Златната верига 8

Стиховете са на Омар Хайям, в превод на брилянтния Йордан Милев

Маргарита се мъчеше да събере мислите си в тоалетната. Не беше първото и лесбийско преживяване, в университета мимолетно се докосна до женската любов със своя приятелка, но случилото се преди малко надминаваше в пъти едничката нощ, на приятелска интимност. Да бъде обслужена от три красиви жени и то по толкова интимен начин, я караше да се срамува, но и гъделичкаше приятно либидото и. В главата и се завъртя и въпроса, защо за срещата с принц Бадр Басем, трябваше да я почистват... отзад. Обаче минутите се изнизваха и накрая тя пое дълбоко въздух и излезе. Ясмин и двете момичета търпеливо я чакаха, за да и помогнат да се облече. Маргарита ахна, когато и показаха роклята от светло синя коприна, толкова фина, че беше почти прозрачна. По края беше обшита с перли, които потракваха меко при всяко движение. Роклята беше с познатото дълбоко деколте, което оставяше видима голяма част от гърдите и. Бельо отново не беше предвидено и нежната коприна очертаваше съблазнително красивите извивки на женското тяло. Чувствените зърна на гърдите и, повдигаха плата смущаващо показно, мамейки с обещание за страст. Негърките прибраха косата и назад, откривайки красивата шия и поставиха чифт перлени обеци. Грим не беше нужен, естествената женска красота нямаше нужда от подобрение.
Маргарита застана пред огромно огледало. Оттам я гледаше приказна принцеса, в цялото си величие. Не издържа на изкушението и се полюбува на себе си, завъртайки се ту на ляво, ту на дясно. Напуснаха банята, но сега Ясмин не вървеше наравно с Маргарита, а оставаше половин крачка назад, както подобава на антураж. С цялата си свита в нея започна да се събира усещане, че върви към съдбата си, едно гласче я предупреждаваше, влезе ли залата и вече нищо няма да е същото. Сърцето и се качи в гърлото и тя се задъха, но вместо да се поколебае, закрачи още по-решително. Ако трябваше да се вземе съдбовно решение, щеше да го вземе сама, а не да чака някой друг да го направи вместо нея. Раменете и се изправиха още повече и гърдите и се вирнаха смело напред. Маргарита вдигна брадичка и погледът и стана по-предизвикателен. С всяка стъпка тялото и казваше, „ако можеш да имаш мен, можеш да имаш всичко!“, хълбоците се поклащаха, очертавайки съблазнителните извивки под ефирната рокля. Докато стигнат до залата, черните девойки и Ясмин вече трябваше да подтичват зад нея.
Шейх принц Бадр Басем и Иван обърнаха глави и замряха в богоговение, когато Маргарита царствено влезе в залата. Жената сияеше в осъзнатото си величие и сложи ръце на кръста си, леко се завъртя, давайки на мъжете възможност да огледат чувствените и форми и ги стрелна с кос поглед. По устните и пробяга триумфална усмивка, когато Иван просто остана с отворена уста, а  негово величество плесна възторжено с ръце и избухна в тирада на фарси. Домакинът скочи на крака, за да отведе Маргарита до мястото и, удивеното ахване на Ясмин подсказа, че това беше неочаквана чест. Разположиха се на мекия килим, отрупан с безброй различни по форма възглавнички, двамата съпрузи седнаха от двете страни на шейха и той кимна на Ясмин да заеме място срещу него.
- Приветствам ви в моя дом, - започна официално той. – нека да поделим хляба си.
Той поднесе хляб на гостите си и сам взе едно парче. Церемониално го изядоха и той плесна с ръце.
- Сега сте мои гости! Моят дом е ваш дом!
Иван и Маргарита смутени се впуснаха в благодарности, както за гостоприемството, така и за спасението, а домакинът махна с ръка, сякаш това беше нещо, което не си струваше да се споменава. След като отправи няколко комплимента за гостоприемството му и прекрасния му палат, Маргарита не се стърпя и запита:
- Не искаме да злоупотребяваме, може би трябва да обсъдим, как да ви се отплатим и как да се върнем обратно в Египет.
- Нима вече сте отегчена от мен, - полу-подигравателно запита Бадр Басем. – А най-голямата отплата е да ми позволите да се наслаждавам на неземната ви красота! Моля, сигурно сте гладни!
Той плесна с ръце и черните девойки заподнасяха пред четиримата най-изтънчени блюда. Когато се появи кърваво червено вино, Маргарита вдигна вежди.
- Мислех, прощавайте ако ви засягам, че вашата религия не позволява...
- Ах, ах! Колко сте права, но какви грешници сме ние! Не е ли казал сам поета:
Не се заричай да не пиеш карминения гроздов сок.
