Селска чест

Станала тая история в лето Господне илядо осемстотин и трето, в село Ерден. Записал изповедите по человечески поп Вечерко, Бог да му прости тоя грех.
Пискливият глас на стрина Иваница жилеше мислите на Лазо като зла оса. Смисълът на жизнерадостните ѝ сплетни попиваше отровата си в главата му и той скърцаше със зъби, а пред очите му плуваха морави кръгове от гняв.

- Занесох една кошница яйца на Мара Папучкина и нали там има пролука в стобора, та всичко чух! Проводили сватя, поискали я, и даже ден сложили за венчавка!

- Мълчи, бе! – Тана Мамулкина жадно попиваше сочните клюки. - Ма как тъй отведнъж?!

- Отведнъж, зер! Че то, там да не стане беля... – Иваница сниши ужким гласа си, ала така само изостри сопраното си. - Змей я люби, да не е да стане белята. Бързо трябва да се пипа!

- Змей! – закри уста с длан Тана и очите ѝ се окръглиха.

- Змей, ами! Върти се около тех нощем, добре, че имат куче съботниче. Ама те го знаеш – хала! Я ще я грабне, я... друго. И ще я зачерни – очите на Иваница заблестяха от перспективата. - Лелиии, голям срам ще е! чорбаджи-Юрдановата щерка. Пу, пу! Пепел ми на езика!

– Мълчи, бе! - и Тана се потопи във въжделение за такъв резил в най-личната къща в Ерден.

Лазо знаеше, че този момент ще дойде, ала живееше с мечтата, че един ден – като в приказка – ще се съберат с Нона. Ей тъй – ще намери имане или ще извърши некое геройство и ще може да застане пред чорбаджи Юрдана и да поиска дъщеря му. Че я любеше Лазо, а и тя него. По тайна доба* се промъкваше до дувара на чорбаджи Юрдан и под тежките клони на дудите** чакаше Нона да дойде. Тихите стъпки на босите ѝ нозе нашепваха чудни обещания и двамата оставаха и до първи петли*** от двете страни на дувара. Имаше в него един хлабав камик и го изваждаха, та през пролуката докосваха ръцете си и шептяха обречени обещания. Змей! Змей я либил, как не! Ама какво не би дал Лазо да се превърне на змей, че да я грабне и отнесе. От мислите му пак го изтръгна пискливият глас на Иваница.

- На свети Трифуна ще се земат! Той нали е светия-пазител на жениха… на хаджи-Стоювия синковец…

Двете жени се закискаха. То, аслъ, младият пияница Златко ако имаше пазител, трябваше да е само Трифон Зарезан. От обяд синът на хаджията почваше с ракия, а докато превали пладне и вече се клатушкаше из Ерден. Ама беше богатски, та нямаше що.

Тая вечер Лазо пак щеше да се промъкне отзад на чорбаджи-Юрдановата къща и да чака зад дувара. Да шепне, да моли, да увещава, ала на какво можеше да се надява? Освен парцалите на гърба си, друго нямаше. Е, зелените си очи, от които на момите трепкаха сърцата, па и не само на момите... Ама с едни очи чорбаджийски зет се не става.

Промъкна се Лазо издалеко, през бостаните. Изчака един облак да затули луната и като сенкя се плъзна към високия каменен дувар. Долепи се до него, избуха трижди и зачака. Сърцето му лумкаше като секи път, кога чакаше Нона, и той броеше ударите му. Като станаха сто ѝ чу тихия шепот:

- Ш-ш-ш, Мурджо. Нищо, нищо няма. Кака ти е! – успокои тя кучето, което нервно душеше из двора. После камъкът в дувара се отмести. - Лазе? Лазе, там ли си?

- Ноне, изгоро! – върховете на пръстите им се опряха. - Верно ли? Верно ли, че тейко ти те е обещал веке?

Момичето само изхлипа в отговор.

- Ноне, да бегаме, а? Ще побегнем нагоре, по Влашко, а?

- Не можем, Лазе. Ще ни настигнат, тейко ще те убие, знаеш го какъв е!

- Не ме е страх, може и в Русия да идем. Далеко е, там нема да ни настигне!

Двамата продължиха още някое време така в напразни мечти. И какво, ако избягат? Къде ще живеят, от какво?

- Ноне, искам да те прегърна! Още докато си мома! Да прескоча ли дувара? А?

- Не знам. – Нона беше трескава като в огън. - Лазе, не знам. Ако ни хванат, жив нема да излезеш!

- Ако! Не ми и требе!

Якият момък подскочи, та се хвана за най-горните камъни и след два удара на сърцето тупна леко в двора, като пущ****. Силните му длани хванаха треперещата девойка. Очите и на двамата светеха в мрака с пламъка на греха. Лазо придърпа момичето и го притисна към себе си, телата им се долепиха горещи. Не сещаха студа, а изгаряха едно за друго. Устните им се намериха сами, треперещи и жадни. Пиеха един от друг двамата клетници с отчаянието на осъдени. Момичето опря длани на гърдите му и го избута.

- Лазе... да идем в плевнята, там е топло и няма да ни видят.

Лазо немаше сили даже да отвърне, само стисна раменете ѝ. Тя се завъртя, сложи длан в голямата му мазолеста ръка и тихо го поведе. Мурджо вдигна уши, но не излая и двете фигури се шмугнаха в плевнята. Нона намери стълбата и пъргаво се закатери нагоре. Лазо я последва. Дървото заскърца под тежестта му и скоро двамата се озоваха в топлото сено. Там, коленичили един срещу друг, ръцете им зашариха по тръпнещите им тела. Устните им разменяха излизащия им на пресекулки дъх. Сеното упойваше със скътания магичен аромат на лято и отнемаше последния им разсъдък.

Ръката на Лазо влезе в пазвата на момичето. То късно се опита да я хване, но само я притисна към пълната си, твърда гърда. Въздухът излезе със свистене от гърлото ѝ, щом коравата мъжка длан се опита да обхване тежката ненка. Нона искаше да каже “не”, ала не ѝ стигаше дъх. Само проскимтя, а когато пръстите на мъжа намериха розовата пъпка на гръдта ѝ, момичето затвори очи и простена. Устните на Лазо я целуваха по бялата шия и Нона отпусна назад глава да му се даде. Сеното изшумоля, щом мъжът се надигна и разтвори ризата ѝ. Големите гърди първо се спряха на пазвата в последен опит да скрият пъпките си, но после се търкулнаха тежко навън и легнаха в шепите на момъка. Той ги замачка нежно, палците му търкаха твърдите ѝ щръкнали зърна, заставяйки тялото на момичето да се извива, то зарови пръсти в косата на желания си мъчител и натисна лицето му към гърдите си.

Лазо намери с устни едната пъпка и жадно я засмука. Мачкаше я с устни и сякаш изсмукваше от там самата ѝ душа. Нона пусна ръка, бръкна в потурите му и намери сливобранеца му. Малката ѝ ръка стисна горещия твърд чеп и не можа да го обхване. Лазо изпъшка и стисна зърното на гърдата ѝ със зъби. Момичето прехапа устни до кръв, за да не извика. Сламата пак зашумоля, когато мъжът се надигна и опита да запретне полите на момата. Тя хвана дрехата и двамата подеха няма борба. Устните им се намериха и впиха. Нона успя да се дръпне:

- Лазе... не... недей... – шепнеше трескаво тя. - Заклевам те, ще ме зачерниш... не...

Лазо хвана в шепи пламналото ѝ лице:

- Като е не, защо не бягаш? А? Ето, пускам те! – дръпна се от нея. - Бягай, де!

- Знам, какво искаш. И аз го искам! – навела глава, тя не смееше да вдигне поглед. - Лазе, ще ме изгориш!

Мъжът понечи да продума, ала момичето затули устата му с длан.

- Лазе, вчера у нас идва Зехра кадън, за мама идва. Не е важно. Ама ги чух да говорят... Има начин. Има начин да ти дам това, що сакаш, и да ми не земеш честта.

Нона преглътна. Не можеше да събере смелост да изрече туй, що чу от старата лукава туркиня. Мъжът, ако не искал да заплоди жената или ако трябвало да остане честна, я вземал по друг начин. Неестествен, като в Содома. Само като мислеше за това, Нона изтръпваше, лицето ѝ пламваше от срам, ала между бедрата ѝ ставаше мокро и горещо.

- Лазе... ще ти се дам, ама... влез в другия отвор... – без да чака отговор, Нона се извъртя и застана на четири крака като кобила, която чака жребеца да я качи и обязди.

Лазо не смееше да повярва. Гледа няколко мига очертанията на моминското тяло, па ѝ запретна полите и ги метна през главата ѝ. Бялата кожа сияеше в мрака с нежна невинност. Кръстчето на Нона беше тънко, с две ръце да го опашеш! А по-надолу преливаше в щедра, напращяла като любеница плът. Двете кълбета на дупето ѝ се очертаваха корави, като любеници и продължаваха в здрави бедра. Момичето трепереше от страх, но и от нетърпение, навела глава между раменете си.

Лазо не беше вчерашен – не една булка или вдовица го беше викала, уж да ѝ помага нещо, ала в другата дупка още не беше влизал. Хвана двете бузи на задника ѝ с длани и стисна. Пръстите му потънаха в плътта, па опъна настрани, отваряйки момичето пред себе си. Тясната ѝ цепка лъщеше и смесваше аромата на сока си с този на сеното в такова биле, че на мъжа му се завъртя главата. Над прасковата ѝ беше онзи тесен отвор, запретен от Бога, ала разрешен от Лукавия. Лазо го опипа с палците си, като държеше задника ѝ разтворен. Мускулът се стегна в уплашена точка при допира, момичето се сви и застина. Лазо се наведе зад нея, доближи лице до скута ѝ и я целуна между краката. Опита с език вкуса ѝ както мъжкарят опитва женската.

Нона не успя да сдържи първия си стон и захапа ръка да не изкрещи, без да ще. Устните на мъжа я пиеха, а езикът му влизаше в нея. Дебел, горещ, шаваше в тялото ѝ, докосваше я там, където беше честна, и я караше да се свива от страх и желание. Съзнанието ѝ съвсем се замъгли. Тя се отпусна на лакти, навирвайки още дупе и предлагайки се на мъжа. Езикът му я обхождаше от долу до горе. Първо докосваше някакво магическо място, от което цялото тяло на Нона изтръпваше. Още докато тя трепереше, езикът му тръгваше нагоре. Разтваряше долните ѝ устни както плугът на орача отваря земята. От туй по тялото ѝ се разливаше топла вълна, а когато езикът му влизаше в нея, очите ѝ се обръщаха, та се виждаше само бялото им и от отворената ѝ уста потичаше сластна лига.

Лазо на няколко пъти обра от сладката мъзга, извираща от Нона, и я размаза по отвора ѝ. Отначало пръстенът се свиваше, като го докоснеше, но след време като че се отпусна и дори се отваряше леко под напора на палеца му. Без да може да чака и миг повече, мъжът се изправи на колене зад надупеното момиче, хвана коравия си орган и го натисна надолу, нагласяйки го на малкия кафяв отвор. Натисна напред и в няколко удара на сърцето се бори да преодолее съпротивата на моминското тяло.

Нона усещаше нарастващото напрежение отзад. Нещо огромно я напъваше и тя задиша тежко, докато в един момент дупето ѝ не поддаде. Грамадната като кайсия глава на лазовия кур хлътна в нея. Болката преряза Нона така, че тя даже не можа да изкрещи, само устата ѝ се раззина в ням вик. Лазо усети как момичето се стегна в ръцете му. Болката ѝ се предаде и нему и той застина така, страдайки наравно с нея. Насиленият мускул неуспешно се мъчеше да го избута, а Нона дишаше тежко като препускала кобила. Постепенно, в опита си да облекчи болката, задният пръстен започна да се отпуска, опънат около дебелия, разчекнал го до скъсване ствол. Лазо държеше Нона за тънкия кръст и чакаше. Дишането ѝ стана по-равномерно и тялото ѝ се поотпусна в ръцете му. Нанизаният на паламареца му отвор се охлаби и младият мъж направи няколко леки тласъка, без да прониква по-навътре. Тялото на Нона не се стегна в усукваща агония.

Набрал смелост, Лазо натисна, прониквайки още два пръста, а после внимателно изтегли назад вкаменения си от възбуда орган, докато опънатото колелце на задника ѝ не се опря в надутата главичка на чепа му. Момичето изпъшка. Имаше напрежение в насиления ѝ отвор, но болката се стапяше. Наместо нея се появи ново чувство – на пълнота и разпъване. Движенията на дебелото чудовище в нея станаха по-смели и то превзе още от девствената досега територия на червата ѝ. Още я болеше, но не като в началото – като срязана с нож – а с тежка, тъпа и някак далечна болка.

