Коледна прогноза

Тази история е плод на фантазията и няма връзка с действителни лица и събития. С изключение на Ерик, името му е друго, но останалото си е вярно ;)

Действащи лица:
Елица – българска синоптичка
Ерик – спасител в норвежката планинска спасителна служба
Хокон – колега на Ерик
Сигурд – хижар в Квинлог

Елица натъпка последния пуловер в куфара с радостно нетърпение и пет минути по-късно се качи в топлото купе на таксито. Похотливият поглед на шофьора не я подразни, отдавна беше свикнала с впечатлението, което произвеждаше тялото и в мъжките умове.
- За Коледа ли заминавате? – поде казионния разговор таксиджията, по пътя към летището. – Някъде на топло на почивка?
- В командировка, по работа. – кратко му отвърна Елица.
- Аха. – той погледна в огледалото за обратно виждане и мислено опипа дългите красиви крака на пътничката. – Къде?
- В Норвегия, на симпозиум в Берген. – „И на една ски ваканция в Квинлог“, допълни мислено жената.
Докато шофьорът разсеяно въртеше волана и съсредоточено зяпаше красивите кръстосани крака, обути в луксозни чорапи, въображението на жената я понесе от кишавите, кални градски улици, към девствената белота на планините в Норвегия. Тръсна глава и русите и тежки букли съблазнително се разлюляха, карайки водача да преглътне мъчително. Пътничката на задната седалка блестеше във върха на своята женственост, в онзи диапазон между тридесетте и четиридесетте, когато плътта се е наляла в чувствени форми, но все още не се отпуснала, излъчваща жизненост увереност. Също, като цвете, което се е разтворило в пълното си величие, за до се окъпе в слънчевите лъчи и да накара света да затаи дъх. Стигнаха до летище София, шофьорът, с последно въздишка и помогна да свали куфара си и изпрати изправената и, уверена походка с похотлив поглед.
Бюджетът, отпуснат от националната телевизия, беше ограничен, но евтината авиокомпания Norwegian изненада Елица приятно. Полетът беше дълъг четири часа и жената използва времето за да прегледа за последен път доклада си за климатичните промени, една толкова наболяла напоследък тема. От Осло се прехвърли с полет на SAS за Берген и в късния следобед пристигна в гордия древен град. На летището предвидливо се преоблече с приготвения предварително клин. Еластичната материя се опъна по краката и, очертавайки съблазнителните и форми, а вместо елегантните обувки сложи топли ботуши. Подходящо екипирана за суровото време в старата столица, Елица остави багажа си в хотела и използва оставащите часове, да обиколи обления в коледни светлини град.
Симпозиумът беше очаквано скучен и очаквано публиката обръщаше повече внимание на красивата жена, отколкото на това, което казваше. Елица беше свикнала с неспособността на мъжете да възприемат каквато и да е друга информация, щом заговореше либидото им. Беше благодарна, че нейният доклад мина сред първите и в почивката се измъкна незабелязано. Извърши един малък грях и си тръгна един ден по-рано, но не за да се върне веднага в България, а за да се отправи към Квинлог. Пътят се виеше и усукваше във фантастични плетеници, провирайки се сред величествения релеф. От едната страна се издигаха заплашително озъбени скали, а от другата се ширеше идилично спокойната вода на фиорда. Постепенно пътят се издигна и гледката се превърна в зимна приказка. Когато автобусът пристигна в Квинлог вече беше тъмно. Малкото планинско селце се гушеше затрупано под дебелия сняг в пазвата на долината си. Елица се настани в общежитието, в миниатюрна стая. Остави багажа си там, приготви скиорския си гащеризон за утре и отиде в столовата. За вечеря имаше комла, традиционно норвежко ястие от омачкани картофи и парченца пържен бекон, предназначено за хора, живеещи в суровия северен климат. Жената започна да яде с апетит, когато до масата и се приближи висок, снажен мъж. Имаше широки рамене, бяло руса коса, брада и ледено сини очи. Елица вдигна поглед и той се засмя, разкривайки два реда блестящо бели зъби. Без изобщо да се усети тя също се засмя, в цялото му същество имаше нещо толкова енергично и живо, че караше всички наоколо да се чувстват по-бодри и весели.
