Translate

вторник, 10 март 2020 г.

Три след полунощ -4

Тя не можеше да определи, кое и причинява по-голямо страдание. Щипещата болка в разкъсания анус, опитващия се да изхвърли съдържанието си стомах или пронизителни писъци, усилващи зверското и главоболие до нажежено до бяло кресчендо.
- Вики, имай милост! – простена Вяра.
- Верке! Как ме изплаши! Лежеше така неподвижно и... аз си помислих...
- Кафе! – беше единственото, което успя да изломоти Вяра.
Половин час по-късно, минала през банята и изсърбала две чаши вряло кафе, Вяра гледаше бодро на света. Напсува случайния си ебач, за това че беше оставил вратата отворена, като си е заминал.
- Пе‘ерас! То така някой можеше да влезе и да ме изнасили!
- Сякаш ти пука. – опита се да звучи строго Виктория, но облекчението и обичта към газещата морала и правилата Вяра я накараха да се усмихне.
- Е, как да не ми пука, нали няма да помня, къде е удоволствието?!
Телефонът на Виктория звънна и прекъсна пикантния разказ за снощното приключение.
- Здравей, Емил е, извинявай за снощи! Дали случайно нямаш време да се видим довечера?
- М-м-м, не знам, трябва да проверя. – имаше, естествено, но коя жена щеше да каже веднага „да“?
Виктория затисна говорителя на телефона с ръка и без глас каза на Вяра: „Полицаят е, кани ме на среща!“. Вяра и отвърна с блеснал палав поглед и разтресе бедра в неприличен жест.
- С приятелката ми щяхме да излизаме, в петък... може да се присъединиш. О, няма да си сам... да, ще е очарована. – Вяра се опита да се опули строго отсреща, но не и се получи.
На път за работа пухкавото момиче започна подробен инструктаж на приятелката си, сякаш я подготвяше не за среща, а за мисия по спасението на света. Виктория я остави да говори, понасяйки се на далечния спомен, когато майка и я „подковаваше“ по подобен начин. Когато изгуби девствеността си, очакваше нещо грандиозно. Едновременно плашещо и велико, което ще я накара да полети в мистичните, достъпни само за истински жени, селения. Всъщност беше кратко и повече неловко, отколкото болезнено, а момчето се оказа опитно само на думи и не спря да се извинява и да я пита, дали е добре и дали и е харесало, че Виктория накрая трябваше да го успокоява и утешава. Сексуалният и опит не се обогати особено с годините и Виктория заключи, че разтърсващите земята и свалящи звездите от небето оргазми са за такива, като Вяра. Понякога сексът беше приятен, особено ако усещаше, че доставя удоволствие, но нищо повече.


Момчето съвсем се откъсна от външния свят, беше умно и уроците и оценките на бяха проблем, но с това, което получаваше от майка си, нямаше никаква потребност да общува с когото и да било. Не изпитваше вина или безпокойство, макар и много добре да знаеше, че всичко трябва да остане в пълна тайна. Майка му тъкмо напротив, беше разкъсвана ежеминутно от жестокия конфликт на набиваното с хилядолетия в човешките гени табу и перверзното удоволствие от „облекчаването“ на сина си. Тя се спасяваше да не полудее, като упорито си повтаряше, че в дупето не е истински секс, просто мастурбация, само че вместо с ръка, с ануса и. А момчето ставаше по-смело. От известно време не се задоволяваше с анонимно застаналата на ръце и колене жена. Не, сега искаше тя да ляга по гръб, с прибрани към гърдите колене и възглавница под дупето, а с ръце да разтваря полукълбата на задника си. Той коленичеше на пода пред леглото и я подготвяше. Мажеше халката на ануса и с вазелин, мълчаливо кутийките от аптеката се бяха появили у тях, втриваше бавно мазната субстанция, масажираше входа на задника и, докато отворчето не се отпуснеше напълно. Внимателно вкарваше в нея един, а после и два пръста и търсеше да докосне кътчетата, които караха майка му да хапе устни и да диша все по-тежко. Не пипаше вагината и, това беше част от обещанието, но виждаше, как от нея се процежда издайническа влага и блести между срамните устни, а малкото топче, увенчало женствеността, се подуваше и показваше изпод шапчицата си.  Когато фините косъмчета по тялото на майка му настръхнеха, сякаш и беше ужасно студено, той се надигаше, опираше набъбналата главичка на члена си в лъсналия от вазелин анус и леко се плъзваше в нея. Натискаше съвсем малко, колкото да отвори аналния пръстен, а после тялото на жената само го всмукваше навътре. Движеше се в нея бавно, удължаваше удоволствието, а когато не издържаше повече и членът му с яростни пулсации пълнеше ректума на жената със сперма, оставаше в нея. Пенисът му омекваше малко, но бързо се втвърдяваше отново, без да губи напълно ерекцията си и момчето започваше отново да содомизира покорно разтворилата се пред него жена. Усещането на аналния мускул, хлъзгащ се по коравия ствол на члена му и изгарящата мекота на червата и бяха неземно приятни, но истинското удоволствие получаваше, когато майка му стиснеше очи, а пръстите опъващи бузите на задника и се впиеха до кръв в пухкавата бяла плът. Тогава зърната на гърдите и настръхваха, като жилата на опасни насекоми, тя стискаше зъби и преставаше да диша, а тялото и се разтрисаше в конвулсии. Не всяка нощ успяваше да я докара до това състояние, но когато сполучеше, се чувстваше на седмото небе, горд и щастлив. След като свършеха, майка му бързо ставаше и тръгваше към банята, а от още леко открехнатия и отпуснат анус потичаше бяла струйка надолу по бедрата и.

Идилията продължи до фирмения тиймбилдинг. Този термин беше нов за България и голямата международна компания, в която работеше майка му, се гордееше с това необикновено събитие. Събираха се служители не само от страната, но и от чужбина, в наетия само за фирмата хотел и по една седмица се стиковаха и отработваха координацията на екипа. По просто казано, пиеха на аванта и използваха случая за здравословно разнообразяване на брачния живот. Тя не искаше да ходи, но щеше да направи лошо впечатление, ако откаже. Остави чантата в стаята си, освежи се от пътя и слезе, да се социализира (както високопарно ги бяха инструктирали) с колегите. Когато го видя, първо реши, че се е припознала, а после, че си въобразява. Стоеше, като истукана, когато и той я забеляза. Момичето, което някога беше прелъстил, сега стоеше там. Красива млада жена, стройна, с черен костюм и бяла риза. Правата и, дълга да коленете, пола само подчертаваше сексапила и със строгостта си. Първите думи, които си размениха тази вечер, бяха наситени с отровна омраза от нейна страна и разкаян копнеж от негова. Последните думи за вечерта, бяха нечленоразделни звуци от страстна похот. Свирепата им любовна схватка продължи през цялата седмица, предизвиквайки много цинични усмивки.
Мъжът уреди да го командироват в нейния град и се срещаха винаги, когато можеха след работа. Момчето усети промяната още когато майка му се върна. Беше студена и го отблъсна, а той едва издържаше след седмицата въздържание. Накрая седна до него и както в началото хвана члена му и му достави удоволствие с ръка. През цялото време така и не го погледна в очите.


Деянов мярна дребния очилат плешивко в коридора на районното. Докарваха го от време на време, повече за да го спасят от някой разярен татко или кавалер, отколкото да го санкционират. Съставяха му акт и го оставяха няколко дена да чисти коридорите, преди да го пуснат по живо по здраво. Ексхибиционистът се беше превърнал в част от персонала на управлението и Деянов го помнеше още от първите си дни, като полицай. Безвреден никой, който се криеше около стария бобслей и дебнеше момиче или жена, пред която да лъсне тъжно малката си пишка. Този път патрулът го беше спасил от две яки момчета от спортното и дребничкият господин Никой следобед старателно бършеше кабинета на младия следовател, докато Деянов и Андонов отново и отново прелистваха старите тройни убийства. Тогава се получи плика с трите карти за игра, три дами.

- Ако колегата на твоето ченге не ми хване окото в петък, ще звънна на оня тип от семинара!
- Кой? – Виктория се смръщи за момент. – А-а-а, оня. Не е ли малко стар за теб?
- Ти пък! Опитен мъжкар изглежда. И каква мръснишка мутра само... Заради работата си пътува много, сигурно във всеки град чуква по нещо. – ухили се дяволито Вяра.

Пликът с картите не ги доведе до нищо, просто подигравка над полицейското безсилие и накрая го пратиха в лабораторията. Това така подразни Андонов, че той почти отказа да придружи колегата си на срещата, но накрая с нежелание все пак тръгна. Още от началото Вяра не спря да бъбри, разпитваше за пикантни подробности от полицейската работа, карайки двамата мъже отчаяно да въртят очи, когато настояваше че нещо е „еди-как-си“, защото така е по филмите. Виктория се забавляваше на възмущението на Андонов и на искрения ентусиазъм на Деянов, при опитите им да спорят с Холивуд и Нетфликс.
- Кажете, защо станахте полицай? – прекъсна глупотевините на приятелката си Виктория.
- Ами... – младият мъж се запъна. – Представях си, че ще е много благородно занимание. Почти рицарско.
Беше се изчервил приличаше на хлапак, хванат на местопрестъплението.
- И колко девици спасихте, сър рицарю? – попита насмешливо тя.
- Май за сега не успявам. – тонът му се беше променил, когато си спомни за предстоящите две жертви.
Сега пък изглеждаше сериозен. Изобщо не беше това, което Вики очакваше. Вместо тъпото ченге, срещу нея седеше млад мъж с искрен, топъл глас. Излъчването му беше момчешко и някак наивно, направо беше невъзможно да не го харесваш. Неусетно и разказваше за училище, за незлобливи пакости и заслужени наказания и тя се смееше от сърце. Вяра и Андонов продължаваха спора за полицейската, когато по-възрастният мъж погледна телефона си.
- А, от лабораторията са се разработили в петък! Има някакъв резултат! Не, не! Стой, аз ще отида. – спря надигащия се от стола Деянов.
Вяра се нацупи, останала сама и защрака по телефона си. След малко с триумфална усмивка обяви, че е изморена и ще се прибира, а „гълъбчетата“ да внимават. Гълъбчетата продължиха вглъбения си разговор, а после дълго се въртяха по алеите на Морската градина, нарочно избирайки най-дългия път. Нощният аромат на дърветата и тайнственото шумолене на нощния бриз в листата, както и трите коктейла позволиха на следовател Емил Деянов да обвие нехайно ръка около кръста на Виктория и като не срещна съпротива да я придърпа плътно до себе си. Тя облегна глава на рамото му и без да продумат, от страх да не развалят магията, двамата продължиха в мрака. По пътя той неочаквано я пусна, скочи по оградата на една стара къща и с апашка ловкост откърши роза от една от лехите вътре. Младата жена се засмя, някъде залая куче, отвори се прозорец и двамата хукнаха далече от светлината, едва поемащи си дъх от смях. Пред блока на Виктория неловко замълчаха, той щеше да каже нещо, но момичето го изпревари. Надигна се на пръсти, целуна го бързо и преди той да реагира му пожела „лека нощ, ще се чуем утре“ и се шмугна във входа.