Членът на Лазо я разораваше и разместваше органите ѝ дълбоко вътре. Докато се плъзгаше през опънатия до скъсване стегнат пръстен, тя усещаше релефа на чак страшно издутите му вени. Докосваше в нея нещо далечно – хем беше там, хем не, а като се притискаше в полукълбата на задника ѝ, проникнал до корен, хуят му опираше отвътре в корема ѝ, заплашвайки да я разпори. Нона се замятваше в няма агония и пак се притискаше за още. Момичето започна да се движи само, набиваше се назад на разчекналия задника ѝ кур, после напред, докато дебелият чеп излизаше от нея, изсмуквайки вътрешностите ѝ навън. Нона се движеше все по-бързо и се набиваше по-дълбоко. Чепът му почти излезе от кладенеца ѝ, само дебелата главичка я държеше набучена. Нона се дръпна и мъжкият орган се измъкна от обезчестения ѝ задник със звук като от отпушване на дамаджана. Момичето остана със зеещо като хралупа дупе, после пак се наниза.

Проникването отново и отново я разпъваше. Нона първо го правеше бавно, но постепенно забърза. Освобождаваше се от насилващия отвора ѝ кур, после пак му се набиваше. Тежките ѝ гърди се люлееха и я блъскаха в брадичката. При поредното нанизване дебелата глава на лазовия хуй се плъзна и вместо да хлътне в зиналата дупка, проправи пътя си дълбоко в утробата ѝ. Нона застина парализирана. Болка почти нямаше, само някакво далечно скъсване, което отшумя мигновено, но осъзнаването на случилото се я сграбчи в лапите си. Лазо, до този момент блажено радващ се на опънатия около чепа му като стегнат пръстен задник, изведнъж усети мъжеството си стиснато като в желязна стяга в отчаяна прегръдка. Преди да разбере, в топките му се надигна гъдел и по кура му поеха потоци бяло семе. Те се изстрелваха в утробата на момичето с такава сила, че и самата тя ги почувства. Това разби на пух и прах страховете ѝ, накара я да забрави честта си, сватбата… хаджи-Стоювия син.

Тялото ѝ се затресе безконтролно. Някъде далече усети лазовата длан, запушваща устата ѝ, за да заглуши виковете ѝ. Чувстваше като да изгаря. Искаше да източи всяка капка от забития в утробата ѝ чеп. Двамата още бяха съединени, когато пропяха първи петли. Кукуригането ги стресна и развали магията, която ги държеше в опиянение. Седяха в ароматното сено и мълчаха. Нямаше какво да се каже. С какви думи можеха да опишат чудовищната си грешка или неземното си удоволствие?

Пръв се окопити Лазо:

- Ноне, ще я наредим! – прегърна треперещото момиче. - Утре те поисквам! Днеска още, то е веке днеска!

Нона се гушеше в обятията му, слушаше глупостите му и изживяваше последните тръпки на удоволствието си.

- Лазе. Ще ни е убие. И мене, и тебе – гласът ѝ беше съвършено спокоен. - Не знам как, но трябва да я наредим. Да прокървя на сватбата.

Още три пъти до свети Трифон двамата се срещаха – все там в сеното с аромат на лято. Нона вече знаеше, че е непразна*****.

Сватбата се изви, каквато в Ерден още не бяха виждали. Сродяваха се чорбаджи Юрдан и хаджи Стою. На дебел кол над бавния огън се въртеше цял вол и ароматът на месото караше всички да преглъщат гладно. Виното и ракията се лееха на богато – едновременно за свети Трифона и за двамата млади. Хорото се виеше и кършеше снагата си, извито от бостаните чак до Огоста. Празненството продължи и вечерта, чак докато младата булка свенливо стана, целуна ръка на попа, на баща си, после на свекъра и се качи на втория кат на къщата. Сватбарите завикаха невъздържано към младоженеца, а той, завалията, едва държеше очите си отворени. Лазо го хвана под мишницата.

- Ела да излезеш по вънка, хем да глътнеш въздух, че работа те чака! – репликата предизвика гръмки изблици на смях и двусмислени забележки.

- Необяздена кобила има да опитомяваш!

- Фиданка трябва да ашладисваш, момче!

- Хайде, па ако не влиза и ти е много голем, топни го в качето с маста!

- Да го топне, ама навремето мойот и там не влезе!

Двамата млади мъже излязоха навън, Лазо подкрепяше другаря си да не падне. Отидоха в далечния край на двора, където хората се облекчаваха близо до кочината на прасето. Лазо се огледа, отвори вратичката на кочината и тласна другия мъж вътре. Той се търкулна, мигом затвори очи и захърка. Лазо се прибра вътре и обяви, че женихът се е качил при булката си през чардака, после се престори, че му е лошо и трябва да си ходи. Излезе и докато се катереше по чардака, зад гърба му глухо кънтяха гласовете на пияните сватбари.

Влезе в собата на младоженците, където само по риза го чакаше Нона. Ранната бременност цялата я караше да сияе още по-красива. Тя легна на одъра по гръб, набра ризата си нагоре и без да отделя очи от лазовите разтвори широко краката си и опря колене в станалите още по-големи гърди. Мъжът разпаса пояса си, свали потурите и влезе между краката ѝ. Твърдият му чеп се опря в готовата ѝ женственост и с вече познато разпъване проникна в нея. Нона изпъна назад глава и извика – за първи път с цяло гърло, без да я е еня, че може да я чуят. Лазо я ореше дълбоко, като че хуят му беше плуг. Младата жена хвана краката си зад коленете и се разтвори колкото можа. Семето му се изля в утробата ѝ за първи, но не и за последен път тая нощ.

Нона накара Лазо да легне по гръб и клекна над него. Разлигавената ѝ вече праскова намери чепа му и жената започна бавно да се нанизва сама. Дишаше тежко, докато колът проникваше, и остана така, когато го пое целия. Болеше я малко там дълбоко вътре, но за нищо на света не искаше да го извади от себе си. Започна да го язди бавно. Лазо я хвана за кръста и тя се отпусна назад. Поклащаше се на кура му в свое собствено безвремие. Навярно още неведнъж с любовника си щяха да се отдават на греха си, но никога като сега. Сега тя беше невястата му в първата брачна нощ. Напук на баща ѝ, на хаджията и на оня пияндурник сина му.

Нона хвана тежките си гърди и ги стисна. Боляха и тя смръщи лице, но продължи да ги мачка. Напипа пъпките си, хвана ги между палец и показалец и започна бавно да ги върти. Зърната ѝ набъбнаха, втвърдиха се и жената ги задърпа грубо, стисна ги и с вик затрепера на чепа на Лазо. Вярно казваха, че свети Трифон не е светия само на лозарите, ами и на плътските удоволствия! Тръпките тъкмо позатихнаха и мъжът под нея намери с пръст онова вълшебно топченце между краката ѝ и го потърка. Нона отново се задвижи, набучена на твърдия ствол. Второто ѝ удоволствие дойде по-бавно и тя можа да му се наслади много по-пълно. Утробата ѝ се стягаше около изпълнилия я кур и пускаше все по-интензивни пулсации по гръбнака ѝ, които избухваха като миниатюрни мълнии в главата ѝ.

В кочината хаджи-Стоювият син, в мъглата на изпития алкохол, се сети, че има да изпълнява важно съпружеско задължение. Въпрос на чест! Разпаса пояс и опипа големия бял задник до себе си. Ех, каква жена си беше взел! Свинката обърна глава и изгрухтя доволно.

Лазо се изправи изтощен. Скоро щеше да се развидели. Взе ножа от пояса си и разряза длан. Остави червената кръв да покапе на омачкания бял чаршаф между разтворените крака на Нона. Тя лежеше по корем и вече се унасяше в сън. И двата ѝ отвора бяха зачервени, долните ѝ устни пулсираха подути, а задната ѝ дупка зееше. Кафявият мускул се свиваше и разтваряше в ритъма на равномерното ѝ дишане. Лазо се облече, открехна вратата на чардака, огледа се и като не видя никой забърза към кочината. Измъкна оттам разгащения жених и не твърде нежно го събуди.

- Хайде, бе! Какво, след като оправи жената си излязъл навънка и си заспал, а?

- А-а-а, ъ? – отвърна още пияният мъж.

- Ще ти дам аз едно “А-а-а”, хората ще викат за чаршафа, бре! Айде, давай, давай! – и Лазо полузатегли, полузаблъска замаяния младоженец към чардака. Вкара го в собата и се изниза. Почти беше стигнал до бедната си къща, когато от дома на хаджи Стою гръмнаха радостни викове и отекнаха изстрели от пищови. Вече бяха провесили кървавия чаршаф. Утре през цял Ерден щяха да минат цигани с калрне, кемане и тъпан и тъпанът щеше да бие ясно. Но Лазо щеше да се ухили и да поклати глава. “На тъпана ли да вярвам, на хуя си ли?”.******

--------------------------------------
* Около полунощ.
** Черници.
*** В различни краища на България има различно значение. Тук – около два сутринта.
**** Котарак. В повечето случаи има сексуално значение.
***** Бременна.
****** В някои краища на България – ритуал след първата брачна нощ. Ако невястата не е прокървила, тъпанът е бил пробиван, за да я унизят. Т.е. както е била “пробита” и тя.

Дядо Торбалан

Развратна коледа

- Длъжник си ми! Знаеш го!Знаеше го. Преди два месеца Климент го спипа на калъп с жена му. Класическа история, Георги се отби да върне взетата на заем дрелка, приятелят му беше в командировка, съпругата на Климент го покани да изпият по кафе, сподели му колко е самотна и преди да се усети, вече я утешаваше качена на масата, с крака вдигнати на раменете му. Жената се беше вкопчила в ръба на масата, за да не я избутват мощните, дълбоки тласъци, а големите ѝ гърди се мятаха бясно, изкарани от деколтето ѝ. Класиката стана пълна, когато любезната домакиня го подготвяше за втори рунд, коленичила пред него. Климент се прибра и двамата го забелязаха, чак когато ги сепна високия щракащ звук на снимащ телефон. Двамата прелюбодейци бяха толкова сащисани, че останаха още десетина секунди, като истукани. Тя – изплескана със спермата от първото утешение, той – идиотски ухилен, с полу надървен хуй в устата ѝ.
- Гледай сега… ясно ми е, че докато кучката не си вдигне опашката, песовете не ѝ се качват. Работата е там, че беше ти и че ви хванах…
Георги кимна унило, тогава Климент не му продума и дума. Умираше от ужас, да не би да се разрази ураганен скандал и да разбере Поля. Георги обичаше жена си, не искаше да я нарани, а още по-малко да я загуби. Изневярата се беше случила някак набързо, без да влага в нея нито мисъл, нито чувства, само животинската похот на момента. И ето, че сега Климент искаше да си прибере вересиите. Предложението му беше логично, дори до известна степен възбуждащо, с вкуса на риска и забраненото.
- На Коледната вечеря Поля ще пийне повечко, ти ще имаш грижата, а после в спалнята ще се разменим! Тя няма да разбере нищо, а с теб ще сме квит!
Неизказана във въздуха увисна заплахата, че Поля можеше и да разбере това-онова, ако Георги не се съгласи.

