Златната верига 6

Колибата от кал беше душно и тъмно място. В тясното пространство, натъпкани една до друга, клечаха петдесетина жени и момичета, нямаше място да легнат, а помещението беше твърде ниско, за да се изправят. Без прекъсване се носеха воплите на несретниците, от тихи хлипания, до истерични писъци. Маргарита мълчеше, седнала и здраво прегърнала коленете си, тя се бореше да запази разума си. Беше толкова изкусително да се предаде в лапите на паниката и да заплаче с другарките си по съдба, да се превърне в поредната принцеса от приказките, която чака принца да я спаси. Това обаче не беше приказка и мозъкът на Маргарита работеше трескаво. Да избяга сега беше невъзможно, нямаше дрехи, обувки, дори не знаеше къде точно се намира. Дори не би могла да си проправи път до запречения с някакъв бодлив храст вход. Очевидно похитителите нямаха намерения да я убиват, иначе едва ли биха си правили труда да я влачат до тук. Може би щяха да искат откуп. Или да я дадат за жена на някой местен вожд, най-малкото бяха демонстрирали, че я харесват. Храстът се отмести и мъжки глас извика нещо на непознат език. Хленчът в помещението затихна и мъжът повтори заповедта си, този път леко раздразнено. Жените започнаха плахо да се измъкват навън, пропълзявайки на четири крака под ниския свод. Когато дойде ред на Маргарита, излизането и беше съпроводено с подсвирквания и радостни викове. Тя стисна очи, когато яркото слънце я ослепи и здрава ръка я изправи и бутна настрани, оставяйки я да се олюлява на изтръпналите си крака. Когато зрението и привикна, тя видя, че се намира в село от ниски колиби, направени от кал и преплетени пръти, събрани в кръг около мегдана. Селището беше оградено с плетена ограда, а докъдето стигаше погледа, се ширеше безкрайното море от жълтеникава висока трева на африканската савана. Малка тълпа се събираше да позяпа наредените, като добитък, жени. Явно гледката не притесняваше никого, селяните си разменяха шеги, а отвлечените момичета примирено чакаха съдбата си. Огромен негър крачеше и с вещина разпределяше човешкия добитък в различни групи, както Маргарита забеляза, по възраст. Зад него креташе беззъба старица, която проверяваше младите момичета, бъркайки между краката им и отделяше някои настрани. „Проверява кои са девствени.“, досети се Марго. Девиците бяха отделени и моментално отведени, под жадните мъжки погледи. Явно главатарят си разбираше от работата и не искаше да изкушава войниците си. Старицата опипваше останалите жени по гърдите, отваряше устите им и проверяваше зъбите. Останалите жени бяха разпределени в три групи. Маргарита остана последна.
Едната група бяха млади момичета, които още не бяха раждали, макар и вече да бяха изгубили девствеността си. От тях високият главатар избра няколко и като извикваше мъжете си един по един, бутваше момиче към наградения щастливец.
Втората група бяха раждали млади жени, някои с още напращели гърди. Главатарят раздаде и от тях на по-възрастните мъже.
Третата група беше само от три възрастни жени и главатарят се свъси, като стигна до тях. Поговори със старицата и след кратък размисъл махна с ръка и те я последваха покорно.
Големият негър се приближи към голата Маргарита, оглеждайки я внимателно. Тя инстинктивно прикри с една ръка слабините, а с другата гърдите си. Мъжът се захили и я попита нещо. Тя завъртя глава неразбиращо. Той я хвана за рамото и без усилие я завъртя на 180 градуса. Оглеждаше сочното и дупе и тънкото и кръстче, одобрително цъкайки с език. Опипваше я от време на време, оцени големите и гърди, стегнати, за разлика от тези на африканките. Плесна я по налетите бедра. Ръката му се спусна по задника и, влизайки между двете бузи. Пръстът му намери входа на ануса и и го опипа изучаващо. Той беше мек и отпуснат след скорошните интензивни процедури, грамадния чеп на Джамал и груповото изнасилване бяха превърнали стегната анална халка в зеещ леко мек пръстен. Лицето на жената пламна от срам и очите и се напълниха със сълзи от безсилие. Това ли беше?! Щеше да се превърне в играчка за сексуалните мераци на един дивак? Пръстът му се завря в задника и и мъжът изръмжа някаква мръсотия, която разсмя останалите. Унижението вбеси Маргарита и тя се завъртя, впивайки очи в неговите. С нисък дрезгав глас тя занарежда:
- Хайде, бърже кръг сторете,
мърши всякакви хвърлете
да се смесят във котела:
първо жаба мекотела
тридесет и един ден
в сън под камъка студен
своята пъпчива гнус
пълнила с отровна слуз!
