнаха към твърдите гърди и последваха овала им, обхващайки ги хищно в шепи. Леко ги замачкаха, едва сдържайки се да не ги стиснат жестоко, а палците ѝ обиколиха около зърната. Следваха тъмните кръгчета на ареолите, но не докосваха зърната. Възрастната нежно откопча каишката, придържаща топката в устата на Наталия, лицата на двете жени се доближаваха, докато устните им се докоснаха. Коленичилата беше затворила очи, разтворила леко уста и дишаше накъсано. Езикът на жената-змия се стрелна и върхът му обходи устните на момичето.

Защо не извика, защо не обясни, че е станала грешка, нали в устата ѝ вече я няма топката? Наталия не би могла да си отговори на този въпрос, от една страна ужасно я беше срам. Какво ли биха си помислили всички за нея? От друга, въпреки болката в задника, унижението и страха (а може би тъкмо поради тях) съзнанието ѝ се беше помътило и момичето изпитваше до сега непозната първична, направо животинска възбуда. Тя дишаше на пресекулки и жената-змия пируваше с дъха ѝ. Опипом сграбчи предницата на расото, отвори го и хвана на голо стегнатите гърди в жилестите си ръце. Стисна ги алчно, хвана зърната ѝ между ноктите си стисна. Наталия извика в устата ѝ, имаше чувството, че сякаш отскубваха пъпките от циците ѝ. Движенията на ръцете на жената станаха трескави, спуснаха се надолу и намериха малкото снопче косми на венериния хълм и ги хванаха, полу-скубейки, полу-галейки, както човек прави с домашния си любимец. Коленичилата отвърна с дълбок стон и раздвижи бедра, изнасяйки таза си напред. Опитните пръсти се плъзнаха в сълзящата от болка и възбуда цепка между краката на Наталия, изтръгвайки още един гърлен стон, който жената-змия жадно изпи. Възбудата на момичето беше стигнала до там, че от цепката ѝ сълзеше възбуда и капките се стичаха по бедрата ѝ.

Мъжът, който досега гледаше, стана от трона, разкърши широките си рамене и като застана до долепилите устни жени, развърза въжето на расото си. Остави го да падне на пода, разкривайки атлетично, малко натежало от годините тяло. Гърдите му бяха гъсто окосмени, пътечка косми се спускаше към пъпа, за да се превърне в буйно срамно окосмяване. В първия момент Наталия изпита погнуса, примесена с любопитство. За първи път виждаше космат мъж! Гаджетата ѝ бяха млади момчета и те, както и мъжете във фитнеса, щателно махаха всяко косъмче, което би прикрило опънатата върху мускулите им гладка кожа. Този мъж приличаше на животно! Отблъскващ, но и необяснимо привлекателен, по някакъв първичен начин. За бликащата от слабините на Наталия топлина, определено допринасяше и отпуснатия, но вече набъбнал член. Беше като самодоволен звяр, който се надига, напълно уверен, че плячката му е обречена. Дори преди да се надигне в гордата си мощ беше по-голям от всичко, което Наталия беше виждала досега. Дебел, опасан с тлъсти вени, членът се надигна напред и нагоре. Кожата му, станала изведнъж твърде тясна, се опъна и отдръпна назад, за да разкрие тлъста, тъмно морава глава. Наталия несъзнателно преглътна дълбоко събралата се в устата ѝ слюнка, този член като че беше отделно същество със собствена воля.

Жената-змия отлепи устните си от Наталия и нежно, даже с боговение хвана тежкия член на мъжа. С пръст проследи издуващите се по него вени и го поднесе към лицето на Наталия. Лъхна я силна мускусна миризма, остра и при друго обстоятелства вероятно неприятна, но сега момичето я намери опиваща. Изтезаваните зърна на гърдите ѝ настръхнаха и щръкнаха неестествено напред и Наталия притисна бедра в острата нуждата да почувства стимулация между краката си. Тя отвори широко уста и дори така едва успя да налапа дебелия член. Успя да побере само главата му и като сключи устни около нея я загали с език. От пулсиращото в устата ѝ горещо парче се отдели тлъста капка с толкова силен вкус и аромат, че Наталия се опита да погълне още ставащия все по-дебел член, но се задави. Закашля се и протегна ръце да се подпре на мускулестите, космати бедра на мъжа.

- Диана, хванете ръцете ѝ! – изкомандва жената-змия.

