Животното

I.
- Мела, искам да ми помогнеш. Не забравяй, че днес ще кастрираме брат ти! – провикна се Диана.
Не искаше дъщеря ѝ да се измъкне, преди да са свършени домакинските задължения. Мела беше отговорно момиче, но си оставаше на седемнадесет и копнееше да се забавлява. Повечето семейства прехвърляха досадната работа по кастрацията на момчетата на обществените институции, но Диана беше консервативна. Имаше само три деца, за щастие само едното от мъжки пол и това я караше да се чувства полезна за проспериращата колония под земята. Всички момчета още при раждането биваха третирани с хормони, за да се потисне животинската им унищожителна природа, а на определена възраст се кастрираха и можеха да станат пълноправни членове на обществото. Само малцина нещастници бяха отделяни и отглеждани заради семето си. Превръщаха се в диви и агресивни същества, неспособни да допринесат с нищо друго, освен като разплодни животни. Мъжете в миналото почти бяха успели да унищожат човечеството и само благодарение на себеотрицанието на жените то продължаваше да съществува, скрито дълбоко в недрата на майката земя, в безопасност от ужасите бродещи по повърхността ѝ. Никога повече жените нямаше да позволят на мъжете да отприщят злото, което се развиваше в тях, ако не бяха кастрирани.

Мела доведе брат си и той послушно се наведе. Диана надигна робата му и момичето не можа да сдържи любопитството си да погледне между краката му. Вместо естествената и красива цепка, кокетно прикрита от срамни устни и криеща обещания за неописуеми наслади, там се люлееше мекичко продълговато нещо, с малки, сгушени в него топки. Гледката беше отблъскваща. Едно време мъжете пренасяли семето в жената посредством това... нещо. Мела потръпна от отвращение, сега осеменяването се правеше в лабораторията на колонията, без да се налага жената да се подлага на подобни унижения. Докато Мела размишляваше, майка ѝ надяна около малките тестисчета стегнат гумен пръстен.

Беше виждала не кастрирани мъже. Заведоха ги от училище в кошарите, за да видят с очите си в какви грозни и страшни животни се превръщат те, оставени на жестоката си природа. Мъжете живееха в отделни клетки, достатъчно просторни, получаваха и обилна храна. Единственото, което се искаше от тях беше семето им, когато съветът на сестрите одобреше забременяване. Приемащата семето жена, разбира се, нито се докосваше, нито дори виждаше донора. Мъжете в клетките бяха зловещи създания, наистина животни, както обясняваха в училище. Едри, покрити с косми, дори не приличаха на хора. Един крачеше напред-назад в клетката си и тихо ръмжеше нещо неразбрано. Учениците и не очакваха от едно животно да може да говори. Друг седеше с гръб към посетителите, трети подскачаше и кряскаше, шокираните момичета видяха, че стиска в ръка мъжкия си орган. Юмрукът му се движеше бързо и накрая изпръска семето си, придружавайки го с победоносен вой. Но на Мела най-силно впечатление направи един мъж, седнал с кръстосани крака в ъгъла на клетката си. Дори така си личеше, че е огромен индивид. Дългата му коса висеше пред лицето на тежки кичури, големите му длани почиваха на коленете и дори в покой издаваха стряскаща сила. Ала най-поразителното бяха очите му, зелени, святкаха между гъстите кичури коса, изпълнени с гняв и омраза. Мела се запита, как безразумно животно може да изразява толкова човешки чувства и мисълта я тормозеше и до сега.

Момичето разбираше, че всичко това е необходимо, оставени на природата си, мъжете се превръщаха в животни, изгубили разума си. Кастрацията беше необходима, както и саможертвата на избраните за разплод. Само че цялата работа ѝ беше неприятна. Не че брат ѝ се дърпаше, съвсем кротко се остави и само помрънка, докато с мама му слагаха гумения пръстен около малките топки.

Мела, свободна от задължения, излезе да се разтуши с приятелката си Гая. Щяха да се срещнат в парка, гордост на подземната колония, и да прекарат един следобед в интимна близост. По пътя момичето се размина в един от коридорите с две Сестри на Реда, крачеха стегнато, прекрасни и малко плашещи, целите в бяло, контрастиращо със суровите им лица. На Мела ѝ се стори, че са някак разтревожени, сигурно пак битова свада. Напоследък бяха зачестили. Щом сега имаше насилие, какво ли е било, когато на мъжете се е позволявало да достигнат зрелост и да се разхождат свободно, отдадени на низката си животинска същност?!

- Съкровище! – две нежни длани покриха очите на момичето и чифт твърди малки гърди се притиснаха в гърба ѝ. - Познай кой е!
Горещият дъх опари ухото на Мела, пускайки рояк искри, които плъзнаха по цялото ѝ тяло и я накараха да потрепери, като едновременно с това ѝ стана много горещо. Момичето се засмя щастливо и се отпусна в едновременно любящата и собственическа прегръдка на Гая. Двете бяха толкова различни, меко преливащите извивки на тялото на Мела и бялата ѝ кожа рязко контрастираха с високата, слаба и жилава мургава снага на Гая.

Силните ръце вече не закриваха очите на Мела, тя ги беше затворила блажено, вместо това се спуснаха надолу, плъзнаха по заоблените рамене, изтръгвайки нетърпелива въздишка и алчно сграбчиха пълните бели гърди. Гая замачка хищнически меката плът и с удоволствие почувства как тялото на Мела затрепери. Плъзна пръстите си по вече набъбналите зърна за да накара приятелката си да простене и с нежелание се отдели от нея, оставяйки я да диша тежко с разфокусиран поглед. Гая хвана уверено другото момиче за ръка и го дръпна навътре в парка. Мела послушно я последва. Любовта не беше забранена на публично място, но в уединение двете се отдаваха много по-пълноценно и интимно една на друга. Сред храстите имаха своя полянка, окръжност от мека тревица, която прегръщаше голите им тела с меко гъделичкане.

Нямаше нужда от думи, Гая застана лице в лице с любовницата си и устните им се сляха. Целувката им започна с устни и премина в игра, при която високото момиче плъзваше език в устата на приятелката си и когато тя жадно се опитваше да го докосне със своя, той се дръпваше и караше Мела да скимти тихичко от неудовлетворена страст и останала без дъх да проси милостта на Гая. Тази жестока игра накара зърната на гърдите на Мела да щръкнат арогантно и като се отделиха само за момент една от друга леките им дрехи се свлякоха от телата със скоростта, с която жаждата една за друга ги поглъщаше. Гая сложи длани на раменете на любовницата си и властно я натисна надолу. Мела се свлече на колене в краката ѝ и с помътен от желание поглед притисна лице в мургавите слабини, нетърпелива, като малко жадно да забозае от майка си. Тъмно моравите срамни устни на Гая лъщяха от процеждащата се възбуда и коленичилото момиче изпи първата тази първа влага, като еликсир на живота. Прокара език през цялата цепка, от отвора до малкия, но вече твърд от възбуда клитор и Гая зарови пръсти в косата ѝ, за да притисне лицето ѝ между краката си. Високото момиче стисна зъби в жестока гримаса и задвижи хълбоци, търкайки клитора си в послушно изплезения език, все едно чукаше лицето на Мела, омазвайки го сладкия сок на похотта си. Падналата на колене се остави на невъздържаната вакханалия, оставяйки своята собствена възбуда да потече на през набъбналите си срамни устни и да се превърне в тънки вадички по меките ѝ бедра. Гая забърза, удряйки клитора си френетично в послушно изплезения език, докато тялото ѝ затрепера и се стегна в усукана агония от мускули и сухожилия. За момент застина, като статуя и само откъслечните френетични потръпвания издаваха, че е живо същество. В края на сладко-болезнения си освобождаване няколко струи урина се изстреляха в лицето на Мела, по страните ѝ и върху още изплезения ѝ език. Тя ги прие, както приемаше всичко от любовницата си, с желание, граничещо с обожание.

Гая успокои дишането си и мълчаливо бутна коленичилото момиче назад и то легна по гръб, очаквателно разтваряйки крака. Жадното цвете на женствеността ѝ вече пулсираше отворено, лъщящо от възбуда. Мела протегна ръце, хвана полукълбата на задника си и като сви крака към гърдите си, се разтвори, готова за всичко, което любовницата ѝ пожелае да направи с нея. Гая я помилва между бедрата, внимаваше да не докосва клитора, харесваше ѝ да държи приятелката си на ръба и да вижда умоляващия ѝ поглед. Меля стенеше тихо, с притворени очи, докато мургавото момиче свали клипсове от ушите си, хвана първо дясната голяма мека гърда и я стисна, за да щръкне зърното ѝ нагоре. После постави клипса на него и след садистична пауза го остави да захапе набъбналата кафява пъпка.

Мела простена високо, извивайки гръб в дъга и сама извъртя другата си гърда, да бъде подложена на същото сладко мъчение. Гая помачка големите, вече украсени с метални щипки гърди и се полюбува на завоеванието си. После отново прехвърли вниманието си между широко разтворените бедра на легналото момиче. Рисуваше с пръст извивките на лабията ѝ, следваше контура и на малките, и на големите срамни устни, като ловко избягваше всеки опит на Мела да подложи на ласките отчаяно набъбналия си от възбуда клитор. Соковете бликаха и се стичаха надолу по стегнатия кафяв мускул на ануса. Гая спусна ръка и средният ѝ пръст докосна аналния пръстен. Той се сви инстинктивно, като актиния, но после се отпусна бавно от приятното кръгово движение по него. Тя го галеше само с възглавничката, размазвайки соковете на възбудата по халката, докато съвсем се отпусна, превръщайки се от стегнат мускул, в мека набъбнала плът. Когато вече не усещаше никаква твърдост, постави върха на пръста си на готовия отвор и с усмивка усети как Мела се притисна, за да я поеме в себе си. Пръстът потъна през отпуснатия анус чак до кокалчетата на дланта, в изгарящата, копринено нежна вътрешност на ректума.

Мела затвори очи в блажено очакване на влудяващото усещане, което, колкото повече я дразнеше, толкова повече я караше да го желае. Проникналият в задника ѝ пръст се завъртя, опипвайки горещите стени, нарочно дразнеше. Гая знаеше, че разтворилото крака момиче може да поеме в дупето си много повече от един пръст, но искаше да я накара да скимти от нетърпение, да прочете нямата молба в очите ѝ. Продължи да върти пръста си, нарочно задържаше и натискаше през преградата на плътта онова малко грапаво място във влагалището, което можеше да пренесе Мела в света на екстаза. Мела отговаряше с мъченически стонове, веждите ѝ се бяха сключили в няма молба. Гая издърпа пръста си от ануса и погали станала болезнено чувствителна цепка, омазвайки щедро пръстите си. Събра средния, показалеца и безименния и ги притисна в пулсиращия отвор на ануса, натисна навътре и премина без съпротива. Мела заби пръсти в задника си и опъна, разтваряйки си колкото може, пръстите я изпълваха и притискаха, нагнетявайки напрежение в ректума ѝ. Гая завъртя ръка наляво-надясно, съсредоточи върховете на пръстите си така, че да притисне през червата на легналото момиче малката вълшебна точка във влагалището. Усещането беше притъпено и това забавяше удоволствието, с растящо напрежение, кожата на Мела настръхна, като от студ и любовницата ѝ притисна болезнено пулсиращия клитор с палеца си. Чувственото тяло подскочи високо, като ударено от електричество и се затресе в конвулсии. Мела, без да може или да иска да се сдържа, завика и гърдите ѝ се замятаха. Клипсовете от зърната ѝ отхвърчаха, освободени от металната хватка те се напълниха с кръв и отключиха нова серия от малки оргазми. Вълните в тялото ѝ, от слабините и от гърдите, се сблъскаха в нажежен до червено връх на удоволствието и момичето изгуби свяст от силните усещания.

Гая внимателно измъкна пръсти от конвулсивно свиващия и разпускащ се анус и легна на една страна до любовницата си. Гледаше я покровителствено, наслаждаваше се на неконтролируемите последни тръпки, разтърсващи тялото ѝ. Когато прецени, че бялата нежна кожа на Мела вече не е свръх чувствителна, я докосна нежно и прокара върховете на пръстите си от корема до ямката на шията ѝ. Двете останаха легнали в разтегнати до безкрайност мигове, в приятната отпуснатост на онова състояние, идващо след опустошителното удоволствие. Бъбриха си безсмислени глупости, докато стана време да се прибират. Повървяха хванати за ръце и се разделиха с мързелива целувка.

Мела си даваше сметка, че е закъсняла и майка ѝ ще ѝ се кара, можеше да се прибере по-бързо ако пресече по един от тунелите в ремонт. Какво пък, най-много да се поизцапа, но пък щеше да спести половин час. Заобикаляше изкопни работи, разхвърлени инструменти. Разсеяно си помисли, че на работниците, всичките кастрирани мъже, им липсва дисциплина. Може би малко повече строгост, от Гая щеше да излезе отличен надзирател. Неочаквано се препъна в нещо и извика задавено. Светлината от сервизните лампи беше оскъдна и Мела примигна няколко пъти, преди да осъзнае, че в краката ѝ има човешко тяло, облечено в ослепително бяло. Бялото на Сестрите на Реда. Мела разпозна жената от забързания патрул, с който се беше разминала преди няколко часа. Докато ужасена се опитваше да осмисли какво трябва да направи, близо до нея се чу тъп звук, придружен от накъсано дишане. В мъждивата светлина се очерта гледка, която съзнанието на момичето отказа да приеме за действителна. Втората Сестра на Реда от патрула се бореше с нещо огромно, облечената в бяло жена го беше притиснала с шоковата си палка на земята и лицето ѝ аленееше от усилие. Косматото чудовище под нея безрезултатно мяташе ръце и крака. “Таласъм! Таласъм от повърхността!”, суеверният страх от детските години сграбчи Мела за гърлото, парализирайки я на място. “Мутантите, чудовищата от отровената от мъжете земна повърхност, идват!”.

Обикновено стегнатата в строг кок коса на сестрата се беше пръснала в залепнали от пот по лицето ѝ кичури. Още малко, усещаше как животното губи сили, ударите му ставаха все по-слаби и хаотични. Успя да ги изненада и Сестра ѝ плати за невниманието им. Но сега щеше да си плати, мръсно животно! Лицето му беше станало мораво под отвратителното окосмяване и очите му се подбелваха. Натисна гърлото му с палката с удвоени усилия. Изобщо не забеляза, че една от отчаяно мятащите се ръце на животното докопа камък. Ударът в слепоочието ѝ взриви света в рояк искри, после всичко потъна в милостив мрак.

Животното блъсна безжизненото тяло и то се просна на земята. Косматото чудовище се изправи с кашляне, мъчеше се да си поеме въздух. Малка част от съзнанието на Мела, останала неестествено спокойна, го разпозна. По позата и падналите над очите мокри от пот кичури, а после и по незабравимите святкащи от гняв и омраза зелени очи. Само че този път не ги деляха решетките на клетката. Накрая Мела възвърна контрола над тялото си, изписка, извъртя се и побягна сляпо назад. Зад гърба ѝ закънтяха тежките стъпки на впусналото се след нея животно и хрипливото му дишане. С удвоени от страха сили момичето затича към светлината на парка. Още мъничко и щеше да е в безопасност, надеждата ѝ даде сила за последен отчаян спринт.

Кракът на Мела закачи един от небрежно разпилените камъни в ремонтирания тунел и с вик момичето се просна по очи. С удвоена от ужаса бързина понечи да се изправи, но светът се изплъзна изпод нея. Грамадна ръка я сграбчи през кръста, а другата лапа на чудовището запуши устата ѝ, задявайки наченалия писък. Животното я понесе без усилие обратно в тъмния тунел, без да обръща внимание нито на ударите на малките ѝ юмручета, нито на опитите да отхапе някой от грубите му пръсти. Мела изгуби представа за времето и нямаше представа къде се намират, когато животното я пусна да стъпи на краката си.

II.

- Ще те оставя да ходиш сама, ако не правиш глупости.

