Усамотение в балкана 4

Имам изключителната чест и удоволоствие, да ви представя дългоочакваната четвърта част. Приятно четене!

Митко гледаше в опиянение жена си и доброволното и отдаване на насилниците. Сякаш бяха участници в порнофилм и той бе наказаният да гледа гаврите с жена му куколд. Противоречиви чувства и мисли се блъскаха в него, но изненадващо и за самия него, той искаше още.
Гошо сграбчи треперещите от вълнение и умора бузи на дупето на Емилия и се изхлузи тромаво от леглото, лягайки на пода. След това грубо я наниза отново върху себе си. Острото пробождане в корема и и показа, че този път той е влязъл до място, където никой друг не е бил преди. Мисълта за това, как хуят му се движи в нея и прониква до самата и сърцевина, извика сладострастна тръпка в нея, която се плъзна по гръбнака и и стигна до главата. Там споменът за всичко, които се беше случило днес, избухна и я накара да се чувства точно като курвата, както я наричаха двамата насилници. Жена, с която те могат да правят, каквото си искат; която няма контрол над живота си и е само играчка за задоволяване на страстите им. Те щяха да я чукат, унижават, насилват и тя не можеше да направи нищо за това. Освен да им се отдаде покорно. Сега тръпката се върна обратно по гръбнака и и сладък екстаз се разля в слабините и. Емилия забърза движенията си по ствола на гошовия хуй, а мъжът започна да пъшка тежко. Тя се наведе над него и пищните и гърди се заклатиха над лицето му.  Същевременно, дупето и се надигна и още отпуснатата халка се разтвори примамливо.
Мъжът и беше точно в позицията да гледа тази приканваща дупка и как членът на Гошо проникваше отново и отново в жена му. И това и харесваше! Дали някога е успявал да и достави толкова удоволствие и да я развълнува сексуално до такава степен?
Асен през това време пресушаваше втората бутилка, мазно се смееше на реакцията на Митко и подръпваше омекналия си хуй. Той се премести до ебящата се двойка, хищно впи ръце в двете полукълба и ги разтвори. Аналната халка на Емилия се разтвори още повече и мъжът и простена.
– Иска ти се да я ебеш и ти отзад, нали? - захили се Асен. - Като свършим с нея, няма да усеща малката ти пишка. Ще трябва да я чукаш с юмрук.
Възхитен от остроумието си, Асен се надърви.
– Аз мога да те заместя – довърши той гаврата си над Митко и приклекна над Емилия, насочвайки хуя си към задника и.
– Не, не и двамата заедно! Моля ви! Няма да мога и двамата! - извика Емилия, разбирайки, какво ще се случи.
– Мълчи, курво! - изграчи Гошо и удари звучен шамар на Емилия. Устните и се разтрепериха и сълзи потекоха от очите и. - Я не се пра'и! Такова чукане не си и мечтала да получиш.
Асен не чакаше повече покана и проникна в отпуснатата халка. Проникваше трудно, защото Гошовия го избутваше обратно и заемаше цялото място. Емилия изохка и се опита да се изхлузи, но двамата мъже я затиснаха помежду си. Чувстваше се изпълнена докрай и почти усещаше, как двата члена се търкаха заедно си в нея. Те напъваха и натискаха, за да влязат едновременно и тя си помисли, че ще я разкъсат. Противно на това, спазми на удоволствие се разляха в цялото и тяло и тя започна дори да им помага. Гошо засмука силно зърното на гърдата и Емилия започна да стене и вика от удоволствие. Митко се дивеше на гледката на двата члена, които издевателстват над жена му и се движат едновременно в нея. Топките им се удряха в тънкото разстояние между путката и ануса и, а дупето и потрепваше в екстаз. Първи свърши Гошо, изръмжавайки през зъби като мечка и забивайки нокти в задника и. Последва го Емилия, която изкрещя силно и се наниза докрай на гошовия, отпускайки се върху него. Асен продължи още известно време, но без участието на другите двама, хуят му омекна и той го извади със съжаление. Когато се изправи, пред Митко се откри гледката на пулсращия зеещ анус, от който все още изтичаше спермата на Гошо. Последният грубо избута Емилия от себе си:
– Ненаситна путка си ти. Но бай ти Гошо не е на 20 и има нужда от сън.
– Какво ще ги правим тези двамата, докато спим, бате? - попита Асен.
– Намери въже и ще я вържем за полилея. - избухна в смях Гошо.
– Моля ви, недейте, няма да избягам  - замоли се Емилия, представяйки си, как ще виси цяла нощ с вдигнати ръце.
– Никой не те пита. - отсече Гошо и и удари нов шамар.
Асен отиде до гаража на къщата и след малко се върна с дълго въже.
– Мно'о хубаво! Утре може и малко садо-мазо да ти покажем – алчно гледайки Емилия, каза Гошо.
Въпреки протестите и стенанията на омаломощената Емилия, двамата я хванаха, завързаха ръцете и и преметнаха въжето през полюлея. Завързаха го там, но го оставиха достатъчно хлабаво, аз да може да седне на пода, макар и с вдигнати ръце. Митко беше на около метър от нея и мълчеше виновно. Двамата насилници си заподхвърляха вулгарни забележки за отминалата вечер и се насочиха към спалнята. Скоро от там се чу мощно хъркане.
Двамата съпрузи стояха в смълчаната стая, доскоро сцена на толкова и такъв секс, за какъвто и двамата не са си мислели, че ще им се случи някога. Емилия стоеше с наведена глава от страх, че ако я вдигне ще види укор и отвращение в очите на мъжа си. Та тя се бе държала като искинска курва. И и хареса!
– Емилия – тихо я извика Митко. Тя не помръдна. - Моля те, обърни се към мен!
Нежността в гласа му я накара да го погледне и за нейна изненада в очите му видя само възхищение.
– Обичам те! Добре ли си? - попита той с искрена загриженост. Когато не получи отговор, хвана стола с две ръце и внимателно, за да не разбуди двамата в спалнята, се премести до нея. - Моля те, говори с мен! Прости ми, че не те защитих!
– Ооо, Митко, какво би могъл да направиш?! Щяха да ни убият! - прошепна през сълзи Емилия и отпусна глава на коленете му.
Тишината отново ги обгърна, макар в нея да имаше толкова неизречени думи.
– Боли ли те?
Емилия надигна глава.
– Малко.
– Може ли да погледна – с прегракнал глас каза той.
Тя се надигна с усилие, а всяка част на тялото и крещеше от болка и преумора. Обърна се с гръб към него и се наведе. Това, което видя, не бяха познатите и обичани интимни части на жена му. Срамните устни бяха подути и зачервени, анусът и още стоеше открехнат и пулсиращ. Беше силно зачервен и леко подут. Митко почувства прилив на вина, задето се беше наслаждавал и свършвал, наблюдавайки гаврите над съпругата му, докато тя е била подложена на такова насилие. Той се наведе и я целуна между краката. Емилия възкликна изненадано, едновременно от лекото щипене по разранената и путка, и от нежността, която беше забравила, че може да съществува след днешната оргия. Митко се отдръпна за миг, уплашен, че може да я боли, но след като тя не се помръдна, той долепи отново устни до клитора и. Макар и изтощена и наранена, тя усети прилив на удоволствие да се разлива в корема и. Мъжът и бавно и много нежно прокара език от клитора по разранените срамни устни и обратно. Добре познатият вкус на жена му се смесваше с вкуса на чужда сперма, но той игнорира това и продължи да движи езика си. Емилия разтвори краката си в очакване и той засмука жадно клитора и. Стон на удоволствие се изтръгна от нея, но Митко продължи само още малко това. След което езикът му отново облиза устните и се насочи към отворения анус. Върхът му обходи разширения и изнурен кръг и бавно проникна вътре. Емилия отново възкликна, но този път от изненада. Никога не е знаела, че мъжът и би искал да направи това, макар че многократно и е предлагал анален секс. Но и тя никога не си е мислила, че ще и харесва да я насилват по този начин. Езикът му обходи отново халката и пак влезе вътре, сякаш за да провери, колко отпусната е наистина. След това се върна обратно към клитора и връхчето му забързано се задвижи по набъбналата точка.
Емилия видя между краката си, че членът му се надигаше отново. Клиторът и също реагираше на настоятелните му движения и мощната вълна от удоволствие я погълна. Чувстваше, че всяка фибра в тялото и завибрира. Краката и се разтрепериха и тя се спусна на пода изнемощяла. Погледна мъжа си, но пред очите и се изправи надървеният му член с размери, каквито не беше виждала преди. Явно всичко това му харесваше повече, отколкото тя можеше да си представи. Или той да си признае. Емилия се надигна леко и бавно пое главата на члена му в устата си. Митко изстена и леко се надигна, за да го поеме тя по-дълбоко. Но Емилия не искаше да бърза, а да се наслади на мощната му ерекция. Затова продължи с бавните движения по главичката, а езикът и правеше кръгове по нея. Усещаше, как Митко се извива и потрепва от движенията и, и се опитва да проникне в устата и. Тя вдигна глава, погледна го, а после се наведе и устните и се плъзнаха по цялата дължина на члена му, поглъщайки го целия. Мъжът и леко извика и тя се уплаши да не събудят насилниците. Това определено нямаше да им хареса. Затова тя стана, прекрачи го, впи устни в неговите и насочи с ръка члена му към путката си. Добре овлажнена от клиторния оргазъм, тя пое гостоприемно надървеното мъжество на Митко и то проникна вътре в нея, сякаш за пръв път. Движенията им бяха добре познати, но усещанията и чувствата, които изпълваха и двамата, правеха този секс нещо съвсем различно и ново.Емилия се отдаваше на мъжа си, както никога преди – той бе нейния любим, но и повелител, и тя беше покорна и укротена. За Митко жена му беше секс богиня, надминаваща всичките му фантазии. Движенията им станаха по-бързи и блажената тръпка на върховното удоволствие премина почти едновременно през двамата. Мисълта, че спермата му се смесва са тази на други двама мъже вътре в жена му, изстреля Митко в една съвсем неподозирана за него плоскост на оргазма. Макар че това му беше третото изпразване за днес, тласъците продължиха много по-дълго от обичайното.
Двамата съпрузи останаха вкопчени един в друг известно време, неспособни да изразят с думи това, което се случваше вътре в тях. А и нямаше нужда.
След малко Емилия стана и седна в краката му, облягайки се на тях. Преди сънят да я обори, страх от неизвестното бъдеще премина през тялото и.

