Контрабандистът

Моран Фез си подсвиркваше фалшиво весела мелодия, робинята ситнеща зад него му излезе евтино, намери и донор. Ако всичко се наредеше по план след този курс щеше да си изплати дълговете, че и да му остане нещо отгоре. Отвори вратата на олющената сграда и кимна на момичето да го последва. Затвори и заключи след нея, а после натисна два бутона на дата пада си и белезниците от китките и глезените ѝ се отвориха и паднаха в краката ѝ.
Мара гледаше новия си господар с широко разтворени от ужас очи, преди месец я отвлякоха пирати и се беше наслушала на всякакви ужасии. Беше ѝ свалил белезниците, но остави електронния нашийник, при неподчинение в нежната шия на момичето се забиваше болезнен електрошок, от който чак въздухът ѝ спираше. Дори не знаеше за какво е купена, навярно за развлечение. Това съвсем не беше успокоителна мисъл, като нищо Моран можеше да се окаже извратен садист. Нито дори да се отдаде против волята си щеше да ѝ се понрави, макар че господарят не беше лишен от чар. Зелените му очи искряха с някаква насмешлива пакостливост и Мара се опита да се самоубеди, че изобщо не изглежда жесток човек.

Моран я плесна по сочното дупе и с око на ценител отбеляза, как плътта ѝ затрепера. Жалко, че не беше я купил за удоволствие. Можеше да прекара много приятни мигове с глава заровена в пищната ѝ гръд, да смуче и хапе едрите зърна и да пълни ушите си с нейните “Ох” и “Ах”, следствие едновременно да болка и възбуда. Членът му набъбна, като си представи, че разтваря белите полукълба на задника ѝ и бавно прониква в ануса ѝ. Мъжът тръсна глава с въздишка, имаха работа, а времето не беше безкрайно.

- Хайде кукличке! На четири крака! – момичето плахо коленичи на пода и се подпря на длани. - Ето, подпри се и си разтвори сладкото дупенце.

Моран бутна към нея плюшена табуретка, която беше видяла и по-добри дни и Мара послушна се облегна с гърди на нея. Анален секс, можеше и да е много по-лошо, тя всъщност го харесваше при определени обстоятелства. Ще се опита да се отпусне, дано използва и някакъв лубрикант.

- Искам да държиш това сладко дупе широко разтворено. – Мара послушно раздалечи бузите на задника си с ръце. - Ха така! Не се опитвай да се бориш, защото може да се нараниш, а ние не искаме това.

Думите му събудиха в момичето мрачно предчувствие. Да се бори? Значи щеше да болезнено. Тя извърна глава и вместо да види как Моран си сваля панталоните, гледката я накара да запищи от ужас с цяло гърло. Скочи, като изстреляна от пружина и моментално се стовари на пода, сгърчена в конвулсивна агония. Нашийникът ѝ беше изпратил в нея кошмарния си електрически импулс. Мара потръпваше, борейки се за глътка въздух, а разширените ѝ от ужас очи не се откъсваха от извиващото се в средата на стаята тяло.

- Има два начина, единият е да ми съдействаш. – Моран съчувствено сложи ръка на рамото ѝ. - Другият е, да ме принудиш да използвам нашийника. Резултатът ще е един и същ, но ако избереш първото, ще си спестиш ненужни страдания.

Мара се закашля и пресипнало попита с глас, който не можеше да познае от ужас:

- К-к-какво е това?! Ще ме изяде ли?!

- Не, не! Нищо такова. – Моран се разсмя. - Това е гордостта на Тиба, мизерната планета, на която се намираме. Този приятел произвежда един от най-силните наркотици познати в галактиката. И е абсолютно забранен за експорт. Тиба се издържа от пазарите за роби и червеите. Ти ще ми помогнеш да изнеса контрабандно няколко екземпляра.

- Но... как? Искаш за го вкараш в мен ли?! Ще ме разкъса!!! – Мара едва говореше от ужас, гърлото ѝ се беше стегнало на топка.

- Няма! Обещавам ти. Освен това ние няма да изнасяме възрастен екземпляр. Ей, ей! Довери ми се, моля те. – Моран хвана главата ѝ и я погледна в ококорените от ужас лешникови очи. - Обещавам, че дори няма да боли много. Секретът на червея съдържа много силен наркотичен аналгетик. Ще ти помогне да отпуснеш мускулите си.

Мара се огледа отчаяно, нямаше спасение, дори не можеше да понесе мисълта за още един електрошок. При последния ѝ се строи, че никога повече няма да успее да вдиша. Остави се на мъжа да я повдигне обратно на колене, да я подпре на табуретката и да постави дланите ѝ на дупето.

- Хайде, разтвори го хубаво. – Мара опъна бузите на задника си, дишайки, като хванато в капан животно. - То-о-чно така, ето. Браво, разтвори се колкото можеш.

Зад нея червеят се беше приближил, дълъг около метър и половина и дебел, колкото човешка ръка, надигна предната част на тялото си от земята. Поклащаше се, като змия, готова да се нахвърли върху плячката си. Червеят не притежаваше очи, но на главата имаше десетина пипалца, с размерите на човешки пръсти. Те бяха чувствителни сензори и сега се раздвижиха, подобно на пипалцата на анемония. Създанието беше нетърпеливо, яйцата му бяха готови и то бързаше да пъхне глава в гостоприемника и да ги остави там. Долови желаната миризма и тялото му се изви за да намести главата в цепката на дупето на Мара.

Момичето усети ефирния допир на пипалата и се стегна от страх. Моран зашепна успокояващо и нежно прокара пръсти по голия ѝ гръб, от тила, надолу по гръбнака. Тя продължаваше да хлипа тихичко от ужас, но тялото ѝ се поотпусна. Отчаяно вярваше на Моран, просто защото иначе трябваше да падне в бездната на ужаса без надежда. Докосването по дупето ѝ беше нежно и деликатно, пипалцата внимателно опипваха ануса ѝ. Създанието не искаше да наранява и разкъсва гостоприемника си. Изпусна малка доза от така ценния си секрет и почти мигновено по тялото на Мара се плъзна топла, отпускаща и успокояваща тръпка. Пипалцата натиснаха леко кафявата точка на задника ѝ и започнаха да я масажират, докато аналния пръстен сам поддаде и връхчетата им предпазливо проникнаха в момичето. Първо две-три, които се задвижиха мазно, карайки сфинктерния мускул да са отпусне още, а после още две-три. Там, където проникваха, пипалцата се изтъняваха, а вътре в ректума ѝ надебеляваха отново. Мара изпъшка неволно, затворила очи. Чудно, от какво толкова се страхуваше?!

Мозъкът ѝ плуваше в приятно вцепенение, а проникването отзад я караше да завърти дупе от нетърпение за още. Останалите навън пипалца през това време бяха нахълтали в нея и сега всички се извиха, като кукички и разпънаха аналния пръстен. Той се отвори, зейнал като дупка и Моран усети как членът му се наля в болезнена ерекция, виждаше аления ректум на Мара, пулсиращ в ритъма на сърцето ѝ. Съществото я задържа разтворена така, за няколко мига и после насочи главата си в зеещата дупка. Тялото на червея се изтъни, за да може да проникне в дупето на Мара и Моран, с изхвръкнали от похот очи, си каза, че той по-скоро се излива в нея. Момичето простена дрезгаво, по устните ѝ се стичаше сластна лига чак надолу по брадичката. Когато почувства, че дебелото гъвкаво тяло си проправя път в нея, изпълвайки всеки милиметър от вътрешността ѝ, тя изви тялото си в дъга и вдигна глава с едно гърлено “Огххха, Огхррроу”. Гъвкавото тяло продължаваше да я превзема, изпълни ректума ѝ и ловко намери пътя си след него.

Мара беше в полусъзнание, с разсъдък напълно размътен от упойващия секрет на червея. Чувстваше, как се издува отвътре, плъзгащото се по червата ѝ тяло неумолимо напредваше. Още и още от съществото минаваха през насиления до скъсване анус, но болка нямаше. Момичето погледна надолу и видя, как коремчето ѝ се издува от нашественика. В тялото на Мара беше проникнал повече от половин метър от, когато съществото реши, че е достатъчно дълбоко. Пипалцата, които бяха опипвали всеки милиметър от червата ѝ по пътя си, сега се разтвориха отново, за да се застопорят в момичето. По проникналото в задника ѝ тяло премина спазъм и веднага нещо разтегна още мъничко ануса ѝ, а после продължи навътре. Яйцата поеха своя път по тялото на създанието, а Мара чувстваше как се придвижват. За всяко яйце бяха необходими много спазми, за да го изтласкат от главата на червея, дълбоко в червата на момичето.

Тялото на Мара, лъснало от пот, трепваше при всяко движение на изпълнилото я същество. Тя беше забила пръсти в бузите на сочния си задник и ги опъваше до скъсване, за да се разтвори още по-добре. От набъбналите ѝ срамни устни се процеждаше секрет, който вече беше направил малка локвичка на пода. С широко отворени очи Моран гледаше как съблазнителното тяло се извива, гротескно нанизано от нашественика, разпънал ануса му до чудовищни размери. Мара вече крещеше при всяка контракция на червея и затреперваше в поредния безмилостен оргазъм. Накрая и последното яйце се намести в нея и съществото бавно започна да се изхлузва от нея, докато тя лежеше без сили и само разтваряше дупето си. Накрая то излезе от тялото ѝ със сочен мляскащ звук, оставяйки ануса ѝ широко отворен, аналната халка пулсираше, но дори и не правеше опити да се прибере до кафявата точка отпреди два часа. Моран смутено установи, че отпред на панталона му има мокро петно. Изчака Мара да си поеме дъх, след което внимателно ѝ помогна да се облече в предварително приготвения удобен пътнически костюм.

Напускането на планетата мина съвсем безпроблемно, митничарят безразлично прегледа багажа, хвърли един поглед на изтощеното момиче с електронния нашийник и им махна да се качват на кораба си.

- Доколкото ми обясниха, няма да имаш проблем с... ъ-ъ-ъ... – мъжът се изчерви. - С ходенето по нужда, ларвите изяждат всичко, което слиза надолу. Всъщност даже ще ти се наложи да ядеш неколкократно повече, ако няма достатъчно храна, те консумират гостоприемника. Методът е новаторски, гостоприемникът обикновено е преживно животно...

- Крава? Крава?! Ти... ти си... – Мара не можеше да намери думи, с които да изрази възмущението си. - А защо просто не се нахвърля отгоре ти и не те принудя да ме убиеш с мизерния си нашийник?!

- Няма да направиш такова нещо, нали?! – стресна се Моран не на шега. - Ти все пак искаш да живееш, нали?

- Ще видим, за сега смятам да се натъпча, за да не ме подпукат дечицата.

Мара го изпепели с поглед и се отправи към пътническото помещение.

Корабът беше транспортен и не предлагаше някакъв лукс, но Моран го беше заредил предвидливо с храна. Мара прекарваше времето си седнала с кръстосани крака и нещо за хапване. Тялото ѝ растеше, дупето, допреди сочно, сега беше направо тлъстичко. Бедрата ѝ се наляха, без това да я загрозява, напротив, формите ѝ бяха меки и чувствени. Коремът изхвръкна напред, издут от ларвите в него. Сега Мара изглеждаше, като бременна и доколкото Моран беше запознат, двойно по-раздразнителна.

На шестата и последна седмица от пътуването им Мара усети раздвижване в себе си. Нещо я гъделичкаше с движението си в червата ѝ. Миг по-късно усети познатото фантастично чувство на неземно блаженство и съзнанието ѝ се размъти. “Излизат”, беше последната ѝ съзнателна мисъл, да си свали клина и гащите последното съзнателно действие. Ларвите се заизвиваха в нея, търсейки път навън и пръскайки около себе си така ценната субстанция, виновна за великолепната еуфория. Пръстите на Мара намериха набъбналия ѝ, колкото бобено зърно клитор и се плъзнаха по него, плувайки в обилно отделената мъзга. момичето простена, притворило очи и усети как първото тяло влиза в ректума ѝ, а после си намира пътя към ануса. Започна да натиска отвътре и след малко премина през халката. Тя се беше позатворила след инвазията, но Мара предполагаше, че никога няма да се свие напълно и винаги ще стои леко отворена. Преминаването през ануса ѝ я накара да изохка и да забие пръсти във влагалището си. След първия, пътя си по червата ѝ пое втория, доставяйки ѝ познатите сладостни усещания. При всяко напускане Мара потреперваше, пръстите на краката ѝ се свиваха, зърната на гърдите се сбръчкваха и щръкваха, а кожата ѝ настръхваше. И пак, и пак, тя престана да брои, остави се на удоволствието, затворила очи.

Моран усети, че нещо става и успя да види цялото зрелище почти отначало и се сдоби с ново петно отпред на панталона. Десет екземпляра! Това надминаваше дори най-смелите му мечти! Даже нямаше да си прави труда да плаща ипотеката на старото корито, направо ще си купи нов кораб! Боже, можеше да си купи малка флотилия! Същата вечер свали нашийника на Мара, обеща ѝ да и даде хиляда кредита и да ѝ върне свободата. Не спомена, че на света на който отиват да изтъргува безценните червеи, робството така или иначе е незаконно. Мара лежеше по корем, махаше с вяло с крака във въздуха и ядеше праскова. С лъснали от сладкия сок устни се обърна към него:

- Моран, а защо да спираш тук? Системата работи. Не ти ли трябва партньор за още няколко курса? Петдесет на петдесет!

- Шестдесет на четиридесет. – той едва сдържаше усмивката си, беше се привързал към момичето.

- Охо, щедър си, не очаквах шестдесет...

Така и не разбраха, какво е искала да каже. Устните на Моран затвориха омазаната със сладък прасковен сок уста.