Коленичилата досега до Наталия леля Диди чевръсто скочи, за да изпълни заръката. Хвана ръцете на момичето, нежно но здраво и ги изви зад гърба ѝ. От това голите ѝ гърди се изпъчиха напред и докато Наталия кашляше, мъчейки се да си поеме въздух, слюнката ѝ потече по тях. Като се успокои отново послушно отвори устни и позволи на жената-змия да постави члена обратно в устата ѝ. Зад нея Диана смъкна расото от раменете ѝ и го остави да падне, после притисна големите си меки гърди към голия гръб на Наталия и нежно целуна раковината на ухото ѝ. Жената-змия извади члена на мъжа от устата на Наталия и го подаде на Диана. По-възрастната жена го налапа с нетърпелив стон почти до половината, въпреки внушителните размери на този мъжки орган! Стисна очи и явно го пропусна в гърлото си. Мъжът с доволно ръмжене направи няколко бавни движения, чукайки Диана в устата. Гърлото ѝ конвулсивно се свиваше около дебелата му главичка, масажирайки я и опитвайки се да я издои.

Жената-змия извади члена от устата на Диана, тя шумно си пое въздух и коравото парче се върна обратно пред устните на Наталия. Момичето изпита ревност и пробудилият се в нея състезателен дух окончателно заглуши гласа на разума и уби всяка воля за прекратяване на това недоразумение. Стръвно налапа предложения ѝ хуй и храбро се опита да повтори направеното от леля ѝ Диди. Задави се отново и жената зад нея я прегърна, притискай я едновременно силно и нежно. Загука успокоително в ухото ѝ и топлите ѝ меки длани се плъзнаха по гладката кожа на момичето.

- Стига, де Миме! Знаеш, че това е мой специалитет. – Наталия за малко да се изхили истерично, като чу името на майка си. - Пък и теб те подготвят за аналното зеене.

Анално зеене? Парещата болка в ануса от разширяващата играчка беше утихнала до усещане за разтягане и напрежение, без да е неприятно. Но какво имаше предвид леля Диди с “анално зеене”? Наталия беше виждал порно клипове, в които анусите на жените оставаха отворени дупки с пулсираща розова плът отвътре и нерядко течаща гъста сперма от безпомощно разчекнатия отвор. Такива гледки я бяха отвращавали и плашили, но и по някакъв извратен начин притегляли отново. Докато коленичила и с хуй в устата се опитваше да осмисли какво искаше да каже леля Диди, по-възрастната жена прокара пръсти по гръбнака ѝ. Наталия се разтрепера, сякаш по тялото ѝ пуснаха ток, докато ръката минаваше по прешлените на гръбнака ѝ. С дяволито мъркане Диана стигна до опашната кост, продължи надолу и преднамерено бавно обиколи кухия разширител, който държеше ануса на момичето отворен. Притисна го и Наталия простена от напрежение, членът на мъжа сега беше пред лицето ѝ и тя изплези език и го заблиза като коте, едновременно с това жадно поемаше ставащия все по-силен аромат на възбуден мъжкар.

Диана вкара пръст в тунела на разширителя и едва докосна голата копринено нежна стена на ректума, карайки Наталия да се разтрепери. Чувството беше на границата на сетивата, гъдел който аха и да усети. Леля ѝ Диди внимателно следеше реакциите на момичето и когато то завъртя дупе, търсейки ласката на вкарания в нея пръст, жената я посрещна. Вкараният през разширителя пръст притисна ректума и се завъртя като свредел. Наталия стисна очи и заохка, неспособна да се сдържи, докосването в най-интимното ѝ кътче я караше да трепери, както от срам, така и от внезапно станалия непоносим сърбеж вътре в нея. Момичето се напрегна и с едно усилие изтласка разширителя от задника си, придружавайки го с мокър неприличен звук.

- А, така няма да се разберем! – жената-змия кимна отривисто. - Качете я на масата.

Здрави ръце хванаха Наталия и въпреки протестите ѝ я сложиха по гръб на дървената маса. Момичето се уплаши не на шега, но никой не обръщаше внимание на молбите ѝ. Якият мъж, който до сега беше стоял мирно до трона, притисна раменете ѝ и ги закова за дървения плот. Жената-змия и Господарят (както Наталия беше започнала да го нарича наум) я хванаха за глезените и като разтвориха широко краката ѝ, ги притиснаха назад, докато коленете на момичето не опряха в гърдите ѝ. Слабините и задника ѝ се оголиха беззащитни и Наталия завика:

- Не, не моля ви! Не, пуснете ме, станала е грешка!

За момент жената-змия я слуша със сериозно изражение и после изкомандва Диана:

- Запушете ѝ устата! И дайте разширяващите клещи!

Очите на Наталия щяха да изскочат от орбитите от ужас, когато отново натикаха в устата ѝ топката и закопчаха каишките. Леля ѝ Диди взе инструмент, подобен спекулум, но с ръкохватки дълги половин метър и относително къси разширяващи лопатки. Жената ги намаза обилно с вазелин, а после натърка и все още отпуснатия анус на момичето, като не пропусна да бръкне и да я намаже и отвътре. Наталия усети допира на метала до задния си отвор и миг по-късно той се притисна, влизайки в тялото ѝ. Вече беше отпусната и въпреки сериозния диаметър го пое без болка. Диана започна да разтваря инструмента, разпъвайки аналния ринг на Наталия. Тя вече не се опитваше да вика, а дишаше тежко от все по-нарастващото напрежение в задника си. Докато я разтваряше отзад, Диди сложи палец върху подутите срамни устни на Наталия и между тях протече издайническата влага на възбудата. Жената се усмихна и като потърка нагоре-надолу по цепката, се спря на клитора и нежно го загали с пръст. Правеше го бавно, без да натиска твърде набъбналата топчица, с кръгови движения. През това време продължаваше да разтваря инструмента, разчеквайки ануса до гротескни размери и от време на време поглеждаше разграфените ръкохватки.