Кукундрела

Троен романс за двама

Това е историята на Теодора и Павел, благодаря им, че споделиха тази гореща част от интимния си живот с нас!

 Беше далечната 1994 г и работех в едно малко градче близо до Хасково. Малко градче но много живо, пълно с млади хора и най-вече красиви жени. Живеех на квартира с мой колега, който беше симпатяга и жените много го харесваха а и той нали беше с добро сърце не отказваше на никоя. От него разбрах че имаме много красива и секси съседка, студентка която живее на долния етаж. Независимо, че пръскаше своя сексапил из целия град колегата беше целеустремен да завладее сърцето и на съседката. Но за съжаление тя си идваше рядко и на него не му се отдаваше удобен случай да я заплени със сексапила си. Но за изненада един ден прибирайки се видях в стаята невероятно секси дама с къси дънкови панталонки, седнала и кръстосала красивите си крака, а отгоре с жълта блузка от която се подаваха две красиви зърна на гърдите й защото беше без сутиен. Първоначално се стъписах от гледката, но се осъзнах и първата ми мисъл беше: "Е това е съседката от долния етаж" . Хазайна работеше в местното АПК и тя беше дошла да му донесе студентската си книжка за да и заверят студентския стаж през лятото. За съжаление съквартиранта беше вече се прибрал и имаше късмета да се запознае с нея преди мен и вече и беше предложил среща за по кафе, която тя беше приела. Запознах се с нея но очите ми бяха само в сексапилните и бедра и набъбналите зрънца на гърдите и. Тя леко се усмихваше с една уникално страстна и предизвикателна усмивчица. Виждаше как двама млади мъже я изпиват с погледи и разкъсват и свалят дрехите и с очи.

След като свърши работата си с нашия хазайн тя излезе с моя съквартирант, а аз останах със спомените за нея. След тази среща започна една бурна връзка между нея и моя колега и съквартирант. Тя започна да се прибира все по-често, той ходеше да я взема с колата от Пловдив и да излизат вечер. В моментите в които не бях в квартирата те се усамотяваха докато една вечер той ми каза че я е изчукал. Каза че в секса била невероятна. Разбира се изпитах известана завист но все пак това си беше негово завоевание. Тя идваше с него в квартирата правехме си заедно купони, излизахме заедно и тя започна леко да ме позаглежда. Приех го нормално но не отдадох такова голямо значение защото все пак тя беше негово гадже. Една вечер след като бяхме излизали заедно се прибрахме и те останаха двамата в неговата стая. Аз бях в банята и на излизане видях че вратата на стаята не беше добре затворена и се виждаше как двамата страстно се прегръщаха и целуваха. Той докосваше малките и но сексапилни гърди. тя беше с къса пола и тойнпъхна ръката си между краката и. След това свали блузата и сутиена и, и започна да целува гърдите и зърната. тя толкова се възбуди, че зърната и така набъбнаха а той продължаваше да ги целува и смуче. Виждах как тя се извиваше от възбуда и движеше и търкаше краката си един в друг. Докато той си играеше с гърдите и тя беше бръкнала в панталона му и нежно докосваше члена му. Той нежно разкопча ципа на полата и и бавно я свали от нея тя остана по чорапогащник и по секси бикини, свали си панталона заедно с бельото и члена му нежно докосваше венериния и хълм през чорапогащника и бикините. Вплетоха страсно и нежно телата си едно в друго, а аз бях безмълвен от страстта която бликаше от тях и нежно се докосвах. Мина ми през ума да вляза в стаята и да направим заедно тройка, но двамата толкова се бяха отдали на стаста и похоттта, че сърце не ми даде да ги прекъсна. Тя обхвана члена му с две ръце и го лапна. Толкова жадно го смучеше и търкаше с ръце, а той на няколко пъти беше готов да изпълни устата и със своята сперма. В сублимните моменти го изваждаше от устата си нежно лапваше топките му докато той се успокои. В ледащия момент той я постави по гръб събу чорапогащника заедно с бикините, разтвори краката и с език бавно започна да лиже путето и. Разтваряше нежно устните и и от тях се подаде възбудения и клитор. Той с език направи няколко кръга около него и започна да го стимулира. Тя толкова беше възбудена че се извиваше като върбова клонка. Устните и се пълнеха с кръв и станаха алени и доста набъбнали. Той разтвори устните и с език проникна между тях, Чукаше я с езика си а аз виждах как соковете и изтичат от нея, а той жадно ги изпиваше. На няколко пъти скуиртваше като го обливаше целия в соковете си. Тогава той се изправи, кура му беше долкова възбуден и леко го допря до горещата и вагина и проникна в нея. Проникна с такава лекота от възбудата и от соковете беше станала много хлъзгава. Движвше се бавно като проникваше дълбоко във вагината й така че да може целия да го усеща вътре в нея. тя също се движеше като го беше хванала с ръце през кръста и го придърпваше за да може целия му пенис да я изпълва и топките му да опират между краката й. чука я в тази поза дълго, след това я постави на колене разкрачи я повдигна я леко с ръка и го вкара чукайки я кучешката. Виждах как тя се движи напред и назад в синхрон с него. В моментите на бурна страст за да задържи изпразването, той го вадеше от нея и го допираше до тясното и дупе. Горешата и вагина оставаше за момент разтворена, виждаха се набъбналите с кръв сочни устни на путето и излезлия извън устните клитор който от възбуда бе станал като черешка. Между краката и се стичаха тънки струи от соковете и. Тя бръкваше между краката си и нежно се докосваше. След като преминеше страста в него отново започваше да я чука капо пляскането на двете тела отчетливо се чуваше. Когато и двамата се умориха тя легна до него леко на старни, подаде си дупето повдигна си крака, а той застана до нея легнал и с едно движение проникна отново в нея. Чукаше я бавно, чукаше я бързо, чуваха се звуците от допира на двете тела, нейното страстно пъшкане, на моменти стенене и неговото дълбоко и отчетливо дишане. Докато я чукаше така докосваше малките и секси гърди, галеше зърната и които бяха настръхнали и това и даваше допълнителна възбуда и страст да се чука с него. В един момент тя се отдрръпна от него постави го на гръб и застана между краката му и отново засмука страстно пениса му като си играше с с език по главичката му и с ръка леко по търкваше. Виждаше се как спермата напираше от него, топките му ставаха все по напрегнати, но тя успяваше да го контролира така че да не се изхвърли. В следващия момент тя го обязди. Проникването вече беше леко и тя започна да се движи като дива ездачка върху расов кон. Поемаше целия му пенис до топките. Видях как леко се надигна и от нея изтекоха като фонтан соковете. Беше скуиртнала за пореден път. Горещите сокове го обляха между краката и той я наклони към себе си. Тя легна върху гърдите му и той започна да я чука бързо и страстно като се стремеше да го вкарва целия в нея. Устните на путето и възбудени от секса бяха обвили члена му и го държаха здраво за да не излиза. Тогава той спря за миг, хвана я през кръста и без да го изважда от нея я обърна и постави на гръб, вдигна и постави на раменете си краката и, хвана я през кръста и продължи да я чука. Чукаше я страстно, целуваше плътните и устни и с ръка галеше гърдите и. Тя стенеше от възбуда а той дишаше все по отчетливо и често. В един момент го извади от нея тя разтвори путето си и той започна да излива спермата си пълна с малки семенца по разтворената и путка. Първото изхвърляне стигна до гърдите и а следващите 5 -6 изригвания бяха в разтвореното и путе. Спермата се разливаше между устните на путето и започна бавно да се стича към дупето и. Всяка една какпка бе за нея и тя не искаше да я пропусне. Той стенеше от възбуда докато спермата излизаше от него, а тя жадно я попиваше по тялото си и в путето. Накрая той се отпусна върху нея, целуна я нежно и легна до нея. Тя стана и тръгна към банята, но в коридора пред банята се оказах аз. Тя ме погледна, затвори вратата на стаята, усмихна се и се спря до мен. Аз леко прекарах ръка през кръста й, притиснах я до мен и с другата ръка бръкнах между краката й. Усетих горещата и възбудена вагина, онези изпълнени с кръв и възбудени устни и горещата, току що изхвърлена сперма на колегата по путето и. Бавно започнах да я размазвам между краката и , като нежно докосвах и възбудения и като черешка клитор. Тя се покри в бяла пелена между краката от размазаната сперма. Беше отпуснала нежно глава върху гърдите ми и се наслаждаваше на този момент. Члена ми беше толкова възбуден и опрян в нея, че тя усети възбудата ми, докосна го нежно с ръка и в този момент аз експлоадирах. Спермата ми я обливаше по тялото, а тя леко започна да я размазва. Аз също започнах да размазвам този път вече моята собствена сперма по тялото й като я размазвах основно по гърдите и. Докосвайки малките и стегнати гърди и щръкналите и зърна успях да свърша за втори път върху тялото и. Събрах спермата си от нейното тяло, а тя хвана пълната ми ръка и я постави между краката си. Разтвори путето си и каза: "Вкарай я в мен". Нежно с пръсти целите в сперма бръкнах вътре и размазах спермата си в путето и. Тя ме целуна и блезе в банята. Колегата вече блаженно беше заспал. Тя се изкъпа и легна до него, а на сутрината когато се събудих тя вече си беше тръгнала. Така след това преживяване и тази наша среща не я бях виждал много време. Излизаха с колегата, но не след дълго нещо между тях двамата се случи и тя го заряза. Бих казал дори много го намрази.

