Naja nigricollis

Париж, 1942 г.
Полковник Щрос вървеше със стегната крачка по Рю Ларистон, а Блиц и Щурм го придружаваха безмълвно, дисциплинирано строени от лявата му страна. Над тях небето беше надвиснало черно и заплашително, готово да се стовари връз потъналия в отчаяние град. Сутринта полковникът посети квартирата на Абвера в хотел Лутетия и след стегнат рапорт остави некадърниците там да треперят в бричовете си. Отказа автомобил, предпочиташе да повърви до Рю Ларистон 93, където се помещаваше Гестапо, за да почувства пулса на града. Не се боеше от саботьори, самата му осанка внушаваше страх, а верните му мастифи бяха по-сигурна охрана от всеки войник. Избра тази относително рядка порода, вместо традиционните за германски офицер добермани, ротвайлери или овчарки, заради безумната им лоялност и фантастични физически характеристики. Блиц беше висок при холката деветдесет и два сантиметра, само с един сантиметър по-нисък от Щурм. Всяко от кучетата тежеше почти сто килограма и беше способно да превърне възрастен мъж в безжизнена купчина месо за секунди. Минувачите бързаха да преминат на другия тротоар, а някои дори се шмугваха в тесните пресечки, изправени пред перспективата да се разминат със страховитото трио.

Окупираният Париж създаваше невъобразими проблеми. На теория градът трябваше да бъде управляван от Вермахта, в сътрудничество с разузнаването и Гестапо. Гестапо пък трябваше да управлява местната полиция. Този триумвират вместо да работи, като добре смазана машина, всячески се мъчеше да спъва дейността си. Военните от Вермахта презираха Гестапо и се отнасяха с донякъде оправдано недоверие към Абвера. Разузнаването играеше тънка игра в опитите си да залови скритите врагове на Третия Райх. Понякога дори сътрудничеше на съпротивата, ако смяташе, че това ще помогне за осъществяването на по-висша цел. Гестапо бяха най-зле, службата привличаше най-долните отрепки, низки душици, които използваха положението си, за да почувстват жалкия оргазъм от мъничкото късче власт, което им беше подхвърлено от Фюрера, така както Щрос подхвърляше къс месо на кучетата си. В следствие на всичко това в Париж процъфтяваха две взаимно враждебни фракции на съпротивата, тази на комунистите и на избягалия при англичаните Де Гол. На практика някога великолепната столица се беше превърнала в арена между тези пет фракции. Дори това положение щеше да е приемливо в Берлин, ако зад кулисите не надничаха неуловимите агенти на британското разузнаване. Пеленгаторите на Вермахта напусто обикаляха през нощта, опитвайки се засекат шпионските радиостанции. И от Берлин изпратиха полковника от СС Щрос и неразделните му два мастифа. Той презираше методите на Гестапо, не от някаква криворазбрана филантропия, а заради липсата им на ефективност. Акълът на тия говеда стигаше да пребият някого, да го изнасилят и при по-елементарните индивиди това даваше резултат. Ако обаче на стола седеше завързан човек с желязна психика, физическите мъчения бяха безпредметни. Ония фанатици от комунистическата съпротива дори се надсмиваха над екзекуторите си, с окървавените си устни. В най-добрия случай Гестапо получаваха някакви безсмислици, родени от делириума на болката. Полковник Щрос не работеше така, той превземаше много по-сложна крепост от тялото. Пречупиш ли психиката, унищожиш ли егото, ставаш господар.

На Рю Ларистон 93 агентите на Гестапо щъкаха, като мравки в разбутан с пръчка мравуняк, Щрос мислено се засмя, алегорията беше още по-подходяща, заради черните им кожени якета. Можеше да прочете какво минава през главите им: “Какво ще доложи полковникът в Берлин?”, “Кой ще го отнесе заради мъртвия французин от съпротивата?”, “Ценна ли е жената?”. Некадърниците бяха започнали разпита на заловен член на съпротивата и понеже се бяха престарали, в желанието си да впечатлят Щрос, сега нещастникът лежеше в моргата. По подозрение бяха довели и една жена, най-вероятно случайна жертва, но пък кой знае? Полковникът набързо прегледа вещите ѝ, после удивено вдигна глава към нея.