***

Поля приготвяше празничната вечеря и дори се плъзгаше с танцувални стъпки, обзета от радостно нетърпение. Коледната украса естествено беше помпозно поставена още от ноември и домът гъмжеше от плюшени гномчета, порцеланови елфи, обсипани с пайети звезди и гирлянди. Всички те грееха в стоплящ сърцето радостен кич в мрачните декемврийски дни. Това беше любимият празник на Поля, жадното за радост и топлина човечество избухваше в оргия от добро настроение, шеги, подаръци и увенчаваше победата си над злата зима със сакрална вечеря с близките. Харесваше ѝ да приготвя ястията, предвкусвайки тщеславно възхищението на гостите. Тези последни няколко часа, преди да пристигнат трите приятелски семейства, си бяха само за нея. Сармите ѝ бавно се сваряваха, баницата се печеше, обещаващо оформяйки хрупкава коричка, масата беше наредена и Поля с гордост се огледа. Изрядно. А когато гостите си тръгнат с Георги щяха да се отдадат на любовни ласки, отлагани досега в трескавата подготовка. Само като си помисли и между краката ѝ се плъзна топъл гъдел. Жената измърка и се завъртя под звуците на коледната музика, сочното ѝ дупе описа сластно кръгче, когато във фантазията ѝ се появи любимият ѝ съпруг, проникващ в жадната ѝ утроба, корав и тръпнещ от страст и нетърпение. Дали да не си поиграе под душа, преди да дойдат гостите? Не, по-добре да запази страстта си за довечера и да подари на Георги една вълшебна коледна нощ! Поля се изкъпа, като не успя да удържи докрай на изкушението и под топлите водни струи дланите и се плъзгаха по чувствено налетите ѝ бедра и едри гърди. За малко да се пореже, докато се бръснеше между краката, когато дланта ѝ обърса подутия от желание клитор. Огледа се критично, имаше няколко излишни килограмчета, но кръстчето ѝ беше тънко, а плътта макар и в повече – стегната и налята, а не тресяща се сланина. Съвсем коледно сексапилна. Мъжът ѝ си дойде с последните покупки и едва я млясна и гостите запристигаха. Киро и Евдокия, нейни колеги, Радостин и Мария, колеги на Георги и Климент с Мариела. С последните бяха колеги от университета и с годините запазиха приятелството си, бяха заедно много често, навън или пък си гостуваха, макар че в последно време сякаш се беше появило някакво невидимо напрежение. Поля се опита да разбере, какво мъчи приятелката ѝ, но Мариела само махна с ръка. Нормални семейни глупости. Вечерта течеше по всички правила, Поля се радваше на щедрите комплименти за кулинарните си умения, както и на неизказаните, но явни такива за чувствено налятата си фигура. Мъжете на масата с мъка откъсваха погледи от напиращите да скъсат и без друго щедрото деколте бели гърди, които хипнотично се вълнуваха всеки път, когато Поля се разсмееше. Разговорът започна от неизбежните, но забавни служебни клюки, премина през стари истории, някои от които бяха забавни, ако ги чуваш най-много за трети път и с повишаването на алкохолния градус достигна до повече или по-малко деликатни намеци на еротична тематика. Ако не беше изпитата бутилка Мавруд, Поля би ги сметнала за просташки, но сега, с пламнали от виното страни, не само се смееше с глас, но и отвръщаше, мятайки обещаващи погледи към мъжа си. Самочувствието ѝ, обикновено ниско заради излишните килограми, сега беше напомпано, както от откровеното мъжко внимание към прелестите ѝ, така и от неприкритата завист на дамите.
- Поле, ако дойде Дядо Коледа и му седнеш на коленете, гарантирано няма да иска да си тръгне! – подхвърли Евдокия, а всички бурно се съгласиха.
- Послушна ли беше или палава? – обади се Киро, под унищожителния поглед на жена си, обещаващ тягостен семеен разговор.
- Винаги съм била добро момиче! – кокетно трепна с клепки Поля.
Демонстративната ѝ скромност чудесно контрастираше с лъчистия от младата жена еротизъм. Мариела се усмихна само с устни, а на ум добави: “Ако стане това, което подозирам, ще си всичко друго, но не и добро момиче!”. Откакто мъжът ѝ я хвана с Георги, животът на Мариела се промени. Над нея надвисна Дамоклевия меч на раздялата и тя всячески се стараеше да угажда на мъжа си. Мариела нито обичаше да работи, нито блестеше с някакви таланти и за нея беше немислим кошмар да се лиши от доскоро безметежния си живот на жена, която работи, каквото и колкото си поиска. Доходите на Климент ѝ позволяваха да се занимава за по два-три месеца годишно с нещо напълно безполезно, а през останалото време театрално да се оплаква, колко е трудно да си намериш каквато и да е работа в днешно време. След издънката се стараеше всячески да изкупи греха си, измисляше какви ли не перверзии в кревата, ровеше за идеи в нета. Посрещаше мъжа си с тапа в дупето, правеше му свирка още в коридора, демонстративно преглъщайки, когато гъстата сперма се изливаше в устата ѝ. Не протестираше на нито една негова прищявка, макар и да съзнаваше, че в един момент това ще изчерпи интереса му. Отчаяно си блъскаше главата, как да спаси потъващия кораб на брака си, когато една вечер едва се сдържа да не изкрещи “Еврика!”. Лежеше до мъжа си, спермата му се стичаше от пулсиращата халка на ануса ѝ, на мазна струя надолу по бедрото ѝ, когато решението я осени с гениалната си простота. Климент не му трябваше да я унизи по всевъзможен начин, можеше просто да махне с ръка и да каже, че всички жени са курви. Това, което неизказано му тежеше, беше че Георги опъна жена му. Мариела деликатно пося семенцето на идеята си в главата на Климент. Цената беше малка, мъжът ѝ ще изчука Поля и Мариела ще може да продължи да води досегашния си живот. Като малък бонус идваше своеобразното отмъщение, над пухкавата ѝ приятелка. Винаги ѝ беше завиждала за лекотата, с която вършеше всичко, за домакинските умения, въпреки собственото си презрение към тях, но най-вече заради мъжкото внимание, което Поля получаваше, без дори да го търси. Вечерта наближаваше към раздаването на подаръците и Мариела злорадо си помисли, че нейният истински подарък за мъжа ѝ ще бъде сочната домакиня, а нейният личен подарък, краят на полиното целомъдрие и натриването на носа на оня хапльо Георги. Не можеше да му прости, как се изниза, като мокра връв и я остави сама и трепереща пред Климент. Не, нямаше да бъде сама в унижението си.
- Я! Кое време станало!? – с пиянски артистизъм обяви Георги. - Докато сме се забавлявали и някой е оставил едно чувалче!
Хор от овации посрещна изваждането на въпросното чувалче. Всички знаеха, че вътре има безлични глупости, но перспективата за подарък предизвика радостна тръпка. Георги вадеше малките пакетчета и обявяваше името, с възклицания, послушното момче или момиче, изваждаше баналната козметика, в съпровод от фалшиви поздравления.
- И за кого е това? – Георги сбърчи вежди, все едно не можеше да прочете, театрално нагнетявайки напрежението. - Поля!
Поря разкъса нетърпелива шарената опаковъчна хартия. Вътре имаше кутия и щом отвори капака ѝ, жената направи физиономия и завъртя очи. Чифт белезници, превръзка за очи и лубрикант. Естествено заваляха поздравления за Георги и нова канонада от еротични закачки. Поля малко се вкисна, подаръкът наистина не беше за нея, а за мъжа ѝ. Изпитото вино и всеобщата еуфория ѝ помогнаха да се пребори с неприятното чувство и гаврътвайки още една чаша тъмно червен Мавруд Поля закачливо завъртя белезниците на пръста си. След раздаването на подаръците гостите се надигнаха да си ходят, под неубедителните протести на домакините. Поля наистина нямаше търпение да потуши еротичния пожар между краката си, който все по-настойчиво пускаше настойчиви тръпки нагоре по гръбнака ѝ. Изпратиха и последната двойка, Поля залюля заоблените си хълбоци и се отправи към спалнята, хвърляйки на мъжа си поглед, пълен с обещания. Георги изглежда беше не по-малко нетърпелив, защото имаше проблем със заключването на вратата, но минута по-късно се присъедини към жена си в спалнята. Лампата беше изгасена, а няколко свещи разпръскваха сумрака с капризно поклащащите се пламъчета. Танцуващите сенки се плъзгаха по апетитно заоблените форми на застаналата пред голямото легло жена. В тихата стая възбуденото и дишане накара кръвта на Георги да забучи в ушите му. Боже, колко прекрасна беше! Не с баналната красота, която греда от кориците на модните списания, а с живата красота на умираща от желание жена. Адреналинът на Георги беше до небето и от предстоящата размяна, той мълчаливо се помоли на каквото похотливо божество би му помогнало и взе жена си в обятията си. Устните ѝ бяха меки и горещи, даже парещи. Вкуси от виното по тях и ги разтвори със своите за онова първо смесване на дъха, преди още целувката да е преминала към чукане с език. Лицата им бяха на милиметри, усещайки топлината на кожата си и двамата проточиха момента, едва докосвайки върховете на езиците си. Поля няколко пъти затваряше устни, за да го накара да ги разтвори наново и всеки път езикът му се вмъкваше малко по-навътре в устата ѝ и оставаше за по-дълго. Тази игра продължи, докато Георги не изръмжа и не я сграбчи здраво за раменете, нахлу с езика си в устата ѝ грубо, като завоевател. Ръцете му плъзнаха по налетите женски форми, алчно впивайки пръсти в щедрата, апетитна плът. Докато я мачкаше в прегръдките си, набра роклята ѝ и дланта му легна върху вече подгизналите от сластен секрет прашки. Поля проскимтя в устата му и се изви, мъчейки се да се потърка в ръката му. Възбуденият ѝ клитор беше голям, колкото лешник и сега се търкаше в голямата длан, отделен от нея само от тънката материя на бельото. Помогна на Георги да я освободи от роклята и след кратка борба сутиенът също капитулира. Тежките гърди се отпуснаха тежко налети, с вече твърди и щръкнали зърна. Мъжът награби гърдите ѝ и лакомо налапа едната пъпка, изтръгвайки хрипливо стенание, Поля се изпъчи, подавайки му се и подканвайки да продължи сладкото мъчение. Устните му сякаш изсмукваха душата ѝ и тя зарови пръсти в косата му. Стенанията ѝ преминаваха в нетърпеливо скимтене, а ханшът ѝ започна да прави неволни движения, като при полов акт. Поля посегна да съблече съпруга си, но той властно сграбчи китките ѝ и ги изви зад гърба ѝ. Белезниците от подаръка ѝ щракнаха, приковавайки ръцете ѝ отзад. Омаяна от виното и пияна от възбудата си, Поля едва не свърши в този момент. Георги я завъртя с гръб към себе си тя усети дъхът му по врата си, косъмчетата там настръхнаха, а тя се задушаваше от нетърпение. Пръстите му се вмъкнаха под ластика на прашките и сякаш се поколебаха, но после смъкнаха гащите ѝ до коленете и се заровиха в пулсиращата, разлигавена плът. “Свалям гащите на жена си! Свалям гащите на жена си, за да я ебе някой друг!” – мисълта за това една не му докара инфаркт от възбуда. Курът му се беше изправил, заплашвайки да скъса панталона. С треперещи от нерви ръце сложи превръзката на очите ѝ и нежно я бутна да коленичи на леглото, а после да легне на гърди и колене. Извади телефона си и едва на третия път успя да натисне уговорения с Климент сигнал. После коленичи пред леглото и разтворената цепка на Поля, лъщяща от възбуда, застана пред лицето му. С ръце хвана бузите на задника ѝ и ги разтвори, впивайки устни в тръпнещия отвор. Буквално преглътна течащия от жена му сок и събра в устата си срамните ѝ устни и клитора. Смучеше ги и ги мачкаше с език едновременно, а ръцете му стискаха задника ѝ и го опъваха, за да я разтвори колкото може. Поля викаше, полудяла от желание. За момент ѝ се стори, че въздухът в стаята се раздвижи, изострените ѝ до крайност сетива доловиха някакъв непознат аромат и някъде вътре в мозъка ѝ, нещо се опитваше да бие аларма. Мъжът ѝ, изпил течащата влага, плъзгаше език по цепката ѝ, отделяше нужното внимание на болезнено подутия клитор, а после се вмъкваше в нея. Ръцете му бяха пуснали дупето ѝ и се плъзгаха по обутите в копринени чорапи крака, пръстите му галеха кожата, където силиконовата лента се беше впила и плътта преляла отгоре. Докато Георги любеше жена си с устни, вмъкналият се тих Климент събуваше мълчешката панталона си. Лицето му, зачервено от възбуда, имаше сатанински вид от играещите пламъчета на свещите. С ръка замачка чепа си, възбудата му растеше, а в главата му беснееше дивашки триумф от това, че друг мъж приготвя жена си за него. Мълчаливо бутна Георги, той трепна и застина, за момент Климент реши, че приятелят му се е отказал. После обаче коленичилият мъж се отдръпна и надупената жена изскимтя недоволно. Климент се намести зад нея, издърпа прашките, които бяха още около коленете ѝ и разтвори широко краката ѝ. На Поля ѝ се стори, че ръцете на мъжа ѝ са някак по-хладни отпреди миг, но нямаше време да го осмисли, защото твърд като стомана член се отърка в разлигавения ѝ отвор, намери го и проникна в нея с едно дълбоко движение. Забила лице в копринените чаршафи, Поля извика. Вик на облекчение, на дълго сдържана страст, отприщена в миг. Коравото тяло я превземаше уверено, с дълбоки, равномерни тласъци. Членът на мъжа ѝ не беше малък, но сега като че беше пораснал и набъбнал още. Вагината ѝ го стискаше, при всяко движение, осигурила достатъчно овлажняване, за да се плъзга в нея безпроблемно. Първият оргазъм дойде бързо, тръгна между краката ѝ и се забърза, като електрически поток нагоре по гръбнака ѝ, потече по крайниците ѝ, карайки тялото ѝ да затрепери. Поля стисна юмруци и окованите зад гърба ѝ ръце се напрегнаха, сякаш да разкъсат оковите. Жената завика невъздържано, докато получаваше заслуженото си облекчение. Мъжът зад нея забави ритъма, давайки ѝ възможност напълно да се наслади на удоволствието и почти спря, когато последните тръпки отмряха. Георги гледаше с пресъхнала уста, как жена му свършва бурно, нанизана на члена на друг мъж. В сърцето на новоизпечения рогоносец се бореха противоречиви чувства, заплашващи да го взривят. Ревност, дива похот, любов и нещо неопределено, което слепяше всички чувства в една непоносимо възбуждаща емоция. Климент се отпусна върху жена му и устните му леко захапаха ухото ѝ. Тежкото мъжко тяло я накара да потръпне от удоволствие, но същевременно алармата в главата ѝ заби с нова сила. Отминалата първоначална възбуда вече не замъгляваше съзнанието ѝ. Да, определено мъжът легнал отгоре ѝ не миришеше на Георги! Бяха твърде много време заедно и неговият аромат беше до болка познат. Поля, с нарастваща паника, започна да отчита и други нередности. Опипа слабините на мъжа с прикованите си ръце и застина. Бяха обръснати! Георги подстригваше интимното си окосмяване с машинка, но никога не се бръснеше! В главата ѝ премина ураган от мисли: “Чука ме непознат мъж!”, “За бога, какво ми се случва?!”, “Този тъпак, не може да бъде...”