Големият мъж зяпнал слушаше този емоционален рецитал на „Макбет“. Маргарита продължи с втората вещица:
-Рибица от блатен смок,
остро жило на слепок,
мъх от прилеп, клюн на сова,
от усойница отрова,
кълка на дъждовник гаден,
пух от бухал кръвожаден,
рог на охлюв, кост на пес,
в общото вариво влез!
Виртуозният превод на Валери Петров, излизащ от устата на гневната жена, накара множеството да се смълчи, даже неволно да отстъпи крачка назад.  Маргарита изкара и третата вещица и тържествуващо застана с ръце на кръста. От тълпата закуцука към нея старицата, която каканижеше нещо. Тя заподскача около Маргарита, пулейки очи и душейки въздуха, като куче. Накрая се спря и зашепна на гиганта. Той кимаше в съгласие и накрая просто показаха на бялата жена да влезе обратно в колибата. Маргарита се опита да пропълзи вътре, запазвайки възможно най-голяма част от репутацията си на магьосница от далечни земи и след час и донесоха глинена купа с каша и стомна с вода. Никой не я обезпокои до следващия ден, когато вратата от тръни се отмести и пазачът предпазливо я повика навън. Част от пленничките вече бяха на мегдана и Маргарита се присъедини към тях, под дулото на автомата на пазача си. Скоро отдалече се чу шум на автомобилен двигател и след четвърт час до оградата спря колона от автомобили. В селото влязоха петима мъже, трима облечени с типичните арабски „чаршафи“ и двама с европейски дрехи. Водеха момичетата едно по едно и някой от тях казваше нещо на главатаря и момичето биваше отведено настрани. Когато изправиха пред тях Маргарита, настана тишина. Един от мъжете се обади. Веднага след него друг. Наддаваха за нея, все едно че купуваха крава. Само един от мъжете мълчеше и я оглеждаше оценяващо. Накрая той заговори тихо, но всички го слушаха почтително. Очевидно назова и някаква сума, защото по лицата на останалите търговци се изписа изумление, а широката мутра на вожда разцъфна в огромна усмивка. Той се обърна към жената и каза на английски със силен акцент:
- Маргарита, моля, идете в автомобила, там има дрехи за вас.
Шокирана, тя дори и не помисли да се възпротиви. В колата имаше комплект дамско бельо и лек памучен анцуг. Тя се облече и зачака, наслаждавайки се на приятния хлад от климатичната инсталация. Шофьорът нито се обърна, нито си позволи да я зяпа в огледалото. Останалите момичета, купени от мистериозния непознат, бяха натоварени в микробус. Керванът от автомобили потегли и мъжът, който я беше купил, почтително и предложи разхладителни напитки. Маргарита отпи, в устата и напираха десетки въпроси. В този момент изтощението и натрупания ужас се стовариха върху и и тя захълца, неспособна повече да се бори. Любезният и домакин и подаде друга напитка и тя механично пресуши чашата. Клепачите и натежаха и Маргарита се отпусна на меката седалка.
Маргарита лежеше в балдахин, завита със сатенен чаршаф. Над нея се надвеси загриженото лице на Иван.
- Ей, спяща красавице! – нежно и се усмихна мъжът. – Трети ден те чакам да се събудиш.
- К-къде... съм? Сънувах... сънувах или беше истина?
- Ваканцията ни претърпя някои обрати. Отвлякоха те. – лицето му се сгърчи при спомена. – Местната полиция беше напълно безполезна. Какво щастие, че онзи шейх, нали го помниш, - помнеше го много добре. – се зае присърце.
Шейх Бадр Басем беше впрегнал ресурсите си и открил, къде бандитите бяха отвели Маргарита. В Судан, страна, в която търговията с роби беше практически легална.
- Ние сме... гости на шейха. – обясни Иван. – Обаче има някои усложнения. Политическата обстановка между Египет и Судан ескалира, а ние сме в страната без визи... а и принцът е твърде уклончив. Но е безкрайно щедър и любезен!
Маргарита се надигна до седнало положение, зави и се свят и тя остана за малко неподвижна. Беше облечена в очарователна копринена нощница, която се състоеше предимно от дупки. Гърдите и прозираха и големите им зърна надничаха през ефирната повърхност. Изведнъж я заля чувство за срам. Беше опозорена, кой мъж би погледнал жена, която е била чукана, като най-долна уличница? Беше мръсна, непоносима за самата себе си! Кръстоса ръце пред гърдите си и сложи длани на раменете си, свивайки се на кълбо.
- Ей! Какво стана?! Добре ли си?
- Не... не ме... – хлиповете и излизаха на сърцераздирателни спазми. – Остави ме! Аз съм омърсена!
- Какво говориш?! Рита!
- Отвратителна съм! Сигурно ме... мразиш!