И един мразовит януарски ден съдбата си каза думата като ни срещна във входа на блока. Определихме си среща и така започнахме да излизаме с нея, станахме неразделни, по-късно тя стана моя съпруга и така вече 25 години. Но спомена от този страстен секс е жив и до днес.

Sladostrastna 38, форум на  БГаматьор

Ероциклетни Дневници Рина

Всичко написано по долу е плод на болния мозък, и неграмотността на автора, но
Всяка прилика с действителни лица и събития, не е случайна.
Ероциклетни Дневници
Рина
/ след Лена /

Ранна пролет е. Връщам се от десет дневна командировка в Белград. Хладно е с мотора, но се радвам че съм с него. В петък границата е задръстена, и докато ги пререждам нахално, ония в колите ме убиват с поглед. Дреме ми, късен следобед е, и нямам време  да се редя зад всичките тия консерви. Намигам закачливо на младата митничарка, надувам музиката, навивам газта и след няма и час съм в града. Мисля си за Рина …
Не ми се ще да я чакам в къщи, липсва ми. За дванадесет години съжителство, три пъти сме се разделяли за не повече от два дни, нямам търпение вече да я видя. Поглеждам часовника и пришпорвам Харлито към офиса. Пуша нервно, Рина пак закъснява естествено, получавам съобщение от Насо. „Жоре, къде се затри бе, цяла зима не сме се виждали. Айде да направим една маса.“  Ей, вярно че не сме се виждали с него от нова година. „ Преди час се прибрах в България пич, утре съм фрии, вие у нас или ние у вас ? “ , „Вие у нас , 18.00 ? “ , пускам един надървен палец в отговор и се ухилвам.
Прибирам телефона, и в този момент Рина се появява на входа на бизнес центъра. Видение… примигвам няколко пъти – видение си е.  Боядисана в гарваново черно дълга коса, стегната на две ученически опашки. Мастилено зелени очи, обрамчени с бели очила с черепчета по рамката. Предизвикателно нацупени, плътни устни с цвят на маслина. Изящна шия, окичена с кожена връвчица на която медальон с Ин и Ян, се спуска във вадичката между циците, едва удържани от бяла риза и късо черно кожено яке. Черна кожена пола, два пръста над коляното, но с такава цепка на лявото бедро, че със сигурност в точния момент може да се види цвета на прашките и, които смело мога да предполагам са с цвета на високите бели кожени ботуши - без катарамите с черепи естествено. Вижда ме и замира, в следващия миг се е спуснала по няколкото стъпала до тротоара, виси на  врата ми, а бедрата и се увиват около кръста ми. Полата се е набра доволно високо, и с удоволствие слагам длани върху голото и дупе.
-   Кво прайш тука бе…и си махни студените ръце от задника ми – мрънка типично в неин си стил тя, докато жадно впива устни в моите.
-   И аз се радвам да те видя скъпа – намигам и с усмивка.  – Тръгваме ли ?
-   С мотора, абсурд. Ти как ме виждаш Аз, да се кача на Тоя мотор, в Тоя студ ?
-   Ми качи се на някой друг ма. – предлагам и „любезно“.
-   Я не ми казвай кво да правя бе. Кретен.  – озъбва ми се тя.
-   Кучка. – казвам по скоро на себе си, гледайки я как вдига ръка.
-   И аз те обичам скъпи – усмихва ми се Рина, миг преди да скочи в таксито.
Повдигам безпомощно рамене и тръгвам без да бързам, пътьом се отбивам за литрова бутилка малц, прибирам мотора в подземния гараж, и умишлено бавно се качвам по стълбите до третия етаж. Още докато премятам връзката с ключовете, вратата се отваря, а аз се усмихвам вътрешно – липсвам и повече, отколкото тя на мен, нищо че ми се прави на непукист . Подавам на Рина бутилката, отървавам се бързо от прашите дрехи и се пъхвам под душа. Наметнат с халата, и едва седнал в любимия си фотьойл, тя ми поднася чаша с два пръста кехлибарена течност, гарнирана с едно ледче – точно както я обичам, и докато реже мезе на барплота я оглеждам с нескрит интерес. Вече пуснатата и, все още влажна коса ухае на кокос, черната прозрачна сатенена туника символично прикриваща бюста и, подчертавайки леко настръхналите зърна, стига малко над тънкото и кръстче. Черните дантелени бикини очертават изящния релеф на дупето и вагината, като те карат да се чудиш дали да ги свалиш, или да продължиш да се любуваш на тази приказна гледка.  Стройните и крака са обути в бели пантофи, с черепчета естествено … а, и нова верижка на левия глезен. Рина оставя подноса със сирена и луканка, лепва ми влажна целувка на бузата, и се настанява на дивана.
-   Ела при мене деее, много си ми далече така мило - измърква тя, облизвайки обещаващо устни с връхчето на езика си.
-   Оооо, абсурд. Мокра ми е косата, на дивана става течение, ще настина – не пропускам да и го върна за дето ме заряза така пред офиса.
-   Копеле – зъби ми се тя.
-   И аз те обичам скъпа. – усмихвам се, и чуквам чашата и с моята.
Разказва ми как са минали тези няколко дни, после аз и разказвам за командировката и когато ставам да налея втората доза малц и за двама ни, споменавам за поканата на Насо.
-   Еха, супер. Не съм ги виждала тия хора от онова бързо кафе дето пихме, когато се засякохме в центъра по нова година. А Елена е страхотна, такава миличка и добричка, много ми е хубаво като съм с нея. И е страшна мацка на всичкото от горе нали ? … Абе ти така и не ми разказа за оная буря, когато бяхте заедно !
-   Опааа, сега го закъсах – мисля си аз, докато без нужда отварям хладилника.
По принцип не се ревнуваме, и двамата сме си позволявали известна интимност пред другия с общи познати и непознати, неприкрито се зазяпваме по противоположния пол и откровено коментираме с какво е заслужил вниманието ни, обаче ако и кажа за случилото се, нямам абсолютно никаква идея как ще реагира. А да я лъжа съвсем, ама съвсем не ми се иска.
-   От къде се сети за това, беше преди сто години. – опитвам да се измъкна аз.
-   Е, нали сме им на гости утре, като си подхвърлите някоя шега за тогава, няма да съм в разговора най-малкото.
-   Ти пък, колко пъти сме пътували с тях, едва ли точно за тогава ще си говорим. – казвам престорено небрежно, щото съм сигурен че другите ще мълчат като комунисти на разпит.
-   Мило … - тона и не предвещава нищо добро – погледни ме в очите моля те …
Бавно затварям хладилника и правя крачка зад барплота, оглеждайки предметите които са и под ръка. В зелените и очи прескачат мълнии, пръстите на едната ръка барабанят по голото и коляно, а цялото и тяло е напрегнато, сякаш се готви за скок. Оставям чашите на масата, и  палейки цигара се настанявам във фотьойла. Като разбере че я лъжа, ще побеснее, ще изпотроши къщата, но това не ме плаши. Накрая ще почне да плаче и да пита защо я лъжа, а аз няма да имам отговор. Всичко друго, но не и сълзи в очите на тази жена. Прекръствам се мислено и започвам разказа.
-   Ония ден … Насо беше взел пистарката на брат си, и Лена се качи при мен….
Леда спира да дрънка нервно в чашата и, тя видимо се отпуска, отпива глътка и също пали цигара.
-   … безумното желание да прокарам език по тези изящни пръстчета …
Рина става да налее по още едно, и с жест ме подканя да продължа. Гнева в очите и отдавна го няма, напълно заменен от искрен интерес и любопитство. Тя седи на дивана с подвид под дупето крак, подпряла глава с едната си ръка, а другата лежи от вътрешната страна на голото и бедро.
-   … дупето се върти съблазнително, примамвайки ебача все по дълбоко себе си …
Отпивам, и отмествайки поглед от очите и, забелязвам как пръстите и нежно галят дантелата между краката.
-   …. и спермата ми се излива направо в гърлото и …
Погледа и е вперен в мен с онзи блясък който безумно обичам, връхчето на езика бавно изучава леко отворената горна устни, а ръката и безкомпромисно бърка в бикините.
-   … опирам във входа на влагалището … затаява дъх, и застива в очакване …
С лека въздишка Рина отпуска гръб на дивана, бавно качва и двете си стъпала на масата, разтваря широко бедра, а бикините се озовават в лицето ми. Едната и ръка нетърпеливо намира наедрялото зърно на гърдата, а средния пръст на другата започва бавно да прониква във вагината. Запленен от гледката, развързвам халата, омотавам гащичките и около кура си и започвам да си правя чекия с тях . Забелязвайки това, тя изоставя циците, облизва два пръста които заменят вкарания в путката и, а с него започва да масажира клитора си.
-   … , а тялото на Лена, притиснато плътно в преградката ми, започва да вибрира в ритъма на моето …
От гърлото и се отронва болезнено страстен стон, заобикаля масата и се нанизва на кура ми с неистово желание.
-   Мой си копеле – прошепва в ухото ми - … или си мъртъв !
-   Чий друг да съм кучко … – отговарям, миг преди да захапе до кръв долната ми устна.
Таза и се завърта във всички посоки, набъбналия и клитор  се трие в корема ми, а ръцете ми безжалостно мачкат циците, стискайки болезнено щръкналите зърна. Дланите и хващат лицето ми и тя  жадно облизва кървящата ми устна. Хващам дупето и, обирам с пръст стеклата се  по топките ми мъзга, и със лек натиск бавно го вкарвам в ануса и. Рина простенва, впива черния си маникюр в раменете ми, и с няколко бързи надявания по цялата дължина на члена ми, освобождава и двама ни от натрупаното напрежение.
Още седя размазан на фотьойла, тя се появява от банята, облечена в червена дантелена нощничка до пъпа, няма и прашки даже. Рина и червено – тука става нещо.
-   Знаеш ли мило, откажи поканата за утре …
Поглеждам я с неразбиращо-злобен поглед.
-   Не, и на трима ви не се сърдя. Но, те искам само за себе си този уйкенд любов моя !
Ставам и прегръщайки я с цялата нежност и обич, която изпитвам към нея, внимателно я целувам по нослето. Пениса ми, отъркал се в нежната и вагина потръпва, и без да се бавя повече я повеждам към спалнята.