. Георги от време на време разиграваше някаква фантазия за тройка с друг мъж и Поля дори я намираше възбуждаща според настроението си, но категорично му беше казала, че това си остава само фантазия. “Тъпо копеле! Напи ме, закопча ме с белезници, върза ми очите и си мисли, че няма да разбера, че ме чука друг!”. Жената не можеше да реши как да реагира, положението беше абсурдно! Да се развика? Егати резила! Да се опита да се откопчае? Ами ако не ѝ позволят? Тук дори изпита страх. Климент усети промяната в току-що изчуканата жена, сякаш се стегна, но реши че е просто нормална реакция, хора разни, разни оргазми! И поднови тласъците си в нея, този път се движеше по-агресивно и грубо, с мокър звук при всяко вкарване и изтегляне. “Е, добре хитрецо! Сега ще ти покажа!”. Поля реши да даде добър урок на мъжа си, не можеше да отрече, че ѝ беше хубаво, а и след първоначалния шок, ситуацията ѝ се струваше все по-възбуждаща, без съмнение с помощта на двете бутилки Мавруд. Лежеше по корем, безпомощна, с вързани очи, за момент си представи редица мъже, чакащи реда си да я чукат. Това би трябвало да я ужаси, но вместо страх, тялото ѝ реагира с нова тръпка на възбуда. Поля простена, беше решила да разиграе театър, но изобщо не ѝ се налагаше да се превзема. Все пак даде гласност на чувствата си и измърка:
- М-м-мх, да не си пил някакво магическо хапче? – тя завъртя големия си задник в бавна осморка. - Как изведнъж стана толкова голям?
Репликата имаше мигновен ефект, членът в нея сякаш порасна още, наду се тъй, че нежно обвилото го влагалище буквално почувства релефа на изпъкналите до пръсване по него вени. Мъжът, вземащ удоволствието си от тялото ѝ изръмжа, бутна с колене краката ѝ настрани, почти разчеквайки я и я заръга мощно. Коравият му член накапа тялото ѝ да затрепери отново, а главичката му сякаш проникваше в матката ѝ, събирайки в едно болка и желание за още и още. Двете тела се загърчиха в общ оргазъм, тя крещеше, а той ръмжеше неразбираеми мръсотии, членът му се изду до невъзможен размер и отприщи поток след поток семе дълбоко в утробата ѝ. Георги ги гледаше облещен, от собствения му пенис спермата започна да пръска, без дори да се беше докоснал. Пред очите му съпругата му свършваше така бурно, както даже не беше подозирал, че е възможно. С невъздържани викове, посрещаше забиващия се дълбоко в утробата ѝ член и се набиваше на него. Този път оргазмените тръпки отминаваха значително по-дълго, чак след няколко минути двете тела замряха и мъжът зад нея излезе с явно нежелание.
- Надявам се не си се уморил? – обади се дрезгаво Поля. - Мисля, че това е вечерта, за която така мечтаеш!
Тя хвана бузите на задника си и ги разтвори, показвайки разтвореното си, лъщящо от соковете ѝ влагалище, с тлъста сперма, преливаща навън. Над него беше стегнатия ѝ, девствен анус, събран в кафява звезда между големите полукълба. Откога Георги мечтаеше за него, но досега беше прониквал вътре само няколко пъти, с пръстче, в моменти на върховна възбуда. “Е, гледай сега! Нали това ти беше фантазията?!”.
- В подаръка нали имаше и лубрикант? Хайде, дефлорирай дупето ми! Отнеми аналната ми девственост...
Георги буквално зяпна, а изпразненият му хуй, като с магия се вдигна отново. Климент първи се окопити, и преди приятелят му да може да реагира, грабна тубичката с лубрикант. Поля усети първата хладна капка да се стича в цепката на задника ѝ и потръпна, мъжът бързо разтри лубриканта и сгряващият му ефект я затопли приятно. Жената изстена доволно, пръстите на мъжа разнасяха лубриканта и леко масажираха стегнатия анус. Постепенно стегнатият мускул започна да се отпуска, а нежно масажиращите го пръсти се задържаха и все по-често притискаха навътре. Все още без да влизат, просто караха сфинктерът да поддаде и се отдръпваха. Поля издаваше нечленоразделни звуци и въртеше нетърпеливо голямото си дупе. Мъжът се изправи, дръпна възглавница от леглото и я сложи пред него. Издърпа тялото на Поля, докато жената коленичи на възглавницата, с тяло опънато на леглото. Климент се намести зад нея и разтвори бутовете ѝ с ръце. Изцеди още лубрикант и допря средния си пръст на ануса ѝ. С другата си ръка намери подутия от приключения клитор и внимателно го разтърка. Тялото на Поля реагира недвусмислено и той завъртя опрения в задника ѝ пръст. Усети кога анусът се отпусна, при поредния удар на сърцето ѝ и натисна. Преодоля отвора ѝ без съпротива, докато пръстът му влизаше навътре, жената потрепера и от гърлото ѝ се откъсна дълбок, дрезгав стон. Усещането беше необичайно, практически непознато. Изпълване и разширяване, усещане за нередност напомпваше адреналина, страх, че ще се изпусне я накара да се задъха от ужас и възбуда. Анусът със закъснение се опита да се стегне, но пръстът вече беше проникнал възможно най-дълбоко. Мъжът спря, давайки възможност на измамения мускул да разбере, че усилията му да избута натрапника са напразни. С другата си ръка продължаваше бавно да разтрива клитора, не да ескалира възбудата ѝ, а да я накара да се отпусне. Когато аналният пръстен спря с безплодните си опити да се затвори, пръстът се завъртя в задника на Поля, опипвайки я отвътре. Усещането за далечен приятен гъдел накара косъмчетата на тила ѝ да се изправят за пореден път тази нощ. Непознатият мъж зад нея изследваше най-интимните ѝ кътчета, а тя лежеше надупена пред него, безпомощна да окаже каквато и да е съпротива. Пръстът в дупето ѝ стана по-смел. Започна да се движи навън и пак навътре, създавайки в ануса ѝ гъдел, който едновременно с това задоволяваше. Георги с треперещи ръце се пресегна, взе лубриканта и изстиска още върху пръста, чукащ жена му в задника. Климент обра от лубриканта върху показалеца си и когато средният му пръст беше почти излязъл, притисна и двата в отпуснатия кафяв отвор.
- О-о-о… ох-х-х! Ле-е-еко, лекичко! Ох, мх… – Поля се опита да разтвори крака още повече, за да облекчи значително по-силното напрежение в ануса си.
Имаше някакво далечно слабо подобие на болка, но то се губеше в напрежението. Двата пръста внимателно я проникваха, спряха, когато анусът конвулсивно се стегна и изчакаха, само за да продължат навътре. Климент изви пръсти към корема на жената и заопипва нежните стени на червата ѝ. Тя изстена високо, когато той напипа през тънката преграда онова грапаво, магическо кръгче. Усещането беше изключително, пръстите дразнеха центъра на удоволствието, но приглушено, като същевременно разтваряха жената отзад. Поля лежеше по корем, замряла, отворила уста и лигата ѝ се стичаше по чаршафа. Напълно отдадена на усещането, дори беше забравила, че ще дава урок на вероломния си съпруг. Алкохолът ѝ помагаше да се отпусне и скоро анусът ѝ изобщо не се стягаше, а приятното напрежение все повече и повече се събираше в тялото ѝ. Мъжът зад нея внимателно изтегли пръстите си и за момент я остави празна, Поля проскимтя недоволно, после чу мазния звук на изстискваната туба лубрикант. Климент бързо размаза щедра доза на члена си, докато възбудата блъскаше в слепоочията му, хвана коравия си орган и опря надутата до пръсване морава главичка на входа на ануса. Георги дишаше тежко, беше се приближил на една педя и с широко разтворени очи чакаше да види, как ще обезчестят жена му отзад. Кафявата дупчица се свиваше след като пръстите я освободиха и когато голямата главичка на члена натисна, напълно скри ануса под себе си. Въпреки, че халката беше отпусната, Климент не можа да проникне без кратка борба. Твърдият член принуди анусчето на Поля да се разтвори до чудовищни размери и преодолявайки съпротивата му, насили пътя си в нея. Жената извика и тялото ѝ се стегна, в нея беше проникнала само тлъстата главичка на пениса, а аналният ѝ пръстен се беше опънал до скъсване, като екзотично украшение по ствола му. Болка и усещане за чудовищно разтягане се сблъскваха с възбудата и желанието от слабините ѝ. Поля захлипа, неспособна да разбере, какво точно изпитва – агония или страст. Мъжът зад нея беше застинал, чакаше тялото ѝ да приеме неизбежното и да спре с конвулсиите на ануса. Ръцете му легнаха на големите полукълба на задника ѝ и нежно ги разтъркаха, разтваряйки ги колкото може настрани, за да облекчи напрежението в аналния пръстен. Постепенно изпънатото като струна тяло на Поля се отпусна обратно на леглото и дишането ѝ стана дълбоко и равномерно. Имаше чувството, че са я разчекнали отзад, но болката като че ли минаваше на заден план, отстъпвайки на напрежение и някакво ново чувство на удовлетворено изпълване. Членът в задника ѝ се задвижи, в началото съвсем леко, едва поклащайки се напред-назад. Когато охканията на жената станаха по-гърлени, Климент натисна навътре. И още, и още. Превземаше я сантиметър по сантиметър, проправяше си път дълбоко в червата ѝ. Разбутваше органите ѝ, принуждавайки ги да се пренаредят за влезе в нея до корен. И двамата изстенаха, когато тялото му се опря в задника ѝ. Поля се чувстваше, все едно в дупето ѝ влизаше влакова композиция, а главичката на члена му ще излезе през корема ѝ. Усещането за Климент беше съвсем различно от влагалището ѝ, то го стискаше изцяло, но тук само анусът го стягаше в основата, а навътре нежните черва едва го галеха. Не можейки повече да се сдържа той се задвижи в дупето на Поля с дълги и дълбоки движения, карайки я да скимти при всяко пълно проникване, когато червата ѝ се опъваха със сладка болка. Георги с треперещи пръсти награби добилия застрашителни размери клитор на жена си и го замачка. Поля зарева с цяло гърло, а тялото ѝ се замята и заизвива. Чудовищното напрежение в задника ѝ стана нетърпимо, дълбоко забитият в нея член стана твърд, като стомана и после запулсира. Забит в нея до края, изхвърляше семето си с такава сила, сякаш ѝ правеха клизма с пожарникарски маркуч. На Поля ѝ причерня, оргазмът я връхлетя, като тайфун. Тя крещеше несвързано и се мяташе, членът я освободи, излизайки от ануса ѝ със сочно мляскане. Климент грабна дрехите си и изхвърча навън, а Георги разтвори дупето на жена си. Стегнатата допреди час дупчица, сега зееше отворена, при всеки гърч на тялото на Поля, анусът ѝ се свиваше, без да се затваря напълно, а после се разтваряше отново. Жената беше разтърсена от могъща тръпка, изпърдя се и изхвърли оцветена в кафяво сперма. Георги не издържа и яхна жена си, прониквайки без съпротива в разчекнатия ѝ анус. Мисълта, че хуят му е потопен в онази желеобразна, кафява субстанция го накара да свърши мигновено, добавяйки и своята сперма, дълбоко в червата на съпругата си.
- Отключи ме! – Поля протегна ръце, гласът ѝ беше дрезгав и неузнаваем.
Георги с тресящи си ръце отключи белезниците, жена му събра сили и се изправи на треперещите си крака. Тръгна бързо към банята, отново изпусна въздух и от зейналия ѝ анус се изстреля нова порция. Поля затисна задния си отвор и затича. На сутринта Георги се събуди с полагащото се за такива случаи главоболие. Примигна, мъчейки се да реши, дали случилото се сноши е истина или сън. Поля влезе сияеща, с чаша горещо кафе. Седна до него, подавайки му чашата.
- Благодаря ти за снощи, това беше невероятен коледен подарък! – тя му лепна една целувка и се изправи. - А с малко късмет, твоят подарък може да дойде след девет месеца!
Георги остана дълго в леглото, чешейки се по главата.