Пепеляшка

Бяха му вързали тенекия. На него! Отказваше да го повярва, въпреки безпристрастния циферблат на телефона, показващ 17:45. Такива неща просто не се случваха на Александър, красавеца на факултета по журналистика, Сашо за колегите и Алекс за колежките. Бяха планирали събиране на четиринадесети февруари, хем да отпразнуват свети Валентин, хем края на сесията. Технически оставаха още три дни, но кой ти гледа?! И без това в “журналистическия” никой не си даваше зор. Няколко колежки направиха съвсем ясни намеци на Алекс, че нямат нищо против да ги покани. В случая с Анелия даже не беше намек, а съвсем недвусмислена покана. Момичето едва не му прасна един, когато той и отказа, при това пред половината курс. Не, Сашо се беше прицелил в още по-апетитна цел от Анелия. Невинно изглеждаща първокурсничка, същинско бонбонче! Във въображението си момчето дори допускаше, че е девствена и след романтичния купон на четиринадесети той, Алекс Мечтата На Всяка, ще поправи този дребен недостатък. С присъщата си самоуверена арогантност просто преметна ръка през рамото ѝ и я покани. Дори първокурсниците знаеха кой е Александър, двадесет и четири каратовата му усмивка, бодряшка гръмогласност и свойски маниери го правеха едва ли не равен с преподавателите. А в женските очи, дори и нещо повече. Самата секретарка, цербер за студентите, се размекваше за него. Поласканото от вниманието на баткото момиче прие. Е, по-скоро не му се даде шанс да откаже. И сега я нямаше. Щяха да го скъсат от бъзик! И разбира се Анелия, или щеше да е там с друг, или милостиво да се залепи за него. Александър не знаеше кое ще е по-унизително. Дали пък да не измисли някаква опашата лъжа и изобщо де не отиде? Тогава я видя.
Момичето се оглеждаше боязливо. Приличаше на кошута, която едва пристъпва на поляната, в очакване всеки момент вълците да се нахвърлят отгоре ѝ. Беше дребничка, с умерено къса пола и дебели чорапи до над коленете върху чорапогащника си. Късото ѝ палто беше закопчано догоре и от него се подаваше само топлата яка на полото. Ръцете ѝ бяха скръстени на гърдите в защитен жест и само от време на време оправяха нервно, или килнатата на една страна барета, или подръпваха полата надолу.

“И на нея са ѝ вързали тенекия.”, беше първата мисъл на Александър, последвана веднага от “Кой ли пък е толкова тъп, че да върже тенекия на такава кукличка?”. Момчето съвсем забрави грижите си и с интерес заоглежда крехката красавица на отсрещния тротоар. Имаше нещо енигматично в цялото ѝ присъствие, нещо което не можеше да определи и будеше любопитството му, предизвикваше го, но и някак смътно го плашеше. Защитната ѝ поза допълнително разпалваше ловните инстинкти на самеца и след десетина минути Алекс взе решение. Ще я заговори и ако му се усмихне щастието, ще се появи с това съкровище пред завистливите погледи на колегите и ревнивите погледи на колежките.

Лесно е да го решиш, друго е да го изпълниш. Алекс, въпреки че беше опитен сваляч, не се решаваше току-така да заговори непозната на улицата. Като изключим вероятността отнякъде да налети огромен и раздразнен Отело, съществуваше реалната опасност момичето да се развика и на Супер Алекс да му се наложи да потъне в дън земя пред цяла София. Зер, тук не беше на свой терен! Момчето събра цялата си решителност, придаде си задължителния уверен вид и пресече улицата, както Цезар – Рубикон.

- Чакате ли някого? – с най-обезоръжаващата си усмивка Алекс изтърси клишето.
Момичето вдигна вежди и го изгледа с любопитство.
- И какво ако чакам? – гласът ѝ беше нисък и леко дрезгав, само тембърът му беше достатъчен да предизвика гъдел в слабините на Алекс. - Ще ми правите компания ли?
- Защо не? И аз чакам, можем да чакаме заедно. Представете си, как ще ни изревнуват закъсняващите! Специалист съм в пъблик рилейшънса, можете да ми вярвате.
- Накарайте ме да се смея тогава. Представете си, как ще полудее от ревност валентинката ми, като види как се забавлявам с някакъв красавец.
Мозъкът на Алекс веднага регистрира “красавец”.
- А ако Ви кажа, че всъщност чакам Вас, а Вие мен? Знаете ли, че не съществуват случайности?
Момичето изкриви комично лице:
- Трябваше да кажете нещо от сорта, “Ето, тук съм. Какви са другите Ви две желания?” или… – момичето ококори очи. - “Магьосница ли сте, защото накарахте целия останал свят да изчезне!”
Александър отвори и затвори уста няколко пъти и двамата избухнаха в смях. Беше искрен младежки смях и забързаните по улицата хора се обръщаха, а после продължаваха с весели лица.
- Ако той не дойде... искаш ли да си моя валентинка?
- Той? Ами ако чакам “тя”?
- А-а-ами... – момчето безпомощно отпусна ръце.
- Измъчих Ви. Не се ли боите от непознати? Не, не отговаряйте, виждам, че сте храбрец. Ако още желаете, ще бъда Ваша валентинка, при едно условие.
Момичето вдигна пръст и го изгледа сериозно.
- Да ме оставите да си тръгна, щом пожелая. Ако е така, приятно ми е, Павлина.

***

Клубът беше шумен, без да е какфоничен и Алекс плуваше в сладката мъгла на два бърбана. Павлина направи зашеметяващо впечатление и момчето гледаше, като гладиатор защитил честта си за пореден път. Имаше нещо в поведението ѝ, което го държеше на дистанция и вместо вече да сложил ръка на бедрото ѝ, само хвана дланта ѝ в своята. Тя не реагира видимо, но фините ѝ пръсти леко го стиснаха в мълчаливо одобрение.

Пуснаха бавно парче и Алекс гаврътна бърбана, с “холандската” смелост Алекс се изправи и протегна ръка. Дамата му го фиксира за момент с очи и го последва. На дансинга двамата залепнаха, като бисквити намазани с шоколад. Алекс приближи лицето си на милиметри от нейното, едната му ръка я държеше здраво през тънкото кръстче,а другата пълзеше надолу към дупето ѝ. Устните им почти се докоснаха, дъхът им се смеси, нейният на пресекулки, неговият – тежък. Съвсем неочаквано Павлина пъхна длани между тях и го избута назад.
- Време е да си тръгвам. – каза го спокойно, но с горчивина.
- Ама... как... – Алекс гледаше с мътен поглед, неспособен да осъзнае рязката промяна.
- Наближава полунощ, ако се помая още малко и каляската ми ще се превърне в тиква. – момичето се надигна на пръсти и го целуна бързо по бузата. - Хайде, лека нощ, принце.
Докато Алекс се окопити, момичето вече излизаше навън. Той се втурна след нея, разбутвайки двойките танцуващи по пътя си. Излезе и се заозърта, момичето тъкмо свърваше в една тясна пресечка.
- Павлина! Павлина-а, чакай! – Александър се втурна след нея.
Настигна я и посегна да я прегърне.
- Моля те, почакай! Не искам да си тръгваш, поне да поговорим!
Момичето се извъртя рязко, в очите и плуваха сълзи. Сграбчи го за ръката и я натика под полата си. Шокиран, Александър в първия момент не можеше да разбере, какво не е наред. Павлина не беше с чорапогащник, както той си помисли, като я видя за първи път. Беше с чорапи до бедрото и ръката му докосна меката ѝ топла кожа, а после и коприната на бельото ѝ. Трябваха му няколко секунди да осъзнае и да повярва, че под пръстите му има пенис. Нямаше какво друго да е, малка, но съвсем истинска пишка. Момчето стоеше, като истукано, с отворена уста. На педя от него, Павлина го гледаше, прехапала устна. Сълзата се търкулна по бузата ѝ.
- Давай, удари ме. Ще ти стане по-добре. – гласът беше задавен, пълен с мъка и яд. - Макар, че повечето изчакват да ме нашамарят след свирката.
Алекс дръпна ръка изпод полата ѝ... полата му.
- Няма да те ударя, откъде го измисли. – гласът му прозвуча сърдито. - Аз... просто не очаквах. Трябваше да ме предупредиш.
- Какво да те предупредя? Не съм те канила да ме сваляш. Сам се лепна. – Павлина заби поглед в земята. - Просто исках да се поразходя, да бъда за малко това, което искам да съм. Хората да ме видят и възприемат, като жена. И за протокола, предупредих те, каляската се превръща в тиква. Благодаря, че не ме удари. И това е нещо, хайде, чао.
- Хей, чакай! Чакай де, ще те изпратя. Кой знае на кого можеш да налетиш по това време.
- О, кавалер, до самия край! – Павлина избърса сълзата си и въпреки ироничната интонация се усмихна. - Всъщност живея съвсем наблизо.
По пътя Павел разказваше. Слабичко момче, никога не го привличали шумните игри на останалите. Още като ученик тайно обличал бельото на майка си. Четял любовни романи и си представял, че е героинята. Тайната му била Дамоклев меч в малкия град, в който бил роден. За щастие още в училище се научил да работи с графични програми и успял да избяга в анонимния гмеж на столицата. Александър, пъхнал ръце в джобовете си, слушаше с любопитство. Павел или Павлина, не беше гримираният като клоун травестит, крещящ предизвикателно цинизми от гротескните редици на гей парада. До него крачеше едно нежно и ранимо същество, което просто мечтаеше да е нещо друго. И разказваше. За катастрофалния опит да е нормален, за срещите. За грубостта, обичайната свирка и последвалото отвращение у мъжа, внезапно залят от вина, следи като е свършил. Обикновено изчезвали набързо, понякога го шамаросвали. Гадно педалче. Дали пък не били гневни на себе си и уплашени, че са вече по-малко мъже? Неусетно стигнаха до старата кооперация, с олющена мазилка.

- Е, благодаря, че ме изслуша.
- Аз... няма ли да ме поканиш на кафе?
- Ако те поканя, няма да е за кафе.
Александър направи решителна крачка, хвана женственото момче за раменете и го придърпа към себе си.
- Аз и не искам кафе. – дрезгаво прошепна Алекс, преди устните им да се долепят.
Целувката им започна предпазливо, въпреки събраната решителност, Алекс само опитваше нежните, като на момиче устни. Бяха горещи и меки, с аромат на виолетки. Бавно ги разтвори със своите и връхчето на любопитно езиче го посрещна. Това беше твърде голямо предизвикателство и Алекс нахлу в очакващата го топла уста с вандалски устрем. Избута език на Павлина със своя и започна да изследва устата ѝ, едновременно ужасен от себе си, но и възбуден, както никога до сега. Крехкото тяло в ръцете му буквално се разтопи, то трепереше, като птиче в шепите му. След цяла вечност или просто миг Павлина успя да отлепи устни от неговите.
– Да се качим, преди да сме събрали всички клюкарки на кооперацията.
Павлина живееше в миниатюрна кутийка на тавана, с прозорче съм небето, също както момичето, затворено в момчешкото тяло с малката светлина на дамските дрехи. Същите дамски дрехи, които сега се падаха на пода, почти разкъсвани от тласкания от нагона Александър. Полата тупна, оставяйки Павлина по бяло сатенено боди и дълги до средата бедрата ѝ черни чорапи. Големите топли длани на Алекс се плъзгаха по нежната кожа и караха Павлина да се задъхва, а когато ръката му се озова между краката ѝ, тя застина. С опитна ловкост Алекс откопча кукичките на бодито притиснатата до сега от сатена пишка се отпусна надолу. Ръката на Алекс видимо се поколеба, с натежал от желание глас Павлина го спря:
- Чакай, имам нещо за случая. – обърна се, откривайки стегнатите полукълба на малкото си дупе и извади нещо от шкафчето до леглото. - Ще ми помогнеш ли?
Държеше в ръка малък розов предмет, във формата на невъзбуден пенис. Кокетно се усмихна:
- Да не би да те уплаша ако нещо се надигне, принце.
Алекс без да продума я бутна да седне на леглото и разтвори караката ѝ. Павлина сама нахлузи пръстена на девствения пояс на малкия си член и провря невзрачните си тестиси през него. Вкара започналото да набъбва пенисче в клетката и я закопча с кокетно катинарче, във формата на сърце.
- Ето, сега вече няма страшно.
Познатата вече иронична предизвикателност накара Александър да изръмжи в отговор. Той се изправи и с едно движение разкопча с плющене колана си. Павлина хвана панталона и боксерките и нетърпеливо ги дръпна надолу, откривайки вече набъбналия внушителен член на любовника си. Беше на сантиметри от лицето ѝ и изпълваше ноздрите ѝ с влудяващ мускусен аромат на готов да чука самец. Хвана го за основата, едва успявайки да събере пръсти около ствола, малката длан го караше да изглежда още по-масивен. Без да губи повече време отвори уста и мъркайки налапа едрата главичка. В устата ѝ се разля жадувания вкус на мъж, Павлина простена и се опита да поеме още от застрашително нарастващия член. Със свободната си ръка хвана тежките тестиси на момчето и те помръднаха в шепата, като живи същества.

Александър затвори очи, отпусна глава назад и зарови пръсти в косата на седналата пред него Павлина. Устата беше гореща, като домена пещ и ненаситна. Желанието, с което поглъщаше вече твърдия му член, надминаваше всичко, което иначе опитното момче беше преживявало. Тази уста едновременно искаше да го налапа и да го боготвори. Павлина се опитваше да натика надутата му главичка в гърлото си и издаваше гъргорещи звуци. Извади члена от устата си, изплези език за да сложи твърдия ствол отгоре му и го плъзна обратно в устата си, той опря в гърлото, за момент го задържа така и после се отпусна. Алекс изрева от възбуда, когато влезе целия, впитите в косата на Павлина пръсти стиснаха и я придърпаха напред, принуждавайки я да забие нос в пубиса му. Момчето направи няколко движения в погълналото го гърло и почувства как седналата Павлина започва да се бори за въздух. С усилие на волята пусна главата и я остави да го извади. Павлина се закашля, погледът ѝ беше разфокусиран, а от устата ѝ се точеше лига. Налапа го отново, но този път завъртя език около главичката, докато мачкаше тестисите му с една ръка, а другата стискаше ствола и се движеше по него. Започна да го дразни, като го изплюваше и целуваше нежно, докато Алекс ръмжеше от нетърпение. Изплези езиче, заби върха му под ръба на главичката и преднамерено бавно обходи пулсиращия член. Пръстите в косата ѝ се извиха като нокти и момчето затрепера. Независимо, колко беше приятно да го дразни, най-сетне се смили над него. Пулсиращата морава глава на члена му изпълни устата ѝ и Павлина засмука, колкото можеше, същевременно хвана тестисите му, по един във всяка ръка. Стисваше единия и го опъваше надолу, после другия. Александър нададе рев като бик, тазът му направи няколко конвулсивни движения и в устата на Павлина забълваха залпове от гъсто семе. Опита се да гълта, но скоро се задави и беше принудена да изплюе члена. Той продължи да хвърля залпове в лицето на Павлина, докато накрая спермата на Алекс се стичаше по страните ѝ, както и от устата. Момчето потръпна още веднъж и замря, Павлина ужасена погледна нагоре.