- Здравей, аз съм Ерик Виттан. Може ли? – посочи той към свободното място.
- Приятно ми е, Елица. – кимна тя.
Той седна и докато енергично се хранеше и се представи. Патрул от планинската спасителна служба. Приветства я в Квинлог и и обясни как да стигне до пистата утре. Елица беше очарована от младия мъж, вероятно беше на не повече от двадесет и пет и от него струеше жизненост и енергия. Смееше се весело и искрено на всяко изречение, намирайки радост просто от факта на самото съществуване. Тя го слушаше, подпряла лакти на масата и обхванала в длани лицето си, пленена от пронизващите я сини очи. Вместо да шари похотливо по чувственото и тяло, той не откъсваше поглед от нейните очи. Когато свършиха вечерята, той и пожела лека нощ и приятно прекарване на пистата утре. Уморената Елица се прибра в стаичката и романтично си помечта за Ерик няколко минути, преди сънят да я обори.
На другия ден се събуди отпочинала и бодра, облече се топло и закуси, преди да се качи на малкия бус за ски пистата. Снегът беше валял цяла нощ и дървените къщи край пътя стърчаха от снега, заровени до прозорците си. Бялата покривка беше завила планината в пухкави преспи, времето беше тихо и по клончетата на дърветата се белееха гребени по една педя. От отвесните скали се спускаха ледени висулки, дълги по няколко метра и дебели, колкото човешко тяло. Бусчето пресече моста надя някаква планинска река, отдолу стърчащите от водата камъни бяха нахлупили комични бели калпаци от сняг, а кристалната вода весело подскачаше надолу. Очарована от зимната приказка, Елица не усети кога са стигнали. Нае ски, обувки и каска и се нареди на влека. До обяд успя да се спусне четири пъти и след това влезе в хижата да изпие чаша горещ чай. После продължи, планината се огласяше от ехото на смеха и възторжените викове на скиорите. Планинският въздух изпълваше дробовете и с ледена свежест, докато тя летеше по склона, тялото и се изви елегантно, докато вземаше завой и Елица махна весело с ръка на едва катерича, ококорила любопитните си очи. Животинчето заскача от клон на клон, размахвайки пухкавата си опашка и изпрати скиорката с жизнерадостно цвърчене. В три часа хората започнаха да се стягат, защото мракът се носеше на крилете на нощта, покривайки бялата планина с черната си мантия. „Последно спускане“, помисли си Елица и забърза към влека. На няколко пъти днес видя скиори, които излизаха от пистата, за да направят една обиколка зад малка горичка и реши да мине по това трасе и да открадне парченце от величествената тишина само за себе си. Намести очилата и се оттласна, дъхът и свистеше и тя се потопи в бялата магия на спускането. Зави зад горичката, следвайки избледняващите следи и лявата и ска улучи камък, едва покрит със сняг. Тя извика от изненада, загуби равновесие и се прекатури в горичката. Очакваше да се удари болезнено в дърветата, но вместо това пропадна дълбоко. Между горичката и пистата имаше дълбока цепнатина, която пропадаше десет метра и сега за щастие беше пълна със сняг. Тялото на жената се гмурна дълбоко, отстрани остана да стърчи самотно едната и щека.