Дядо Торбалан

Довиждане и благодаря за рибките

 По независещи от мен причини, съм принуден да закрия блога. Благодаря на читателите, оставям го активен три дни, ако някой има желание да си копира нещо.

Изгубени във Франция.

 Както и преди, продължение на историята ще има само при достатъчен интерес, изразен в смислени отзиви, приятно четене! 

!!!Историята има брутални форми на сексуално общуване, погледнете етикетите!!!

Димо и Мира най-сетне бяха успели да се откъснат от досадния монотонен ритъм на улегналия живот. Ставане, кафе, деца, работа, деца, вечеря, филм. Веднъж седмично секс, успокоително познат и скучно предвидим. Сексуалните фантазии бяха или изживени, или категоризирани като нереалистични. Дръзките, скандални ролеви игри постепенно залиняха и биваха разигравани само на ум, за да подпомогнат поредния акт на освобождаване на стреса. Обаче сега децата бяха достатъчно големи, за да останат при баба две седмици, а двамата съпрузи, както никога, успяха да синхронизират натоварения си график. Две седмици в южна Франция, две седмици на романтика и любов, две седмици на дегустиране на вина и плата с отбрани сирена, две седмици напълно откъснати от безмилостния валяк на ежедневието. Франция ги приветства с весело слънце, лазурно небе и малка, но чиста и уютна стая в Бордо. Първите няколко дни отлетяха в еуфорична мъгла от музеи, вино и животинска, отдавна сдържана любовна страст. Ако останеше на Димо, щяха да изкарат цялата почивка в Бордо, между похотта на квартирата и алкохолната омая на Аквитания. Мира обаче го изръчка да направят обиколка на провинцията, да опитат от редките бутикови вина на кокетните лозя. Автобусът подскачаше по хълмовете, редувайки гледки на малки градчета, безкрайни лозя и тук-таме замъци, накацали по хълмовете, като призраци на отдавна отминала епоха. В третото градче изтърваха автобуса, виновна естествено беше Мира, с типично женската си страст да разгледа всяко дюкянче и Димо направи ядна гримаса. В това забравено от бога място нямаше дори ресторант, а само някакво кафе.

- Следващият автобус е утре! – издудна мъжа, ровейки в Гугъл мапс. – А, ето, на десет километра има някакъв град с цивилизация! Айде, тъкмо да свалим малко от сирената, дето ги изплюскахме.

Възвърнал доброто си настроение, Димо се плесна доволно по оформящия се с годините корем и бодро замарширува напред.

Два часа по-късно двамата съпрузи стърчаха на прашен и самотен път, а телефоните им показваха „Няма сигнал“. Мира тъкмо отваряше уста, за да започне семейния скандал, когато небето се отвори над тях. Не просто заваля, а от внезапно причернелия небосвод започна да се излива вода, като от водопад. 

- Там.... горе... – Димо се опитваше да надвика безумното стакато на едрите капки. – Има някаква сграда!

Приведени одве съпрузите затичаха. Борейки се да си поемат въздух се подпряха на решетките на тежка желязна порта.

- Да видим, дали граф Дракула си е у дома! – с почти истеричен смях Димо се огледа за звънец.

- Той си е в Румъния! – тупна го по рамото Мира, внезапно развеселена и ободрена от водния шок.

- Ехоооо! Екскюз ми, ей, екскюзе моа!

От замъка му отвърна басов лай и миг по късно огромен рунтав пес изскочи и заръмжа зад оградата. „Баскервилското куче!“, помисли си Димо “Като в приказката, очи, като чаени чинийки!“. Мира усети някаква вибрация на границата на слуха си и като с магия кучето млъкна и наостри уши. От замъка излезе мъж, който тъкмо сваляше свирка от устата си. Приближи се до оградата и намръщено изгледа мокрите до кости съпрузи и след кратък размисъл отвори тежката желязна порта.

- Си ву пле. – махна с ръка към замъка.

Под покрива на замъка мъжът им се представи на добър английски , като конт Бертран дез‘Ами и добави със сарказъм:

- Ако революционните варвари бяха оставили титлите на една по-цивилизована епоха, щях да съм граф. Сега съм такъв, само до оградата на замъка си. Но навярно искате да се изсушите, преди да имате съмнителното удоволствие да правите компания за вечеря на един самотен старец.

Бертран беше около шестдесет годишен, висок и слаб, с мургаво лице и типичен френски нос. Показа им стая за гости и по пътя Мира и Димо не спираха да се дивят на замъка, буквално отрупан с орнаменти, фрезки, картини и статуи от различни епохи и култури. Като че луд магьосник беше отворил десетки портали във времето и пространството и откраднал парчета от реалността. Коринтски капител, римска статуя на Венера, бюст на Бонапарт, картина в стила на фламандските майстори се редуваха по широкия коридор, по-скоро наблъскани една върху друга, нежели подредени.

-Да-да, предците ми не са се свенили да си вземат, каквото им се прииска. Изсушете се и после, ако благоволите, се присъединете към бедния старец за вечеря.

Нямаха сухи дрехи и Бертран даде на Димо старомоден костюм, а за Мира бяла мъжка риза, която стигаше до коленете и и можеше да мине за рокля. Вечерята се състоеше от дивеч, сирена и силно вино, което домакинът изглежда пиеше вместо вода. Учтиво ги уведоми, че няма телефон, автомобил и след такъв порой поне няколко дена калните неасфалтирани планински пътища щяха да са непроходими. Жената от селото, която идваше да чисти веднъж седмично нямаше да се появи скоро. Твърдо отказа каквото и да е заплащане за гостоприемството си, освен възможността да поговори в компания. Но утре, сега виждаше, че гостите му клюмат, изтощени от емоциите и дъжда. Пожела им лека нощ и остана с чаша в ръка пред камината и огромния пес Оноре в краката си.

През нощта дъждът продължи да вали, без първичната си ярост, но постоянно, с хипнотичен ритъм. Стаята за гости не правеше изключение и също беше склад за антики, на едната стена имаше грамаден барелеф, навярно отмъкнат от индийски храм. Мира се събуди посред нощ, в първия момент се стресна, но ритмичното чукане на дъжда и равномерното дишане на съпруга и, я успокоиха. Светна нощната лампа и се загледа във фигурите. Едва сега си даде сметка какво представляват! Като някакъв абсурден каменен комикс, рисуваха сцени на най-дива сексуална оргия. Преплетени ръце и крака караха телата да изглеждат като едно хермафродитно същество с множество крайници и полови органи. Устни смучеха чудовищно преувеличени по размер пениси, разчепена жена, носена от своите прислужници я спускаха върху огромен кур, докато тя в екстаз сплиташе език с една от слугините. Мира усети как се сгорещява, а между краката и протича влажна капка. Преглътна шумно, поглеждайки следващата сцена, върху наведена в кръста жена, се беше качил кон и я пронизваше с член, дълъг колкото тялото и. Мъже и жени я държаха здраво, а на сантиметри от разкривеното и в агония лице се поклащаше члена на мъж с царска осанка. Мира се разкрачи леко и ръката и се плъзна по малкото кичурче косми на венериния и хълм. Клиторът и вече пулсираше отчаяно да бъде докоснат, но тя умишлено го подмина и с върха на пръста погали месестите си, налети с кръв и морави от възбуда срамни устни. Жената задиша тежко, с полуотворена уста. Пред премрежения и поглед се размазваше образа на божество с хуманоидна форма и глава и крайници на слон. Под корема му се извиваше змиевиден пенис, застанал пред отворената уста на коленичила жена. Мира разтвори срамните си устни и прокара пръст по влажната гореща цепка на отвора си. Не можа да сдържи стенанието си, когато докосна пръскащия се от напрежение клитор и този първи досег взриви порой от искри в главата и. Захапа устни и задържа дъха си, за да не извика, но и за да приближи и усили оргазма си с самоналожена асфиксия. Погледът и се върна на сцената с коня, изнасилващ агонизиращата клетница. О, боже! Чак сега обърна внимание, че чудовищният член на жребеца разпаряше ануса на жената. В мига, в който Мира си представи как дебелият, колкото човешки крак пенис разпъва около себе си аналния пръстен на жената, по гръбнака и плъзна импулсът, отключващ облекчението. Тялото и се разтресе в спазъм, после застина за миг, изпънато от нечовешко напрежение и се отпусна, потрепвайки във вълните на удоволствието. Пръстите и продължаваха да разтриват клитора, а от влагалището и се изливаха обилни сокове, чак докато и последната тръпка затихна и допирът там стана непоносим. Както обикновено, оргазмът от мастурбация я оставяше празна и неудовлетворена. Зърната на гърдите продължаваха да стърчат, в желание за нещо повече от пръсти и фантазии. Фрезките изобщо не помагаха да се успокои, от стената крал, седнал господарски на трона си, с изправен член, наблюдаваше застанала на ръце и колене жена. Тя покорно се подлагаше на грамаден, подобен на вълк звяр, който я беше качил и тласкаше члена си дълбоко в нея. Дишането на Мира се учести и тя се обърна по корем и навири дупе. Представи си, че е жената от барелефа и срамът я заля, усилвайки възбудата и многократно. Плъзна ръка по корема и между краката си, разтривайки подпухналата от желание плът и простена, затворила очи. Представи си, как изгаря от унижение от заповедта на господаря си, да се предложи на животното и да бъде чукана, с всеки тласък да се превръща от жена, в негова кучка, в разплодно животно. Мира подскочи и извика, когато усети в течащата си вагина да влиза твърдо, горещо тяло, а две ръце да я хващат здраво за кръста и да я нанизват на вземащия удоволствието си член. Димо изпъшка от удоволствие, когато топлото, тясно влагалище на жена му го прегърна и той направи няколко бавни тласъка, наслаждавайки се на готовността и. Мира пусна клитора си и стисна здраво чаршафа, членът на мъжа и беше значително по-твърд от обикновено и тя усещаше пулсирането на всяка негова вена, плътно стегната във вагината си. Не, сега това не беше мъжът и, зад нея я беше яхнал косматият звяр и я пронизваше дълбоко, с мощни движения на хълбоците си. Мира зави като същинска кучка от представата, че е чукана от животно, като жените от барелефа. Твърдият, като стоманен прът член джвакаше в подгизналата и утроба, мъжът и я обладаваше с дълбоки, господарски прониквания. Ръцете му се преместиха от кръста на бутовете и, стиснаха сочната, целуната от целулита но годините плът. Членът му се напрегна още, когато пръстите му потънаха в мазния пищен задник. Грубо разтвори полукълбата и и с палец опипа халката на ануса. Както и очакваше, от възбудата вече се беше отпуснала. Вместо стегнат мускул, опитната плът там сега поддаваше мека на натиска на палеца му, като с всеки кръг се разтваряше още малко, докато се оформи отворена дупка. И двамата редовно го правеха в дупето и сфинктерът на Мира бързо се подготвяше за неизбежното проникване. Димо усети колко е отворена, а и беше влажна от собствените си сокове и потта на голите им тела в топлата нощ. Плъзна палец през зеещата халка и напипа коравия си член, през тънката преграда на червата. Извади кура си почти до край и започна да го гали под главичката през ректума на жена си. Тя затрепера от силното усещане и пред затворените и очи изникна представата за звяра, който я обладаваше. Готвеше се да я изчука в дупето, да я унизи напълно, като я наебе в гъза със зверския си кур. Щеше да я заклещи с грамадната пулсираща топка в основата на члена си и тя колкото и да се дърпа нямаше да може да се измъкне от приближаващата му, опозоряваща я кулминация. Вагината на Мира се стегна здраво и стисна пронизващия я член. Контракциите и го мачкаха във вълните на оргазма на скимтящата жена и Димо усети гъделичкащото усещане на неизбежно надигащото се семе. Мъжът стисна зъби, мъчейки се да удържи до края на оргазма на жена си, мушканията му станаха по-дълбоки, проточвайки оргазма и още. Когато усети, че е само на миг от изпразването си, Димо се изтръгна от мократа любовна прегръдка на утробата на Мира и едва излязъл няколко тлъсти откоса семе мазно пляснаха на сочното женско дупе. Окъпани в пот двамата се бореха за глътка въздух, думите отдавна бяха станали излишни в такъв. И докато Димо се рееше в блаженството си, Мира усети как я пробожда кинжала на срама.