Вяра нямаше да остане на сухо, не и тя. Ей това се казваше мъж! Беше едър, сериозен, чак малко плашещ. И точно както очакваше, вещ и опитен. Дразнеше я, като леко подраскваше шията и, приближаваше устни към нейните, но в последния момент се отклоняваше и дъхът му опарваше страната и. Езикът му докосна раковината на ухото и, следвайки извивките, зъбите му захапаха нежната плът, заедно с обицата и стиснаха. Вяра простена, разтапяйки се в ръцете му. Големите длани собственически мачкаха щедрата плът. Едната му ръка повдигна полата и, награби едната буза на сочното и дупе и го стисна. Жената се опита да се освободи от роклята си, но той я изпревари, заповедно бутна ръцете и и сам я съблече. Изобщо не се затрудни със закопчалката на сутиена и големите гърди се разклатиха с похотлива покана. Мъжът пъхна пръст в устата и и Вяра жадно го засмука, издавайки нетърпеливи тихи звуци. Мъжът хвана едрото зърно на едната и гърда с мокрите от слюнката и пръсти и бавно го завъртя, стискаше го, но не твърде силно. Едновременно да боли леко, но и да е приятно. Скоро зърната на големите и гърди стърчаха, като копчета на стар модел радио, а Вяра дишаше тежко, с премрежен поглед. Мъжът събу безцеремонно прашките и, опъвайки ги до скъсване по тлъстия задник и я бутна по гръб на леглото. Накара я да повдигне голямото си дупе и подпъхна една възглавница отдолу. Беше извадил члена си, дебел, твърд, стърчащ право на пред и жената облиза устни несъзнателно. Вдигна и краката и притисна коленете и в раменете. Сложи ръцете и на тлъстите бузи на задника и.
- Разтвори се. – гласът му не търпеше възражения.
Вяра впи пръсти и опъна, колкото може повече, предлагайки му се нетърпеливо. Той потърка главата на члена си в плуващото от сок влагалище, но когато жената се опита да му се наниже, се дръпна. Търкаше коравия прът по цялата дължина на разлигавените срамни устни, от клитора, до ануса. Наплюнчи палец и го сложи върху налятото с кръв топче на удоволствието. Вяра простена и той натисна, завъртайки палеца си в кръг. Вяра вече френетично се мъчеше да го вкара в себе си, но мъжът безжалостно се изплъзваше и я докарваше до лудост. Със свободната си ръка той насочи подпря члена си на ануса и. О, по дяволите, искаше го вътре, толкова силно, че вече беше без значение къде! Вяра се натисна сама, нанизвайки аналния си пръстен на твърдия хуй. Беше обилно овлажнена и коравото мъжко достойнство си проправи път в червата и мазно и без болка. Беше дебел и чувството на изпълване, съчетано с издевателството над клитора и  я накара да потрепери, отворила уста в безгласен вик. Мъжът оправи възглавницата под нея, така че задникът и се вирна още нагоре и промени ъгъла на проникване.
- Н-н-нг-н-о-оу, сссх, да-а-а! – налятата до мораво с кръв глава на члена му беше притиснала вълшебната Г-точка през тънката преграда между влагалището и червата.
Мъжът я усещаше, кога приближава края и безмилостно забавяше, карайки я да скимти и да отчаяно да се опитва да се начука сама. Беше се сгънала на две, отворила се, колкото може, тлъстинките по корема и се бяха притиснали в огромните и цици и тя тръпнеше на прага на удоволствието, което и беше отказвано. В един момент мъжът натисна силно и в мозъка и избухнаха искри, изобщо не реагира, когато ръцете му обвиха шията и и спряха въздуха. Напротив, пръстите и се впиха в тлъстините на задника и опънаха до скъсване. В отлитащото и съзнание, от ануса и клитора и, пълзейки по гръбнака, се вливаха вълна след вълна на удоволствие. „Курва, като всички останали!“ помисли си мъжът, докато тялото под него се загърчи в конвулсии, които го накараха да започне да пълни червата на жената с потоци семе. Часовникът показваше 3.

Следва

Дядо Торбалан

сряда, 4 март 2020 г.

Три след полунощ - 3

Виктория бягаше. Правеше го без желание, но с примирението, с което се гълта неприятно лекарство. Бягаше, защото мислеше, че дупето и е голямо, защото така беше здравословно, но най-вече защото така изразходваше напрежението в себе си. Бягаше от мъжете, освен от наистина неподходящите, с които се обвързваше, само за да затвърди мнението си за силния пол. Бягаше от онзи момент, когато беше на шестнадесет и в един прекрасен пролетен ден обявиха, че в гимназията има поставена бомба и пуснаха учениците навън. Бомба естествено нямаше и Вики вместо да се прибере в къщи или да отиде в някое задимено барче, реши да се порадва на слънцето във варненската Морска градина. Любуваше се на морето, гледайки отвисоко блестящия лазур, а пролетния бриз приятно пощипваше девичите и бузи, наливайки ги с руменина, когато от изоставения от години бобслей излезе мъж. Беше безличен, нисък човек, с мустаци и начално оплешивяване. Уж нехайно мина покрай момичето и още по-нехайно спря до нея. Каза някаква баналност за морето и за времето, а после добави с дрезгав глас:
- Виж колко е малък, няма от какво да се плашиш.
Виктория го погледна объркана и и трябваха няколко секунди, за да разбере, какво има предвид непознатия. Беше разкопчал ципа на панталона си и от там висеше пениса му. Приличаше на тлъст розов червей, наистина беше малък, пет-шест сантиметра. По лицето на непознатия се разля доволна усмивка, знаеше, че трябва да бърза, защото момичето ще се съвземе от шока след няколко мига. Той хвана кожичката, покриваща главата на пениса с два пръста и бързо започна да ги движи. Органът му нямаше да се втвърди, но от него излетяха няколко бели капки и опръскаха чорапогащника на Виктория. Тя се обърна и побягна, повече от погнуса, отколкото от страх.
Завърши седемте километра и слезе от пътечката. Взе душ и запали малкия си Опел, за да вземе Вяра за работа, поспаланата сигурно още не си беше изпила кафето. Уговорката беше Вяра да чака пред блока, но това никога не се беше случвало. Вики въздъхна примирено, намери къде да паркира и извади телефона. След няколко минути неуспешни опити да се свърже с приятелката си, обезпокоена слезе от колата и се качи пеша до третия етаж. Посегна към звънеца, но ръката и застина преди да е натиснала копчето. Вратата зееше леко отворена. По гръбнака на момичето пролазиха ледени тръпки и в гърлото и започна да се събира горчив ужас.
- Верке?! Вяра-а-а? – Виктория бутна вратата и пристъпи в обичайния хаос на апартамента.
На пода в коридора лежеше блузата на Вяра, а малко по-нататък обувките и сутиена и. На дивана лежеше Вяра, главата и висеше надолу и косата закриваше лицето и. Беше чисто гола, освен дългите до средата на бедрото черни чорапи. Силиконовата им лента се беше впила в преливащата над дантеления ръб плът, създавайки рязък контраст с бялата кожа на младата жена. Бедрото беше на вълнички и дупчици от целулита и над него тлъстия задник на Вяра, мъртвешки бледен, се блещеше безмълвно в сумрака на стаята.


Пет часа по-рано.

Вяра вмъкна мъжа в апартамента си, влачейки го за члена и затвори вратата. Той я награби, луд от сласт по щедрата плът на младата жена и ръцете му хищно се впиха нея. Устните им се срещнаха и той брутално натика език в устата и, нетърпелив да я проникне. Вяра усети как прашките и подгизват, когато мъжът започна да я чука в устата с езика си, а ръцете му стискаха грубо грамадните и цици. Тя го отблъсна с усилие и свали блузата си, а после протегна ръце зад гърба си и намери закопчалката на сутиена. Беше много досадно да чака мъжете да се напипкат с това иначе просто устройство, особено пък ако е някой случаен тип, забърсан в пиянска вечер. Гърдите и, освободени от стягащата ги дантела, се разлюляха, тежки от грях и лъст. Мъжът награби едната с две ръце и поднесе голямото чувствено зърно към устните си. Засмука го, като умиращ от жажда и то благодарно набъбна в устата му. Той го захапа в основата и започна да го шиба с върха на езика си, докарвайки Вяра до състояние да хапе устни в амалгама от болка и желание за още. Когато мъчението стана почти непоносимо той лакомо се прехвърли на другата и гърда, като защипа оставеното за момент на мира зърно с два пръста и го замачка между тях. Това дойде твърде много и със смес от ръмжене и ридание жената се откъсна от него и изритвайки обувките си го дръпна в хола. Минута по-късно полата и лежеше на пода, а тя беше коленичила на фотьойла, с лице към облегалката, изложила под жадния поглед на мъжа колосалния си задник. Той държеше прашките и на топка в ръката си, поднесе ги към носа и вдъхна аромата на пот, парфюм и влудяващата миризма на женска възбуда. Извади вече готовия си инструмент и сграбчи тлъстите бузи на гъза и, разтваряйки ги до скъсване. Широк тъмен пръстен очертаваше ануса и, мускулът пулсираше в ритъма на ускорения и пулс и примамливо се отваряше и затваряше, издавайки опита си в приемането на посетители. Мъжът си помисли, дали да не я нацепи направо там, когато Вяра нетърпеливо завъртя дупе и от жадно отвореното и алено влагалище се процеди голяма капка любовен секрет, плъзна се надолу и увенча клитора, блестейки върху набъбналото топче, като малък диамант. Неспособен нито да чака, нито да мисли, мъжът изръмжа и воден от хилядолетния инстинкт прониза надупената жена в чакащата го вагина. Въпреки че твърдият му член беше с прилични размери, той потъна в нея до топките, буквално всмукан от хищната ненаситна утроба. Ташаците му пляснаха клитора с мокър звук и Вяра измърка, като доволна котка, отпускайки се напред върху облегалката на фотьойла. Мъжът я зачеластри здраво, без да я жали. Чукаше я грубо, животински, с дълбоки, силни тласъци я пробождаше до корен и жената за пореден път скандализира съседите с невъздържаните си викове. Той набираше инерция с всяко вкарване, хвана я здраво за кръста и щом пръстите му потънаха в тлъстинките и, използва хватката, за да ускори още движенията си. Ей такова чукане обичаше Вяра! Здраво, мощно, на другия ден да е натъртена отвътре. Сега обаче, опиянена от страст и алкохол, превръщаше болката от злобното блъскане на твърдия  член, в райски екстаз. Оргазмите прострелваха гръбнака и по цялото протежение, от опашката до врата, където избухваха в главата и. Мъжът пусна едната си ръка и залепи мощна плесница по тресящия се под тласъците му бял задник. Окуражи го одобрителен вик и вторият шамар изплющя, оставяйки червен отпечатък по бледата кожа. Ама че курва! След още няколко удара той спря задъхан, прицели се и просташки изплю събраната от маратона слюнка върху големия кафяв кръг на ануса. Без да пита напъха палеца си в отпуснатия мускул и го завъртя. Вяра стисна юмруци, вдигна глава и с вик заблъска по облегалката на фотьойла. Мъжът навря и палеца на другата си ръка в аналния и проход и жестоко разпъна халката и. Още незарастналата от вчерашната оргия раничка се отвори отново и прокърви леко, но полудялата от похот Вяра само навири тлъстия си гъз още повече, буквално молейки да го разкъсат. Мъжът излезе от нея и както разтваряше халката и с палците си, вкара член в зеещата дупка на задника и. Движенията му станаха хаотични и още по-резки, извади пръсти от изтерзаната дупка и тежките му длани легнаха на врата на жената, докато тя в същото време сграбчи клитора си и го замачка безмилостно.