Ерик приготвяше гъсеничния мотор, за да съпроводи донякъде последните скиори надолу. Направи му впечатление, че красивата българка не е в автобусчето. Можеше да се е върнала и с някоя лека кола. Кой ли щастливец беше удостоен с благоволението на компанията и? Нещо обаче не даваше мира на снажния планинец. Отиде до гишето и установи, че комплект екипировка още не е върнат. Провери, бяха на името на Елица. Ерик яхна шейната и даде газ нагоре по пистата, вдигайки огромни бели облаци след себе си. Направи една обиколка, без да открие нищо, преди да му хрумне да огледа и нелегалната писта. Мракът вече беше покрил планината, когато нещо привлече вниманието му. Обърна фаровете и видя катеричка, която подскачаше върху забита в снега щека и сърдито нареждаше нещо надолу. Ботушите на мъжа заскърцаха под тежките му крачки. Елица лежеше на няколко метра под него, затънала в снега.
- Алиса!? – опита се той да си спомни необичайното име.
Стори му се, че жената помръдна. Бързо откачи радиостанцията си и заговори. Хокон пристигна след пет минути, Ерик вече беше завързал въже и пружинираше нетърпеливо на място. Едва дочака колегата си и сграбчи въжето в силните си, големи длани и се спусна ловко надолу. Елица беше в съзнание и измъчено му се усмихна, бързият преглед го увери, че няма нищо счупено и няма нужда от носилка. Опаса тялото и с ремъците и я прикачи с карабина за гърдите си. Големите му ръце я прегърнаха и телата им се притиснаха, докато той се катереше със силни, сигурни движения. Докато траеше спасителната операция, снеговалежът се усили и снежинките изпълниха въздуха, подобно на рояк грамадни бели пеперуди. Докосваха нежно лицата и изчезваха с мимолетна ледена въздишка. Елица категорично отказа да пътува надолу, вързана за носилката. Или щеше да се вози седнала зад Ерик на шейната или да върви. Скръсти ръце и вирна нос предизвикателно. Ерик и отвърна с възхитен смях и дори и предложи да пилотира шейната на обратно. Хокон ги последва, клатейки неодобрително глава.
Бусчето отдавна беше тръгнало и паркингът беше пуст. Ерик извинително разпери ръце.
- На смяна сме, иначе бих те закарал до долу с шейната. – той грейна с бялата си усмивка. – Ще бъдеш наша гостенка, сигурно си се намръзнала, ще кажа на Сигурд да загрее сауната!

Коминчето на хижата примамливо бълваше топъл дим в студената нощ и уютът и прегърна Елица в топлите си обятия. Лицето и пламна болезнено от рязката смяна на температурата и тя свали мокрия скиорски гащеризон. Отдолу беше с опънатия по дългите си крака клин и лек пуловер. Няколко немирни кичура се бяха изплъзнали под шапката и и сега висяха мокри над зачервените и страни. Хижарят беше възрастен мъж, около петдесетте, як планинец и гостоприемно и предложи стая и комплект кърпи за баня. Елица благодарно влезе под горещите водни струи и остана там дълго, наслаждавайки се на напускащия проникващата топлина и отцеждащата се от нея умора. Чак сега се уплаши. Досега адреналинът я беше държал на нокти, но в горещата баня тялото и се отпусна и тя захълца, преживявайки ужаса от снежния капан. Накрая си пое дълбоко въздух няколко пъти, изсуши се и излезе сияеща и свежа, като праскова.
Сигурт беше приготвил за вечеря пинешот, традиционно коледно ястие от пушени агнешки ребра с ряпа и картофи, а в чашите щедро наля аквавит. Четиримата седнаха около масата и след наздравицата, Елица се нахвърли върху храната със стръвен апетит. Ерик беше душата на компанията, непрекъснато дразнеше набития, начумерен Хокон или разменяше остроумия с домакина.  Цялата хижа миришеше упойващо на борова смола и дървената къща създаваше усещане за уют и безметежност. Сигурт беше украсил за приближаващата коледа семпло, но с вкус. Дървени играчки от своето детство, шишарки, увити в станиол и свежи борови клонки. Елица се почувства, като героиня от приказка на Туве Янсон, незнайно как пропаднала в някакво друго измерение. Силният аквавит замая главата и я отпусна приятно. Хижарят и Хокон се бяха впуснали в спор и говореха на норвежки. Домакинът сърдито стана и ръкомахайки тръгна нагоре, а по-младият мъж го последва.