***

В миниатюрния си дом винаги се обличам, като момиче. Навън също винаги съм с дамско бельо. Така подхранвам илюзията, че съм момиче. Понякога си позволявам да се облека изцяло и да се поразходя. Жадувам за мъжките погледи, които виждат привлекателно момиче. Няколко пъти си позволявах срещи, винаги след това се чувствах, като парцал. Накрая, след задължителната свирка, виждах отвращението и погнусата, а понякога отнасях и шамар. Очаквах нещо такова и сега, след като се освободи в устата и по лицето ми, отцеждащата се похот в Алекс щеше да се замени от разкаяние и погнуса. Ето ме, Пепеляшка и каретата ми в миг ще се превърне в тиква, навръх Свети Валентин.

Каква беше изненадата ми, като погледнах нагоре и видях, че не само похотта не беше отминала, но и очите на Алекс искряха с нещо повече. Пръстите му продължаваха да са оплетени в косата ми, но сега ме милваха. Щях да се разрева! Взех кърпа и изтрих лицето си, колкото можах. Не знаех какво да правя, никой не беше оставал за “след това”. А и членът пред лицето ми, въпреки и изгубил каменната си възбуда, съвсем не беше клюмнал. Плахо го хванах отново в основата, пръстите ми не се събираха около него и раздвижих ръка. Алекс ми отвърна с доволна въздишка, беше се ухилил доволно, остави ме да си поиграя още мъничко с члена му, преди да ме хване със силните си ръце и да ме накара да се завъртя с гръб към него. Бях се надупил, членът ми нещастно се опитваше да се изправи, но вместо това само се напрягаше в клетката си. На тоалетката имаше тубичка с лубрикант и чух как Алекс я отваря. Изтиска щедра доза в цепката на задника ми и след първоначалния хлад, затоплящия ефект на гела, разнасян от пръстите му изтръгна от гърлото ми нетърпелив стон. Не бях девствен отзад, поне технически. Бях си пъхал предмети, малко дилдо, пръсти, но нищо дори близко до размера на чудовището, поклащащо се застрашително зад мен. Едновременно ме беше страх и умирах от нетърпение.

Един пръст обикаляше стегнатата халка на ануса ми, галеше ме там и натискаше, но без да прониква. Не можех да чакам повече, исках да го усетя вътре в мен, стомахът ми се беше свил на топка. Легнах напред, все още на колене, така че дупето ми се вирна още повече, протегнах се назад и с ръце разтворих бузите на задника си колкото можах, оставяйки се на милостта на любовника си. Щях да припадна, когато пръстът му най-накрая натисна навътре и премина през вече отпуснатия от гела пръстен на ануса ми. От приклещения в клетката ми пенис се проточи дълга капка прозрачен секрет и капна на кревата, между разтворените ми крака. Пръстът в задника ми се завъртя бавно, опипваше ме отвътре и галеше нежните стени на ректума ми. В плуващото ми в ендрофин съзнание се мярна облекчената мисъл, че си бях направил клизма преди да изляза. Алекс задвижи пръста си напред-назад, предизвиквайки непоносим сърбеж в ануса ми. Бях затворила очи... да, затворила! От отворената ми уста се точеше слюнка, все още със соления вкус на спермата му. Слабините ми се стегнаха в агонизиращ възел и в главата ми избухна рояк искри! Върхът на пръста му беше напипал онази точка, която за мен извикваше по-силно усещане от всяко докосване по пениса ми. Тялото ми затрепери и той разбра, защото продължи сладкото си изтезание.

Издърпа пръста си от мен и в пелената на удоволствието чух изцъркването на още лубрикант. Алекс го мажеше с две ръце по дупето ми, после постави показалците си на ануса ми и натисна. Пръстите му потънаха навътре и той бавно опъна настрани, принуждавайки халката ми да се разтвори и да остане зееща пред него. Заболя ме леко, но удоволствието от разпъването и това, че бях разтворен безпомощно беше много по-силно. Пръстите му не само ме разтягаха, но и масажираха аналния пръстен, карайки го да се отпусне напълно. Охках тихичко, когато преди да се усетя пръстите напуснаха дупето ми и мястото им зае нещо много по-голямо, горещо и с несравнимо по-нежно докосване. Членът му! Замрях, отдаден на проникването. Плъзна се в мен с едно плавно движение, превзе ме, като завоевател нахлува през разбитата врата на крепостта. Въпреки че ме беше подготвил, дебелото туловище на члена му ме разпъна брутално и изпищях от чувството, че ме разцепват на две отзад. Инстинктивно понечих да се дръпна, но той бързо ме хвана за кръста и ме задържа.
- Не, не! Моля те, боли! – хленчех, извивайки се в напразни опити да избягам. - Много е голям, извади го!
Алекс почти легна отгоре ми, допирайки гърди до гръбчето ми, чувствах как думка сърцето му.
- Ш! Ш-ш-ш-ш, успокой се, миличка! Павлина, не се дърпай! – дрезгаво шепнеше парещия дъх в ухото ми. - Отпусни се, мила!
Бях пуснал дупето си и той върна ръцете ми обратно.
- Разтвори се, моля те, разтвори се за мен!
Разтворих се с ръце и това като че облекчи чудовищното напрежение в ануса ми. Алекс ми шепнеше успокоително и останахме така известно време, докато болката затихна, отстъпвайки място на фантастично чувство за изпълване. Любовникът ми усети, че хлипането ми се беше превърнало в безсрамни стенания и натисна навътре. Проникна докрай с едно движение, наниза ме като агне на шиш! Беше ме разчекнал с члена си и виках то болка и удоволствие, пуснах дупето си, оставяйки се на милостта му и юмруците ми стиснаха и заизвиваха чаршафа. Проникваше до дъно в червата ми и издърпваше члена си навън, като че изсмукваше вътрешностите ми след себе си. Движенията му бяха дълги и равномерни, чукаше ме в плавно ескалиращ ритъм. Твърдото тяло проникнало в мен докосваше кътчета, които пръскаха удоволствие, а когато голямата, месеста главичка на члена му се отъркваше в простата ми, собственият ми пенис пускаше от прозрачния си секрет. Анусът ми беше напълно отпуснат минаващото през него туловище ми доставяше само удоволствие. Усетих как ритъмът се забързва, а изпълнилият ме докрай член се втвърдява и издува още, Алекс се присегна и сграбчи в голямата си шепа миниатюрните ми топки. Стисна ги и с ръмжене започна да се освобождава дълбоко в задника ми. Можех да се закълна, че чувствам изстрелващата се в червата ми сперма! Очите ми се обърнаха и с писък започнах да изхвърлям сперма от мекото си, заключено в клетката пишле. Телата ни потръпваха в обща нирвана, всеки трепет на члена му, изпомпваше още от бледата ми сперма, всяка контракция на ануса ми го караше да изстрелва още от един могъщ залп в мен.

Накрая той внимателно се отдръпна, членът му издаде мазен звук, излизайки от задника ми. Усещах се разтворен, чувствах хладния въздух да влиза в разширената ми дупка и да охлажда изтерзания ми ректум. Получих контракция и с мокър звук изхвърлих от задника си тлъста порция сперма. Щях да умра от срам, но Алекс весело се засмя, шляпна ме по дупето и ме обърна на страна, тръшвайки се на леглото до мен. Като си поехме дъх, свалихме останалите си дрехи, оставих само клетката на члена си, не исках по никакъв начин да напомнян нито на себе си, нито на него, че не съм съвсем момиче. Нямаше нужда да ми казва, но щеше да остане да спи с мен. Безмълвно плачех, не просто ме изчука и си взе удоволствието, но щеше да остане с мен за през цялата нощ! Леглото ми беше тясно и Алекс легна по гръб, а аз на една страна, преметнала крак през неговите и с глава на широкия му гръден кош.

Събудих се, беше още тъмно, а Алекс ме галеше по тялото. Като ме видя, че отварям очи приближи лице и след секунда колебание устните му се долепиха до моите. Целуваше ме бавно и нежно, езикът му любовно докосваше моя и любовникът ми се извъртя, лягайки върху мен. Притискаме тела и устните ни се изучаваха, прегърнах го и усетих как хванатият му между нас член се втвърдява. Изстенах и обвих ръце около него, краката ми сами се разтвориха. Свих ги в коленете, а той намести коравия си пенис на входа на ануса ми. Бях още отпусната и бавното проникване не срещна никаква съпротива. Алекс се движеше в мен без да откъсва устни от моите, а аз го поемах с разтворени крака, като жена! Усещах с цялото си възприятие, че се мъчи да ми достави удоволствие, в тази поза грамадната главичка на превземащия ме отново член, директно натискаше простата ми и аз всеки път простенвах в устата му. Напрежението в слабините ми се нагнетяваше бавно, до едно експлозивно ниво. Обвих крака около Алекс и с пети започнах да го притискам все по-навътре в мен. Чувството стана непоносимо, мислех, че просто ще пръсна и разлетя на милиони частици. Точно тогава свърших! Свърших без да се пипам, без изобщо нещо да докосва никому непотребната ми пишка. Свърших, като жена, чукана от любовника си. Той простена и се освободи в мен, осеменявайки ме за втори път тази нощ.

***

Една година по-късно. Павлина лакираше ноктите на краката си и като всяка жена не можа да се въздържи и тайно преглеждаше профилите на мъжа си в мрежата. Александър беше поръчал нещо. Сигурно подарък за годишнината им! Знаеше, че не бива да наднича, но беше като дете, което не може да дочака изненадата си. С треперещ пръст “кликна” върху поръчката. Картинката показваше внушителен спекулум.

Дядо Торбалан

Селска чест

Станала тая история в лето Господне илядо осемстотин и трето, в село Ерден. Записал изповедите по человечески поп Вечерко, Бог да му прости тоя грех.
Пискливият глас на стрина Иваница жилеше мислите на Лазо като зла оса. Смисълът на жизнерадостните ѝ сплетни попиваше отровата си в главата му и той скърцаше със зъби, а пред очите му плуваха морави кръгове от гняв.

- Занесох една кошница яйца на Мара Папучкина и нали там има пролука в стобора, та всичко чух! Проводили сватя, поискали я, и даже ден сложили за венчавка!

- Мълчи, бе! – Тана Мамулкина жадно попиваше сочните клюки. - Ма как тъй отведнъж?!

- Отведнъж, зер! Че то, там да не стане беля... – Иваница сниши ужким гласа си, ала така само изостри сопраното си. - Змей я люби, да не е да стане белята. Бързо трябва да се пипа!

- Змей! – закри уста с длан Тана и очите ѝ се окръглиха.

- Змей, ами! Върти се около тех нощем, добре, че имат куче съботниче. Ама те го знаеш – хала! Я ще я грабне, я... друго. И ще я зачерни – очите на Иваница заблестяха от перспективата. - Лелиии, голям срам ще е! чорбаджи-Юрдановата щерка. Пу, пу! Пепел ми на езика!

– Мълчи, бе! - и Тана се потопи във въжделение за такъв резил в най-личната къща в Ерден.

Лазо знаеше, че този момент ще дойде, ала живееше с мечтата, че един ден – като в приказка – ще се съберат с Нона. Ей тъй – ще намери имане или ще извърши некое геройство и ще може да застане пред чорбаджи Юрдана и да поиска дъщеря му. Че я любеше Лазо, а и тя него. По тайна доба* се промъкваше до дувара на чорбаджи Юрдан и под тежките клони на дудите** чакаше Нона да дойде. Тихите стъпки на босите ѝ нозе нашепваха чудни обещания и двамата оставаха и до първи петли*** от двете страни на дувара. Имаше в него един хлабав камик и го изваждаха, та през пролуката докосваха ръцете си и шептяха обречени обещания. Змей! Змей я либил, как не! Ама какво не би дал Лазо да се превърне на змей, че да я грабне и отнесе. От мислите му пак го изтръгна пискливият глас на Иваница.

- На свети Трифуна ще се земат! Той нали е светия-пазител на жениха… на хаджи-Стоювия синковец…

Двете жени се закискаха. То, аслъ, младият пияница Златко ако имаше пазител, трябваше да е само Трифон Зарезан. От обяд синът на хаджията почваше с ракия, а докато превали пладне и вече се клатушкаше из Ерден. Ама беше богатски, та нямаше що.

Тая вечер Лазо пак щеше да се промъкне отзад на чорбаджи-Юрдановата къща и да чака зад дувара. Да шепне, да моли, да увещава, ала на какво можеше да се надява? Освен парцалите на гърба си, друго нямаше. Е, зелените си очи, от които на момите трепкаха сърцата, па и не само на момите... Ама с едни очи чорбаджийски зет се не става.

Промъкна се Лазо издалеко, през бостаните. Изчака един облак да затули луната и като сенкя се плъзна към високия каменен дувар. Долепи се до него, избуха трижди и зачака. Сърцето му лумкаше като секи път, кога чакаше Нона, и той броеше ударите му. Като станаха сто ѝ чу тихия шепот:

- Ш-ш-ш, Мурджо. Нищо, нищо няма. Кака ти е! – успокои тя кучето, което нервно душеше из двора. После камъкът в дувара се отмести. - Лазе? Лазе, там ли си?

- Ноне, изгоро! – върховете на пръстите им се опряха. - Верно ли? Верно ли, че тейко ти те е обещал веке?

Момичето само изхлипа в отговор.

- Ноне, да бегаме, а? Ще побегнем нагоре, по Влашко, а?

- Не можем, Лазе. Ще ни настигнат, тейко ще те убие, знаеш го какъв е!

- Не ме е страх, може и в Русия да идем. Далеко е, там нема да ни настигне!

Двамата продължиха още някое време така в напразни мечти. И какво, ако избягат? Къде ще живеят, от какво?

- Ноне, искам да те прегърна! Още докато си мома! Да прескоча ли дувара? А?

- Не знам. – Нона беше трескава като в огън. - Лазе, не знам. Ако ни хванат, жив нема да излезеш!

- Ако! Не ми и требе!

Якият момък подскочи, та се хвана за най-горните камъни и след два удара на сърцето тупна леко в двора, като пущ****. Силните му длани хванаха треперещата девойка. Очите и на двамата светеха в мрака с пламъка на греха. Лазо придърпа момичето и го притисна към себе си, телата им се долепиха горещи. Не сещаха студа, а изгаряха едно за друго. Устните им се намериха сами, треперещи и жадни. Пиеха един от друг двамата клетници с отчаянието на осъдени. Момичето опря длани на гърдите му и го избута.

