Три след полунощ -5

Емил Деянов пъхна ръце в джобовете си и направи две крачки, но се спря, обърна се и воден от импулса, магията на вечерта и изпития алкохол премери с поглед разстоянието до балкона на Виктория. „Ха, третия етаж, нищо работа!“, рече си младият полицай, плю си на ръцете и след отскок се набра по балкона на първия етаж. Докато се катереше, използвайки услужливо монтирания наблизо гръмоотвод, едва се сдържаше да не се захили на хлапашката си простотия, но само след минута, макар и запъхтян, почука по прозореца на младата жена.

Виктория хвърли дрехите си, уви се с кърпа и още развълнувана от целувката пред входа тръгна към банята. Там щеше да си достави облекчение, както обикновено, сама. Изведнъж нещо почука по прозореца и,  тя се сепна, но после се засмя, вероятно клонче или птица, все пак живееше на третия етаж! Направи крачка към банята, когато почукването се повтори, прокрадвайки в нея някакъв мистичен, първобитен страх. Виктория тръсна глава, какво ли беше почнала да си въобразява?! Първо помисли Вяра за мъртва, сега и се причуваше чукане по прозореца, решително тръгна към него, за да докаже на глупавото си страхливо въображение, че рационалният разум е прав и никой не чука посред нощ на прозорец на третия етаж. Дръпна щората и изпищя, когато лицето на Емил се ухили глуповато отвън. Едновременно се разгневи, изпита облекчение, напуши я смях, но и стана много приятно от хлапашката романтика на този мъж. Той говореше нещо, което Вики не можеше да чуе през прозореца и тя, едва сдържайки усмивката си, отвори.
- Трябва да кажеш, „кой чука в този късен час“.
- Че нали виждам, кой чука. Какво правиш на прозореца ми? – опита се да звучи строго Виктория.
- Исках де те видя отново.
- А, не можа ли да почакаш до утре, а се катериш, като крадец?
- Само за да открадна един поглед.
- Заслужаваш да извикам полиция! – не можа да потисне смеха си.
Голата и кожа беше настръхнала от хладния нощен въздух и тя потръпна.
- Ще настинеш. Трябва да затвориш прозореца.
Виктория надникна над рамото му и ароматът на голата и кожа го накара да разшири ноздри, като хищник, надушил плячката си.
- Високо е, ако затворя ще трябва да скочиш и може да се пребиеш.
- Не и ако първо ме поканиш вътре.
- Ама, че си нахал! И нощта ще минем без сън?
Ръцете на Емил вече трепереха от напрежение, болелите му от стискане на перваза пръсти се плъзнаха и той отчаяно се вкопчи в бетона. Виктория изписка стреснато и го сграбчи за реверите, помагайки му да се задържи. Лицата им се оказаха на сантиметри мъжът се набра още малко, допирайки устни до нейните едва-едва. Целунаха се леко, само с устни. После пак, дъхът им се прегръщаше и ги караше отново да го направят. Устните им се движеха бавно, предпазливо, изучаваха се внимателно, да не прекрачат някаква граница, която би развалила магията. Емил захапа леко долната и устна и я всмука в устата си, извиквайки възбудена въздишка. Вики затвори очи, пусна реверите му и хвана главата му. Пръстите и се заровиха в късата коса и тя простена отново, когато той пусна устната и, докосвайки я веднага с върха на езика си. Нейният език го посрещна и двата органа се докоснаха предпазливо, връхчетата им се поздравиха и когато напрежението стана нетърпимо се сплетоха в страстна прегръдка. Мъжът се набра още, изправяйки ръце и пренесе тежестта си напред, нахлувайки в устата на Виктория. Езикът му избута нейния и се завъртя, а тя го пое и засмука жадно. Веднъж покорил я, Емил се отдръпна едва и после я целуна дразнещо нежно, карайки я да отвори уста в очакване. Двамата дишаха учестено и Виктория бавно отстъпи назад, мъжът се преметна през перваза и влезе в стаята и, затваряйки прозореца зад гърба си. Вики отстъпи още една крачка и кърпата с която се беше увила се свлече в краката и. Имаше стегнато, атлетично тяло, омекотено от женствените извивки. Гърдите и бяха средни, стегнати като на момиче, плавно спускане на плътта към стърчащото зърно и стегнат овал отдолу. Емил, омагьосан спусна поглед надолу, коремът и беше почти плосък, съвсем леко изпъкнал, едва загатнато възвишение над малък тъмен триъгълник. Устата на мъжа се напълни със слюнка, не смееше да пристъпи към нея, от страх че ще трябва да откъсне поглед от тялото и. Виктория несъзнателно разлюля леко ханша си, извивайки тънкото си кръстче и описвайки чувствена окръжност със стегнатото си дупе. Самата тя беше изгубила контрол над себе си, в главата и някакъв глас крещеше „По дяволите, какво правиш?!“, но между краката и се разливаше такава горещина, че разтапяше ядосаните думи и замъгляваше разсъдъка и. Мъжът направи крачка, после още една и преди тя да се усети, се озова в прегръдките му, ръката му се плъзна под коленете и той я вдигна без усилие. Тя обви ръка около раменете му и устните и се отвориха в очакване. Целувката му не закъсня. Устните им се разделиха, само за да му каже накъде е спалнята. Положи я на хладния чаршаф и момичето потръпна. Горещите му длани се плъзгаха по гладката и кожа жадно, караха я да се извива в ръцете му, предлагайки се цялата на милувките му. Едната му длан обхвана гърдата и и я стисна внимателно, окуражителната въздишка го направи по-смел и той нежно я замачка. Беше коленичил до леглото, като пред олтар, на който е положено жертвеното тяло и се наведе обхващайки вече възбуденото и зърно с устни. Засмука го и Виктория