- Сега ще му показва стар албум със снимки. – засмя се Ерик. – Ела, да седнем пред камината.
Подаде галантно ръка на Елица, а с другата взе бутилката и две чаши. Огънят в камината гореше весело и дебелите цепеници изпращяваха, пръскайки топлина в стаята. Пламъците караха сенките да играят чудна игра по стените, а пред камината беше опъната кожа на бяла мечка.
- Сигурт лъже, че я е убил той. – насмешливо отбеляза Ерик, докато двамата сядаха пред огъня.
Елица пое пълната си чаша и отпи, оставяйки приятни топъл гъдел на силното алкохолно питие да плъзне по тялото и. Мъжът и разказваше някаква планинска легенда и тя се заслуша в дълбокия му, мелодичен глас. Не можеше да откъсне поглед от сините му очи и откри, че изобщо не го слуша, а просто се наслаждава на присъствието му. Ерик протегна внимателно ръка, сякаш боейки се да не я стресне с някой рязък жест и я погали по бузата с учудваща нежност, за толкова огромен мъж. Жената дишаше дълбоко, с премрежен поглед и тихо простена, когато върховете на пръстите му докоснаха ухото и и бавно се спуснаха по шията. Усмивката му беше станала галеща, а сините му очи я гледаха с възхищение и желание. Сложи голямата си длан на тила и и внимателно я придърпа към себе си, разтягайки момента, преди устните им да се докоснат. Тя вдиша опиянено горещия му дъх и се остави на желанията му. Ерик зарови пръсти в красивите и букли и меките му устни докосваха цялото и лице. Целуваха клепачите и, слепоочията, носът му се отърка в ухото и и тя изохка, разтвори устни и жадно затърси неговите. Намери ги и ги засмука, захапа ги нетърпеливо, зъбите и стиснаха почти до кръв и тя с треперещи пръсти започна да разкопчава вълнената му риза, без да откъсва устни от упойващата целувка.  Смъкна дрехата от раменете му и отвори очи, за да изпие с поглед изваяното му тяло. Мускулите му се очертаваха, като направени от скулптор и тя с възхищение прокара пръсти по тях. Притисна лице в гърдите му, дишайки силния, влудяващ мъжки аромат. Между краката и изби влага и женствеността и запулсира, Елица впи зъби в зърното на гърдите му и заби нокти в големите мускули на ръцете му. Искаше и се едновременно да го разкъса, да го погълне и да се люби с него. Той тихичко се засмя, когато усети зъбите и и нежно, без усилие я откопчи от себе си, вдигна високо ръцете и и изхлузи пуловера и тениската и през главата. Елица сама разкопча сутиена си, откривайки гърдите си. Бяха средни, леко отпуснати от годините, но все още твърди, с едри, тъмнокафяви зърна. Коремчето и беше изпъкнало с красиво, женствено преливане на формите, под гладката и кожа. Ерик възхитено обхвана с длани гърдите и, стискайки ги нежно със силните си ръце, помилва корема и, голите и рамене и кожата и настръхна от желание. Мъжът хвана клина и и Елица повдигна дупето си, за да му помогне да я събуе. Той изхлузи клина заедно с бельото и, големите му длани я хванаха за пищното дупе и я дръпнаха към него. Жената легна по гръб, потъвайки в прегръдката на меката меча кожа и послушно разтвори бедра, за да може той да зарови лице между краката и. Целуваше я по срамните устни, властно стиснал извиващото се в ръцете му дупе. Елица изскимтя и повдигна таза си, притискайки се в лицето му. Грапавият му език обхождаше лакомо чувствените и срамни устни, засмукваше ги с уста, а после ги гризваше игриво, като уж случайно отбягваше набъбналия клитор. Елица се опитваше да подложи горящото от неудовлетворение топче под устните му, но той продължаваше да го пропуска. Езикът му проникна в нея и тя простена, застинала в наслада на момента. Изследваше я бавно, мъчително, пиейки соковете и, докато тя потрепери и се отпусна в ръцете му. Едва тогава езикът му бавно тръгна нагоре и любовно се завъртя около клитора и. Елица изпъшка с дълбоко облекчение, извивайки тяло, търкайки голия си гръб в топлата кожа. Той притискаше тръпнещото топче, стискаше го устни, засмука го в уста и започна да върти върха на езика си отгоре му. Един от дебелите му пръсти намери отвора и и проникна дълбоко. Елица жадно търкаше бедра в главата на мъжа, свила крака в коленете, зарови пръсти в буйната му коса и го притисна с вик. Тялото и затрепери и пръстите на краката и се свиха. По тялото и се разля вълна на облекчение, и жената блажено се изви, докато тялото и се освобождаваше.