Дядо Торбалан

Следва

Фантазии и реалност 1

Част Първа

Фантазия

 Елица лежеше на леглото си в ранната августовска утрин, забила поглед в тавана. Знаеше, че е време да става, но още беше под влияние на видяното в съня си. Така ярък и реален. Господи, липсваше й сексът! Беше толкова отдавна. Недоволство от посоката, в която бе поела мисълта й, изкриви лицето й в гримаса. Стараеше се да избягва да се самосъжалява, с това нищо не променяше, нито пък й помагаше по някакъв начин. Единственото, което постигаше беше да унива повече. "Но стига вече с това", помисли си, рязко се надигна и протегна ръце над себе си. Предстоеше й един хубав ден. Стоенето вкъщи беше поносимо първите три дни, но след цяла седмица вече взе да не я свърта. Очакваше на днешния преглед докторът да даде разрешение да напуска поне за малко принудителният затвор, в който се беше превърнал домът й. След претърпяната катастрофа, от която като по чудо се отърва леко, трябваше да носи и тази противна яка на шията, като застраховка по-скоро.  Естествено, тя не беше от пациентите за пример. Днес най-накрая щеше да се отърве от нея или поне така се надяваше. Колата й нямаше тази съдба, бяха я описали като тотална щета. Не си губеше времето да се ядосва, беше благодарна, че все още е жива. Шокът, който изпита разбира се беше нещо различно. Не вярваше някога да успее да забрави онези секунди. Първите няколко вечери се стряскаше в съня си и се будеше, защото виждаше връхлитащият автобус. Съзнаваше какъв късмет е извадила и беше признателна за напомнянето, че всичко може да приключи само за миг, точно когато най-малко го очаква. В живота й повече нямаше място за чакане просто да се случат нещата, беше само един и обичаше смелите, или поне така беше чувала да казват. Най-малкото смяташе да опита да промени нещо с действия. Разтърси глава, не искаше да мисли в момента за това. Изправи се и се запъти към банята. Застана пред мивката, погледна в голямото огледало пред нея, подложи ръце под струята вода, наведе се и плисна на лицето си. Повдигна се, взе кърпата и се избърса, после отново погледна в огледалото. Завъртя бавно глава наляво, после надясно. Остави кърпата и се наклони леко напред. Вдигна ръка, погали лицето си, въздъхна и се изправи. Не преставаше да се взира в отражението си. Сънят сякаш все още беше увил пипалата си около нея и не искаше да я пусне. Струваше й се, че продължава да усеща по тялото си ръцете на мъжа от съня й, възбудата, която я беше обзела. Отстъпи крачка назад, после още една. Опря гръб на студените плочки. Продължи да се вглежда в себе си. Главата й сякаш беше изпразнена от съдържание, без определена мисъл, като кукла на конци, която някой друг контролираше. Пое си дълбоко въздух и бавно издиша. Вдигна бавно ръка и обхвана едната си гърда през блузката. Стисна нежно, погали с палец зърното, надолу и после нагоре. Натисна леко и описа кръг с него. Пое го между пръстите си и го завъртя на една страна и после на другата. Не спираше да гледа право напред. Беше като хипнотизирана. И тогава сякаш от нищото чу в главата си мъжки глас: 

- Точно така, миличка, не спирай! Вдигни си блузката, покажи ми гърдите си. Искам да ги видя.

Елица не знаеше от къде й хрумна това, може би се дължеше на нуждата да продължи сънят и на яве, но определено й хареса как се почувства. Спусна ръка, хвана заедно с другата подгъва и започна да вдига бавно тениската си нагоре. Можеше да побере гърдите си в шепи и вкъщи ходеше без сутиен. Скоро въздухът погали настръхналите й оголени зърна. Тя не спря, докато не я съблече напълно от себе си. Подържа я за миг и я пусна на пода. Дишаше дълбоко и гледаше отражението си в огледалото. Сякаш наистина въображаемият мъж беше срещу нея и също я наблюдаваше. Отново чу: 

- Продължавай! Погали гърдите си!

Младата жена помилва корема си и продължи нагоре. Щръкналите й зърна бяха като малки изпъкнали копчета. Докосна с върховете на пръстите си първо едното, после приплъзна ръка да направи същото и с другото. Не отделяше очи от отгледалото, което й позволяваше гледка до средата на бедрата й. Гласът отново се обади: 

- Свали си панталонките!

Тя се подчини без да се замисли. 

- А сега прашките! Искам да видя малката ти сладка путка. 

Елица потръпна от възбуда. Винаги й бе харесвало в момент на страст да й говорят непрелични, мръсни неща. Самата тя се стесняваше в повечето случаи да ги изрече на глас. Изпълни и тази заповед. Плъзна поглед по тялото си. Понякога махаше всичко, но в момента поддържаше централно малко триъгълниче от косъмчета там долу. Устните разбира се бяха гладко избръснати. Стоеше чисто гола пред огледалото, дишаше тежко и чакаше следващата насока.

- Разтвори срамните си устни. Задръж ги встрани. Точно така, скъпа. Покажи ми клитора си. Нека го видя! 

Дишането й ставаше все по-дълбоко, гърдите й видимо се вдигаха и спускаха.

- Разтвори краката си и мушни ръка между тях. Докосни се! Точно така!

Възбудата я тласкаше да изпълява всичко послушно. Пръстът й мина нежно над клитора и продължи надолу между срамните й устни. Влагата вече беше започнала да се процежда от нея. 

- Влажна ли си? - достигна до замъгления й вече ум.

Елица кимна с глава. 

- Отговори ми, искам да те чуя как го изричаш, влажна ли си вече? 

- Да - пророни тя. 

- По-силно, не те чувам. 

Тя прочисти гърло и повтори по-ясно: 

- Да. 

- Да, какво? - отново се чу.

Елица затвори очи, наведе глава назад, страстта я превзе и тя се отдаде напълно на фантазията.

- Да, влажна съм!

Какво ли следваше сега, запита се тя. Светкавично беше отговорено на неизречения й въпрос:

- Лапни си пръста, искам да се вкусиш!

Вълнението я накара да изпусне въздух през зъби. Ставаше й все по-горещо. Отвори очи и отново погледна в огледалото. Ръката й се измуши от мястото,

на което беше и се придвижи към лицето й. Ароматът на възбудата й достигна до нея и тя вдиша дълбоко. Винаги й бе харесвал и разпалвал похотливи мисли. Засмука влажният си среден пръст и вкуси собствените си сокове. Леко тръпчиво, не беше нещо неприятно, но мирисът й й въздействаше повече. Завъртя език около пръста си в очакване на следващи инструкции, които не закъсняха:

- Върни отново ръка между краката си. Погали се! Бавно! Не бързай! И не докосвай още клитора. Кръжи около него. 

Елица се подчиняваше безпрекословно и изпълняваше всичко точно.

- Потопи пръст в себе си. Сега разнеси от влагата върху клитора.

Тук вече тя не издържа и отново затвори очи, като отметна назад глава. Прехапа устни. Дишането й се накъса. Галеше нежно малката пъпка на удоволствието, която вече беше започнала да набъбва, като движеше бавно два пръста в кръг. Притисна леко. Спусна ги успоредно, като остави клитора между тях и ги задвижи нагоре и надолу, като леко го прищипваше. Възбудата й все повече нарастваше. Отново притисна пръсти в него и го загали. Точно увеличи натиска и засили ритъма, когато бе прекъсната:

- Забави! Не искам да свършиш толкова бързо. Вкарай отново пръст в себе си. Раздвижи го навътре и навън. Добави втори. А сега се чукай сама с пръсти!

Младата жена тъжно си помисли "Не искам сама, искам ти да го правиш", но се подчини и раздвижи пръсти в себе си. Вече беше толкова влажна, а се чувстваше разпъната. От два нейни пръста, които, поради ъгъла под който влизаха в нея, не успяваха да потънат целите. И въпреки това усещаше, че имаше нужда от още. Нещо по-различно. От ЧЛЕН например. Дебел, твърд, горещ, пулсиращ, пълнокръвен ЧЛЕН. Пръстите й бяха жалък заместител. Положи усилия да отклони мисълта си да не залитне твърде в тази посока за да не развали всичко и се съсредоточи отново, в това, което се случваше в момента.

- Извади ги! Гали отново клитора. Редувай! Когато усетиш, че наближава върха, потапяй пръсти във влажната си путка и я чукай. Тясна е, нали? Тясна, гореща и влажна.

Елица изтена. Такова говорене можеше да я взриви. Започна да усеща как се събира тръпнеща топка напрежение ниско долу в стомаха й. И отново беше прекъсната:

- Плесни се! Плесни клитора, путката, всичко. Да чуя! Точно така! Отново! Боже, побъркваш ме!

Екзалтираната жена също чувстваше, че се побърква от възбуда. Започна да се задъхва. Никога до сега не е било толкова изразително и истинско. Усещаше, че желаният край е близо. Започна с интензивни движения да търка клитора си, когато последва:

– Спри! Премести двете си ръце на бузите на дупето си и ги помачкай. Разтвори ги. По-широко! Не спирай да ги стискаш леко, да ги мачкаш и опъваш встрани.

Елица застина. От къде се появи сега точно тази мисъл? Това беше колкото ново и неочаквано, толкова и не всъщност. Отдавна в главата й се въртяха мисли как най-сетне иска да се наслади и на това удоволствие. Обичаше да отдава тялото си и контролът над него. Да бъде доминирана. А да предостави дупето си да бъде обработено, разширено и чукано си беше логично продължение. Задържаният въздух със свистене мина през полуотворените й устни. Не й се наложи да чака дълго за продължението:

- Наведи се леко напред. Дръж дупето си разтворено с една ръка, а с другата искам да вземеш от влагата си и с пръст и да я разнесеш по ануса си. Гали го.

Просто го гали с влажен пръст отвън. Движи пръста си в кръг.

Елица нямаше сили, а и желание да се противопостави на този импулс. Изпълни указанията, които всъщност идваха от дъното на нейната душа. Притворила очи нежно галеше малката свита розичка и се наслаждаваше на новото усещане. Хапеше устни и от време на време ги облизваше. Беше толкова приятно. Не, приятно не беше думата. Беше твърде слаба да опише чувството, което я обземаше. Сякаш нов огън се разгоря в нея. Реакцията не закъсня:

- Вземи отново от соковете, които изтичат от теб и този път искам да проникнеш с пръстче в дупето си. Така! Отпусни се! Натисни леко! Не дълбоко,

само върхът.

Насладата я прониза. Едно сподавено и продължително "Ооох" се изплъзна между вече сухите й устни, когато дупето й поддаде и пръстът й проби стегнатият пръстен.

- Раздвижи пръстчето си бавно напред и назад. Сега леко в кръг. Опитай да влезеш малко по-дълбоко. Вкарвай и изкарвай. Чукай дупето си с пръстче за мен!

Елица спря да се сдържа и тихо започна да стене в такт с движенията си. Чувството беше неописуемо. Дори не беше предполагала колко ще е възхитително. Със сигурност би могла да се пристрасти към него.

- Продължавай да чукаш дупето си, а с другата ръка започни да галиш клитора си. 