Да, ясно е че сънуваше. Това беше кошмар, животните не говореха. Всички знаеха, че некастрираните мъже изгубваха способността си на всякакво разумно действие. Ей сега щеше за се събуди.

- Разбра ли, какво ти казах? – животното я разтърси за рамото така, че зъбите ѝ изтракаха. - Кв’о, бе? Не вдяваш ли?

Животното вдигна фенера, който сигурно беше взело от Сестрите на Реда и освети лицето на момичето. Тя сви очи. Това беше парадокс, говорещо животно. А парадокси не съществуваха, учиха го в училище. Нима беше възможно животните да говорят? Разклащането на един от основните стълбове на обществената философия измести дори ужаса от отвличането. Не, не. Трябваше да има друго обяснение.

- Бе ти хамава ли си? Кажи как те викат! – за да я окуражи животното направи заплашителен жест с ръка. - Кажи, ма! Че да не те мацна през устата!

- Мела. – отвърна тя. - Казвам се Мела... а ти?

Имаше нещо сюрреалистично да разговаря с животно, че и да предположи, че може да има име.

- Харан. – полу изръмжа отговора си животното. - Нищо няма да ти направя, мирувай и ще те пусна. Искам да си с мен, докато се измъкна на повърхността. В случай, че се опитат да ме проследят и спрат.

Мела примигна. На повърхността, говорещо или не, животното не беше с всичкия си. Повърхността на земята беше смъртоносна, отровена от безумието, което мъжете бяха отключили.

- Не можеш да излезеш, дори и да намериш път. Ще умреш. – Мела говореше бавно, почти разделяйки думите на срички, както се говори на дете. - Хайде, да се върнем. Ще кажа, че си се държал добре с мен.

Устата на Харан се изкриви в презрителна гримаса, а очите му светнаха с познатата омраза.

- Не ми разправяй идиотщините си! Не съм роден в дрисливата ви колония! – животното почти изплю последните думи. - Роден съм свободен и съм излизал горе с мама и татко!

Харан продължи гневната си тирада, без да му пука дали дребното момиче разбира. От гърдите му изригна сдържания с години гняв, трупан в клетката. Почти се беше превърнал в това, което бяха останалите мъже там. Животно. Отгледани в клетки, научени единствено да ядат, спят и бъдат доени за семето им. Само все по-мъглявите спомени за вечно криещото се семейство и яркото синьо небе пазеха пламъчето на разума.

Мела примигваше невярващо. Татко. Думата беше непозната, но някак странно близка, болезнена с липсата си. Светът ѝ се разпръскваше на късчета, които тя отчаяно се опитваше да слепи в нещо логично. Възможно ли беше животното да казва истината? Шушукаха се истории за хора, живеещи извън колониите. Диви, отвличаха жени и деца... поне така беше чувала. Разумът ѝ не издържа и тя се извърна да побегне, не толкова от животното, колкото от хаоса, заплашващ да залее разума ѝ. Харан понечи да замахне и да я хване, но тя беше неочаквано бърза и пъргава. Вместо това грамадната му лапа я улучи в главата и момичето потъна в мрака на безсъзнанието.

Трябваше да я остави, шлюзът беше наблизо. Но щеше ли да намери тя пътя си обратно, като се свести? Или щеше да броди изгубена в тунелите, докато по един или друг начин срещни гибелта си? Харан не можеше да обясни защо я взе под мишницата си. Емпатия, съчетана с някакъв древен инстинкт, отпреди десетки хиляди години.

Горчиво съжали, на повърхността момичето се върна в съзнание и почти обезумя от ужас. Земята под краката ѝ заплашваше да се обърне и целият непознат свят да се изсипе в безкрайното синьо небе. Мела побягна сляпо, препъваше се, а Харан ѝ крещеше да спре. Звярът я връхлетя неочаквано, огромен, космат, с приведена глава, увенчана с извити рога. Ревът му бумтеше като хиляди генератора и със сигурност щеше да я помете, ако Харан не се беше хвърлил отгоре му. Мощните му лапи сграбчиха рогата и извиха врата настрани, отклонявайки го от крехката фигурка на момичето. Звярът подхвърли мъжа, като играчка и понечи да го наниже на рогата си, само щастливата случайност го спаси. Вместо с рогата, звярът удари Харан с чело и го преметна във въздуха. Мъжът се стовари безжизнен на земята.

Мела очакваше чудовището да я помете, но вместо това то тъпо се огледа, изпръхтя и просто си замина. Момичето преодоля до известна степен ужаса от отвореното пространство, колкото да стигне до Харан. Тя не знаеше къде е, единственото познато нещо тук беше това животно... този мъж. Думата извикваше едновременно страх, отвращение, но и някакво съвсем непознато чувство. Плашещо, но не само. Харан идваше в съзнание, колкото да успее да пропълзи няколко метра. Бавно и мъчително нелепата двойка се довлече до цепнатина в една скала и пропълзя в нея. Мела запали фенера и за първи път се почувства относително добре, това беше пещера, почти като тунелите у дома. По стените имаше някакви детински рисунки, стилизирани човешки и животински фигурки. Любопитството ѝ се събуди съвсем по детски. Но първо трябваше да се погрижи за мъжа.

Огледа главата на му, в косата имаше цицина и спечена кръв, но черепът не изглеждаше пукнат. Ако обаче кракът му беше счупен, положението щеше да е също толкова трагично. Мела надигна робата му, за да провери колко е сериозно нараняването и ококори стреснато очи. Погледът ѝ не се спря на грозното мораво петно, където звярът беше ударил Харан, а малко по-нагоре. Там лежеше отпуснат мъжкият му орган. Изглеждаше тежък и застрашителен, дори грозен. Като някакъв спящ хищник, излъчващ заплаха дори и в съня си. Беше виждала органа на брат си, дори не можеше да става дума за сравнение с гушещото се между краката му нещо и това парче месо. Дори за миг зърнатия орган на крещящия в клетката мъж не се доближаваше по размер, въпреки че когато го видя, беше твърд в юмрука на подскачащия зад решетките нещастник. Мела не можеше да откъсне очи, в нея се бореха едновременно любопитство и отвращение, страх и някакво неоформено чувство, което стягаше гърлото ѝ и я присвиваше ниско долу в корема. В слабините ѝ се надигна познат гъдел, както когато беше с Гая и вълна от срам я заля, щом усети срамните ѝ устни да се разтварят сами. По дяволите, що за извратенячка беше?! Да изпита сексуална възбуда от едно животно! Нали това беше легналият пред нея мъж? С пламнали страни Мела отклони поглед от мъжкия орган и огледа нараненото бедро. Плътта имаше грозен морав цвят и момичето се опита внимателно да провери, дали костта е счупена. Мъжът простена няколко пъти, без да отваря очи, докато деликатните пръсти натискаха наранения крак. С облекчение Мела реши, че костта е здрава и мястото е само лошо натъртено. Оставаше ѝ да чака мъжът да се събуди, сама на смееше да тръгне да търси шлюза, ужасяваше се от безкрайната празнота навън.

Все пак ѝ се наложи да излезе, правеше го през нощта. Мракът притъпяваше ужаса от отвореното пространство. Набра плодове, бяха подобни на тези в подземните градини, но с много по-ярки цветове, а вкусът им беше безкрайно по-богат. На третата вечер Харан успя да излезе навън, събра дърва и пред невярващия поглед на Мела ги запали, като удряше парче скала в ръба на вече изтощения фенер. Топлите пламъци хвърляха сенки, които танцуваха по стените на пещерата и ту скриваха странните рисунки, ту ги караха да изскачат от мрака. Харан хрускаше една от донесените от Мела ябълки и разказваше за детството си. Момичето го слушаше, без да знае да вярва ли или не. Но гласът му беше дълбок, успокояващ. Убежище от стреса на този непознат нов свят. Не, това не беше животно. Когато млъкна Мела поиска да види пак крака му, изпитваше удоволствие да се чувства полезна и въпреки вялата му съпротива, надигна туниката му.

Отново погледът ѝ падна на отпуснатия мъжки орган, легнал на бедрото му. Устата на момичето пресъхна, сърцето ѝ биеше така, че заплашваше да изхвръкне през гърдите. Цял живот я бяха учили, че мъжът е нещо отвратително, зло, а този орган беше и еманацията му. Та нали това беше най-явната разлика между жените и животните... мъжете? Защо тогава гърлото ѝ се стегна, както когато беше с Гая? И ниско в корема ѝ се породи онова напрежение, което караше интимните ѝ устни да пулсират, топчето на клитора да набъбва и между краката ѝ да тече влага. Защо сърцето ѝ заби, като птичка, опитваща се да разбие клетката? И защо разумът ѝ, изправен пред този орган, окъпан в танцуващите пламъци на огъня, се разпръскваше на парчета и от подсъзнанието ѝ се измъкваше нещо древно, познато и непознато, плашещо и желано? Мела не издържа на таза канонада от парадокси и съвсем импулсивно се протегна към члена на мъжа и го докосна с трепереща ръка. Харан, застинал и шокиран повече от самата нея, се беше превърнал в статуя. Задържа дъха си от страх да не я стресне дори и с най-малко движение, но сърцето му думкаше, като парен чук. Членът му, като че отделно същество се размърда под малката мека длан. Първо трепна лениво, все едно се пробуждаше от сън, а после започна да расте, надуваше се и се изправяше, а сините вени, които го опасваха, се издуваха и пулсираха под кожата. Мела гледаше с широко отворени очи тази метаморфоза, все едно огромна змия се издигаше и хипнотизираше жертвата си. Под вече добилия застрашителни размери орган, двете кожени кесии се свиха и разпуснаха, на момичето ѝ се стори подканящо и тя ги помилва със свободната си ръка. Харан не издържа и изпъшка така дълбоко, че тя се стресна, да не му е причинила болка, но когато го погледна позна изражението на страст, което толкова често беше виждала на лицето на Гая. Кожата на мъжкия член и на големите кесии беше гореща и толкова нежна, в контраст с грубото тяло на Харан. Пенисът стърчеше вече нагоре и Мела се опита да го обхване, но пръстите ѝ не се събраха около коравия ствол. Тя може и да не знаеше, какво да прави с него, но тялото ѝ пое контрол. момичето го пусна и се съблече бързо, като да се страхуваше да не избяга вълшебния момент. Чувствените зърна на големите ѝ бели гърди се бяха надули и изправили, отчаяни да бъдат докоснати, между краката ѝ влагата вече течеше по бедрата. Мела обкрачи мъжа и се изправи на колене, хвана члена му и го насочи към възпаления си от възбуда клитор. Докосна набъбналото до болка топче до станалата морава главичка на мъжкия орган и простена, отпускайки глава назад. Докато притваряше очи ѝ се стори, че в играта на огъня рисунките по стените са спрели древните си занимания и я гледат. Членът пулсираше в ритъма на сърцето на Харан и притиснат до топчето на женската наслада сякаш изпращаше електрически импулси по цялото тяло на Мела. Невярващо мъжът протегна големите си ръце и обхвана едрите гърди, тялото на момичето потрепера и тя измяука, стори му се неудовлетворено. Тя се завърташе, опитваше се да намести гърдите си така, че да докосне зърната ѝ и когато той така и не се реши, тя сама сключи дебелите му груби пръсти около набъбналите кафеви пъпки. Той ги стисна между палците и показалците си и колкото и да внимаваше, грубите му пръсти ги прещипаха, изтръгвайки от гърлото на момичето мъченическо стенание. Хълбоците ѝ се задвижиха по-бързо и тя започна да търка във вкаменения от възбуда член не само клитора си, а цялата хлъзгава от възбуда цепка. Галеше го с нея, лигавеше го, тялото ѝ ставаше все по-горещо, имаше чувството, че гори по-силно и от огъня. Мъжът без да се сдържа също задвижи таза си, търкайки пламтящия отвор между краката ѝ по цялата дължина на масивния си член. Погледът на Мела беше станал див, хищно искащ нещо, което не знаеше какво е, превръщаше я в животното, от което зял живот я бяха назидавали да се пази. Необузданите движения на телата им по една случайност наместиха издутата глава на коравия член на отвора между краката на момичето и тя в конвулсивните си движения с притисна надолу. Светът избухна и за двамата в невъобразим взрив на непознати усещания, агонизираща горещина, болка, лакомия за още. Харан чувстваше, че все едно органът му изгаря в някаква пещ, не, все едно в лавата на недрата на самата земя. Мела трепереше разчекната около твърдия орган, нанизал я между краката, така пълна, както никога не досега от пръстите на Гая. Светът се запръсна около нея и после се събра, най-сетне пълен и смислен, сякаш до сега от него беше липсвало някакво парче и то си беше дошло на мястото. Чувстваше се изпълнена до пръсване и въпреки това се отпусна, позволявайки още от превземащия тялото ѝ орган да се плъзне в нея. Нанизваше се сама, изтезаваше се и се въздигаше в досега недостигано удоволствие. Членът на мъжа беше корав, но едновременно и нежен, пулсираше в нея в ритъма на сърцето му. Подутата му от възбуда глава опря някъде дълбоко в нея, причини ѝ болка от която ѝ причерня и тя със стон се надигна. Облекчението обаче дойде с агонизираща нужда от отдръпващото се изпълване. И Мела се наби отново, болката се взриви в морави кръгове пред очите ѝ, когато превзелия тялото ѝ орган се притисна отново в матката ѝ и я накара да се надигне отново. Тялото ѝ се задвижи нагоре-надолу по ствола, тласкано от желанието още от този орган да влезе в нея и болката, която сама си причиняваше.

В главата на Мела кънтеше някакъв древен ритъм, съзнанието ѝ напълно беше отстъпило пред картини в главата ѝ, които не разбираше. Безформени, горящ огън, извиващи се около него тела, изгарящи в сладката агония на танца на сътворението. Не знаеше, колко от члена на Харан е проникнал в нея, по някое време той я беше подхванал под полукълбата на задника и я повдигаше и спускаше, тялото ѝ се беше предало и само когато напрежението се отприщваше Мела се разтърсваше в нов агонизиращ връх. Лъсналите от пот тела изпълваха пещерата с миризма, която опияняваше, като силно вино. Харан почувства, че момичето все повече и повече се отпуска, като че губеше сили. Без да излиза от нея, той внимателно се завъртя и я сложи да легне. Тя му отвърна с облекчено стенание, пак я изпълваше, но вече не удряше матката ѝ, като таран. Усещането стана различно, тя лежеше под него и импулсивно сви крака към гърдите си и протегна ръце.

- Ела.

Гласът ѝ беше дрезгав и непознат за самата нея. Мъжът се подчини и покри нежното ѝ тяло със своето. Допирът на кожата му, тежестта отгоре ѝ, силният му мускусен аромат я накараха да затвори очи и да го прегърне през врата, привличайки го в себе си. Движенията му вече не бяха така необуздани, напротив. Движеше се в нея с бавен ритъм, издигаше напрежение им до неотменимия край. Той простена в ухото ѝ, тялото му се стегна, а членът в нея подскочи. Тежките тестиси, които нежно я удряха по дупето, започнаха да се свиват и разпускат. Мела усети как в нея се влива нещо врящо, с всеки гърч на проникналия я орган. Мъжът трепереше и тя го прегърна нежно, обви го с крака и го притисна дълбоко в себе си. Удоволствието я заля не с предишната насилствена настървеност, но пък много по-поглъщащо и удовлетворяващо. Телата им потръпваха заедно, в общ ритъм, и двамата останаха така, дълго след като възбудата се беше уталожила. Огънят, който ги беше изгарял, сега тлееше с мека и уютна топлина. Накрая Харан се надигна и тя с нежелание го остави да излезе, само за да легне на хълбок до нея.

Той се присегна и хвърли няколко клона върху тлеещите въглени. Те припукаха и пламъците затанцуваха отново.

- Навътре има още рисунки, разглеждал съм ги... преди. Някои ги разбирам, други… не. Обаче сега все едно оживяха.

Тя се вгледа в зелените му очи, освен омраза и гняв можеха до излъчват и нещо друго, топло и нежно.

