Заслужено наказание 2

НАКАЗАНИЕ. Моля?!? Откъде-накъде ще я наказва? Сякаш е някакво малко момиченце. Мисълта, че я вижда по този начин, я вбеси и я накара яростно да се раздвижи в ръцете му, но без успех. Сама си беше поискала урок по търпение и самоконтрол, и железните му ръце нямаше да я пуснат току-така. Само в случай, че се признаеше за победена и го помолеше да спре – а това нямаше да стане!

Мислите ѝ я върнаха няколко години назад. Беше млада и се луташе в света на секса и фантазиите. Знаеше, че този свят е необятен и съществуват измерения, за които дори не подозира, и искаше да ги изживее всичките. Беше си създала няколко профила в различни сайтове, но най-много ѝ допадаше този, в който хората не говореха просто за секс, а забъркваха един безумен коктейл от психология, болка и възбуда, който да те кара да избухваш всеки път. Много пъти беше търсила някой, с когото да изживее това – някой, силен поне колкото нея, за да може да му се отдаде. Искаше той да я води, да ѝ позволи поне на едно място да губи самоконтрол и да се отърси от всичко, което чакаше и зависеше от нея навън.

Една от темите в сайта бяха лични истории и разкази – харесваше я и редовно четеше публикациите. Там го и откри – появи се от нищото – няколкото разказа, изпълнени със секс, болка и оргазми разпалиха въображението ѝ, накараха я да рискува и да му пише. Последваха писма и първите разговори, а после – и първите срещи, на които той веднага ѝ показа колко мобилно нещо са всъщност границите, които тя бе възприела за света. А сега.. Стори ѝ се, че той още я има за наивно момиченце, което „си проси боя“ – а не виждаше вълчицата, дремеща в нея.

Въздъхна. Щеше да изтърпи наказанието за яростната реакция – така беше редно. Погледна го в ледените кафяви очи и продължи да брои:
- Седем..

Той я следеше внимателно, почти нежно, макар и да не позволяваше да му проличи. Знаеше, че не носи много на болка, но не се притесняваше – скоро болката щеше да бъде изместена от друго. Знаеше къде и как да насочи ударите си и вече усещаше нарастващата влага под пръстите си и промяната в дишането ѝ. Харесваше му този урок по търпение – да изгражда бавно контраста, който тя трябваше да научи – че понякога търпението и самоконтролът болят, но наградата накрая си заслужава...

Petrarca & KinkyP