Тя нетърпеливо премести напред ръката, която държеше дупето й разтворено. В момента в който се докосна, изскимтя. Разтърка клитора си и удоволствието

в нея се изтреля рязко. Сякаш светкавица я прониза. Всичко се разви с главоломна скорост. Издържа на това допълнително стимулиране не повече от десет секунди. Усети предупредителни присвивания ниско в стомаха си. Краката й започнаха да изтръпват от стъпълата и вълната се движеше бързо нагоре. Коленете и се разтрепериха. Беше на косъм, знаеше го. Последното смислено нещо, което чу в главата си беше:

- Искам да те видя как свършваш. Свърши за мен! Сега!

Елица се стегна. Топката напрежение в нея буквално избухна и искрите й се разпростряха из цялото й тяло. Разтресе се неконтролируемо. Вагината й се

свиваше и отпускаше спазматично, празна. Дупето й също, но то имаше пръста й и сякаш се опитваше да го засмуче навътре. Тя отпусна ръце и омаляла се облегна на стената зад себе си, все още на моменти разтърсвана от остатъчни затихващи тръпки. Стисна зъби и после бавно и шумно издиша. Никога не беше изживявала толкова интензивен и мощен оргазъм. Продължаваше да диша тежко. Гърдите й видимо се повдигаха и спускаха. Премести поглед и се загледа в отражението си. Мамка му, спешно имаше нужда от секс. От едно здраво и изкъртващо чукане. Всъщност, не само от едно, а от системно задоволяващо чукане. След като преминеше еуфорията от самодоставен оргазъм я обземаше чувството на празнота и неудовлетвореност. Както се чувстваше и вагината й във върховния момент, свиваща се около нищото. Празна. Незапълнена. Може би трябваше да отговори на заявения интерес на Павел и да му даде шанс. На себе си също. И Господ да му е на помощ, дано да беше вещ в отварянето и разебаването на девствени дупета. Нейното още се броеше за такова, нали?

Следва ...

Червената Шапчица

Чичо Ахмед, втора част

 Чичо Ахмед ме целуна по устните и ми наля още една чаша, пълна до ръба. Изпих я и се изправих несигурно. В стаята беше тъмно, само мъждивата светлина от екрана прожектираше гърчещи се голи тела. Не бях усетил, кога е паднала нощта. Ахмед ме шляпна по дупето и ми каза, че като оправя голямото легло на майка ми и баща ми, ще ме чака в банята да ме приготви. Криво-ляво оправих леглото, постлах го със сатенени чаршафи, опънах си чорапите по краката и наместих извъртелия се сутиен. В банята Ахмед беше отвъртял слушалката на душа и нагласяше струята, да не е нито много силна, нито много гореща, нито много студена. Като влязох той ми помогна да си съблека роклята и да я хвърля с омазаните бикини в коша за пране. Накара ме да се наведа напред, беше намерил някакъв хидратиращ крем на майка ми и щедро ми намаза ануса и шланга на душа. Още бях отпуснат отзад и маркучът влезе в дупето ми без да ми причини дискомфорт. Водата започна да ме изпълва с приятно гъделичкане, все по-навътре и надълбоко в червата. Коремчето ми започна да се издува леко и имах чувството, че съм като балон. Ахмед ми каза, че ще извади маркуча, да се приготвя да седна на тоалетната. Едва успях да седна, като измъкна шланга от мен и от дупето ми шурна сдържаната вода. Беше много приятно, стана ми хем леко, хем изпитвах облекчение. Ахмед ме пълни още три пъти, докато от мен накрая течеше само чиста вода. Остави ме да поседя на тоалетната няколко минути, докато излезе всичко, а през това време си играех с члена му. Едновременно умирах от ужас и нетърпение да ме обезчести с това венесто, тлъсто чудовище.

Ахмед ме вдигна на ръце без усилие, прегърнах го с ръка през врата и докато се целувахме нежно ме пренесе до спалнята. Щръкналият му хуй се мяташе по пътя и на няколко пъти тежко се шляпна по голото ми дупе. Сложи ме да седна на леглото и ми махна сутиена, останах само по чорапки и той като ми разтвори крачетата, ме придърпа до ръба на леглото. Бях като кукла в големите му лапи. Коленичи пред мен и наведе глава към слабините ми. Нежно близна подутия от възбуда, но мек пенис и аз простенах. Налапа и го и засмука, беше много приятно, но миниатюрната ми пишка така и не се изправяше. Ахмед прихвана краката ми под коленете и едновременно ги разтвори широко и притисна към тялото ми. Така дупето ми се отвори и вирна нагоре. Мъжът спусна език по все още девствения ми анус и започна да обикаля по халката. Чувството беше, като много приятно гъделичкане. Постепенно езикът му правеше все по малки и малки концентрични окръжности, докато върхът му се намести на дупчицата и нахално натисна навътре. Силният парещ език проникна в дупето ми без съпротива и започна да се разхожда и да проучва интимните ми кътчета. Протегнах ръце и като хванах бузките на дупето си ги разтворих, колкото мога, за да усетя езика му още по-навътре, а от меката ми пишка се проточи прозрачна едра капка възбуда. Небръснатите му бузи дращеха нежната кожа на бедрата ми, над дантеления ръб на чорапите и това добавяше към влудяващото желание. Скимтях и се извивах, а той продължаваше да ме чука с дебелия си горещ език в дупето, докато халката ми не просто се отпусна, а направо се разтвори. Като реши, че съм готов, взе от крема на майка ми, гребна с дебелия си пръст и намаза щедра доза по ануса ми. При второто мазане вкара пръста си навътре и натика от крема. Завъртя пръста си, като свредел в дупето ми и аз полудял от желание се нанизах докрай. Цял треперех, докато дебелият пръст шаваше и опипваше червата ми. Ахмед ме чука известно време с пръст, после, без да го вади, ме завъртя да се обърна. Застанах на колене и силната му длан ме натисна между лопатките и легнах на гърди. Той ми хвана ръцете и ме накара да си разтворя дупето, колкото мога.

- Хайде, Герганче, хайде мойто момиче. Разтвори дупенцето за чичо си Ахмед и се отпусни. Колкото по-хубавичко се отпуснеш, толкова по-малко ще боли, за твое добро е.

Опънах бузките на задника си до скъсване и на аналната ми халка се опря масивната, гореща и нежна глава на члена му. Беше го намазал с крема и започна да го хлъзга в цепката на дупето ми, като при всяко плъзгане натискаше малко и навътре. При поредния натиск, вместо да се хлъзне нагоре, напъна халката ми и насили пътя си в мен. Изпищях от болка, имах чувството, че ме разкъсва и панически се опитах да се изнижа, но той ме хвана здраво за кръста с яките си ръце и ме задържа нанизан на дебелия си пенис.

- Шшшшт, Герганче. Стой мирно, миличка. Сега ще ти мине. Само да свикнеш. – успокояваше ме Ахмед, докато аз хлипах и го молех да ме пусне.

Не знам, колко сме стояли така, но постепенно болката заглъхна, до мощно напрежение в аналния ми пръстен. Вместо острата, режеща като с нож болка, сега се чувствах разчекнат отзад с далечно усещане за тъпа и слаба болка. Спрях да викам и само охках и стенех от напрежение. Ахмед ме усети и внимателно се задвижи, чукаше ме само с грамадната главичка на хуя си, усещах как при движение назад ръба и опира отвътре в опънатия ми до скъсване анус. Постепенно засили темпото и амплитудата и още няколко сантиметра от могъщия му кур проправиха пътя с в мен. Болката беше там, но нямаше значение на фона на фантастичното чувството за изпълване. Чувствах се пълен, завършен, все едно изведнъж бях получил някакво липсващо парче от себе си, без което съм бил странно, половинчато създание. Ако искаше, щях да бъда Гергана, щях да стана всичко, само и само да не излиза от мен и да продължава да разкъсва дупето ми с парещата си сонда. Членът му достигна някаква точка, от която някъде вътре в коремчето ме заболя и подскочих. Ахмед позавъртя таза си и намери как да проправи пътя още по-навътре в мен. Изненадващо, колкото по-напред си проправяше път в мен, толкова по-малко ме болеше, сякаш вече беше в корема ми. Могъщият член пренареждаше органите ми, за да се намести в мен, после се отдръпваше, и усещах всяка изпъкнала по него вена с опънатия си анален пръстен. В агонията си бях стиснал чаршафа с юмруци, но сега отново хванах бузите на дупето си и се разтворих за любовника си. Усетих големите му, тежки топки да се долепят до моите жалки ташачки и за миг останахме така. Беше проникнал в мен до край. От чувството за изпълване, от напрежението в ануса и от самата мисъл, че съм нанизан до корен на този член, затреперах, в слабините ми избухна непоносим парещ сърбеж, който точно когато мислех, че ще умра се изля от пишката ми божествен екстаз. Свършвах на хуя му и виках, като кучка, обляното ми в пот тяло се тресеше, като в епилептичен припадък, докато накрая увиснах в ръцете му безсилен. Бях, като марионетка с прерязани конци, изцеден от емоции, болка и удоволствие. Ахмед ме остави внимателно да легна по корем, изхлузвайки се от кура му. Докато излизаше имах чувството, че щ изтегли вътрешностите ми със себе си. Лежах по корем, с разтворени крака и разтворен анус. Халката ми правеше конвулсивни опити да се свие, но после се отваряше отново, разчекната до неузнаваемост. Като се поокопитих, протегнах ръка и опипах с пръсти ануса си, направо се ужасих, зеех отзад, като шахта. Ахмед ме хвана и ме завъртя безцеремонно по гръб, надвесвайки се отгоре ми. Погледнах надолу, към надървения му член и видях, че стига над пъпа ми. Не можех да повярвам, колко дълбоко е проникнал в мен! Без да мисля отворих бедра и вдигнах краката си, като жена. Ахмед се спусна надолу, за да намести члена си в мазния ми разтворен анус и с едно плавно движение проникна до половината, пускайки рояк искри по целия ми гръбначен стълб. Устните му намериха моите и затворих очи, поемайки езика му в устата си и пениса му в дупето си.  Дебелият ствол изпълваше червата ми и притискаше моравата главичка някъде дълбоко вътре в корема ми. Ахмед вдигна краката ми на раменете си и проникна до край. Чукаше ме с дълбоки, властни движения, членът му ставаше все по-твърд и дебел с всеки тласък. Дълбок рев се надигна в гърлото на любовника ми и дебелото парче месо в ануса ми запулсира, изстрелвайки горещата си сперма дълбоко в корема ми. Почувствах се неимоверно щастлив, че бях доставил удоволствие на Ахмед, че неговата Гергана го е накарала да свърши. Празни се в мен сигурно повече от минута, имах чувството, че ми прави нова клизма, този път с горещата си сперма. Когато накрая конвулсиите на могъщия му член затихнаха, той излезе, оставяйки ануса ми за втори път зееща дупка. Само че сега халката ми дори не правеше опити да се свие. Беше се оформила в неговата дупка за удоволствие, в любовното ми отверстие, в истинския ми полов орган. Ахмед легна тежко до мен и ме прегърна. И двамата твърде изтощени, за да говорим, а и всякакви думи биха били слаби на фона на случилото се. Докато се унасях, от чудовищно разчекнатия ми анус се стече мазна струя сперма, после още една. Не ми пукаше, гушках се в мъжа си и се оставих в прегръдките на мечтите и съня.

Чичо Ахмед

Този разказ е уникален в много отношения. Като за начало е базиран на преживяване, което ми е представено, като истинска история. Освен това е в първо лице. Смятам, че историята е по-възбуждаща от гледна точка на ебания. Като няма история, каквато човек иска, му остава сам да си я напише. Най-необичайното в тази история ще намерите в края на страницата. Историята е трансджендър или ако предпочитате педерастка, ако такива неща не ви кефят – пропуснете. Приятно четене!

Бях на 16, когато нашите ме оставиха сам и заминаха на почивка в Гърция за три седмици. Бях разумно момче и ми имаха доверие, а и баба ми живееше наблизо, та можеше да ме наглежда. Освен това ми поставиха задача, да надзиравам ремонта на апартамента. По-скоро да помагам на майстора, пък и да гледам да не реши да отмъкне нещо. Той беше едър циганин, добър майстор, препоръчан ни от колега на татко и се казваше Ахмед. Гледаше си работата, а аз цъках на телефона и само от време на време ме пращаше до магазина, ако му притрябва нещо. Чаках го да си замине за да седна пред компа да играя, но най-вече да се отдам на едно тайно хоби, което бях открил преди близо година. Обличах бельото на майка ми и мастурбирах до припадък, меката, нежна дантела на дамските дрехи ме галеше така нежно, че свършвах по пет-шест пъти без почивка, пръскайки бледи капки от твърде скромната си по размери пишка. Нямах никакво окосмяване, освен няколко косъма под мишниците и по малките тестиси.