- И за мен оживяха, гледаха ни... напътстваха ни.

Пръстите му лениво я галеха и тя измърка, като котка и в отговор прокара нокти по протежение на полу отпуснатия му член. Той отговори с трепване. Тялото му беше толкова чудно, искаше ѝ се да научи всичко за него! Как този орган беше едновременно част от него, но и сякаш нещо със собствен живот и воля. Мъжът изръмжа тихо и притвори очи, членът му продължи да набъбва и да се втвърдява под нежните ѝ пръсти. В главата на Мела се завъртя палава мисъл, спомни си Гая, сега тя ѝ беше някак далечна, като част от избледняващ сън. Обаче помнеше, какво правеше с нея мургавото момиче, пръстите ѝ, които проникваха в Мела отзад. Дали беше възможно растящото и втвърдяващо се под ласките ѝ парче плът да проникне там? Или щеше да я разкъса на две половини?! Прилоша ѝ от възбуда, само като си представяше как това дебело, твърдо тяло ще влезе там, ще се плъзне в нея безпощадно... Органът вече беше се изправил гордо, корав като клон на дърво. Мела се завъртя на колене и застана с гръб към Харан, а после се отпусна напред. Лицето ѝ беше на по-малко от метър от огъня. Чу тежкото дишане на мъжа, когато той се изправи зад нея, беше хванал в ръка члена си и го намести между интимните ѝ устни. Мела обаче завъртя дупе и му избяга, той се опита да проникне отново, не разбирайки играта. Защо му се предлагаше и се дърпаше едновременно? Това продължи известно време, докато Мела се протегна и хвана члена. Притегли го и мъжът послушно я последва. Тя допря налятата с кръв глава на ануса си и леко се натисна назад. Интимните им части бяха омазани в соковете им, семето на мъжа се беше стекло от нея и в цепката на задника ѝ. Харан невярващо натисна коравия си член в свития кафяв мускул, без да може да проникне в него. Тя му отвърна, като легна на гърдите си, протегна ръце, обхвана полукълбата на задника си и ги отвори, опъвайки настрани. Мела сама се натисна назад, и пак. От устата ѝ излизаше тихо пъшкане от напрежението, което коравият орган упражняваше върху задния ѝ отвор. Харан се боеше да натисне и Мела прошепна:

- Влез, моля те. Влез в мен.

Той я хвана за кръста и натисна, аналният пръстен де бори отчаяно няколко мига и поддаде, пропускайки дебелото кораво тяло. Членът потъна на четвърт от дължината си в безкрайно нежната прегръдка на ректума ѝ. Мела стисна очи и впи пръсти в полукълбата на задника си. Толкова беше голям! Несравним с пръстите на Гая, разширяваше я неимоверно повече, но беше и по-нежен. Харан остана в кадифената прегръдка, незнаещ какво да направи, а и неспособен да помръдне от новото усещане. Чувстваше агонията ѝ и страдаше заедно с нея, тя скимтеше тихичко, докато аналният ѝ пръстен конвулсивно се мъчеше да изхвърли разпъналото го дебело тяло. Двамата останаха така, докато тялото на Мела се предаде на неизбежното и анусът ѝ спря да се стяга, инстинктът подсказа на Харан да се задвижи. Отначало бавно, проправяше се път в червата ѝ по още мъничко с всеки тласък. Мела шумно си пое дъх, беше забравила да диша от болка, но сега агонизиращото чувство, че я разкъсват на две, се превърна в изпълващо парене. Момичето проскимтяваше при всяко проникване, което я разпъваше около дебелия член. Мъжът се движеше с по-дълбоки движения, нанизваше треперещото тяло все по-навътре. Усещаше пръстена на ануса около ствола на члена си, а вътре го изгаряше само едва осезаемото докосване на нежните стени на ректума. При поредното движение усети, че главата на члена му преминава като през нов пръстен и Мела изпъшка шумно, а нежните косъмчета по тялото ѝ щръкнаха. Тя сама се натисна назад, нанизвайки се на изтезаващия я орган. Той превземаше тялото ѝ, принуждаваше го да се моделира по твърдия дебел ствол. Паренето в аналната ѝ халка беше някакво далечно усещане, отстъпило на прекрасното усещане за изпълване. Органът на мъжа се плъзна още малко навътре, заболя я, но някак притъпено, той натисна още и тя си помисли, че при следващия тласък главата на члена му ще се покаже през корема ѝ. Вместо това, тялото на мъжа се залепи за дупето ѝ. Беше проникнал в нея целия, до край. Имаше нещо толкова триумфално в това! Мела пусна полукълбата на задника си, подпря длани на земята и се изправи. Беше пред него на четири крака, с нанизан на мъжкия му орган задник! Това беше толкова животинско... и толкова приятно. Разбрал сигнала на тялото ѝ, Харан се задвижи, всеки тласък беше по-смел и по-дълбок. Момичето закрещя, нажеженият кол в тялото ѝ я разкъсваше на парченца и същевременно пръскаше все по-мощни вълни на удоволствие, те тръгваха от основата на гръбнака ѝ, плъзваха се нагоре и избухваха в главата ѝ. Мела беше в несвяст, с течаща лига от отворената си уста. Нищо нямаше значение, само разпъналия я отвъд допустимото орган. Харан нададе животински рев, тръпките в члена му предизвестиха дебелите струи семе, с които започна да наводнява червата на момичето. Това изтръгна насила нова вълна на удоволствие от крехкото тяло и то се замята в агония. Накрая утихна, отпусна се, като кукла с отрязани конци. Ако не беше още коравия член пронизал задника ѝ, щеше да се стовари на земята напълно изнемощяла. Стори ѝ се цяла вечност, докато мъжът изтегляше члена си от аналния ѝ отвор, сякаш изсмукваше вътрешностите ѝ след себе си. Мела остана да лежи без дъх, без мисъл и потъна в забавата на съня, миг след като горещото едро тяло на мъжа я прегърна нежно.

III.

Харан спеше дълбоко, когато Мела се събуди. Тя тихичко се измъкна от прегръдката му и излезе от пещерата. Щеше да му набере ябълките, които той така обичаше. Не се изненада ни най-малко, че безкрайната синева никак не я изплаши за първи път. Напротив, беше толкова красива и освобождаваща!

Започна нов ден на земята.

Контрабандистът

Моран Фез си подсвиркваше фалшиво весела мелодия, робинята ситнеща зад него му излезе евтино, намери и донор. Ако всичко се наредеше по план след този курс щеше да си изплати дълговете, че и да му остане нещо отгоре. Отвори вратата на олющената сграда и кимна на момичето да го последва. Затвори и заключи след нея, а после натисна два бутона на дата пада си и белезниците от китките и глезените ѝ се отвориха и паднаха в краката ѝ.
Мара гледаше новия си господар с широко разтворени от ужас очи, преди месец я отвлякоха пирати и се беше наслушала на всякакви ужасии. Беше ѝ свалил белезниците, но остави електронния нашийник, при неподчинение в нежната шия на момичето се забиваше болезнен електрошок, от който чак въздухът ѝ спираше. Дори не знаеше за какво е купена, навярно за развлечение. Това съвсем не беше успокоителна мисъл, като нищо Моран можеше да се окаже извратен садист. Нито дори да се отдаде против волята си щеше да ѝ се понрави, макар че господарят не беше лишен от чар. Зелените му очи искряха с някаква насмешлива пакостливост и Мара се опита да се самоубеди, че изобщо не изглежда жесток човек.

Моран я плесна по сочното дупе и с око на ценител отбеляза, как плътта ѝ затрепера. Жалко, че не беше я купил за удоволствие. Можеше да прекара много приятни мигове с глава заровена в пищната ѝ гръд, да смуче и хапе едрите зърна и да пълни ушите си с нейните “Ох” и “Ах”, следствие едновременно да болка и възбуда. Членът му набъбна, като си представи, че разтваря белите полукълба на задника ѝ и бавно прониква в ануса ѝ. Мъжът тръсна глава с въздишка, имаха работа, а времето не беше безкрайно.

- Хайде кукличке! На четири крака! – момичето плахо коленичи на пода и се подпря на длани. - Ето, подпри се и си разтвори сладкото дупенце.

Моран бутна към нея плюшена табуретка, която беше видяла и по-добри дни и Мара послушна се облегна с гърди на нея. Анален секс, можеше и да е много по-лошо, тя всъщност го харесваше при определени обстоятелства. Ще се опита да се отпусне, дано използва и някакъв лубрикант.

- Искам да държиш това сладко дупе широко разтворено. – Мара послушно раздалечи бузите на задника си с ръце. - Ха така! Не се опитвай да се бориш, защото може да се нараниш, а ние не искаме това.

Думите му събудиха в момичето мрачно предчувствие. Да се бори? Значи щеше да болезнено. Тя извърна глава и вместо да види как Моран си сваля панталоните, гледката я накара да запищи от ужас с цяло гърло. Скочи, като изстреляна от пружина и моментално се стовари на пода, сгърчена в конвулсивна агония. Нашийникът ѝ беше изпратил в нея кошмарния си електрически импулс. Мара потръпваше, борейки се за глътка въздух, а разширените ѝ от ужас очи не се откъсваха от извиващото се в средата на стаята тяло.

- Има два начина, единият е да ми съдействаш. – Моран съчувствено сложи ръка на рамото ѝ. - Другият е, да ме принудиш да използвам нашийника. Резултатът ще е един и същ, но ако избереш първото, ще си спестиш ненужни страдания.

Мара се закашля и пресипнало попита с глас, който не можеше да познае от ужас:

- К-к-какво е това?! Ще ме изяде ли?!

- Не, не! Нищо такова. – Моран се разсмя. - Това е гордостта на Тиба, мизерната планета, на която се намираме. Този приятел произвежда един от най-силните наркотици познати в галактиката. И е абсолютно забранен за експорт. Тиба се издържа от пазарите за роби и червеите. Ти ще ми помогнеш да изнеса контрабандно няколко екземпляра.

- Но... как? Искаш за го вкараш в мен ли?! Ще ме разкъса!!! – Мара едва говореше от ужас, гърлото ѝ се беше стегнало на топка.

- Няма! Обещавам ти. Освен това ние няма да изнасяме възрастен екземпляр. Ей, ей! Довери ми се, моля те. – Моран хвана главата ѝ и я погледна в ококорените от ужас лешникови очи. - Обещавам, че дори няма да боли много. Секретът на червея съдържа много силен наркотичен аналгетик. Ще ти помогне да отпуснеш мускулите си.

Мара се огледа отчаяно, нямаше спасение, дори не можеше да понесе мисълта за още един електрошок. При последния ѝ се строи, че никога повече няма да успее да вдиша. Остави се на мъжа да я повдигне обратно на колене, да я подпре на табуретката и да постави дланите ѝ на дупето.

- Хайде, разтвори го хубаво. – Мара опъна бузите на задника си, дишайки, като хванато в капан животно. - То-о-чно така, ето. Браво, разтвори се колкото можеш.

Зад нея червеят се беше приближил, дълъг около метър и половина и дебел, колкото човешка ръка, надигна предната част на тялото си от земята. Поклащаше се, като змия, готова да се нахвърли върху плячката си. Червеят не притежаваше очи, но на главата имаше десетина пипалца, с размерите на човешки пръсти. Те бяха чувствителни сензори и сега се раздвижиха, подобно на пипалцата на анемония. Създанието беше нетърпеливо, яйцата му бяха готови и то бързаше да пъхне глава в гостоприемника и да ги остави там. Долови желаната миризма и тялото му се изви за да намести главата в цепката на дупето на Мара.

Момичето усети ефирния допир на пипалата и се стегна от страх. Моран зашепна успокояващо и нежно прокара пръсти по голия ѝ гръб, от тила, надолу по гръбнака. Тя продължаваше да хлипа тихичко от ужас, но тялото ѝ се поотпусна. Отчаяно вярваше на Моран, просто защото иначе трябваше да падне в бездната на ужаса без надежда. Докосването по дупето ѝ беше нежно и деликатно, пипалцата внимателно опипваха ануса ѝ. Създанието не искаше да наранява и разкъсва гостоприемника си. Изпусна малка доза от така ценния си секрет и почти мигновено по тялото на Мара се плъзна топла, отпускаща и успокояваща тръпка. Пипалцата натиснаха леко кафявата точка на задника ѝ и започнаха да я масажират, докато аналния пръстен сам поддаде и връхчетата им предпазливо проникнаха в момичето. Първо две-три, които се задвижиха мазно, карайки сфинктерния мускул да са отпусне още, а после още две-три. Там, където проникваха, пипалцата се изтъняваха, а вътре в ректума ѝ надебеляваха отново. Мара изпъшка неволно, затворила очи. Чудно, от какво толкова се страхуваше?!

Мозъкът ѝ плуваше в приятно вцепенение, а проникването отзад я караше да завърти дупе от нетърпение за още. Останалите навън пипалца през това време бяха нахълтали в нея и сега всички се извиха, като кукички и разпънаха аналния пръстен. Той се отвори, зейнал като дупка и Моран усети как членът му се наля в болезнена ерекция, виждаше аления ректум на Мара, пулсиращ в ритъма на сърцето ѝ. Съществото я задържа разтворена така, за няколко мига и после насочи главата си в зеещата дупка. Тялото на червея се изтъни, за да може да проникне в дупето на Мара и Моран, с изхвръкнали от похот очи, си каза, че той по-скоро се излива в нея. Момичето простена дрезгаво, по устните ѝ се стичаше сластна лига чак надолу по брадичката. Когато почувства, че дебелото гъвкаво тяло си проправя път в нея, изпълвайки всеки милиметър от вътрешността ѝ, тя изви тялото си в дъга и вдигна глава с едно гърлено “Огххха, Огхррроу”. Гъвкавото тяло продължаваше да я превзема, изпълни ректума ѝ и ловко намери пътя си след него.

Мара беше в полусъзнание, с разсъдък напълно размътен от упойващия секрет на червея. Чувстваше, как се издува отвътре, плъзгащото се по червата ѝ тяло неумолимо напредваше. Още и още от съществото минаваха през насиления до скъсване анус, но болка нямаше. Момичето погледна надолу и видя, как коремчето ѝ се издува от нашественика. В тялото на Мара беше проникнал повече от половин метър от, когато съществото реши, че е достатъчно дълбоко. Пипалцата, които бяха опипвали всеки милиметър от червата ѝ по пътя си, сега се разтвориха отново, за да се застопорят в момичето. По проникналото в задника ѝ тяло премина спазъм и веднага нещо разтегна още мъничко ануса ѝ, а после продължи навътре. Яйцата поеха своя път по тялото на създанието, а Мара чувстваше как се придвижват. За всяко яйце бяха необходими много спазми, за да го изтласкат от главата на червея, дълбоко в червата на момичето.

Тялото на Мара, лъснало от пот, трепваше при всяко движение на изпълнилото я същество. Тя беше забила пръсти в бузите на сочния си задник и ги опъваше до скъсване, за да се разтвори още по-добре. От набъбналите ѝ срамни устни се процеждаше секрет, който вече беше направил малка локвичка на пода. С широко отворени очи Моран гледаше как съблазнителното тяло се извива, гротескно нанизано от нашественика, разпънал ануса му до чудовищни размери. Мара вече крещеше при всяка контракция на червея и затреперваше в поредния безмилостен оргазъм. Накрая и последното яйце се намести в нея и съществото бавно започна да се изхлузва от нея, докато тя лежеше без сили и само разтваряше дупето си. Накрая то излезе от тялото ѝ със сочен мляскащ звук, оставяйки ануса ѝ широко отворен, аналната халка пулсираше, но дори и не правеше опити да се прибере до кафявата точка отпреди два часа. Моран смутено установи, че отпред на панталона му има мокро петно. Изчака Мара да си поеме дъх, след което внимателно ѝ помогна да се облече в предварително приготвения удобен пътнически костюм.

Напускането на планетата мина съвсем безпроблемно, митничарят безразлично прегледа багажа, хвърли един поглед на изтощеното момиче с електронния нашийник и им махна да се качват на кораба си.