Преситени от страстната нощ, все пак отиваме на гости. Рина с нищо не показва пред тях, че е наясно с малката ни есенна оргия, но очите и следят Лена с голямо внимание.  Тя от своя страна се държи съвсем нормално и непринудено, освен станалата вече традиционна почти въздушна целувка по бузата за здрасти, нито поглед, нито жест към мен. Егото ми е сериозно засегнато, нима съм оставил в нея толкова мимолетен спомен. Постепенно настроението се повишава, значително подпомогнато от вкусната храна и любимите напитки, пръснати в изобилие по масата. Насо, въпреки признанието ми че е по-добър моторист от мен, се опитва да бъде и по-голям пияч. Не му се отдава, и гарнирани с водката, неприкритите му опити да флиртува с Рина ни карат да умираме от смях. Буйстваме известно време под звуците на любимата музика и нащурели се, по някое време окупираме меката мебел. Ние с Насо дрънкаме простотии, унищожавайки междувременно солидни количества лед, а дамите уютно разположили се на дивана, подхващат някакъв си техен задушевен разговор почти шепнешком. Въпреки сумрака и замъгления от питиетата поглед обаче, забелязвам че Рина се разнежва все повече. Държи ръката на Лена, с другата докосва ту косата и, ту нослето, ту коляното и с голяма нежност, а когато Лена слага глава на рамото и, и скрива лице в черните и коси, тя я прегръща със сестринска обич. Вече съм сигурен че става нещо. Излизам на балкона в безнадежден опит да си проветря главата, но порядъчно замръзнал, след известно време влизам в притихналата стая. След малко се появяват и момичетата, усмихнати и без следи от негативни емоции по лицата, но явно купона е приключил и е време да си ходим.
Десет и половина, бавно отварям очи, очаквайки главоболието и спазмите в корема да ме връхлетят всеки момент. Ясно е че снощи прекалих … заради Лена … или Рина … или пък и двете … все тая, важно е че главоболието се бави, а корема ми се чувства добре  - явно все още съм корав. Обръщам глава и усмивката замръзва на устата ми. Рина я няма, а на бялата и възглавница, старателно поставени и подредени, са онези червени прашки на Лена. Главата ми избухва, корема ми се качва в гърлото, а мозъка трескаво прехвърля снощните детайли. Насо спи във фотьойла, Лена ни изпраща, в таксито допрели глави почти не говорим, вземаме си заедно душ преди лягане, страстна целувка за лека нощ ... И въпреки всичко, не го е понесла и просто си е тръгнала – тихо и кротко, без скандали и сцени. Дъха ми секва … Рина я няма… няма я … изгуби я … копеле тъпо … отиде си … – крещят в главата ми хиляди демони. Ставам с треперещи колене, насочил мислите си към остатъците от малца в хладилника, но застивам на вратата на кухнята.
Рина, наметната с едно от многото си дантелени халатчета, седи на високото столче, пред чашата с кафе на барплота и ме гледа с най- чаровната си усмивка.
-   Добро утро. Ще пиеш кафе, нали мило, или да ти викам Жоро Вегаса вече – и избухва във весел смях – само да можеше да си видиш тъпата физиономия в момента.
Тръшвам се срещу нея, и едва поемайки си дъх, с усилие паля цигара. Сърцето ми блъска в гърлото и всеки момент ще го изплюя на масата, едва се сдържам да не повърна върху прашките на Лена който съм пляснал между чашите, отпивам глътка кафе и бавно вдигам очи към Рина. Явно нещо в погледа ми не и харесва, защото след секунди до кафето се появяват таблетка алказалцер, таблетка беналгин и глътка малц, скъпернически плисната върху цели три бучки лед.  Побутвам с пренебрежение хапчетата, гаврътвам уискито и демонстративно захлупвам чашата с дъното нагоре.
-   Ма на къв ми се правиш бе ейй. Аз трябва да съм обидената в случая, не ти, разбра ли – опитва по нейния си начин тя, но само си изпросва още един от кривите ми погледи.
-   Стига де милооо, кво са – пуска медения си глас, пресяга се и нежно разрошва косата ми.
-   Пия го с едно – казвам през зъби, въпреки че се разкисвам и от ласката, и от гледката на приказните и гърди появили се от развързания халат.
Погледа и пламва, кокалчетата на пръстите и стиснали ръба на барплота побеляват но става и ми налива – този път по моя вкус. Мълчим, кафето и изстива, а цигарата догаря недокосната в пепелника. Мълчим. Пресяга се, нервно допива последната ми глътка, и налива нова доза.
-   Къв е тоя цирк, би ли обяснила ? – подканям я палейки поредната цигара.
-   Ами тя Лена – започва Рина, отпивайки от вече изстиналото кафе, хъм тя мрази студено кафе – чувствала се зле, трябвало да ми признае, според нея сме били почти приятелки. Казах и че знам, казал си ми вече, и не и се сърдя. Но тя трябвало да обясни защо, съгласих се, и така научих и края на историята. Ти не ми го разказа…
-   Щях но ти ме прекъсна …
-   Като и да е. Стана ми ясно че между вас има някаква необяснима физическа страст, някакво необяснимо физическо привличане – но нищо повече.  И окончателно се убедих че си напълно искрен с мен. И знаеш ли, докато тя ми описваше усещанията си тогава, пак се подмокрих. Казах и го, после и разказах какво се случи онзи ден, а тя също ми сподели че е възбудена. Призна ми че мислела тайно да ти даде онези червени прашки, да ти бъдели сувенир от оная буря. Даже ги била напъхала в джоба на якето, после се почувствала още по гадно заради мен и си ги прибрала. Тогава ми хрумна че ще стане голяма веселба с тия гащи, и тя ми ги даде с готовност. Много се смяхме опитвайки да отгатнем как ще реагираш, и сега Лена чака да и се обадя и да разкажа какво се е случило. Снощи ми изглеждаше много забавно, но явно съм сбъркала и сега съжалявам. Това е.
Ставам мълчаливо, изцеждам последните капки от бутилката, отпивам и оставяйки празната чаша на барплота заставам до нея. Рина ме поглежда, изправя се и доверчиво се отпуска в прегръдките ми. Устните и опарват врата ми, ръцете и намират кура ми, и той  с готовност се изправя в нежните и длани. Погледа и се блъска в моя, тялото и нервно потръпва в безуспешен опит да се измъкне, и тя застива видяла дивашкия блясък в очите ми.
-   Кучка – казвам кротко, и почти гальовно я завъртам с гръб към мен и с лице към барплота – кучка. И ти си кучка, … и Лена е кучка … всички вие сте едни гадни кучки …
Дръпвам халата и до лактите, омотавам го около тях, помитам с длан чашите които се разбиват по теракота и я натискам напред. Пъпчето и опира в ръба на плота, а разпиления от чашите лед върху който лягат гърдите и, я кара да простене мъчително. Гледам това стенещо божествено тяло, безпомощно притиснато към барплота и потръпвам конвулсивно. Разтварям бедрата с крака, подпирам кура си на входа на влагалището, и с един тласък и го набивам до корен. Тя се изпъва като струна, ръцете и опъват сатена до скъсване, босите и крака безпомощно се хлъзгат по теракота в търсене на някаква опора, а от гърлото и се изтръгва болезнен вик.
-   Животнооо, пусни меее, ти си животнооо …
-   Мълчи кучко – казвам и пресипнало и почвам да я ръгам с цялата си дължина, въпреки че е болезнено суха и за мен.
Рина опитва да стяга мускулите на влагалището, да върти дупе и да ми се противопостави по всякакъв начин, но аз така съм се надървил след цялото това пиене и адреналин, че сигурно мога и в стената да го забия в момента. Продължавам да я чукам без капка жал, и скоро виковете и преминават в стонове, стоновете в стенания, и кура ми започва все по лесно да влиза в овлажняващата се путка. Ръцете и се отпускат, краката спират да се мятат неистово разтваряйки се без натиск, кръстчето се и извива, и улавяйки темпото ми, дупето и започва да пресреща тласъците ми.
-   Дааа, животно…чукай ме…копеле мръсно … - започва да бръщолеви задъхвано Рина -  скъсай ми путката…чукай своята кучка … скъсай ме … аз съм твоята кучка копеле … още малко … давай … още малко …  да, да … ето …
Тази тирада, прекъсната от почти болезнено стягане на вагината и нечовешки вопъл, изтръгнал се от пресъхналите и устни ми идват в повече. Вадя члена си на половина и започвам да се празня неистово, едва оставайки на крака. Тялото и се разтриса неконтролируемо, кура ми излиза от нея, а от отпушената и вагина потича река. С треперещи колене гледам как тя тече върху краката ми и парчетата от разбити чаши, соковете и се смесват с разлятото кафе, а тялото и се отпуска почти безжизнено върху барплота. Изчаквам я да се успокои, нежно я взимам на ръце и я отнасям в спалнята. Разплитам халата, мокря хавлиена кърпа с хладка вода и я почиствам внимателно. Набързо оправям бъркотията в кухнята и се връщам в спалнята. Намествам възглавницата, и преди да я наметна с леката сатенена завивка се навеждам да целуна извора на удоволствие между краката и.
-   Моля те мило, боли ме – прошепва тя.
-   Съжалявам любов моя – свеждам виновно поглед.
-   Недей любими, пак ще те ядосам така, някой път !– отвръща, усмихвайки се и с устни и с очи Рина.

Autodriveri

Ероциклетни Дневници Лена

Днес ни гостува един талантлив и похотлив моторджия, който ни позволява да надникнем в живота на две двойки, нестрадащи от излишна ревност. Можете да се свържете с автора на страниците на bgamateur (има връзка от блога). Псевдонимът му е autodriveri, благодарности за разказа и приятно четене!

Всичко написано по долу е плод на болния мозък, и неграмотността на автора, но...
Всяка прилика с действителни лица и събития, не е случайна.