Деянов и Андонов седяха с по чаша от блудкавото служебно кафе от двете страни на издрасканото, вехто бюро.
- Интелигентен. – вдигна един пръст Деянов и по-възрастният мъж кимна в съгласие. На възраст от 30 до... 50 години? Фетишист и социопат. Може да си позволи да пътува. Вероятно привлекателен или поне обаятелен, всички актове са били доброволни.
Младият мъж беше вдигнал шест пръста. Шест следи, които свеждаха подозренията до няколко десетки хиляди души, намиращи се в момента във Варна. Разпитът на свидетелите не доведе до нищо. В хаоса на дискотеката различни хора твърдяха, че жертвата е танцувала с висок, нисък, брадат, гладко обръснат, а някакъв отблъснат ухажор се кълнеше, че била лесбийка. Убиецът им се подиграваше, скрит зад своята анонимност. На Деянов му вина през ума, че ще е добре да скъсят дистанцията с дръпнатия си колега.
- Андоне, какво ще кажеш след работа да пием по едно? – побърза да продължи, за да не му даде възможност да откаже. – Трябва ми братска помощ, ухажвам една девойка, но тя ще дойде на срещата само със своя приятелка. Хайде, нали няма да ме оставиш на зверовете без подкрепление?
Обезоръжаващата усмивка придаваше на Деянов измамния вид на вятърничаво момче и Андонов не можа да сдържи повдигането нагоре на ъгълчетата на устните си.
- Е-е-е, добре, само за морална подкрепа. Пък и смяната на обстановката може да ни даде свеж поглед на случая.
Деянов му благодари, вадейки телефона, за да се обади на Вики, а мислено си каза „Боже, какъв сухар!“.


Момчето беше умно, оценките му рядко падаха под петица, а откакто майка му го „облекчаваше“ редовно, то успяваше да се концентрира още по-добре. Към съучениците си се отнасяше с презрение, а те му отговарях със сплотена омраза. Четири годишната му любов се беше превърнала в клокочеща злост и в училището станаха няколко мистериозни инцидента, един от които едва не завърши трагично. Единствено случайността спаси момичето от избухналата киселина при едно лабораторно упражнение по химия.
Но с времето майчината ръка и бельо вече му бяха недостатъчни. Апетитът му се разпалваше и всеки път слагаше ръка на коляното на майка си и се опитваше да повдигне полата и. Не остана незабелязана и нейната реакция. Учестено дишане, алени страни а на няколко пъти мярна щръкналите зърна на гърдите и, под строгата бяла риза. Майка му бягаше в банята след всяко „облекчаване“ и той откри, че в коша за пране оставаха освен омазаните със сперма прашки, още един чифт, олигавени обилно в женски секрет. Неизбежно, една вечер той стана в тъмното и легна до майка си. Ускореното и дишане му показа, че тя не спи. Ръцете му плахо я докоснаха и когато жената остана свита на кравайче, той доби смелост и за първи път в живота си опипа женско тяло. В еуфория се възхищаваше, колко твърда и същевременно нежна е плътта, па макар и докосната през чаршафа. Галеше раменете и, ръцете, притискаше отчаяно твърдия си член в стегнатия задник и плъзгаше длани по бедрата. Опита да вкара ръка между краката и, но тя ги стискаше здраво. Момчето не знаеше, какво усили и струваше да се бори не толкова с непохватната му настоятелност, колкото с изгарящото желание да разтвори бедра и да бъде докосната там от друго човешко същество. Майка му стискаше очи и трепереше от страст и от ужас, че няма да издържи и ще приеме сина си.
Вечер след вечер той ставаше все по-настоятелен. Дърпаше чаршафа и, дъхът му пареше шията и, а натежалите от страст полуизречени думи изгаряха душата и.
- Мамо... моля, те! – тя му отвърна с мълчание. – Мхм, мамо, обърни се.
Шептеше както обикновено той, когато за негова собствена изненада жената се изправи до седнало положение, притиснала чаршафа към гърдите си.
- Не можеш ли да разбереш, че това не бива да става?! – почти изплака тя.
Двамата мълчаха в тъмното. Тя се опита да се вземе в ръце.
- Знам какво ти е. – той завъртя глава, неспособен да заговори. – Разбери. Това е нередно. Не може майка и син да правят... да... правятсекс! Просто не бива...
Тя млъкна, неспособна да му обясни най-мощното табу в човешката история. Какво трябваше да му каже? Че кръвосмешението е опасно? Че хората ще говорят? Не намираше точните думи.
- А защо иначе... можеш? – гласът му беше пресеклив, в мрака можеше да види сълзите по бузите му. – Не е ли секс? С ръка?
- Не, не!!! Това е просто... за да не те боли! – момчето не можеше да се изпразни само, единствено събираше напрежение, което го влудяваше и караше да вие от болка. – То е, като...
Тя млъкна. Той диша тежко още минута, след което стана от леглото и.
- И ти си, като останалите! – изплака момчето и се захлупи по очи в собственото си легло.
Майка му усещаше, че има любовна история, но не знаеше нито как да го попита за нея, нито какъв съвет да му даде. Освен може би, да не забременява седемнадесет годишно момиче, както се беше случило с нея. Хълцанията му буквално разкъсваха душата и. Тя стана и приседна на ръба на леглото му.
- Искаш ли... да те облекча? – посегна да го погали по рамото но той се тръсна, като непокорно жребче.
- Не!
Двамата замълчаха, той в упорит яд, тя – разкъсвана от морални табута, майчина любов и дива животинска похот.
- Ако желаеш, - гласът и беше глух и чужд, сама го чуваше, сякаш от много далече. – може да.. да го направим, но без да проникваш там.
- Как? – попита той след миг.
Момчето се изправи и двамата се гледаха безмълвно. Тя се опита да се усмихне.
- Ще ти п-покажа, но искам да си много внимателен! – сложи пръст на устните му, за да прекъсне горещите му уверения. – И трябва да ми обещаеш... не, да ми се закълнеш, никой да не научава.
Момчето закима, а после тържествено се закле. Майка му се изправи пред невярващия му поглед и без да откъсва очи от него съблече пижамата си. Той я гледаше, забравил да диша, гърдите и бяха средно големи, още стегнати, зърната им сочеха пакостливо нагоре, сякаш го мамеха. Кожата и беше бяла и гладка, майка му не се епилираше, но по тялото и имаше само фин мъх. Единствено под леко заобленото и коремче чернееше малко снопче косми. Тя се завъртя и луната обля с обещаващо сияние заоблените полукълба на задника и. Тя отиде до тоалетката и се върна с кутия в ръка. Момчето преглътна шумно, чак сега спомнило си, че трябва да диша. Тя хвана тениската му и той вдигна ръце, за да я остави да го съблече. После хвана ластика на боксерките му, изхлузи ги и ги захвърли на пода. Сърцето на момчето биеше така лудо, че му се зави свят. Майка му го завъртя така, че да спусне крака на пода, после самата тя коленичи между тях. Като упоена, напълно отдадена на нощната лудост, тя наведе глава към слабините му и плъзна устни по пулсиращата главичка на болезнено еректиралия ву член. Пое я в уста и бавно започна да я изучава с езика си. Беше неопитна в оралната любов, както и изобщо в секса, но го правеше с желание и любов. Опиянена от силния мъжки аромат и вкус, смучеше твърдия член. Ръцете му я докоснаха, първо плахо, а после зарови пръсти в косата и, притискайки главата и надолу. Тя се задави и се надигна да си поеме въздух. Повтаряха го няколко пъти, като всеки следващ майка му успяваше да поеме още няколко сантиметра от пениса му и да го задържи в уста няколко секунди повече.
Накрая тя се надигна и му подаде кутийката, беше крем за ръце.
- Трябва да ме намажеш добре и да си много внимателен. – синът и я погледна неразбиращо. – Ще го направим, но... на друго място, няма да е истински секс, нали?
- Във... дупето ли? – гласът му беше дрезгав шепот, сякаш някой можеше да ги чуе.
- Да, в дупето. Но бъди много внимателен и го направи много бавно, защото боли.
Или поне си спомняше, че боли, след като първият и единствен мъж в живота и си поиска анален секс, мацна я безцеремонно с малко вазелин и и го начука от раз. Този път изживяването беше съвсем различно. Тя се покатери на леглото и застанала на длани и колене се предложи на сина си. Той взе от крема за ръце и след кратко колебание едва докосна стегнатия и анус, сякаш се боеше. Постепенно стана по-смел и втриваше крема с все по-уверени и силни движения по халката и. Докосването беше приятно, леко гъделичкащо и изпращащо топли вълни по тялото и.
- Намажи ме и отвътре. – тихо му каза тя.
Той опря върха на показалеца в стегнатия анус на майка си и внимателно натисна. Не смееше да приложи сила, но в един момент тя се отпусна и мазният от крема пръст се плъзна в нея.
- М-м-м-м. – беше приятно, усещаше леко разпъване, напрежение и приятен сърбеж от изследващия я пръст.
Момчето беше в делириум, тя беше толкова гореща! Това беше първата му мисъл. Сякаш вътре гореше някаква пещ. И толкова нежна! Изобщо не беше подготвен, за това копринено-парещо докосване. Майка му задиша шумно през устата си, затворила очи. Момчето бавно издърпа пръста си, взе още крем, намаза ануса и и натисна отново. Този път влезе по-лесно. Започна да движи пръста си бавно напред-назад. Стегнатият мускул на ануса и от време на време се свиваше, сграбчвайки го в мъртва хватка, а после се отпускаше отново, пускайки го навътре. Постепенно свиванията станаха по-редки и с шумно преглъщане момчето прошепна:
- Мамо, готова ли си?
- Да. – гласът и беше като гъст сладък сироп.
Тресейки се от напрежение той коленичи зад майка си и сграбчи пениса си. Беше толкова възбуден, че трябваше да натисне с всичка сила, за да наведе половия си член напред и да го опре в стегнатия мазен кафяв отвор. Притисна напред и след кратка борба мускулът поддаде и изведнъж пенисът му хлътна навътре. Майка и син изохкаха едновременно. Той в смаяно възхищение, тя – от болка и напрежение. Един пръст изобщо не я беше подготвил за това разпъване!
- Н-не мърдай! – през зъби каза тя. – С-с-стой... така.
Синът и не смееше да шавне, застина, вкарал само главичката на пениса си. Майка му дишаше тежко и стискаше юмруци, изведнъж го заля вълна на разкаяние. Понечи да се дръпне, но тя го усети, присегна се и го спря. Стояха така минута, две. Постепенно острата, режеща болка премина. Остана тъпа пулсираща болка, която по някакъв необясним начин беше приятна. Не, не точно приятна, но... желана! Жената пробно се задвижи, плъзгайки стегнатия анален пръстен по корави ствол. Това и донесе облекчение, а търкането на члена в нежната вътрешност беше направо приятно.
- Хайде. – подкани го тя. – Леко! Ле-е-еко-о!
Накъсаното им дишане и скърцането на леглото почти заглушаваха мазното мляскане на движещия се в ануса член. Актът продължи съвсем кратко и скоро жената усети гореща течност да изпълва червата и. Със стон тя свърши, треперейки, пронизана в дупето от пениса на сина си.


- Вяра-а-а-а! – писъкът на Виктория процепи утрото, като вой на банши.

Следва

Дядо Торбалан

вторник, 3 март 2020 г.