Тоя я сграбчи и разтърси грубо, после се вкопчи в нея в болезнена, отчаяна прегръдка. Маргарита плака в ръцете му, а Иван тихо шепнеше думи без смисъл и я люлееше нежно. Едната му ръка милваше косата и, а устните му целуваха страните и. Хвана главата и с две ръце и я накара да го погледне.
- Нищо от случилото се няма значение, чуваш ли!? – гледаха се безмълвно и той плъзна пръсти в косата и. – Желая те.
- Вземи ме. – гласът и беше пресипнал.
Иван се нахвърли да я целува, като обладан от бяс. Устните им се мачкаха болезнено, пръстите в косата и се впиха, оплитайки я и той силно я опъна назад, принуждавайки жена си да отметне глава назад. Дъхът му опари изпънатата и шия и езикът му накара нежната и кожа да настръхне. Маргарита се беше отпуснала в ръцете, оставяйки му се напълно. Той обърна главата и на една страна и върхът на езика му обиколи ухото и, карайки я да простене, затворила очи. Тя освободи затиснатите помежду им ръце и опипом развърза панделката на нощницата си. Коприната се плъзна, оголвайки раменете и и откривайки до половина гърдите. Иван възхитено загледа разголената си, дишаща тежко, жена. Страните и бяха алени, очите горяха а големите и гърди, с всяко повдигане, караха копринения плат да се смъква по още малко надолу. Членът на Иван се надигна и втвърди, както не се беше втвърдявал от студентските му години. Маргарита остави нощницата да падне и бавно обхвана едната си гърда и я поднесе на мъжа. Той се наведе и засмука набъбналото зърно с треперещи от желание устни.
- А-а-ах! – със свободната си ръка тя притисна главата му. – Да!
Иван шареше с ръце по голата и кожа и сумтеше докато смучеше чувственото зърно на гърдата и. Езикът му се въртеше около него и зъбите му се сключиха, захапвайки нежно. Маргарита се загърчи едновременно от болка и желание да я засмуче още по-силно. Когато усещането стана нетърпимо тя с мъка го отблъсна и му подаде другата си гърда. Докато я смучеше жадно той отметна чаршафите, хвана нощницата и и я вдигна нагоре. Маргарита вдигна ръце, за да го улесни и той я задържа за момент така, с ръце над главата, за да се полюбува на голото и тяло. Тя освободи ръце и нетърпеливо заразкопчава ризата му. Той и помогна с панталона си и останал гол нетърпеливо я бутна да легне назад. Влезе между краката и, а тръпнещият от възбуда член сам намери горещия и, преливащ от сок отвор. Натисна и проникна в нея със стон. Маргарита обви крака около кръста му, заключвайки го в себе си. Той влезе до край и легна върху жена си, прегръщайки я силно. Тялото му тежеше отгоре и, а силната му прегръдка я набиваше на коравия член, всеки път когато тазът му тласнеше напред. Маргарита завика и петите и се забиваха в задника му, при всяко проникване. Пришпорваше го, като жребец. Ударите му бяха дълбоки и мощни, разпъващи я и достигащи до матката, причинявайки и болезнени спазми. Тя заби нокти в гърба му и жестоко захапала рамото му, посрещна разливащото се по тялото и удоволствие. Тръпките я караха да го дере и хапе, а болката го тласкаше да се забива в нея яростно. Превъзбуден, не можеше да свърши и това го озлобяваше, прегръщаше и притискаше жена си, забит в нея. Накрая Маргарита се принуди да то отблъсне, за да си поеме въздух. Очите му бяха трескави, като на безумец. Целият ужас, че я е загубил, се беше отприщил в този унищожителен прилив на страст. Този страстен поглед, който и липсваше от толкова време! Този път тя го бутна да легне и го възседна, нанизвайки се на тръпнещия му член. Отпусна се бавно, наслаждавайки се на проникването и когато го пое целия в себе си, изпъшка доволно. Задвижи се отгоре му, набирайки скорост, нарочно разклати гърди и се усмихна, когато очите му разшириха от гледката. Той я сграбчи за сочното дупе и го замачка, пращайки приятни тръпки по цялото и тяло. Мачкаше полукълбата на задника и, набивайки я на члена си и Маргарита задиша тежко, ускорявайки ездата. Той усети конвулсиите на вагината и и се изправи на колене, насаждайки я в скута си, а тя обви крака около него и двамата се впиха болезнено един в друг. Маргарита почувства първите спазми на твърдия член в себе си и когато той се заизлива в нея, тя завика в екстаз. Горещото семе я преля от препълнената и вагина и се стече по топките му. Тя продължи да се движи, все по бавно, докато оргазмът отмина и остана сладостната отмала. Седяха така, членът му, все още полу-еректирал я изпълваше приятно и тя наведе лице, целувайки го нежно.
- Значи ми прощаваш изневярата?
- Всичко! – пламенно отвърна той, без да разбере въпроса.

Следва

Дядо Торбалан