“Изумително! Тя е съвършена!”, помисли си полковникът. Беше попадал на какви ли не корави обекти, но тя играеше ролята си перфектно, въпреки че със сигурност съзнаваше обречеността си. Висока 164 сантиметра, знаеше го със сигурност от доклада на Гестапо. Със стегнати, напращели гърди, тънък кръст, преливащ в чувствен ханш. Типична средиземноморска красавица. Преструваше се на ужасена и невинна и само една жестока искра в очите ѝ говореше друго. Документите ѝ бяха безупречни, имаше надлежно издаден открит лист за посещение на Париж, както и купони. Издадоха я купоните. Британското разузнаване изглежда не знаеше, че поради бюрократични неуредици, тази партида беше отпечатана, но щяха да я пуснат едва утре.
- Седнете мадмоазел... – Щрос преднамерено погледна в документите. - Русо. Вероник Русо, макар да съм склонен да приема, че името Ви е по-англо-саксонско.
Скайлър Синклер подхвана полата, за да може да седне и стрелна полковника с поглед, бърза, като кобра. Идеално изправен, с изгладена униформа и леко насмешлива усмивка в ъгъла на устата. В краката му лежаха два огромни мастифа, заплашителни дори така, мускулите им потръпваха под кожата. Бедният Жак сигурно я беше издал, не че знаеше много, но беше достатъчно, за да я изтезават. Може би до смърт.