Три след полунощ - 2

Вики почувства облекчение, колкото и да е странно, допълнително привличане. В крайна сметка се реши да се обади на „своя“ полицай и да се съгласи на среща, не без упорития натиск на Вяра. И той и отказа. Това дойде, като облекчение, ето, беше опитала, за огромно съжаление среща нямаше да има, end of story! Сега Вяра можеше да я остави на мира. Но нещо в тона му я трогна, като се заизвинява, че неочаквано се е появил спешен случай, гласът му издаваше истинско съжаление. Той не беше поредния мераклия, искащ единствено да се вмъкне в гащите и, напротив, имаше чувство за дълг и отговорност. И изненадвайки самата себе си, тя му каза да и се обади, когато е свободен.

Цигареният дим беше оформил собствена тропо и стратосфера, надвиснала над главите на тримата мъже. Никотиновите облаци се диплеха във фантастични форми, напразно опитвайки се да привлекат внимание.
- Изпратиха ни пълната документация. Две хиляди и втора, в София. Три жени на възраст около тридесетте, необвързани, с добри професии. – капитан Николов смукна дълбоко от цигарата си. – И при трите актът не е бил насилствен, удушени, и при трите липсва бельото. С едната е осъществен само вагинален акт, с другата само анален, а с третата и двата вида. Престъпникът използва киселина, за да не можем да вземем ДНК от спермата му. Пловдив, същата сцена през 2005. В Бургас през две и осма са намерени две жени, предполагаме, че третата така и не е открита. Пропуснахме ли нещо?
- Профилът предполага, че киселината не е просто за прикриване на следите, но има и символично значение. – обади се с дълбок, дрезгав глас мъжът на около четиридесет, Деянов го беше мяркал, но не знаеше много за него.
- Със следовател Андонов ще работите по случая. – кимна Николов към по-младия мъж. – Той има опит по случая от София. Първите три. Какво каза за киселината?
- Предполагаемите първи три. – поправи го педантично Андонов. – Един дявол знае, какво е в главата му, но имаше предположение, че използва киселината за да покаже отношението си към жените. Презрение? Омраза? Желание да пречисти греха от утробите им? От всичко личи, че смята числото три за сакрално, а определено има и фетиш към дамско бельо и трофеи.
Деянов съсредоточено изучаваше документите и слушаше по-възрастния си, вечно сериозен, мрачен мъж. Това беше първият му „истински“ случай и се впусна в него с младежко настървение. Допълнително го окриляваше и разговора отпреди час, срамежливата красавица не само не го отряза, когато той отмени срещата, но го покани да и се обади, когато е свободен. Деянов тръсна глава, за да пропъди изкусителни топли очи на Виктория от съзнанието си и продължи да слуша.
- След втората жертва изпраща в районното плик с три карти за игра, дама пика, дама купа и дама каро.

Мъжът лежеше неподвижен в леглото си, напълно гол, като изключим увитите дантелени прашки около твърдия му член. Още носеха аромата и и той отлагаше, колкото е възможно удоволствието от самозадоволяването, умееше да чака. Ето, споменът се материализира в главата му. В подготвителния клас се влюби в нея с трогателната наивност на четиринадесет годишен. Срамежлива, с топли очи, толкова скромна и невинна. Следеше я с благоговение и във фантазиите си градеше измислена вселена, в която я спасяваше от всякакви беди. Тя беше девицата отвличана от дракони, похищавана от злодеи, а той нейният верен рицар. До десети клас събра смелост да я заговори три пъти. Незначителни реплики, които в главата му се превръщаха в клетви за вечна любов. Тогава негов съученик организира купон, всички бяха поканени и апартаментът на домакина се пукаше по шевовете от какафонията на три различни касети музика и буквално лазещите един върху друг тридесет тийнейджъра. Той дойде заради нея, с надеждата да я покани да танцуват, може би... целувка! Дори неговата романтична наивност трябваше да се предаде пред действителността, та той дори не можеше да я намери, а главата му вече пулсираше от силната музика. Тогава поради някаква причудлива приумица на панелната акустика я чу, долепил глава до стената.
- Шегуваш се! Него?!
- Не, ма! Сигурен съм, зяпа те, като абсолютен чекиджия! Я, ти да неэси падаш по него?
- По... него?!? – смехът и звънна, като кристална камбанка. – Единствено тръпки ме побиват от...
Нямаше нужда да слуша повече, изхвърча от шумния, душен апартамент и тича до дома си. Чак там захълца неудържимо. Мразеше я! Предателка! И в същото време се опитваше да я оневини. Сигурно е подлъгана, да, така трябва да е било! Обичаше я! Членът му стърчеше болезнено твърд. Бръкна в чекмеджето с бельото на майка си и извади дантелени прашки. Уви ги около члена си, стисна го в юмрук и задвижи ръка. Скърцаше със зъби, стискаше и блъскаше до болка, но напрежението в тестисите му само се усилваше, без да може да стигне до благословеното облекчение. Вече скимтеше от отчаяние и не чу, че майка му се прибра. Обезпокоена, жената надникна в стаята. Беше общата им спалня в малката панелна кутийка, стая, кухня и баня с тоалетна. И преди беше забелязала петната по бельото си. Не знаеше как да реагира, станала самотна майка на 17 годишна възраст, нямаше приятелки, а със семейството си не поддържаше контакт. На няколко пъти в службата и, колежки бяха загатвали, че синовете им проявяват интерес към майчиното интимно бельо, но разговорът винаги свършваше с цинични многозначителни погледи и фразата „баща му си поговори с него!“. Сега го виждаше за първи път. Стискаше станалия лилав от напрежение пенис и направо виеше, сцената не толкова я ядоса, колкото я заболя, заради детето и. Мъчеше се! Тя се измъкна на пръсти...
Поведението му се промени, от захласнат фантазьор, започна да става сприхав, дори злобен. Нападенията над бельото и зачестиха. Вече няколко пъти фрустрираното му скимтене и безсилен плач, късаха сърцето и. Беше пожертвала всичко за момчето си, а то страдаше. Мъката и болката му се удесеторяваха в нея. Един ден нейна колежка имаше рожден ден, пиха по една-две водки, не беше обядвала и алкохолът я хвана. Като се прибра, чу познатото пъшкане и тежко дишане. Опря глава на рамката на вратата и загледа сина си, затворил очи, треперещ от напрежение и мастурбиращ с прашките и. Но както обикновено чаканото облекчение не идваше и в гърлото му се надигна гневно ръмжене. По бузата и се търкулна една сълза. За това ли беше изтърпяла толкова мъки? За да види единственото същество, което обичаше, нещастно? Пристъпи към него бавно, сложи ръка на рамото му, а с другата нежно хвана китката на бясно движещата се длан.
- Чакай. – гласът и беше тих и учудващо спокоен. – Не така, дай да ти помогна.
Момчето застина, като статуя. Буквално забрави да диша от ужас. Очакваше буреносен скандал, но се случваше нещо съвсем друго. Знаеше, че майка му го подозира, дори тайно си беше мечтал да го хване и накаже за мръсотиите, които върши. Тя обаче обви пръсти около внушителната не само за възрастта му мъжественост и бавно задвижи ръка. Той не смееше да шавне, другата и ръка още беше на рамото му и ноздрите му се пълнеха с познатия и парфюм. Не се поглеждаха. Докосването и беше по-фантастично, от всичко, което можеше да си представи! Докосването беше нежно и едновременно с това изгарящо. Болезненото напрежение събрано в момчето се превърна в приятни топли вълни и то простена тихо в сумрака на стаята. Майка му ускори движенията на ръката си. Далечен спомен нахлу в главата и. Какво обичаше баща му? Ах, да. Тя пусна рамото му, отвори устни и остави събраната в устата и слюнка да изтече в шепата. Ръката стиснала члена опъна надолу, оставяйки готовата да се пръсне от напрежение главичка гордо оголена. Сложи намазаната със слюнка длан върху копринено-нежната кожа и бавно завъртя, отърквайки всеки милиметър от подутата лилава главичка. Момчето буквално загуби съзнание за момент. Докосването беше, като електрически удар, започна от върха на пениса му, сграбчи тестисите, като могъща преса и плъзна към ануса и стомаха му. Първата струя сперма изхвърча със сила, която я плясна в тавана. Втората и третата направиха парабола и тлъстите бели желеподобни снаряда се приземиха върху черното поло на майка му. Самата тя беше започнала да диша тежко, лицето и беше зачервено, колкото от срам, толкова и от възбуда. Не беше докосвала мъжки член шестнадесет години. Тя го избърса с прашките си и без да си кажат дума отиде в банята да се мие. Вечеряха мълчаливо, гузно гледаха настрани, а накрая си легнаха без дори да си кажат „лека нощ“. Леглата им бяха в двата края на стаята и на него му се стори, че одеялото на майка му се тресе, като от безмълвни ридания.

На следващия ден майка му беше на автопилот в службата. Някак си успя да се самоубеди, че случилото се е напълно нормално. Просто една майка беше видяла детето си да изпитва болка и го беше облекчила. И какво толкова?! Сякаш не го беше докосвала и мила там стотици пъти! Единствено не знаеше как да оправдае собственото си сърцебиене и влага между краката, докато движеше ръка по твърдия ствол на пениса му. Когато се прибра завари сина си да седи в тъмното, с прашките и увити около члена си. Чакаше я.

Легнал в самотната стая мъжът задиша по-дълбоко и ръката му хвана надървеното му парче, с увита около него прашка и бавно започна да мастурбира. Чекията се беше превърнала в рутинно занимание с майка му. Сядаха един до друг и тя го облекчаваше. Винаги в мълчание и винаги с нейно бельо. Една вечер момчето сложи ръка на бедрото и. Майка му беше с черна права пола до коляното и черен чорапогащник. Жената потръпна от докосването, ръката и се сепна и наруши монотонния си ритъм. Дишането и стана по-тежко, а когато той погали коляното и и опита да бръкне под полата и, хвана ръката му и я стисна. Тя го свърши, стана рязко и почти изтича в банята. Там се заключи и подпряна на стената набра френетично полата си нагоре. Притисна с три пръста болезнено надутия си от желание клитор, задържа дишането си, за да ускори идването на оргазма и започна да се гали яростно, с кръгообразни движения, през чорапогащника.

В три след полунощ Вяра търсеше в чантичката си ключа. Главата и се маеше от различните коктейли, а бавно галещите големия и задник ръце не и помагаха в задачата. Накрая намери ключодържателя, но и трябваше близо минута, за да улучи дупката. Накрая успя и с пиянски смях гепи мъжа за чатала и буквално го вмъкна в апартамента си.

Следва

Дядо Торбалан


понеделник, 2 март 2020 г.