- Доколкото ми обясниха, няма да имаш проблем с... ъ-ъ-ъ... – мъжът се изчерви. - С ходенето по нужда, ларвите изяждат всичко, което слиза надолу. Всъщност даже ще ти се наложи да ядеш неколкократно повече, ако няма достатъчно храна, те консумират гостоприемника. Методът е новаторски, гостоприемникът обикновено е преживно животно...

- Крава? Крава?! Ти... ти си... – Мара не можеше да намери думи, с които да изрази възмущението си. - А защо просто не се нахвърля отгоре ти и не те принудя да ме убиеш с мизерния си нашийник?!

- Няма да направиш такова нещо, нали?! – стресна се Моран не на шега. - Ти все пак искаш да живееш, нали?

- Ще видим, за сега смятам да се натъпча, за да не ме подпукат дечицата.

Мара го изпепели с поглед и се отправи към пътническото помещение.

Корабът беше транспортен и не предлагаше някакъв лукс, но Моран го беше заредил предвидливо с храна. Мара прекарваше времето си седнала с кръстосани крака и нещо за хапване. Тялото ѝ растеше, дупето, допреди сочно, сега беше направо тлъстичко. Бедрата ѝ се наляха, без това да я загрозява, напротив, формите ѝ бяха меки и чувствени. Коремът изхвръкна напред, издут от ларвите в него. Сега Мара изглеждаше, като бременна и доколкото Моран беше запознат, двойно по-раздразнителна.

На шестата и последна седмица от пътуването им Мара усети раздвижване в себе си. Нещо я гъделичкаше с движението си в червата ѝ. Миг по-късно усети познатото фантастично чувство на неземно блаженство и съзнанието ѝ се размъти. “Излизат”, беше последната ѝ съзнателна мисъл, да си свали клина и гащите последното съзнателно действие. Ларвите се заизвиваха в нея, търсейки път навън и пръскайки около себе си така ценната субстанция, виновна за великолепната еуфория. Пръстите на Мара намериха набъбналия ѝ, колкото бобено зърно клитор и се плъзнаха по него, плувайки в обилно отделената мъзга. момичето простена, притворило очи и усети как първото тяло влиза в ректума ѝ, а после си намира пътя към ануса. Започна да натиска отвътре и след малко премина през халката. Тя се беше позатворила след инвазията, но Мара предполагаше, че никога няма да се свие напълно и винаги ще стои леко отворена. Преминаването през ануса ѝ я накара да изохка и да забие пръсти във влагалището си. След първия, пътя си по червата ѝ пое втория, доставяйки ѝ познатите сладостни усещания. При всяко напускане Мара потреперваше, пръстите на краката ѝ се свиваха, зърната на гърдите се сбръчкваха и щръкваха, а кожата ѝ настръхваше. И пак, и пак, тя престана да брои, остави се на удоволствието, затворила очи.

Моран усети, че нещо става и успя да види цялото зрелище почти отначало и се сдоби с ново петно отпред на панталона. Десет екземпляра! Това надминаваше дори най-смелите му мечти! Даже нямаше да си прави труда да плаща ипотеката на старото корито, направо ще си купи нов кораб! Боже, можеше да си купи малка флотилия! Същата вечер свали нашийника на Мара, обеща ѝ да и даде хиляда кредита и да ѝ върне свободата. Не спомена, че на света на който отиват да изтъргува безценните червеи, робството така или иначе е незаконно. Мара лежеше по корем, махаше с вяло с крака във въздуха и ядеше праскова. С лъснали от сладкия сок устни се обърна към него:

- Моран, а защо да спираш тук? Системата работи. Не ти ли трябва партньор за още няколко курса? Петдесет на петдесет!

- Шестдесет на четиридесет. – той едва сдържаше усмивката си, беше се привързал към момичето.

- Охо, щедър си, не очаквах шестдесет...

Така и не разбраха, какво е искала да каже. Устните на Моран затвориха омазаната със сладък прасковен сок уста.

Пепеляшка

Бяха му вързали тенекия. На него! Отказваше да го повярва, въпреки безпристрастния циферблат на телефона, показващ 17:45. Такива неща просто не се случваха на Александър, красавеца на факултета по журналистика, Сашо за колегите и Алекс за колежките. Бяха планирали събиране на четиринадесети февруари, хем да отпразнуват свети Валентин, хем края на сесията. Технически оставаха още три дни, но кой ти гледа?! И без това в “журналистическия” никой не си даваше зор. Няколко колежки направиха съвсем ясни намеци на Алекс, че нямат нищо против да ги покани. В случая с Анелия даже не беше намек, а съвсем недвусмислена покана. Момичето едва не му прасна един, когато той и отказа, при това пред половината курс. Не, Сашо се беше прицелил в още по-апетитна цел от Анелия. Невинно изглеждаща първокурсничка, същинско бонбонче! Във въображението си момчето дори допускаше, че е девствена и след романтичния купон на четиринадесети той, Алекс Мечтата На Всяка, ще поправи този дребен недостатък. С присъщата си самоуверена арогантност просто преметна ръка през рамото ѝ и я покани. Дори първокурсниците знаеха кой е Александър, двадесет и четири каратовата му усмивка, бодряшка гръмогласност и свойски маниери го правеха едва ли не равен с преподавателите. А в женските очи, дори и нещо повече. Самата секретарка, цербер за студентите, се размекваше за него. Поласканото от вниманието на баткото момиче прие. Е, по-скоро не му се даде шанс да откаже. И сега я нямаше. Щяха да го скъсат от бъзик! И разбира се Анелия, или щеше да е там с друг, или милостиво да се залепи за него. Александър не знаеше кое ще е по-унизително. Дали пък да не измисли някаква опашата лъжа и изобщо де не отиде? Тогава я видя.
Момичето се оглеждаше боязливо. Приличаше на кошута, която едва пристъпва на поляната, в очакване всеки момент вълците да се нахвърлят отгоре ѝ. Беше дребничка, с умерено къса пола и дебели чорапи до над коленете върху чорапогащника си. Късото ѝ палто беше закопчано догоре и от него се подаваше само топлата яка на полото. Ръцете ѝ бяха скръстени на гърдите в защитен жест и само от време на време оправяха нервно, или килнатата на една страна барета, или подръпваха полата надолу.

“И на нея са ѝ вързали тенекия.”, беше първата мисъл на Александър, последвана веднага от “Кой ли пък е толкова тъп, че да върже тенекия на такава кукличка?”. Момчето съвсем забрави грижите си и с интерес заоглежда крехката красавица на отсрещния тротоар. Имаше нещо енигматично в цялото ѝ присъствие, нещо което не можеше да определи и будеше любопитството му, предизвикваше го, но и някак смътно го плашеше. Защитната ѝ поза допълнително разпалваше ловните инстинкти на самеца и след десетина минути Алекс взе решение. Ще я заговори и ако му се усмихне щастието, ще се появи с това съкровище пред завистливите погледи на колегите и ревнивите погледи на колежките.

Лесно е да го решиш, друго е да го изпълниш. Алекс, въпреки че беше опитен сваляч, не се решаваше току-така да заговори непозната на улицата. Като изключим вероятността отнякъде да налети огромен и раздразнен Отело, съществуваше реалната опасност момичето да се развика и на Супер Алекс да му се наложи да потъне в дън земя пред цяла София. Зер, тук не беше на свой терен! Момчето събра цялата си решителност, придаде си задължителния уверен вид и пресече улицата, както Цезар – Рубикон.

- Чакате ли някого? – с най-обезоръжаващата си усмивка Алекс изтърси клишето.
Момичето вдигна вежди и го изгледа с любопитство.
- И какво ако чакам? – гласът ѝ беше нисък и леко дрезгав, само тембърът му беше достатъчен да предизвика гъдел в слабините на Алекс. - Ще ми правите компания ли?
- Защо не? И аз чакам, можем да чакаме заедно. Представете си, как ще ни изревнуват закъсняващите! Специалист съм в пъблик рилейшънса, можете да ми вярвате.
- Накарайте ме да се смея тогава. Представете си, как ще полудее от ревност валентинката ми, като види как се забавлявам с някакъв красавец.
Мозъкът на Алекс веднага регистрира “красавец”.
- А ако Ви кажа, че всъщност чакам Вас, а Вие мен? Знаете ли, че не съществуват случайности?
Момичето изкриви комично лице:
- Трябваше да кажете нещо от сорта, “Ето, тук съм. Какви са другите Ви две желания?” или… – момичето ококори очи. - “Магьосница ли сте, защото накарахте целия останал свят да изчезне!”
Александър отвори и затвори уста няколко пъти и двамата избухнаха в смях. Беше искрен младежки смях и забързаните по улицата хора се обръщаха, а после продължаваха с весели лица.
- Ако той не дойде... искаш ли да си моя валентинка?
- Той? Ами ако чакам “тя”?
- А-а-ами... – момчето безпомощно отпусна ръце.
- Измъчих Ви. Не се ли боите от непознати? Не, не отговаряйте, виждам, че сте храбрец. Ако още желаете, ще бъда Ваша валентинка, при едно условие.
Момичето вдигна пръст и го изгледа сериозно.
- Да ме оставите да си тръгна, щом пожелая. Ако е така, приятно ми е, Павлина.

***

Клубът беше шумен, без да е какфоничен и Алекс плуваше в сладката мъгла на два бърбана. Павлина направи зашеметяващо впечатление и момчето гледаше, като гладиатор защитил честта си за пореден път. Имаше нещо в поведението ѝ, което го държеше на дистанция и вместо вече да сложил ръка на бедрото ѝ, само хвана дланта ѝ в своята. Тя не реагира видимо, но фините ѝ пръсти леко го стиснаха в мълчаливо одобрение.

Пуснаха бавно парче и Алекс гаврътна бърбана, с “холандската” смелост Алекс се изправи и протегна ръка. Дамата му го фиксира за момент с очи и го последва. На дансинга двамата залепнаха, като бисквити намазани с шоколад. Алекс приближи лицето си на милиметри от нейното, едната му ръка я държеше здраво през тънкото кръстче,а другата пълзеше надолу към дупето ѝ. Устните им почти се докоснаха, дъхът им се смеси, нейният на пресекулки, неговият – тежък. Съвсем неочаквано Павлина пъхна длани между тях и го избута назад.
- Време е да си тръгвам. – каза го спокойно, но с горчивина.
- Ама... как... – Алекс гледаше с мътен поглед, неспособен да осъзнае рязката промяна.
- Наближава полунощ, ако се помая още малко и каляската ми ще се превърне в тиква. – момичето се надигна на пръсти и го целуна бързо по бузата. - Хайде, лека нощ, принце.
Докато Алекс се окопити, момичето вече излизаше навън. Той се втурна след нея, разбутвайки двойките танцуващи по пътя си. Излезе и се заозърта, момичето тъкмо свърваше в една тясна пресечка.
- Павлина! Павлина-а, чакай! – Александър се втурна след нея.
Настигна я и посегна да я прегърне.
- Моля те, почакай! Не искам да си тръгваш, поне да поговорим!
Момичето се извъртя рязко, в очите и плуваха сълзи. Сграбчи го за ръката и я натика под полата си. Шокиран, Александър в първия момент не можеше да разбере, какво не е наред. Павлина не беше с чорапогащник, както той си помисли, като я видя за първи път. Беше с чорапи до бедрото и ръката му докосна меката ѝ топла кожа, а после и коприната на бельото ѝ. Трябваха му няколко секунди да осъзнае и да повярва, че под пръстите му има пенис. Нямаше какво друго да е, малка, но съвсем истинска пишка. Момчето стоеше, като истукано, с отворена уста. На педя от него, Павлина го гледаше, прехапала устна. Сълзата се търкулна по бузата ѝ.
- Давай, удари ме. Ще ти стане по-добре. – гласът беше задавен, пълен с мъка и яд. - Макар, че повечето изчакват да ме нашамарят след свирката.
Алекс дръпна ръка изпод полата ѝ... полата му.
- Няма да те ударя, откъде го измисли. – гласът му прозвуча сърдито. - Аз... просто не очаквах. Трябваше да ме предупредиш.
- Какво да те предупредя? Не съм те канила да ме сваляш. Сам се лепна. – Павлина заби поглед в земята. - Просто исках да се поразходя, да бъда за малко това, което искам да съм. Хората да ме видят и възприемат, като жена. И за протокола, предупредих те, каляската се превръща в тиква. Благодаря, че не ме удари. И това е нещо, хайде, чао.
- Хей, чакай! Чакай де, ще те изпратя. Кой знае на кого можеш да налетиш по това време.
- О, кавалер, до самия край! – Павлина избърса сълзата си и въпреки ироничната интонация се усмихна. - Всъщност живея съвсем наблизо.
По пътя Павел разказваше. Слабичко момче, никога не го привличали шумните игри на останалите. Още като ученик тайно обличал бельото на майка си. Четял любовни романи и си представял, че е героинята. Тайната му била Дамоклев меч в малкия град, в който бил роден. За щастие още в училище се научил да работи с графични програми и успял да избяга в анонимния гмеж на столицата. Александър, пъхнал ръце в джобовете си, слушаше с любопитство. Павел или Павлина, не беше гримираният като клоун травестит, крещящ предизвикателно цинизми от гротескните редици на гей парада. До него крачеше едно нежно и ранимо същество, което просто мечтаеше да е нещо друго. И разказваше. За катастрофалния опит да е нормален, за срещите. За грубостта, обичайната свирка и последвалото отвращение у мъжа, внезапно залят от вина, следи като е свършил. Обикновено изчезвали набързо, понякога го шамаросвали. Гадно педалче. Дали пък не били гневни на себе си и уплашени, че са вече по-малко мъже? Неусетно стигнаха до старата кооперация, с олющена мазилка.

- Е, благодаря, че ме изслуша.
- Аз... няма ли да ме поканиш на кафе?
- Ако те поканя, няма да е за кафе.
Александър направи решителна крачка, хвана женственото момче за раменете и го придърпа към себе си.
- Аз и не искам кафе. – дрезгаво прошепна Алекс, преди устните им да се долепят.
Целувката им започна предпазливо, въпреки събраната решителност, Алекс само опитваше нежните, като на момиче устни. Бяха горещи и меки, с аромат на виолетки. Бавно ги разтвори със своите и връхчето на любопитно езиче го посрещна. Това беше твърде голямо предизвикателство и Алекс нахлу в очакващата го топла уста с вандалски устрем. Избута език на Павлина със своя и започна да изследва устата ѝ, едновременно ужасен от себе си, но и възбуден, както никога до сега. Крехкото тяло в ръцете му буквално се разтопи, то трепереше, като птиче в шепите му. След цяла вечност или просто миг Павлина успя да отлепи устни от неговите.
– Да се качим, преди да сме събрали всички клюкарки на кооперацията.
Павлина живееше в миниатюрна кутийка на тавана, с прозорче съм небето, също както момичето, затворено в момчешкото тяло с малката светлина на дамските дрехи. Същите дамски дрехи, които сега се падаха на пода, почти разкъсвани от тласкания от нагона Александър. Полата тупна, оставяйки Павлина по бяло сатенено боди и дълги до средата бедрата ѝ черни чорапи. Големите топли длани на Алекс се плъзгаха по нежната кожа и караха Павлина да се задъхва, а когато ръката му се озова между краката ѝ, тя застина. С опитна ловкост Алекс откопча кукичките на бодито притиснатата до сега от сатена пишка се отпусна надолу. Ръката на Алекс видимо се поколеба, с натежал от желание глас Павлина го спря:
- Чакай, имам нещо за случая. – обърна се, откривайки стегнатите полукълба на малкото си дупе и извади нещо от шкафчето до леглото. - Ще ми помогнеш ли?
Държеше в ръка малък розов предмет, във формата на невъзбуден пенис. Кокетно се усмихна:
- Да не би да те уплаша ако нещо се надигне, принце.
Алекс без да продума я бутна да седне на леглото и разтвори караката ѝ. Павлина сама нахлузи пръстена на девствения пояс на малкия си член и провря невзрачните си тестиси през него. Вкара започналото да набъбва пенисче в клетката и я закопча с кокетно катинарче, във формата на сърце.
- Ето, сега вече няма страшно.
Познатата вече иронична предизвикателност накара Александър да изръмжи в отговор. Той се изправи и с едно движение разкопча с плющене колана си. Павлина хвана панталона и боксерките и нетърпеливо ги дръпна надолу, откривайки вече набъбналия внушителен член на любовника си. Беше на сантиметри от лицето ѝ и изпълваше ноздрите ѝ с влудяващ мускусен аромат на готов да чука самец. Хвана го за основата, едва успявайки да събере пръсти около ствола, малката длан го караше да изглежда още по-масивен. Без да губи повече време отвори уста и мъркайки налапа едрата главичка. В устата ѝ се разля жадувания вкус на мъж, Павлина простена и се опита да поеме още от застрашително нарастващия член. Със свободната си ръка хвана тежките тестиси на момчето и те помръднаха в шепата, като живи същества.