Полковник Щрос обясни грешката, наистина глупав гаф с купоните, говореше почтително, без злоба или насмешливост, а като един гросмайстор би говорил с изгубилия партията опонент.
- Фройлайн, едва ли ще ми кажете сега името си. – тъжно отбеляза Щрос. - То не е и от такава важност, но ще ми е приятно да го знам. Все пак това което искам е адреса на радиста. Признавам, непрестанните му доклади на движението на войските ни, позициите на депата ни за гориво, муниции и какво ли още не, започна да ни дотяга.
Скайлър дори не мигна, царица на мълчанието! Щрос въздъхна и извика чакащия пред вратата агент на Гестапо. Разпореди задържаната да бъде преместена в мазето. Час по-късно тя беше коленичила на пода в мазето, отпуснала тяло на табуретка, сложена пред нея, с ръце и крака завързани за краката на табуретката. Бяха ѝ оставили само чорапите и жартиерите. Съблякоха я внимателно, почти нежно, сякаш се бояха да не я повредят. Което си беше вярно, полковникът картинно обясни, какво ще им се случи, ако по нея има дори и драскотина. “Изнасилване”, с презрение помисли Скайлер. За момент се уплаши, че този есесовец ще измисли някакъв хитър ужас, но за изнасилване беше подготвена. В SOE* я бяха изнасилвали, били до безсъзнание, дори инжектирали със серум на истината, за да придобие резистентност към него. Обучаващият я майор Томсън заключи, че никакви изтезания не могат да я пречупят. Бащата на Скайлер беше англичанин, а майка ѝ от южна Франция, от нея беше наследила изкусителната си чувствена фигура и безупречния френски. Всичко това я превърна в идеалния агент... само дето сега беше само по черни копринени чорапи и жартиери, надупена на табуретка в мазето на Гестапо. Мислите ѝ прекъсна полковникът, следван от огромните си зверове. Той провери дали е добре завързана, както и дали ѝ е удобно. Заповяда да донесат възглавничка, която да подложат под коленете ѝ, после извади спринцовка и внимателно изтегли с нея съдържанието на една ампула.
- Фройлайн Русо, не ме обиждайте, като си мислите, че това е содиев амитал! Това е съвсем неконвенционална субстанция, разработена от мой добър приятел, на базата на нещо екзотично, от Индия. - той дезинфекцира рамото ѝ с памуче със спирт. - Ще усетите леко бодване.
От цялото това внимание, дори нежност, тренираната Скайлър вътрешно потръпна. Побоят, телесните мъчения бяха едно, но това загрижено поведение започваше да я плаши. Усети как главата ѝ се замая, много приятно. “Опият, базиран на еуфорията”, помисли обездвижената жена, почти веднага я обля топлина, слабините ѝ пламнаха, а зърната на гърдите ѝ щръкнаха безсрамно, отърквайки се в дамаската на табуретката.
- Уверен съм, че сте готова за болката. Питам се, доколко сте готова за удоволствието? – какво ли говореше, какво удоволствие? - Може ли една кучка на SOE, да бъде истинска кучка до края? Изпитвате ли сексуално влечение към кучета, фройлайн?
Скайлер за миг загуби самообладание и косъмчетата по тялото ѝ се изправиха. Ето какво беше намислил!
- Копеле шибано! – просъска вързаната жена. - От това ли го вдигаш, изнасилване с кучета?!
- Изнасилване?! – потресе се обидено Щрос. - Уверявам Ви, не само ще Ви хареса, но и ще го правите с желание!
- Мечтай си! – би го заплюла, но той стоеше зад нея.
Полковникът подсвирна и Блиц мигом вирна уши, изправи се, обиколи завързаната жена и приближи огромната си муцуна към слабините ѝ. Скайлер се опита да свие бедра, но краката ѝ бяха майсторски вързани за табуретката и не можеше да ги помръдне. Събра самоконтрола си и опита да заповяда на тялото да остане безучастно на действителността, както я бяха обучавали. Обаче обучението ѝ беше да парира страданието и болката, вместо това в слабините ѝ пламтеше смущаващо усещане, което беше тъкмо обратното на страдание. Нещо по-лошо, опитът да го потисне ѝ причиняваше задушаваща болка, сърцето ѝ щеше да се пръсне от желание да отприщи тази абсурдно изкусителна и напълно погрешна страст. В главата ѝ се блъскаха моралните категории, с които беше израснала и някакви безформени сенки от дълбините на сътворението, забравени и плашещи, нашепваха и колко нищожен е човека. Скайлър подскочи задно с табуретката, когато горещият и грапав език на Блиц подхвана венериния ѝ хълм и потръпвайки тръгна нагоре. Извади скрития клитор и продължи, като едновременно разделяше срамните ѝ устни със средата си и ги обвиваше с краищата си. Не ѝ доставяха орални ласки за първи път, но човешкият език изобщо не можеше да се сравни с този дълъг цяла педя орган, който беше едновременно навсякъде, нежно-грапав и потрепващ със стотици импулса в минута. Скайлер с титанично усилие потисна стона си, превръщайки го в шумно издишване, през стиснати зъби. Езикът се плъзна отново, отдолу нагоре, от болезнено набъбналото топче на клитора, до стегнатия мускул на ануса. Сякаш не я лижеше, а опипваше търпеливо и внимателно всяко късче от интимните ѝ части. Едновременно я пиеше и вдишваше аромата ѝ на жадни глътки. За свой ужас Скайлер усети предателска влага да се стича от влагалището ѝ, усети я и кучето. Езикът му обра капката, наситена с влудяващи го феромони. Знаеше какво се иска от него, коленичилата пред него женска трябваше да бъде обладана и подчинена. Кучето, по низшето и подчинено създание, щеше да се качи на господарския вид в акт на най-пълната природна доминация. Под корема на мастифа се показа върха на члена му, заострен и червен и изпусна тежкия аромат на възбудата му. Той стигна до ноздрите на завързаната жена и изпълни съзнанието ѝ с първобитен ужас, обаче между завързаните ѝ бедра листенцата на срамните ѝ устни се подуха и разтвориха, като алена екзотична орхидея, лъщящи от женските сокове. Скайлер стисна очи, но когато горещият език премина отново през клитора ѝ, не можа да се сдържи и простена дълбоко. Следващото, което размътеният ѝ мозък регистрира, беше, че кучето се качи с предните си лапи на табуретката и грамадното му тяло се надвеси над нея. Горещият му член, все още не напълно еректирал, се отърка в бедрата ѝ, после Блиц замушка напосоки. Не му беше за първи път, но винаги започваше така хаотично. Задникът на жената помръдна, подлагайки се предателски, тялото подмина разума в желание да получи удовлетворение. При поредното мушкане аленият член намери разлигавеният и разтворен процеп и с едно мощно движение се гмурна навътре.