- Лазе... да идем в плевнята, там е топло и няма да ни видят.

Лазо немаше сили даже да отвърне, само стисна раменете ѝ. Тя се завъртя, сложи длан в голямата му мазолеста ръка и тихо го поведе. Мурджо вдигна уши, но не излая и двете фигури се шмугнаха в плевнята. Нона намери стълбата и пъргаво се закатери нагоре. Лазо я последва. Дървото заскърца под тежестта му и скоро двамата се озоваха в топлото сено. Там, коленичили един срещу друг, ръцете им зашариха по тръпнещите им тела. Устните им разменяха излизащия им на пресекулки дъх. Сеното упойваше със скътания магичен аромат на лято и отнемаше последния им разсъдък.

Ръката на Лазо влезе в пазвата на момичето. То късно се опита да я хване, но само я притисна към пълната си, твърда гърда. Въздухът излезе със свистене от гърлото ѝ, щом коравата мъжка длан се опита да обхване тежката ненка. Нона искаше да каже “не”, ала не ѝ стигаше дъх. Само проскимтя, а когато пръстите на мъжа намериха розовата пъпка на гръдта ѝ, момичето затвори очи и простена. Устните на Лазо я целуваха по бялата шия и Нона отпусна назад глава да му се даде. Сеното изшумоля, щом мъжът се надигна и разтвори ризата ѝ. Големите гърди първо се спряха на пазвата в последен опит да скрият пъпките си, но после се търкулнаха тежко навън и легнаха в шепите на момъка. Той ги замачка нежно, палците му търкаха твърдите ѝ щръкнали зърна, заставяйки тялото на момичето да се извива, то зарови пръсти в косата на желания си мъчител и натисна лицето му към гърдите си.

Лазо намери с устни едната пъпка и жадно я засмука. Мачкаше я с устни и сякаш изсмукваше от там самата ѝ душа. Нона пусна ръка, бръкна в потурите му и намери сливобранеца му. Малката ѝ ръка стисна горещия твърд чеп и не можа да го обхване. Лазо изпъшка и стисна зърното на гърдата ѝ със зъби. Момичето прехапа устни до кръв, за да не извика. Сламата пак зашумоля, когато мъжът се надигна и опита да запретне полите на момата. Тя хвана дрехата и двамата подеха няма борба. Устните им се намериха и впиха. Нона успя да се дръпне:

- Лазе... не... недей... – шепнеше трескаво тя. - Заклевам те, ще ме зачерниш... не...

Лазо хвана в шепи пламналото ѝ лице:

- Като е не, защо не бягаш? А? Ето, пускам те! – дръпна се от нея. - Бягай, де!

- Знам, какво искаш. И аз го искам! – навела глава, тя не смееше да вдигне поглед. - Лазе, ще ме изгориш!

Мъжът понечи да продума, ала момичето затули устата му с длан.

- Лазе, вчера у нас идва Зехра кадън, за мама идва. Не е важно. Ама ги чух да говорят... Има начин. Има начин да ти дам това, що сакаш, и да ми не земеш честта.

Нона преглътна. Не можеше да събере смелост да изрече туй, що чу от старата лукава туркиня. Мъжът, ако не искал да заплоди жената или ако трябвало да остане честна, я вземал по друг начин. Неестествен, като в Содома. Само като мислеше за това, Нона изтръпваше, лицето ѝ пламваше от срам, ала между бедрата ѝ ставаше мокро и горещо.

- Лазе... ще ти се дам, ама... влез в другия отвор... – без да чака отговор, Нона се извъртя и застана на четири крака като кобила, която чака жребеца да я качи и обязди.

Лазо не смееше да повярва. Гледа няколко мига очертанията на моминското тяло, па ѝ запретна полите и ги метна през главата ѝ. Бялата кожа сияеше в мрака с нежна невинност. Кръстчето на Нона беше тънко, с две ръце да го опашеш! А по-надолу преливаше в щедра, напращяла като любеница плът. Двете кълбета на дупето ѝ се очертаваха корави, като любеници и продължаваха в здрави бедра. Момичето трепереше от страх, но и от нетърпение, навела глава между раменете си.

Лазо не беше вчерашен – не една булка или вдовица го беше викала, уж да ѝ помага нещо, ала в другата дупка още не беше влизал. Хвана двете бузи на задника ѝ с длани и стисна. Пръстите му потънаха в плътта, па опъна настрани, отваряйки момичето пред себе си. Тясната ѝ цепка лъщеше и смесваше аромата на сока си с този на сеното в такова биле, че на мъжа му се завъртя главата. Над прасковата ѝ беше онзи тесен отвор, запретен от Бога, ала разрешен от Лукавия. Лазо го опипа с палците си, като държеше задника ѝ разтворен. Мускулът се стегна в уплашена точка при допира, момичето се сви и застина. Лазо се наведе зад нея, доближи лице до скута ѝ и я целуна между краката. Опита с език вкуса ѝ както мъжкарят опитва женската.

Нона не успя да сдържи първия си стон и захапа ръка да не изкрещи, без да ще. Устните на мъжа я пиеха, а езикът му влизаше в нея. Дебел, горещ, шаваше в тялото ѝ, докосваше я там, където беше честна, и я караше да се свива от страх и желание. Съзнанието ѝ съвсем се замъгли. Тя се отпусна на лакти, навирвайки още дупе и предлагайки се на мъжа. Езикът му я обхождаше от долу до горе. Първо докосваше някакво магическо място, от което цялото тяло на Нона изтръпваше. Още докато тя трепереше, езикът му тръгваше нагоре. Разтваряше долните ѝ устни както плугът на орача отваря земята. От туй по тялото ѝ се разливаше топла вълна, а когато езикът му влизаше в нея, очите ѝ се обръщаха, та се виждаше само бялото им и от отворената ѝ уста потичаше сластна лига.

Лазо на няколко пъти обра от сладката мъзга, извираща от Нона, и я размаза по отвора ѝ. Отначало пръстенът се свиваше, като го докоснеше, но след време като че се отпусна и дори се отваряше леко под напора на палеца му. Без да може да чака и миг повече, мъжът се изправи на колене зад надупеното момиче, хвана коравия си орган и го натисна надолу, нагласяйки го на малкия кафяв отвор. Натисна напред и в няколко удара на сърцето се бори да преодолее съпротивата на моминското тяло.

Нона усещаше нарастващото напрежение отзад. Нещо огромно я напъваше и тя задиша тежко, докато в един момент дупето ѝ не поддаде. Грамадната като кайсия глава на лазовия кур хлътна в нея. Болката преряза Нона така, че тя даже не можа да изкрещи, само устата ѝ се раззина в ням вик. Лазо усети как момичето се стегна в ръцете му. Болката ѝ се предаде и нему и той застина така, страдайки наравно с нея. Насиленият мускул неуспешно се мъчеше да го избута, а Нона дишаше тежко като препускала кобила. Постепенно, в опита си да облекчи болката, задният пръстен започна да се отпуска, опънат около дебелия, разчекнал го до скъсване ствол. Лазо държеше Нона за тънкия кръст и чакаше. Дишането ѝ стана по-равномерно и тялото ѝ се поотпусна в ръцете му. Нанизаният на паламареца му отвор се охлаби и младият мъж направи няколко леки тласъка, без да прониква по-навътре. Тялото на Нона не се стегна в усукваща агония.

Набрал смелост, Лазо натисна, прониквайки още два пръста, а после внимателно изтегли назад вкаменения си от възбуда орган, докато опънатото колелце на задника ѝ не се опря в надутата главичка на чепа му. Момичето изпъшка. Имаше напрежение в насиления ѝ отвор, но болката се стапяше. Наместо нея се появи ново чувство – на пълнота и разпъване. Движенията на дебелото чудовище в нея станаха по-смели и то превзе още от девствената досега територия на червата ѝ. Още я болеше, но не като в началото – като срязана с нож – а с тежка, тъпа и някак далечна болка.

Членът на Лазо я разораваше и разместваше органите ѝ дълбоко вътре. Докато се плъзгаше през опънатия до скъсване стегнат пръстен, тя усещаше релефа на чак страшно издутите му вени. Докосваше в нея нещо далечно – хем беше там, хем не, а като се притискаше в полукълбата на задника ѝ, проникнал до корен, хуят му опираше отвътре в корема ѝ, заплашвайки да я разпори. Нона се замятваше в няма агония и пак се притискаше за още. Момичето започна да се движи само, набиваше се назад на разчекналия задника ѝ кур, после напред, докато дебелият чеп излизаше от нея, изсмуквайки вътрешностите ѝ навън. Нона се движеше все по-бързо и се набиваше по-дълбоко. Чепът му почти излезе от кладенеца ѝ, само дебелата главичка я държеше набучена. Нона се дръпна и мъжкият орган се измъкна от обезчестения ѝ задник със звук като от отпушване на дамаджана. Момичето остана със зеещо като хралупа дупе, после пак се наниза.

Проникването отново и отново я разпъваше. Нона първо го правеше бавно, но постепенно забърза. Освобождаваше се от насилващия отвора ѝ кур, после пак му се набиваше. Тежките ѝ гърди се люлееха и я блъскаха в брадичката. При поредното нанизване дебелата глава на лазовия хуй се плъзна и вместо да хлътне в зиналата дупка, проправи пътя си дълбоко в утробата ѝ. Нона застина парализирана. Болка почти нямаше, само някакво далечно скъсване, което отшумя мигновено, но осъзнаването на случилото се я сграбчи в лапите си. Лазо, до този момент блажено радващ се на опънатия около чепа му като стегнат пръстен задник, изведнъж усети мъжеството си стиснато като в желязна стяга в отчаяна прегръдка. Преди да разбере, в топките му се надигна гъдел и по кура му поеха потоци бяло семе. Те се изстрелваха в утробата на момичето с такава сила, че и самата тя ги почувства. Това разби на пух и прах страховете ѝ, накара я да забрави честта си, сватбата… хаджи-Стоювия син.

Тялото ѝ се затресе безконтролно. Някъде далече усети лазовата длан, запушваща устата ѝ, за да заглуши виковете ѝ. Чувстваше като да изгаря. Искаше да източи всяка капка от забития в утробата ѝ чеп. Двамата още бяха съединени, когато пропяха първи петли. Кукуригането ги стресна и развали магията, която ги държеше в опиянение. Седяха в ароматното сено и мълчаха. Нямаше какво да се каже. С какви думи можеха да опишат чудовищната си грешка или неземното си удоволствие?

Пръв се окопити Лазо:

- Ноне, ще я наредим! – прегърна треперещото момиче. - Утре те поисквам! Днеска още, то е веке днеска!

Нона се гушеше в обятията му, слушаше глупостите му и изживяваше последните тръпки на удоволствието си.

- Лазе. Ще ни е убие. И мене, и тебе – гласът ѝ беше съвършено спокоен. - Не знам как, но трябва да я наредим. Да прокървя на сватбата.

Още три пъти до свети Трифон двамата се срещаха – все там в сеното с аромат на лято. Нона вече знаеше, че е непразна*****.

Сватбата се изви, каквато в Ерден още не бяха виждали. Сродяваха се чорбаджи Юрдан и хаджи Стою. На дебел кол над бавния огън се въртеше цял вол и ароматът на месото караше всички да преглъщат гладно. Виното и ракията се лееха на богато – едновременно за свети Трифона и за двамата млади. Хорото се виеше и кършеше снагата си, извито от бостаните чак до Огоста. Празненството продължи и вечерта, чак докато младата булка свенливо стана, целуна ръка на попа, на баща си, после на свекъра и се качи на втория кат на къщата. Сватбарите завикаха невъздържано към младоженеца, а той, завалията, едва държеше очите си отворени. Лазо го хвана под мишницата.

- Ела да излезеш по вънка, хем да глътнеш въздух, че работа те чака! – репликата предизвика гръмки изблици на смях и двусмислени забележки.

- Необяздена кобила има да опитомяваш!

- Фиданка трябва да ашладисваш, момче!

- Хайде, па ако не влиза и ти е много голем, топни го в качето с маста!

- Да го топне, ама навремето мойот и там не влезе!

Двамата млади мъже излязоха навън, Лазо подкрепяше другаря си да не падне. Отидоха в далечния край на двора, където хората се облекчаваха близо до кочината на прасето. Лазо се огледа, отвори вратичката на кочината и тласна другия мъж вътре. Той се търкулна, мигом затвори очи и захърка. Лазо се прибра вътре и обяви, че женихът се е качил при булката си през чардака, после се престори, че му е лошо и трябва да си ходи. Излезе и докато се катереше по чардака, зад гърба му глухо кънтяха гласовете на пияните сватбари.

Влезе в собата на младоженците, където само по риза го чакаше Нона. Ранната бременност цялата я караше да сияе още по-красива. Тя легна на одъра по гръб, набра ризата си нагоре и без да отделя очи от лазовите разтвори широко краката си и опря колене в станалите още по-големи гърди. Мъжът разпаса пояса си, свали потурите и влезе между краката ѝ. Твърдият му чеп се опря в готовата ѝ женственост и с вече познато разпъване проникна в нея. Нона изпъна назад глава и извика – за първи път с цяло гърло, без да я е еня, че може да я чуят. Лазо я ореше дълбоко, като че хуят му беше плуг. Младата жена хвана краката си зад коленете и се разтвори колкото можа. Семето му се изля в утробата ѝ за първи, но не и за последен път тая нощ.

Нона накара Лазо да легне по гръб и клекна над него. Разлигавената ѝ вече праскова намери чепа му и жената започна бавно да се нанизва сама. Дишаше тежко, докато колът проникваше, и остана така, когато го пое целия. Болеше я малко там дълбоко вътре, но за нищо на света не искаше да го извади от себе си. Започна да го язди бавно. Лазо я хвана за кръста и тя се отпусна назад. Поклащаше се на кура му в свое собствено безвремие. Навярно още неведнъж с любовника си щяха да се отдават на греха си, но никога като сега. Сега тя беше невястата му в първата брачна нощ. Напук на баща ѝ, на хаджията и на оня пияндурник сина му.