Александър затвори очи, отпусна глава назад и зарови пръсти в косата на седналата пред него Павлина. Устата беше гореща, като домена пещ и ненаситна. Желанието, с което поглъщаше вече твърдия му член, надминаваше всичко, което иначе опитното момче беше преживявало. Тази уста едновременно искаше да го налапа и да го боготвори. Павлина се опитваше да натика надутата му главичка в гърлото си и издаваше гъргорещи звуци. Извади члена от устата си, изплези език за да сложи твърдия ствол отгоре му и го плъзна обратно в устата си, той опря в гърлото, за момент го задържа така и после се отпусна. Алекс изрева от възбуда, когато влезе целия, впитите в косата на Павлина пръсти стиснаха и я придърпаха напред, принуждавайки я да забие нос в пубиса му. Момчето направи няколко движения в погълналото го гърло и почувства как седналата Павлина започва да се бори за въздух. С усилие на волята пусна главата и я остави да го извади. Павлина се закашля, погледът ѝ беше разфокусиран, а от устата ѝ се точеше лига. Налапа го отново, но този път завъртя език около главичката, докато мачкаше тестисите му с една ръка, а другата стискаше ствола и се движеше по него. Започна да го дразни, като го изплюваше и целуваше нежно, докато Алекс ръмжеше от нетърпение. Изплези езиче, заби върха му под ръба на главичката и преднамерено бавно обходи пулсиращия член. Пръстите в косата ѝ се извиха като нокти и момчето затрепера. Независимо, колко беше приятно да го дразни, най-сетне се смили над него. Пулсиращата морава глава на члена му изпълни устата ѝ и Павлина засмука, колкото можеше, същевременно хвана тестисите му, по един във всяка ръка. Стисваше единия и го опъваше надолу, после другия. Александър нададе рев като бик, тазът му направи няколко конвулсивни движения и в устата на Павлина забълваха залпове от гъсто семе. Опита се да гълта, но скоро се задави и беше принудена да изплюе члена. Той продължи да хвърля залпове в лицето на Павлина, докато накрая спермата на Алекс се стичаше по страните ѝ, както и от устата. Момчето потръпна още веднъж и замря, Павлина ужасена погледна нагоре.

***

В миниатюрния си дом винаги се обличам, като момиче. Навън също винаги съм с дамско бельо. Така подхранвам илюзията, че съм момиче. Понякога си позволявам да се облека изцяло и да се поразходя. Жадувам за мъжките погледи, които виждат привлекателно момиче. Няколко пъти си позволявах срещи, винаги след това се чувствах, като парцал. Накрая, след задължителната свирка, виждах отвращението и погнусата, а понякога отнасях и шамар. Очаквах нещо такова и сега, след като се освободи в устата и по лицето ми, отцеждащата се похот в Алекс щеше да се замени от разкаяние и погнуса. Ето ме, Пепеляшка и каретата ми в миг ще се превърне в тиква, навръх Свети Валентин.

Каква беше изненадата ми, като погледнах нагоре и видях, че не само похотта не беше отминала, но и очите на Алекс искряха с нещо повече. Пръстите му продължаваха да са оплетени в косата ми, но сега ме милваха. Щях да се разрева! Взех кърпа и изтрих лицето си, колкото можах. Не знаех какво да правя, никой не беше оставал за “след това”. А и членът пред лицето ми, въпреки и изгубил каменната си възбуда, съвсем не беше клюмнал. Плахо го хванах отново в основата, пръстите ми не се събираха около него и раздвижих ръка. Алекс ми отвърна с доволна въздишка, беше се ухилил доволно, остави ме да си поиграя още мъничко с члена му, преди да ме хване със силните си ръце и да ме накара да се завъртя с гръб към него. Бях се надупил, членът ми нещастно се опитваше да се изправи, но вместо това само се напрягаше в клетката си. На тоалетката имаше тубичка с лубрикант и чух как Алекс я отваря. Изтиска щедра доза в цепката на задника ми и след първоначалния хлад, затоплящия ефект на гела, разнасян от пръстите му изтръгна от гърлото ми нетърпелив стон. Не бях девствен отзад, поне технически. Бях си пъхал предмети, малко дилдо, пръсти, но нищо дори близко до размера на чудовището, поклащащо се застрашително зад мен. Едновременно ме беше страх и умирах от нетърпение.

Един пръст обикаляше стегнатата халка на ануса ми, галеше ме там и натискаше, но без да прониква. Не можех да чакам повече, исках да го усетя вътре в мен, стомахът ми се беше свил на топка. Легнах напред, все още на колене, така че дупето ми се вирна още повече, протегнах се назад и с ръце разтворих бузите на задника си колкото можах, оставяйки се на милостта на любовника си. Щях да припадна, когато пръстът му най-накрая натисна навътре и премина през вече отпуснатия от гела пръстен на ануса ми. От приклещения в клетката ми пенис се проточи дълга капка прозрачен секрет и капна на кревата, между разтворените ми крака. Пръстът в задника ми се завъртя бавно, опипваше ме отвътре и галеше нежните стени на ректума ми. В плуващото ми в ендрофин съзнание се мярна облекчената мисъл, че си бях направил клизма преди да изляза. Алекс задвижи пръста си напред-назад, предизвиквайки непоносим сърбеж в ануса ми. Бях затворила очи... да, затворила! От отворената ми уста се точеше слюнка, все още със соления вкус на спермата му. Слабините ми се стегнаха в агонизиращ възел и в главата ми избухна рояк искри! Върхът на пръста му беше напипал онази точка, която за мен извикваше по-силно усещане от всяко докосване по пениса ми. Тялото ми затрепери и той разбра, защото продължи сладкото си изтезание.

Издърпа пръста си от мен и в пелената на удоволствието чух изцъркването на още лубрикант. Алекс го мажеше с две ръце по дупето ми, после постави показалците си на ануса ми и натисна. Пръстите му потънаха навътре и той бавно опъна настрани, принуждавайки халката ми да се разтвори и да остане зееща пред него. Заболя ме леко, но удоволствието от разпъването и това, че бях разтворен безпомощно беше много по-силно. Пръстите му не само ме разтягаха, но и масажираха аналния пръстен, карайки го да се отпусне напълно. Охках тихичко, когато преди да се усетя пръстите напуснаха дупето ми и мястото им зае нещо много по-голямо, горещо и с несравнимо по-нежно докосване. Членът му! Замрях, отдаден на проникването. Плъзна се в мен с едно плавно движение, превзе ме, като завоевател нахлува през разбитата врата на крепостта. Въпреки че ме беше подготвил, дебелото туловище на члена му ме разпъна брутално и изпищях от чувството, че ме разцепват на две отзад. Инстинктивно понечих да се дръпна, но той бързо ме хвана за кръста и ме задържа.
- Не, не! Моля те, боли! – хленчех, извивайки се в напразни опити да избягам. - Много е голям, извади го!
Алекс почти легна отгоре ми, допирайки гърди до гръбчето ми, чувствах как думка сърцето му.
- Ш! Ш-ш-ш-ш, успокой се, миличка! Павлина, не се дърпай! – дрезгаво шепнеше парещия дъх в ухото ми. - Отпусни се, мила!
Бях пуснал дупето си и той върна ръцете ми обратно.
- Разтвори се, моля те, разтвори се за мен!
Разтворих се с ръце и това като че облекчи чудовищното напрежение в ануса ми. Алекс ми шепнеше успокоително и останахме така известно време, докато болката затихна, отстъпвайки място на фантастично чувство за изпълване. Любовникът ми усети, че хлипането ми се беше превърнало в безсрамни стенания и натисна навътре. Проникна докрай с едно движение, наниза ме като агне на шиш! Беше ме разчекнал с члена си и виках то болка и удоволствие, пуснах дупето си, оставяйки се на милостта му и юмруците ми стиснаха и заизвиваха чаршафа. Проникваше до дъно в червата ми и издърпваше члена си навън, като че изсмукваше вътрешностите ми след себе си. Движенията му бяха дълги и равномерни, чукаше ме в плавно ескалиращ ритъм. Твърдото тяло проникнало в мен докосваше кътчета, които пръскаха удоволствие, а когато голямата, месеста главичка на члена му се отъркваше в простата ми, собственият ми пенис пускаше от прозрачния си секрет. Анусът ми беше напълно отпуснат минаващото през него туловище ми доставяше само удоволствие. Усетих как ритъмът се забързва, а изпълнилият ме докрай член се втвърдява и издува още, Алекс се присегна и сграбчи в голямата си шепа миниатюрните ми топки. Стисна ги и с ръмжене започна да се освобождава дълбоко в задника ми. Можех да се закълна, че чувствам изстрелващата се в червата ми сперма! Очите ми се обърнаха и с писък започнах да изхвърлям сперма от мекото си, заключено в клетката пишле. Телата ни потръпваха в обща нирвана, всеки трепет на члена му, изпомпваше още от бледата ми сперма, всяка контракция на ануса ми го караше да изстрелва още от един могъщ залп в мен.

Накрая той внимателно се отдръпна, членът му издаде мазен звук, излизайки от задника ми. Усещах се разтворен, чувствах хладния въздух да влиза в разширената ми дупка и да охлажда изтерзания ми ректум. Получих контракция и с мокър звук изхвърлих от задника си тлъста порция сперма. Щях да умра от срам, но Алекс весело се засмя, шляпна ме по дупето и ме обърна на страна, тръшвайки се на леглото до мен. Като си поехме дъх, свалихме останалите си дрехи, оставих само клетката на члена си, не исках по никакъв начин да напомнян нито на себе си, нито на него, че не съм съвсем момиче. Нямаше нужда да ми казва, но щеше да остане да спи с мен. Безмълвно плачех, не просто ме изчука и си взе удоволствието, но щеше да остане с мен за през цялата нощ! Леглото ми беше тясно и Алекс легна по гръб, а аз на една страна, преметнала крак през неговите и с глава на широкия му гръден кош.

Събудих се, беше още тъмно, а Алекс ме галеше по тялото. Като ме видя, че отварям очи приближи лице и след секунда колебание устните му се долепиха до моите. Целуваше ме бавно и нежно, езикът му любовно докосваше моя и любовникът ми се извъртя, лягайки върху мен. Притискаме тела и устните ни се изучаваха, прегърнах го и усетих как хванатият му между нас член се втвърдява. Изстенах и обвих ръце около него, краката ми сами се разтвориха. Свих ги в коленете, а той намести коравия си пенис на входа на ануса ми. Бях още отпусната и бавното проникване не срещна никаква съпротива. Алекс се движеше в мен без да откъсва устни от моите, а аз го поемах с разтворени крака, като жена! Усещах с цялото си възприятие, че се мъчи да ми достави удоволствие, в тази поза грамадната главичка на превземащия ме отново член, директно натискаше простата ми и аз всеки път простенвах в устата му. Напрежението в слабините ми се нагнетяваше бавно, до едно експлозивно ниво. Обвих крака около Алекс и с пети започнах да го притискам все по-навътре в мен. Чувството стана непоносимо, мислех, че просто ще пръсна и разлетя на милиони частици. Точно тогава свърших! Свърших без да се пипам, без изобщо нещо да докосва никому непотребната ми пишка. Свърших, като жена, чукана от любовника си. Той простена и се освободи в мен, осеменявайки ме за втори път тази нощ.

***

Една година по-късно. Павлина лакираше ноктите на краката си и като всяка жена не можа да се въздържи и тайно преглеждаше профилите на мъжа си в мрежата. Александър беше поръчал нещо. Сигурно подарък за годишнината им! Знаеше, че не бива да наднича, но беше като дете, което не може да дочака изненадата си. С треперещ пръст “кликна” върху поръчката. Картинката показваше внушителен спекулум.

Дядо Торбалан

Селска чест

Станала тая история в лето Господне илядо осемстотин и трето, в село Ерден. Записал изповедите по человечески поп Вечерко, Бог да му прости тоя грех.
Пискливият глас на стрина Иваница жилеше мислите на Лазо като зла оса. Смисълът на жизнерадостните ѝ сплетни попиваше отровата си в главата му и той скърцаше със зъби, а пред очите му плуваха морави кръгове от гняв.

- Занесох една кошница яйца на Мара Папучкина и нали там има пролука в стобора, та всичко чух! Проводили сватя, поискали я, и даже ден сложили за венчавка!

- Мълчи, бе! – Тана Мамулкина жадно попиваше сочните клюки. - Ма как тъй отведнъж?!

- Отведнъж, зер! Че то, там да не стане беля... – Иваница сниши ужким гласа си, ала така само изостри сопраното си. - Змей я люби, да не е да стане белята. Бързо трябва да се пипа!

- Змей! – закри уста с длан Тана и очите ѝ се окръглиха.

- Змей, ами! Върти се около тех нощем, добре, че имат куче съботниче. Ама те го знаеш – хала! Я ще я грабне, я... друго. И ще я зачерни – очите на Иваница заблестяха от перспективата. - Лелиии, голям срам ще е! чорбаджи-Юрдановата щерка. Пу, пу! Пепел ми на езика!

– Мълчи, бе! - и Тана се потопи във въжделение за такъв резил в най-личната къща в Ерден.

Лазо знаеше, че този момент ще дойде, ала живееше с мечтата, че един ден – като в приказка – ще се съберат с Нона. Ей тъй – ще намери имане или ще извърши некое геройство и ще може да застане пред чорбаджи Юрдана и да поиска дъщеря му. Че я любеше Лазо, а и тя него. По тайна доба* се промъкваше до дувара на чорбаджи Юрдан и под тежките клони на дудите** чакаше Нона да дойде. Тихите стъпки на босите ѝ нозе нашепваха чудни обещания и двамата оставаха и до първи петли*** от двете страни на дувара. Имаше в него един хлабав камик и го изваждаха, та през пролуката докосваха ръцете си и шептяха обречени обещания. Змей! Змей я либил, как не! Ама какво не би дал Лазо да се превърне на змей, че да я грабне и отнесе. От мислите му пак го изтръгна пискливият глас на Иваница.

- На свети Трифуна ще се земат! Той нали е светия-пазител на жениха… на хаджи-Стоювия синковец…

Двете жени се закискаха. То, аслъ, младият пияница Златко ако имаше пазител, трябваше да е само Трифон Зарезан. От обяд синът на хаджията почваше с ракия, а докато превали пладне и вече се клатушкаше из Ерден. Ама беше богатски, та нямаше що.

Тая вечер Лазо пак щеше да се промъкне отзад на чорбаджи-Юрдановата къща и да чака зад дувара. Да шепне, да моли, да увещава, ала на какво можеше да се надява? Освен парцалите на гърба си, друго нямаше. Е, зелените си очи, от които на момите трепкаха сърцата, па и не само на момите... Ама с едни очи чорбаджийски зет се не става.

Промъкна се Лазо издалеко, през бостаните. Изчака един облак да затули луната и като сенкя се плъзна към високия каменен дувар. Долепи се до него, избуха трижди и зачака. Сърцето му лумкаше като секи път, кога чакаше Нона, и той броеше ударите му. Като станаха сто ѝ чу тихия шепот:

- Ш-ш-ш, Мурджо. Нищо, нищо няма. Кака ти е! – успокои тя кучето, което нервно душеше из двора. После камъкът в дувара се отмести. - Лазе? Лазе, там ли си?