Скайлер изрева с първичния рев на самка, обладана от мъжкаря си. Членът на кучето беше по-горещ от човешкия, както и по-дълъг. Острият му връх се притисна толкова навътре, колкото жената не си беше представяла, че е възможно. Сигурно беше проникнал чак в матката ѝ! Телесната температура на кучето беше по-висока от човешката и проникването вместо да потуши пожара на желанието, само го разпали още по-силно. Кучето замушка бързо, покорявайки кътчета от Скайлер, до които никой до сега не беше стигал. Изгарящият я член набъбна, разпъвайки влагалището около себе си, а в основата на мъжеството на Блиц започна да расте и да се подува топка с големината на мъжки юмрук. Тялото на Скайлер откликваше на насилието с ненаситно желание, вместо да се съпротивлява, то се отваряше, изпускаше още от влагата на желанието си, приемаше завоевателя си и предаваше заповедите на разума. Топката в основата на кучешкия член набъбна до предела си, разчеквайки отвора на жената и в същото време кучето заизлива семето си в жената. Парещият еякулат пълнеше утробата ѝ с мощни пулсации, като в един момент започна да прелива. Входът на женското влагалище не беше предназначен да задържа тялото вътре и Скайлер просто се разтвори, освобождавайки разпъналия утробата ѝ член. Облекчението от чудовищното напрежение отключи във вързаното тяло мощна вълна на облекчение, която помете десетките хилядолетия еволюция и остави жената да вика с цяло гърло, а тялото ѝ да се тресе, все едно в него пускаха ток. Като нямаше какво да го задържа, мастифът излезе от Скайлер, легна на пода и веднага завря муцуна в слабините си.