Беше края на септември, но нямаше как да пропусна последните хубави дни на сезона, за това се обадих на Насо с предложение да покараме моторите, и да разходим  жените събота или неделя. Бяхме карали с него двайсетина пъти през последните три години, пасвахме си и като стил на каране и като компания, а и жена му беше голяма сладурана. Малко по нисичка от моята, и с руси къдрици, със съвсем малко по голямо дупе, но също така стегнато и примамливо. Стройни крака, тънко кръстче, плосък корем, и хубави цици, доколкото можеше да се прецени на око през сутиена. В погледа и обаче, имаше някакво екзотично излъчване и на няколко пъти, особено след чаша вино, бях улавял едни такива проблясъци които ме караха да изтръпвам до върха на пръстите, и почти си ми беше станала мокър сън тая мома. Хъмм… май почнах да се размечтавам нещо.
Уговорката за събота беше направена, маршрута уточнен – 300км.  до крайната дестинация, хапваме на обяд и се прибираме обратно в къщи до вечерта. Много добра перспектива.
Е да, ама неее. Времето започна да се скапва, и прогнозата за уикенда се промени от „може би“, до „не много“ благоприятната за пътуване с мотор. На всичкото отгоре в петък след обяд , колежката на жена ми и се обади че вдигнала температура. И моята, нали е добра душа, реши да и вземе дежурството в кол центъра събота и неделя. Супер просто … баси и късмета. Обадих се на Насо, да му споделя как се скапват плановете.
-   Слушай кво Жоре, ние „рокери“ ли сме или лукови глави, та една лоша прогноза ли ще ни уплаши. А  току виж Лена, (жена му Елена) също се отказала, и ще може да си караме както си искаме по ония пусти междуселски пътища. Че нали я знаеш кво е мрънкало – много газ съм давал, не съм бил на състезание, щели сме да се утрепем с тва мое каране…
-   Де бре Насо, чак пък толко да ти пречи Ленката, не съм забелязал…
-   Не че ми пречи, сигурно я е страх като натисна повечко по завоите … Пътуваме утре нали ?
-   Пътуваме естествено !
Събота, девет сутринта. Заредил съм, и пия блудкавото кафе от бензиностанцията. Небето синьо та синьо – като очите на Лена, и едно облаче няма по него. Слънцето се разлудяло и припича … измамно, термометъра на таблото на Харлито показва незадоволителните + 15 градуса.  Очаквам гърленото боботене на осемстотин кубиковия Интрудер на Насо, и за това почти не обръщам внимание на неистовото пищене, стремително носещо се от към булеварда, докато зад гърба ми не спира една Хонда CBR 1000. Едва не изпускам кафето от комичната картинка, която се разкрива пред очите ми. Водача добре – цял екип с надписи Дайнезе, ботуши и ръкавици в същия стил и клас…обаче спътничката му…Сладко вирнатото дупе, обуто в прилепнал кожен панталон, не може да компенсира нелепостта  на високите черни ботуши, рокерското яке и елек с ресни, качени върху този пистов мотор. Хлъцвам от изненада когато из под шлема се появява ухилената физиономия на Насо.
-   Ха, ха, ха. Гепих мотора на брат ми, че и целия му екип, само ботушите са ми малко големи  – весели се той – нали е в Англия сега той, няма и да разбере даже. Ще падне каране днеска, ха, ха, ха …
-   Ще ме вземеш ли на кораба си капитане? – пита закачливо Лена докато ме целува почти въздушно за здрасти, а онези проблясъци в погледа и, които ме карат да изтръпвам до върха на пръстите, окончателно запращат недопитата чаша кафе в краката ми.
-   Ъъъхъ… - отговарям тъпо, омаян от аромата на маргаритки и нежния допир на устните и върху небръснатата ми буза…дали духна лекичко в ухото ми, … или пак се размечтавам…
-   Да бе пич, нали нямаш против днес да возиш жената. Ти и без това с тоя автобус не се юркаш по завоите. Пък аз ще му отпусна края малко, от кога и точа зъби на тая цебеерка.
-   Нямаш грижи брато, кой отказва компанията на готина мацка. Пък и може случайно да объркам пътя и да стигнем на някоя полянка с нея – отговарям наперено, вече възвърнал присъствието на духа си аз.
-   Хе, голяма работа. Зъб и око няма да и вадиш нали, така че стигайте и до две полянки ако щете. Аз ще пия едно кафе, и после газ. Вие ?
-   Тц, айде да тръгваме Жорка, остави го тоя състезател. – казва Лена, и ме хваща свойски под ръка – нямам търпение да се повозя на големия ти мотор.
-   Само на него ли ? -  питам я на ум аз. Не ми стига смелост да изкажа на глас порочните мисли които се въртят в главата ми.
 - Аре бягайте, туристи такива, ще ви отвея като пътни знаци на магистралата – продължава да се хили Насо, изпаднал в някаква луда еуфория от предстоящото му изживяване с мотора.
Не че не го разбирам де. Помня как се чувствах всеки път когато се качвах за сефте на новия си мотор. Тръпката е почти сравнима с тази, като при първия допир до голото тяло на дълго желана жена. Абе, изобщо, тва мотор и жена да ти влезнат у главата и между краката е страшна работа. Макар че от мотора се слиза много по трудно, отколкото от жена – вярвайте ми.
След час бясно препускане по магистралата, мъжкото ми его е задоволено – Насо не ни отвява като се е заканил, и аз с усмивка спирам на изпречилата се пред погледа ми  бензиностанция. Време е да му цъкна една локация на вайбъра и да го видя той къде е – такава ни е уговорката.  Откопчавам се, и още не извадил телефона, Лена се гушва в мене и пъхва ръцете си под якето ми.
-   Баси студа, нали може да се постопля мъничко – измърква тя.
-   Може разбира се, искаш ли да взема чай – отговарям с пресипнал глас и също я прегръщам. Да я стопля, и да се насладя на аромата на маргаритки.
-   После…
Ръцете ми се отпускат върху опънатата от дупето кожа на панталона, тя още по плътно се притиска в мен, а хладните и длани изучават гърба ми. Стоим така известно време, ръцете и вече са само нежни, а дънките ми значително отеснели в чатала. Внимателно я отделям от себе си и паля цигара. Замъкни я в тоалетната  - потупва ме рогатия по рамото. Не става бе, Насо ми е френдче, да му ебеш мамата, тъпо е да му извъртя подобен номер….
Пием чай, говорим си общи неща, и отново сме на седлата. След малко слизаме от магистралата и започва истинското удоволствие. Криволичещо в планината пусто шосе, ни води през приказни гледки и есенна природа. Насо ни подминава с бясна скорост и пак сме сами в пустошта. Вече имаме цели +20 градуса, Харлито мърка успокоително между краката, Лена се е облегнала на гърба ми, с обвити около кръста ми ръце, и зяпа някъде в далечината. Очите жадно поглъщат пейзажа, подсъзнанието следи пътя, а мислите търкалят мацката зад гърба ми в леглото.
Приказен ден, струваше си мръзненето до сега. Повтарям последното изречение по интеркома, но Лена отговаря само с едно „аха“, явно и на нея не и се иска да разваля момента с празни приказки.