- Ноне, изгоро! – върховете на пръстите им се опряха. - Верно ли? Верно ли, че тейко ти те е обещал веке?

Момичето само изхлипа в отговор.

- Ноне, да бегаме, а? Ще побегнем нагоре, по Влашко, а?

- Не можем, Лазе. Ще ни настигнат, тейко ще те убие, знаеш го какъв е!

- Не ме е страх, може и в Русия да идем. Далеко е, там нема да ни настигне!

Двамата продължиха още някое време така в напразни мечти. И какво, ако избягат? Къде ще живеят, от какво?

- Ноне, искам да те прегърна! Още докато си мома! Да прескоча ли дувара? А?

- Не знам. – Нона беше трескава като в огън. - Лазе, не знам. Ако ни хванат, жив нема да излезеш!

- Ако! Не ми и требе!

Якият момък подскочи, та се хвана за най-горните камъни и след два удара на сърцето тупна леко в двора, като пущ****. Силните му длани хванаха треперещата девойка. Очите и на двамата светеха в мрака с пламъка на греха. Лазо придърпа момичето и го притисна към себе си, телата им се долепиха горещи. Не сещаха студа, а изгаряха едно за друго. Устните им се намериха сами, треперещи и жадни. Пиеха един от друг двамата клетници с отчаянието на осъдени. Момичето опря длани на гърдите му и го избута.

- Лазе... да идем в плевнята, там е топло и няма да ни видят.

Лазо немаше сили даже да отвърне, само стисна раменете ѝ. Тя се завъртя, сложи длан в голямата му мазолеста ръка и тихо го поведе. Мурджо вдигна уши, но не излая и двете фигури се шмугнаха в плевнята. Нона намери стълбата и пъргаво се закатери нагоре. Лазо я последва. Дървото заскърца под тежестта му и скоро двамата се озоваха в топлото сено. Там, коленичили един срещу друг, ръцете им зашариха по тръпнещите им тела. Устните им разменяха излизащия им на пресекулки дъх. Сеното упойваше със скътания магичен аромат на лято и отнемаше последния им разсъдък.

Ръката на Лазо влезе в пазвата на момичето. То късно се опита да я хване, но само я притисна към пълната си, твърда гърда. Въздухът излезе със свистене от гърлото ѝ, щом коравата мъжка длан се опита да обхване тежката ненка. Нона искаше да каже “не”, ала не ѝ стигаше дъх. Само проскимтя, а когато пръстите на мъжа намериха розовата пъпка на гръдта ѝ, момичето затвори очи и простена. Устните на Лазо я целуваха по бялата шия и Нона отпусна назад глава да му се даде. Сеното изшумоля, щом мъжът се надигна и разтвори ризата ѝ. Големите гърди първо се спряха на пазвата в последен опит да скрият пъпките си, но после се търкулнаха тежко навън и легнаха в шепите на момъка. Той ги замачка нежно, палците му търкаха твърдите ѝ щръкнали зърна, заставяйки тялото на момичето да се извива, то зарови пръсти в косата на желания си мъчител и натисна лицето му към гърдите си.

Лазо намери с устни едната пъпка и жадно я засмука. Мачкаше я с устни и сякаш изсмукваше от там самата ѝ душа. Нона пусна ръка, бръкна в потурите му и намери сливобранеца му. Малката ѝ ръка стисна горещия твърд чеп и не можа да го обхване. Лазо изпъшка и стисна зърното на гърдата ѝ със зъби. Момичето прехапа устни до кръв, за да не извика. Сламата пак зашумоля, когато мъжът се надигна и опита да запретне полите на момата. Тя хвана дрехата и двамата подеха няма борба. Устните им се намериха и впиха. Нона успя да се дръпне:

- Лазе... не... недей... – шепнеше трескаво тя. - Заклевам те, ще ме зачерниш... не...

Лазо хвана в шепи пламналото ѝ лице:

- Като е не, защо не бягаш? А? Ето, пускам те! – дръпна се от нея. - Бягай, де!

- Знам, какво искаш. И аз го искам! – навела глава, тя не смееше да вдигне поглед. - Лазе, ще ме изгориш!

Мъжът понечи да продума, ала момичето затули устата му с длан.

- Лазе, вчера у нас идва Зехра кадън, за мама идва. Не е важно. Ама ги чух да говорят... Има начин. Има начин да ти дам това, що сакаш, и да ми не земеш честта.

Нона преглътна. Не можеше да събере смелост да изрече туй, що чу от старата лукава туркиня. Мъжът, ако не искал да заплоди жената или ако трябвало да остане честна, я вземал по друг начин. Неестествен, като в Содома. Само като мислеше за това, Нона изтръпваше, лицето ѝ пламваше от срам, ала между бедрата ѝ ставаше мокро и горещо.

- Лазе... ще ти се дам, ама... влез в другия отвор... – без да чака отговор, Нона се извъртя и застана на четири крака като кобила, която чака жребеца да я качи и обязди.

Лазо не смееше да повярва. Гледа няколко мига очертанията на моминското тяло, па ѝ запретна полите и ги метна през главата ѝ. Бялата кожа сияеше в мрака с нежна невинност. Кръстчето на Нона беше тънко, с две ръце да го опашеш! А по-надолу преливаше в щедра, напращяла като любеница плът. Двете кълбета на дупето ѝ се очертаваха корави, като любеници и продължаваха в здрави бедра. Момичето трепереше от страх, но и от нетърпение, навела глава между раменете си.

Лазо не беше вчерашен – не една булка или вдовица го беше викала, уж да ѝ помага нещо, ала в другата дупка още не беше влизал. Хвана двете бузи на задника ѝ с длани и стисна. Пръстите му потънаха в плътта, па опъна настрани, отваряйки момичето пред себе си. Тясната ѝ цепка лъщеше и смесваше аромата на сока си с този на сеното в такова биле, че на мъжа му се завъртя главата. Над прасковата ѝ беше онзи тесен отвор, запретен от Бога, ала разрешен от Лукавия. Лазо го опипа с палците си, като държеше задника ѝ разтворен. Мускулът се стегна в уплашена точка при допира, момичето се сви и застина. Лазо се наведе зад нея, доближи лице до скута ѝ и я целуна между краката. Опита с език вкуса ѝ както мъжкарят опитва женската.

Нона не успя да сдържи първия си стон и захапа ръка да не изкрещи, без да ще. Устните на мъжа я пиеха, а езикът му влизаше в нея. Дебел, горещ, шаваше в тялото ѝ, докосваше я там, където беше честна, и я караше да се свива от страх и желание. Съзнанието ѝ съвсем се замъгли. Тя се отпусна на лакти, навирвайки още дупе и предлагайки се на мъжа. Езикът му я обхождаше от долу до горе. Първо докосваше някакво магическо място, от което цялото тяло на Нона изтръпваше. Още докато тя трепереше, езикът му тръгваше нагоре. Разтваряше долните ѝ устни както плугът на орача отваря земята. От туй по тялото ѝ се разливаше топла вълна, а когато езикът му влизаше в нея, очите ѝ се обръщаха, та се виждаше само бялото им и от отворената ѝ уста потичаше сластна лига.

Лазо на няколко пъти обра от сладката мъзга, извираща от Нона, и я размаза по отвора ѝ. Отначало пръстенът се свиваше, като го докоснеше, но след време като че се отпусна и дори се отваряше леко под напора на палеца му. Без да може да чака и миг повече, мъжът се изправи на колене зад надупеното момиче, хвана коравия си орган и го натисна надолу, нагласяйки го на малкия кафяв отвор. Натисна напред и в няколко удара на сърцето се бори да преодолее съпротивата на моминското тяло.

Нона усещаше нарастващото напрежение отзад. Нещо огромно я напъваше и тя задиша тежко, докато в един момент дупето ѝ не поддаде. Грамадната като кайсия глава на лазовия кур хлътна в нея. Болката преряза Нона така, че тя даже не можа да изкрещи, само устата ѝ се раззина в ням вик. Лазо усети как момичето се стегна в ръцете му. Болката ѝ се предаде и нему и той застина така, страдайки наравно с нея. Насиленият мускул неуспешно се мъчеше да го избута, а Нона дишаше тежко като препускала кобила. Постепенно, в опита си да облекчи болката, задният пръстен започна да се отпуска, опънат около дебелия, разчекнал го до скъсване ствол. Лазо държеше Нона за тънкия кръст и чакаше. Дишането ѝ стана по-равномерно и тялото ѝ се поотпусна в ръцете му. Нанизаният на паламареца му отвор се охлаби и младият мъж направи няколко леки тласъка, без да прониква по-навътре. Тялото на Нона не се стегна в усукваща агония.

Набрал смелост, Лазо натисна, прониквайки още два пръста, а после внимателно изтегли назад вкаменения си от възбуда орган, докато опънатото колелце на задника ѝ не се опря в надутата главичка на чепа му. Момичето изпъшка. Имаше напрежение в насиления ѝ отвор, но болката се стапяше. Наместо нея се появи ново чувство – на пълнота и разпъване. Движенията на дебелото чудовище в нея станаха по-смели и то превзе още от девствената досега територия на червата ѝ. Още я болеше, но не като в началото – като срязана с нож – а с тежка, тъпа и някак далечна болка.

Членът на Лазо я разораваше и разместваше органите ѝ дълбоко вътре. Докато се плъзгаше през опънатия до скъсване стегнат пръстен, тя усещаше релефа на чак страшно издутите му вени. Докосваше в нея нещо далечно – хем беше там, хем не, а като се притискаше в полукълбата на задника ѝ, проникнал до корен, хуят му опираше отвътре в корема ѝ, заплашвайки да я разпори. Нона се замятваше в няма агония и пак се притискаше за още. Момичето започна да се движи само, набиваше се назад на разчекналия задника ѝ кур, после напред, докато дебелият чеп излизаше от нея, изсмуквайки вътрешностите ѝ навън. Нона се движеше все по-бързо и се набиваше по-дълбоко. Чепът му почти излезе от кладенеца ѝ, само дебелата главичка я държеше набучена. Нона се дръпна и мъжкият орган се измъкна от обезчестения ѝ задник със звук като от отпушване на дамаджана. Момичето остана със зеещо като хралупа дупе, после пак се наниза.

Проникването отново и отново я разпъваше. Нона първо го правеше бавно, но постепенно забърза. Освобождаваше се от насилващия отвора ѝ кур, после пак му се набиваше. Тежките ѝ гърди се люлееха и я блъскаха в брадичката. При поредното нанизване дебелата глава на лазовия хуй се плъзна и вместо да хлътне в зиналата дупка, проправи пътя си дълбоко в утробата ѝ. Нона застина парализирана. Болка почти нямаше, само някакво далечно скъсване, което отшумя мигновено, но осъзнаването на случилото се я сграбчи в лапите си. Лазо, до този момент блажено радващ се на опънатия около чепа му като стегнат пръстен задник, изведнъж усети мъжеството си стиснато като в желязна стяга в отчаяна прегръдка. Преди да разбере, в топките му се надигна гъдел и по кура му поеха потоци бяло семе. Те се изстрелваха в утробата на момичето с такава сила, че и самата тя ги почувства. Това разби на пух и прах страховете ѝ, накара я да забрави честта си, сватбата… хаджи-Стоювия син.

Тялото ѝ се затресе безконтролно. Някъде далече усети лазовата длан, запушваща устата ѝ, за да заглуши виковете ѝ. Чувстваше като да изгаря. Искаше да източи всяка капка от забития в утробата ѝ чеп. Двамата още бяха съединени, когато пропяха първи петли. Кукуригането ги стресна и развали магията, която ги държеше в опиянение. Седяха в ароматното сено и мълчаха. Нямаше какво да се каже. С какви думи можеха да опишат чудовищната си грешка или неземното си удоволствие?

Пръв се окопити Лазо:

- Ноне, ще я наредим! – прегърна треперещото момиче. - Утре те поисквам! Днеска още, то е веке днеска!

Нона се гушеше в обятията му, слушаше глупостите му и изживяваше последните тръпки на удоволствието си.

- Лазе. Ще ни е убие. И мене, и тебе – гласът ѝ беше съвършено спокоен. - Не знам как, но трябва да я наредим. Да прокървя на сватбата.

Още три пъти до свети Трифон двамата се срещаха – все там в сеното с аромат на лято. Нона вече знаеше, че е непразна*****.

Сватбата се изви, каквато в Ерден още не бяха виждали. Сродяваха се чорбаджи Юрдан и хаджи Стою. На дебел кол над бавния огън се въртеше цял вол и ароматът на месото караше всички да преглъщат гладно. Виното и ракията се лееха на богато – едновременно за свети Трифона и за двамата млади. Хорото се виеше и кършеше снагата си, извито от бостаните чак до Огоста. Празненството продължи и вечерта, чак докато младата булка свенливо стана, целуна ръка на попа, на баща си, после на свекъра и се качи на втория кат на къщата. Сватбарите завикаха невъздържано към младоженеца, а той, завалията, едва държеше очите си отворени. Лазо го хвана под мишницата.

- Ела да излезеш по вънка, хем да глътнеш въздух, че работа те чака! – репликата предизвика гръмки изблици на смях и двусмислени забележки.

- Необяздена кобила има да опитомяваш!

- Фиданка трябва да ашладисваш, момче!

- Хайде, па ако не влиза и ти е много голем, топни го в качето с маста!

- Да го топне, ама навремето мойот и там не влезе!

Двамата млади мъже излязоха навън, Лазо подкрепяше другаря си да не падне. Отидоха в далечния край на двора, където хората се облекчаваха близо до кочината на прасето. Лазо се огледа, отвори вратичката на кочината и тласна другия мъж вътре. Той се търкулна, мигом затвори очи и захърка. Лазо се прибра вътре и обяви, че женихът се е качил при булката си през чардака, после се престори, че му е лошо и трябва да си ходи. Излезе и докато се катереше по чардака, зад гърба му глухо кънтяха гласовете на пияните сватбари.

Влезе в собата на младоженците, където само по риза го чакаше Нона. Ранната бременност цялата я караше да сияе още по-красива. Тя легна на одъра по гръб, набра ризата си нагоре и без да отделя очи от лазовите разтвори широко краката си и опря колене в станалите още по-големи гърди. Мъжът разпаса пояса си, свали потурите и влезе между краката ѝ. Твърдият му чеп се опря в готовата ѝ женственост и с вече познато разпъване проникна в нея. Нона изпъна назад глава и извика – за първи път с цяло гърло, без да я е еня, че може да я чуят. Лазо я ореше дълбоко, като че хуят му беше плуг. Младата жена хвана краката си зад коленете и се разтвори колкото можа. Семето му се изля в утробата ѝ за първи, но не и за последен път тая нощ.

Нона накара Лазо да легне по гръб и клекна над него. Разлигавената ѝ вече праскова намери чепа му и жената започна бавно да се нанизва сама. Дишаше тежко, докато колът проникваше, и остана така, когато го пое целия. Болеше я малко там дълбоко вътре, но за нищо на света не искаше да го извади от себе си. Започна да го язди бавно. Лазо я хвана за кръста и тя се отпусна назад. Поклащаше се на кура му в свое собствено безвремие. Навярно още неведнъж с любовника си щяха да се отдават на греха си, но никога като сега. Сега тя беше невястата му в първата брачна нощ. Напук на баща ѝ, на хаджията и на оня пияндурник сина му.

Нона хвана тежките си гърди и ги стисна. Боляха и тя смръщи лице, но продължи да ги мачка. Напипа пъпките си, хвана ги между палец и показалец и започна бавно да ги върти. Зърната ѝ набъбнаха, втвърдиха се и жената ги задърпа грубо, стисна ги и с вик затрепера на чепа на Лазо. Вярно казваха, че свети Трифон не е светия само на лозарите, ами и на плътските удоволствия! Тръпките тъкмо позатихнаха и мъжът под нея намери с пръст онова вълшебно топченце между краката ѝ и го потърка. Нона отново се задвижи, набучена на твърдия ствол. Второто ѝ удоволствие дойде по-бавно и тя можа да му се наслади много по-пълно. Утробата ѝ се стягаше около изпълнилия я кур и пускаше все по-интензивни пулсации по гръбнака ѝ, които избухваха като миниатюрни мълнии в главата ѝ.