Щурм вече беше се изправил, нетърпелив за своя ред, но господарят му се надвеси над жената изотзад и прошепна:
- Фройлайн, желаете ли да Ви отвържа за втория Ви любовник?
Скайлер изплуваше от дълбините на удоволствие, каквото не беше подозирала, че съществува и на повърхността я чакаше срама. Съзнанието ѝ крещеше в гневно кресчендо, а тялото ѝ още гореше от похот. Когато полковникът преряза въжетата, тя само изхлипа, понечи да се надигне, но усети на разпънатия си безсрамно отвор езика на второто куче. Вместо да се опита да избяга, тя остана подпряна на табуретката и се остави на жадния език, който лочеше изливащата се от нея сперма, примесена със собствените ѝ секрети.
- Фройлайн, отпуснете се напред и се разтворете с ръце, така ще е по-удобно и за двамата.
Да, звучеше толкова логично! Тя се отпусна на гърди и като протегна ръце, хвана полукълбата на задника си и ги разтвори широко, предлагайки се покорно на Щурм. Той се възбуди значително по-бързо от Блиц, след като вече беше наблюдавал брат си с женската. Грапавият му горещ език обходи няколко пъти не само отвора на влагалището, но и бедрата, полукълбата на задника, както и ануса. После се качи на Скайлер, сграбчвайки тънкото ѝ кръстче с предните си лапи. Острите му нокти одраха нежната кожа до кръв, но това само разпали страстта на жената и тя опъна с ръце бузите на задника си, изгубила търпение за още. Кучето замушка напосоки, членът му се удари в мокрите бедра, животното присви корем и опита пак. Горещият му орган се плъзна по гърба на жената, при следващия удар острият пенис се опря в халката на ануса ѝ. Тя беше отпусната от предишния оргазъм, а и повече от добре смазана и горещото тяло премина през нея без да среща съпротива. Скайлер не беше девствена отзад, но никога не я бяха прониквали така внезапно. Винаги имаше подготовка и винаги я болеше, поне в началото. Сега обаче кучето просто нахлу в задника ѝ, тялото ѝ го прие съвсем естествено, с приятна тръпка, когато горещият член изпълваше червата ѝ, влизайки все по-навътре. Когато почувства, че е проникнал във влажна и топла дупка, кучето се задвижи в стакато и когато усети, че е влязло до край топката в основата на члена му започна да набъбва бързо до размера на мъжки юмрук, изпълвайки ректума на Скайлер и карайки ануса ѝ да се свие. Тук беше почти, като в кучка! Аналният пръстен го заключваше вътре и масажираше ерогенните зони, които при мъжките кучета се намират в основата на топката им. Щурм изръмжа доволно, възелът се беше надул така, че жената не би могла да се измъкне, дори да го искаше. Кучето направи още няколко движения и спря. От члена му се изливаше постоянен поток от еякулат с равномерни пулсации, само от време на време трепваше при по-силно изхвърляне на семе. Скайлер лежеше на гърдите си, стиснала очи и широко разтворила задника си с ръце. Мозъкът ѝ се беше изключил, тя вече не беше агент на разузнаването, не беше даже човек, беше кучка! Червата ѝ бяха пълни с горещ, прекрасно пулсиращ член, който бълваше още и още от семето си. Ректумът ѝ беше изпълнен, оставил се огромният твърд възел на кучето да го оформи около себе си. Анусът ѝ здраво стискаше члена на любовника ѝ, издоявайки всяка капка от врялата му сперма. Щурм се празнеше толкова много, че Скайлер усети как коремчето ѝ се подува, като на бременна жена. Червата ѝ бяха пълни със семе, пулсиращият член буквално плуваше в тях. Вълните на удоволствието се бяха слели в непрекъснат прибой и тя не можеше да каже дали изживява един гигантски оргазъм или се носи по вълните на множество, подмятана по тях, като платноходка в буря. Накрая кучето пусна издраните ѝ хълбоци и слезе от гърба ѝ, но телата им останаха съединени. Огромната топка в основата на члена му още не беше спаднала, задържаща спермата в тялото на жената. Постепенно дишането на Скайлер се успокои и стана равномерно, тя чакаше покорно мъжкарят да я освободи. Накрая заклещилият я възел намаля дотолкова, че кучето успя да го издърпа, насилвайки ануса на Скайлер отвътре. Отзад, вместо стегнатия до преди час мускул, зееше пулсираща дупка, от която на талази започна да се излива спермата от червата на жената. Полковник Щрос се усмихна тържествуващо.
- Фройлайн, ще ми кажете ли как да намеря радиста? – гласът му беше все така любезен.
Скайлер го погледна с помътен поглед, стисна зъби и го заплю.

***

В парижката морга на Гестапо д-р Мюлер си подсвиркваше Вагнер, докато сновеше между масите.
- Изумително, млади приятелю, просто... невероятно! – зад него подтичваше мобилизирания студент по медицина. - Капсула в зъба, с някакъв токсин, ако съдя по симптомите, от влечуго. Смъртоносен при съприкосновение с лигавицата!
Докторът тържествено отви тялото на полковник Щрос.
- Можела е да се спаси от мъченията във всеки един момент, но е изчаквала до край, полковникът да се приближи, за да е сигурна, че може да изплюе отровата в очите му! Чувал ли сте за Naja nigricollis? Плюеща кобра, така поразяват жертвата, отрова в очите. Изумителен случай!