Ерик я завъртя по корем и тя изписка палаво. Силните ме длани стиснаха налятото и дупе и разтвориха сочните бузи. Елица се беше повдигнала на лакти, с прикован към мечата кожа таз, когато езикът му се завъртя около стегнатия пръстен на ануса и. Тя рязко си пое дъх и застива така, докато той нахално се опитваше да проникне в задния и проход. Жената измърка от нежното му насилие над стегнатия мускул. Върхът на езика му обикаляше около кафявото отворче, смазвайки го и принуждавайки го да се разтвори малко по малко. Елица отпусна ануса си, пускайки дебелия, силен език да влезе в нея и да се завърти. От наситената с нервни окончания анална халка по тялото и запъпли приятен гъдел и тя легна напред и бръкна между краката си, за да се гали, докато той я чукаше в дупето с езика си. Ерик се изправи на колене и събу панталона си, нарочно беше обърнал жената с гръб към себе си, за да не я плаши, беше имал случаи, момичета категорично да си тръгват, като го видят. Пред него гордо се разклати масивен, нереално дълъг член. Неведнъж беше печелил басове с двадесет и осем сантиметровото си копие. Стърчеше твърд и прав, като таран. Норвежецът внимателно изправи Елица на четири крака и държейки я за кръста натисна дебелия си орган във влагалището и.
- А-а-а-ах! – тя можа само да изпъшка от сладостната болка на проникването.
Той влизаше в нея на плавни тласъци, всеки го избутваше още малко навътре, в стегнатата и женственост.
- М-м-мхм, мх, о-о-о, - Елица хапеше устни. – О-ой, майчице. О, боже, о-о-о, о, ще умра!
Жената имаше чувството, че в нея вкарват безкраен дебел кол. Пращящият в камината огън, сенките по стените, припукването на дървената къща, всичко това избледня, оставяйки единствено реално нечовешкото напрежение в нея. Къде беше влязъл?! Чувстваше го в утробата си, дебел, дълъг и неумолим. Беше я превзел и единственото, което тя можеше да направи, беше да трепери, нанизана на члена му. Ерик беше впечатлен, за първи път успяваше да вкара две трети от масивния си орган в някоя жена. Остана за малко, наслаждавайки се на горещата прегръдка на матката и и после се задвижи.  Елица стенеше тихо, затворила очи, докато тялото и тръпнеше при всеки тласък. От вцепенението и я изкара докосване по устните и. Преди да се усети, инстинктивно отвори уста и в нея проникна дебел, къс пенис. Елиза отвори очи, когато Хокон с доволно ръмжене тласна и гъстите косми около члена му се заровиха в лицето и. Нямаше как да протестира, дори да искаше. Опита се да погали с език пениса в устата си, но мъжът безцеремонно се задвижи, започвайки да чука лицето и и натика хуя си в гърлото и. Елица се задави и опита да се дръпне, но Хокон я хвана за главата и натисна, набутвайки дебелата главичка в гърлото и. Изваждаше го за малко, колкото тя да си поеме въздух и дръпваше главата и, нанизвайки гърлото и върху члена си.