Нона хвана тежките си гърди и ги стисна. Боляха и тя смръщи лице, но продължи да ги мачка. Напипа пъпките си, хвана ги между палец и показалец и започна бавно да ги върти. Зърната ѝ набъбнаха, втвърдиха се и жената ги задърпа грубо, стисна ги и с вик затрепера на чепа на Лазо. Вярно казваха, че свети Трифон не е светия само на лозарите, ами и на плътските удоволствия! Тръпките тъкмо позатихнаха и мъжът под нея намери с пръст онова вълшебно топченце между краката ѝ и го потърка. Нона отново се задвижи, набучена на твърдия ствол. Второто ѝ удоволствие дойде по-бавно и тя можа да му се наслади много по-пълно. Утробата ѝ се стягаше около изпълнилия я кур и пускаше все по-интензивни пулсации по гръбнака ѝ, които избухваха като миниатюрни мълнии в главата ѝ.

В кочината хаджи-Стоювият син, в мъглата на изпития алкохол, се сети, че има да изпълнява важно съпружеско задължение. Въпрос на чест! Разпаса пояс и опипа големия бял задник до себе си. Ех, каква жена си беше взел! Свинката обърна глава и изгрухтя доволно.

Лазо се изправи изтощен. Скоро щеше да се развидели. Взе ножа от пояса си и разряза длан. Остави червената кръв да покапе на омачкания бял чаршаф между разтворените крака на Нона. Тя лежеше по корем и вече се унасяше в сън. И двата ѝ отвора бяха зачервени, долните ѝ устни пулсираха подути, а задната ѝ дупка зееше. Кафявият мускул се свиваше и разтваряше в ритъма на равномерното ѝ дишане. Лазо се облече, открехна вратата на чардака, огледа се и като не видя никой забърза към кочината. Измъкна оттам разгащения жених и не твърде нежно го събуди.

- Хайде, бе! Какво, след като оправи жената си излязъл навънка и си заспал, а?

- А-а-а, ъ? – отвърна още пияният мъж.

- Ще ти дам аз едно “А-а-а”, хората ще викат за чаршафа, бре! Айде, давай, давай! – и Лазо полузатегли, полузаблъска замаяния младоженец към чардака. Вкара го в собата и се изниза. Почти беше стигнал до бедната си къща, когато от дома на хаджи Стою гръмнаха радостни викове и отекнаха изстрели от пищови. Вече бяха провесили кървавия чаршаф. Утре през цял Ерден щяха да минат цигани с калрне, кемане и тъпан и тъпанът щеше да бие ясно. Но Лазо щеше да се ухили и да поклати глава. “На тъпана ли да вярвам, на хуя си ли?”.******

--------------------------------------
* Около полунощ.
** Черници.
*** В различни краища на България има различно значение. Тук – около два сутринта.
**** Котарак. В повечето случаи има сексуално значение.
***** Бременна.
****** В някои краища на България – ритуал след първата брачна нощ. Ако невястата не е прокървила, тъпанът е бил пробиван, за да я унизят. Т.е. както е била “пробита” и тя.

Дядо Торбалан

Развратна коледа

- Длъжник си ми! Знаеш го!Знаеше го. Преди два месеца Климент го спипа на калъп с жена му. Класическа история, Георги се отби да върне взетата на заем дрелка, приятелят му беше в командировка, съпругата на Климент го покани да изпият по кафе, сподели му колко е самотна и преди да се усети, вече я утешаваше качена на масата, с крака вдигнати на раменете му. Жената се беше вкопчила в ръба на масата, за да не я избутват мощните, дълбоки тласъци, а големите ѝ гърди се мятаха бясно, изкарани от деколтето ѝ. Класиката стана пълна, когато любезната домакиня го подготвяше за втори рунд, коленичила пред него. Климент се прибра и двамата го забелязаха, чак когато ги сепна високия щракащ звук на снимащ телефон. Двамата прелюбодейци бяха толкова сащисани, че останаха още десетина секунди, като истукани. Тя – изплескана със спермата от първото утешение, той – идиотски ухилен, с полу надървен хуй в устата ѝ.
- Гледай сега… ясно ми е, че докато кучката не си вдигне опашката, песовете не ѝ се качват. Работата е там, че беше ти и че ви хванах…
Георги кимна унило, тогава Климент не му продума и дума. Умираше от ужас, да не би да се разрази ураганен скандал и да разбере Поля. Георги обичаше жена си, не искаше да я нарани, а още по-малко да я загуби. Изневярата се беше случила някак набързо, без да влага в нея нито мисъл, нито чувства, само животинската похот на момента. И ето, че сега Климент искаше да си прибере вересиите. Предложението му беше логично, дори до известна степен възбуждащо, с вкуса на риска и забраненото.
- На Коледната вечеря Поля ще пийне повечко, ти ще имаш грижата, а после в спалнята ще се разменим! Тя няма да разбере нищо, а с теб ще сме квит!
Неизказана във въздуха увисна заплахата, че Поля можеше и да разбере това-онова, ако Георги не се съгласи.