- Майко, отворът е шест сантиметра в диаметър. – оповести Диана.

“Шест сантиметра” – помисли си Наталия, “Гъзът ми зее шест сантиметра в диаметър, колко ли е това?”. Не я болеше, а нежното галене на клитора ѝ беше превърнал изживения ужас в перверзно удоволствие.

Диана се наведе, погледна в зеещия отвор и се изправи шокирана:

- Тя... тя не се е почистила... – гласът ѝ потрепери в неверие.

- Как? Не се е подготвила?! – гласът на жената-змия беше смесица от изненада и триумф. - Но, това е нечувано, непростимо! Трябва да...

Мъжът Господар я прекъсна с дълбокия си глас:

- Ще проявим снизхождение. – жената-змия понечи да отвърне, но срещна погледа му и стисна устни. - Ще проявим снизхождение, аз лично ще я почистя. Диана, хванете крака ѝ.

Двамата се размениха и мъжът хвана спекулума, охлаби го и го издърпа от ануса на Наталия. Халката ѝ се сви до известна степен, но после се отпусна обратно, оставяйки отворена колкото орех и леко пулсираща. Мъжът загреба от вазелина и щедро намаза внушителния си член, потърка го в задния отвор на момичето и натисна навътре. Наталия измуча от непоносимото напрежение, имаше чувството, че я набиват на кол. Корав, дебел, горещ и пулсиращ кол. Усещаше всяка веничка от релефа на пениса, докато това чудовище си проправяше път в аналния ѝ тунел. Двете жени държащи глезените ѝ, сега сграбчиха и гърдите ѝ. Замачкаха ги алчно и защипаха зърната ѝ. Мъжът направи няколко движения и спря, Наталия имаше чувството, че грамадният му член е чак в гърлото ѝ. Всъщност той беше проникнал едва до половината. Взе фина щипка, с нея внимателно хвана набъбналия клитор на момичето и го издърпа навън. Наталия се замята в смесица от агония и похот, пъпката на удоволствието беше жестоко опъната от мъжа разчекнал задника ѝ около огромния си член. Органът в нея потръпна и миг по-късно момичето почувства, че все едно я пълнят с гореща лава, издуват я, като балон и течен огън се плъзга нагоре по червата ѝ. Щеше да се пръсне, тялото ѝ се извиваше безпомощно в ръцете на насилниците ѝ, главата ѝ се отметна назад и Наталия стисна очи. Неспособна да вика, помисли че лавината на удоволствието ще я взриви отвътре. Пълна! Изпълнена, нищо от сексуалните ѝ преживявания досега не можеше да се сравни с това усещане! Оргазмът я връхлиташе на безмилостни вълни, когато една се отдръпваше, я заливаше следващата. Ръце стискаха плътта ѝ, щипката опъваше клитора ѝ, грамадният член разпъваше до скъсване ануса ѝ и пълнеше със съдържанието си, издувайки я до пръсване. И наистина, стегнатият ѝ корем се беше издул, като на бременна в първите месеци и при конвулсиите на тялото ѝ, в залата се чуваше шльокащ звук! Когато и последните мълнии на унищожителното удоволствие спряха да стрелкат мозъка ѝ и тялото ѝ се отпусна, мъжът внимателно изтегли члена си от нея. Халката на ануса ѝ зееше, като хралупа на някакво животно и миг по-късно от нея на тласъци започна да се излива горещата жълта течност, с която беше напълнил червата ѝ.

Наталия лежеше с широко разтворени крака, вече не я държаха и бяха махнали топката от устата ѝ. От време на време тялото ѝ потръпваше и изхвърляше още една порция от щедрата пречистваща течност, както насмешливо се изрази жената-змия. Когато тя ѝ нареди да почисти члена на Господаря, Наталия не се поколеба и коленичи в локвата на пода и отвори покорно уста, за да изпълни заповедта ѝ.

По-късно същата вечер Мария учудено сбърчи вежди, като получи възхитено благодарствено съобщение от клуба за удоволствия за възрастни, в който членуваха с мъжа ѝ. Навярно се касаеше за някаква грешка, а и какво очакваха да носи следващия път?

Наталия, след като се кисна час в горещата вана, застана пред огледалото и огледа декорираните с пиърсинг във форма на кръстове зърна на гърдите си.