С това ще се смириш ненужно, че жребият ти е жесток.
Ридаят славеи далече, разцъфват розите в нощта…
Дали сега е най-уместно да се кълнем в самия бог?
Маргарита, без да отделя очи от пронизващия поглед на принца, отпи голяма, бавна глътка от тръпчивото вино и изрецитира в отговор:
- И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям!
Сокът лозов е отрова, виното е враг голям.
Виното е враг… Тогава на лозата пий кръвта,
вража кръв да пием учи тъй самият наш Ислям.
Бадр Басем изръкопляска възторжено. Маргарита чувстваше главата си леко замаяна от силното вино и от ароматните благовония наоколо.
- Значи, вие ме купихте? – принцът леко се усмихна и потвърди, скланяйки глава. – Аз съм ваша собственост, все едно сте си купил нова съпруга?
- Уверявам ви, нито една от съпругите ми не може да ви съперничи по красота или да струва, колкото вас!
- Но аз ви принадлежа? Като вещ?! – бузите на Маргарита пламнаха едновременно от гняв и възбуда при тази мисъл.
- Връщам ви свободата, в този миг! – той вдигна ръка, докато говореше тържествено и Марго не можеше да разбере, дали е сериозен или и се подиграва. Нещо в този мъж я влудяваше. Искаше едновременно да впие нокти в това насмешливо, презрително лице и също толкова силно да се отдаде на този пронизващ поглед. – Пия за вашата свобода!
Принцът изпи чашата си до дъно и тримата му сътрапезници последваха жеста.
- О, значи ако поискам, мога да си тръгна в този момент? – предизвикателно вирна брадичка Маргарита.
- Безусловно! – разтвори ръце, все едно се предава принцът. – Но... къде ще отидете? В момента, в който напуснете двореца, ще бъдете отвлечена отново. И с какво, та вие дори нямате дрехи и обувки.
Насмешливото му изражение я вбеси, разумната жена, примерна съпруга, беше обуздавала емоциите и импулсивното си поведение години наред. Главата и се завъртя, взе решение в един миг и чак и прилоша от това, което щеше да направи. С разширени от гняв очи прикова подигравателния поглед и дишаща тежко се изправи. Ръцете и хванаха раменете на роклята и ги бутнаха настрани. Коприната просъска с дяволски смях, плъзгайки се по кожата и и се свлече надолу, оставяйки Маргарита гола до кръста.
- Никога не бих носила нещо, което не ми принадлежи! – очите и святкаха гневно, а виното и емоциите караха кожата и да блести. Тя посегна към колана и перлите по роклята изтракаха в притихналата зала.
- Едва ли някоя дреха е достойна за вас. – дрезгаво проговори Бадр Басем, този път в тона му нямаше нищо подигравателно. – Но ако ми позволите, подарявам ви тази скромна одежда.
Иван гледаше зяпнал съпругата си. Ето това беше момичето, в което се беше влюбил преди години. Дръзка, импулсивна и прекрасна. Едрите и гърди се повдигаха величествено от тежкото и дишане, а зърната им се бяха набръчкали и втвърдили.
- Колко сте мил! – язвително отвърна Маргарита. – Може би ако ви покажа още от плътта си, ще ми подарите и обувки?
Тя набра ефирната коприна нагоре, оголвайки краката си до средата на бедрата.
- А с какво да заплатим за подслона и храната ви?
Принцът облиза пресъхналите си устни:
- Вие сте невероятна жена, - бавно проговори той, мъчейки се да се овладее. – Приемете всичко това, като дар, няма нужда да го заплащате.
Традиционната му роба се беше издула отпред. Значително.
- Не мога да съм ничия длъжница. – смиреният тон на домакина беше изтрил яростта и в миг. Сега по тялото и пробягваше друго чувство.
- Вземете, каквото сте купил.
Иван преглътна с мъка, искаше да каже нещо, но не успяваше да проговори. Чувстваше, че е зрител в този двубой. Ясмин, се изправи безмълвно, мина зад Маргарита и отвърза колана на роклята и, оставяйки коприната да се свлече в краката и. Голата жена сияеше в болезнена красота. Налетите и форми и чувствени извивки на тялото и, оставиха двамата мъже без дъх. Принцът без да продума протегна ръка към Маргарита. Тя бавно завъртя глава.
- Не можете да дойдете сама пред мъжа си? – с прегракнал глас запита принца.