***

Поля приготвяше празничната вечеря и дори се плъзгаше с танцувални стъпки, обзета от радостно нетърпение. Коледната украса естествено беше помпозно поставена още от ноември и домът гъмжеше от плюшени гномчета, порцеланови елфи, обсипани с пайети звезди и гирлянди. Всички те грееха в стоплящ сърцето радостен кич в мрачните декемврийски дни. Това беше любимият празник на Поля, жадното за радост и топлина човечество избухваше в оргия от добро настроение, шеги, подаръци и увенчаваше победата си над злата зима със сакрална вечеря с близките. Харесваше ѝ да приготвя ястията, предвкусвайки тщеславно възхищението на гостите. Тези последни няколко часа, преди да пристигнат трите приятелски семейства, си бяха само за нея. Сармите ѝ бавно се сваряваха, баницата се печеше, обещаващо оформяйки хрупкава коричка, масата беше наредена и Поля с гордост се огледа. Изрядно. А когато гостите си тръгнат с Георги щяха да се отдадат на любовни ласки, отлагани досега в трескавата подготовка. Само като си помисли и между краката ѝ се плъзна топъл гъдел. Жената измърка и се завъртя под звуците на коледната музика, сочното ѝ дупе описа сластно кръгче, когато във фантазията ѝ се появи любимият ѝ съпруг, проникващ в жадната ѝ утроба, корав и тръпнещ от страст и нетърпение. Дали да не си поиграе под душа, преди да дойдат гостите? Не, по-добре да запази страстта си за довечера и да подари на Георги една вълшебна коледна нощ! Поля се изкъпа, като не успя да удържи докрай на изкушението и под топлите водни струи дланите и се плъзгаха по чувствено налетите ѝ бедра и едри гърди. За малко да се пореже, докато се бръснеше между краката, когато дланта ѝ обърса подутия от желание клитор. Огледа се критично, имаше няколко излишни килограмчета, но кръстчето ѝ беше тънко, а плътта макар и в повече – стегната и налята, а не тресяща се сланина. Съвсем коледно сексапилна. Мъжът ѝ си дойде с последните покупки и едва я млясна и гостите запристигаха. Киро и Евдокия, нейни колеги, Радостин и Мария, колеги на Георги и Климент с Мариела. С последните бяха колеги от университета и с годините запазиха приятелството си, бяха заедно много често, навън или пък си гостуваха, макар че в последно време сякаш се беше появило някакво невидимо напрежение. Поля се опита да разбере, какво мъчи приятелката ѝ, но Мариела само махна с ръка. Нормални семейни глупости. Вечерта течеше по всички правила, Поля се радваше на щедрите комплименти за кулинарните си умения, както и на неизказаните, но явни такива за чувствено налятата си фигура. Мъжете на масата с мъка откъсваха погледи от напиращите да скъсат и без друго щедрото деколте бели гърди, които хипнотично се вълнуваха всеки път, когато Поля се разсмееше. Разговорът започна от неизбежните, но забавни служебни клюки, премина през стари истории, някои от които бяха забавни, ако ги чуваш най-много за трети път и с повишаването на алкохолния градус достигна до повече или по-малко деликатни намеци на еротична тематика. Ако не беше изпитата бутилка Мавруд, Поля би ги сметнала за просташки, но сега, с пламнали от виното страни, не само се смееше с глас, но и отвръщаше, мятайки обещаващи погледи към мъжа си. Самочувствието ѝ, обикновено ниско заради излишните килограми, сега беше напомпано, както от откровеното мъжко внимание към прелестите ѝ, така и от неприкритата завист на дамите.
- Поле, ако дойде Дядо Коледа и му седнеш на коленете, гарантирано няма да иска да си тръгне! – подхвърли Евдокия, а всички бурно се съгласиха.
- Послушна ли беше или палава? – обади се Киро, под унищожителния поглед на жена си, обещаващ тягостен семеен разговор.
- Винаги съм била добро момиче! – кокетно трепна с клепки Поля.
Демонстративната ѝ скромност чудесно контрастираше с лъчистия от младата жена еротизъм. Мариела се усмихна само с устни, а на ум добави: “Ако стане това, което подозирам, ще си всичко друго, но не и добро момиче!”. Откакто мъжът ѝ я хвана с Георги, животът на Мариела се промени. Над нея надвисна Дамоклевия меч на раздялата и тя всячески се стараеше да угажда на мъжа си. Мариела нито обичаше да работи, нито блестеше с някакви таланти и за нея беше немислим кошмар да се лиши от доскоро безметежния си живот на жена, която работи, каквото и колкото си поиска. Доходите на Климент ѝ позволяваха да се занимава за по два-три месеца годишно с нещо напълно безполезно, а през останалото време театрално да се оплаква, колко е трудно да си намериш каквато и да е работа в днешно време. След издънката се стараеше всячески да изкупи греха си, измисляше какви ли не перверзии в кревата, ровеше за идеи в нета. Посрещаше мъжа си с тапа в дупето, правеше му свирка още в коридора, демонстративно преглъщайки, когато гъстата сперма се изливаше в устата ѝ. Не протестираше на нито една негова прищявка, макар и да съзнаваше, че в един момент това ще изчерпи интереса му. Отчаяно си блъскаше главата, как да спаси потъващия кораб на брака си, когато една вечер едва се сдържа да не изкрещи “Еврика!”. Лежеше до мъжа си, спермата му се стичаше от пулсиращата халка на ануса ѝ, на мазна струя надолу по бедрото ѝ, когато решението я осени с гениалната си простота. Климент не му трябваше да я унизи по всевъзможен начин, можеше просто да махне с ръка и да каже, че всички жени са курви. Това, което неизказано му тежеше, беше че Георги опъна жена му. Мариела деликатно пося семенцето на идеята си в главата на Климент. Цената беше малка, мъжът ѝ ще изчука Поля и Мариела ще може да продължи да води досегашния си живот. Като малък бонус идваше своеобразното отмъщение, над пухкавата ѝ приятелка. Винаги ѝ беше завиждала за лекотата, с която вършеше всичко, за домакинските умения, въпреки собственото си презрение към тях, но най-вече заради мъжкото внимание, което Поля получаваше, без дори да го търси. Вечерта наближаваше към раздаването на подаръците и Мариела злорадо си помисли, че нейният истински подарък за мъжа ѝ ще бъде сочната домакиня, а нейният личен подарък, краят на полиното целомъдрие и натриването на носа на оня хапльо Георги. Не можеше да му прости, как се изниза, като мокра връв и я остави сама и трепереща пред Климент. Не, нямаше да бъде сама в унижението си.
- Я! Кое време станало!? – с пиянски артистизъм обяви Георги. - Докато сме се забавлявали и някой е оставил едно чувалче!
Хор от овации посрещна изваждането на въпросното чувалче. Всички знаеха, че вътре има безлични глупости, но перспективата за подарък предизвика радостна тръпка. Георги вадеше малките пакетчета и обявяваше името, с възклицания, послушното момче или момиче, изваждаше баналната козметика, в съпровод от фалшиви поздравления.
- И за кого е това? – Георги сбърчи вежди, все едно не можеше да прочете, театрално нагнетявайки напрежението. - Поля!
Поря разкъса нетърпелива шарената опаковъчна хартия. Вътре имаше кутия и щом отвори капака ѝ, жената направи физиономия и завъртя очи. Чифт белезници, превръзка за очи и лубрикант. Естествено заваляха поздравления за Георги и нова канонада от еротични закачки. Поля малко се вкисна, подаръкът наистина не беше за нея, а за мъжа ѝ. Изпитото вино и всеобщата еуфория ѝ помогнаха да се пребори с неприятното чувство и гаврътвайки още една чаша тъмно червен Мавруд Поля закачливо завъртя белезниците на пръста си. След раздаването на подаръците гостите се надигнаха да си ходят, под неубедителните протести на домакините. Поля наистина нямаше търпение да потуши еротичния пожар между краката си, който все по-настойчиво пускаше настойчиви тръпки нагоре по гръбнака ѝ. Изпратиха и последната двойка, Поля залюля заоблените си хълбоци и се отправи към спалнята, хвърляйки на мъжа си поглед, пълен с обещания. Георги изглежда беше не по-малко нетърпелив, защото имаше проблем със заключването на вратата, но минута по-късно се присъедини към жена си в спалнята. Лампата беше изгасена, а няколко свещи разпръскваха сумрака с капризно поклащащите се пламъчета. Танцуващите сенки се плъзгаха по апетитно заоблените форми на застаналата пред голямото легло жена. В тихата стая възбуденото и дишане накара кръвта на Георги да забучи в ушите му. Боже, колко прекрасна беше! Не с баналната красота, която греда от кориците на модните списания, а с живата красота на умираща от желание жена. Адреналинът на Георги беше до небето и от предстоящата размяна, той мълчаливо се помоли на каквото похотливо божество би му помогнало и взе жена си в обятията си. Устните ѝ бяха меки и горещи, даже парещи. Вкуси от виното по тях и ги разтвори със своите за онова първо смесване на дъха, преди още целувката да е преминала към чукане с език. Лицата им бяха на милиметри, усещайки топлината на кожата си и двамата проточиха момента, едва докосвайки върховете на езиците си. Поля няколко пъти затваряше устни, за да го накара да ги разтвори наново и всеки път езикът му се вмъкваше малко по-навътре в устата ѝ и оставаше за по-дълго. Тази игра продължи, докато Георги не изръмжа и не я сграбчи здраво за раменете, нахлу с езика си в устата ѝ грубо, като завоевател. Ръцете му плъзнаха по налетите женски форми, алчно впивайки пръсти в щедрата, апетитна плът. Докато я мачкаше в прегръдките си, набра роклята ѝ и дланта му легна върху вече подгизналите от сластен секрет прашки. Поля проскимтя в устата му и се изви, мъчейки се да се потърка в ръката му. Възбуденият ѝ клитор беше голям, колкото лешник и сега се търкаше в голямата длан, отделен от нея само от тънката материя на бельото. Помогна на Георги да я освободи от роклята и след кратка борба сутиенът също капитулира. Тежките гърди се отпуснаха тежко налети, с вече твърди и щръкнали зърна. Мъжът награби гърдите ѝ и лакомо налапа едната пъпка, изтръгвайки хрипливо стенание, Поля се изпъчи, подавайки му се и подканвайки да продължи сладкото мъчение. Устните му сякаш изсмукваха душата ѝ и тя зарови пръсти в косата му. Стенанията ѝ преминаваха в нетърпеливо скимтене, а ханшът ѝ започна да прави неволни движения, като при полов акт. Поля посегна да съблече съпруга си, но той властно сграбчи китките ѝ и ги изви зад гърба ѝ. Белезниците от подаръка ѝ щракнаха, приковавайки ръцете ѝ отзад. Омаяна от виното и пияна от възбудата си, Поля едва не свърши в този момент. Георги я завъртя с гръб към себе си тя усети дъхът му по врата си, косъмчетата там настръхнаха, а тя се задушаваше от нетърпение. Пръстите му се вмъкнаха под ластика на прашките и сякаш се поколебаха, но после смъкнаха гащите ѝ до коленете и се заровиха в пулсиращата, разлигавена плът. “Свалям гащите на жена си! Свалям гащите на жена си, за да я ебе някой друг!” – мисълта за това една не му докара инфаркт от възбуда. Курът му се беше изправил, заплашвайки да скъса панталона. С треперещи от нерви ръце сложи превръзката на очите ѝ и нежно я бутна да коленичи на леглото, а после да легне на гърди и колене. Извади телефона си и едва на третия път успя да натисне уговорения с Климент сигнал. После коленичи пред леглото и разтворената цепка на Поля, лъщяща от възбуда, застана пред лицето му. С ръце хвана бузите на задника ѝ и ги разтвори, впивайки устни в тръпнещия отвор. Буквално преглътна течащия от жена му сок и събра в устата си срамните ѝ устни и клитора. Смучеше ги и ги мачкаше с език едновременно, а ръцете му стискаха задника ѝ и го опъваха, за да я разтвори колкото може. Поля викаше, полудяла от желание. За момент ѝ се стори, че въздухът в стаята се раздвижи, изострените ѝ до крайност сетива доловиха някакъв непознат аромат и някъде вътре в мозъка ѝ, нещо се опитваше да бие аларма. Мъжът ѝ, изпил течащата влага, плъзгаше език по цепката ѝ, отделяше нужното внимание на болезнено подутия клитор, а после се вмъкваше в нея. Ръцете му бяха пуснали дупето ѝ и се плъзгаха по обутите в копринени чорапи крака, пръстите му галеха кожата, където силиконовата лента се беше впила и плътта преляла отгоре. Докато Георги любеше жена си с устни, вмъкналият се тих Климент събуваше мълчешката панталона си. Лицето му, зачервено от възбуда, имаше сатанински вид от играещите пламъчета на свещите. С ръка замачка чепа си, възбудата му растеше, а в главата му беснееше дивашки триумф от това, че друг мъж приготвя жена си за него. Мълчаливо бутна Георги, той трепна и застина, за момент Климент реши, че приятелят му се е отказал. После обаче коленичилият мъж се отдръпна и надупената жена изскимтя недоволно. Климент се намести зад нея, издърпа прашките, които бяха още около коленете ѝ и разтвори широко краката ѝ. На Поля ѝ се стори, че ръцете на мъжа ѝ са някак по-хладни отпреди миг, но нямаше време да го осмисли, защото твърд като стомана член се отърка в разлигавения ѝ отвор, намери го и проникна в нея с едно дълбоко движение. Забила лице в копринените чаршафи, Поля извика. Вик на облекчение, на дълго сдържана страст, отприщена в миг. Коравото тяло я превземаше уверено, с дълбоки, равномерни тласъци. Членът на мъжа ѝ не беше малък, но сега като че беше пораснал и набъбнал още. Вагината ѝ го стискаше, при всяко движение, осигурила достатъчно овлажняване, за да се плъзга в нея безпроблемно. Първият оргазъм дойде бързо, тръгна между краката ѝ и се забърза, като електрически поток нагоре по гръбнака ѝ, потече по крайниците ѝ, карайки тялото ѝ да затрепери. Поля стисна юмруци и окованите зад гърба ѝ ръце се напрегнаха, сякаш да разкъсат оковите. Жената завика невъздържано, докато получаваше заслуженото си облекчение. Мъжът зад нея забави ритъма, давайки ѝ възможност напълно да се наслади на удоволствието и почти спря, когато последните тръпки отмряха. Георги гледаше с пресъхнала уста, как жена му свършва бурно, нанизана на члена на друг мъж. В сърцето на новоизпечения рогоносец се бореха противоречиви чувства, заплашващи да го взривят. Ревност, дива похот, любов и нещо неопределено, което слепяше всички чувства в една непоносимо възбуждаща емоция. Климент се отпусна върху жена му и устните му леко захапаха ухото ѝ. Тежкото мъжко тяло я накара да потръпне от удоволствие, но същевременно алармата в главата ѝ заби с нова сила. Отминалата първоначална възбуда вече не замъгляваше съзнанието ѝ. Да, определено мъжът легнал отгоре ѝ не миришеше на Георги! Бяха твърде много време заедно и неговият аромат беше до болка познат. Поля, с нарастваща паника, започна да отчита и други нередности. Опипа слабините на мъжа с прикованите си ръце и застина. Бяха обръснати! Георги подстригваше интимното си окосмяване с машинка, но никога не се бръснеше! В главата ѝ премина ураган от мисли: “Чука ме непознат мъж!”, “За бога, какво ми се случва?!”, “Този тъпак, не може да бъде...”. Георги от време на време разиграваше някаква фантазия за тройка с друг мъж и Поля дори я намираше възбуждаща според настроението си, но категорично му беше казала, че това си остава само фантазия. “Тъпо копеле! Напи ме, закопча ме с белезници, върза ми очите и си мисли, че няма да разбера, че ме чука друг!”. Жената не можеше да реши как да реагира, положението беше абсурдно! Да се развика? Егати резила! Да се опита да се откопчае? Ами ако не ѝ позволят? Тук дори изпита страх. Климент усети промяната в току-що изчуканата жена, сякаш се стегна, но реши че е просто нормална реакция, хора разни, разни оргазми! И поднови тласъците си в нея, този път се движеше по-агресивно и грубо, с мокър звук при всяко вкарване и изтегляне. “Е, добре хитрецо! Сега ще ти покажа!”. Поля реши да даде добър урок на мъжа си, не можеше да отрече, че ѝ беше хубаво, а и след първоначалния шок, ситуацията ѝ се струваше все по-възбуждаща, без съмнение с помощта на двете бутилки Мавруд. Лежеше по корем, безпомощна, с вързани очи, за момент си представи редица мъже, чакащи реда си да я чукат. Това би трябвало да я ужаси, но вместо страх, тялото ѝ реагира с нова тръпка на възбуда. Поля простена, беше решила да разиграе театър, но изобщо не ѝ се налагаше да се превзема. Все пак даде гласност на чувствата си и измърка:
- М-м-мх, да не си пил някакво магическо хапче? – тя завъртя големия си задник в бавна осморка. - Как изведнъж стана толкова голям?
Репликата имаше мигновен ефект, членът в нея сякаш порасна още, наду се тъй, че нежно обвилото го влагалище буквално почувства релефа на изпъкналите до пръсване по него вени. Мъжът, вземащ удоволствието си от тялото ѝ изръмжа, бутна с колене краката ѝ настрани, почти разчеквайки я и я заръга мощно. Коравият му член накапа тялото ѝ да затрепери отново, а главичката му сякаш проникваше в матката ѝ, събирайки в едно болка и желание за още и още. Двете тела се загърчиха в общ оргазъм, тя крещеше, а той ръмжеше неразбираеми мръсотии, членът му се изду до невъзможен размер и отприщи поток след поток семе дълбоко в утробата ѝ. Георги ги гледаше облещен, от собствения му пенис спермата започна да пръска, без дори да се беше докоснал. Пред очите му съпругата му свършваше така бурно, както даже не беше подозирал, че е възможно. С невъздържани викове, посрещаше забиващия се дълбоко в утробата ѝ член и се набиваше на него. Този път оргазмените тръпки отминаваха значително по-дълго, чак след няколко минути двете тела замряха и мъжът зад нея излезе с явно нежелание.
- Надявам се не си се уморил? – обади се дрезгаво Поля. - Мисля, че това е вечерта, за която така мечтаеш!
Тя хвана бузите на задника си и ги разтвори, показвайки разтвореното си, лъщящо от соковете ѝ влагалище, с тлъста сперма, преливаща навън. Над него беше стегнатия ѝ, девствен анус, събран в кафява звезда между големите полукълба. Откога Георги мечтаеше за него, но досега беше прониквал вътре само няколко пъти, с пръстче, в моменти на върховна възбуда. “Е, гледай сега! Нали това ти беше фантазията?!”.
- В подаръка нали имаше и лубрикант? Хайде, дефлорирай дупето ми! Отнеми аналната ми девственост...
Георги буквално зяпна, а изпразненият му хуй, като с магия се вдигна отново. Климент първи се окопити, и преди приятелят му да може да реагира, грабна тубичката с лубрикант. Поля усети първата хладна капка да се стича в цепката на задника ѝ и потръпна, мъжът бързо разтри лубриканта и сгряващият му ефект я затопли приятно. Жената изстена доволно, пръстите на мъжа разнасяха лубриканта и леко масажираха стегнатия анус. Постепенно стегнатият мускул започна да се отпуска, а нежно масажиращите го пръсти се задържаха и все по-често притискаха навътре. Все още без да влизат, просто караха сфинктерът да поддаде и се отдръпваха. Поля издаваше нечленоразделни звуци и въртеше нетърпеливо голямото си дупе. Мъжът се изправи, дръпна възглавница от леглото и я сложи пред него. Издърпа тялото на Поля, докато жената коленичи на възглавницата, с тяло опънато на леглото. Климент се намести зад нея и разтвори бутовете ѝ с ръце. Изцеди още лубрикант и допря средния си пръст на ануса ѝ. С другата си ръка намери подутия от приключения клитор и внимателно го разтърка. Тялото на Поля реагира недвусмислено и той завъртя опрения в задника ѝ пръст. Усети кога анусът се отпусна, при поредния удар на сърцето ѝ и натисна. Преодоля отвора ѝ без съпротива, докато пръстът му влизаше навътре, жената потрепера и от гърлото ѝ се откъсна дълбок, дрезгав стон. Усещането беше необичайно, практически непознато. Изпълване и разширяване, усещане за нередност напомпваше адреналина, страх, че ще се изпусне я накара да се задъха от ужас и възбуда. Анусът със закъснение се опита да се стегне, но пръстът вече беше проникнал възможно най-дълбоко. Мъжът спря, давайки възможност на измамения мускул да разбере, че усилията му да избута натрапника са напразни. С другата си ръка продължаваше бавно да разтрива клитора, не да ескалира възбудата ѝ, а да я накара да се отпусне. Когато аналният пръстен спря с безплодните си опити да се затвори, пръстът се завъртя в задника на Поля, опипвайки я отвътре. Усещането за далечен приятен гъдел накара косъмчетата на тила ѝ да се изправят за пореден път тази нощ. Непознатият мъж зад нея изследваше най-интимните ѝ кътчета, а тя лежеше надупена пред него, безпомощна да окаже каквато и да е съпротива. Пръстът в дупето ѝ стана по-смел. Започна да се движи навън и пак навътре, създавайки в ануса ѝ гъдел, който едновременно с това задоволяваше. Георги с треперещи ръце се пресегна, взе лубриканта и изстиска още върху пръста, чукащ жена му в задника. Климент обра от лубриканта върху показалеца си и когато средният му пръст беше почти излязъл, притисна и двата в отпуснатия кафяв отвор.
- О-о-о… ох-х-х! Ле-е-еко, лекичко! Ох, мх… – Поля се опита да разтвори крака още повече, за да облекчи значително по-силното напрежение в ануса си.
Имаше някакво далечно слабо подобие на болка, но то се губеше в напрежението. Двата пръста внимателно я проникваха, спряха, когато анусът конвулсивно се стегна и изчакаха, само за да продължат навътре. Климент изви пръсти към корема на жената и заопипва нежните стени на червата ѝ. Тя изстена високо, когато той напипа през тънката преграда онова грапаво, магическо кръгче. Усещането беше изключително, пръстите дразнеха центъра на удоволствието, но приглушено, като същевременно разтваряха жената отзад. Поля лежеше по корем, замряла, отворила уста и лигата ѝ се стичаше по чаршафа. Напълно отдадена на усещането, дори беше забравила, че ще дава урок на вероломния си съпруг. Алкохолът ѝ помагаше да се отпусне и скоро анусът ѝ изобщо не се стягаше, а приятното напрежение все повече и повече се събираше в тялото ѝ. Мъжът зад нея внимателно изтегли пръстите си и за момент я остави празна, Поля проскимтя недоволно, после чу мазния звук на изстискваната туба лубрикант. Климент бързо размаза щедра доза на члена си, докато възбудата блъскаше в слепоочията му, хвана коравия си орган и опря надутата до пръсване морава главичка на входа на ануса. Георги дишаше тежко, беше се приближил на една педя и с широко разтворени очи чакаше да види, как ще обезчестят жена му отзад. Кафявата дупчица се свиваше след като пръстите я освободиха и когато голямата главичка на члена натисна, напълно скри ануса под себе си. Въпреки, че халката беше отпусната, Климент не можа да проникне без кратка борба. Твърдият член принуди анусчето на Поля да се разтвори до чудовищни размери и преодолявайки съпротивата му, насили пътя си в нея. Жената извика и тялото ѝ се стегна, в нея беше проникнала само тлъстата главичка на пениса, а аналният ѝ пръстен се беше опънал до скъсване, като екзотично украшение по ствола му. Болка и усещане за чудовищно разтягане се сблъскваха с възбудата и желанието от слабините ѝ. Поля захлипа, неспособна да разбере, какво точно изпитва – агония или страст. Мъжът зад нея беше застинал, чакаше тялото ѝ да приеме неизбежното и да спре с конвулсиите на ануса. Ръцете му легнаха на големите полукълба на задника ѝ и нежно ги разтъркаха, разтваряйки ги колкото може настрани, за да облекчи напрежението в аналния пръстен. Постепенно изпънатото като струна тяло на Поля се отпусна обратно на леглото и дишането ѝ стана дълбоко и равномерно. Имаше чувството, че са я разчекнали отзад, но болката като че ли минаваше на заден план, отстъпвайки на напрежение и някакво ново чувство на удовлетворено изпълване. Членът в задника ѝ се задвижи, в началото съвсем леко, едва поклащайки се напред-назад. Когато охканията на жената станаха по-гърлени, Климент натисна навътре. И още, и още. Превземаше я сантиметър по сантиметър, проправяше си път дълбоко в червата ѝ. Разбутваше органите ѝ, принуждавайки ги да се пренаредят за влезе в нея до корен. И двамата изстенаха, когато тялото му се опря в задника ѝ. Поля се чувстваше, все едно в дупето ѝ влизаше влакова композиция, а главичката на члена му ще излезе през корема ѝ. Усещането за Климент беше съвсем различно от влагалището ѝ, то го стискаше изцяло, но тук само анусът го стягаше в основата, а навътре нежните черва едва го галеха. Не можейки повече да се сдържа той се задвижи в дупето на Поля с дълги и дълбоки движения, карайки я да скимти при всяко пълно проникване, когато червата ѝ се опъваха със сладка болка. Георги с треперещи пръсти награби добилия застрашителни размери клитор на жена си и го замачка. Поля зарева с цяло гърло, а тялото ѝ се замята и заизвива. Чудовищното напрежение в задника ѝ стана нетърпимо, дълбоко забитият в нея член стана твърд, като стомана и после запулсира. Забит в нея до края, изхвърляше семето си с такава сила, сякаш ѝ правеха клизма с пожарникарски маркуч. На Поля ѝ причерня, оргазмът я връхлетя, като тайфун. Тя крещеше несвързано и се мяташе, членът я освободи, излизайки от ануса ѝ със сочно мляскане. Климент грабна дрехите си и изхвърча навън, а Георги разтвори дупето на жена си. Стегнатата допреди час дупчица, сега зееше отворена, при всеки гърч на тялото на Поля, анусът ѝ се свиваше, без да се затваря напълно, а после се разтваряше отново. Жената беше разтърсена от могъща тръпка, изпърдя се и изхвърли оцветена в кафяво сперма. Георги не издържа и яхна жена си, прониквайки без съпротива в разчекнатия ѝ анус. Мисълта, че хуят му е потопен в онази желеобразна, кафява субстанция го накара да свърши мигновено, добавяйки и своята сперма, дълбоко в червата на съпругата си.
- Отключи ме! – Поля протегна ръце, гласът ѝ беше дрезгав и неузнаваем.
Георги с тресящи си ръце отключи белезниците, жена му събра сили и се изправи на треперещите си крака. Тръгна бързо към банята, отново изпусна въздух и от зейналия ѝ анус се изстреля нова порция. Поля затисна задния си отвор и затича. На сутринта Георги се събуди с полагащото се за такива случаи главоболие. Примигна, мъчейки се да реши, дали случилото се сноши е истина или сън. Поля влезе сияеща, с чаша горещо кафе. Седна до него, подавайки му чашата.
- Благодаря ти за снощи, това беше невероятен коледен подарък! – тя му лепна една целувка и се изправи. - А с малко късмет, твоят подарък може да дойде след девет месеца!
Георги остана дълго в леглото, чешейки се по главата.