На третия ден от ремонта, когато майсторът си тръгна, обух едни черни дантелени бикини на майка ми, извадих и чифт дълги чорапи, които се залепяха за бедрото със силикон. Само докато ги обувах щях да свърша, нежната, ефирна материя така приятно се плъзгаше по краката ми, че цял настръхнах. Опънах чорапа по крака си и нагласих силикона, после прокарах ръка по чудно гладката повърхност и десет сантиметровото ми пишле затрепера в хватката на бикините на мама и без дори да го пипам изцърка една порция от бледата ми сперма. Пишлето ми си остана твърдо, а аз се донагласих със сутиен натъпкан с чорапи и една перука, останала у нас след някаква нова година. Пуснах си порно и започнах да мастурбирам. Не хващах члена си в ръка, едно че беше малък и второ ми беше приятно да е в дантелата на бикините. Вместо това го притисках с длан и търках нагоре-надолу, както се пипат момичетата, а с другата си ръка се галех по обутите в копринени чорапи крака. Бях затворил очи и тихичко пъшках от удоволствие, когато кръвта ми направо изстина

- А! Какво правиш, бе... ти туй ли си, Георги?! – дебелият глас на чичо Ахмед избоботи в притихналата стая, като топовен гръм.

Аз се смръзнах и не смеех да шукна, само усетих, как страните ми пламнаха от срам и ужас, едва събрах смелост да погледна изправилия се в рамката на вратата мъж. Той ме разглеждаше с интерес и изглежда се забавляваше, защото на устните му имаше полу-подигравателна усмивка. Беше си забравил някакви инструменти и се върнал да ги вземе, аз от бързане да облека бельото на мама явно не бях заключил и той направо влязъл. Той се приближи и ме огледа, като определено на лицето изразяваше и още нещо, освен забавление в погледът му се четеше и похот.

- Какво правиш, бе? Какво е това, а?! – дебелият му като кебапче пръст се подпъхна под презрамката на сутиена и го дръпна закачливо. – Майка ти и баща ти знаят ли? Смяташ ли, какво ще кажат, като разберат?

- Моля ти се, чичо Ахмеде! – от ужас гласчето ми беше изтъняло. -Моля ти се, не им казвай!

Очите ми се напълниха със сълзи и едрият мъж продължи с по-мек глас.

- Е! Е, айде де, няма сега да плачеш! Спокойно, спокойно моето момче! – нежно ме погали по рамото с грубата си мазолеста ръка. – Аз може и да не им кажа, де. А? Да си остане наша тайна, искаш ли?

Заля ме сладка вълна на облекчение и като не можах да събера сили да проговоря, още хлипайки закимах умолително.

- Ха, така, ха сега спри да плачеш! Ти си съвсем, като момиче, бре! Ха-ха, май не си Георги, ами Гергана, а? Така ли ще се окаже? Измий си очите и ела в хола да поговорим, да се разберем.

Без да дочака отговор, Ахмед излезе от стаята, с широка и уверена стъпка. Аз набързо смъкнах дамското бельо, навлякох тениска и шорти и като си наплисках лицето се присъединих към майстора в хола. Още ме беше страх, мислех, че ще ме изнудва за пари. Той се беше разположил господарски в средата на дивана, удобно облегнат и с разперени по облегалката ръце и широко разтворени крака. На чатала му имаше внушителна издутина и сигурно дори да искаше, нямаше да може да седне с прибрани крака.

- А! Герганче, ти що си се преоблякла, ма? – изгледа ме той от главата до петите.

С ужас усетих, че съм забравил да махна перуката. Руменината отново плъзна по бузите ми. Стърчах в средата на хола, без да знам какво да правя, а чичо Ахмед видимо се забавляваше с притеснението ми. След цяла вечност мъжът весело се обади:

- Герганче, я иди да се преоблечеш, сложи си пак чорапките, намери и някоя летна рокличка. Нарежи ми една салата, домати и краставици и дай от хладилника оная ледена бутилка ракия. Айде, мойто момиче, по-чевръсто! – и той полу-шеговито, полу-строго плесна нетърпеливо с ръце, като султан повеляващ на придворните си.

Поколебах се за момент, представяйки си срама да му се появя както беше пожелал, но като го видях да се смръщва и всякаква мисъл да не се подчиня се изпари. Върнах се в стаята си и обух обратно дългите копринени чорапи. Прегръдката на нежната материя ми подейства успокоително и в мен дори се прокрадна едно мъничко, палаво чувство, едва надзъртащо иззад обърканите ми и изплашени мисли. Закопчах отново сутиена и нагласих чорапите в чашките. От стаята на мама и татко избрах от гардероба една лека лятна рокля, която майка ми със съжаление беше оставила, защото и беше станала тясна. На мен ми прилепна идеално и аз се завъртях пред голямото огледало и по тялото ми се разля приятна възбуда. Под нежната дантела на бикините членът ми се размърда и аз се уплаших да не щръкне и бързо изтичах в кухнята да изпълня желанието на чичо Ахмед. Нарязах му салата, омесих я със зехтин и заедно със запотеното от студ шише ракия му я занесох в хола. Едрият циганин, удобно изтегнат на дивана, си беше пуснал телевизия и гледаше някакъв спортен канал. Сервирах му чинията, дадох му чашка и му налях ракия. Беше ми приятно да му прислужвам, в корема ми се оформи едно гъделичкащо чувство на задоволство. Останах прав, без да знам, какво да правя после. Той ме погледна, кимна доволен, с уста пълна със салата и като преглътна рече:

- Браво, Герганче! Браво, я, каква домакиня си била! Земи си чашка и седни до чичо си. – и тупна с едрата си длан дивана до себе си.

Никога не бях пил твърд алкохол и притеснено поех чашката, след като той щедро ми я напълни и я чукна със своята за наздраве. Отпих и се закашлях, а той се засмя и ме накара да пия още. Силната ракия моментално ми завъртя главата. Усетих, че ми е трудно да се съсредоточа, а мислите ми потекоха блажено бавно. Алкохолът ме отпусна и се облегнах назад, кръстосвайки крака, като момиче. Ахмед съвсем естествено сложи голямата си, топла длан на коляното ми, докато коментираше предаването и сладко пийваше и мезеше. Доля ми чашата и аз отново отпих, този път без да кашлям и ракията не изгори така гърлото ми, като първия път. За сметка на това ме замая окончателно и едва успявах да водя смислен разговор. По някое време Ахмед взе да сменя каналите, докато не стигна до някакво порно. На екрана младо момиче лапаше, с видимо удоволствие, огромния член на ухилен негър. 

- А, на тоз му и колкот‘ моя! – подвикна мъжът до мен и леко ме плесна по бедрото.

Аз вече бях започнал да се възбуждам и гледах сцената, дишайки тежко с отворена уста. През пелената на алкохолните пари си дадох сметка, че ме възбужда не голото момиче, а чудовищният член на негъра. Устата ми се напълни със слюнка, като гледах как страстно актрисата го смуче и се опитва да го поеме чак в гърлото си. Ахмед внимателно бутна единия ми крак настрани и ме накара да се разкрача. Едва дишах от възбуда и погледът ми се премрежи, размазвайки всичко около мен. Голямата длан на мъжа ме галеше по бедрото, все по-нагоре и по-нагоре. Мъчително бавно стигна до дантелата на чорапа и сърцето ми щеше да се пръсне от напрежение, докато умирах в очакване да докосне настръхналата ми гола кожа. Мъжът бръкна под полата ми и уверено напипа изпускащата секрет пишка. Чувствах адска възбуда, непоносима до лудост, но от алкохола членът ми оставаше мек. Коравата му лапа замачка нежно гениталиите ми, през нежната тъкан на бикините и аз отпуснах глава назад, затворила очи и дишайки тежко през устата. Тялото ми трепереше и се извиваше, а аз започнах тихичко да стена. Някъде много отдалече чух как се разкопчава цип и след малко Ахмед взе ръката ми и я сложи в скута си. Малката ми длан легна върху масивно, пулсиращо и изгарящо горещо тяло. Погледнах го с разфокусирания си от възбуда и алкохол поглед и ми се стори, че е  фантастично създание. Членът му беше грамаден, съвсем не преувеличаваше, като се похвали, че му е, колкото на актьора от екрана. Все едно беше някакво отделно същество, излегнало се лениво и наслаждаващо се на ласките на малката ми ръка. Милвах го по целия ствол, следвах с пръст изпъкналите морави вени, чак до тъмната главичка, с размер и цвят на голяма зряла слива. Ахмед изпъшка доволно, отпи голяма глътка ракия и наведе главата ми в скута си. Едва не припаднах от възбуда и жадно изплезих езиче и заблизах грамадния член. Опитах да го налапам, но с мъка побрах в уста само все повече наедряващата главичка. Смучех я, все едно от нея щеше да излезе амброзия на боговете. Носът ми усещаше тежкия мъжки аромат и буквално ме опиваше. Под любовните ми ласки членът се втвърди и изправи бавно и величествено. Милвах го с две ръчички, мъжът се повдигна за да се събуе и ми даде достъп до големите си тежки тестиси. Нямаха нищо общо с моите миниатюрни орехчета и аз ги награбих и започнах да ги разтривам. Ахмед измърмори нещо неразбрано на цигански, запретна полата ми, така че да ми се оголи дупето и пъхна ръка под бикините. Едрият му пръст уверено се спусна в цепката между бузите ми и намери девствения ми отвор. Бавно започна да го масажира и по тялото ми плъзнаха рояк сладостни тръпки. Без да маха пръста си от ануса ми, ме хвана под брадичката с другата си ръка и ме накара да повдигна лице и да го погледна. Задържа погледа ми и след малко се наведе и ме целуна. Отначало само с устни и аз затворих очи. После усетих езика му как уверено влезе в устата ми и започна да я изследва. Аз го засмуках жадно, както преди малко смучех члена му. Мачках грамадните тестиси, а пръстът му все по-настоятелно ме разтриваше по аналната халка. Ахмед извади езика си от устата ми, и ми поднесе пръста, който допреди миг беше на дупето ми. Разбрах веднага какво иска и го налапах и засмуках. Гледах го в очите, търсейки одобрение. Духах, все едно бях налапал член. Като го олигавих хубаво, той го извади от устата ми и пак го намести на входа на дупето ми. Приближи лице и като ме целуна, едновременно вкара език в устата ми и притисна пръста си в тръпнещата ми халка. Усетих голямо напрежение отзад, но възбудата и изпития алкохол ми помогнаха да се отпусна и върхът на пръста му премина през ануса ми. Смучех езика му в делириум, хванах члена му с две ръце и ги задвижих по ствола. Нашественикът в дупето ми напредваше навътре милиметър по милиметър, докато аз му се нагласях. Не знаех, колко е влязъл, но се чувствах разтегнат и изпълнен до краен предел. Тогава той напипа някаква точка вътре в мен, която ме удари като ток. Коремът ми се стегна ниско долу, а по гръбнака ми тръгнаха нагоре горещи импулси. Анусът ми стисна проникналия го дебел пръст и аз започнах да се празня безконтролно и дълго, беше толкова много, че се уплаших да не съм се напишкал. Когато накрая свърших имах чувството, че ще се свлека в безсилна купчина, но Ахмед усети, подхвана ме нежно и ме остави да се облегна на дивана, докато се борех да си поема дъх. Полата се беше набрала до кръста ми, оголвайки обутите в черни копринени чорапи крака, а предницата на дантелените бикини беше оплескана със соковете ми.

- Герганче, айде мойто момиче, оправи спалнята на ваш‘ти и да си лягаме, чи работа мъ чака. Трябва да тъ отворя тая вечер! – нежно ми прошепна Ахмед. 

Тук имам малка изненада, любезни и търпеливи читателю. Неприятна изненада. Публикуването на продължението зависи само и изцяло от теб! Искам да ме убедиш, че писането ми има смисъл. Ако аз мога да отделя време и старание да напиша пет страници разказ, ти трябва да можеш да направиш усилие за два реда смислен коментар. Когато преценя, че разказът е събудил достатъчно емоции, ще пусна продължението му. Предварително предупреждавам, че коментари от рода на „Яко“, „Дай още“, „Тъпо“ и други двусрични неандерталщини ще се правя, че не съм ги забелязал. Спестете ми и граматическия анализ, спелчекърът хич не му пука, на мен още по-малко.

Следва... може би

Дядо Торбалан