Тримата влязоха в ритъм и когато безкрайният член на Ерик я проникваше в сладка агония, Хокон се отдръпваше назад. Ерик освобождаваше доведеното до нетърпимо напрежение чувствено женско тяло, а Хокон влизаше в гърлото и.  Ръцете на втория мъж бяха започнали да рошат косите и, а той изстена дълбоко. Елица го усети, че я пуска и вместо да го изплюе, завъртя глава, засмуквайки го дълбоко. Големите длани на Ерик я хванаха здраво и той започна да се движи по-бързо в нея. Жената усети, как вътрешностите и се стягат на топка, в утробата и се надигна чувство, по-близко до страданието, отколкото до удоволствието. Тя застина, имаше чувството, че това усещане ще я унищожи, когато прехвърли границата на търпимото в Елица се взриви опустошителна вълна на облекчение, триумф и доведено до край търпение. Мъжът в устата и се отдръпна, сграбчи органа си и с ръмжене започва да хвърля тлъсти откоси сперма в лицето и. Елица мразеше подобни изпълнения, но сега във вихъра на екстаза си отвори жадно уста, опитвайки се да погълне, колкото се може повече от семето му. Жената крещеше високо, ръцете и не издържаха и тя се строполи по гърди набивайки се неконтролируемо назад на члена на Ерик.  Лъсналото и от пот тяло се разтресе отново. И отново. Накрая се изхлузи омаломощена и бореща се да си поеме дъх. Едва сега видя размерите на красивия северен гигант и очите и се окръглиха невярващо. Почти тридесет сантиметровия член гордо се поклащаше пред мускулестия си притежател. Разбра, че той не беше свършил и въпреки собствения си скорошен оргазъм, в нея се надигна наново желание, дълбоко, перверзно.
- Не си забравила домакина, нали, красавице? – тя се обърна сепнато, зад нея ухилен я гледаше Сигурт. – Надявам се, останало е нещо и за мен?
- Каквото поискаш! – гласът и беше сякаш чужд, дълбок и дрезгав.
- Каквото поискам?! – той вдигна вежди. -Наистина ли?
- Съмняваш ли се? – рискът от предизвикателството я завладя с комарджийска страст.
Лицето на Ерик доби загрижено изражение и той леко я докосна по рамото.
- Не си длъжна да го правиш.
Думите му само я наелектризираха допълнително.
- Хайде, кажи, какво да направя!
Сигурт се засмя с обезпокоителна, жестока нотка.
- Вие момиченца, отдавна не ме интересувате с дупките си. – той се приближи и дръпна от тавана два останали до сега незабелязани кожени ремъка. – Дай си ръчичките.
Елица почувства вледеняващ страх, но едновременно с това непозната до сега възбуда, а присъствието на нежния гигант и даде нужната смелост. Тя коленичи, протягайки ръце. Възрастният мъж завърза кожата около китките и и я погледна в очите.
- Последен шанс да се откажеш. – тя бавно завъртя глава.
Сигурт с триумфална усмивка обра ремъците, принуждавайки Елица да разпери ръце и да ги вдигне нагоре, оставайки коленичила на меката кожа.
- Тази хижа е на два века. – бавно заговори той зад нея. – Построил я е мой прадядо, един от последните хора, които са се наричали ярлове. Тук е наказвал слугите си.
Елица дишаше тежко от напрежение и възбуда, имаше чувството, че между краката е набъбнала до пръсване. Възрастният мъж я обиколи с преднамерено бавни крачки и отвори един шкаф. Под изумения поглед на Елица извади навит кожен камшик и го остави да се размотае до земята. Хилеше се, като някакъв злокобен планински трол. Устата на жената пресъхна и тя стисна до болка ремъците, които я държаха.