В кочината хаджи-Стоювият син, в мъглата на изпития алкохол, се сети, че има да изпълнява важно съпружеско задължение. Въпрос на чест! Разпаса пояс и опипа големия бял задник до себе си. Ех, каква жена си беше взел! Свинката обърна глава и изгрухтя доволно.

Лазо се изправи изтощен. Скоро щеше да се развидели. Взе ножа от пояса си и разряза длан. Остави червената кръв да покапе на омачкания бял чаршаф между разтворените крака на Нона. Тя лежеше по корем и вече се унасяше в сън. И двата ѝ отвора бяха зачервени, долните ѝ устни пулсираха подути, а задната ѝ дупка зееше. Кафявият мускул се свиваше и разтваряше в ритъма на равномерното ѝ дишане. Лазо се облече, открехна вратата на чардака, огледа се и като не видя никой забърза към кочината. Измъкна оттам разгащения жених и не твърде нежно го събуди.

- Хайде, бе! Какво, след като оправи жената си излязъл навънка и си заспал, а?

- А-а-а, ъ? – отвърна още пияният мъж.

- Ще ти дам аз едно “А-а-а”, хората ще викат за чаршафа, бре! Айде, давай, давай! – и Лазо полузатегли, полузаблъска замаяния младоженец към чардака. Вкара го в собата и се изниза. Почти беше стигнал до бедната си къща, когато от дома на хаджи Стою гръмнаха радостни викове и отекнаха изстрели от пищови. Вече бяха провесили кървавия чаршаф. Утре през цял Ерден щяха да минат цигани с калрне, кемане и тъпан и тъпанът щеше да бие ясно. Но Лазо щеше да се ухили и да поклати глава. “На тъпана ли да вярвам, на хуя си ли?”.******

--------------------------------------
* Около полунощ.
** Черници.
*** В различни краища на България има различно значение. Тук – около два сутринта.
**** Котарак. В повечето случаи има сексуално значение.
***** Бременна.
****** В някои краища на България – ритуал след първата брачна нощ. Ако невястата не е прокървила, тъпанът е бил пробиван, за да я унизят. Т.е. както е била “пробита” и тя.

Дядо Торбалан

Развратна коледа

- Длъжник си ми! Знаеш го!Знаеше го. Преди два месеца Климент го спипа на калъп с жена му. Класическа история, Георги се отби да върне взетата на заем дрелка, приятелят му беше в командировка, съпругата на Климент го покани да изпият по кафе, сподели му колко е самотна и преди да се усети, вече я утешаваше качена на масата, с крака вдигнати на раменете му. Жената се беше вкопчила в ръба на масата, за да не я избутват мощните, дълбоки тласъци, а големите ѝ гърди се мятаха бясно, изкарани от деколтето ѝ. Класиката стана пълна, когато любезната домакиня го подготвяше за втори рунд, коленичила пред него. Климент се прибра и двамата го забелязаха, чак когато ги сепна високия щракащ звук на снимащ телефон. Двамата прелюбодейци бяха толкова сащисани, че останаха още десетина секунди, като истукани. Тя – изплескана със спермата от първото утешение, той – идиотски ухилен, с полу надървен хуй в устата ѝ.
- Гледай сега… ясно ми е, че докато кучката не си вдигне опашката, песовете не ѝ се качват. Работата е там, че беше ти и че ви хванах…
Георги кимна унило, тогава Климент не му продума и дума. Умираше от ужас, да не би да се разрази ураганен скандал и да разбере Поля. Георги обичаше жена си, не искаше да я нарани, а още по-малко да я загуби. Изневярата се беше случила някак набързо, без да влага в нея нито мисъл, нито чувства, само животинската похот на момента. И ето, че сега Климент искаше да си прибере вересиите. Предложението му беше логично, дори до известна степен възбуждащо, с вкуса на риска и забраненото.
- На Коледната вечеря Поля ще пийне повечко, ти ще имаш грижата, а после в спалнята ще се разменим! Тя няма да разбере нищо, а с теб ще сме квит!
Неизказана във въздуха увисна заплахата, че Поля можеше и да разбере това-онова, ако Георги не се съгласи.