простена, изпъчвайки гърди за да му даде още от себе си. Смучеше зърното и, докато то се поду от напрежение и потъмня, налято с кръв. Отдели устни от него и леко зашиба подутата пъпка с върха на езика си. Момичето захапа устни и започна да трие бедра, потънала в сладкото мъчение на очакването. Емил похити и другата и гърда, само че сега, когато зърното и набъбна, той го захапа и стисна внимателно. Виктория подскочи и без да може да се сдържа повече седна и задърпа дрехите му, дишайки, все едно беше бягала. Тялото му беше мускулесто, гърдите му покрити със ситни къдрави косъмчета и тя заби нокти в тях отмъстително, за дето я подлудяваше в очакване. Мъжът разкопча колана си, остави панталоните да се свлекат и я бутна назад, завъртайки я към себе си и издърпвайки дупето и до ръба на леглото. Ръцете му я прихванаха под сгъвките на коленете и разтвориха краката и, откривайки пред него потъмнелите от възбуда долни устни. Бяха деликатни, направо момичешки и когато бедрата и се раздалечиха, листенцата на срамните и устни се разтвориха, като някакво екзотично цвете, откривайки розова, лъщяща от влага плът. Мъжът се наведе и езикът му се плъзна по едната, а после и по другата трепереща устна, опита соковете и, те замаяха главата му с опияняващи си вкус на похот и той прокара език по цялата и цепка. Виктория изпъшка, опънала глава назад, да получава орална любов беше рядкост и обикновено мъжете се нахвърляха направо на клитора и. Сега напрежението се нагнетяваше в слабините до болезнен писък, който така и не се освобождаваше. Езикът му я проникна и се размърда в нея, карайки я да притисне слабини в лицето му, искайки още. Мъжът засмука деликатните и срамни устни и задвижи език в нея, преглъщайки течащата от нея любовна влага. Зърната на гърдите и бяха щръкнали предизвикателно нагоре и Виктория ги погали с върховете на пръстите си, хвана ги с палец и показалец и бавничко ги завъртя. Езикът на мъжа излезе от нея, плъзна се по цепката и нагоре и спирайки само за един мъчителен миг, докосна набъбналата в очакване пъпка, която плъзна електрически тръпки по цялото тяло на Вики. Импулсите от обикалящия клитора и език достигнаха до болезнено твърдите зърна на гърдите и, до пръстите на свитите в коленете крака, та чак до корените на косата и. Той пое малкото топче плът в устните си, засмука го и го зашиба с върха на езика си, а момичето извика, разтърсена от могъща тръпка, бедрата и затрепераха и стиснаха главата му помежду си. Цялото и тяло трепереше, като трескаво и когато екстазът и експлодира и допирът там долу стана непоносим, тя подскочи назад и той я остави, отделяйки устни от нея, наслаждавайки се на вкуса на младата жена.
Членът му се беше втвърдил застрашително, не особено дълъг, но дебел, корав и извит в плавна дъга. На върха му от нетърпение блестеше капка и мъжът последва Виктория на леглото, влизайки между краката и. Тя го чакаше, нетърпеливо повдигнала се на лакти и когато надутата до пръсване главичка на любовния му орган се докосна до разлигавения и отвор тя отвори широко очи и задиша тежко през устата си. Емил се отпусна напред, напирайки да влезе в тялото и, но въпреки обилното овлажняване, дебелият му кол не успяваше да проникне в тясната по момичешки вагина. Вики изпъшка от напрежение, опита се да се отпусне и след още малко кратка борба, дебелата му мъжественост насили пътя си в нея. Беше толкова тясна, че чак му причиняваше болка, стискаше члена му, правейки движението вътре почти невъзможно. Той спря, дишайки като бик, а Вики проплака, едновременно от болка и от желание. Имаше чувството, че я е разчекнал и ако направи тласък напред ще я разполови, но утробата и пулсираше в страстно желание да го усети, колкото се може по-дълбоко. Емил остана в нея, треперещ от напрежение, джближи лице до нейното и устните им се докоснаха, нежно, като на прозореца. Целуваха се, размазвайки устни едни в други, езиците им се стрелкаха и в един момент мускулите и, отхлабиха малко здравата си хватка около твърдата му мъжественост. Той се задвижи предпазливо, само сантиметър напред-назад и тесният и, влажен тунел се отвори за него, позволявайки на дебелата главичка да го превземе. Усещането на копринената и плът беше десетократно по-силно от това с която и да е друга жена, усещаше всяка нейна гънка. Виктория се отпусна по гръб и разтвори краката си с ръце, за да облекчи огромното напрежение в слабините си. Мъжът постепенно засилваше ритъма си, обзе я чувство, което до сега не беше изпитвала. Усещане за изпълване, тотално, болезнено и удовлетворително. Чувстваше се превзета и обладана, тласъците му станаха по бързи и дълбоки, коравата му плът в нея стана още по-дебела, ако това изобщо беше възможно и ниско в корема и топката от напрежение накрая се спука, хвърляйки Виктория в несвяст. Мъжът понечи да се дръпне, неспособен да се сдържа повече, но тя инстинктивно заключи крака зад него и го придърпа навътре в себе си. При всяко изхвърляне на семе дълбоко в утробата и, телата им потреперваха в унисон, зад здраво стиснатите и клепачи изплуваше нов лилав кръг. „Значи това беше“, успя да си помисли Вики, носейки се в непознатото до сега усещане, „да свали звездите от небето и ангелите да запеят в хор“*. Беше три след полунощ и Виктория и Емил наистина минаха нощта без сън.

*Фразата е от романа на У. Смит "Един врабец пада"

Следва
Дядо Торбалан