Маргарита кимна бавно, тялото и гореше от възбуда, да направи нещо толкова нередно и скандално, пред смаяния поглед на Иван, я караше да се чувства, все едно ще експлодира от напрежение. Принцът се присегна бавно, сякаш се боеше да не развали магията на момента и отвори сандъче с красив обков. Ясмин притича на пръсти и взе от него дълга верига, златните брънки грееха с меката светлина на благородния метал. Момичето извади и нашийник от мека кожа, обкован с бисери. Приближи се до Маргарита и внимателно го обви около нежната и шия. Докато го закопчаваше, жената дишаше тежко с полуотворени устни. Ясмин свърза нашийника с единия край на веригата и едва пристъпвайки тръгна към принца. Маргарита остана на място, докато металът се опъна и едва тогава се подчини на дръпването и последва по-младата жена. Бадр Басем пое от нея края на веригата и властно я придърпа, карайки Маргарита да коленичи пред него. Нито за миг погледите им не се отделяха, сякаш останалият свят беше прекратил съществуването си. Ясмин седна до Иван и небрежно отпусна ръка в скута му, където напипа надървения до болка пенис. Мъжът подскочи, но тя го прегърна успокоително с другата си ръка и малката и длан стисна твърдата, като стомана плът. Погледът на Иван беше хипнотизиран от разиграващата се сцена и той не се възпротиви, когато момичето го разкопча и извади на свобода мъжкото му достойнство. Тя измърка от удоволствие, членът не беше дълъг, около петнадесет сантиметра, но дебел и корав. Ясмин наведе глава, сложи устни на моравата от възбуда главичка и като остана така за миг, плъзна тръпнещия орган дълбоко в устата си. Движеше глава бавно, стискайки органа с устни, с въртеливи движения нагоре-надолу. Езикът и обикаляше напрегнатия мъжки член, докато в нея беше само главичката и се изплезваше, за да може да го поеме надълбоко в гърлото си. Задържаше го там, стискайки върха му в глътката си и бавно го вадеше почти до края. Такава свирка Иван не беше и сънувал и ако в него имаше воля да скочи и да дръпне жена си, сега той седеше в плен на меките нежни устни на Ясмин и гледаше с широко отворени очи, какво прави съпругата му.
Маргарита разтвори робата на принца и пред нея се изправи величествено един великолепен мъжки член. Беше дълъг около деветнадесет сантиметра, дебел, колкото китката и и опасан с релефни, изпъкнали от възбуда вени. Потръпваше нетърпеливо пред нея, извит в лека дъга, но най-поразителното беше обрязаната му главичка. Едра, като малка ябълка и с цвета на синя слива, тя беше опасана около основата си с малки, твърди подутини. Маргарита протегна ръка и ги докосна с върховете на пръстите си, под нежната кожа, те бяха твърди.
- Златната ми корона. – прошепна и принца, придърпвайки с веригата лицето и към члена си.
Марго, продължавайки да го гледа в очите, спусна глава до основата на органа му, изплези език и притисна върха му към дебелата вена, която тръгваше от огромните, тежки тестиси. Мъчително бавно тръгна нагоре, следвайки подутия кръвоносен съд и Бадр Басем изстена гърлено. Членът му трепереше под езика и, докато тя го облизваше от долу до горе,  все по-лакомо, предвкусвайки усещането за този ятаган в утробата си. Беше коленичила с гръб към мъжа си и движеше глава, приведена напред. Иван едва не се изпразни, когато видя как между чувствените срамни устни на съпругата му се процеди голяма капка слуз. Тя се задържа за момент между набъбналите устни и после потече надолу към клитора, оставяйки интимната плът да лъщи от сласт. Маргарита целуваше дебелия член, обвиваше ствола му с устни и му правеше смучки, обсипваше грамадната му главичка с нежни, едва осезаеми целувки, после правеше опит да я налапа, отчаяно разтваряйки устни до предела си. Езикът и притискаше едно по едно твърдите златни топчета под кожата и ги движеше, от което принцът изпъшкваше. Вързана с верига. Робиня. Само мисълта за това я влудяваше и караше клиторът и да пулсира, усещаше го голям, колкото лешник. Искаше да протегне ръка и да го докосне, освобождавайки болезненото напрежение, но нима една робиня имаше право да си доставя удоволствие без да и е позволено? Вместо това се упиваше от болезненото си желание и засмукваше органа в устата си с леко скимтене. Маргарита се приближи още малко напред, изправи се, хвана гърдите си с ръце и постави този принц на пенисите между тях. Обгърна го в нежната прегръдка на големите си цици и леко ги задвижи, плъзгайки го помежду им. Бадр Басем стискаше болезнено златната верига, дишаше на пресекулки и изрева от удоволствие, когато Маргарита налапа, колкото можа моравата от напрежение коронована главичка. Иван гледаше с широко отворени очи, как персиецът ебе жена му едновременно между циците и в устата, а нейното тяло тръпне в желание. Усетила наближаващият край, Ясмин го извади от устата си и го остави да охлади напрежението си, подухвайки главата и разпращайки сладостен гъдел чак в топките му.
