Моята робиня

Имам удоволствието да ви представя гост автора - Петрарка, който ни позволява да надникнем в един традиционно обвит в мистика свят, този на BDSM, приятно четене!


Част I
След поредица от контролирани случайности я срещнах – тренираният ми поглед се плъзна по нея изучавайки я. Права руса коса, завързана на опашка, което издаваше сила и смелост,  сини очи, които се опитваха да ме преценят и изучат . Впитите дънки,  очертаваха стегнати бедра и дупе, а кокетни обувки на ток скриваха стъпалата и.
Отегчен от конвенционални връзки, количествен , но безкачествен секс, отдавна бях спрял да си губя времето с лиготии. Подаръкът беше в ръката ми – елегантно опакован в синя кутия с красива синя панделка - любимият и цвят.  Знаех за безкрайното и търсене, едно лудо мятане от връзка във връзка, мъж след мъж в търсене на това, което само аз можех да и дам. Усещах недоверието в погледа и, което не ме смущаваше, а напротив – забавляваше ме. Как смее да се съмнява в мен.  Кратък разговор. Не бе нужно повече – нямаше какво да и кажа.  Знаех, че подаръкът, които и направих ще говори вместо мен.
Прибрах се в офиса и включих лаптоп-а. Ако това беше ТЯ – нямаше да чакам дълго.
Месенджъра светна с една единствена дума – Господарю !!
След  10 минути я чаках с колата.  Закъснява…..  Вратата се отваря, сяда до мен и ме поглежда с усмивка. Не разбирам защо се усмихва. Силен шамар я залепя за облегалката – Как смееш да закъсняваш робе…. 
Видях как бузата и пламна, сините очи се напълниха със сълзи:
 – Заболя ме, не може ли по  леко !
Леко съмнение се прокрадна в мен – нима интуицията ме е подвела този път.  Обикновено и сред куп жени бързо и безпогрешно успявам да разпозная, коя ще бъде моя робиня . Дали не бях сгрешил ?
Потеглихме в мълчание, колата бързо набра скорост и се плъзна по софийските улици, преборвайки трафика.  Излязох от града и се отправих към любимото ми място.  Сигурен бях, че неизвестността я плаши и как въпросите напират в нея. Виждах как прехапва устни и  се бори с желанието си да заговори.  Сложих пръст на устата и, а погледът ми е повече от красноречив  - Мълчи робе. 
Тъмна превръзка на очите, скрива света около нея. Поведох я към вратата, държейки я с едната ръка, а в другата носех нейния подарък.  Видях как потрепера при звука на заключващата се ключалка. 

Приближих се до ухото и и тихо прошепнах:
 – Съблечи се, робе !
Треперещите и'  пръсти бавно разкопчаха  копчетата на дънките. Черни прашки хищно впити в малкото дупе,  очертаваха белотата на кожата и. Риза, сутиен и вече се наслаждавах на голото и тяло. Малките и' гърди се движеха  учестено, кожата настръхнала от студ, страх и може би възбуда. Докоснах  я и усетих как потрепери. Ръката ми бавно мина покрай врата и и се спусна надолу. Пръстите ми леко хванаха зърното и го стиснаха. Болката се стрелна и тя посегна с ръка към мен.  Това движение предизвиква усмивка ти – какво си мисли малката  робиня.  Въжетата бързо стегнаха ръцете и, вързани в китките и зад гърба. Впиха се в кожата и' оставяйки своята твърда милувка.  Сега вече тялото и' беше изцяло в моя власт. Зърната отново са в пръстите ми. Усетих как се втвърдяват под грубите ми ласки. С малки ластичета ги стегнах в основата и плъзнах ръката си надолу.  Малката и бръсната путка вече беше мокра.  Разтворих грубо срамните  устни и бързо намерих клиторчето , което стърчеше възбудено. Леко пляскане и сподавен вик. Знаех, че няма да успее да запази мълчание.  Видях как тялото и се изпъна, но бях готов за това. С едната си ръка подхванах дупето , а с другата продължих да я пляскам .  Болката от ударите постепенно се превръщаше в удоволствие, виковете  в стонове. Путката и пулсираше възбудено при всеки удар. Виждах как оргазма бавно приближава, но нямах никакво намерение да и' го подаря толкова бързо. Малката ми робиня трябваше да го заслужи. Циците се клатеха в такт с ударите, зърната и болезнено стърчаха.  Забих зъбите си в тях и чух как извика от болка.  Отново своеволия, които трябваше да бъдат наказани. Махнах превръзката от очите. Исках да ги гледам. Сложих я в скута си и замахнах. Ръката ми нанесе бърз и силен удар по стегнатото дупе. Видях как прехапа устни, но успя да сподави вика си. Удар след удар, напълниха очите и със сълзи., които започнаха да се стичат по лицето. Знаех, че плаче не толкова от болка, колкото от това, че не е успяла да изпълни заповедта ми. Усещах как се притиска в мен, черпейки сила, за да издържи. Тогава вместо поредния удар рязко вкарах пръстите си в тясната и путка. Усещах как се разтяга, за да поеме ръката ми.  Пръстите ми си играеха с вътрешността на путката, карайки цялото и тяло да трепери.  Докосвах онези тайни точки, които я караха да избухва. Знаех какво искам и знаех как да го постигна. Исках да я видя как свършва, как се изпразва както никога досега. Бавно  движех ръката си в нея и усещах как вълната на оргазма я превзема. Болката от разтегнатата плът отново напълни очите и със сълзи.  Знаех, че няма да издържи и се наслаждавах на виковете и, които ме караха да не спирам. Леденият ми поглед я смразяваше и караше да се стяга, което още повече увеличаваше болката и възбудата. Отпусната в ръцете ми тя беше изцяло в моя власт, подчинена , послушна – перфектната робиня. Трябваше да направя само още едно движение. Бърз удар по клитора и видях как оргазмът я взриви. Вълна от течност ме обля, путката се стегна около ръката ми. Знаех, че усеща всичко, искаше да я чукам с ръката си така както никой, не го беше правил досега. Вълна след вълна я заливаше, болката беше изчезнала, в главата и  беше една безкрайна експлозия на удоволствие, страст и сласт.  Бавно оставих тялото и на земята. Наслаждавах се на бедрата и , които трепереха от силата на оргазма, на учестеното  дишане, на погледа и, който ме гледаше, минаваше през мен и отиваше някъде. Наслаждавах се на потта, която се стичаше по настръхналата и кожа, на косата мокра и пръсната по пода.
Развързах ръцете и нежно разтрих кожата – там където въжето се беше врязло в китките .Хванах лицето и в дланите си и малката ми робиня  получи  най- голямата награда, която можех да и дам – целувката на господаря. 

Петрарка