- Сега, моето момиче, ще усетиш моята ласка. – той мина зад нея.
Първият удар изсвистя, беше лек, по-скоро парване, отколкото болка. Елица ахна. Вторият удар жилна нежната кожа на гърба и тя изписка леко. Ударите продължаваха, всеки следващ, по-силен от предходния. Коженият камшик оставяше алени бразди по бялата кожа, изтръгвайки хриптене от вързаната жена. Колкото повече се усилваше болката, толкова по- голямо ставаше напрежението между краката и. Ерик протегна ръка и върховете на пръстите му намериха клитора и. Пляс! В момента, в който камшикът се впи в гърба и, мъжът притисна набъбналото топче. Болка и сладост се срещнаха в тялото и и тя извика. Камшикът я целуна, този път по-силно и Ерик хвана клитора и с два пръста и нежно го замачка. Пляс! Камшикът се уви около гърба и и върхът му парна изпъкналото и коремче. Младият мъж наведе глава и налапа зърното на гърдата и. Засмука го, докато ударите се сипеха, очите и се наляха със сълзи и тя изплака, разкъсвана от болката в гърба си и прекрасното усещане на устните му на гърдите си. Не знаеше, колко време е продължило всичко, виеше и се свят, гърбът и дупето и горяха, когато камшикът прекрати свистенето си, а зад нея застана Хокон. Изплю се в шепата си и размаза слюнката между пищните бузи на задника и, грубо прониквайки в ануса и с пръст. Ерик обхвана главата и в нежните си грамадни ръце и състрадателните му очи изпълниха тялото и със сладостна топлина. Устните им се сляха в бавна, страстна целувка. Дебелият член на Хокон се заби в ануса и без предупреждение, с разкъсваща болка. Елица изпищя, но когато Ерик бързо протегна ръка да я освободи, тя решително поклати глава. Мъжът зад нея ръмжеше, докато я чукаше с резки, груби движения. Аналната и халка се беше опънала по дебелия му член до скъсване и Елица впи длани в кожените ремъци. Ерик правеше всичко възможно да облекчи страданията и, милваше лицето и, гърдите, отново спусна ръка и я поласка между краката. Жената простена, затваряйки очи и обливайки нежните пръсти със соковете си. Анусът и се отпусна и тлъстият мъчител в задника и се задвижи още по-енергично. Сега обаче, без чувството за режеща болка, а зараждайки сърбеж в халката на дупето и. Тя изохка и леко вирна дупе, така късият, дебел пенис я докосваше на най-приятното място с всеки груб тласък. Болеше я и това отлагаше удоволствието, удължаваше растящото напрежение и в един момент жената завика и започна сама да се набива назад. Ташаците на Хокон пляскаха яростно по бедрата и, а той безпомощно ръгаше с всичка сила, но нямаше нежната дължина за да я нарани. Вместо това около дебелия ствол на члена му тя започна конвулсивно да стяга и отпуска ануса си, докато тялото и се затресе в оргазъм. Мъжът не издържа и с вик се изхвърли в червата и, карайки я да се чувства, като напълнена с гореща лава.