Пред тях принцът притегли жената в себе си, освобождавайки се напълно от робата си. Той остана седнал, а Маргарита го обкрачи и под бавното дърпане на веригата започна да се спуска надолу. Хвана се с длани за раменете му и клекна така, че чудовищно подутата му главичка опря в подгизналата от сокове женственост. Тя се задвижи, търкайки го между надутите от желание срамни устни и омазвайки го обилно с лъщяща слуз. Иван едва не се изпразни, само докато гледаше, как жена му се поклаща, поставила чуждия член на входа си, целувайки го страстно със срамните си устни. Тя беше затворила очи, стенеше тихичко и започна да се отпуска върху пениса. В началото просто седна върху него и остана така. Главичката беше твърде голяма, за да проникне в нея. Опита да се наниже, но не успя. Скимтеше от желание, сподави едно ридание, когато опита да се набие със сила на дебелата глава, но не можа. Ясмин чевръсто пропълзя зад нея, олигави средният си пръст и изненадващо го завря в ануса и. От шока, Маргарита отпусна още малко влагалището си и изхълца, когато членът най-сетне проникна в нея. Остана така, поела само главата.
- А-а-а! О-о-ох, по дяволите! Ънгх, о-о-о, не мога! Ще умра! – едва дишаше от напрежение Маргарита. – О-о-у, о-ох, да-а-а, да.
Тонът и се промени, когато принцът налапа зърното на едната и гърда и лакомо го засмука. Ясмин освободи ануса и с дяволито смигване се върна при Иван. Сгуши се в него, като коте и двама удивено загледаха съвкуплението. Маргарита се нанизваше все по-надолу с гърлени стонове. Беше затворила очи и отметнала глава назад, потънала в агонията, пламтяща между краката и. Членът я проникваше все по-навътре, разбутвайки органите и, за да си направи път. Топчетата на главата му търкаха и притискаха места на удоволствието в копринената и вътрешност, които тя дори не знаеше, че съществуват. Дебелият му венест ствол беше разчекнал влагалището и, разоравайки я, като плуг. Зърната на гърдите и горяха между устните му, набъбнали до неузнаваемост. Тя закрещя с всичка сила, когато принцът я хвана за раменете и я натисна надолу, насилвайки члена си в матката и. В главата и избухнаха звезди от болка и тя се замята, борейки се, да се освободи. Той обаче я държеше здраво, набита на кола му, в полусъзнание от агония. Големите му топки се притиснаха в пищното и дупе, когато и последният сантиметър се напъха в нея.  Маргарита имаше чувството, че дебелият корав хуй ще я разкъса и ще се покаже през корема и. Тя едва си поемаше въздух от напрежение, сгърчвайки се всеки път, когато той потръпваше в нея.  Принцът плъзна длани по гърба и, галейки я успокоително. Ръцете му я галеха по гръбнака, пръскайки сладостни тръпки, милваха я отстрани и обхващаха гърдите и. Спускаха се надолу и опипваха похотливо налетите и хълбоци и стискаха едрото и дупе. Постепенно болката отмина и остана само усещането за изпълване. Не познатото приятно усещане за поет в недрата член, а чувството за абсолютно изпълване, чувството, че в нея няма място за нищо друго. Маргарита простена измъчено и се задвижи по могъщия ствол. Отначало го яздеше бавно, тръпнейки при всяко плъзгане по разчекнатите и срамни устни, но после ускори ритъма и амплитудата, вадейки го до половина и нанизвайки се отново до дъно. Когато грамадната, обрамчена със златни топчета главичка се завираше в матката и, Маргарита издаваше рикание, смес от гърлен рев и болезнено стенание.
Иван не издържа, сграбчи Ясмин, като парцалена кукла, раздра шалварите и, просва я по лице и я наниза с един тласък в ануса. Ебеше я бясно, с мощни тласъци, блъскаше тялото и напред, докато гледаше, как съпругата му язди в екстаз принца. Тя първо завика, а после в залата гласът и се извиси в писък, когато тестисите му се стегнаха и членът сякаш стана още по голям. Горещото му семе я изпълни и тялото и се взриви в оргазъм. Сигурно би се стоварила в гърчове на земята, ако не беше набита на дългия член. Виждайки жена си в кулминация, каквато никога не беше предполагал, че е възможна и то докато чужд мъж я осеменяваше, Иван зарева от ревност, страст, болка, ярост и любов и забълва семето си в дребното момичешко тяло.
Четиримата дишаха тежко, конвулсирайки със стенание от време на време и отлагаха момента, когато трябваше да заговорят.

Следва
Дядо Торбалан