Дядо Торбалан

Довиждане и благодаря за рибките

 По независещи от мен причини, съм принуден да закрия блога. Благодаря на читателите, оставям го активен три дни, ако някой има желание да си копира нещо.

Изгубени във Франция.

 Както и преди, продължение на историята ще има само при достатъчен интерес, изразен в смислени отзиви, приятно четене! 

!!!Историята има брутални форми на сексуално общуване, погледнете етикетите!!!

Димо и Мира най-сетне бяха успели да се откъснат от досадния монотонен ритъм на улегналия живот. Ставане, кафе, деца, работа, деца, вечеря, филм. Веднъж седмично секс, успокоително познат и скучно предвидим. Сексуалните фантазии бяха или изживени, или категоризирани като нереалистични. Дръзките, скандални ролеви игри постепенно залиняха и биваха разигравани само на ум, за да подпомогнат поредния акт на освобождаване на стреса. Обаче сега децата бяха достатъчно големи, за да останат при баба две седмици, а двамата съпрузи, както никога, успяха да синхронизират натоварения си график. Две седмици в южна Франция, две седмици на романтика и любов, две седмици на дегустиране на вина и плата с отбрани сирена, две седмици напълно откъснати от безмилостния валяк на ежедневието. Франция ги приветства с весело слънце, лазурно небе и малка, но чиста и уютна стая в Бордо. Първите няколко дни отлетяха в еуфорична мъгла от музеи, вино и животинска, отдавна сдържана любовна страст. Ако останеше на Димо, щяха да изкарат цялата почивка в Бордо, между похотта на квартирата и алкохолната омая на Аквитания. Мира обаче го изръчка да направят обиколка на провинцията, да опитат от редките бутикови вина на кокетните лозя. Автобусът подскачаше по хълмовете, редувайки гледки на малки градчета, безкрайни лозя и тук-таме замъци, накацали по хълмовете, като призраци на отдавна отминала епоха. В третото градче изтърваха автобуса, виновна естествено беше Мира, с типично женската си страст да разгледа всяко дюкянче и Димо направи ядна гримаса. В това забравено от бога място нямаше дори ресторант, а само някакво кафе.

- Следващият автобус е утре! – издудна мъжа, ровейки в Гугъл мапс. – А, ето, на десет километра има някакъв град с цивилизация! Айде, тъкмо да свалим малко от сирената, дето ги изплюскахме.

Възвърнал доброто си настроение, Димо се плесна доволно по оформящия се с годините корем и бодро замарширува напред.

Два часа по-късно двамата съпрузи стърчаха на прашен и самотен път, а телефоните им показваха „Няма сигнал“. Мира тъкмо отваряше уста, за да започне семейния скандал, когато небето се отвори над тях. Не просто заваля, а от внезапно причернелия небосвод започна да се излива вода, като от водопад. 

- Там.... горе... – Димо се опитваше да надвика безумното стакато на едрите капки. – Има някаква сграда!

Приведени одве съпрузите затичаха. Борейки се да си поемат въздух се подпряха на решетките на тежка желязна порта.

- Да видим, дали граф Дракула си е у дома! – с почти истеричен смях Димо се огледа за звънец.

- Той си е в Румъния! – тупна го по рамото Мира, внезапно развеселена и ободрена от водния шок.

- Ехоооо! Екскюз ми, ей, екскюзе моа!

От замъка му отвърна басов лай и миг по късно огромен рунтав пес изскочи и заръмжа зад оградата. „Баскервилското куче!“, помисли си Димо “Като в приказката, очи, като чаени чинийки!“. Мира усети някаква вибрация на границата на слуха си и като с магия кучето млъкна и наостри уши. От замъка излезе мъж, който тъкмо сваляше свирка от устата си. Приближи се до оградата и намръщено изгледа мокрите до кости съпрузи и след кратък размисъл отвори тежката желязна порта.

- Си ву пле. – махна с ръка към замъка.

Под покрива на замъка мъжът им се представи на добър английски , като конт Бертран дез‘Ами и добави със сарказъм:

- Ако революционните варвари бяха оставили титлите на една по-цивилизована епоха, щях да съм граф. Сега съм такъв, само до оградата на замъка си. Но навярно искате да се изсушите, преди да имате съмнителното удоволствие да правите компания за вечеря на един самотен старец.

Бертран беше около шестдесет годишен, висок и слаб, с мургаво лице и типичен френски нос. Показа им стая за гости и по пътя Мира и Димо не спираха да се дивят на замъка, буквално отрупан с орнаменти, фрезки, картини и статуи от различни епохи и култури. Като че луд магьосник беше отворил десетки портали във времето и пространството и откраднал парчета от реалността. Коринтски капител, римска статуя на Венера, бюст на Бонапарт, картина в стила на фламандските майстори се редуваха по широкия коридор, по-скоро наблъскани една върху друга, нежели подредени.

-Да-да, предците ми не са се свенили да си вземат, каквото им се прииска. Изсушете се и после, ако благоволите, се присъединете към бедния старец за вечеря.

Нямаха сухи дрехи и Бертран даде на Димо старомоден костюм, а за Мира бяла мъжка риза, която стигаше до коленете и и можеше да мине за рокля. Вечерята се състоеше от дивеч, сирена и силно вино, което домакинът изглежда пиеше вместо вода. Учтиво ги уведоми, че няма телефон, автомобил и след такъв порой поне няколко дена калните неасфалтирани планински пътища щяха да са непроходими. Жената от селото, която идваше да чисти веднъж седмично нямаше да се появи скоро. Твърдо отказа каквото и да е заплащане за гостоприемството си, освен възможността да поговори в компания. Но утре, сега виждаше, че гостите му клюмат, изтощени от емоциите и дъжда. Пожела им лека нощ и остана с чаша в ръка пред камината и огромния пес Оноре в краката си.

През нощта дъждът продължи да вали, без първичната си ярост, но постоянно, с хипнотичен ритъм. Стаята за гости не правеше изключение и също беше склад за антики, на едната стена имаше грамаден барелеф, навярно отмъкнат от индийски храм. Мира се събуди посред нощ, в първия момент се стресна, но ритмичното чукане на дъжда и равномерното дишане на съпруга и, я успокоиха. Светна нощната лампа и се загледа във фигурите. Едва сега си даде сметка какво представляват! Като някакъв абсурден каменен комикс, рисуваха сцени на най-дива сексуална оргия. Преплетени ръце и крака караха телата да изглеждат като едно хермафродитно същество с множество крайници и полови органи. Устни смучеха чудовищно преувеличени по размер пениси, разчепена жена, носена от своите прислужници я спускаха върху огромен кур, докато тя в екстаз сплиташе език с една от слугините. Мира усети как се сгорещява, а между краката и протича влажна капка. Преглътна шумно, поглеждайки следващата сцена, върху наведена в кръста жена, се беше качил кон и я пронизваше с член, дълъг колкото тялото и. Мъже и жени я държаха здраво, а на сантиметри от разкривеното и в агония лице се поклащаше члена на мъж с царска осанка. Мира се разкрачи леко и ръката и се плъзна по малкото кичурче косми на венериния и хълм. Клиторът и вече пулсираше отчаяно да бъде докоснат, но тя умишлено го подмина и с върха на пръста погали месестите си, налети с кръв и морави от възбуда срамни устни. Жената задиша тежко, с полуотворена уста. Пред премрежения и поглед се размазваше образа на божество с хуманоидна форма и глава и крайници на слон. Под корема му се извиваше змиевиден пенис, застанал пред отворената уста на коленичила жена. Мира разтвори срамните си устни и прокара пръст по влажната гореща цепка на отвора си. Не можа да сдържи стенанието си, когато докосна пръскащия се от напрежение клитор и този първи досег взриви порой от искри в главата и. Захапа устни и задържа дъха си, за да не извика, но и за да приближи и усили оргазма си с самоналожена асфиксия. Погледът и се върна на сцената с коня, изнасилващ агонизиращата клетница. О, боже! Чак сега обърна внимание, че чудовищният член на жребеца разпаряше ануса на жената. В мига, в който Мира си представи как дебелият, колкото човешки крак пенис разпъва около себе си аналния пръстен на жената, по гръбнака и плъзна импулсът, отключващ облекчението. Тялото и се разтресе в спазъм, после застина за миг, изпънато от нечовешко напрежение и се отпусна, потрепвайки във вълните на удоволствието. Пръстите и продължаваха да разтриват клитора, а от влагалището и се изливаха обилни сокове, чак докато и последната тръпка затихна и допирът там стана непоносим. Както обикновено, оргазмът от мастурбация я оставяше празна и неудовлетворена. Зърната на гърдите продължаваха да стърчат, в желание за нещо повече от пръсти и фантазии. Фрезките изобщо не помагаха да се успокои, от стената крал, седнал господарски на трона си, с изправен член, наблюдаваше застанала на ръце и колене жена. Тя покорно се подлагаше на грамаден, подобен на вълк звяр, който я беше качил и тласкаше члена си дълбоко в нея. Дишането на Мира се учести и тя се обърна по корем и навири дупе. Представи си, че е жената от барелефа и срамът я заля, усилвайки възбудата и многократно. Плъзна ръка по корема и между краката си, разтривайки подпухналата от желание плът и простена, затворила очи. Представи си, как изгаря от унижение от заповедта на господаря си, да се предложи на животното и да бъде чукана, с всеки тласък да се превръща от жена, в негова кучка, в разплодно животно. Мира подскочи и извика, когато усети в течащата си вагина да влиза твърдо, горещо тяло, а две ръце да я хващат здраво за кръста и да я нанизват на вземащия удоволствието си член. Димо изпъшка от удоволствие, когато топлото, тясно влагалище на жена му го прегърна и той направи няколко бавни тласъка, наслаждавайки се на готовността и. Мира пусна клитора си и стисна здраво чаршафа, членът на мъжа и беше значително по-твърд от обикновено и тя усещаше пулсирането на всяка негова вена, плътно стегната във вагината си. Не, сега това не беше мъжът и, зад нея я беше яхнал косматият звяр и я пронизваше дълбоко, с мощни движения на хълбоците си. Мира зави като същинска кучка от представата, че е чукана от животно, като жените от барелефа. Твърдият, като стоманен прът член джвакаше в подгизналата и утроба, мъжът и я обладаваше с дълбоки, господарски прониквания. Ръцете му се преместиха от кръста на бутовете и, стиснаха сочната, целуната от целулита но годините плът. Членът му се напрегна още, когато пръстите му потънаха в мазния пищен задник. Грубо разтвори полукълбата и и с палец опипа халката на ануса. Както и очакваше, от възбудата вече се беше отпуснала. Вместо стегнат мускул, опитната плът там сега поддаваше мека на натиска на палеца му, като с всеки кръг се разтваряше още малко, докато се оформи отворена дупка. И двамата редовно го правеха в дупето и сфинктерът на Мира бързо се подготвяше за неизбежното проникване. Димо усети колко е отворена, а и беше влажна от собствените си сокове и потта на голите им тела в топлата нощ. Плъзна палец през зеещата халка и напипа коравия си член, през тънката преграда на червата. Извади кура си почти до край и започна да го гали под главичката през ректума на жена си. Тя затрепера от силното усещане и пред затворените и очи изникна представата за звяра, който я обладаваше. Готвеше се да я изчука в дупето, да я унизи напълно, като я наебе в гъза със зверския си кур. Щеше да я заклещи с грамадната пулсираща топка в основата на члена си и тя колкото и да се дърпа нямаше да може да се измъкне от приближаващата му, опозоряваща я кулминация. Вагината на Мира се стегна здраво и стисна пронизващия я член. Контракциите и го мачкаха във вълните на оргазма на скимтящата жена и Димо усети гъделичкащото усещане на неизбежно надигащото се семе. Мъжът стисна зъби, мъчейки се да удържи до края на оргазма на жена си, мушканията му станаха по-дълбоки, проточвайки оргазма и още. Когато усети, че е само на миг от изпразването си, Димо се изтръгна от мократа любовна прегръдка на утробата на Мира и едва излязъл няколко тлъсти откоса семе мазно пляснаха на сочното женско дупе. Окъпани в пот двамата се бореха за глътка въздух, думите отдавна бяха станали излишни в такъв. И докато Димо се рееше в блаженството си, Мира усети как я пробожда кинжала на срама.