След час Насо ни пресреща и спираме на първата отбивка. Ходил той до въпросното градче, но кръчмата в която мислехме да хапнем, вече не работела. Поразпитал и му казали че на седемдесет километра има язовир с огнище, маси и пейки за пикник. Пътя до там бил супер – миналото лято го били правили с пари от евро фондовете. Чудесно. Това не е за изпускане.
Зареждаме провизии от единственото работещо магазинче в пустия градец, и след час сме на язовира. Разни наденички и други екстри цвъркат на скарата, Лена реже салатка, Насо чопли нещо по мотора, а аз говоря по телефона с жена ми Рина ( Марина ).
-   … бе казвам ти, тука става страшно, стъмни се, като през нощта е , и всеки момент ще затрещи. Рових по сайтовете и бурята ще е жестока, а лошото е че идва точно към вас. Вятър и дъжд с гръмотевици цяла нощ – направо не ви завиждам, как ще се прибирате…
-    Стига ма Рино, найш кво яко време е, и да завали някъде, тука няма да е.
-   Еее, добре професоре … айде че имам работа…
След час сме омели всичката храна, и  доволно напечени от есенното слънце, се търкаляме на ливадата по фланелки и слипове. Червената прашка така сладко е разцепила дупето на Лена, че  ми иде да я награбя тука пред мъжа и. Благоразумно се отдалечавам от изкушението, и докато си допивам бирата, излегнат на тревата с блажено притворени очи, усещам все по хладния повей на вятъра. Изправяйки се оглеждам хоризонта, и душейки като куче, все по силно миришещия на влага въздух се обръщам към Насо:
-   Май Рина ще излезе права пич. Дали да не тръгваме а ?
-   Седи бре Жоре, няма да вали – отговаря небрежно той, и продължава да се натиска с Лена.
Цъквам на Рина едно съобщение с молба за съпорт, да търси някакъв подслон наблизо и отивам да приготвя дъждобраните. След като не ги намирам нито в десния, нито в левия куфар изобщо не отварям задния, защото една мисъл ме фрасва в челото – висят на простора в къщи.  Е супер, сега със сигурност ще завали. И…след малко закапва. Докато припряно се обличаме, и си събираме боклуците вече вали прилично. Няма смисъл да стоим под дъжда, и подкарваме към града с надеждата да намерим някаква сушина. След  десет километра температурата е паднала до +8 градуса, скоростта под 40км/ч., дъжда се усилва все повече, а Лена се е притиснала плътно във мене и цялата трепери. Как можах да забравя дъждобраните, мамицата му. След час в пороя, влизаме в единственото селце по пътя, което е на 20км. от града. На центъра има неизползвана от десетилетие автобусна спирка и се навираме там. От горе не тече, но вятъра запраща в нас предоволно количество вода.
-   В тоя студ и дъжд  е абсурд да караме още дълго, баси никога не съм замръзвал така  – констатира с тракащи зъби Насо, и продължава да рови из телефона за хотели.
-   Бассси … – цялата се тресе от студ Лена.
-   Ще се оправим хора, спокойно – опитвам се да поддържам духа им аз.
Притичвам в пороя, вадя зимните ръкавици и резервния пуловер от задния куфар, и настанявам Лена на единствената останала дъска от пейката. Свалям мокрите ботуши и чорапи, подсушавам с пуловера нежните и крачета, и ги взимам в ръцете си. Докато ги разтривам внимателно, се боря с връхлетялото ме безумното желание да прокарам език по тези изящни пръстчета с отличен педикюр. Не ги пускам докато не станат с температурата на ръцете ми, нахлузвам и ръкавиците, и я поглеждам. Тя размърдва крака и се хили на комичната гледка, а тази усмивка ме кара да забравя, че и аз също мокър до кости.
С надежда отварям съобщението на Рина, но там има само някакъв съмнителен адрес на частна квартира, който е намерила в обява от преди две години – нищо друго в радиус от сто километра.
-   Слушайте кво пичове.  – взимам решение.  - Вие стойте тука на сушина. Аз отивам в града, и като намеря нещо, ще ви пратя локация. Ако не, ще го мислим после.  Ленка, и пуловера облечи под мокрото яке. Айде изчезвам.
След половин час съм в града, пред все още работещото хранително магазинче. То е единствената надежда към която съм тръгнал. Ако обаче, и тука не знаят къде може да пренощуваме, значи наистина сме го закъсали. Влизайки си поглеждам телефона и застивам, дванайсет  пропуснати от Насо. В главата ми почват да се въртят разни мрачни сценарии. Не че съм параноик но … хубава жена, скъп мотор, студ, мрак, диво безлюдно село… С вдървени от студ и тревога пръсти едва успявам да активирам шибания тъчскиин. Оня оттатък вдига влудяващо бавно и изнервящо, едва на седмото позвъняване.
-   Пич, къде си го заврял тоя телефон бе, връщай се. Намерихме страшна квартира. - изстрелва той, преди да му кажа че телефона ми е където и неговия, тоест в задника му.
-   В магазина. Къде бе, ква квартира – питам, не че толкова ме интересува, а просто за да успокоя дишането си.
-   В селото. Бе, после ше ти кажа. Виж нещо за ядене и пиене, че чичкото няма с кво да ни гости и идвай, пращам ти локация.
Това ми стига. Грабвам две бутилки водка и една бяло вино, две кутии сок и няколко минерални води, едно уиски за хазяина.  Пълня една торба с нещо за ядене и обратно под дъжда. След още 30мин. Харлито е прибрано в двора до Хондата, стопанина с усмивка приема уискито, и след като ме упътва към стаята над лятната кухня, се прибира в къщата. Награбил торбите с покупки изкачвам външната стълба, а Лена ми отваря вратата, увита в топло одеяло. Оставям торбите в маломерното коридорче, събувам мокрите кубинки и влизам в единствената стая . Бая голяма спалня – от ония старовремските, скрин и два стола. Маса няма, но пък има дебел мек килим и газова печка която топли приятно. Плебейско, но по своему романтично, уютно, и най-важното – сухо.
-   Е това е Жори – усмихва ми се тя – има баня с топла вода, и газовата бутилка на печката била пълна, щяла да изкара цялата нощ. Как ти се струва, не че е лукс, ама е чистичко и топло. Айде махай тия мокри дрехи, че ще се разболееш.
-   Направо си е палат, в сравнение с оная спирка. – отговарям и почвам да събличам прането от себе си. Даже и от слиповете ми капе вода, баси.
-   В скрина има още чисти чаршафи и одеяла – намига ми дяволито тя, разположила се по корем върху леглото – няма да гледам…много.
Мятам слипа до нейните червени прашки, увивам един чаршаф около кръста си, и разхвърлям другите мокри дрехи на останалото свободно място върху скрина и столовете. Насо се появява от банята, също с бяла поличка, и докато чакам бойлера да загрее, се настанявам на леглото при Лена.  Завъртаме тримата бутилката водка от ръка на ръка, кой да се сети да купи и чаши, и след като минавам през банята се разполагаме да хапнем на килима, в уютно затоплената вече стая.