***

Поля приготвяше празничната вечеря и дори се плъзгаше с танцувални стъпки, обзета от радостно нетърпение. Коледната украса естествено беше помпозно поставена още от ноември и домът гъмжеше от плюшени гномчета, порцеланови елфи, обсипани с пайети звезди и гирлянди. Всички те грееха в стоплящ сърцето радостен кич в мрачните декемврийски дни. Това беше любимият празник на Поля, жадното за радост и топлина човечество избухваше в оргия от добро настроение, шеги, подаръци и увенчаваше победата си над злата зима със сакрална вечеря с близките. Харесваше ѝ да приготвя ястията, предвкусвайки тщеславно възхищението на гостите. Тези последни няколко часа, преди да пристигнат трите приятелски семейства, си бяха само за нея. Сармите ѝ бавно се сваряваха, баницата се печеше, обещаващо оформяйки хрупкава коричка, масата беше наредена и Поля с гордост се огледа. Изрядно. А когато гостите си тръгнат с Георги щяха да се отдадат на любовни ласки, отлагани досега в трескавата подготовка. Само като си помисли и между краката ѝ се плъзна топъл гъдел. Жената измърка и се завъртя под звуците на коледната музика, сочното ѝ дупе описа сластно кръгче, когато във фантазията ѝ се появи любимият ѝ съпруг, проникващ в жадната ѝ утроба, корав и тръпнещ от страст и нетърпение. Дали да не си поиграе под душа, преди да дойдат гостите? Не, по-добре да запази страстта си за довечера и да подари на Георги една вълшебна коледна нощ! Поля се изкъпа, като не успя да удържи докрай на изкушението и под топлите водни струи дланите и се плъзгаха по чувствено налетите ѝ бедра и едри гърди. За малко да се пореже, докато се бръснеше между краката, когато дланта ѝ обърса подутия от желание клитор. Огледа се критично, имаше няколко излишни килограмчета, но кръстчето ѝ беше тънко, а плътта макар и в повече – стегната и налята, а не тресяща се сланина. Съвсем коледно сексапилна. Мъжът ѝ си дойде с последните покупки и едва я млясна и гостите запристигаха. Киро и Евдокия, нейни колеги, Радостин и Мария, колеги на Георги и Климент с Мариела. С последните бяха колеги от университета и с годините запазиха приятелството си, бяха заедно много често, навън или пък си гостуваха, макар че в последно време сякаш се беше появило някакво невидимо напрежение. Поля се опита да разбере, какво мъчи приятелката ѝ, но Мариела само махна с ръка. Нормални семейни глупости. Вечерта течеше по всички правила, Поля се радваше на щедрите комплименти за кулинарните си умения, както и на неизказаните, но явни такива за чувствено налятата си фигура. Мъжете на масата с мъка откъсваха погледи от напиращите да скъсат и без друго щедрото деколте бели гърди, които хипнотично се вълнуваха всеки път, когато Поля се разсмееше. Разговорът започна от неизбежните, но забавни служебни клюки, премина през стари истории, някои от които бяха забавни, ако ги чуваш най-много за трети път и с повишаването на алкохолния градус достигна до повече или по-малко деликатни намеци на еротична тематика. Ако не беше изпитата бутилка Мавруд, Поля би ги сметнала за просташки, но сега, с пламнали от виното страни, не само се смееше с глас, но и отвръщаше, мятайки обещаващи погледи към мъжа си. Самочувствието ѝ, обикновено ниско заради излишните килограми, сега беше напомпано, както от откровеното мъжко внимание към прелестите ѝ, така и от неприкритата завист на дамите.
- Поле, ако дойде Дядо Коледа и му седнеш на коленете, гарантирано няма да иска да си тръгне! – подхвърли Евдокия, а всички бурно се съгласиха.
- Послушна ли беше или палава? – обади се Киро, под унищожителния поглед на жена си, обещаващ тягостен семеен разговор.
- Винаги съм била добро момиче! – кокетно трепна с клепки Поля.
Демонстративната ѝ скромност чудесно контрастираше с лъчистия от младата жена еротизъм. Мариела се усмихна само с устни, а на ум добави: “Ако стане това, което подозирам, ще си всичко друго, но не и добро момиче!”. Откакто мъжът ѝ я хвана с Георги, животът на Мариела се промени. Над нея надвисна Дамоклевия меч на раздялата и тя всячески се стараеше да угажда на мъжа си. Мариела нито обичаше да работи, нито блестеше с някакви таланти и за нея беше немислим кошмар да се лиши от доскоро безметежния си живот на жена, която работи, каквото и колкото си поиска. Доходите на Климент ѝ позволяваха да се занимава за по два-три месеца годишно с нещо напълно безполезно, а през останалото време театрално да се оплаква, колко е трудно да си намериш каквато и да е работа в днешно време. След издънката се стараеше всячески да изкупи греха си, измисляше какви ли не перверзии в кревата, ровеше за идеи в нета. Посрещаше мъжа си с тапа в дупето, правеше му свирка още в коридора, демонстративно преглъщайки, когато гъстата сперма се изливаше в устата ѝ. Не протестираше на нито една негова прищявка, макар и да съзнаваше, че в един момент това ще изчерпи интереса му. Отчаяно си блъскаше главата, как да спаси потъващия кораб на брака си, когато една вечер едва се сдържа да не изкрещи “Еврика!”. Лежеше до мъжа си, спермата му се стичаше от пулсиращата халка на ануса ѝ, на мазна струя надолу по бедрото ѝ, когато решението я осени с гениалната си простота. Климент не му трябваше да я унизи по всевъзможен начин, можеше просто да махне с ръка и да каже, че всички жени са курви. Това, което неизказано му тежеше, беше че Георги опъна жена му. Мариела деликатно пося семенцето на идеята си в главата на Климент. Цената беше малка, мъжът ѝ ще изчука Поля и Мариела ще може да продължи да води досегашния си живот. Като малък бонус идваше своеобразното отмъщение, над пухкавата ѝ приятелка. Винаги ѝ беше завиждала за лекотата, с която вършеше всичко, за домакинските умения, въпреки собственото си презрение към тях, но най-вече заради мъжкото внимание, което Поля получаваше, без дори да го търси. Вечерта наближаваше към раздаването на подаръците и Мариела злорадо си помисли, че нейният истински подарък за мъжа ѝ ще бъде сочната домакиня, а нейният личен подарък, краят на полиното целомъдрие и натриването на носа на оня хапльо Георги. Не можеше да му прости, как се изниза, като мокра връв и я остави сама и трепереща пред Климент. Не, нямаше да бъде сама в унижението си.
- Я! Кое време станало!? – с пиянски артистизъм обяви Георги. - Докато сме се забавлявали и някой е оставил едно чувалче!
Хор от овации посрещна изваждането на въпросното чувалче. Всички знаеха, че вътре има безлични глупости, но перспективата за подарък предизвика радостна тръпка. Георги вадеше малките пакетчета и обявяваше името, с възклицания, послушното момче или момиче, изваждаше баналната козметика, в съпровод от фалшиви поздравления.
- И за кого е това? – Георги сбърчи вежди, все едно не можеше да прочете, театрално нагнетявайки напрежението. - Поля!
Поря разкъса нетърпелива шарената опаковъчна хартия. Вътре имаше кутия и щом отвори капака ѝ, жената направи физиономия и завъртя очи. Чифт белезници, превръзка за очи и лубрикант. Естествено заваляха поздравления за Георги и нова канонада от еротични закачки. Поля малко се вкисна, подаръкът наистина не беше за нея, а за мъжа ѝ. Изпитото вино и всеобщата еуфория ѝ помогнаха да се пребори с неприятното чувство и гаврътвайки още една чаша тъмно червен Мавруд Поля закачливо завъртя белезниците на пръста си. След раздаването на подаръците гостите се надигнаха да си ходят, под неубедителните протести на домакините. Поля наистина нямаше търпение да потуши еротичния пожар между краката си, който все по-настойчиво пускаше настойчиви тръпки нагоре по гръбнака ѝ. Изпратиха и последната двойка, Поля залюля заоблените си хълбоци и се отправи към спалнята, хвърляйки на мъжа си поглед, пълен с обещания. Георги изглежда беше не по-малко нетърпелив, защото имаше проблем със заключването на вратата, но минута по-късно се присъедини към жена си в спалнята. Лампата беше изгасена, а няколко свещи разпръскваха сумрака с капризно поклащащите се пламъчета. Танцуващите сенки се плъзгаха по апетитно заоблените форми на застаналата пред голямото легло жена. В тихата стая възбуденото и дишане накара кръвта на Георги да забучи в ушите му. Боже, колко прекрасна беше! Не с баналната красота, която греда от кориците на модните списания, а с живата красота на умираща от желание жена. Адреналинът на Георги беше до небето и от предстоящата размяна, той мълчаливо се помоли на каквото похотливо божество би му помогнало и взе жена си в обятията си. Устните ѝ бяха меки и горещи, даже парещи. Вкуси от виното по тях и ги разтвори със своите за онова първо смесване на дъха, преди още целувката да е преминала към чукане с език. Лицата им бяха на милиметри, усещайки топлината на кожата си и двамата проточиха момента, едва докосвайки върховете на езиците си. Поля няколко пъти затваряше устни, за да го накара да ги разтвори наново и всеки път езикът му се вмъкваше малко по-навътре в устата ѝ и оставаше за по-дълго. Тази игра продължи, докато Георги не изръмжа и не я сграбчи здраво за раменете, нахлу с езика си в устата ѝ грубо, като завоевател. Ръцете му плъзнаха по налетите женски форми, алчно впивайки пръсти в щедрата, апетитна плът. Докато я мачкаше в прегръдките си, набра роклята ѝ и дланта му легна върху вече подгизналите от сластен секрет прашки. Поля проскимтя в устата му и се изви, мъчейки се да се потърка в ръката му. Възбуденият ѝ клитор беше голям, колкото лешник и сега се търкаше в голямата длан, отделен от нея само от тънката материя на бельото. Помогна на Георги да я освободи от роклята и след кратка борба сутиенът също капитулира. Тежките гърди се отпуснаха тежко налети, с вече твърди и щръкнали зърна. Мъжът награби гърдите ѝ и лакомо налапа едната пъпка, изтръгвайки хрипливо стенание, Поля се изпъчи, подавайки му се и подканвайки да продължи сладкото мъчение. Устните му сякаш изсмукваха душата ѝ и тя зарови пръсти в косата му. Стенанията ѝ преминаваха в нетърпеливо скимтене, а ханшът ѝ започна да прави неволни движения, като при полов акт. Поля посегна да съблече съпруга си, но той властно сграбчи китките ѝ и ги изви зад гърба ѝ. Белезниците от подаръка ѝ щракнаха, приковавайки ръцете ѝ отзад. Омаяна от виното и пияна от възбудата си, Поля едва не свърши в този момент. Георги я завъртя с гръб към себе си тя усети дъхът му по врата си, косъмчетата там настръхнаха, а тя се задушаваше от нетърпение. Пръстите му се вмъкнаха под ластика на прашките и сякаш се поколебаха, но после смъкнаха гащите ѝ до коленете и се заровиха в пулсиращата, разлигавена плът. “Свалям гащите на жена си! Свалям гащите на жена си, за да я ебе някой друг!” – мисълта за това една не му докара инфаркт от възбуда. Курът му се беше изправил, заплашвайки да скъса панталона. С треперещи от нерви ръце сложи превръзката на очите ѝ и нежно я бутна да коленичи на леглото, а после да легне на гърди и колене. Извади телефона си и едва на третия път успя да натисне уговорения с Климент сигнал. После коленичи пред леглото и разтворената цепка на Поля, лъщяща от възбуда, застана пред лицето му. С ръце хвана бузите на задника ѝ и ги разтвори, впивайки устни в тръпнещия отвор. Буквално преглътна течащия от жена му сок и събра в устата си срамните ѝ устни и клитора. Смучеше ги и ги мачкаше с език едновременно, а ръцете му стискаха задника ѝ и го опъваха, за да я разтвори колкото може. Поля викаше, полудяла от желание. За момент ѝ се стори, че въздухът в стаята се раздвижи, изострените ѝ до крайност сетива доловиха някакъв непознат аромат и някъде вътре в мозъка ѝ, нещо се опитваше да бие аларма. Мъжът ѝ, изпил течащата влага, плъзгаше език по цепката ѝ, отделяше нужното внимание на болезнено подутия клитор, а после се вмъкваше в нея. Ръцете му бяха пуснали дупето ѝ и се плъзгаха по обутите в копринени чорапи крака, пръстите му галеха кожата, където силиконовата лента се беше впила и плътта преляла отгоре. Докато Георги любеше жена си с устни, вмъкналият се тих Климент събуваше мълчешката панталона си. Лицето му, зачервено от възбуда, имаше сатанински вид от играещите пламъчета на свещите. С ръка замачка чепа си, възбудата му растеше, а в главата му беснееше дивашки триумф от това, че друг мъж приготвя жена си за него. Мълчаливо бутна Георги, той трепна и застина, за момент Климент реши, че приятелят му се е отказал. После обаче коленичилият мъж се отдръпна и надупената жена изскимтя недоволно. Климент се намести зад нея, издърпа прашките, които бяха още около коленете ѝ и разтвори широко краката ѝ. На Поля ѝ се стори, че ръцете на мъжа ѝ са някак по-хладни отпреди миг, но нямаше време да го осмисли, защото твърд като стомана член се отърка в разлигавения ѝ отвор, намери го и проникна в нея с едно дълбоко движение. Забила лице в копринените чаршафи, Поля извика. Вик на облекчение, на дълго сдържана страст, отприщена в миг. Коравото тяло я превземаше уверено, с дълбоки, равномерни тласъци. Членът на мъжа ѝ не беше малък, но сега като че беше пораснал и набъбнал още. Вагината ѝ го стискаше, при всяко движение, осигурила достатъчно овлажняване, за да се плъзга в нея безпроблемно. Първият оргазъм дойде бързо, тръгна между краката ѝ и се забърза, като електрически поток нагоре по гръбнака ѝ, потече по крайниците ѝ, карайки тялото ѝ да затрепери. Поля стисна юмруци и окованите зад гърба ѝ ръце се напрегнаха, сякаш да разкъсат оковите. Жената завика невъздържано, докато получаваше заслуженото си облекчение. Мъжът зад нея забави ритъма, давайки ѝ възможност напълно да се наслади на удоволствието и почти спря, когато последните тръпки отмряха. Георги гледаше с пресъхнала уста, как жена му свършва бурно, нанизана на члена на друг мъж. В сърцето на новоизпечения рогоносец се бореха противоречиви чувства, заплашващи да го взривят. Ревност, дива похот, любов и нещо неопределено, което слепяше всички чувства в една непоносимо възбуждаща емоция. Климент се отпусна върху жена му и устните му леко захапаха ухото ѝ. Тежкото мъжко тяло я накара да потръпне от удоволствие, но същевременно алармата в главата ѝ заби с нова сила. Отминалата първоначална възбуда вече не замъгляваше съзнанието ѝ. Да, определено мъжът легнал отгоре ѝ не миришеше на Георги! Бяха твърде много време заедно и неговият аромат беше до болка познат. Поля, с нарастваща паника, започна да отчита и други нередности. Опипа слабините на мъжа с прикованите си ръце и застина. Бяха обръснати! Георги подстригваше интимното си окосмяване с машинка, но никога не се бръснеше! В главата ѝ премина ураган от мисли: “Чука ме непознат мъж!”, “За бога, какво ми се случва?!”, “Този тъпак, не може да бъде...”. Георги от време на време разиграваше някаква фантазия за тройка с друг мъж и Поля дори я намираше възбуждаща според настроението си, но категорично му беше казала, че това си остава само фантазия. “Тъпо копеле! Напи ме, закопча ме с белезници, върза ми очите и си мисли, че няма да разбера, че ме чука друг!”. Жената не можеше да реши как да реагира, положението беше абсурдно! Да се развика? Егати резила! Да се опита да се откопчае? Ами ако не ѝ позволят? Тук дори изпита страх. Климент усети промяната в току-що изчуканата жена, сякаш се стегна, но реши че е просто нормална реакция, хора разни, разни оргазми! И поднови тласъците си в нея, този път се движеше по-агресивно и грубо, с мокър звук при всяко вкарване и изтегляне. “Е, добре хитрецо! Сега ще ти покажа!”. Поля реши да даде добър урок на мъжа си, не можеше да отрече, че ѝ беше хубаво, а и след първоначалния шок, ситуацията ѝ се струваше все по-възбуждаща, без съмнение с помощта на двете бутилки Мавруд. Лежеше по корем, безпомощна, с вързани очи, за момент си представи редица мъже, чакащи реда си да я чукат. Това би трябвало да я ужаси, но вместо страх, тялото ѝ реагира с нова тръпка на възбуда. Поля простена, беше решила да разиграе театър, но изобщо не ѝ се налагаше да се превзема. Все пак даде гласност на чувствата си и измърка:
- М-м-мх, да не си пил някакво магическо хапче? – тя завъртя големия си задник в бавна осморка. - Как изведнъж стана толкова голям?
Репликата имаше мигновен ефект, членът в нея сякаш порасна още, наду се тъй, че нежно обвилото го влагалище буквално почувства релефа на изпъкналите до пръсване по него вени. Мъжът, вземащ удоволствието си от тялото ѝ изръмжа, бутна с колене краката ѝ настрани, почти разчеквайки я и я заръга мощно. Коравият му член накапа тялото ѝ да затрепери отново, а главичката му сякаш проникваше в матката ѝ, събирайки в едно болка и желание за още и още. Двете тела се загърчиха в общ оргазъм, тя крещеше, а той ръмжеше неразбираеми мръсотии, членът му се изду до невъзможен размер и отприщи поток след поток семе дълбоко в утробата ѝ. Георги ги гледаше облещен, от собствения му пенис спермата започна да пръска, без дори да се беше докоснал. Пред очите му съпругата му свършваше така бурно, както даже не беше подозирал, че е възможно. С невъздържани викове, посрещаше забиващия се дълбоко в утробата ѝ член и се набиваше на него. Този път оргазмените тръпки отминаваха значително по-дълго, чак след няколко минути двете тела замряха и мъжът зад нея излезе с явно нежелание.
- Надявам се не си се уморил? – обади се дрезгаво Поля. - Мисля, че това е вечерта, за която така мечтаеш!
Тя хвана бузите на задника си и ги разтвори, показвайки разтвореното си, лъщящо от соковете ѝ влагалище, с тлъста сперма, преливаща навън. Над него беше стегнатия ѝ, девствен анус, събран в кафява звезда между големите полукълба. Откога Георги мечтаеше за него, но досега беше прониквал вътре само няколко пъти, с пръстче, в моменти на върховна възбуда. “Е, гледай сега! Нали това ти беше фантазията?!”.
- В подаръка нали имаше и лубрикант? Хайде, дефлорирай дупето ми! Отнеми аналната ми девственост...
Георги буквално зяпна, а изпразненият му хуй, като с магия се вдигна отново. Климент първи се окопити, и преди приятелят му да може да реагира, грабна тубичката с лубрикант. Поля усети първата хладна капка да се стича в цепката на задника ѝ и потръпна, мъжът бързо разтри лубриканта и сгряващият му ефект я затопли приятно. Жената изстена доволно, пръстите на мъжа разнасяха лубриканта и леко масажираха стегнатия анус. Постепенно стегнатият мускул започна да се отпуска, а нежно масажиращите го пръсти се задържаха и все по-често притискаха навътре. Все още без да влизат, просто караха сфинктерът да поддаде и се отдръпваха. Поля издаваше нечленоразделни звуци и въртеше нетърпеливо голямото си дупе. Мъжът се изправи, дръпна възглавница от леглото и я сложи пред него. Издърпа тялото на Поля, докато жената коленичи на възглавницата, с тяло опънато на леглото. Климент се намести зад нея и разтвори бутовете ѝ с ръце. Изцеди още лубрикант и допря средния си пръст на ануса ѝ. С другата си ръка намери подутия от приключения клитор и внимателно го разтърка. Тялото на Поля реагира недвусмислено и той завъртя опрения в задника ѝ пръст. Усети кога анусът се отпусна, при поредния удар на сърцето ѝ и натисна. Преодоля отвора ѝ без съпротива, докато пръстът му влизаше навътре, жената потрепера и от гърлото ѝ се откъсна дълбок, дрезгав стон. Усещането беше необичайно, практически непознато. Изпълване и разширяване, усещане за нередност напомпваше адреналина, страх, че ще се изпусне я накара да се задъха от ужас и възбуда. Анусът със закъснение се опита да се стегне, но пръстът вече беше проникнал възможно най-дълбоко. Мъжът спря, давайки възможност на измамения мускул да разбере, че усилията му да избута натрапника са напразни. С другата си ръка продължаваше бавно да разтрива клитора, не да ескалира възбудата ѝ, а да я накара да се отпусне. Когато аналният пръстен спря с безплодните си опити да се затвори, пръстът се завъртя в задника на Поля, опипвайки я отвътре. Усещането за далечен приятен гъдел накара косъмчетата на тила ѝ да се изправят за пореден път тази нощ. Непознатият мъж зад нея изследваше най-интимните ѝ кътчета, а тя лежеше надупена пред него, безпомощна да окаже каквато и да е съпротива. Пръстът в дупето ѝ стана по-смел. Започна да се движи навън и пак навътре, създавайки в ануса ѝ гъдел, който едновременно с това задоволяваше. Георги с треперещи ръце се пресегна, взе лубриканта и изстиска още върху пръста, чукащ жена му в задника. Климент обра от лубриканта върху показалеца си и когато средният му пръст беше почти излязъл, притисна и двата в отпуснатия кафяв отвор.
- О-о-о… ох-х-х! Ле-е-еко, лекичко! Ох, мх… – Поля се опита да разтвори крака още повече, за да облекчи значително по-силното напрежение в ануса си.
Имаше някакво далечно слабо подобие на болка, но то се губеше в напрежението. Двата пръста внимателно я проникваха, спряха, когато анусът конвулсивно се стегна и изчакаха, само за да продължат навътре. Климент изви пръсти към корема на жената и заопипва нежните стени на червата ѝ. Тя изстена високо, когато той напипа през тънката преграда онова грапаво, магическо кръгче. Усещането беше изключително, пръстите дразнеха центъра на удоволствието, но приглушено, като същевременно разтваряха жената отзад. Поля лежеше по корем, замряла, отворила уста и лигата ѝ се стичаше по чаршафа. Напълно отдадена на усещането, дори беше забравила, че ще дава урок на вероломния си съпруг. Алкохолът ѝ помагаше да се отпусне и скоро анусът ѝ изобщо не се стягаше, а приятното напрежение все повече и повече се събираше в тялото ѝ. Мъжът зад нея внимателно изтегли пръстите си и за момент я остави празна, Поля проскимтя недоволно, после чу мазния звук на изстискваната туба лубрикант. Климент бързо размаза щедра доза на члена си, докато възбудата блъскаше в слепоочията му, хвана коравия си орган и опря надутата до пръсване морава главичка на входа на ануса. Георги дишаше тежко, беше се приближил на една педя и с широко разтворени очи чакаше да види, как ще обезчестят жена му отзад. Кафявата дупчица се свиваше след като пръстите я освободиха и когато голямата главичка на члена натисна, напълно скри ануса под себе си. Въпреки, че халката беше отпусната, Климент не можа да проникне без кратка борба. Твърдият член принуди анусчето на Поля да се разтвори до чудовищни размери и преодолявайки съпротивата му, насили пътя си в нея. Жената извика и тялото ѝ се стегна, в нея беше проникнала само тлъстата главичка на пениса, а аналният ѝ пръстен се беше опънал до скъсване, като екзотично украшение по ствола му. Болка и усещане за чудовищно разтягане се сблъскваха с възбудата и желанието от слабините ѝ. Поля захлипа, неспособна да разбере, какво точно изпитва – агония или страст. Мъжът зад нея беше застинал, чакаше тялото ѝ да приеме неизбежното и да спре с конвулсиите на ануса. Ръцете му легнаха на големите полукълба на задника ѝ и нежно ги разтъркаха, разтваряйки ги колкото може настрани, за да облекчи напрежението в аналния пръстен. Постепенно изпънатото като струна тяло на Поля се отпусна обратно на леглото и дишането ѝ стана дълбоко и равномерно. Имаше чувството, че са я разчекнали отзад, но болката като че ли минаваше на заден план, отстъпвайки на напрежение и някакво ново чувство на удовлетворено изпълване. Членът в задника ѝ се задвижи, в началото съвсем леко, едва поклащайки се напред-назад. Когато охканията на жената станаха по-гърлени, Климент натисна навътре. И още, и още. Превземаше я сантиметър по сантиметър, проправяше си път дълбоко в червата ѝ. Разбутваше органите ѝ, принуждавайки ги да се пренаредят за влезе в нея до корен. И двамата изстенаха, когато тялото му се опря в задника ѝ. Поля се чувстваше, все едно в дупето ѝ влизаше влакова композиция, а главичката на члена му ще излезе през корема ѝ. Усещането за Климент беше съвсем различно от влагалището ѝ, то го стискаше изцяло, но тук само анусът го стягаше в основата, а навътре нежните черва едва го галеха. Не можейки повече да се сдържа той се задвижи в дупето на Поля с дълги и дълбоки движения, карайки я да скимти при всяко пълно проникване, когато червата ѝ се опъваха със сладка болка. Георги с треперещи пръсти награби добилия застрашителни размери клитор на жена си и го замачка. Поля зарева с цяло гърло, а тялото ѝ се замята и заизвива. Чудовищното напрежение в задника ѝ стана нетърпимо, дълбоко забитият в нея член стана твърд, като стомана и после запулсира. Забит в нея до края, изхвърляше семето си с такава сила, сякаш ѝ правеха клизма с пожарникарски маркуч. На Поля ѝ причерня, оргазмът я връхлетя, като тайфун. Тя крещеше несвързано и се мяташе, членът я освободи, излизайки от ануса ѝ със сочно мляскане. Климент грабна дрехите си и изхвърча навън, а Георги разтвори дупето на жена си. Стегнатата допреди час дупчица, сега зееше отворена, при всеки гърч на тялото на Поля, анусът ѝ се свиваше, без да се затваря напълно, а после се разтваряше отново. Жената беше разтърсена от могъща тръпка, изпърдя се и изхвърли оцветена в кафяво сперма. Георги не издържа и яхна жена си, прониквайки без съпротива в разчекнатия ѝ анус. Мисълта, че хуят му е потопен в онази желеобразна, кафява субстанция го накара да свърши мигновено, добавяйки и своята сперма, дълбоко в червата на съпругата си.
- Отключи ме! – Поля протегна ръце, гласът ѝ беше дрезгав и неузнаваем.
Георги с тресящи си ръце отключи белезниците, жена му събра сили и се изправи на треперещите си крака. Тръгна бързо към банята, отново изпусна въздух и от зейналия ѝ анус се изстреля нова порция. Поля затисна задния си отвор и затича. На сутринта Георги се събуди с полагащото се за такива случаи главоболие. Примигна, мъчейки се да реши, дали случилото се сноши е истина или сън. Поля влезе сияеща, с чаша горещо кафе. Седна до него, подавайки му чашата.
- Благодаря ти за снощи, това беше невероятен коледен подарък! – тя му лепна една целувка и се изправи. - А с малко късмет, твоят подарък може да дойде след девет месеца!
Георги остана дълго в леглото, чешейки се по главата.

Дядо Торбалан