Дядо Торбалан

Следва

Фантазии и реалност 1

Част Първа

Фантазия

 Елица лежеше на леглото си в ранната августовска утрин, забила поглед в тавана. Знаеше, че е време да става, но още беше под влияние на видяното в съня си. Така ярък и реален. Господи, липсваше й сексът! Беше толкова отдавна. Недоволство от посоката, в която бе поела мисълта й, изкриви лицето й в гримаса. Стараеше се да избягва да се самосъжалява, с това нищо не променяше, нито пък й помагаше по някакъв начин. Единственото, което постигаше беше да унива повече. "Но стига вече с това", помисли си, рязко се надигна и протегна ръце над себе си. Предстоеше й един хубав ден. Стоенето вкъщи беше поносимо първите три дни, но след цяла седмица вече взе да не я свърта. Очакваше на днешния преглед докторът да даде разрешение да напуска поне за малко принудителният затвор, в който се беше превърнал домът й. След претърпяната катастрофа, от която като по чудо се отърва леко, трябваше да носи и тази противна яка на шията, като застраховка по-скоро.  Естествено, тя не беше от пациентите за пример. Днес най-накрая щеше да се отърве от нея или поне така се надяваше. Колата й нямаше тази съдба, бяха я описали като тотална щета. Не си губеше времето да се ядосва, беше благодарна, че все още е жива. Шокът, който изпита разбира се беше нещо различно. Не вярваше някога да успее да забрави онези секунди. Първите няколко вечери се стряскаше в съня си и се будеше, защото виждаше връхлитащият автобус. Съзнаваше какъв късмет е извадила и беше признателна за напомнянето, че всичко може да приключи само за миг, точно когато най-малко го очаква. В живота й повече нямаше място за чакане просто да се случат нещата, беше само един и обичаше смелите, или поне така беше чувала да казват. Най-малкото смяташе да опита да промени нещо с действия. Разтърси глава, не искаше да мисли в момента за това. Изправи се и се запъти към банята. Застана пред мивката, погледна в голямото огледало пред нея, подложи ръце под струята вода, наведе се и плисна на лицето си. Повдигна се, взе кърпата и се избърса, после отново погледна в огледалото. Завъртя бавно глава наляво, после надясно. Остави кърпата и се наклони леко напред. Вдигна ръка, погали лицето си, въздъхна и се изправи. Не преставаше да се взира в отражението си. Сънят сякаш все още беше увил пипалата си около нея и не искаше да я пусне. Струваше й се, че продължава да усеща по тялото си ръцете на мъжа от съня й, възбудата, която я беше обзела. Отстъпи крачка назад, после още една. Опря гръб на студените плочки. Продължи да се вглежда в себе си. Главата й сякаш беше изпразнена от съдържание, без определена мисъл, като кукла на конци, която някой друг контролираше. Пое си дълбоко въздух и бавно издиша. Вдигна бавно ръка и обхвана едната си гърда през блузката. Стисна нежно, погали с палец зърното, надолу и после нагоре. Натисна леко и описа кръг с него. Пое го между пръстите си и го завъртя на една страна и после на другата. Не спираше да гледа право напред. Беше като хипнотизирана. И тогава сякаш от нищото чу в главата си мъжки глас: 

- Точно така, миличка, не спирай! Вдигни си блузката, покажи ми гърдите си. Искам да ги видя.

Елица не знаеше от къде й хрумна това, може би се дължеше на нуждата да продължи сънят и на яве, но определено й хареса как се почувства. Спусна ръка, хвана заедно с другата подгъва и започна да вдига бавно тениската си нагоре. Можеше да побере гърдите си в шепи и вкъщи ходеше без сутиен. Скоро въздухът погали настръхналите й оголени зърна. Тя не спря, докато не я съблече напълно от себе си. Подържа я за миг и я пусна на пода. Дишаше дълбоко и гледаше отражението си в огледалото. Сякаш наистина въображаемият мъж беше срещу нея и също я наблюдаваше. Отново чу: 

- Продължавай! Погали гърдите си!

Младата жена помилва корема си и продължи нагоре. Щръкналите й зърна бяха като малки изпъкнали копчета. Докосна с върховете на пръстите си първо едното, после приплъзна ръка да направи същото и с другото. Не отделяше очи от отгледалото, което й позволяваше гледка до средата на бедрата й. Гласът отново се обади: 

- Свали си панталонките!

Тя се подчини без да се замисли. 

- А сега прашките! Искам да видя малката ти сладка путка. 

Елица потръпна от възбуда. Винаги й бе харесвало в момент на страст да й говорят непрелични, мръсни неща. Самата тя се стесняваше в повечето случаи да ги изрече на глас. Изпълни и тази заповед. Плъзна поглед по тялото си. Понякога махаше всичко, но в момента поддържаше централно малко триъгълниче от косъмчета там долу. Устните разбира се бяха гладко избръснати. Стоеше чисто гола пред огледалото, дишаше тежко и чакаше следващата насока.

- Разтвори срамните си устни. Задръж ги встрани. Точно така, скъпа. Покажи ми клитора си. Нека го видя! 

Дишането й ставаше все по-дълбоко, гърдите й видимо се вдигаха и спускаха.

- Разтвори краката си и мушни ръка между тях. Докосни се! Точно така!

Възбудата я тласкаше да изпълява всичко послушно. Пръстът й мина нежно над клитора и продължи надолу между срамните й устни. Влагата вече беше започнала да се процежда от нея. 

- Влажна ли си? - достигна до замъгления й вече ум.

Елица кимна с глава. 

- Отговори ми, искам да те чуя как го изричаш, влажна ли си вече? 

- Да - пророни тя. 

- По-силно, не те чувам. 

Тя прочисти гърло и повтори по-ясно: 

- Да. 

- Да, какво? - отново се чу.

Елица затвори очи, наведе глава назад, страстта я превзе и тя се отдаде напълно на фантазията.

- Да, влажна съм!

Какво ли следваше сега, запита се тя. Светкавично беше отговорено на неизречения й въпрос:

- Лапни си пръста, искам да се вкусиш!

Вълнението я накара да изпусне въздух през зъби. Ставаше й все по-горещо. Отвори очи и отново погледна в огледалото. Ръката й се измуши от мястото,

на което беше и се придвижи към лицето й. Ароматът на възбудата й достигна до нея и тя вдиша дълбоко. Винаги й бе харесвал и разпалвал похотливи мисли. Засмука влажният си среден пръст и вкуси собствените си сокове. Леко тръпчиво, не беше нещо неприятно, но мирисът й й въздействаше повече. Завъртя език около пръста си в очакване на следващи инструкции, които не закъсняха:

- Върни отново ръка между краката си. Погали се! Бавно! Не бързай! И не докосвай още клитора. Кръжи около него. 

Елица се подчиняваше безпрекословно и изпълняваше всичко точно.

- Потопи пръст в себе си. Сега разнеси от влагата върху клитора.

Тук вече тя не издържа и отново затвори очи, като отметна назад глава. Прехапа устни. Дишането й се накъса. Галеше нежно малката пъпка на удоволствието, която вече беше започнала да набъбва, като движеше бавно два пръста в кръг. Притисна леко. Спусна ги успоредно, като остави клитора между тях и ги задвижи нагоре и надолу, като леко го прищипваше. Възбудата й все повече нарастваше. Отново притисна пръсти в него и го загали. Точно увеличи натиска и засили ритъма, когато бе прекъсната:

- Забави! Не искам да свършиш толкова бързо. Вкарай отново пръст в себе си. Раздвижи го навътре и навън. Добави втори. А сега се чукай сама с пръсти!

Младата жена тъжно си помисли "Не искам сама, искам ти да го правиш", но се подчини и раздвижи пръсти в себе си. Вече беше толкова влажна, а се чувстваше разпъната. От два нейни пръста, които, поради ъгъла под който влизаха в нея, не успяваха да потънат целите. И въпреки това усещаше, че имаше нужда от още. Нещо по-различно. От ЧЛЕН например. Дебел, твърд, горещ, пулсиращ, пълнокръвен ЧЛЕН. Пръстите й бяха жалък заместител. Положи усилия да отклони мисълта си да не залитне твърде в тази посока за да не развали всичко и се съсредоточи отново, в това, което се случваше в момента.

- Извади ги! Гали отново клитора. Редувай! Когато усетиш, че наближава върха, потапяй пръсти във влажната си путка и я чукай. Тясна е, нали? Тясна, гореща и влажна.

Елица изтена. Такова говорене можеше да я взриви. Започна да усеща как се събира тръпнеща топка напрежение ниско долу в стомаха й. И отново беше прекъсната:

- Плесни се! Плесни клитора, путката, всичко. Да чуя! Точно така! Отново! Боже, побъркваш ме!

Екзалтираната жена също чувстваше, че се побърква от възбуда. Започна да се задъхва. Никога до сега не е било толкова изразително и истинско. Усещаше, че желаният край е близо. Започна с интензивни движения да търка клитора си, когато последва:

– Спри! Премести двете си ръце на бузите на дупето си и ги помачкай. Разтвори ги. По-широко! Не спирай да ги стискаш леко, да ги мачкаш и опъваш встрани.

Елица застина. От къде се появи сега точно тази мисъл? Това беше колкото ново и неочаквано, толкова и не всъщност. Отдавна в главата й се въртяха мисли как най-сетне иска да се наслади и на това удоволствие. Обичаше да отдава тялото си и контролът над него. Да бъде доминирана. А да предостави дупето си да бъде обработено, разширено и чукано си беше логично продължение. Задържаният въздух със свистене мина през полуотворените й устни. Не й се наложи да чака дълго за продължението:

- Наведи се леко напред. Дръж дупето си разтворено с една ръка, а с другата искам да вземеш от влагата си и с пръст и да я разнесеш по ануса си. Гали го.

Просто го гали с влажен пръст отвън. Движи пръста си в кръг.

Елица нямаше сили, а и желание да се противопостави на този импулс. Изпълни указанията, които всъщност идваха от дъното на нейната душа. Притворила очи нежно галеше малката свита розичка и се наслаждаваше на новото усещане. Хапеше устни и от време на време ги облизваше. Беше толкова приятно. Не, приятно не беше думата. Беше твърде слаба да опише чувството, което я обземаше. Сякаш нов огън се разгоря в нея. Реакцията не закъсня:

- Вземи отново от соковете, които изтичат от теб и този път искам да проникнеш с пръстче в дупето си. Така! Отпусни се! Натисни леко! Не дълбоко,

само върхът.

Насладата я прониза. Едно сподавено и продължително "Ооох" се изплъзна между вече сухите й устни, когато дупето й поддаде и пръстът й проби стегнатият пръстен.

- Раздвижи пръстчето си бавно напред и назад. Сега леко в кръг. Опитай да влезеш малко по-дълбоко. Вкарвай и изкарвай. Чукай дупето си с пръстче за мен!

Елица спря да се сдържа и тихо започна да стене в такт с движенията си. Чувството беше неописуемо. Дори не беше предполагала колко ще е възхитително. Със сигурност би могла да се пристрасти към него.

- Продължавай да чукаш дупето си, а с другата ръка започни да галиш клитора си. 

Тя нетърпеливо премести напред ръката, която държеше дупето й разтворено. В момента в който се докосна, изскимтя. Разтърка клитора си и удоволствието

в нея се изтреля рязко. Сякаш светкавица я прониза. Всичко се разви с главоломна скорост. Издържа на това допълнително стимулиране не повече от десет секунди. Усети предупредителни присвивания ниско в стомаха си. Краката й започнаха да изтръпват от стъпълата и вълната се движеше бързо нагоре. Коленете и се разтрепериха. Беше на косъм, знаеше го. Последното смислено нещо, което чу в главата си беше:

- Искам да те видя как свършваш. Свърши за мен! Сега!

Елица се стегна. Топката напрежение в нея буквално избухна и искрите й се разпростряха из цялото й тяло. Разтресе се неконтролируемо. Вагината й се

свиваше и отпускаше спазматично, празна. Дупето й също, но то имаше пръста й и сякаш се опитваше да го засмуче навътре. Тя отпусна ръце и омаляла се облегна на стената зад себе си, все още на моменти разтърсвана от остатъчни затихващи тръпки. Стисна зъби и после бавно и шумно издиша. Никога не беше изживявала толкова интензивен и мощен оргазъм. Продължаваше да диша тежко. Гърдите й видимо се повдигаха и спускаха. Премести поглед и се загледа в отражението си. Мамка му, спешно имаше нужда от секс. От едно здраво и изкъртващо чукане. Всъщност, не само от едно, а от системно задоволяващо чукане. След като преминеше еуфорията от самодоставен оргазъм я обземаше чувството на празнота и неудовлетвореност. Както се чувстваше и вагината й във върховния момент, свиваща се около нищото. Празна. Незапълнена. Може би трябваше да отговори на заявения интерес на Павел и да му даде шанс. На себе си също. И Господ да му е на помощ, дано да беше вещ в отварянето и разебаването на девствени дупета. Нейното още се броеше за такова, нали?

Следва ...

Червената Шапчица