***

Ние с Насо си прехвърляме водката, а Лена отпива с наслада от виното. На мен ми е некомфортно с тоя чаршаф стягащ кръста ми, и просто го слагам върху скута си. За приличие, все пак сме на маса. След няколко неуспешни опита да се храни омотана в одеяло, Лена заявява че мога спокойно да и зяпам циците и го отмята от раменете си. Насо избухва в луд смях, отпива и ми подава водката. А гърдите и са божествени – добре оформени, среден размер, лисичи муцунки – зяпам ги и още как. Хапваме, пийваме и дрънкаме за събитията от деня, а с  тази гледка вечерята ми се услажда още повече. Вече съм доволно сит, а задника ми поизтръпнал, за това се настанявам по турски на леглото. Насо се е присламчил до Лена, гали я по врата, и я целува между глътките водка. Разговора замира, и аз отпивайки мълчаливо местя поглед от вече моравите цици с настръхнали зърна, към краката и. Мисълта как тези нежни стъпала се спускат от гърдите през корема и обхващат кура ми, ме кара да примижа блажено. Сластният и стон, предизвикан от Насовата ръка под одеялото ме вади от унеса.
-   Ааа не, отивайте да се ебете в банята. Аз се намръзнах за днеска. – шеговито ги смъмрям.
-   Глупости па ти. Седи си тука на топличко, ние просто така, само си се закачаме малко. – отвръща Насо със запъване, колкото от изпитата водка, толкова и от възбуда.
Протягам ръка към подадената ми бутилка, а минути след това спира тока. Пак дълго изкара, в тая зверска буря.  Докато очите ми привикнат към мъждивата светлина на газовата печка, одеялото е захвърлено,  Лена е по корем на килима, а главата и е в скута на Насо. Гърба и е извит като на котка, а дупето и се поклаща примамливо, зовящо. Тази гледка окончателно отхвърля чаршафа от скута ми, и хващайки кура си в ръка започвам да масажирам топките и ствола.
-   Ще ми дадеш ли сладкото си путенце миличка – изхриптява задъхано Насо.
Тя с готовност се завърта в кучешка поза, и докато той и го вкарва, устните и са на няма и метър от мен. Русите къдрици са обрамчили лицето със златен ореол, стегнатите щръкнали цици едва помръдват, а дупето се върти съблазнително, примамвайки ебача все по дълбоко себе си. Не издържам на тази гледка, и започвам да лъскам бастуна. Забелязал това Насо ми намига, покровителствено пошляпва жена си по дупето и изломотва:
-   Аз нямам против, вие като си се разберете – повдига безучастно рамене той, и продължава да  клати жена си с още по-голям хъс и желание.
Лена вдига глава към мен, и погледите ни се срещат.
-   Искам те! – мълвят мораво сините И очи.
-   Искам те! - помътнели от желание, шепнат моите.
Издърпвам се до ръба на спалнята, и вече усещам горещия и дъх по главичката си, а  следващия тласък на Насо я кара да ме налапа почти на половина. Тя го поема жадно в унисон с  тласъците на мъжа си, а аз протягам ръце към гърдите и. Усетила опората, тя се отпуска на дланите ми, едната и ръка задрасква конвулсивно по бедрото ми, а другата уверено се устремява към клитора и.  Насо усилва темпото, ръцете ми мачкат нежно циците и, притискайки напращелите зърна между пръстите, а устните и ме поглъщат все повече и повече. Неусетно и тримата се сливаме в един общ ритъм, танцуваме един танц, ставаме едно цяло. Тялото на Лена започва да вибрира, и след малко Насо с ръмжене разлива по дупето и плодовете на своето удоволствие. От гърлото и се откъсва приглушен стон и тя сключва устни в основата на члена ми. С две бързи завъртания на езика отприщва вълната, и спермата ми се излива направо в гърлото и. Тя ме държи в устата си докато и последните ни конвулсии не стихнат, нежно обира с върха на езика си последните капки на страстта ми, и се отпуска на килима  до Насо. 
След като си поемам дъх, правя кратка разходка до банята, пуша задължителната цигара и се изтягам до тях в леглото. Лена ми е обърнала гръб и е положила глава на рамото на мъжа си, а аз усмихвайки се в полумрака, гледам тавана и си припомням  случилото се преди малко.  Сън ли бе, или реалност. Обръщам се настрани и внимателно докосвам с устни нежната извивка между рамото и врата и. Все още силно осезаемият аромат на маргаритки, и допира до хладната и кожа окончателно ме убеждават че не сънувам.
Мислите ми се оттичат от горната към долната глава, и аз продължавам да я целувам по врата, рамото и гърба. Тя откликва на ласката, и слага дупето си в скута ми. Намества кура между бузките, притиска се към корема ми и започва бавно да се плъзга нагоре – надолу. Усещането на нежната анална халка, триеща  се в ръба на главичката ми, е подсилено от соковете и, които след малко започват да мокрят топките ми, и да се размазват по целия ми пенис. Едната ми ръка гали косата, другата гърдата и коремчето, и аз се притискам все по плътно до дупето и. Нямам нищо против да свърша точно така, но тази палавница е решила друго. Навеждайки се да поеме Насо с уста, за момент отваря крака и пениса ми е освободен от капана…само за да попадне в друг, още по приятен. Размърдвам се и притиснат между бедрата и, кура ми разделя срамните устни, отърква се в набъбналия клитор, докосва обецата на пъпа, и бавно се връща обратно по същия път. След няколко такива разходки влагата вече тече обилно от нея, и аз променяйки леко ъгъла, опирам във входа на влагалището. Тя забравила за Насо, извива гръб, повдига сгънатия си в коляното крак, затаява дъх, и застива в очакване. Натискам съвсем лекичко, и от устните и се изтръгва продължително мъчително стенание, което кара коленичилия пред нея Насо, с бърза чекия да свърши върху циците и. Започвам да прониквам съвсем бавно, наслаждавайки се на всеки милиметър, докато топките ми не опират в клитора и. Тя се притиска плътно до мен и обхваща с ръка задника ми, а аз галя омазаните и със сперма гърди. Тя не ми позволява да се движа в нея, а ме чука само с мускулите на вагината си. Оставям циците, спускам ръка към клитора, нежно го хващам между пръстите си, и се оставям на волята и. Усещането от триещата се в главичката ми шийка на матката е влудяващо, и не след дълго съм на ръба.