Три след полунощ

Ръката на мъжа се плъзгаше по плътно обвитото в копринен чорап бедро. Дланта му беше гореща и силна,  докосваше властно, но нежно. Галеше коляното, пълзеше нагоре и се увиваше около крака и, карайки я да трепери. Пръстите му докосваха дантелата на чорапа, но едва почувствали голата кожа, се връщаха обратно, по нежната вътрешна част на бедрото. Жената се извиваше, тласкана от влудяваща страст, безнадеждно мъчейки се да поднесе към ръката му разлигавената си от сокове праскова, но той ловко я избягваше. Стенанията и се бяха превърнали в умоляващи хлипове и мъжът усети, че тя е на ръба. Едната му ръка извади твърдия, като стомана член, а другата отмести ефирната материя на прашките. Направи го виртуозно, почти без да докосва умоляващата плът и срамните устни се отвориха сами, набъбнали от възбуда и блестящи от любовен секрет. Тялото и се разтърси, като в маларична треска още с проникването.
- О-о-ухгхх-о-оу! – се откъсна от гърлото на жената, докато тръпките на кулминацията и я качваха в облаците.
Тя обви крака около кръста му и сключи глезени зад гърба му, тласкайки го все по-навътре. Членът му беше дълъг и дебел и удоволствието се сливаше с мазохистична нишка от болезненото усещане в утробата и. Тя потъна надолу, само за да се издигне на вълната на нов оргазъм. Стиснала очи, мяташе глава, борейки се да си поеме въздух. Мъжът изкара циците и навън през деколтето и грубо впи устни в зърната им. Жената вече крещеше несвързано. Курва! Такива бяха всичките, за един хуй си вдигаха краката и акълът им беше по-малко и от на разгонени кучки! Зъбите му стиснаха зърното и жената се затресе, като шибната от електрически удар, а хватката на краката и се стегна още по-здраво. Вътре в нея каменният член стана още по-корав и сякаш порасна двойно. Мъжът се поизправи, големите му длани хванаха гърдите и, замачкаха ги със собственическо чувство, а после любовно се плъзнаха нагоре, обвивайки изпънатата бяла шия. Когато членът му избухна и започна да я пълни с тлъсти, мазни откоси семе, ръцете му се сключиха в желязна хватка. Останала без въздух, жената се замята нанизана на члена му, като риба, пронизана от харпун. Липсата на въздух я захвърли в нирваната на съвсем ново усещане и докато виолетовите кръгове се уголемяваха и сливаха зад стиснатите и клепачи, тялото и се загърчи, а ръцете и краката и се замятаха, сякаш обладани от зъл дух.

Вики си гребна от Активията, захласната в едновременно скандалната, но и фантастична история на Вяра.
- Казвам ти, животът е един и трябва да си го живееш пълноценно! – заяви Вяра, наставнически размахвайки пръст, с уста, пълна с пържени картофки. – Виж ме мен! Активия ли?! Охо-о, пука ми, че не съм слаба! И за кого, моля ти се? За мъжете??? Първо, не заслужават и второ, и така се редят на опашка!
Беше вярно. Жизнерадостната млада жена имаше неизчерпаем избор от ухажори, на които гледаше с нещо средно между презрение и превъзходство. Употребяваше ги, както и когато и беше удобно, без никакви угризения. Висока метър и петдесет и пет, с голямо дупе, порядъчно количество тлъстинки около кръста и внушителен бюст, успяваше да заеме цялото пространство с присъствието си, ако ще и в концертна зала. Нещо в жаждата и за живот я караше да сияе, като аватар на хедонизма. Виктория беше пълна противоположност на, меко казано, открития характер на колежката си. Действията и бяха подчинени на скрупули, страхове и догми. Не трябва да си дебела! Ядеше основно неща, които не харесва и копнееше за пържено и сладко, ала дупето и все и се струваше твърде голямо. Внимавай, да не те помислят за леко момиче! За да не я помислят за леко момиче, за последно беше имала гадже преди година и три месеца и отблъскваше дори малкото ухажори, успели да се доберат до нея.
- И какво, няма ли да му се отвори парашута на твоя полицай? – с пакостливо пламъче в очите попита Вяра. – М-м-м, властен, красавец, сигурно знае, как се борави с белезници. Ако не то искаш...
Тя завъртя похотливо очи. Такава си беше.
- Моля ти се, ченге... кой го знае! Сигурно е станал такъв, защото не го бива за нищо друго. Пък и знаеш какво се говори, обикновено са насилници.
- О-о-о, нямам нищо против малко насилие! Господин полицай, защо ме оковахте, какво ще правите с мен? – с театрален ужас започна Вяра. – Ах, палката ви е толкова голяма...
Виктория избухна в смях:
- Не се ли насити снощи? Само не ми казвай, че си се прибрала сама от клуба.
- О, изборът беше труден! Двама кавалера се бориха за вниманието и благоволението ми. Все не можех да реша, високият рус, красив, като ангел или широкоплещестият здравеняк... – Вяра се загледа замечтано в тавана. – И понеже изборът беше толкова труден, просто ги поканих и двамата да ме изпратят.
- Не...
- Да!
- Верке! И... двамата... само те изпратиха? – Вяра пакостливо се наслаждаваше на смущението на приятелката си, нарочно карайки я да пита. -Ти покани ли ги? Нали не си... и двамата?!
- Знаеш откога искам да проверя слуховете за тройката! Е, трябва да призная, че са малко преувеличени. Двамата се бутаха около мен, неловко опитвайки се да се правят, че другия го няма. Трябваше да поема нещата в свои ръце, а и не само ръце, ха-ха!
Разказът и беше, като сценарии на порно филм. Вяра нарочно описваше детайлно вчерашната си вакханалия, извличайки удоволствие от шокираната Виктория.
- След като ги изпразних с по една свирка, нещата потръгнаха. Запомни, - тя погледна приятелката си напълно сериозно. – винаги ги издухвай в началото. Така, ако се е оказал с малка патка, можеш да го пратиш да си ходи по живо по здраво, ако става, ще издържи значително по-дълго и няма да е толкова себичен. Сложих ги на дивана, извадих им парчетата и коленичих пред тях. Те още не вярваха, че се случва наистина! Русият ангел имаше много красив пенис! М-м-м, същинска близалка... леко извит, около 15-16 санта и ей толкова дебел!
Вяра показа кръгче с палец и среден пръст. Вики не можеше да си спомни пениса на бившето си гадже. Не, че го и виждаше много често.
- А на якия му беше цяла педя, обаче тънък, направо комичен! Глътнах две порции белтъчини и дойде техния ред. Легнах на фотьойла с разтворени крака и главата на русия ангел между тях, а другия го оставих да смуче и мачка гърдите ми.
Сочното тяло на Вяра беше обслужвано от двамата замаяни младежи, истински пир на плътта. Путката и обливаше лицето на едното момче, буквално давейки го в оргазмените си изригвания, а другото с богоговение смучеше едрите зърна на големите и цици и забиваше пръсти в тлъстините на ханша и. Вяра беше заровила пръсти в къдрите на русокосия и притискаше лицето му в слабините си, огласяки кооперацията с невъздържаните си викове. Момчетата бяха млади и не им отне много време пак да опънат горди ерекции.
- Значи, прочутият сандвич е много надценяван. Сума ти време, докато се наместим! Русичкия щяхме без малко да го смачкаме! Другият, нали беше по-дълъг, го оставих за дупето.
На Вики не и беше нужно особено силно въображение, за да се досети, че пенис, устремил се към ануса на Вяра, трябва да се отличава с дължина, ако иска изобщо да достигне целта си, след като собственикът му опре бедра във внушителните полукълба на гъзището и. Здравенякът зад нея беше впил пръсти в мазния и задник и така бързо я работеше, че момчето отдолу даже и не успяваше да помръдне, а Вяра направо го задуши, като натика главата му между циците си и напъха едно набъбнало от похот зърно в устата му. За нейно раздразнение не можеше да свърши. Оргазмът и все бягаше, заради некоординираните движения, а и членът на здравеняка беше прекалено тънък за опитния и анус.
- И тогава реших, че е момента да опитам двойно!
- Двойно? Ма, ти нали вече... – неразбиращо попита Виктория, с лъжичка в устата. Неусетно беше започнала да я смуче.
- Двойно анално, глупаче! – Вяра тържествуваше от ококорените в неверие очи на Вики.
Вяра се овлажняваше толкова обилно, че не и трябваха никакви лубриканти. Членовете на момчетата лъщяха от соковете и, а и тя се изплю размаза слюнката предизвикателно по стволовете им. Ако и да имаха някакви резерви, че пенисите им ще се притиснат един в друг и така ще дружно ще си проправят път в червата и, двамата изгубиха всякаква воля за протести. Младата жена преднамерено бавно размаза слюнката си по членовете им, че те едва не се изпразниха в ръцете и. После накара дългокурестия да легне, тя се разкрачи с гръб към него и се спусна надолу, а той разтвори бузите на гъза и, намествайки члена си на вече разработения и анус. Вяра се отпусна назад и опря длани в мускулестите рамене на момчето, докато русокосият ангел, с треперещи ръце наместваше пениса си. Момчетата трябваше да долепят членове, а Вяра отпусна мускули и след няколко неуспешни опита главичките на двата члена се хлъзнаха едновременно в нея, опъвайки силно аналния и пръстен. Тя вече на няколко пъти беше близо до оргазма и болезненото проникване, съчетано с мисълта за случващото се, я тласнаха в бурята на удоволствието. Вяра затвори очи, сграбчи клитора си с една ръка и стиснала зъби го замачка грубо, докато гравитацията я набиваше на двата члена. Имаше чувството, че ще и сцепят задника, когато проникнаха до край и не беше далече от истината. След това имаше малко кръв от изтезания и анус. Обаче болката от екстремното разтягане си струваше умопомрачителния оргазъм!
- Та, за това днеска цял ден седя на една страна! – действително седеше ту на единия, ту на другия си бут, за да избягва смъденето в аналната си халка.
Виктория завъртя невярващо глава, светът на приятелката и беше едновременно ужасно непристоен и изкушаващ. Разказът я беше накарал да се зачерви и се изкушаваше да се обади на младия следовател и да приеме поканата му за едно питие след работа.

Капитан Николов плесна театрално с ръце, в жест на отчаяние.
- Само това ни липсваше! Сигурни ли сте, че е сериен убиец? – винаги, когато говореше за нещо лошо го правеше във второ лице, а за доброто – в първо.
- Е, сигурно няма, но почеркът е един и същ. – вдигна рамене Деянов. – Удушена, без следи от изнасилване, в нея е впръскан химикал, от който не можем да вземем проба от семенната течност.
Следва

Дядо Торбалан

събота, 15 февруари 2020 г.

Мусон, 14 глава

Това е откъс от 14 глава на романа "Мусон" от Уилбър Смит. Макар и юношески писател, със силен афинитет към мелодрамата и комерсиализма, Смит си остава един от най-големите майстори на вплитането на еротични сцени в повествованието. Тук нашите герои от 18 век са на кораб. 17 годишният Том, открил наскоро своята мъжественост, прави дързък ход:

Хал извади най-доброто си вино и вечерята протече шумно и празнично. При такова количество гости, едва имаше място за сядане и когато след вечеря капитанът поиска тишина и помоли мастър Уолш да посвири, немузикалният Том се оказа изтласкан в един ъгъл, скрит от останалите от дървена решетка, отделяща леглото на баща му от останалата част на каютата.
Уолш и Гай започнаха с няколко изпълнения, включително „Зелени ръкави“ и „Испански жени“ и спечелиха одобрението на всички с изключение на Том, който, от скука, дълбаеше инициалите си в преградата, с помощта на моряшки нож.
— А сега ще чуем една песен в изпълнение на мистрес Керълайн Бийти и мастър Дориан Кортни — обяви Уолш. Керълайн се изправи и с мъка си проправи път, през натъпканата публика, до мястото, където седеше Том. Отправи му един от студените си погледи, после обърна гръб и се опря на преградата, за да може да вижда Дориан.
Започнаха с някаква ария от Пърсел. Гласът на Керълайн беше ясен и сладък, малко превзет, но Дориан пееше от сърце.
През това време Том се въртеше на мястото си с мисълта да се измъкне от задушната тясна каюта. Искаше му се да бъде на палубата, под звездите, с Дениъл или Аболи, или пък и с двамата, и да слуша разкази за далечните морета, към които се бяха запътили. Но ето че бе попаднал в капан.
И тогава забеляза, че когато Керълайн взема някоя висока нота, застава на пръсти, а полите й се надигат, за да открият глезените и долната част на прасците й. Досадата на Том се изпари. Обутите в пантофки стъпала на момичето бяха чудесно оформени. Носеше тъмносини чорапи и глезените й преливаха възхитително в заоблените форми на прасците. Като от само себе си, ръката му се измъкна от джоба и посегна към тънкия глезен.
Луд ли си, каза си той. С усилие на волята спря ръката. Знаеше какъв скандал ще стане, ако я докосне. Огледа се виновно. Керълайн бе точно пред него, така близко, че го скриваше от погледа на всички останали. Знаеше, че очите на всички в момента се приковани в Дориан. И все пак се колебаеше. Започна да прибира ръката си, за да я натъпче в безопасните глъбини на джоба. И тогава усети миризмата й.
През другите силни аромати в стаята, на свинско печено и зеле, на вино и дим от цигаро, той долови топлия аромат на момичешко тяло. Сърцето му заблъска в гърдите като юмрук, а желанието сви на топка стомаха му. С усилие потисна стенанието, което се надигна в гърлото му.
Наведе се от стола и докосна глезена й. Едва доловим досег с връхчетата на пръстите до синевата на глезена. После рязко се дръпна назад, готов да изиграе ролята на невинен.
Керълайн поде мелодията от Дориан, без да пропусне нито един такт и Том остана озадачен от липсата на реакция. Отново посегна и този път нежно погали глезена с два пръста. Керълайн не отмести крак, а гласът й продължи да се извисява ясен и сладък. Том обхвана глезена с пръсти, такъв мъничък, така женствен, че той усети някаква буца да расте в гърдите му. Синият чорап бе лъскав и гладък под пръстите му. Много бавно, той започна да глади с пръсти извивката на прасеца, наслаждавайки се на топлата издутина, докато стигна ръба на чорапа и панделката, която го държеше вързан под коляното. Тук се поколеба и в този момент песента свърши с тържествено извисяване на двата млади гласа.
За миг настана тишина, а после се чуха възгласи: „Браво! Бис! Изпейте още нещо!“
Чу гласа на баща си:
— Не бива да караме насила мистрес Керълайн. Тя прояви вече достатъчно благоразположение към нас.
Черните къдрици се тръснаха върху раменете.
— О, не сър Хенри, не е насила, уверявам Ви. Даже ни е приятно, че Ви харесва. Ще попеем още с най-голямо удоволствие. Да изпеем ли „Моята любов живее в Дъръм таун“, а Дориан?
— Ами, може — съгласи се той, не особено ентусиазирано.
Керълайн отвори красивите си устенца и остави песента да се лее от тях. Том не бе дръпнал ръка и сега тя галеше свивките на колената й. Тя продължаваше да пее и като че ли гласът й бе станал по-силен и чувствен. Мастър Уолш кимаше одобрително, с флейта на устните.
Том галеше ту едното коляно, ту другото. Повдигнал бе ръба на полите и разглеждаше гладката кожа, така топла и мека на пипане. След като стана ясно, че тя няма намерение да крещи и да го издава пред останалите, Том стана по-смел.
Плъзна пръсти по-нагоре, по задната част на бедрото, усети я как потръпва, но гласът продължи уверено, без да изпусне и дума. От този ъгъл Том виждаше обувката на баща си, която отмерваше ритъма на музиката. Мисълта, че баща му е толкова близо, съзнанието за непозволеността на това, което върши, увеличиха възбудата на Том. Пръстите му се разтрепериха стигнали гънката, от която започваше твърдата обла подутина на задника й. Под фустата не носеше нищо и той проследи с длан заоблената повърхност, докато стигна дълбоката вертикална цепнатина, която разделя едното полукълбо топла плът от другото. Опита да прокара пръст високо между бедрата й, но те бяха здраво стиснати — всеки мускул на двата крака бе стегнат като камък. Той се отказа от опита, обхвана с длан едното стегнато полукълбо и нежно го стисна.
Керълайн взе висока звънтяща нота в края на строфата и леко промени положението си, раздалечи мъничко обутите си в пантофки ходила и тикна задник към него. Бедрата й се разлепиха и когато Том опита отново, пръстите му докоснаха коприненото гнезденце помежду им. Тя направи ново незабележимо движение, сякаш за да го улесни и после пак, направлявайки пръста му. Мери, миячката, му бе показала къде се намира вълшебната ядка твърда плът и сега бързо я откри. Керълайн леко движеше цялото си тяло в такт с музиката, полюлявайки бедра. Очите й блестяха, лицето поруменя. Мисис Бийти си помисли, че дъщеря й никога не бе изглеждала така красива, огледа мъжете и с удовлетворение забеляза възхищението по лицата им.
Песента достигна най-емоционалната си точка и даже Дориан трябваше да се напрегне, за да се издигне до тая последна, висока сребърна трела, която изпълни каютата и дори сякаш увисна за миг в нея, след като песента секна. Керълайн дръпна полите си с две ръце, заприлича на тропическа орхидея и се наведе в такъв дълбок реверанс, че главата й почти опря пода.
Всички мъже станаха да я аплодират, макар и с наведени глави поради ниския таван. Когато Керълайн се изправи, устните й трепереха, а бузите й лъщяха влажни от дълбоки чувства. Майка й скочи и импулсивно я прегърна.
— О, миличка, това беше съвършено. Пя като ангел. Но май си се изтощила. Можеш да изпиеш половин чаша вино, за да се възстановиш.
Керълайн се върна на мястото си, под възгласи на одобрение и благодарност. Тя бе изоставила обичайната си сдържаност и се включи в общия разговор. Когато майка й прецени, че е време да се оттеглят и да оставят мъжете с техните лули, цигари и портвайн, Керълайн смирено се надигна. Сбогува се с всички, но дори не хвърли поглед към ъгъла на Том.
Сам той седеше на стола си зяпнал тавана, погълнат от усилието да изглежда безразличен към всички, пъхнал две ръце в джобовете и здраво стиснал онова, което не искаше останалите да забележат.

петък, 14 февруари 2020 г.