Елица увисна безпомощно на кожените ремъци, останала без сили. Аналната и халка зееше разширена и от нея се стичаше гъста бяла сперма. Без да проговори, Ерик развърза протърканите и китки и я прегърна нежно. Вдигна я на ръце и я понесе към спалните на втория етаж, след тях дойде Сигурт, с буркан с кафяво мазило, който мълчаливо остави и излезе, затваряйки вратата след себе си. Голямото дървено легло беше постлано с типичните за Норвегия, дебели една педя, пухени завивки. Ерик внимателно сложи жената да легне по корем и започна да маже белезите от камшика с балсама. Топлата стая се изпълни със свеж аромат на хвойна и бреза. Елица усети горящата кожа на гърба си, като покрита с ледена ласка. Болката отстъпи на свежо щипване и тя изохка облекчено. После дланите му се спуснаха по дупето и, размазвайки балсама по наранените бузи. Елица се остави на ласките му няколко минути и когато вече не изпитваше болка, се завъртя на една страна, огромният член се поклащаше полу-надървен и тя с угризение осъзна, че той още не е свършил. Протегна ръка и го хвана. Усещането да държи този дебел орган беше фантастично, да го усеща, как трепва под пръстите и и се издува, придобивайки още по внушителни размери. Елица усети познатото свиване в слабините и доближи глава до грамадния член. На върха му изби едра прозрачна капка и изпълни сетивата и с аромат на мускус. Тя изсъска нетърпеливо и засмука тлъстата морава главичка. Не можеше да я побере в устата си, а я голеше с устни, бъркаше в отворчето с върха на езика си, а ръката и се движеше по ствола, стиснала го, колкото може. С другата си ръка тя сграбчи стегнатите тестиси и ги замачка, извиквайки дълбок стон от мъжа. В шепата и се побираше само по една от големите топки и тя ги редуваше, да ги стиска. Членът затрепера, напълно изправен и корав, като камък и Елица чевръсто се превъртя по гръб, разтворила подканящо бедра. Лицето и се сви от болка, когато нараненият и гръб се отърка в чаршафа. Ерик я прихвана под мишниците и буквално я вдигна от леглото, нагласяйки я на члена си. Този път отпуснатото и влагалище го пое жадно, без болка. Преди тя беше с гръб към него, но сега можеше да се любува на аполоновото му тяло, с напрегнати мускули, докато той се движеше в нея, едва сдържайки порива да я обладае брутално. Елица прочете борбата в очите му, дуелът между завоевателя викинг и състрадателния спасител. Изплъзна се от топлите му големи длани и легна по гръб, смъденето в гърба и вече нямаше значение. Придърпа жадно мъжа отгоре си, обви крака около кръста му и го заключи в себе си. Тласкаше го с пети, все по-дълбоко в утробата си, едва дишайки от чувството за изпълване. Грамадният член поемаше пътя си от входа и навътре в нея, докосвайки всяко кътче от нея и се спираше в матката и, притискайки се там и изтръгвайки нечленоразделен вик от гърлото и. Разчекващият я орган сякаш стана още по-голям и твърд, движенията му по-резки, сините очи на мъжа над нея се замътиха и той се заби в нея. Сигурно би било болезнено, ако утробата и не се беше изпълнила с горещото му семе. Жената завика и заби нокти в раменете му, раздирайки бялата му кожа. Петите и го ритаха силно, в напразен опит да накарат тялото и да поеме още от него. Потъвайки в умопомрачителния свят на удоволствието, Елица си помисли, че това означава да те обладаят. Изпълнена със семето му, тя зарови глава в гърдите му и той я притисна силно. Така ги свари утрото, весело разбуждайки ги със свежите лъчи на зимното слънце.

Край

Тази история е измислена и в никакъв случай не поставя под съмнение морала на водещата прогнозата за времето по БНТ. Освен това е писана по желание на читател, надявам се ще остане доволен. Надявам се, че не съм прекалил с "наказанието". Съзнавам, че стана малко дълга, но едва ли ще напиша нещо ново до Коледа, така че, весели празници приятели! Обичам ви и ви желая да се сбъднат всички ваши мечти!

Дядо Торбалан

P.S. Ерик е базиран на истински норвежец, един от двамата мъже, които познавам, с полов член близък до 30 сантиметра.
Квинлог е прекрасно място за ски.
Пинешотът не е за всеки вкус, но аз го обожавам.
Аквавитът не струва, ако искате скандинавска ракия, опитайте Gamel Dansk.