-   Пусни ме, Леночка … -  с последни сили шепна в ухото и.
-   Не искам Жорж … - отговаря задъхано тя, завъртайки лекичко таза си.
Заравям глава в русите и къдрици, поемам дълбоко аромата на маргаритки, и страстно я захапвам за врата, неволно предизвиквайки още едно завъртане на дупето. Край… Това е… Избухвам… и несъзнателно стискам клитора и между пръстите си. Спермата ми заблъсква в матката, изпълвайки и без това влудяващо стегнатото влагалище, а тялото на Лена, притиснато плътно в преградката, ми започва да вибрира в ритъма на моето. След  доста време тя се изхлузва от кура ми, оставя ме без дъх с целувка, и се сгушва на гърдите на Насо.
-   Това беше един откачен ден, копелета ненормални. – въздъхва доволно той след малко.
-   Много повече от откачен – съгласявам се с него аз. – А жена ти е уникална брато. 
Лена извръща глава към мен и срещам усмихнатия и премрежен поглед. Внимателно хващам ръката, отпусната върху  моята, и я поднасям към устните си. Нежно целувам възглавничките на пръстите и една по една, слагам я върху гърдите си, затварям очи и заслушан в равномерното и дишане, се изключвам от външния свят.
Утрото е в унисон с настроението ни, ясно, свежо и слънчево. Седим на бордюра, пред онова единствено  работещо магазинче в градеца и пием отлично кафе. Погледите ни се реят по околните чукари, обгърнати от изпаренията на вчерашния дъжд. Мълчим, но усмивките на лицата ни отговарят на всички незададени въпроси. Кафето е изпито, заставаме до моторите, поглеждаме се, кимаме си делово и в следващия момент изпадаме в бурен, почти истеричен смях. След петнадесет минути все пак сме по седлата, с подпухнали и мокри от сълзи лица. Насо отпрашва напред, обещавайки да не забравя предупреждението ми за мокрия и студен асфалт. Насрещния вятър бързо ни напомня за вчерашното мръзнене, за това по най-краткия път излизам на магистралата и спирам на първата бензиностанция. Взимаме си чайче и се настаняваме на най-слънчевата масичка. Пръстите ни импулсивно се намират и сплитат, а очите ни блестят, докато сливаме устни в страстна продължителна целувка. Паля цигара с усмивка, но Лена отпива плахо от чая и ме поглежда виновно.
-   Виж Жоро, аз … не си мисли че съм някоя … откакто сме женени … до сега с никой друг освен с Наско …
-   Ленка …  - целувам нежно ръката и в опит да я прекъсна. -  Подобно обяснение изобщо не  е нужно. 
-   … обаче с теб се чувствам …  - продължава тя сякаш изобщо не ме е чула, явно има нужда да обясни, не толкова на мен, колкото на себе си - … той е буен и темпераментен, не че не ми харесва с него, напротив-обожавам всяка час от тялото му и ме побърква в леглото. Но ти…ти си грижовен и внимателен … караш ме да се чувствам съвсем различно, като … сякаш съм …
-   Кристална статуетка в ръцете ми… - подсказвам тихо.
-   Да , май … така … и усещам, че никога няма да ме изпуснеш … или да отчупиш парченце от мен … Насо си е моята голяма любов, обаче с годините започва да ми липсва нежност като твоята … за това снощи аз … аз … така … пък и Рина …
-   Леночка стига. Всичко е наред , нищо не си мисля. Ти си прекрасна и страстна жена, и съм благодарен на съдбата че ми подари това преживяване с теб. А и „Всичко което се случва във Вегас, си остава във Вегас“ – нали така.  – питам с усмивка и внимателно протягам ръка към бузата и. Тя се сгушва в нея, и вместо отговор получавам дълга изпълнена с благодарност целувка..
Докато допиваме чая, Насо пише че нямало да ни чака. Щял  да мие мотора преди да го прибере, и бил сигурен че щом е с мен, жена му ще се прибере невредима в къщи. Показвам съобщението на Лена, целувам я с усмивка и нахлупвам каската. Времето се позатопля и километрите се нижат неусетно. Мълчим, но ръката на Лена не слиза от рамото ми, а пръстите и не спират да си играят със сплетената ми на плитка коса, чак докато не спираме пред тяхното жилище.
Стоим до Харлито, и се гледаме в очите. Раменете и нервно потръпват, а страстно отворените и устни се устремяват към моите. Задържам я внимателно, и с цялата нежност на която съм способен я целувам по бузата. Тя отстъпва крачка назад, разбрала неизказаното с думи.
-   И все пак, няма да забравя Вегас. И някой ден отново ще отида там, с теб Жорж. – усмихва ми се тя, свежда поглед и изтичва към блока.
На входа се обръща и ми праща въздушна целувка, аз я хващам с ръка и допирам пръсти до устните си, тя се усмихва. Щастлива е, значи и аз съм щастлив. Паля цигара, ослушвам се няколко минути, но Насо не се чува от никъде. Несъзнателно докосвам с ръка задната седалка, събирайки последните остатъци от топлината на Лина, яхвам мотора ,и мъчейки се да отложа края на този ден, бавно подкарвам към вкъщи.

Край.

Autodriveri