Свада на 14 февруари

- Ужасен си, писна ми от теб! Само гледаш, как да ми бръкнеш в гащите! – изкрещя ядосаната Лидия и изфуча навън, тръшкайки театрално вратата.
Ганчо искаше да и каже много неща. Първо, не беше вярно, че гледа само как да и бръкне в гащите, въпреки че това окупираше голяма част от мисловната му дейност. Второ, нямаше нищо ненормално в малко бъркане в гащите между седемнадесет годишни младеж и девойка. Трето... трето, ебеше му се, като на кон, а Лидия вече половин година го разиграваше с разни момичешки глезотии, че не била готова, че за тия неща трябвало да се изчака правилния момент, че ако търсел само „това“, да късат още сега... На няколко пъти на Ганчо наистина му идваше да я сиктирдоса, но като се замислеше, колко време и усилия беше вложил в ухажване, а и колко престижно беше да ходи с най-желаното момиче в училище и се спираше. Поне да му правеше свирки, ако тая пуста девственост беше толкова важна! Ама не, на няколко пъти го хвана за кура и му направи нескопосана чекия и толкоз! А и беше приятно, когато той я опипва, мамичката и! Ако успееше да пъхне длан между краката и, преди да е стиснала здраво бедра и да напипа фантастично нежното цвете, Лидия замрежваше поглед, страните и пламваха в трескав огън, а дишането и ставаше на пресекулки. Ганчо търсеше хлъзгавата, твърда пъпка, която при докосване караше момичетата да прималяват, галеше нежната кожа на вътрешната част на бедрата и памучните гащички на девойката се намокряха толкова обилно, все едно се е напишкала. Момчето напипваше клитора с върха на пръста си, притискаше го леко и започваше да го масажира с кръгови движения, а Лидия, притворила очи скимтеше от удоволствие и търсеше устните му, за влажна, страстна целувка. Тя дишаше тежко в устата му, упойвайки го със сладкия си дъх, кожата и настръхваше, сякаш от студ и в един момент тя потреперваше, като трескава, свиваше се о две и се дръпваше рязко от него. Когато отминеше върха на удоволствието и, неминуемо следваше скандал. Лидия беше заливана от чувство за вина, че е направила нещо мръсно и изливаше фрустрацията си върху злощастното си гадже. Засипваше го с обвинения, че едва ли не я е изнасилил, тласкал я в лапите на порока и безпътието, какво искал, тя да стане някоя курва ли?! Ганчо се опитваше да я успокои, но тя набираше, като Балканче на баир и никакви аргументи не помагаха. Ей я и сега! Изхвърча навънка и го остави, като в небрано лозе у тях. Бяха се усамотили в стаята и, а в хола майка и си пиеше кафето и гледаше някакво предаване, сто на сто беше чула всичко и сега момчето трябваше да се измъкне покрай нея, умирайки от срам. Ганчо се опита да се изсули незабелязано, но леля Анелия го сгащи в коридора.
- Ганчоо, - извиси тя глас от хола – ела за момент, моля те!
Момчето потътри крака, не му стигаше Лидия, ами сега и майка ще му дръпне едно слово за момичетата и правилния момент.
- Лельо Нели, аз... тя Лидия излезе и да... такова, да я настигна, щяхме да ходим на... със, мна... – момчето пелтечеше глупости и пристъпяше гузно от крак на крак.
- Седни, седни! – опита се да го успокои Анелия, вече леко развеселена. – Няма нужда да го играеш тоя театър, познавам те, откакто беше е-е-ей, толкова.
Жената вдигна ръка с длан надолу, показвайки ръст на пет годишно дете. Това правеше ситуацията още по-неловка. Майките им бяха приятелки и като се съберяха да пийнат и клюкарстват, не пропускаха да напомнят всички смешни, според тях, преживелици на Ганчо. Много е трудно да водиш с достойнство разговор, с някой, който те е виждал да търчиш по чурка на плажа.
- Вие може да сте подочула... – започна предпазливо момчето.
- Искаш ли кафе? – прекъсна го Анелия. – Захар?
Ганчо завъртя глава, беше чувал, че захарта разваля вкуса на кафето. Анелия му наля горещата тъмна течност в тънкостенна порцеланова чаша.
- Подучух, зер! – потисна смеха си жената. – То, ако не са подочули в Каменар, пак добре. Слушай, не бива да и се сърдиш, за момичетата интимността е много по-сложна тема, отколкото можеш да си представиш, особено в тази възраст.
Ганчо замълча разумно. На Анелия и се искаше да се изгладят нещата между момчето и дъщеря и, той беше просто идеално гадже. Не правеше твърде големи глупости, отнасяше се с Лидия повече от добре, беше сладур, само това липсваше, да скъсат и тя да се хване с някой...
- Трябва да проявяваш търпение и такт, награбваш я, като невидял! Бъди по-въздържан и може да откриеш, че това е много по-притегателно. – Анелия се усмихна, моментно отплесвайки се в спомени. – Лидка е темпераментна, ти си мъж, на теб се пада тежкия кръст да я приласкаеш.
Ганчо се изчерви, като чу, че е мъж. Ушите му пламнаха от ласкателството и той сведе поглед от неудобство. Очите му се спряха на деколтето на леля му Нели и момчето преглътна тежко. Внушителните гърди на жената се бяха притиснали така силно една в друга, че ти разделяше само тънка резка. Тя се размърда, за да намести пищното си дупе на дивана и големите и цици се разлюляха хипнотично под копринения пеньоар, предизвиквайки истинска вълна от плът. Ганчо се усети и с върховно усилие отдели поглед от зрелището, още по-смутен. Очите му се спуснаха по заобления корем на жената, налетия от годините, но все още красиво очертаващ формите и кръст, широкия ханш... момчето, червено като рак, се опитваше да избяга от смущаващите гледки и погледът му побягна още надолу. Заоблените красиво колене се подаваха под ръба на пеньоара, въпреки четиридесетте си години, Анелия спазваше диети и прасците и преминаваха в изящни глезени, в които Ганчо сега се беше вторачил, през стъкления плот на масичката, ушите му бучаха от възбуда и той отчаяно се опита да се концентрира върху монолога на Анелия.
- ...разбирам те, ти си младо момче и няма съмнение, какво ти е в главата, но първият път е много важен за момичето. Опитай се да я насочиш към носещи удовлетворение форми, които не стигат до самия акт, като петинга.
С ужас Ганчо усети как в гащите му се надига неконтролируема ерекция. Отчаяно се опита да я спре, но натрупаното напрежение издуваше предницата на панталонките му, с неизбежността на спускаща се лавина. Момчето се приведе напред, за да прикрие срамната гледка, но треперещите му колене се блъснаха в ръба на масичката и из стаята полетяха със звън порцеланови чашки, бучки захар и струи горещо черно кафе. Чашата в ръката на Анелия се обърна и врялата течност се плисна по предницата на пеньоара и, извиквайки уплашен писък. За щастие жената инстинктивно хвана дрехата и мигновено я дръпна настрани. Освен няколкото капки парнали голата и кожа, не се изгори, но като подскочи, сутиенът и не издържа на жестоко напрежение и се предаде. Големите тежки гърди изхвръкнаха, като двойка едри яребици и могъщо се залюляха. Скачайки да помогне, Ганчо мимоходом си помисли, колко различни бяха от малките, стегнати цицки на Лидия, увенчани с розови зърна, като пролетни вишнички. Гърдите на Анелия имаха широки, колкото чашките за кафе тъмни ареоли и големи, месести зърна, които сега се бяха набръчкали и щръкнали от шока, с размерите на гроздови зърна. Момчето грабна от масата кърпа и започна бързо, несръчно и напълно ненужно да бърше внушителния бюст, ломотейки несвързани извинения.
- Ах! Ох, не... няма нужда! – Анелия се съвземаше от шока, още държейки разтворения, наквасен с горещо кафе пеньоар далече от тялото си.
- Аз много съжалявам, лельо Нели! Стана случайно! – Ганчо беше застанал пред жената, беше подложил шепа, от която преливаше едната и гърда, която бършеше с кърпата.
- Няма нищо, няма нужда... чакай, само да махна... – жената щеше да го избута, но ръцете и бяха заети да държат пеньоара далече от тялото, а назад беше дивана и нямаше къде да отстъпи.
От допира на горещата длан, обхванала отдолу гърдата и, по гръбнака на Анелия се стрелна приятна тръпка и едно позабравено усещане я присви ниско в корема, в болезнено-сладко очакване. Отдавна не усещалата мъжка ласка жена усети как тялото и се сгорещява, а фините косъмчета по ръцете и щръкват, като иглички. Зърното, увенчало гърдата в момчешките ръце, се поду още и от придошлата кръв заприлича на налята със сладък сок черница. Хипнотизиран от гледката и от упойващото усещане на топлата пищна плът, Ганчо, ужасен от самия себе си, но неспособен да спре, протегна палец и внимателно докосна зърното. Анелия въздъхна шумно, едновременно от изненада и от тръпка, накарала я да прималее безпомощно. Момчето, като не срещна съпротива и не получи очаквания и напълно заслужен шамар, усили натиска с палеца си и го завъртя, удивлявайки се на еластичната тъмна плът. Внимателно хвана зърното с два пръста и го стисна леко, жената дишаше шумно, а бюстът и се повдигаше все по-често. Стоеше зашеметена от противоречиви емоции, Ганчо не само беше гадже на дъщеря и, но и го познаваше толкова от малък, че и беше, като син. В случващото се имаше нещо толкова ужасно нередно, че то само усили възбудата на Анелия и тя продължаваше да стои, отворила пеньоара си и неспособна да го спре. „Щом дъщеря ми не иска, по-добре аз...“, „На момчетата е добре някой опитен да им покаже...“, „Да го кротна, че да не направи с Лида някоя глупост...“, мозъкът и услужливо се опитваше да рационализира първичната похот, когато момчето, стиснало зърното на гърдата и, го завъртя, все едно беше копче на радио. Анелия издаде гърлено стенание, познато и първично от зората на времето, ознаменуващо победата на нагона над разума. Захвърли пеньоара си на пода и след миг горещият и мокър език нахлу в устата на Ганчо. Докато повече ядяха устните си, отколкото се целуваха, жената задърпа тениската му и извади език от устата му, само за да я изхлузи през главата. Допирът до красивото стегнато младо тяло предизвика у жената топла вълна, от която в гърлото и заседна болезнена буца от нетърпение. Дланите и се плъзгаха по гладката кожа, опъната върху твърди мускули и алчно опипваха, като да се мъчеха да вземат мъничко от младостта. Анелия намери връзките на панталонките, развърза ги чевръсто и клякайки ги смъкна заедно с гащетата. Напрегнатият, като струна пенис, изхвръкна с пружиниране нагоре и плясна шумно в твърдия корем на момчето. Анелия сложи ръце на бедрата му и широко отворила уста намери коравото, като стоманен прът месо. Ганчо имаше с какво да се похвали, на дължина не беше някакъв рекорд, около 16 сантиметра, но на дебелина си го биваше. Анелия едва успя да отвори толкова широко уста, че да го налапа. Момчето усети как мократа, гореща и лакома уста го поглъща, зави му се свят, по напращялата главичка на хуя му пролази гъделичкане, което се извиси до болезнено кресчендо и от него се заизстрелваха струя след струя дълго сдържано семе. Канонадата в устата и я свари неподготвена и тя се закашля, изплювайки члена. Твърдият орган обаче още не беше свършил в лицето се удариха три тлъсти откоса. Анелия се закашля, все още клекнала пред Ганчо, а разочарованието я обземаше, готово да се превърне в яростно негодувание. Преди това да се случи обаче, момчето я прихвана под мишниците и с неподозирана сила я вдигна на дивана. Тя ахна изненадано и политна назад, а момчето, без да губи време и от страх, че нещо може да прекъсне този фантастичен момент, хвана ластика на прашките и и вдигайки краката и дупето и, ги събу. Наквасената от сок путка лъсна между бедрата на жената, издавайки отчаяната и възбуда. Големите, месести срамни устни се бяха напълнили с кръв, станали морави и отворили се в очакване. Между тях в контраст се виждаше розовата нежна плът, искряща от сок. Ганчо изобщо не губи време и се гмурна между разтворените крака, намирайки по случайност от раз очакващият го отвор. Въпреки голямата си възбуда Анелия измуча от грубото нахлуване на дебелия корав член в отвикналото и от посетители влагалище. Момчето се задвижи още с влизането си, ръгайки дълбоко, с хлапашка невъздържаност. Движещият се в нея твърд орган я разпъваше болезнено, опирайки дълбоко в дъното, преди да се отдръпне за нов удар. Дебелият ствол при всяко движение триеше набъбналият, колкото лешник клитор и превръщаше бруталното чукане в агонизиращ екстаз. Ганчо се вкопчи в бедрата на жената, пръстите му потънаха в щедрата плът и тазът му се задвижи още по-яростно, качвайки пискащата под него жена с по още няколко сантиметра по-високо на дивана, при всеки мощен тласък. Само след няколко минути Анелия усети една забравена тръпка, тръгваща по гръбнака и усукваща вътрешностите и да я обзема и жената завика невъздържано шокиращи мръсотии:
- Давай! Давай, моето момче! Скъсай я тая путка! – безцеремонно избутаното в ъгъла съзнание на жената слушаше невярващо. – А, така, ръгай го на мама! Ох, оу-ух, а-а-а-а!
С триумфален рев на облекчение Анелия се затресе в чудовищен оргазъм. Стиснала очи, впи нокти в момчето и тялото и се стегна, а от путката и заблика сок, който омаза ташаците му и нейните оформени в триъгълник косъмчета по пубиса. Ганчо продължаваше да клати облещено, за първи път виждаше оргазъм на живо. Няколкото контакта с връстнички изобщо не го бяха подготвили за продължаващата вече минута вакханлия на женското свършване. Постепенно тръпките се разредиха и след една последна мощна конвулсия, Анелия се отпусна блажено. Ганчо продължи да я клати леко и нерешително. Тя го погледна, като доволна котка, която се колебае дали да изяде мишлето или да си поиграе с него.
- Ти и презерватив не се сети да сложиш, каква беля може да направиш с Лида, а? – престорено го порица Анелия. – И бива ли такова нещо, какво е това башибозушко клатене, ще ми осакатиш момичето!
- Аз... имам презерватив... в джоба! – заоправдава се Ганчо, спрял неуверено движенията си.
Дишаше тежко, обзет от срам и чакащ шамара си, вместо това Анелия го бутна нежно назад и каза меко:
- Има още много да учиш, ела насам.
И като се облегна, разтвори широко крака и придърпа главата на момчето между бедрата си. Скоро холът отново се огласи от възторжените и викове.
Ганчо си тръгна с треперещи колене, зашеметен и щастлив. На другия ден, точно както го беше посъветвала Анелия, потърси Лидия и и поднесе репетираните си извинения с една кърваво червена роза. Лидия, обезоръжена от извинението, остана много изненадана от липсата на традиционните опити, да и бръкне в гащите. Учудващо за самата себе си, откри, че това я подразни и докато двамата влизаха в кафенето на МОЛ-а, момичето си помисли, че в погледа на Ганчо има нещо ново и много смущаващо, нещо мъдро, знаещо и лукаво.

Дядо Торбалан
Следва (може би)

четвъртък, 6 февруари 2020 г.

Алено слънце 7

!!!ВНИМАНИЕ!!! Тази глава съдържа сцена с шокиращ и жесток действителен ритуал*.


Атаката на крепостта започна и приключи в рамките на четвърт час. Под покрова на нощта десетина хитри дявола**, упражнявайки стария си занаят, от ротата на Блъд се прехвърлиха през стената, отвориха портата и червените мундири стегнато измаршируваха в двора. Там с методична прецизност се строиха в две редици започнаха да дават залп след залп, с фантастичната за епохата скорост от три до четири изстрела в минута. Паникьосаните защитници отговориха хаотично и когато слънцето се показа на африканския хоризонт, повечето араби бягаха от крепостта. От войниците имаше двама ранени от случайните изстрели на бранителите и един намушкан с нож в гърба от другарите си.

Кейт се преструваше, че спи. За първи път употребяваше наркотици и съзнанието и още блуждаеше. Сексуалната оргия с двамата млади араби придобиваше различни очертания. Споменът ту я разяждаше от угризения, ту я тласкаше в сладострастни миражи. Бедрата и се притискаха едно в друго и по тялото и се стрелкаха сладострастни тръпки. Кейт затвори очи, гърбът и се изви в дъга и малките и твърди гърди навириха зърната си предизвикателно нагоре. Тя простена, представяйки си топлото тяло на Ричард, готово да я покрие. Езикът и устните му, жадни да отпият от нейната женственост разтварят алените листенца на срамните и устни и я карат да трепери, като обзета от треска. Езикът му е лаком, обикаля около клитора и, шиба го с върха си, като с камшик, после слиза и облизва отвора и бавно отдолу до горе. Кейт беше отворила широко крака, протегна ръце, за да погали нежната вътрешност на бедрата си и сепнато се надигна. Между краката и действително имаше някой, но това не беше Ричард. Коленичила пред нея лейди Джоана я лижеше ненаситно, упиваше се от вкуса на жената и тихо стенеше в собствената си възбуда. Кейт хвана главата и с ръце, за да я избута, но в този момент устните на Джоана стиснаха клитора и любовно го замачкаха в нежна агония. Кейт изохка, пръстите и се вплетоха в косите на момичето и вместо да я избутат, я притиснаха в слабините на жената.  Устните алчно се впиха в нежната плът и засмукаха, от Кейт благодарно потече влага и Джоана жадно я загълта. Езикът се движеше неуморно, принуждавайки женското тяло да дава още и още от соковете си. Коленичилото момиче хвана краката на Кейт под сгъвките на коленете и ги вдигна високо нагоре, така че вагината се разтвори с цялата си прелест в царствено очакване на удоволствието. Джоана започна да я лиже по цялото протежение, бавно, задържайки напиращото напрежение и карайки го да акумулира все повече и повече. Езикът слизаше по-надолу и накрая докосна все още не напълно стегнатия от чукането анус. Кейт изпъшка изненадано от новото усещане. Беше нещо като гъделичкане, едновременно неприятно, но и изискващо още. Пъргавият език обикаляше по аналния пръстен, притискайки го все по-силно с всеки оборот. Връхчето му намери отвора и натисна навътре, прониквайки на сантиметър в жената, после се завъртя, разширявайки завоеванието си. Анусът се отпусна под приятния нежен натиск и се остави да бъде отварян все повече от дръзкия палав език. Джоана спусна едната си ръка и намери набъбналия тръпнещ клитор и го разтърка нежно с палеца си. Кейт едва сподави вика си, тялото и подскочи, ударено от мощна тръпка на удоволствие. В халката си вече не усещаше дразнещ гъдел, а сърбеж, повеляващ да бъде удовлетворен. Анусът на жената се стегна, а после отпусна още повече и в устата на Джоана потече спермата, която Маруф беше изхвърлил в червата на Кейт по-рано вечерта. Семето беше гъсто, с тежък аромат, едновременно на мъж и на задника на гърчещата се в екстаз жена. Джоана го задържа в устата си и после го глътна, почти свършвайки от това. Залепи устни на ануса и засмука отчаяно, палецът и замачка клитора на Кейт, карайки я да даде още. В оргазмените спазми аналният пръстен се отпусна напълно и в жадната уста потекоха последните капки. Джоана галеше успокоително тялото на жената, докато и последните тръпки преминаха, после прошепна едва чуто:
- Знам от къде да вземем ключа от вратата, през която минават слугите.
На Кейт и трябваше минута, за да осъзнае чутото и още една, за да се облече. Пленените мъже бяха пазени добре, но на робовладелците и през ум не им минаваше, че на изнежените дами и може да им хрумне да бягат в пустошта. Двете се промъкваха из спящия дворец, покрай дремещите стражи и тихи, като мишки пресякоха обширния централен двор. Тогава светът избухна около тях. Човешки викове, непрестанни изстрели и писъците на умиращите и ранените се носеха из изпълнената с барутен дим утрин. Двете замръзнаха в ужас, от мускетните куршуми на англичаните, ги спаси група арабски конници, готвещи се за сутрешен патрул. Ездачите бяха тутакси пометени от седлата, Кейт, извадена от ступора си, дръпна момичето със себе си и я накара да яхне един от конете, а самата тя се качи на друг.  Приведени на седлата, двете се промушиха през вратата за прислугата и препуснаха срещу изгряващото алено слънце.

Докато бързите арабски коне отдалечаваха Кейт и Ричард, петдесет мили на изток принцеса Яхира се прибра в покоите си, въртейки съблазнително внушителния си, стегнат задник. Винаги след здраво чукане анусът и беше натъртен и разтворен и тя ходеше внимателно, въртейки дупе, за да избегне каквото и да е триене в свръхчувствителния подут пръстен. Преди половин година Яхила мина през задължителния за всички порядъчни жени ритуал, пречистващ ги от изкушенията на лукавия бог Анансе Паяка. Спомняше си ясно страхът от предстоящото, примесен с чувството за гордост от признанието и приемането и за съзряла жена. Типично за африканските народи беше схващането, че колкото повече е болката, толкова по ценна е придобивката. Догма, която изискваше лечението винаги да е болезнено, за да действа, наградата винаги да е предхождана от страдание. Яхира получи своето признание разкрачена от мъдрите жени, в мистичния полумрак на храма и напевите на шамана. Тя заключи в себе си ужасения си писък, когато тялото и избухна в агония. Шаманът отряза душата на Анансе от нея, а после заши почти изцяло входа и, така че вместо чувствени срамни устни, бъдещият съпруг да види непорочна гладка прелест, очакваща го да я разсече. Искаше и се да крещи от болка, да плаче, но лицето и остана безизразно, а очите сухи – болката беше благословията на пречистването и Яхира я прие със стоицизма на расата си. Когато раната оздравя, принцесата с ужас откри, че Анансе е останал в нея. Плътските желания я заливаха по-силни от всякога, но сега бяха неудовлетворими. Нямаше го онова малко топче плът, което богът-паяк, в подлото си лукавство, беше направил толкова приятно на пипане. Нощем Яхира се мяташе в нагтетяващ до лудост полусън, беше обладавана от всички воини на народа си, безкрайно, но винаги на ръба да достигне онази експлозия, която помнеше от момичешките си похотливи нощи. Тогава принцесата откри начин. Женствеността и беше затворена, пазена за бъдещия и съпруг, но по-надолу имаше друг отвор. Една нощ, мятаща се във фрустрацията си, тя заби пръсти в ануса си и тялото и потрепери от позната и все пак нова топла вълна. Проникването беше съчетано с болка и това го правеше още по-ценно. Пръстите и разширяваха задния отвор, въртяха се, в търсене на удовлетворение, а Анансе се хилеше лукаво, докато гъвкавото матово тяло се напрягаше в конвулсии.
Яхира се измъкваше под покрова на нощта, грешница, вървяща срещу вярванията на народа си. Вмъкваше се в колибата на М‘буте, млад боец, все още без жена и му се отдаваше необуздано. Той не знаеше коя е гъвкавата фигура в тъмното, но всяка нощ я чакаше с въжделение. Ръцете му галеха големите напращели гърди, твърди и тръпнещи под горещите му длани. Зърната им се издуваха в пръстите му и жената го сграбчваше за късата къдрава коса и ги натикваше едно по едно в устата му. Месестите му устни ги обвиваха, имаше чувството, че са твърди гроздови зърна и М‘буте засмукваше, упивайки се в аромата на жена. Езикът му се въртеше по зърното, зъбите му захапваха леко и въздишките на Яхира изпълваха душния въздух на дървената ергенска колиба. Докато той лакомо смучеше гърдите и, тя нетърпеливо намираше с ръце вече твърдия, като дървесен ствол, член. Плъзгаше длани по дебелия орган и обилно го мажеше с масло. Още преди да дойде беше подготвила и смазала задния си проход за могъщото черно копие на мъжа. То потреперваше нетърпеливо в ръцете и, като същество със собствена воля, Яхира го хващаше в основата, без да може да сключи пръсти около ствола, после слагаше другата си ръка отгоре и въпреки това набъбналата до пръсване главичка оставаше да стърчи гордо отгоре. Принцесата движеше длани по члена, омазвайки ги още и още. После прекрачваше седналия М‘буте, клякаше и наместваше кола му на ануса си. Започваше да се поклаща, натискайки бавно надолу. Стараеше се да отпусне мускулите си, под напора на подутата главичка на члена. Винаги имаше болка в началото, цената на удоволствието. Дебелото тяло караше аналният пръстен да се разтвори, опъваше го по себе си и Яхира изсъскваше от напрежение при първото проникване. Оставаше за малко така, поела в себе си само огромната главичка, за да свикне с размера му. Беше невъобразимо по-приятно, отколкото с пръстите и, органът, който я разширяваше безмилостно беше едновременно по-нежен и по-дебел. Когато тъпата болка в ануса и затихнеше, тя бавно се спускаше надолу, нанизвайки се изцяло на дългото черно копие. Беше се научила кога да завърти кръста си, за да може дебелия, мазен нашественик да мине безпрепятствено през втората и преграда. Проникването му навътре караше нещо да плъзне по гръбнака и, докато я опъваше около органа си, главата и сладко се замайваше и тя затваряше очи и отмяташе глава назад. Усещаше, как органите се разместват, за да направят път на мъжествеността, той я моделираше отвътре, за да пасне на дългия му, дебел член. Към края, малко преди надутите му от семе топки да опрат в твърдите бузи на задника и, Яхира го усещаше чак високо в корема, пулсираше с далечна болка дълбоко в тялото и. Принцесата оставаше известно време напълно нанизана, отдадена на усещането за сладострастна безпомощност. После се задвижваше нагоре-надолу, отначало по-бавно, а после с все по-дълги движения. М‘буте имаше чувството, че членът му гори вътре в червата на жената, все едно там пламтеше някакъв ненаситен огън, който щеше да го погълне. Широките му длани се плъзваха по тялото и,  по корема, по гърдите, а когато се плъзнеха по гърба и, тя потреперваше със стон. Тялото и искаше нещо, което шаманът му беше отнел, удоволствие, толкова близко и толкова недостижимо. Яхира започваше да се движи яростно, нанизвайки се на твърдия пенис, търсеща спасение поне в болката на разпънатия си до скъсване анус. По случайност тялото и залитна назад и членът проникна под нов ъгъл, този път беше влязъл само до половина, но притисна нещо в нея. Принцесата застина, а после внимателно се размърда. Да! Нещо ниско долу, от вътрешната страна, където беше душата на Анансе! О, колко беше приятно! Яхира се чукаше, стараейки се дебелият орган да притиска с тлъстата си главичка това вълшебно място. Анусът и вече беше напълно отпуснат и дебелият ствол мазно се плъзгаше през него. Членът започваше да пулсира в нея, сякаш набъбваше още повече, накрая, с мощен спазъм, изстрелваше мощна струя семе в червата и. И още една. И още, гореща течност, твърдото тяло подскачаше отново и отново. Тогава Яхира изпитваше усещане как пада в бездънна пропаст, лети надолу, а тялото и най-сетне получава ограбеното удоволствие. Актът се повтаряше по няколко пъти, колкото М‘буте успяваше да накара достойнството си да щръкне гордо нагоре. След първия път Яхира заставаше на длани и колене оставяше мъжът да я обладае отзад, стиснал здраво кръста и, я нанизваше на коравия си член. Или лягаше по гръб и вдигаше високо разтворените си крака. Така, докато се движеше в ануса и, М‘буте можеше да легне отгоре и, усещаше тежестта му и сладката жега на тялото му. Когато и последната капка от гъстото му бяло семе се влееше в задника и, тя мълчаливо ставаше и с треперещи крака и внимателно въртейки масивното си дупе, си тръгваше.

Следва
Дядо Торбалан

*Т.нар женско обрязване е действителен ритуал, упражняван и до днес, предимно в Африка и близкия изток. Намесата на бог Анансе е изцяло моя измислица
**Войниците в британската армия от тази епоха са били предимно криминално проявени.